Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4125 30.11.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина
Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2476 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „Джи пи ес контрол” ЕАД, ЕИК ********* против „Виллрей – БГ” ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. с чл. 266, ал. 1, вр.
с чл. 258 и сл. и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че съобразно договор от 10.04.2014 г.
и анекси към него, по възлагане на ответника, следвало да предостави за
временно и възмездно ползване клиентско приложение на програмен продукт FIXY,
който служел за създаване на информационна GPS система за събиране на
информация за местоположение и състояние на МПС в реално време. Договорът бил
за срок от 2 години, с възможност за продължаване при липса на възражение, при
дължимо плащане за ползване на софтуера и картите към него от 25 лева без ДДС
за всяко устройство, платими до 10 число на месеца, следващ този, за който се
дължат.
Твърди, въпреки предоставяне на услугата за 7 устройства и
настъпване на падежа за плащане, ответникът да дължи сумата от общо 1995 лева – главница, от която – 195
лева за м. ноември 2016 г. /за 6 бр., а за 1 бр. за половин месец, поради
неизправност/, както и по 180 лева за 6 бр., за месеци – декември 2016 г.,
януари, февруари, март, май, юни, юли, август, октомври и ноември 2017 г., за
които са издадени фактури. Поради липса на плащане в уговорения срок се дължало
и обезщетение за забава в размер на общо 140,61
лева за периода 11.12.2016 г. – 09.02.2018 г. върху всяка абонаментна
вноска. Моли се за уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер.
Твърди,
поради неизправност на системата, което се признавало от ищеца в ИМ, да е
преустановил ползване на услугата в края на 2016 г., за което уведомил
неколкократно насрещната страна. Реакция не последвала. Договорът бил прекратен
на осн. чл. 6, ал.1, б.”в”, предвид обективната
забава в плащането на вноски. Правоотношение не било налице, а ищецът не
представял доказателства за извършване на процесната
услуга през исковия период. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с
чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По главния
иск:
За
основателността му, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на твърдените
услуги и анекси към него; конкретния размер на уговореното възнаграждение за
ползването им /месечна абонаментна такса и нейния размер/; изпълнение на договорните си задължения, като
изправна страна, т.е., че е престирал качествено
/точно и в срок е предоставил съответните услуги за сочените устройства/ и
съобразно уговореното, а услугата е приета от насрещната страна, респ.
неоснователно е отказано приемането й, т.е. да докаже по основание и размер
претенцията си за исковия период.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи всички
възражения в отговора, в т.ч., че договорът е прекратен на соченото основание и
ищецът е бил уведомен за преустановяване ползването на услугата, поради
неизправност на системата, като докаже и положителни факти, които да изключват,
унищожават или погасяват претендираното вземане, а
при установяване на фактическия състав на вземането следва да установи
погасяването на дълга.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по
следните съображения:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: възникването на облигационно правоотношение между страните по договор от
10.04.2014 г. и описаните анекси с
твърдяното съдържание; ползване от страна на ответника на предоставените от
ищеца услуги по договора до края на 2016 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 4152/24.04.2018
г. – л.41-42/.
Съдът приема
тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Налице е
договорно правоотношение с предмет: предоставяне за временно и
възмездно ползване на клиентско приложение с програмен продукт FIXY, който
служи за създаване на информационна GPS система за събиране на информация за
местоположение и състояние на МПС в реално време /чл.1, ал.1, б.”а”/. С него и
последващите анекси в системата са включени общо 7 хардуерни устройства. За всеки
GPS комплект се дължи плащане от 25
лева месечно без ДДС, съгл. чл. 7, ал.1 от договора. Последният не е оспорен
откъм авторство - носи подпис за
ответника, поради което го обвързва /в т.ч. и анексите/.
Ищецът признава, че от средата на първия неплатен месец –
ноември 2016 г. – едно от
устройствата /а не както се твърди в ОИМ – цялата система/ е било в техническа
неизправност, поради което се претендира половината от дължимото
възнаграждение.
Въз основа на договора са издадени фактури за търсените
суми по периоди. Същите са оспорени от ответника, но възраженията му са
неоснователни.
От една страна, задълженията произтичат пряко от договора
и анексите към него, които съдържат всички елементи на твърдяното
правоотношение /страни, предмет, цена, срок, права и задължения/. Тоест,
основанието на иска е свързано със съглашението, а не с издадените счетоводни
документи.
Последните от своя страна, като относими
към договора, съдържат всички необходими
индивидуализиращи белези на правоотношенията за съответните периоди, в т.ч. вид
и количество на услугите по абонаменти, брой устройства и размер на
възнаграждението.
По въпросите, свързани
с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание
за плащане на цената на стоката, е формирана трайна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК -
Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение №
30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о.
В тях е прието, че само
по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството и
включването им в дневника за покупко-продажбите - представляват недвусмислено признание на задълженията
и доказват тяхното съществуване.
В тази връзка и на
основание чл. 190 ГПК – ответникът беше задължен в определен срок да представи
извлечение от счетоводния си дневник за м. от ноември 2016 г. до ноември 2017
г. вкл. Изрично бяха указани последиците при неизпълнение, а именно – че процесните фактури са
осчетоводени от дружеството. Съобщение с указанията е получено редовно от
пълномощника на страната, видно от разписката на л.67, като в предоставения
срок и до приключване на съд. дирене, документите не бяха представени.
При това положение и с
оглед възможността по чл. 161 ГПК, съдът счита за установено, че всички процесни фактури са
осчетоводени от ответника. За тази последица е бил предупреден, но
активност не последва, поради което и следва да понесе неблагоприятната
доказателствена установеност на неизгоден факт.
След като фактурите са
осчетоводени, а в тях е посочено какви задължения отразяват, значи ответникът е признал дължимостта
на съответно претендираните суми за извършени услуги.
Освен това, същият не ангажира каквито и да е доказателства за установяване на
възраженията, въведени в отговора, поради което същите се намират за
неоснователни. Изрично признава ползване
на приложението до края на 2016 г., при което плащане за последните два месеца
с категоричност се дължи, но не се установява.
Предвид горното, дължимостта на търсените суми е доказана. Ищецът е изпълнил
договорните си задължения, като е предоставил услугите на приложението, които
са ползвани от ответника, за което свидетелства осчетоводяването на фактурите и
частичното признание. Претендираните размери
съответстват на договорната цена, поради което и искът е доказан по основание и
размер.
Относно възраженията в ОИМ
– същите не се споделят. Няма данни в края на 2016 г. ползването на услугите да
е преустановено. Налице са единствено твърдения, но не и доказателства. Такива липсват
и по отношение на доводите, че ищецът многократно бил информиран за прекратяване
ползването на приложението или прекъсване действието на правоотношението.
Въпреки изричните указания по чл. 146 ГПК, процесуална активност не е проявена.
Не се установи и системата да е била неизправна – технически само едно от 7- те
устройства не е функционирало правилно, но от определен период нататък, поради
което и за него се претендира съответното на работното време възнаграждение.
Няма данни за упражняване на правата по чл. 6, ал. 2 от договора, поради което
и срокът му е продължен, вкл. за периода, за който се претендира плащане.
Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът на осчетоводяване на фактурите,
което свидетелства за извънсъдебно признание на неизгодния факт на ползване на
услугите за него.
Не се възприема доводът,
че договорът бил прекратен по право, съгласно чл. 6, ал.1, б.”в”. Насрещните действия
на страните - търговци – ищецът да предоставя услугите, въпреки липсата на
погасяване, и ползването им от страна на ответника след изтичане на първия неплатен
месец /признава се такова за м. ноември и м. декември 2016 г. вкл./, свидетелстват
за взаимна воля правоотношението да продължи действието си занапред. В тази
насока отново следва да се имат предвид - отразяването на фактурите в
счетоводството; липсата на писмено изявление за прекратяването му и каквито и
да е данни за противопоставяне на продължаващото му действие и преустановяване
ползването на приложението.
Ето защо, след цялостна
преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, съдът приема, че
всички елементи от фактическия състав на претенцията са доказани. Установява се
възникването на твърдяното правоотношение, по което ищецът е престирал, а за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговореното възнаграждение. Вземането е изискуемо, а погасяване не
се установява.
Главният иск е доказан
и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до
фактически и правни изводи за наличие на главен дълг. Ответникът не доказва плащане.
Според чл. 7,
ал.1, б. „а” от договора, възнагражденията се дължат в срок до 10 число на
месеца, следващ този, за който се отнасят.
По аргумент от
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава на 11 число за всеки следващ
месец и съгл. чл. 86 ЗЗД – дължи обезщетение.
Според ут. ИМ /л. 26-28/, сумите за лихви се претендират именно от
11 дата на месеците, следващи ползването на услугата. Горното не е изцяло
коректно, т.к. за някои от периодите /лихви за м.ноември 2016 г.; май, август и
ноември 2017 г./ – ответникът не изпада в забава на 11 число, т.к. падежът –
10-ти съвпада с почивен ден, поради което съгласно чл. 72, ал. 2 ЗЗД, срокът,
до който може да изпълни без санкция изтича в първия следващ присъствен ден включително, а обезщетение за забава се
дължи от следващия.
След като
извърши собствена проверка чрез онлайн калкулатор и съобразно чл. 162 ГПК, на
размера на дължимите суми, съдът приема, че обезщетенията за забава съвпадат с
исковите суми за всички периоди, с изключение на лихвите по:
1. фактура от
20.12.2016 г. за м. ноември 2016 г. - в размер на 23,01 лева и за периода
13.12.2016 г. - 09.02.2018 г.
2. фактура от
14.06.2017 г. за м. май 2017 г. - в размер на 12,12 лева и за периода
13.06.2017 г. – 09.02.2018 г.
3. фактура от
29.08.2017 г. за м. август 2017 г. - в размер на 7,57 лева за периода
12.09.2017 г. – 09.02.2018 г.
4. фактура от
29.11.2017 г. за м. ноември 2017 г. - в размер на 3,01 лева за периода
12.12.2017 г. – 09.02.2018 г.
Обезщетението
за забава е доказано и дължимо за периода 13.12.2016 г. – 09.02.2018 г. в
размер на общо 140,30 лева, като за разликата до 140,61 лева и за дните – 11 и
12.12.2016 г.; 11 и 12.06.2017 г.; 11.09.2017 г. и 11.12.2017 г. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни на осн.
чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил е списък по чл.
80 ГПК /л.53/ и доказателства за сторени такива от 129,80 лева – ДТ и 376,49
лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. По
съразмерност се дължат 506,22 лева.
Ответникът не е представил списък по чл.
80 ГПК, нито доказателства за направени разноски, поради което и такива не се
присъждат /макар в ОИМ да е упоменат, ДПЗС не е приложен/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Виллрей –
БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе” № 51, ет.3, офис 305, да плати на „Джи пи ес контрол” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб” № 43, следните суми: общо 1995
лева /хиляда деветстотин деветдесет и пет лева/ - главница,
от която – 195 лева за м. ноември 2016 г. и по 180 лева за месеци – декември
2016 г., януари, февруари, март, май, юни, юли, август, октомври и ноември 2017
г., представляваща дължимо възнаграждение за месечен абонамент по договор от
10.04.2014 г. и анекси към него за временно ползване на клиентско приложение на
програмен продукт FIXY, за които са издадени фактури; общо 140,30 лева /сто и четиридесет лева и тридесет стотинки/ -
обезщетение за забава за периода 13.12.2016
г. – 09.02.2018 г., както и 506,22 лева
/петстотин и шест лева и двадесет и две стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 140,61 лева за дните от периода - 11 и 12.12.2016 г.; 11 и 12.06.2017
г.; 11.09.2017 г. и 11.12.2017 г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банковa сметкa на ищеца „Джи пи ес
контрол” ЕАД , съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.28/:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП