№ 89
гр. гр. Димитровград, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20215610101348 по описа за 2021 година
В исковата молба ищецът Г. СТ. Л., ЕГН ********** от град
Димитровград, ул.“П.м.“№** ет.** ап. *** , чрез адв.М.М.-АК-Плавдив
твърди следното: Ищцата е страна по Договор за заем от 2.06.2020г. ,
подписан с ответното дружество. Съгласно чл.2, от договора тя трябва да
върне сумата по кредита,в размер на 534.09 лева, при сума на получаване е
размер на 500,00 дева, при ГПР 48.90°/о, грдишен лихвен процент 40.47 %,
при,срок на кредита от 3 месеца.Тя сключва и допълнителни услуги като заем
Micgocredit № 9012-00027264/29.06.2020г. , подписан от ответното
дружество. Съгласно Доroвор, да допълпвителни услуги, доверителката ми
следва да заплати на ответното дружество и сумата в общ размер на 145.86
лева,По този начин общата сума която доверителката ми следва да заплати на
ответника е в общ размер на 679,95 лева. Считам, че Доroвор за
Допълнителни услуги към заем Microcredit № 9012- 00027264/29.06.2020г,
подписан с ответното дружество, спрямо който ищцата следва да заплати
сумата в размер на 145.86 лева е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от 33Д и
поради това„че е сключен и при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11,,
члr19, ап;4 оту 3ПК ;във вр. с чл. 22, какго и по чл. 143, ал.1 от
ЗЗП.Съображенията ми за това следните: В правната доктрина и съдебна
практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ап.1, предл.3 то, вр. от 33Д е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен
чрез сьздаването на конкретин други разпоредби.
Моли съда да приеме, че Договор за допълнителни ycлyгu към заем
Microcredit № 9012-00027264/29.06.2020г. подписан с ответното дружество
МИКРО КРЕДИТ АД, спрямо който ищцата следва да заплати сумата в
1
размер на 145.86 лева е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл.10а, чл.11, чл. 19 3ПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност
моли да бъде прогласена. Претендира разноски.
В срока за отговор ответника депозира такъв, в който установява следното:
По отношение на допустимостта на иска - считам предявения иск з а
недопустим, поради липса на процесуална легитимация на ищцата. Исковата
молба е подписана от лице без представителна власт. Считам, че
представените по делото адвокатско пълномощно, договор за правна защита и
молба за освобождаване от такси и разноски са неавтентични, тъй като
същото не са съставени и подписани от сочената за ищец по делото. Считам,
че последната дори няма представа, че е предявила процесния иск. В тази
връзка, на основание чл.193, ал.1 от ГПК, оспорвам истинността на
адвокатското пълномощно, договора за правна защита и молбата за
освобождаване от такси и разноски. Счита иска за неоснователен въз основа
на подробни съображения, които е изложил в отговора си. Моли съда, да
постанови определение, с което да остави предявения иск без разглеждане по
същество като недопустим, респективно да прекрати настоящото
производство, Алтернативно, на основание чл.235 от ГПК, да постанови
решение, с което да отхвърли предявения от Г. СТ. Л., ЕГН ********** иск
срещу МИКРО КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а това се установява и от приетите писмени
доказателства, както и от неоспореното по делото прието като доказателство
заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
че съгласно подписан Договор за заем Microcredit № 9012-00027264
/29.6.2020г. „МИКРО КРЕДИТ” АД е отпуснал на Г. СТ. Л. паричен заем в
размер на 500,00 лв, с ГЛП 40,47 %. Кредитът е трябвало да бъде върнат за
срок от 3 месеца, като дължимата сума с лихвите е 534,09 лв.
Към този договор кредитополучателят е сключила и Договор за допълнителни
услуги, съгласно който на клиента се предоставя пакет от допълнителни
услуги „Комфорт” в размер от 145,86 лв.Съгласно сключения Договор за заем
Microcredit № 9012-00027264 /29.6.2020г. „МИКРО КРЕДИТ” АД и
погасителния план към него заемът, в размер на 534,09 лв. е трябвало да бъде
погасен за 3 месеца - юли, август и септември 2020 г. с падежна дата 29 число
с размер на месечната вноска 178,03 лв.
Съгласно Договора за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9012-
00027264 / 29.06.2020 г. предоставената услуга от 145,86 лв. трябва да се
изплати за 3 месеца с месечна вноска 48,62 лв., изплащана на 29-то число.
Общата сума, която трябва да плати ищцата е 679,95 лв. / 534,09 + 145,86/.
