Присъда по дело №3595/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 3595 ПО ОПИСА ЗА 2021 ГОДИНА НА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, VІ СЪСТАВ.

Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба депозирана от
ВЛ. СТ. ВЛ. ЕГН ********** срещу Т. СТ. СТ. EГН ********** за извършено от него
престъпление от частен характер наказуемо по чл.147, ал.1 от НК за това, че на
16.10.2020год. в гр.Варна, в сигнал до „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, МЕР –
Варна, разгласил за Владимир Стилов В. позорно обстоятелство а именно че се занимава с
незаконни дейности, че бил монтирал така наречената муфа на собствената си къща и
подземно захранвал цялата инсталация.
В наказателното производство е допуснат и приет за съвместно разглеждане
граждански иск предявен от частния тъжител срещу подсъдимия за сума в размер на 2000лв.
представляваща обезщетение за претърпени от него в резултат на деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази суми от датата на деянието 16.10.2020год. до
окончателното изплащане на сумата.
Във фазата по съществото на делото повереникът на частния тъжител моли
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението за което му е
повдигнато обвинение с частната тъжба като счита, че същото е безспорно доказано. Моли
на подсъдимия да бъде наложено наказание по усмотрение на съда като претендира
присъждане и на разноски за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия – адв. М.П. във фазата по същество пледира за
оправдателна присъда като изразява становище, че извършеното от подсъдимия не попада в
обхвата на престъплението клевета, а той бил реализирал правото си на свободно изразяване
на мнение гарантирано му от ЕКЗПЧ и Конституцията на република България. Моли
подсъдимият да бъде признат за невинен и също претендира за присъждане на направените
по делото разноски. Алтернативно в случай, че бъде преценено, че подсъдимият следва да
носи наказателна отговорност моли на същият да бъде наложено минимално наказание.
Подс. С. не отрича че е пуснал жалба в мястото където работи частния тъжител, но
заявява, че не е я пуснал за да го клевети, а я бил пуснал като гражданин за да го проверят.
Заявява, че това което бил написал в жалбата го знаел от негови познати, но не искал да им
казва имената. Съдебното следствие е приключило в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. С. и св. К. – В.а живеели на семейни начала дълго време, около 20 години, в гр.
Велико Търново като имали общо имущество и съвместен бизнес - златарски магазин в гр.
Велико Търново.. През последните седем години от съвместното им съжителство
отношенията им били по-скоро като на съквартиранти като всеки от тях си имал друг
партньор. През този период св. К. – В.а се запознала с частния тъжител, а след това през
2014год. двамата сключили и граждански брак. След окончателната раздяла на подсъдимия
и св. К. – В.а започнали имуществени спорове между двамата във връзка с общото им
имущество включително и пред съд по инициатива на К. – В.а.
На 16.10.2020год. подс. Т. СТ. СТ. подал сигнал до „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД МЕР Варна – работодателя на частния тъжител. В сигнала посочил, че
познава тъжителя от доста години. Посочил също така че „От години във Варна, а и в цялата
страна е известно, че ВЛ. СТ. ВЛ. има специални знания и умения и може да направи така,
че електромерът ви почти да не отчита ел. енергия и да получавате ниски сметки. Разполага
със софтуер, чрез който можел да манипулира всеки един електромер, а за собствената си
къща дори се хвалел, че бил монтирал т.нар „муфа" и подземно захранил цялата си
инсталация. Въпреки незаконните си дейности същият все още работи за вас...Г-н В. се
1

слави като човек с много хобита, като на същия почти не му остава време да ходи на работа.
Едва ли ще успеете да го намерите на работното му място, освен ако предварително не си
уговорите среща. В работна време г-н В. е или с яхтата си на риболов или с джипа си на
лов...Също така голяма част от работното си време г-н В. прекарва в магазина за бижута
„Genoveva Gold'' на съпругата си Й. Г. К. на ул. „Д-р Пискюлиев" № 50, като дори обслужва
клиенти на магазина...Г-н В. демонстрира висок стандарт на живот, въпреки че като
държавен служител едва ли получава огромни доходи, а доходите му очевидно са от
незаконни дейности, с които се занимава...Всички тези факти са добре известни на преките
му ръководители и началници, както и на полицията, но въпреки това никои от тях не е
предприел действия по прекратяване на всички тези безобразия...Моля да извършите
задълбочена и обстойна проверка на гореизложените обстоятелства, тъй като очевидно са
налице груби нарушения на трудовата дисциплина, а дори и престъпления... "
След постъпване на сигнала със заповед на ръководител на МЕР Варна била
назначена комисия, която да установи твърденията в сигнала. В хода на проверката от
тъжителя били изискани писмени обяснения. Такива били изискани и от други служители на
МЕР – Варна, колеги и началници на тъжителя.
След като научил за сигнала постъпил в местоработата му тъжителят се разстроил,
отношенията с колегите му се променили в негативен план, влошили се и семейните му
отношения със св. К.-В.а.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите К.-В.а, И.Ив. и И.Г., справка за съдимост, сигнал
вх.№ ВН-1330/16.10.2020год. на ЕСО ЕАД МЕР Варна подаден от Т. СТ. СТ. срещу ВЛ. СТ.
ВЛ. и цялата преписка във връзка с него, материалите по пр. пр. № 15018/2020год. по описа
на МВР, както и всички останали събрани входа на съдебното следствие писмени
доказателства като всички доказателства са непротиворечиви досежно основните за
предмета на доказване факти, взаимнодопълващи се са, не водят на различни правни изводи
и се кредитират от съда.
След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната
съвкупност и така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от
правна страна следното:
Подсъдимият Т. СТ. СТ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 147, ал.1 от НК на 16.10.2020год. в гр.Варна, в сигнал до
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – Варна разгласил за ВЛ. СТ. ВЛ. позорно
обстоятелство, а именно че същият се занимава с незаконни дейности, че бил монтирал така
наречената муфа на собствената си къща и подземно захранил цялата си инсталация.
Деянията по чл.147 от НК засягат честта и достойнството, които са изключително
важни елементи от човешката нравственост.
Обект на това престъпление са обществените отношения осигуряващи
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена
оценка за личността.
Изпълнителното деяние се заключава в разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за пострадалия или приписването му на неизвършено от него престъпление.
Под разгласяване следва да се разбира довеждане на обстоятелствата до знанието на трето
лице. За да имат позорящ характер обстоятелствата трябва да се отнасят до факти и
обстоятелства, свързани с личността на пострадалия, които засягат доброто му име в
обществото.
Приписването на престъпление се заключава в твърденето пред трето лице, че
пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е
извършил.
2

Клеветата е резултатно престъпление. Деянието е довършено когато поне едно трето
лице е узнало твърдението на дееца за съществуващо позорно обстоятелство или за
приписаното престъпление.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице.
Клеветата е умишлено престъпление като умисълът може да е както пряк, така и
евентуален. Деецът трябва да съзнава позорящият елемент или престъпен характер на
обстоятелствата и да е сигурен, че тези обстоятелства са неистински, съответно
престъплението не е извършено (пряк умисъл). Евентуален умисъл е налице когато деецът
не е сигурен в действителното положение, но въпреки това прави съответните твърдения,
или не е сигурен, че неговите твърдения могат да страната достояние на трето лице, но да се
примирява с този факт.
За да е съставомерно деянието по чл.147 от НК горните обстоятелства следва да са
установени от събраните по делото доказателства.
В настоящия казус от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че
изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в разгласяване (довеждане до знанието
на трети лица – ръководителя на Електроенергиен системен оператор“ ЕАД МЕР Варна на
неистинско позорно обстоятелство по отношение на тъжителя В., а именно, че извършва
незаконни дейности, че бил монтирал така наречената муфа на собствената си къща и
подземно захранил цялата си инсталация“. Безспорно излагайки посочените твърдения,
които характеризират негативно личността на тъжителя, в сигнала подаден до неговия
работодател подсъдимият е накърнил доброто му име, положителната оценка за личността
му в обществото. А че тези твърдения са неверни се установява както от констатациите
съдържащи се в протокола за работата на комисията назначена в предприятието на тъжителя
с оглед проверка на сигнала, така и от приложения Протокол от данъчна проверка на
тъжителя. От друга страна защитата не е ангажирала каквито и да било доказателства в
подкрепа на твърденията изложени от подсъдимия в сигнала.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено при
форма на вината евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал позорният характер на
разгласеното обстоятелство, не е бил сигурен какво е действителното положение, но
въпреки това е изложил твърдения охарактеризиращи в негативен план тъжителя.
От обясненията си пред съда подсъдимият потвърждава, че именно той е подал
сигнала (жалбата) до мястото където работи тъжителят, както и че не е бил сигурен в
истинността на твърденият които е описал в жалбата, а само предполагал, че е така.
Последното съдът намира за нужно изрично да отбележи с оглед застъпената от защитата
позиция за липса на субективна съставомерност доколкото подсъдимият бил лично убеден,
че това което е написал е вярно. „Целта беше да разбера дали Владимир манипулира
електромери“ заявява тъжителят.
В съдебно заседание защитата е изразила становище за липса на извършено
престъпление и поради това, че подсъдимият се бил възползвал от конституционното си
право на свободно изразяване на мнение гарантирано му и от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).
Съдът не споделя и това становище по следните съображения:
Действително в чл. 39 - 41 от Конституцията и чл. 10 от Конвенцията е прогласено
правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и
разпространява информация. В неговия обсег се включва свободата на всеки да отстоява
своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо
от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността. Посоченото право
обаче не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в Конституцията - чл.
39, 40 и 41 , които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на
3

изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 , който
не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни
интереси на другия, защитими по чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от КРБ. Такова
ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ
ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури,
условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно
демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. В горната насока е
налице достатъчно константна съдебна практика в това число е налице и произнасяне на КС
на РБ по този въпрос - Решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 16/98г.;
Решение № 426 от 7.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1183/2015 г., I н. о., НК;
В случая видно от съдържанието на целия сигнал депозиран от подсъдимия до
работодателя на тъжителя (пряко свързан с електропреносната мрежа) с него се внушава, че
той се занимава с незаконна дейност именно в този сектор – в частност извършвал
манипулации на електромери и дори е захранил собствения си имот неправомерно, което се
прави срещу заплащане – демонстрирал висок стандарт на живот въпреки, че като държавен
служител едва ли получавал огромни доходи, а доходите му били от незаконни дейности с
които се занимавал.
При определяне размера на наказанието което следва да понесе подсъдимия съдът
като съобрази, че за престъплението по чл. 147, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба и
обществено порицание от една страна и от друга това, че подсъдимият е с чисто съдебно
минало и до момента не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма
от НПК, а деянието не включва съставомерни имуществени вреди прецени, че в случая са
налице всички законови предпоставки визирани в нормата на чл.78а от НК поради което и
освободи подс. С. от наказателна отговорност и му наложи адм. наказание глоба в размер на
1000лв.
При определяне размера на административната санкция съдът отчете ниската степен
на обществена опасност както на деянието така и на дееца (извършеното е изолиран случай
в живота на подсъдимия) и като отчете наличие единствено и само на смекчаващи
отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, напреднала възраст на подсъдимия)
прецени, че така наложеното в минимален размер административно наказание е съответно
на извършеното деяние и ще постигне целите както на специалната така и на генералната
превенция предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
По гражданския иск.
С оглед крайният изход на делото, като призна подсъдимият за виновен в извършване
на престъплението за което е предаден на съд с частната тъжба, съдът прецени, че
предявеният от частния тъжител граждански иск за претърпени неимуществени вреди е
доказан по основание. И доколкото принципно размерът на претърпените в резултат на
подобни деяния неимуществени вреди не подлежи на доказване (след като се установи
наличието на такова деяние се счита, че неимуществените вреди са настъпили), а се
определя по справедливост, съдът като отчете обстоятелствата при които е извършено
деянието и начинът на извършване на престъплението прецени, че е справедливо да
определи на тъжителя обезщетение в размер на 1000лв. ведно със законната лихва от датата
на деянието (16.10.2020год) до окончателното изплащане на сумата. Съдът счете, че
посочената по-горе сума напълно ще репарира и овъзмезди всички отрицателни последици
настъпили за пострадалия в резултат на престъплението, поради което и отхвърли
предявения граждански иск за горницата над тази сума до предявената от 2000лв.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият заплати държавна такса
върху уважения граждански иск.
На същото основание съдът осъди подсъдимият да заплати на тъжителя сумата от
1113.50лв. представляваща направени от него разноски в хода на настоящото наказателно
4

производство за държавна такса 13.50лв. ) и адвокатско възнаграждение (1100лв).
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ

5

Номер на акта:	196
Дата:	10 октомври 2022 г.
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20213110203595
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	3 септември 2021 г.

Присъда по дело №3595/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите