Р Е Ш Е Н И Е
№2251/10.6.2020г.
гр.Варна 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№20156/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът „К.“ ЕООД твърди, че на 25.04.2018г. е закупил движимо имущество -
ХЛАДИЛНО РЕМАРКЕ с ДР№ В*** с номер рама
VV1F3FAWASN124596 марка LECITRAILER с помощта на банков кредит тип овърдрафт.
На 25.04.2018г. работещият при ищеца като шофьор ответник С.Ж.И. е поискал да
закупи същото. Твърди се, че на 21.06.2018г. И. се е обадил на управителя на „К."
ЕООД като помолил да заеме притежаваното от дружеството движимо имущество
ХЛАДИЛНО РЕМАРКЕ с ДР№ В*** с номер рама
VV1F3FAWASN124596 марка LECITRAILER за период от два-три месеца докато си
закупи такова, тъй като към настоящия момент не разполагал с достатъчно
средства за закупуване на същото. След като управителят на „К." ЕООД се
съгласил да заеме на С.Ж.И. притежаваното от дружеството „К." ЕООД
хладилно ремарке за безвъзмездно ползване за срок от два- три месеца същото е предадено
на ответника, като помежду им е сключен договор за заем за послужване в устна
форма поради причина, че нямало да бъде заплатен наем за движимото имущество
използвано от С.И.. След отправени няколко покани от страна на управителят на „К."
ЕООД, С.И. обещавал, че ще върне заетата вещ, но това така и не се случвало,
докато ТД не заявило, че ще предприеме действия съобразно законодателството за
предаване на движимото имущество от страна на заемателя
С.Ж.И.. През месец август след пореден разговор от страна на заемодателя „К."
ЕООД със заемателя същият заявил, че до няколко дни
ще върне заетата от него вещ като на 15 август същият се обадил и казал, че
оставил заетото ремарке на ползваната от „К." ЕООД ***. След извършена
проверка на състоянието на върнатото от С.И. ремарке било установено, че същото
е върнато в окаяно състояние като са били подменени с негодни такива основни
части и възли, а именно хладилният агрегат който е основен възел в ремаркето,
подменени са били и монтираните по-рано от управителя на „К." ЕООД нови
гуми като на тяхно място току-що са били монтирани такива който са негодни за
експлоатация, липсвали са сандъци от неръждаема стомана грубо отстранени като са
липсвали и резервни гуми явяващи се част от оборудването на заетата вещ.
Установявайки това по нареждане на управителя на „К." ЕООД била сформирана
комисия в която участвали лица на трудово правоотношение от дружеството
заемодател „К." ЕООД, а именно механик, шофьор и представител на
управителя г-жа Л*, удостоверявайки състоянието в която е било върнато
заетото ремарке. За целта бил съставен констативен протокол подписан от
присъствалите лица със становище, че то е негодно за използване за целите за
които било закупено. Ищецът твърди, че след сезиране с жалба Варненска Районна
прокуратура от страна на управителката на ТД С.И. обещал да поправи нанесените
от него вреди като щял да върне демонтираните от него годни части на мястото на
монтирането негодни. На 06 февруари 2019г. същият се е обадил казвайки, че е
поправил нанесените от него вреди довели до обективна невъзможност описаното
ремарке да бъде използвано за нуждите за които е закупено от „К." ЕООД. По
нареждане на управителя г-жа Л* отново била сформирана
комисия в присъствието на заемателя, като същата
съставила констативен протокол в който се подписал и ответника С.И.,
удостоверяващ поправяне на нанесените от И. вреди и същият бил заверен
нотариално подписан. Тъй като, „К." ЕООД не разполагало с хладилно ремарке
годно за експлоатация в изпълнение на сключен договор за превоз за да не
изпадне в обективна невъзможност за изпълнение, за де не бъде санкционирано било
принудена да наеме хладилно ремарке от немско търговско дружество, за което
през периода от 05 октомври 2018г, до 06 февруари 2019г, е заплатила общ наем
за четири месеца в размер на 5400,00 евро сума равняваща се на 10561.43лв. по
фиксинга на БНБ като заплатената сума представлява месечен наем от 1350 евро
или 2640,36лв. Твърди се, че с противоправните си
действия ответника е нанесъл вреди от който е настъпил деликт
- щяло е да бъде невъзможно изпълнението на договорните отношения от страна на
„К." ЕООД по отношенията му с немско дружество като, „К." ЕООД е бил
принуден да наеме от немското дружество хладилно ремарке за целите на
осъществяваната дейност за което е заплатил наем в размер на претенцията му,
тъй като в противен случай е нямо да бъде възможно да извършва транспортната си
дейност договорена с партньорите си.
Моли да се постанови решение, с което да се осъди С.Ж.И., ЕГН ********** да заплати
на „К.“ ЕООД сумата в размер на
1000лева, представляваща частичен иск от общо 10561.43лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, както и законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище, че обстоятелствата, на
които се базират претенциите на ищеца, не отговарят на действителното
фактическо положение между страните. Твърди, че ответника не се е обаждал на
управителя на „К." ЕООД, с молба да му бъде заето притежаваното от дружеството
хладилно ремарке, а същото му е било предложено дружеството, за погасяване на
част в размер на 18 000лв. от паричното задължение, което ищеца дължи на
ответника, за предоставени в заем суми, неплатени командировъчни и трудови
възнаграждения. Общия размер от задължението на „К*-" към С.И. е на стойност 55 000лв., за което
ответника е предявил граждански иск и е образувано гр.д.№7059/2019г. по описа
на ВРС. Твърди, че за ремаркето не е подписан договор за продажба и същото не е
прехвърлено на ответника, тъй като след като получил ремаркето и чакал да
отидат в нотариуса за да подпишат договор за продажба, ответника узнал, че
ремаркето е закупено от „К."ЕООД с банков кредит - овърдрафт от Уни Кредит Булбанк и до пълното погасяване на кредита „К."
ЕООД не може да извършва разпоредителни сделки. Твърди, че ищцовото
дружество „К."ЕООД уведомило в последствие, ответника С.И., че спира да
погасява банковия кредит и той следва да започне да заплаща по 1000 лева,
месечна вноска към банката. През месец септември 2018г. е върнал ремаркето на
ищеца и заявил, че се отказва от предложението за погасяване на част от дълга,
да получи въпросното ремарке и желае да си получи парите. Като залог за парите
които има да получава от „К."ЕООД, задържал агрегата на ремаркето. Недоволна
от решението на С.И., ТД съставило протокол за състоянието на ремаркето,
уведомило прокуратурата и връчило нотариална покана на ответника за заплати
наем в размер на 10561.43лв. за период от 4 месеца и др. атаки срещу ответника
за да се откаже да претендира за парите които има да получава и да върне
агрегата. Оспорва твърдението,
че на ищцовото дружество за изпълнение на договора с
DACHER, в следствие на действията на ответника, се е наложило в периода от 05.10.2018г.
до 05.02.2019г. да наеме хладилно ремарке от дружество DACHER за което е
заплатило месечен наем в размер на по 1350евро, или общо в размер на 5400евро,
сума равняваща се на 10561.43лв. Превоз на товарите на DACHER, се извършват от
„К." ЕООД, от края на 2016г. началото на 2017г., като за всеки превоз
който се извършва с камион от ищеца „К."ЕООД на товар на DACHER, се
заплаща и наем на ремарке наето от DACHER. Твърди, че с хладилно ремарке с ДП
№В0944EH, с номер на рама VV1F3FAWASN124596 с марка LECITRAILER, не са
извършвани превози на товари в Германия, ползвано е от дружеството за превоз на
товари в Испания. Твърди, че работи
повече от две години в ищцовото дружество, не
получава коректно заплати, командировъчни и предоставени в заем суми на
работодателя, а получава ремарке което не е собственост на ищеца, а на
кредитора Уни Кредит Булбанк. ТД е останало недоволно
от решението на С.И., да не приеме вместо част от паричната сума която има да
получава, ремарке с кредит към банка, поради което възползвайки се от
ситуацията съставя протокол с комисия, уведомява прокуратурата за нанесени
имуществени вреди на ремаркето от С.И.. Възползвайки се от фактурите които
притежава дружеството, му изпраща и нотариална покана, да заплати наем на
ремарке което никога не е използвано и е нямало да бъде използвано, за превоз
на товарите на DACHER, единствено и само с цел да не заплати на С.И. част от
задължението към него. Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното
си основание в чл.45 от ЗЗД.
По делото от страна на ищеца са представени документ
озаглавен нотариална покана адресирана до ответника от 22.03.2019г., разписка
за получени от ответника на 26.03.2019г. документи, констативен протокол от
6.02.2019г. за извършен външен оглед и установяване на поправяне на вреди с
нотариална заверка на подписите на изготвилите го Пл.Д*, Ст.Ж* и Й.К*, констативен протокол за извършен оглед от 5 октомври
2018г. подписан от К.Т*, Ст.Ж* и Й.К*, преводи и немскоезичните им варианти на счетоводни документи от
28.06.2019г., 16.11.2018г., 17.12.2018г., 17.10.2018г. и 15.01.2019г.
По въпроса имало ли е между страните сключен договор
за заем за послужване по силата на който ищцовото
дружество да е предало на ответника описаното по-горе хладилно ремарке,
настоящият състав намира, че при липсата на каквито и да било доказателства по
делото за твърдения договор следва да се вземат предвид изявленията на страните
и то в частите в който те си съвпадат, а това обхваща само факта, че ищецът е
предоставил на ответника описаното по-горе хладилно ремарке. По отношение на
това с каква цел е предоставено ремаркето дали чрез безвъзмездното му ползване
за да се погасят задължения на ищеца към ответника или е предоставено по молба
на ответника под формата на чист заем за послужване липсват всякакви
доказателства. При това положение решаващия състав приема, че ремаркето е било
ползвано от ответника по заем за послужване, като договорът е неформален, но
очевидното му сключване в устна форма води до невъзможност да се установи
волята на страните по основните му елементи сред които е и срокът. При това
положение съдът приема, че договорът е бил безсрочен и задължението за връщане
е възникнало от момента на поканата или с изтичането на дадения с нея срок за
връщане. Ищецът е направил изявление в исковата си молба и е представил
констативен протокол от 5 октомври 2018г., с които е посочил, че ремаркето му е
върнато на датата на протокола, като тези две негови действия имат значение
само за установяване на факта на връщане на ремаркето на посочената дата-5
октомври 2018г., тъй като в тази си част са във вреда на евентуално твърдение
на ищеца, че наетата вещ му е върната със закъснение. Що се отнася до въпроса
как е предоставена веща на ответника и дали той я е върнал в състояние
отговарящо на обичайното при липсата на доказателства за договорка различна от
това съдът намира, че липсват доказателства и при това положение следва да се
приеме, че веща е била предоставена в годно за ползване състояние. Какво е било
състоянието на веща при връщането й не може да се установи само по твърденията
на ищеца и представените от него изготвени констативни протоколи, тъй като това
са твърдения и документи изхождащи от ищеца, но има едно съвпадане на
изявленията на страните и то е относно това, че хладилния агрегат на ремаркето
е бил задържан от ответника. Предвид факта, че ремаркето е именно хладилно и че
хладилният му агрегат е бил свален от ответника, това води на извода, че то не
е могло да се ползва по предназначение до 6 фавруари
2019г. когато съгласно представения констативен протокол за извършен външен
оглед и установяване на поправяне на повреди ремаркето е било приведено в
състояние годно за експлоатация.
