Решение по дело №158/2021 на Районен съд - Бургас

           Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260272                 25.03.2021 година             град Бургас

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ районен съд                 XVII наказателен състав

На 04.03.2021г. в публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател: АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

Секретар: Д. Михайлова

разгледа докладваното от съдията НАХД № 158 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

 

     Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 20-0769-003029 от 02.09.2020 год., издадено от началник-група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Бургас.

     Жалбоподателят Т.Х.С. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.    Въззиваемата страна ОД на МВР град Бургас, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

     Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

     С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 627378 от 20.07.2020 год., жалбоподателят е санкциониран за две нарушения по ЗДвП, извършени на 20.07.2020 год. около 11,35 часа в град Бургас, на паркинг зад „Триа сити център“ при управление на л.а.мерцедес с рег.№ ***, като предприема маневра потегляне, ударила чрез просуркване паркирания по ул.Сливница л.а. *** с рег.№ *** Тя не усетила това действие и продължила движението по пътя. Допълнително бил издирена и за извършените нарушения бил съставен АУАН.  

     По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП (”Който поради движение със несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление”), във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП („[…] който не спазва сигналите на пътните светофари, предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението”) за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП (”Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например […] преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”.

     За да е налице визираното от административно-наказващия орган конкретно нарушение, е необходимо на първо място да е налице настъпило ПТП. Съгласно пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП ”пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая в НП е посочено, че се касае за ПТП с настъпили материални щети. Последните, видно от гореизложеното, съставляват съставомерен елемент и следва да намерят обективен израз в обстоятелствената част на НП, като бъдат индивидуализирани, още повече, че видът и характерът им от своя страна предполага и извършване на преценка за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това обаче не е било направено, а липсата на описание на всички признаци на административното нарушение, за което е бил санкциониран жалбоподателя, представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и води до незаконосъобразност на НП, обуславяща отмяната му, без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - Закон за движението по пътищата (”Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие”) за нарушение на чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП (”Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; в) до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби; е) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.”), изразяващо се в това, че след настъпване на описаното в предходния абзац ПТП не е останал на мястото на произшествието до пристигане на представители на ОДМВР. И в случая, за да е налице визираното от административно-наказващия орган нарушение, е необходимо на първо място да е налице настъпило ПТП по смисъла на пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП, поради което изложеното по-горе по отношение на нарушението по т.1 от НП относно липсата на индивидуализация на материалните щети, съставляващи съставомерен елемент на конкретното ПТП според фактическото му описание от административно-наказващия орган, обуславя незаконосъобразността на НП и в частта му по т.2, като не отговарящо в необходимата степен и в тази му част на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Същото не се явява прекомерно и доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски.

     Водим от горните мотиви, съдът  

                       Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление № 20-0769-003029 от 02.09.2020 год., издадено от началник-група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Бургас.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Т.Х.С. ЕГН********** сумата от 400 лв. разноски за настоящото производство.

     Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Бургас.

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:/А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.