Решение по дело №966/2019 на Районен съд - Търговище

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№  88                                               25.02.2020 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд  - Търговище                                                                         единадесети състав

На тридесети януари                                                              две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 966 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432,ал.1 вр. чл.498,ал.3 от КЗ; чл.86,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 497 от КЗ и по чл. 82,ал.1 от ЗЗД.

          Ищецът „СМВ-2010” ООД, ЕИК ********* гр.Търговище, представлявано от В.В., действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Ц.И. -ТАК, твърди в исковата си молба(и уточняващите молби), че на 15.02.2019г. на първокласен път по маршрут гр.Ямбол-гр.Търговище, в района на с.Градище, вследствие на ПТ били причинени имуществени вреди - щети на собствения му товарен автомобил „Рено Магнум“ с рег.№ *******, когато от предно движещ се автомобил излетял твърд предмет, ударил се в предното стъкло на автомобила на ищеца и го спукал, но и до момента, ответникът по делото ЗАД”ОЗК  ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК ********* гр.София, с когото сключили застрахователен договор за застраховка  „Каско” с издадена застр. полица № 0020110201800402/05.07.2018г., бил направен оглед от служител на застрахователя, при който е установено, че челното стъкло е унищожено до степен „негодно”, но въпреки това, и до момента застрахователя не е изплатил обезщетение на ищеца за претърпените вреди от посоченото ПТП, срокът за което изтекъл на 06.03.2019г., при  което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за сумата от 500лв., ведно със законната лихва. Предявил е и иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от принудителния престой, вследствие забавата на ответника по договора, които определя в размер на 3000лв. или по 150лв. на ден престой за периода от 06.03.2019г. до датата на депозиране на исковата молба-06.06.2019г. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изплаща представител.Постъпила е молба от процесуалния му представител адв.Ц.И. за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, исковата молба се поддържа и се иска уважаване на предявените искове.

             В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез юрисконсулт С. Х., в който предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни.По претенцията за заплащане на застр. обезщетение се оспорва наличието на ПТП, от което да са произлезли претендираните вреди, оспорва се механизма на ПТП и размера на вредите; сочи се, че ищецът не е представил доказателства относно превоза-пътен лист и заповед за командироване; не са представени и доказателства за реално направени разходи за извършен ремонт на стъклото; оспорва се и втората претенция, като ес излага, че принудителния престой и пропуснати ползи са изрично изключени рискове, съгл. раздел II, Общи изключения, чл.5,ал.1,т.11 от ОУ по полицата, а също, че липсват доказателства за това ищецът да е пропуснал сигурен доход под формата на превозно възнаграждение и то в претендирания размер; в условията на евентуалност е въведено възражение за прихващане със сумата от 93,72лв., представляваща дължимата четвърта вноска по полицата с падеж 04.04.2019г. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните към момента на ПТП, както и плащането на три от четирите вноски по полицата. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.Постъпила е молба от процесуалния му представител за разглеждане на делото в отсъствие на техен представител; поддържат се възраженията иска се отхвърляне на исковете изцяло, в условията на евентуалност се поддържа възражението за прихващане.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