Представените от ищеца счетоводни документи обаче не
доказват нищо повече от наличието на търговски отношения между него и друго
дружество изразяващи се в превоз/друг вид услуги. Те съдържат в себе си
изписани номера на два броя полуремаркета без да
става ясно има ли идентичност между някое от тях и това което е било
предоставено на ответника. Отново липсват и всякакви доказателства за това имал
ли е ищеца нужда и възможност да ползва обсъжданото ремарке. Не са наведени
твърдения и оспорвания за несъответствия в техническите характеристики на
ремаркето ползвано от ответника и наеманите от ищеца поради което съдът приема,
че те са с еднакви параметри. От друга страна посочените счетоводни документи
са за наеми все във времето в което съставът е приел, че ремаркето макар и
върнато на ищеца е било негодно за ползване.
Ответникът не е навел твърдения, че ТД е разполагало с
други ремаркета или с възможност да наеме такова на цени по-ниски от посочените
в счетоводните документи поради което съставът приема, че ищецът не е имал
друго ремарке което да може да ползва без да наема такова в периода 5 октомври
2018г. до 6 февруари 2019г. и цената на която са извършени наемите е в рамките
на обичайната.
При това положение съдът счита, че ответникът е
извършил неправомерна увреда на имуществото на ищеца
изразяваща се в свалянето на хладилния агрегат на предоставеното му хладилно
ремарке, като по този начин го е направил негодно за употреба по
предназначение-превоз на замразени товари, като търговското дружество е
претърпяло щета в размер на разходите за наемане на друго хладилно ремарке за
да може да осъществява своята дейност. Следва да се има предвид, че посочения
извод в никакъв случай не изключва твърденията на ответника, че дружеството е
било и е задължено към него с незаплатени трудови възнаграждения и
командировъчни, но търсенето на същите следва да бъде реализирано в отделно
производство.
При настоящия случай неправомерното деяние на
ответника /деликта/ се изразява в това, че той без да
има договорно основание е демонтирал хладилния агрегат на ползваното от него
ремарке и по този начин е нарушил експлотационните му
характеристики до очевидна степен на неизползваемост. Така е обхванат целия
състав от предпоставките обуславящи отговорността на ответника-установява се
действие от страна на И.-сваляне на хладилния агрегат на ремаркето, за това той
не е имал основание което прави действието противоправно,
не е оборено предположението за вина на дееца, от действието му за ищеца е произтекла
вина в размер на стойността за наемни плащания при наемането на ремарке за
изпълнение на търговската дейност на ищеца в периода на неизползваемост на
собственото му и е на лице безспорна причинна връзка между описаните действия.
Що се отнася до конкретния размер на дължимото се
обезщетение то от представените копия от фактури се установява, че са заплатени
четири наема всеки в размер на 1 350евро равняващи се на 10 561.48лв.
при което предявеният частичен иск за сумата от 1 000лв. се явява доказан и
следва да бъде уважен, като се присъдят и сторените по делото разноски в размер
на 50лв. д.т. и 150лв. юрисконсултско възнаграждение
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА С.Ж.И. ЕГН********** *** да заплати на „К.“
ЕООД, ЕИК***** със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 000лв. представляваща частичен иск от иск
целият в размер на 10 561.43лв., обезщетение за претърпени вреди от търговското
дружество за имуществени вреди от повреждане на ХЛАДИЛНО РЕМАРКЕ с ДР№ В***ЕН с номер рама
VV1F3FAWASN124596 марка LECITRAILER довели до необходимостта ищеца да наеме във
времето от 5 октомври 2018г. до 6 февруари 2019г. чуждо превозно средство за
извършване на търговската си дейност, на осн. чл.45
от ЗЗД, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-9.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и 200лв. на осн.
чл.78 от ГПК разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: