№ 7
гр. Нови пазар, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20233620200475 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на „Иван
Плугчиев“ ЕООД с ЕИК *********, с посочен съдебен адрес и представлявано от И.В.П., по
делото от адв.К. А., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата „ЗП“ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Посоченият ел.фиш е счетен
от жалбоподателя за незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните
норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез
с целта на закона.
Жалбоподателят счита, че първият най-съществен порок на фиша е, че ел.фиш по чл.
179, ал.3б от ЗДвП по смисъла на чл.189ж, ал.1 от същия закон не е уредено да бъде издаван,
а е следвало да бъде приложена общата процедура по ЗАНН.
Отделно сочи, че чл.167а, ал.4 от ЗДвП не е административнонаказателна
процесуална правна норма, а урежда задълженията на службите за контрол, тъй като е
поместена в Глава пета от ЗДвП. Посочва също, че в съдържанието на електронния фиш
липсват задължителни реквизити за този вид акт, като липса на отбелязване на
административно наказващия орган и мястото на извършване на твърдяното нарушение.
Заявява, че не може да се направи преценка за компетентност, поради липса на данни за
издателя на акта. Счита, че неотчитането на тол данните, включително за транзакция на
дължимата тол такса се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция
„Пътна инфраструктура“ електронна система за събиране на тол такси. Твърди още, че
липсва единство между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен
закон като посоченото нарушение не позволява да се установи какво конкретно нарушение
е осъществено. Излага доводи за непропорционалност на предвидената имуществена
санкция спрямо извършеното деяние и за несъответствието на нормата на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (EС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изпраща представител. От името
1
на упълномощения представител е депозирана писмена молба, с която поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Приложени са допълнителни доказателства. По същество моли
за отмяна на ел. фиш. Претендира присъждане на разноски в размер на 840 лева.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от
юриисконсулт В.П., която счита, че от доказателствата безспорно се установява
извършеното нарушение, като изложените в жалбата твърдения намира за неоснователни.
Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и
установи следната фактическа страна:
На 25.04.2022 г. в 13,44 ч. ППС – *** с рег. № *** с технически допустима
максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, се движел по
път А-2 км 361+581, в община К., с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платена пътна мрежа. Посоченото превозно средство било заснето от електронна система с
устройство № 20411, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Било установено, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна
декларация за преминаването.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на
дружествотожалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „Пътна
инфраструктура“ бил съставен електронен фиш № ********** от 25.04.2022 г., с който е
наложена имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП. С него на „Иван Плугчиев“ ЕООД, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., на основание чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
С електронният фиш е посочено, че независимо от налагането на административно
наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в размер на 133 лв.
В електронният фиш е посочено, че Иван Плугчиев ЕООД може да се освободи от
административнонаказтелна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на
електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 ЗХП в размер на 750 лв., при
спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 ЗДвП.
Електронният фиш е бил връчен на дружеството жалбоподател на 15.11.2023 г.,
съгласно приложена разпечатка от информационната система по чл. 167а, ал. 4 ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приобщените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са последователни, взаимно
свързани и непротиворечиви и в съвкупност налагат следните изводи относно приложението
на материалния закон и спазването на процесуалните правила в административно
наказателното производство:
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните изводи относно материалната страна на спора:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект на
административно наказание – санкционираното лице, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство.
2
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия законов текст такса за изминато разстояние - тол такса се
дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния
път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя от техническите
характеристики на пътя или участъка, от изминатото разстояние, от категорията на ППС,
броя на осите и от екологичните характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство-част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не
извършва измерване, поради което не подлежи на техническо замерване по Закона за
измерванията /ЗИ/.
От приложения доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а от ЗДвП, л. 38-39 от делото, се установява, че на 25.04.2022 г. в 13,44 ч. на път А-2 361-
581 СКТ в посока нарастващ километър, в област Шумен, град К., се е движело и е
преминало през тол секция № 20411 МПС, с рег. № ***, собственост на „Иван Плугчиев“
ЕООД, категория N3 с 2 оси и технически допустима макс. маса 190 000 и допустима
макс.маса на състав 4400. Установеното нарушение било регистрирано в информационната
система под № **********.
От представената по делото справка от Електронната система за събиране на пътни
такси от контролно устройство с идентификатор № SCP 20411, като данните от справката са
били вписани и в съставения електронен фиш. Нарушението е заснето с устройство № SCP
20411, л. 41-43, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и се намира на посочения в електронния фиш километър от
пътния участък на път А-2, км. 361+581.
Пътният участък от републикански път А-2 е индивидуализиран в достатъчна степен
в електронния фиш, макар и без изричното изписване на тол сегмента или чрез посочване на
географските му координати, като на него е било разположено и устройството с № 20411,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, установило и
самото нарушение. Участъкът от републикански път А-2, по който се е движело въпросното
ППС е част от републиканските пътища на Република България, за които се събира тол такса
за ползване на пътната инфраструктура, доколкото попада в обхвата на Приложение №1 от
Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние.
Определените в закона изисквания към електронния фиш да съдържа данни за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
3
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане са били спазени.
Описаното МПС, съгласно справка на МВР, л. 40, с регистрационен номер ***,
ВЛЕКАЧ ***, от категория N3 с технически допустима маса 190 000, с 2 оси, с екологична
категория ЕВРО 5 е собственост е на фирма „Иван Плугчиев“ ЕООД. Собствеността на
МПС се потвърждава и от приложеното по делото копие на регистрационния талон на
МПС-то, л. 79.
По делото жалбоподателят не твърди и не сочи доказателства за това дали е платил
дължимата тол такса по който и да е от посочените в чл. 10, ал.12-14 ЗП начини и средства,
по електронен и банков път, както и чрез картово разплащане и в брой в пунктовете за
продажба, както и да заплатят такса за електронна винетка за пътни превозни средства по
чл. 10а, ал. 7 и 7а и маршрутна карта за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 чрез
терминали за самотаксуване, разположени по платената пътна мрежа и в областните градове
на страната. Освен посочените начини за плащане на тол такси, законът предвижда и
сключването на договори с търговци, които осигуряват за своя сметка техническо и
софтуерно оборудване за целите на предоставяне на съответните услуги, за директно
събиране на дължимите суми за тол такси. Такъв тристранен договор по делото е представен
на л. 80-92, сключен между „Интелигентни трафик системи“ АД, А1 България и
жалбоподателя, като в първото към този договор приложение, процесното МПС с рег. №
***, не фигурира. Налице е и друго приложение без дата, в което в т. 2, стр. 91 от делото е
вписано МПС-то. С този договор и съответно приложение към него е предоставено бордово
устройство № 231340, което да отчита, а жалбоподателят да заплаща в брой или чрез
кредитен лимит дължимите суми за тол такси. Жалбоподателят не представя доказателства
за извършените от него плащания на дължимите суми за тол такси по какъвто и да е начин.
Твърденията му, че за посочения в електронния фиш пътен участък и време на преминаване,
техническото (бордовото устройство било неизправно). Твърдение, което по никакъв начин
не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Жалбоподателят не представя доказателства и за заплатена от него компенсаторна
такса, в размер посочен в електронния фиш.
От горното съдът приема, че е доказано от материално правна страна извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 25.04.2022
г. в 13,44 ч., на път А-2 361-581 СКТ в посока нарастващ километър, в област Шумен, град
К. и през тол секция № 20411, собственикът на „Иван Плугчиев“ ЕООД е допуснал МПС с
рег. № *** да се движи без за това да е платена предварително дължимата за преминаване
през посочения пътен участък тол такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство.
Съгласно посоченото в електронния фиш, дължимата такса определена по чл. 10б, ал.
5 ЗП и съобразно категорията на притежаваното МПС е в размер на 133 лв. Това е посочено
и в писмото на въззиваемата страна от 05.01.2024 г. по делото.
Съгласно становище на АПИ, л. 65 от делото, за нарушение № **********/25.04.2022
г. в 13,44ч. за сегмент **********, е в размер на 0,44 лв. Това обаче не е размерът на
дължимата тол такса според критериите на чл. 10б, ал. 5 ЗП.
Посочено е още, че не са получени валидни маршрутни карти за ППС, няма получена
и платена декларация за предходен и следващ сегмент. В приложената таблица са отчетени
единствено данните за движение на ППС, за сегментите, за които има получени и платени
тол декларации за нарушението. От самата таблица се установява, че за посоченото МПС е
отчетено преминаването на 25.04.2022 г. в 13,59ч. през сегмент № **********.
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, законът предвижда на
4
основание чл. 179, ал.3б ЗДвП, предвижда за собственика на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата,
налагане на административно наказание глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на
вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или
вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер
2500 лв.
От това се установява, че наложената с електронния фиш имуществена санкция в
размер 2500 лв. на собственика на МПС-то „Иван Плугчиев“ ЕООД е законосъобразна.
Жалбоподателят не е представил пред наказващия орган доказателства за заплатена
от него компенсаторна такса на основание чл. 10, ал.2 ЗП, поради която да бъде освободен
от административнонаказателна отговорност и издадения електронен фиш да бъде отменен.
Въпреки установената формална материална законосъобразност на издадения
електронен фиш, същия следва да бъде отменен поради наличието на съществени
процесуални нарушения при неговото издаване.
Относно спазването на процесуалните правила в административно
наказателното производство, съдът установи следното:
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване,
електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост, доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване
(ЕУЕПТ), информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана
пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство.
Следователно, доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за
изминато разстояние, респ. АПИ, е следвало да информира незабавно „Иван Плугчиев“
ЕООД като ползвател на ЕУЕПТ съгласно сключения тристранен договор между
„Интелигентни трафик системи“ АД, А1 България и жалбоподателя, за установения случай
на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и да му предложи възможност за
отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, вкл. и издаване
на електронен фиш. Едва след като е предоставена такава възможност за нарушителя и при
проявено от негова страна бездействие в продължение на 14 дни, считано от получаването
на уведомление и едва след това да се пристъпи към неговото санкциониране. В този смисъл
са и извършените със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в чл. 10б ЗП и приетите нови алинеи 7-9
от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено изцяло с
изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
г., в частност с чл. 2, § 7 от същия.
Съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на ЕС, към който Р България е
присъединен член, считано от 1.01.2007 г., Регламентът е акт с общо приложение и е
задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
В този смисъл, независимо, че съгласно ЗП, чл. 10б, ал. 7 - 10 от ЗП, са изменени в
съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.,
считано от 01.01.2024 г., то от приемането на регламента 28.11.2019 г. същия има
задължителен характер за държавите членки, в т.ч и за България.
В този смисъл като не е спазил „подробните задължения на доставчиците на
ЕУЕПТ“, конкретно на изискванията на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204
5
на Комисията от 28 ноември 2019 г., АПИ е нарушил процедурата по налагане на
административни санкции на нарушителите.
Съгласно §1, т. 39 ДР ЗП, „Доставчик на ЕУЕПТ“ е субект, който в рамките на
договор осигурява достъп до ЕУЕПТ на потребител на ЕУЕПТ, прехвърля пътните такси
към лицето, събиращо пътни такси, и който е регистриран в държава членка на
установяване. От своя страна съгл. §1, т. 40 ДР ЗП, „Потребител на ЕУЕПТ“ е физическо
или юридическо лице, което сключва договор с доставчик на ЕУЕПТ с цел получаване на
достъп до ЕУЕПТ. Със сключения тристранен договор между „Интелигентни трафик
системи“ АД, А1 България и жалбоподателя, л. 80-81 и Анекса към него, л. 82-84 от делото,
като Доставчик на ЕУЕПТ е посочен именно „Интелигентни трафик системи“ АД, която е
национален доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси – електронни
винетки и тол и е официален партньор на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съдът приема, че неспазването на процедурата по установяване на нарушението,
изразяваща се в липсата на задължително от страна на Доставчика на ЕУЕПТ незабавно
информиране на ползвателя на ЕУЕПТ „Иван Плугчиев“ ЕООД и предоставянето на
възможност за същия в рамките на 14 дни да плати недекларираната пътна такса и да му се
предложи възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, представлява съществено процесуално нарушение на
административнонаказателните правила по налагане на санкцията по чл. 179, ал.3б ЗДвП,
имуществена санкция в размер 2500 лв.
Съдът намира, че допуснатото нарушение е съществено и не може да бъде
отстранено. Относно наличието на съществено процесуално нарушение в случая са
приложими субсидиарно правилата на НПК, съгл. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 335, ал. 2 НПК и вр.
чл. 348, ал.3, т. 1 НПК, поради ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, като
същия е лишен от възможността в рамките на 14 дневен срок да изпълни задължението си
по доброволен ред.
В този смисъл, съдът намира, че са налице основания за отмяна на издадения
електронен фиш, съгласно чл. 63, ал.3, т. 2 ЗАНН, поради допуснато в
административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните
правила.
Обстоятелството, че нормите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. са инкорпорирани във вътрешното ни законодателство,
едва считано от 01.01.2024 г., когато е прието изменението на чл. 10 ЗП, конкретно на
алинеи 7-10 от него не отлага задължителната сила на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. по аргумент на чл. 288 ДФ ЕС. Липсата на
задължителен регламент на ЕС, какъвто е посочения и наличието само на изменение на чл.
10 ЗП, независимо от него, би било единствено основание да се обсъжда наличието по
смисъла на чл. 3, ал.2 ЗАНН на по – благоприятен закон, но настоящия случай не е
такъв.
Наличието на европейски регламент, уреждащ задълженията на санкциониращата
страна и гарантиращ правата на потребителите по него, е задължително от момента на
неговото приемане, 28.11.2019 г. и има обвързваща сила за страните членки на съюза.
Предвид на горното и на основание чл. 63, ал.3, т.2 ЗАНН следва издадения
електронен фиш **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на „Иван Плугчиев“
ЕООД с ЕИК *********, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2500 лв.
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
6
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
По делото е приложено адвокатско пълномощно л. 25 от делото, и договор за правна
защита, л. 115 от жалбопадателя на „Иван Плугчиев“ ЕООД, който е упълномощил
„Адвокатско дружество „Лалова и партньори“ с ЕИК *********, чрез процесуален
представител К. А., адвокат от АК Хасково, за което е заплатил възнаграждение в размер на
840лв. с вкл. ДДС. За доказване на изплатеното възнаграждение е приложено преводно
нареждане от жалбоподателя, л. 117.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за
незаконосъобразност на издаденото НП и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН
за отмяната му, то искането на жалбоподателя е основателно и законосъобразно и следва да
се уважи.
Относно законосъобразността на възнаграждението за адвокат от
жалбоподателя.
Относно размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази нормата на чл. 18,
ал.2 от Наредба № 1/2004 г., която предвижда определянето му да е по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията.
Съдът съобрази при преценката за дължимостта на претендираното от жалбоподателя
възнаграждение разпоредбата на чл. 63д, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г.минимално дължимото възнаграждение
се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение.
Съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от наредбата, е 550 лв. в случай на начислено ДДС то би
било 660 лв., което прави опеделеното в договора възнаграждение надхвърлящо
минималният размер на възнаграждението.
Освен с посочената национална разпоредба, съдът се съобрази и с постановеното
Решение по дело C‑438/22 от 25 януари 2024 година.
Съгласно приетото в т. 54 от Решение по дело C‑438/22 25 януари 2024 година, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели. Съгласно посоченото в т. 56 от Решението, ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения,
нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
националната правна уредба, която придава на тази наредба задължителен характер.
Съдът приема, че Наредба № 1/2004 г. на ВАС е приета от съсловна организация на
7
адвокатите, каквато е Висшия адвокатски съвет, и като такава същата ограничава
конкуренцията с оглед на целта и като такава не притежава необходимите легитимни и
обвързващи съда цели.
Поради изложеното съдът намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на
делото, както и конкретното участие на пълномощника на жалбоподателя, справедливото
възнаграждение е в размер на 400 лв., поради което искането за разноски следва да се уважи
в този размер и да се отхвърли за разликата до платените на 840лв. с вкл. ДДС.
Воден от горното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № № ********** от 25.04.2022 г. издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и
на основание на основание 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „Иван
Плугчиев“ ЕООД с ЕИК *********, с посочен съдебен адрес и представлявано от И.В.П. е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.5 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“,
представляно от инж. Ясен Йорданов, председател на Управителния съвет, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управлени егр. София, бул. „Македония“ № 3, ДА
ЗАПЛАТИ на „Иван Плугчиев“ ЕООД с ЕИК *********, с посочен съдебен адрес и
представлявано от И.В.П., сумата от 400 лв. (четиристотин лева), като отхвърля искането за
разноски за разликата до поисканите в размер на 840 (осемстотин и четиридесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8