Съгласно т. 3 от Договора за допълнителни услуги за предоставяне на пакет
2
„Комфорт” ищцата се е възползвала от услугите, описани в Приложение № 1
към Искане за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9012-00027264
/29.6.2020г., както следва : услугата „Разглеждане до минути” / т. 6 от
Приложение № 1 / - кандидатстването за заем от клиента се разглежда в срок
до 120 минути от получаване на искане за заем. Заявлението за заем на
ищцата е разгледано и одобрено в рамките на 115 минути. Доказателство за
тази бърза обработка е снимка от екрана на системата на „Микро Кредит”, от
която е видно, че заявката е създадена в 15,30 ч. на 29.06.2020 г. и е одобрена
на същия ден в 17,25 ч., а именно за 115 минути.Безплатно внасяне на вноски
в офис на Микро Кредит / т. 3 от Приложение № 1 / в Димитровград, видно от
Отчет за внасяне на суми по кредити № ДИМ-008241 на 13.08.2020 г. -
внесена сума 227,00 лв. и на 04.09.2020 г. - внесена сума 418,82 лв.Общият
размер на внесената сума е 645,82 лв.Съгласно Приложение № 1 при
сключване на Договор за допълнителни услуги към Договора за заем
направените от клиента плащания към „ Микро Кредит” АД ще погасяват
първо дължимите суми към Договора за заем и след това дължимите суми по
Договора за допълнителни услуги.Договорът е предсрочно изплатен на
04,09.2020 г. Останалата сума от 34,13 лв. е приспадната от пълния размер на
третата вноска / 48,62 лв. /, чиято падежна дата е 29.09.2020 г.За всички тези
услуги ищцата не е заплащала възнаграждение. Съгласно Тарифа за
допълнителни услуги на „Микро Кредит” АД към Договор за заем от
27.04.2020 г. т. 13 - при плащане на вноски по договор в офиси на Микро
Кредит се дължи такса в размер на 2 % от внесената сума, минимум 6,00
лв.Ищцата е внесла две вноски.На 13.08.2020 г. - 227,00 лв. - Дължимата такса
би била 6,00 лв. На04.09.2020 г. - 418,82 лв. –Дължимата такса би била 8,38
лв.Общо дължими такси 14,38 лв, Съгласно т. 3 от Договора за допълнителни
услуги за предоставяне на пакет „Комфорт” ищцата се е възползвала от
услугите, описани в Приложение № 1 към Искане за допълнителни услуги
към заем Microcredit № 9012-00027264 / 29.06.2020 г. , както следва:услугата
„Разглеждане до минути” / т. 6 от Приложение № 1 / - кандидатстването за
заем от клиента се разглежда в срок до 120 минути от получаване на искане за
заем. Заявлението за заем на ищцата е разгледано и одобрено в рамките на
115 минути. - Доказателство за тази бърза обработка е снимка от екрана на
системата на „Микро Кредит”, от която е видно, че заявката е създадена в
15,30 ч. на 29.06.2020 г. и е одобрена на същия ден в 17,25 ч., а именно за 115
минути; безплатно внасяне на вноски в офис на Микро Кредит / т. 3 от
Приложение № 1 / в Димитровград, видно от Отчет за внасяне на суми по
кредити № ДИМ-008241 на 13.08.2020 г. - внесена сума 227,00 лв. и на
04.09.2020 г. - внесена сума 418,82 лв.Общият размер на внесената сума е
645,82 лв.
При така установените по делото факти, съдът достига до следните
правни изводи:
3
Сключеният договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит №9012-
00027264/29.6.2020г., съдът намира а нищожен, като противоречащ на чл.10а
от ЗПК. Съдът намира, че посочените по- горе услуги в договора, озаглавени
като „допълнителни”, нямат характер на такива, доколкото същите са пряко
свързани със самото задължение по кредита. Допълнителни са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, като
издаване на удостоверения, различни референции и т.н. Така уговорени,
съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за действия, свързани
с управлението на кредита, което води до неговата нищожност, за което съда
служебно следи. Още повече, че същата се явява в размер, доближаващ се с
този на главницата по кредита, поставя в неравноправно положение
потребителя и с това съдът намира същата за противоречаща на добрите
нрави, като самостоятелно основание за нищожност. Следва да се отбележи
също, че възнаграждението по този пакет се дължи предварително само за
„възможността да се ползва”, като е безспорно, че задължението по него е
включен в погасителния план, като част от месечната вноска.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се
направи извод, че е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД - за
прогласяване нищожността на Договор за допълнителни услуги от
29.6.2020г, визиращ заплащане на пакет от допълнителни услуги и този иск е
основателен и следва да бъде уважен от съда.
Не се спори между страните, по отношение обстоятелството че ответникът е
изпълнил задължението си да предостави заемната сума. Установява се от
ангажираните писмени доказателства, че на същата дата и във връзка със
сключения договор за кредит между страните е сключен договор за
допълнителни услуги „Комфорт“. Твърди се от ответника, че договорът за
допълнителни услуги е сключен само и единствено по искане на клиента –
ищец в производството, както и че договорът за допълнителни услуги няма
характер на договор за кредит и поради това по отношение на него са
неприложими изискванията на ЗПК. По отношение процесния договор обаче
са приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е договор, сключен с
потребител. Съгласно чл. 146 ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално - клаузи, изготвени
4
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. От представеното с отговора на исковата молба искане за
допълнителни услуги и договор за допълнителни услуги от 29.6.2020г следва
да се направи извод, че потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието
им, искането и договора са изготвени предварително. Ето защо съдът намира,
че Договора за допълнителни услуги заобикаля забраната на чл. 10 а ал.2,
чл. 19 ал. 4 от ЗПК, с него се цели неоснователно обогатяване на кредитора
за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга.
При този изход на делото, направеното искане на ищеца за
присъждане на разноски на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде уважено
и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски по
производството в размер на 50 лева-ДТ.Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищцата и 300 лева-адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на основание чл.38
ал.1 т.2 и ал.2 от ЗА, за оказана правна помощ на ищцата в производството.
Съдебната практика относно възраженията на ответника в тази насока е, че
липсата на писмен договор между адвоката и представляваното от него лице
не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнато съгласие, че
учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска
защита ще бъде предоставена безплатно, като договарянето на
осъществяваната правна помощ като безплатна следва да бъде установено от
данните по делото. Прието е, че изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза-
достатъчно за уважаването на искането по чл.38, ал.2 ЗА е : правна помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на чл.78 ГПК. С оглед на това е прието, че липсата на договор за
правна помощ и уговорена в него безплатно предоставяна такава не
препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът
на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а
размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда
по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в
5
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Настоящата съдебна инстанция също приема, че съображенията за
предпоставките на фактическия състав на чл.38, ал.2 ЗА, при които на
адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско
възнаграждение, дори и при липса на договор за правна помощ/което в
настоящия случай не е така, тъй като Договор за правна защита и съдействие е
налице/л.68/, съответстват на задължителната практика на ВКС-определение
№515/02.10.2015г. на тричленен състав на Първо ТО по ч.гр.д.№2340/2015г., в
което е прието, че за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по
делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест
на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.
По въпроса необходимо ли е да бъдат събрани по надлежния ред
доказателства в производството относно твърдението на процесуалния
представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде
уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА, както и по въпроса коя от страните в процеса носи
доказателствената тежест да установи наличието или липсата на материална
затрудненост на страната, за която се твърди, че е получила безплатна
адвокатска помощ, даваща основание за искането на процесуалния
представител на тази страна да иска присъждане на възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от същия
закон задължителна практика на ВКС не е налице. По така поставения въпрос
съдът приема, че преценката за наличие на материална затрудненост при
произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни
по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство
за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна
помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за
правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или
нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен.
Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва
6
да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна
помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен
акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
Съображенията за това са следните:
В хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл.78, ал.3 ГПК
ищецът, следва да заплатят на другата страна направените по делото
разноски, но само ако е установено, че такива са били направени. Ако
страната, която има право да получи направените по делото разноски не е
направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат, такива
разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл.38 ЗА
хипотези. Ако наличието на съответната хипотеза по чл.38 ЗА не се оспорва,
съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното
възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно
процесуално представителство представляват изричните съвпадащи
волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът
не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за
адвокатска услуга. Както е прието в постановеното по реда на чл.274, ал.3
ГПК определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на тричленен
състав на Първо ТО /която теза настоящият състав напълно споделя/,
договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна
не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но
изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда.
Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за
адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без
насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38
ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение
като опровергае наличието на поддържаното основание.
В настоящия случай такова оспорване е направено от страна на процесуалния
7
представител на ответника, но доказателства, които да опровергаят
осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ /затруднено материално положение/ на ищцата по делото не са
представени. Поради това за правилен следва да се приеме изводът, че
изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на
безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА са достатъчни, за да се приеме, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
възнаграждение в полза на адв.М.В. М..
Поради мотивите изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за допълнителни ycлyги към
заем Microcredit № 9012-00027264/29.06.2020г. подписан между „МИКРО
КРЕДИТ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр София
бул „Цариградско шосе“ № 137 ет.3 и Г. СТ. Л., ЕГН ********** от град
Димитровград, ул.“П.м.“№** ет.** ап. ***, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София бул. „Цариградско шосе“ № 137 ет.3, да
заплати на Г. СТ. Л., ЕГН ********** от град Димитровград, ул.“П.м.“№**
ет.** ап. ***, сумата в размер на 50 лева-разноски по делото за заплатена ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от ЗА „МИКРО
КРЕДИТ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр София
бул „Цариградско шосе“ № 137 ет.3, да заплати на адв.М.В. М., ЕГН
********** с адрес на кантора и съдебен адресат град Пловдив,
бул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б сумата от 300(триста)лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8