Решение по дело №404/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 359
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20227100700404
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                      Р Е Ш Е Н И Е

 

               №……./ 08.11.2022 г., град Добрич

 

               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                  

                                  

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

                         ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

НЕЛИ КАМЕНСКА

 

При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Милева к.адм.д. №404/2022 год. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „Е.Ф.М66“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 21, вх. 13, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Д.К.В., срещу решение № 193/04.06.2022 г., постановено по нахд №205/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-2100055/261 от 13.01.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 61, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Излагат се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН. Основните възражения в жалбата се свеждат до липса на конкретни мотиви и неправилна оценка на доказателствата по делото. Сочи се, че районният съд неправилно е установил фактическата обстановка по спора. Твърди се, че оскъдните мотиви към решението са вътрешно противоречиви и от тях не става ясно по какъв начин съдът е стигнал до извода за наличие на трудово правоотношение между санкционираното дружество и завареното на обекта лице. Счита се, че от събраните по делото доказателства е видно, че между страните не е постигната договорка за престиране на работна сила, а за конкретен трудов резултат. Неправилното възприемане на представения доказателствен материал е довело до опорочаване на изводите на съда относно наличието на извършено административно нарушение. Твърди се, че доказателствата за съществуването на трудово правоотношение следва да са безспорни, а не да почиват единствено на предположения, което е недопустимо в производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, оспорва жалбата и иска решението на ДРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна :   

Касационната жалба е подадена в законния срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното НП на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 61, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ за това, че в качеството си на работодател е приел на работа на 17.11.2021 г. С.М.К. в стопанисваната от него борса за дърва, като му е осигурил условия за работа, присъщи за трудово правоотношение, а именно – работно време, работно място, трудово възнаграждение, без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето трудов договор преди постъпването му на работа.   

В производството по оспорване на наказателното постановление въззивният съд е установил, че на 17.11.2021 г. е извършена проверка в борса за дърва, находяща се в град Добрич, ул. „Калиакра“ № 91Е, стопанисвана от “Е.Ф.М” ЕООД. При проверката в обекта са заварени няколко работници да цепят и товарят дърва за огрев, сред които и С.К.. Лицето е попълнило декларация относно условията по наемането му на работа, в която е декларирало, че работи в дружеството – жалбоподател като общ работник, с работно време от 08, 00 часа до 17, 00 часа, с уговорено трудово възнаграждение и почивки. По време на проверката е представен граждански договор, сключен на 17.11.2021 г. между санкционираното дружество и С.М.К., по силата на който изпълнителят се е задължил да извърши цепене и товарене на дърва срещу сумата от 25 лева. Съдът е обсъдил предоставените от работника сведения по чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ и събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства и въз основа на данните в тях е преценил, че възложената на К.дейност има трудов, а не гражданскоправен характер, тъй като действителната воля на страните е престирането на работна сила, а не конкретен резултат. Заключил е, че жалбоподателят е прибягнал до сключването на граждански договор, за да прикрие по същество наличието на трудово правоотношение, което е недопустимо. По тези съображения е стигнал до извода, че процесното нарушение е безспорно доказано, тъй като дружеството е приело на работа работник, без да сключи с него писмен трудов договор. Приел е, че НП е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Изложил е мотиви, че нарушението не е маловажно с оглед на характера на обществените отношения, които са нарушени. Приел е, че наложената на дружеството имуществена санкция е правилно определена, тъй като е в предвидения от закона минимален размер. С оглед на това е стигнал до крайния правен извод, че НП е законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил.     

Настоящият касационен състав намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и данните по делото, поради което не са налице основания за неговата отмяна.  

В мотивите към решението е разгледан основният спорен въпрос между страните налице ли е престиране на труд или постигане на резултат, като са изложени конкретни съображения относно характера на взаимоотношенията между санкционираното дружество и завареното на борсата лице.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за вътрешна противоречивост и недостатъчност на мотивите на съда относно ценения доказателствен материал.  

Районният съд е посочил ясно кои факти приема за установени, кои доказателства кредитира и кои не и по какви причини. Обстоятелството, че съображенията му за това не са пространни, не води до немотивираност или необоснованост на решението. Правилно районният съд е кредитирал показанията на проверяващите органи, защото те са възприели лично случващото се на място в обекта. Техните възприятия са конкретни и пълни. Те дават показания както за работната обстановка, така и за поведението на заварените на борсата лица. Докато показанията на К.и И.са противоречиви на събраните писмени доказателства и на другите гласни показания. След надлежна проверка и оценка на събраните писмени и гласни доказателства районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото.   

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, че лицето е наето с цел да осъществява трудови функции. В случая не става дума за граждански взаимоотношения, тъй като самото естество на възложената работа предполага да бъде извършвана на точно определено място – в обекта на предприятието, в рамките на определеното работно време, със средствата и материалите на работодателя. От свидетелските показания по делото е видно, че работата е била организирана от предприятието и е осъществявана под негово ръководство. Представителят на дружеството е определял вида и обема на дървата за цепене и товарене за деня, осигурявал е инструментите (брадвите) за извършване на дейността и е заплащал за извършената работа. Св. К.е бил в координация с други работници, организирани съвместно в общ трудов процес. Работното време на работниците е било съобразено с това на борсата.

Правилно и законосъобразно районният съд не е кредитирал представения при проверката граждански договор по съображения, че с него е прикрито едно фактическо трудово правоотношение. При гражданския договор (за изработка, поръчка, услуга и др.) се дължи овеществен трудов резултат, като изпълнителят се ползва със самостоятелност при изпълнението на уговорената работа. От клаузите в представения по делото договор не може да се направи такъв извод. Макар и наименован “граждански”, той по съществото си урежда възникнали трудови правоотношения между страните, което следва от характера на извършваната дейност и организацията на работния процес. Видно от съдържанието на договора, предмет на престацията на изпълнителя е осъществяването на конкретна трудова функция – цепене и товарене на дърва, а не постигането на определен трудов резултат (определена по вид и количество работа). В случая св. С.К. е извършвал конкретно определени дейности по указания и под контрола на работодателя, което дава основание да се приеме, че фактически със сключването на гражданския договор страните са целели създаването на трудови правоотношения. Обстоятелството, че извършваната работа е срочна и няма постоянен характер, не изключва трудовото естество на възложените функции. Трудов договор може да се сключва за определен срок, до завършване на определена работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от работа – по аргумент от чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КТ, включително за един ден.

Съществуването на трудово правоотношение не е опровергано от жалбоподателя при съдебното оспорване. От събраните по делото доказателства се потвърждава безспорно наличието на въведен от работодателя режим на работа, извършването на еднородна дейност при уговорено работно място, време и възнаграждение, съгласуваност и взаимоотношения с останалите участници в трудовия процес, като работникът само е предоставял работната си сила, не е имал собствена база и инструменти и не е разполагал с оперативна самостоятелност при изпълнението на работата - не е определял сам какво и колко ще изпълнява за деня. Всички тези обстоятелства са все признаци на възникнало и съществуващо трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Липсата на съставен трудов договор с минимално необходимото съдържание по чл. 66, ал. 1 от КТ не означава липса на предоставяне на работна сила. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ не поставя изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции под неговия контрол и ръководство, което в случая безспорно е налице.  

По тези съображения касационната инстанция намира, че правилно и законосъобразно въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е стигнал до извода, че съществуващите между страните взаимоотношения носят белезите на трудовоправни, поради което е следвало да бъдат уредени по реда на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.  

С разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изрично е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като чл. 61, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор между работника и работодателя се сключва преди постъпването на работа. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези случаи е налице нарушение на чл. 61, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения. Това поведение е съставомерно по чл. 414, ал. 3 от КТ, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.   

Ето защо, като е потвърдил обжалваното НП, районният съд е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, както и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено на основание чл. 27е от НЗПП.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

 

                                 Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193/04.06.2022 год. по нахд № 205/2022 год. по описа на Районен съд – Добрич. 

ОСЪЖДА „Е.Ф.М66“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 21, вх. 13, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Д.К.В., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич сумата от 80 лева, съставляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: