Решение по дело №950/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 347
Дата: 23 ноември 2022 г. (в сила от 23 ноември 2022 г.)
Съдия: Веселин Пенгезов
Дело: 20221000600950
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Вера Цветкова

Десислав Любомиров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора А. Б. Х.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600950 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
С присъда от 02.02.2021г., постановена по НОХД № 127/20г., СОС, Наказателно отделение,
3-ти първоинстанционен състав е признал подсъдимият С. Я. М. /с установена по делото
самоличност/ за ВИНОВЕН затова, че на 04.12.2018 год. около 23:46 ч., в гр. Самоков, обл.
Софийска по ул. „Никола Корчев" с посока на движение към ул. „Спартак", е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Опел", модел „Зафира" с per. №
******** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно - 2, 05 на
хиляда установено по надлежния ред - с техническо средство - Алкотест „Дрегер 7510" с
фабричен № ARBA 0059, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК го е
осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева.
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия С. Я. М. за виновен в това, че на 05. 12.
2018 год. около 00 : 45 ч. в сградата на РУ - Самоков, находящо се в гр. Самоков, обл.
Софийска, ул. „Проф. В. Захариев" № 1 е причинил на В. Г. Н. - полицейски орган - старши
полицай в участък „Полиция" - Боровец на РУ- Самоков при ОД-МВР-София, категория E-I-
ва степен на длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция" при РУ –
Самоков при изпълнение на службата му средна телесна повреда, изразяваща се в косо
дислоцирано /с разместване на костните фрагменти/ счупване на пета предкитова кост на
дясната ръка, с което причинил на пострадалия трайно затруднение на движението на
1
десния горен крайник за срок повече от 30 /тридесет/ дни, поради което и на основание чл.
131, ал. 2, пр. 4, вр. с чл. 129, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за
срок от три години.
На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, съдът е наложил на подсъдимия М. най - тежкото от
определените му по - горе наказания, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от три
години, чието изпълнение е отложил за срок от 4 години, като е присъединил изцяло и
наказанието „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
На основание чл. 343г от НК, окръжният съд е лишил подсъдимия М. от правоуправление за
срок от една година.
На основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД, съдът е осъдил подсъдимия М. да заплати на В. Г. Н.
сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на деянието по чл. 131,
ал. 2, пр. 4 вр. с чл. 129, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от деня на увредата 05. 12.
2018 год. и до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения до
пълния предявения размер от 5000 / пет хиляди/ лева, като неоснователен.
С оглед изхода на производството, първоинстанционният съд е възложил в тежест на
подсъдимия сторените по делото разноски в размер на 1206,91 лв., от които 849, 91 лева в
полза на ОСлО при СОП, и 357 лева по сметка на Софийски окръжен съд, както и сумата от
800 лв., представляващи деловодни разноски, които да заплати в полза на В. Г. Н..
В законоустановения срок срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба /с
допълнение към нея/ от защитника на подсъдимия- адв. Д. М. с релевирани доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, както и за явна несправедливост на
наложените наказания. Поддържа се, че при постановяване на присъдата, съдът не е
извършил всестранна и пълна преценка на доказателствата, същите са превратно
анализирани, което е довело и до неправилни правни изводи. Така, по отношение на
обвинението по чл. 343б, ал.1 от НК, не се доказвало по безспорен начин, че подсъдимият е
управлявал процесното МПС. Сочи се, че използваното техническо средство не отговаря на
законовите изисквания, доколкото липсвал протокол за първоначално извършена проверка
от Българския институт по метрология, както и всички последващи протоколи от проверки,
с изключение на протокола от последната. Това от своя страна поставяло под въпрос
годността на използваното техническо средство. На свой ред, не били изпълнени в цялост
правилата за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества, съгласно
Наредбата, тъй като съставения АУАН не бил подписан от подсъдимия.
Намира присъдата за необоснована и в частта касателно обвинението по чл. 131, ал.2, пр. 4
вр. чл. 129, ал.2 от НК, доколкото мотивите не съдържали отговор на възраженията на
защитата, в частност не били обсъдени доказателствата ползващи защитната теза, а само
обвинителните такива, на чиято основа съдът е базирал изводите си по фактите и правото.
Отделно от това, съдът не бил изложил съображения и относно субективната страна на
престъплението, по-конкретно дали подсъдимият е целял или е допускал, примирявал се е с
2
вредоносния резултат. Изразено е несъгласие с присъдата и в наказателно осъдителните й
части, като се сочи, че макар съдът правилно да е оценил наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, сериозно ги е подценил, като в тази връзка счита, че са налице
основанията спрямо подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл. 55,
ал.1, т. 1 от НК. Не на последно място, намира за несправедливо завишен размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Предвид горното, настоява изцяло за
отмяна на постановената присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимия бъде
оправдан по повдигнатите му обвинения. Алтернативно моли за редуциране размера на
наложените наказания.
Жалбата не съдържа искане за събиране на нови доказателства.
Заинтересованите страни не са депозирали отговор, при изпратени преписи.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият С. Я. М., редовно призован,
се явява лично и се представлява от защитника си- адв. Д. М.. Последният поддържа жалбата
по подробно изложените в нея съображения. Счита, че първостепенният съд не е положил
необходимите аналитични усилия за изпълнение на своите процесуални задължения по
всестранно, пълно и обективно изследване на съдържанието на доказателствените
източници. По отношение на обвинението по чл. 131 НК поддържа, че аналитичната дейност
на съда се свежда до едни декларативни съждения за достоверност на показанията на
полицейските служители, без да са обсъдени изготвените експертизите, нито защитната теза.
Касателно второто обвинение, поддържа, че по делото са разпитани трима свидетели
очевидци, според които подсъдимият е пил и се е черпел близко до къщата си при паркиран
автомобил, но съдът не бил кредитирал показанията им с нелогични аргументи. Налице
било неизпълнение и на задълженията на контролиращите административни органи за
съобразяване изискванията на Наредба 1 от 2017 година относно процедурата по връчване
на медицинския талон, респективно съпровождането на подсъдимия до съответното
заведение, където евентуално да бъде удостоверен отказа му за извършване на кръвен тест за
установяване на употребата на алкохол в кръвта, като тези нарушения са останали без
коментар в мотивите на съда. С оглед горното се настоява за отмяна на постановения
първоинстанционен съдебен акт с искане подсъдимият да бъде изцяло оправдан по
повдигнатите му обвинения. В условията на алтернативност, моли за отмяна на присъдата
като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,
поради непълнота/ липса на мотиви.
Подсъдимият М., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В предоставената му
последна дума, апелира за справедливост, като настоява, че на него му е нанесен побой.
Нелогично било докато е бил с белезници, да удари някой и да му нанесе такава травма.
Пред въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура застъпва
становището, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение. Намира присъдата за правилна и законосъобразна, а наказанието съобразено със
закона, макар да счита същото за леко занижено, предвид тежките последици, а именно -
3
управление на МПС с висока концентрация на алкохол в кръвта, при което подсъдимият е
могъл да причини тежко ПТП, както и нападение срещу държавността.
Частният обвинител и граждански ищец В. Г. Н., редовно призован се явява лично и с
повереника си- адв. М.. Последният се солидаризира със становището на държавното
обвинение, с оглед което настоява за потвърждаване на постановения съдебен акт.
Частният обвинител и граждански ищец Н. поддържа казаното от повереника си.
Апелативен съд- София, намира, че изложените в жалбата на подсъдимия /ведно с
допълнение към нея/ възраженията срещу присъдата не следва да бъдат разглеждани по
същество, тъй като по реда на чл.314 от НПК констатира съществено нарушение на
процесуални правила от категорията на посочените в чл.348, ал.3 от НПК, неотстранимо в
тази инстанция, което налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за
ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на съдебното производство.
С внесения в СОС обвинителен акт срещу подсъдимия М. е повдигнато обвинение за
извършени престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал.2, пр. 4 вр. чл. 129, ал.2 от
НК. Санкцията на чл. 131, ал.2, т.2 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3
до 10 години, с оглед което съобразно разпоредбата на чл. 28, ал.1, т.2 от НПК, съдът който
е следвало да разгледа делото като първа инстанция е определен в състав от един съдия и
двама съдебни заседатели. Валидността на действията и законосъобразността на актовете на
съда са значими при законен съдебен състав, който ги постановява. В правната теория,
съставът на съда се определя като законен, когато броя на съдиите и съдебните заседатели е
съобразен със закона. Разглеждайки делото в нарушение на чл. 28, ал.1, т.2 от НПК,
изискващ първата инстанция да заседава, а това означава и да вземе своите решения по
същество в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, вместо еднолично, СОС е
допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.3 от НПК, което
е абсолютно основание за отмяна на присъдата, като постановена от незаконен съдебен
състав и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд
от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
С оглед така констатираното съществено процесуално нарушение, не са налице
предпоставки за разглеждане на въпросите по съществото на делото.
Водим от горното и на основание чл. 335, ал.2 от НПК, вр. чл.334, т.1 от НПК, вр. чл.348,
ал.3, т.3, вр. ал.1, т.2 от НПК, Апелативен съд- София

РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 02.02.2021г. на СОС, Наказателно отделение, 3-ти
първоинстанционен състав, постановена по НОХД № 127/20г., и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия
4
на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5