ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер VІ - 956 01.06.2017 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести въззивен граждански състав
На: първи юни две хиляди и седемнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ БЕЛЕВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Елеонора
Кралева
частно гражданско дело номер 604 по описа за 2017 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.248, ал.3, вр. чл.410 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, подадена чрез пълномощник ю.к.Златева, против Определение № 235/14.03.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 536/2016 г. по описа на Районен съд – Средец, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството-заявител по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановената по същото дело заповед № 938/01.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, в частта за деловодните разноски.
Жалбоподателят изразява недоволство от постановеното определение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че дружеството-заявител не е било уведомено за издадената заповед за изпълнение по предвидения в ГПК ред за връчване на призовки, книжа и съобщения, като и до настоящия момент не е получил такава, въпреки изрично заявеното от него искане в т.14 от заявлението да му бъде предоставен препис от заповедта. В този смисъл, жалбоподателят счита, че срокът по чл.248 ГПК не е изтекъл и в случая е приложимо правилото на чл.279, вр. чл.275 ГПК, съгласно който срокът за обжалване тече от датата на съобщаване на обжалвания съдебен акт, а не от постановяването му. Полученото от заявителя на 09.01.2017 г. съобщение касае уведомяване, че е издаден изпълнителен лист, но със същото не е връчена издадената по делото заповед за изпълнение, нито представлява уведомление за частично отхвърляне на искането за разноски, поради което според жалбоподателя срокът не започва да тече от посочената дата и затова молбата по чл.248 ГПК не се явява просрочена. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд за издаване в полза на заявителя на заповед за изпълнение и за разноските за разликата от 25 лв. до пълния им претендиран размер от 325 лв.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и данните по делото, съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното:
Производството по ч.гр.д.№ 536/2016 г. по описа на РС-Средец е образувано по повод подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, чрез пълномощника ю.к.Златева, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С.И.Д., за сумата от 436.26 лв. – главница, представляваща неплатени фактури за ползвани от длъжника услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода за периода от 10.07.2014 г. до 01.09.2016 г. за имот с аб.№ 862449, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Със заявлението е поискано и присъждане на направените разноски от 25 лв. за платена държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедният съд е уважил
заявлението, като в полза на „ВиК“ ЕАД е издал Заповед № 938/01.12.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е присъдил на заявителя
претендираната главница от 436.26 лв., ведно със законната лихва, както и
съдебни разноски в размер на 25 лв.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК не е
постъпило писмено възражение от длъжника, поради което след влизане в сила на
заповедта на 20.12.2016 г. е издаден изпълнителен лист. За това обстоятелство
заявителят е уведомен със съобщение, получено на 09.01.2017 г. от ю.к.Златева.
Понастоящем издаденият изпълнителен лист се намира в кориците на делото –
неполучен.
С молба вх.№ 556/13.03.2017 г., подадена от ю.к.Златева, заявителят е поискал от съда да бъде изменено разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение в частта му за разноските, като бъдат присъдени поисканите разноски в пълния им размер от 325 лв.
По молбата по чл.248 ГПК районният съд се е произнесъл с обжалваното определение № 234/14.03.2017 г., с което е оставил без разглеждане молбата, като просрочена, като е приел, че същата е подадена извън преклузивния едномесечен срок, считано от датата на постановяването й.
Съгласно задължителните разяснения по т.7 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл.248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. Съобразно нормата на чл.248, ал.1 ГПК, искането за допълване или за изменение на постановеното решение в частта му за разноските следва да бъде направено от страната в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. Посочените в закона срокове са преклузивни и с изтичането им се преклудира възможността на страната да иска произнасяне от съда по въпроса за разноските. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. За обжалването на заповедта в частта за разноските се прилагат правилата за обжалване на определенията (чл.274 и сл. ГПК), поради което и срокът за обжалване е едноседмичен от съобщението до страната, като този срок се явява и релевантния по чл.248, ал.1 ГПК. Съдът не съобщава на заявителя за издадената в негова полза заповед за изпълнение, такова задължение за съда съществува единствено по отношение на длъжника с оглед правата му по чл.414 ГПК, като в случаите, когато не е постановен отказ от съда – на заявителя се съобщава единствено, че е издаден изпълнителен лист и така същият се счита уведомен и за издадената заповед за изпълнение. Предвид това, БОС намира, че районният съд е процедирал правилно, като връчил на заявителя съобщение за издадения изпълнителен лист, а доводите жалбоподателя относно връчването на заповедта са неоснователни.
От изложените съображения следва, че
когато не е налице постановен отказ от съда, за заявителя едноседмичния срок за
обжалване на заповедта в частта за разноските започва да тече от съобщението за
издадения изпълнителен лист, респ. от този момент тече и едноседмичния срок по
чл.248 ГПК за изменение на заповедта. В тази връзка, настоящата инстанция не
споделя изводите на районния съд, че срокът за изменение на заповедта за
изпълнение в частта за разноските е едномесечен, считано от датата на
постановяването й, тъй като такова разрешение не почива на законодателната
уредба в ГПК за заповедното производство, с оглед изрично уредената в закона
възможност за обжалване на заповедта в частта за разноските.
В конкретния случай, заявителят „ВиК“ ЕАД е узнал за издадената по делото заповед за изпълнение на 09.01.2017 г., когато му е връчено съобщението, че е издаден изпълнителен лист. Следователно от тази дата – 09.01.2017 г. е започнал да тече и едноседмичния срок за обжалване на заповедта в частта за разноските, респ. и срока по чл.248, ал.1 ГПК, в който може да се поиска изменение на заповедта в тази част и който е изтекъл на 16.01.2017 г. Молбата на заявителя по чл.248 ГПК е входирана в РС – Средец с вх.№ 556/13.03.2017 г., като същата е изпратена чрез куриер на 09.03.2017 г., видно от приложената разписка за доставяне от куриерската служба. Видно е, че молбата е подадена след изтичане на преклузивния едноседмичен срок, поради което същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като просрочена. В този смисъл, въпреки неправилно приетото от районния съд, че срокът за изменение е едномесечен от датата на постановяване на заповедта, обжалваното определение на РС-Средец е правилно като краен правен резултат с оглед горните съображения за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК, поради което следва да бъде потвърдено. Ето защо, настоящата частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, подадена чрез пълномощник ю.к.Златева, против Определение № 235/14.03.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 536/2016 г. по описа на Районен съд – Средец, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството-заявител по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановената по същото дело заповед № 938/01.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, в частта за деловодните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.