          Страните не спорят за това, че помежду им е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка  „Каско” с издадена застр. полица № 0020110201800402/05.07.2018г., като спорът е за това дали щетите по стъклото на автомобила са настъпили при процесното ПТП, какъв е размера на дължимото обезщетение и дали са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи на ищеца. От представената застрахователна полица №0020110201800402/05.07.2018г., се установява, че е сключена застраховка „Пълно каско”, като обезщетенията се определят по експертна оценка, срещу застрахователна премия в размер на 374,92лв., разсрочена на четири вноски, последната с падеж на 05.04.2019г., като срокът на застраховката е 07.07.2018г. до 06.07.2019г.От представените документи по заведената щета № 0020110201800402 се установява, че на 20.02.2019т. ищецът е депозирал уведомление за щета на МПС за товарния автомобил като е описал щета на челно стъкло, като от опис от 19.02.2019г., извършен от служител на ответника се установява, че стъклото е увредено до степен негодно.От Проформа фактура № **********/08.05.2019г. се установява, че за ремонт/подмяна на челното стъкло е необходима сума в размер на 407,70лв. с ДДС. Между страните не е спорно обстоятелството, че застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение по тази щета.Доколкото основен спорен въпрос по първият иск е е дали вследствие на твърдяното от ищеца ПТП е настъпило увреждането на челното стъкло, съдът е назначил САвтЕ, от заключението на която, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и отговарящо на поставените задачи се установява, че посочените вреди са настъпили вследствие на съприкосновение с твърд тъп предмет, при което вещото лице приема, че е налице пряка причинна връзка между увреждането и възможния и вероятен механизъм(поради липса на протокол за ПТП и др. документи), като необходимата сума за подмяна на челното стъкло, вкл. и труд , възлиза на 494лв.На поставените от ответника въпроси, вещото лице пояснява в съдебно заседание, че времето, необходимо за отстраняване на такава повреда е максимум два дни, като са налице редица сервизи, които да извършат ремонта.От писмо изх.№ 11-00-935/04.11.2019г., изд. от МРРБ АПИ се установява, че са налице регистрирани данни за движението на процесния автомобил на 15.02.2019г., като от справката се установява, че такова е регистрирано в района на с.Веселиново, магистрала Тракия към 19,32ч. и към 21ч. в района на с.Пролаз, посока Варна.От представените по делото ОУ се установява, че съгл. Раздел II, чл.5,ал.2,т.11, застрахователят не покрива щети от загуби на търговска дейност, принудителен престой, пропуснати ползи или неустойки.По предявения осъдителен иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, съдът е назначил СИЕ, като от заключението, неоспорено от страните, което съдът кредитира се установява, че ищецът е  осъществявал с процесния автомобил транспортна дейност по договор за превоз от 16.07.2018г., сключен с „Язаки България”ЕООД гр.Ямбол, като за последната една година от 16.02.2018г. до 15.02.2019г. е реализирал приходи в общ размер на 88 857,83лв., като цените се определят на база посочената оферта за курс и заявките за всеки месец.Вещото лице посочва също, че с оглед поставената задача, приходът, който ищецът би реализирал в периода 06.03.2019г. – 06.06.2019г. от транспортна дейност възлиза на 22 320лв.От разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че ищецът разполага и с други автомобили но е твърдял, че този договор е изпълнявал с процесния автомобил.Доколкото по делото не е установена евентуалната печалба, която би реализирал ищецът, съдът е назначил допълнителна СИЕ, но въпреки дадената възможност на ищеца, същият не е внесъл определения депозит, не е поддържал и искането си, поради което съдът е отменил определението си, с което е назначил допълнителната СИЕ в тази й част, като по останалите въпроси е депозирано заключение, от което се установява, че ищецът не е заплатил последната от дължимите вноски по застраховката в размер на 91,98лв., платима до 05.04.2019г.

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Ищецът се позовава на правото си да сезира съда по реда на чл. 498,ал.3 от КЗ, съобразно която разпоредба, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, както е в настоящия случай.От събраните писмени доказателства по делото съдът приема за установено, че на 15.02.2019г. на първокласен път по маршрут гр.Ямбол-гр.Търговище, в района на с.Градище, вследствие на ПТ били причинени имуществени вреди - щети на собствения му товарен автомобил „Рено Магнум“ с рег.№ *******, когато от предно движещ се автомобил излетял твърд предмет, ударил се в предното стъкло на автомобила на ищеца и го спукал, като механизмът на увреждането се установява както от констатациите на служителя на самия застраховател, така и от заключението по назначената САвтЕ и справката за движението на процесния автомобил от АПИ, като съдът приема също, че дължимата сума за репариране на вредите следва да се определи съобразно заключението на вещото лице в размер на 494лв.При така установеното и предвид въведеното от ответника възражение за прихващане, съдът, като взе предвид, че е установено по делото неплащането на последната вноска по застрахователния договор, приема, че искането е основателно и следва да се извърши прихващане между дължимата от застрахователя сума в размер на 494лв.и дължимата от ищеца сума в размер на 91,98лв., до размера на по-малкото от тях, на осн. чл. 298,ал.4 от ГПК вр. чл. 103 от ЗЗД.С оглед на изложеното, предявеният от ищеца иск за обезщетение на вреди от ПТП е частично основателен и доказан до размер от 402,02лв. и следва да се уважи до този размер, като за разликата над 402,02лв. и до 494 лв. следва да се отхвърли, като погасен чрез прихващане, а за разликата над 494 до пълния предявен размер от 500лв., като неоснователен, на осн. чл. 498,ал.3 от КЗ.

          По предявения иск с пр. осн. чл. 82,ал.1 от ЗЗД, съдът приема следното: Ищецът претендира настъпили вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 3000лв. за периода от 06.03.2019г. – 06.06.2019г., обосновавайки претенцията си със забава на застрахователя, по общите правила на договорната отговорност. В този смисъл, съдът приема за неоснователни доводите на ответника за непокрит риск от пропуснати ползи, уговорен в Раздел II, чл.5,ал.2,т.11на ОУ към застрахователния договор, тъй като ищецът не се позовава на вреди от процесното ПТП, а на такива, вследствие забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора. Въпреки това, съдът приема, че ищецът не е провел успешно пряко и главно доказване на предявения иск по основание и размер, доколкото по делото не е установил, че в действителност е пропуснал ползи от невъзможността да извършва транспортна дейност с процесния автомобил, не е ангажирал доказателства за установяване на положителни факти-напр. че това е единствения му автомобил, че договорът за превоз е прекратен поради неизпълнение след датата на ПТП и др., т.е. липсва доказана сигурност за увеличаване на имуществото му от получаване на плащания по превозния договор(съобр. ТР № 3/12.12.2012г. по т.д.№ 3/2012г. на ОСГТК на ВКС), не е изпълнил и указанията на съда по назначаване на допълнителната СИЕ, поради което предявения иск за заплащане на сумата от 3000лв., претендирани пропуснати ползи от договорната забава на ответника, е неоснователен и недоказан и следва да ес отхвърли, на осн. чл. 82,ал.1 от ЗЗД.

          При този изход от спора, доколкото само ответникът е претендирал разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът приема, че ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, а именно-от разноските в размер на 75лв. ответникът има право на 74,77лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, както има право и на присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 150лв., на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25,ал.1 от НЗПП.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ОСЪЖДА ЗАД”ОЗК  ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК ********* гр.София, ул.”Света София”, № 7,ет.5, представлявано от изп. директори Александър Личев и Румен Димитров, да заплати на „СМВ-2010” ООД, ЕИК ********* гр.Търговище,ул.”Бенковски”, № 8, представлявано от Венцислав Дончев  Върбанов сумата от 402,02лв.( четиристотин и два лв. и две ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди на товарен автомобил „Рено Магнум“ с рег.№ *******, вследствие ПТП от 15.02.2019г. на първокласен път по маршрут гр.Ямбол-гр.Търговище, в района на с.Градище, изразяващи се в спукване на челното стъкло на автомобила, като за разликата над 402,01лв. и до 494 лв. следва да се отхвърли, като погасен чрез прихващане, а за разликата над 494 до пълния предявен размер от 500лв., като неоснователен, на осн. чл. 498,ал.3 от КЗ вр. чл. 298,ал.4 от ГПК вр. чл. 103 от ЗЗД.

          ОСЪЖДА „СМВ-2010” ООД, ЕИК ********* гр.Търговище,ул.”Бенковски”, № 8, представлявано от Венцислав Дончев  Върбанов да заплати на  ЗАД”ОЗК  ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК ********* гр.София, ул.”Света София”, № 7,ет.5, представлявано от изп. директори Александър Личев и Румен Димитров, разноските по делото в размер на 74,77лв., определени по съразмерност и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., на осн. чл. 78,ал.3 и ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25,ал.1 от НЗПП на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                                      Съдия: