Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/11.08.2021 г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав,
в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря А. Груева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело Nо 3494 по описа
за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Ищецът
„С.- 3“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че е кредитор на „Т.А.“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *******, с включено в списъка на приетите вземания
вземане, чието възражение по смисъла на чл. 690, ал. 1 ГПК срещу вземането на
ответника „Т.Б.” ЕООД, ЕИК ********, било оставено без уважение от съда.
С
подадената по реда на чл. 365 ГПК искова молба, ищецът оспорва съществуването
на приетото от Съда по несъстоятелността вземане на кредитора „Т.Б.” ЕООД от длъжника
„Т.А.“ ООД (в несъстоятелност) в общ размер на 226 599,41 лева – наемна цена по договор
за наем от 11.01.2013 г. за периода 2013
– 2016 година. Според ищеца договорът за наем е нищожен, доколкото става въпрос
за абсолютна симулация - страните не са целели настъпване на правните му
последици, а създаване на привидно основание за възникване на задължения към
кредитора с оспорено вземане. Аргумент в полза на това твърдение е липсата на
плащане по договора в продължение на три години и липсата на реакция от страна
на наемодателя „Т.Б.” ЕООД през този период, липсата на осчетоводяване, вкл. и
надлежно начисляване и данъчно отчитане на дължимия ДДС, липсата на нужда от
наемане на имота с оглед етапа на строителство, непредаването на имота за
ползване, обстоятелството, че след 04.07.2014 г. дружеството в несъстоятелност
не е осъществявало дейност. Евентуално, поддържа относителната недействителност
на договора като сключен във вреда на представлявания и то между свързани лица,
доколкото управителят на „Т.А.“ ООД (в несъстоятелност) към датата на сключване
на договора – К.К. е бил управител на „Т.Б.” ЕООД до
началото на месеца, предхождащ месеца, в който договорът е сключен. Евентуално
се прави възражение за нищожност поради липса на основание на договора.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност в полза на длъжника в несъстоятелност
по вземанията за наем от 2013 г. и 2014 г., като в допълнителни молби от 29.01.2018г. и от 20.02.2018г. излага
аргументи за нетипичната си процесуална легитимация по иска и възможността да
предяви всички възражения на длъжника в несъстоятелност спрямо ответника „Т.Б.”
ЕООД.
В
ИМ ищецът сочи, че „Т.А.“ ООД (в несъстоятелност), чрез управителя си, е
предоставяло суми на „Т.Б.” ЕООД, които са получени без основание, поради което
прави възражение за прихващане, в случай че съдът приеме, че в полза на ответника
„Т.Б.” ЕООД действително е възникнало вземане по силата на договора за наем.
В
о.с.з. по делото, проведено на 07.05.2019 г. ищецът заявява, че не поддържа
възражението за прихващане.
Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да бъде прието за установено,
че „Т.А.“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *******,
не дължи на „Т.Б.” ЕООД, ЕИК ********, сума в размер на 226 599,41 лева
(включващо главница за наемни цени за 2013 г., 2014г., 2015г. и 2016г. в общ
размер на 187 759,68 лв. и лихви, посочени в списъка на приетите вземания),
приети с основание: наемна цена за периода от 2013 г. до 2016 г. по договор за
наем от 11.01.2013 година.
Ответникът
„Т.Б.” ЕООД, в законовия срок по чл. 367 ГПК, депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск с аргументи по същество. Излага, че
договорът за наем не е нищожен, доколкото основанието му било посочено в чл. 1
от договора. Твърди се, че договорът е изпълнен от наемодателя, като имотът,
предмет на същия е предаден и реално се ползва от наемателя – дружеството в
несъстоятелност и в същия се намират съоръжения и инсталации, без които не би
могло да се осъществява захранването с ток, газ, телефон и интернет на
сградата, построена в съседния имот, собственост на длъжника в несъстоятелност.
Отрича договорът да е сключен между свързани лица, като излага, че дори да е
така, то не е налице законова забрана за сключване на такива договори. А в
конкретния случай договорът за наем не е сключен при условия, различни от
обичайните. Счита теченето на погасителната давност за прекъснато на 31.10.2016
г. с изходящо от ликвидатора Г.Д. и
счетоводителя на длъжника в несъстоятелност В.И.уведомително писмо, с което
били признати вземанията, както и на 05.07.2014 г. с волеизявление в този
смисъл на К.К. – управител на дружеството–длъжник към
онзи момент. Навежда твърдения относно неавтентичност на представената от ищеца
електронна кореспонденция.
В
законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от В. С., синдик
на „Т.А.“ ООД (в несъстоятелност), действащ лично, в качеството си на
задължителен участник в производството по иска. Оспорва исковете с аргументи по
същество, касаещи действителността на договора. Възразява срещу възможността на
ищецът – кредитор да направи възражение за изтекла погасителна давност в полза
на длъжника в несъстоятелност.
С допълнителна искова молба ищецът „С.- 3“ ЕООД поддържа довода за сключване на договора за наем между свързани лица,
тъй като едно и също лице К.К. е съдружник и в двете
дружества към момента на сключване на договора. Оспорва се необходимостта от
наемане на имота, предмет на договора, като се сочи, че недостатъците на
изградената сграда от длъжника в несъстоятелност е следвало да бъдат
отстранени години по-рано. Излага
допълнителен аргумент в подкрепа на твърдения за абсолютна симулация – че
наемодателят „Т.Б.” ЕООД не е собственик на отдадения под наем имот нито към
датата на включване на договора, нито към датата на падежа на първата наемна
вноска съгласно договора за наем, доколкото имотът е бил апортиран
в търговско дружество „Л.П.“ АД на 13.08.2013г., като апортът
бил вписан в търговски регистър, поради което за ответника „Т.Б.” ЕООД не е
налице основание да претендира вземания за наемни вноски по договора.
Наред с това, оспорва представеното с отговор на искова молба от „Т.Б.”
ЕООД уведомително писмо от 31.10.2016 г., изходящо от ликвидатора и
счетоводителя на длъжника в несъстоятелност към онзи момент, с твърдения, че
посочената като счетоводител на дружеството г-жа И., не е била назначена като
счетоводител към онзи момент по трудов договор.
С допълнителен отговор на исковата молба, ответникът „Т.Б.” ЕООД
представя допълнително споразумение между „Л.П.“ АД и „Т.Б.” ЕООД, съгласно
което акционерното дружество дава съгласие наемното правоотношение между
длъжника в несъстоятелност и „Т.Б.” ЕООД да се запази. Оспорва приемането по
делото на приемно-предавателни протоколи,
представени от ищеца в приложение към молба, вх. № 124835 от
01.10.2018г.(л. 129 от делото), като излага аргументи по същество. Твърди се,
че В.И.е действала като счетоводител на „Т.А.“ ООН (н) , в качеството й на
управител на „С.Ф.К.“ ЕООД, по силата на договор за счетоводно обслужване,
сключен между двете дружества.
Ответникът Т.А. ООД (н) се представлява
в процеса от двамата си управители – К.К. и Д. М.,
които според вписванията в ТР представляват дружеството заедно и поотделно.
С оглед застъпваните противоположни
становища по предявения иск, СГС е преценил, че на ответника следва да се
назначи особен представител, тъй като двамата управители не само, че заемат
противоположни позиции по иска, но и един от тях се намира в отношения с ищеца,
които водят на извод за противоречиви
интереси между представител и представляван. Дадени са указания за внасяне на
депозит за особен представител и поради неизпълнението на указанията на Съда,
исковата молба е върната.
С
определение 910/15.04.2020 г. на САС, ТО определение 5394/11.10.2019 г. на СГС
за връщане на ИМ поради невнасяне на определяния депозит за назначаване на
особен представител на ответника, е отменено.
Ответникът Т.А. ООД (н) чрез управителя К.К. оспорва иска. Сочи, че договорът за наем е надлежно
сключен, с нотариална заверка на подписите, вписан в имотния регистър,
задълженията са надлежно осчетоводени в счетоводството на наемателя - длъжник в
производството по несъстоятелност.
Ответникът Т.А. ООД (н) чрез управителя Д.Д. К.М.излага становище, че Т.Б.ООД няма вземане за наемна
цена, което е прието в производството по несъстоятелност. Сочи че договорът за
наем от името на несъстоятелното дружество е сключен от другия управител – К.К., като се сочи, че към момента на сключване на договора
за наем Т.А. ООД (н) не се е нуждаело от съседния парцел, тъй като строителството
на сградата на Т.А. ООД (н) е било приключило, като останалите довършителни
работи са само по вътрешността на сградата. Т.А. ООД (н) разполагало и със свой
собствен недвижим имот, където е можело да разположи необходимите материали.
Сочи се, че Т.А. ООД (н) не е получило в
държане имота, не го е ползвало по предназначение. Сочи се, че К.К. като управител на Т.А. ООД (н) се е договарял във вреда
на представляваното дружество. Сочи се, че след юни 2014 г. Т.А.ООД (н) е в
открита процедура по ликвидация, поради което и не е извършвало никаква
дейност. Сочи се, че дружеството длъжник е било във виновна невъзможност да
ползва имота след тази дата. Прави се и възражение за изтекла давност относно
вземането за наемна цена, дължимо за периода преди 14.08.2014 г., тъй като
вземането е предявено в производството по несъстоятелност на 14.08.2017 година.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството са предявени
по реда на чл. 694, ал. 3 ТЗ искове за установяване несъществуването на
вземания, които кредиторът Т.Б. ЕООД твърди, че са възникнали към длъжника „Т.А.”
ООД (н) по силата на договор за наем, предявени в производството по
несъстоятелност на „Т.А.” ООД (н), включени са от синдика в изготвения от него
списък на приети вземания, срещу който кредиторът „С. 3“ ЕООД е подал
възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК, което е оставено без уважение от Съда
по несъстоятелността с определение от , постановено по чл. 692, ал. 4 ГПК.
Абсолютни процесуални предпоставки за
надлежно упражняване на правото на специалния отрицателен установителен иск,
предвиден в чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ са:
1) ищецът да има качеството на кредитор
на несъстоятелността - същият трябва да е включен със свое вземане към
несъстоятелния длъжник в списъка на приетите вземания, одобрен от съда по
несъстоятелността с определението, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ;
2) кредиторът, който претендира да има
вземане към длъжника, което ищецът оспорва, да е предявил вземането си пред
синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ /с
изключение на случаите на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/,
3) синдикът да е включил това вземане в
списъка на приетите вземания;
4) кредиторът-ищец да е депозирал в
срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемане на вземането на другия
кредитор, което последният счита, че има към длъжника;
5) да е налице произнасяне от съда по
несъстоятелността по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ,
с което то да е оставено без уважение;
5) установителният иск да е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.
От представените по делото доказателства
и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по
партидата на „Т.А.” ООД (н), се установява следното:
С решение № 1402 от
12.07.2017 г., обявено в ТР на 14.07.2017 г., по т.д. № 1666/ 2017 г. по описа
на СГС, VI-18 състав е открито производство по несъстоятелност на ответника Т.А.
ООД (н). С решение № 2530 от 01.11.2018г. по т.д.н. № 2004/2018 г. по описа на
САС е отменено решение на Софийски градски съд в частта, с която е определена
начална дата на неплатежоспособността на “Т.А.” ООД, и вместо това е определена
за начална дата на неплатежоспособността на “Т.А.” ООД датата 31.12.2016 г.,
като в останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Ищецът „С. 3“ ЕООД е кредитор, чиито
вземания в размер на 549 145,40 лв. са включени от синдика в списъка на
приетите вземания на кредиторите на ответника „Т.А.” ООД (н), обявен в ТР на
05.10.2017 година. Този списък е одобрен с определение 7371/08.12.2017 г. по
т.д. № 1666/ 2017 г. на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.
692, ал. 4 ТЗ.
Следователно, по делото се установява,
че ищецът има качеството кредитор на несъстоятелността на „Т.А.” ООД (н) и е
легитимиран да предяви пред съда специалния отрицателен установителен иск по
чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.
В списъка на приетите от синдика
вземания, предявени в сроковете по чл. 685 от ТЗ е включено и вземането на
ответника Т.Б. ЕООД, ЕИК ******** в
размер на сумата от 226 559,41 лева – наемна цена и лихва за забава върху
същата по договор за наем с нотариална заверка на подписите от 11.01.2013 г.,
относно ПИ, идентификационен номер 02676.501.6299, находящ се в гр. Банско, ул.
*****с уговорена месечна наемна цена от 24 000 евро.
„С.
-3“ ООД е подал възражение по чл. 690 от ТЗ, вх. номер 131084/12.10.2017 г.
срещу включването в списъка с приетите вземания на вземането на Т.Б. ЕООД, ЕИК ********.
С определение 7371/08.12.2017 г. на съда
по несъстоятелността, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ - по т.д. №
1666/ 2017 г. по описа на СГС, VI-18 състав е отхвърлил възражение по чл. 690
от ТЗ, вх. номер 131084/12.10.2017 г. на С. 3 ООД и Е.М.ЕООД относно включване
на вземането на Т.Б. ЕООД в размер на 226 559,41 лева – наемна цена за
2013 – 2016 г. и лихва за забава върху същата по договор за наем с нотариална
заверка на подписите от 11.01.2013 година.
Исковата молба е предявена на 28.12.2017
г. (постъпила по пощата) и е предявена в преклузивния
срок по чл. 694, ал.6 от ТЗ, с оглед обявяването в ТР на определение
7371/08.12.2017 г. на 11.12.2017 г. и съобразяване на правилото на чл. 62, ал.2
и чл. 60, ал.6 от ГПК.
С оглед на изложеното, следва да се
заключи, че по делото се доказа наличието на всички предпоставки за допустимост
на предявените по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ отрицателния установителен иск, поради което същите са допустими и Съдът
следва да се произнесе по тяхната основателност.
Ответникът – кредитор с оспорено вземане
Т.Б. ЕООД следва да докаже възникването в негова полза на вземанията по
договора за наем, така както са предявени в производството по несъстоятелност.
При отрицателен установителен иск в
тежест на ответника е да установи наличието на твърдяното от него право (така
ТР №8/2012 г.) В случая това е
вземането, предявено в хода на производството по несъстоятелност, въз основа на
заявените правопораждащи факти и в
претендирания размер.
Ответникът Т.Б. ЕООД е предявил вземане
в размер на 226 599,41 лева, с твърдения, че се касае за дължим наемна цена
по договор за наем от 11.01.2013 г. за периода 2013 – 2016 година в размер на
общо 187 759,68 лева – по 46 939,92 лева годишно и лихва за забава от
първи януари на годината, следваща годината, за която се дължи наема до
14.07.2017 година.
За установява на претенцията си,
ответникът Т.Б. ЕООД е представил договор с нотариална заверка на подписите за
отдаване под наем на недвижим имот от 11.03.2013 г. (стр. 93-98 по делото).
Наемодател е „Т.Б.“ ЕООД, наемател Т.А. ООД, представлявано от К.К. и предмет на договора – отдаване под наем на
„притежавания от дружеството недвижим имот, а именно – ПИ с идентификатор
02676.501.6299 по кадастралната карта и регистри на гр. Благоеврад“, „с
административен адрес на имота – гр. Банско, ПЛ.2770, ул. Х.Г.Д., площ по скица
2299 кв. метра, „за ползването му като склад и временна строителна площадка на
Наемателя“.Определената
наемна цена е 24 000 евро годишно или съответната левова равностойност към
деня на плащане, платима до 31.12. на съответната година. Наемната цена следва
да бъде платена по банков път.
Договорът е сключен за срок от 3 години – от
01.01.2013 г. до 31.12.2015 година.
Предвидено е автоматично продължаване на срока на договора, с индексация
на цената съобразно инфлацията.
Договорът може да се прекрати с писмен анекс.
Представени са и два броя фактури - от
06.11.2013 г. и от 07.09.2016 г. за по 46 939,
92 лева – съответно посочени като наем за 2013 г. и за 2014 г., издадени от Т.Б.ООД
със задължено лице Т.А. ООД.
От справка по партидата на Л.П. АД,
ЕИК/ПИК ********в ТР се установява, че въз основа на решение на едноличния
собственик на капитала на Т.Б. ЕООД К.К. от 29.06.2013 г. са записани акции от капитала на новоучредяващото се дружество Л.П. АД, срещу непарична
вноска – апорт на недвижими имоти, като един от тях
е ПИ с идентификатор 02676.501.6299 по
кадастралната карта и регистри на гр. Благоевград“, с административен адрес на
имота – гр. Банско, ПК 2770, ул. Х.Г.Д., площ по скица 2299 кв. метра.
Представено е споразумение относно
получаване на наемна цена от 25.07.2013 г. (стр. 384-385 по делото), сключено
между Т.Б. ЕООД, представлявана от Л. С. – управител и Л.П. АД, представлявано
от Л. С. - управител, съгласно което
страните като отчитат обстоятелството, че при оценката на имотите, обединени в
ПИ с идентификатор 02676.501.6299, при апорта им в капитала на Л.П. АД, вещите
лица не са взели предвид подобренията, направени от собственика Т.Б. ЕООД, се
споразумяват, че Т.Б. ЕООД ще продължи да стопанисва имота, както и да продължи
да го отдава под наем до 01.01.2020 г., като състави рекапитулация на всички
приходи и разходи, вкл. и получавания наем, и да преведе на Л.П. АД половината
от нетната печалба след приспадането на необходимите разходи.
Представено е допълнително споразумение
от 25.07.2013 г. между Т.б. ЕООД, Т.А. ООД и Л.П. АД (стр. 155-156 по делото), с което страните се
съгласяват договорът за наем от
11.01.2013 г. между Т.Б. ЕООД и Т.А. ООД да запази действието си между
страните. За Т.А. ООД споразумението е подписано от К.К..
Представено е уведомително писмо с дата
31.10.2016 г. от Т.А. ООД (в ликвидация), с което ликвидаторът Г.Д. уведомява Т.Б.ООД,
че Т.А. ООД (в ликвидация) има задължение за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013
г. за сумата от 46 939,92 лева – наем на недвижим имот от 11.01.2013 г. и мораторна неустойка в
размер на 1 % от сумата и законна лихва (стр. 101 по делото).
След справка по партидата на „Т.Б.“
ЕООД, ЕИК ******** се установява, че от създаването на дружеството през 2009 г.
К.К. е бил съдружник в дружеството, като в периода
02.01.2013 г. – 01.11.2013 г. е едноличен собственик на капитала на
дружеството, като след това е прехвърлил дяловете си на Л.П. АД, ЕИК/ПИК *******В
периода 25.05.2009 г. – 10.12.2012 г. К.К. е
управител на дружеството.
С решение 486/06.06.2014 г. на СГС по т.
дело 7986/2013 г. по иска по чл. 517, ал.4 от ТЗ на С. 3 ООД, Т.А. ООД е
прекратено и е открито производство по ликвидация.
С акт за назначаване на ликвидатор №
20140801132623/01.08.2014 г. за ликвидатор на дружеството е назначена А. И. И., ЕГН:**********.
С определение 9989/03.11.2014 г. по т.
дело 7986/2013 г. на СГС на основание
чл. 269, ал.2 от ТЗ като ликвидатор на дружеството, заедно с вече назначения
ликвидатор е назначен Г.Д.. Двамата представляват дружеството само заедно.
С определение 2587/11.05.2016 г. по т.
дело 7986/2013 г. на СГС на основание
чл. 266, ал.4 от ТЗ освобождава А. И. като ликвидатор на „Т.А." ООД.
По делото са представени два описа с
документи за предаване на счетоводна документация от З.Л.в качеството й на
счетоводител, на ликвидатора А. И. (опис от 01.09.2014 г.) и от 19.07.2016 г.
от освободения ликвидатор А. И. на Д. Д. К.М.в качеството му на мажоритарен
собственик на дялове (стр. 130-132 по делото).
Представен е приемо - предавателен
протокол от 28.11.2014 г. и опис на предадени документи от 27.11.2014 г., за
предадени от счетоводителя на Т.А. ООД
(в ликвидация) З.Л.счетоводни документи на ликвидатора Г.Д. (стр. 414-416 по
делото).
Описите от 01.09.2014 г., с които З.Л.като
счетоводител предава на А. И. като ликвидатор документи и съответно от
27.11.2014 г., с които З.Л.като счетоводител
предава на Г.Д. като ликвидатор счетоводни документи на Т.А. ООД (в
ликвидация) са идентични като съдържание. Самите счетоводни документи не са
приложени по делото.
Във връзка с установяване начина, по
който е водене на счетоводството на дружеството – длъжник Т.А. ООД (н) (стр.
159-162 по делото) е представен договор за предоставяне на счетоводни услуги от
30.05.2016 г. между Т.А. ООД, представлявано от ликвидатора Г. ***Ф.К.ЕООД, представлявано
от управителя В.И.като изпълнител. По силата на договора възложителя възлага, а
изпълнителят приема да прегледа счетоводството на дружеството и да коригира,
ако се налага грешки и непълноти, да се отразят в счетоводството предоставените
от възложителя и описани в приложение 1 към договора документи и счетоводни
регистри, да състави всички необходими счетоводни документи към 06.06.2014
г. – дата на откриване на производството
по ликвидация, да състави ГФО към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г. и към датата
на приключване на ликвидацията.
Представени са и две споразумения за
продължаване на срока на договора до 15.03.2017 г. и 15.03.2018 г. съответно (стр.163-164).
Представени са и два броя приемо -
предавателни протоколи от 30.05.2016 г., подписани от Г.Д. като ликвидатор на Т.А.
ООС (в ликвидация) и В.И.като управител на С.Ф.К. ЕООД за предаване от
ликвидатора на счетоводителя на счетоводни и дружествени документи, ведомости,
баланси и отчети относно Т.А. ООД (в ликвидация) (стр. 418-421 по делото).
Представен е и договор от 01.11.2017 г. (стр.167-168)
между Т.А. ООД (н), представлявано от синдика В.С. и С.Ф.К. ЕООД,
представлявано от управителя В.И.за счетоводно обслужване на дружеството.
Представена е декларация от 01.11.2017
г. и Приложение 1 към същата,от В.И.като управител на С.Ф.К. ЕООД относно
съхраняваната счетоводна документация на
Т.А. ООД (н) (стр. 388-394 по делото).
Представени са и три молби за потвърждаване
на задължения от Т.Б. ЕООД до Т.А. ООД (стр. 396-398) от 31.01.2017 г. за
сумата от 187 759,68 лева -
записана по сметка 411 (клиенти) (подписано от името на Т.А. ООД от ликвидатора
Г.Д. и от счетоводителя В. И.), от 04.11.2016 г. за сумата от 93 879,84
лева - записана по сметка 411 (клиенти) (подписано от името на Т.А. ООД от
ликвидатора Г.Д.) и от 05.07.2014 г. за сумата от 46 939,92 лева -
записана по сметка 411 (клиенти) (подписано от името на Т.А. ООД от управителя К.К.).
По делото са приети едно основно и две
допълнителни заключения на съдебно - счетоводна експертиза, изготвени от вещото
лице Е.С.. Съгласно приетите заключения и дадените заключения в о.с.з по
делото, проведени на 07.05.2019 г. и на 06.10.2020 г. вещото лице е
констатирало, че към момента на изготвяне на експертизата документи, свързани
със счетоводството на Т.А. ООД (н) се намират на две места – в кантората на
адвокат Б., и в счетоводна къща С.Ф.К.. В периода 2006 – 2014 г. счетоводното
обслужване на дружеството се е осъществявало от трима счетоводители. Посочено
е, че на това основание, тъй като не може да се прецени как се е осъществявало
движените на счетоводната документация, вкл. и не са представени оборотните
ведомости за да се проследи движението по сметките, не може да се даде отговор за въпроса за
редовността на счетоводството на дружеството – ответник Т.А. ООД (н). Посочва
се, че има два междинни баланса при започване на ликвидацията. Междувременно са
съставяни и коригиращи баланси, и коригиращи ГДД.
Относно договорите за наем, вещото лице
е посочило, че счетоводно те се осчетоводяват по-особено, тъй като са за
по-продължителен период от време. Допустимо е да се извърши осчетоводяване,
дори и да не е издадена фактура, за да се информират, че евентуално има такива
задължения/вземания.
Относно осчетоводяването
на двете представени фактури във връзка с договора за наем от 11.01.2013 г.,
вещото лице е посочило, че след справка по аналитичните регистри за състояние
на сметка 401 Доставчици – подсметка Т.Б. ЕООД за
периода 01.01.2014
г. – 21.02.2019 г., хронология на сметка 4701 Т.Б.за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. се установява, че с дата 01.01.2014 г. в
18,40 часа по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги и кредита на сметка
401 – Доставчици Т.Б. ЕООД е осчетоводена фактура 1/06.11.2013 г. за сумата от
46 939,92 лева. Осчетоводяването е направено от В. И.. Вещото лице С. е
посочила в допълнителното заключение от 16.09.2019 г., че при проверка при
счетоводната фирма, осъществяваща обслужването на Т.А. ООД (н) е уведомена от
счетоводителката В. И., че при получаване и преглед на счетоводната
документация от З.Л., е установила, че процесната фактура *********/06.11.2013
г. не е осчетоводена и във връзка с подадената корекция на ГФО на дружеството
за 2014 г. и 2015 г. е осчетоводила фактурата с дата 01.01.2014 година (с час
18:40).
На 07.09.2016 г. по дебита на сметка 602
Външни услуги и по кредита на сметка Доставчици, подсметка
Т.Б.ЕООД с основание фактура 2/07.09.2016 г. сумата от 46 939,92 лева
(18:34). На 31.12.2016 г. (17:45) в счетоводството на Т.А. ООД (н) са
осчетоводени по дебитна сметка 651 наем земя – Т.Б. ЕООД и по кредита сметка
401 Доставчици сума в размер на 46 939,92 лева. На същата дата е взета
втора операция дебита на сметка 651 Наем земя - Т.Б. ЕООД и по кредита на 401
Доставчици на сума в размер на 46 939,92 лева. С дата 31.12.2017 г. в
счетоводството на Т.А. ООД (н) са осчетоводени със счетоводна справка по дебита
на сметка 651 Наем земя – Т.Б. ЕООД и по кредита на сметка 401 Доставчици на
сума в размер на 46 939,92 лева. Общият размер на осчетоводените разходи
по договор за наем земя –Т.Б.към 31.12.2017 г. са в размер на 234 699,60
лева, като към 31.12.2016 г. са 187,759,68 лева.
След справка в счетоводството на Т.Б.
ЕООД вещото лице е установило, че към 31.12.2016 г. са осчетоводени 187 759,68 лева, от които по сметка 411
Клиенти – 93 879,84 лева и задбалансови вземания
в размер на 93 879,84 лева (съответно на 31.12.2016 г. и на 31.12.2017
г. – с основание „нач.
на несъбираеми наеми“ – осчетоводени по дебита на сметка 960 Задбалансови активи и по кредита на сметка 970 Задбалансови пасиви). Две от осчетоводяванията са на базата
на двете издадени фактури –от 06.11.2013 г., и от 07.09.2016 г., а другите две
– на базата на протоколи. Осчетоводяванията
по фактури са съответно на 06.11.201 3г. и на 07.09.2016 г. по дебита на сметка
411 Клиенти с партида Т.А. ООД и по кредита на сметка 703 Приходи от услуги, с
основание Наем по договор и споразумение от 25.07.2013 година.
В допълнителното заключение от
01.07.2019 г. вещото лице е посочило, че при справка в счетоводствата на Т.Б. ЕООД, Т.А. ООД и
справка по подадения в ТР ГФО за 2013 г. на Л.П. АД се установява, че за 2013 г. дружеството
не е извършвало дейност (учредено е на 25.07.2013 г.) и подадените отчети са с нулева стойност.
Споразумението за отдаване под наем по принцип не е основание за допълнителни
счетоводни отбелязвания.
Установява се от Протокол на НАП
П-22220417045850-073-001/11.04.2017 г., че
на Т.А. ООД, представлявано от А. И. и Г.Д. е правена проверка за
установяване на факти и обстоятелства относно (стр. 246-252) в периода
15.03.2017 - 11.04.2017 г. по повод
подадени коригираща ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. и коригираща ГДД по чл. 92
от ЗКПО за 2015 година. Установява се от протокола, че Т.А. ООД е било
регистрирано по ЗДДС на 17.02.2006 г. и дерегистрирано
по ЗДДС поради прекратяване на юридическото лице на 01.08.2014 година.
По делото е прието и заключение на СТЕ,
изготвена от вещото лице инж. И.Х.. Вещото лице Х. е посочила, че двете тела на
Шале Ку Ку Ряк са
предвидени за отопляване и осигуряване на топла вода за битови нужди при
използване на гориво – природна газ. Без доизграждането на газовото стопанство
те няма как да функционират. При степента на завършеност на инсталациите
търсенето на друго техническо решение би водело до преработка на всички части
от проекта, промяна в архитектурата и конструкцията на сградата, огромни и необосновани строителни работи и
големи вложения. Вещото лице е констатирало, че жилищният комплекс изцяло е заел парцела,
предвиден за строителството му, така че за да се изгради газово стопанство то
трябва да бъде в съседния парцел. Към момента на огледа, направен за изготвяне
на експертизата от 30.04.2019 г. вещото лице е констатирало, че при спазване на
действащите нормативни изисквания само са вкопани в двора, т.е в съседния
парцел тръби, които довеждат газта до съответния блок. Съоръженията все още не
са монтирани, като е монтирана необходимата метална ограда, която да предпазва
съществуващата в съседство жилищна сграда от бъдещото газово стопанство.
Вещото лице инж. Х. е установила, че по
двата изградени блока са изпълнение тръбните разводки във всеки апартамент на
отоплителната и газовата инсталации, като не са окомплектовани газовите табла и
не са монтирани част от газовите котли. Изпълнени са вертикалите и захранващите
тръби по тавана на сутерените на двата блока. На всеки етаж има монтирано
табло, в което впоследствие се монтират уреди за замерване и регулиране на
подаваната газ към всеки консуматор. Котелното, което ще обслужва общите части
на сградата, ресторанта и Спа комплекса, също е частично оборудвано. Разводките
и колекторите са направени, обемните бойлери са монтирани в сутерена. Монтажът
на газовите котли не е изпълнен.
В съдебно заседание на 09.07.2019 г. вещото
лице е разяснило, че единствения източник на енергия за топла вода и отопление
на двете сгради е предвидено да е газта. Ако не бъде довършена и предадена в
цялост газопреносната мрежа на комплекса, няма как да се осигури отоплението. Парцелът,
в който се намират двете тела на Шато Ку Ку Ряк и съседния парцел, където
трябва да се монтират газопреносните съоръжения, за да се осъществи връзката
между газопреносната система в сградите и централната газопреносна
система, са отделени с обща ограда от другите парцели. Вещото лице е посочило,
че съоръженията на газопреносното дружество, т.е чрез
които ще се осъществи връзката между газопреносната система
на сградите и централната газопреносна мрежа, трябва
да се разположат в съседния парцел на парцела, където са построени сградите, а
именно в парцела, чийто идентификационен
номер завършва с 6299, тъй като иначе не могат да се спазя т изискванията за отстояния за газопреносните съоръжения до сградите. В парцела и идентификационен номер 6299 има монтирани в
земята тръби, които трябва да свържат централната газопреносна мрежа със
сградите, които съществуват в основния парцел, двата блока на Шале „Кукуряк“.
Съоръженията не са монтирани все още.
За безспорно е прието по делото, че в
периода 2013 – 2016 г. не са закупувани строителни материали от Т.А. ООД (н) .
По делото са разпитани като свидетели Р.П.и
А.К..
Свидетелят П. заявява, че живее в Благоевград. Често ходи в Банско, зимата като кара
ски, почти всяка седмица, в края на седмицата, за уикенда. Известно му е, че
дружеството „Т.Б.“ има имот в Банско, тъй като участвал в строежа на „Шале „КуКуРяк“ в съседния имот, който е собственост на „Т.Б.“. Свидетелят
работел като ръководител на проекта за строителството на Шале „КуКуРяк“ от началото на проекта, до спирането на строежа
през 2013 година. Работел за консултантска инженерна група, която имала договор
с „Т.А.“ за изпълнение ръководство на проекта. Свидетелят сочи, е познава
съседния имот на имота, където се намирал строежа. Строителството започнало
през 2006 година. По времето на началото на строежа, върху съседния имот,
собственост на Т.Б.нямало нищо, като по-късно се използвал за разполагане на
временното строителство по време на строежа. Това започнало още когато
започнало копаенето на строителната яма. С напредването на строителството на
площадката на имота на „Т.Б.“ били построени различни съоръжения. Било
направено газово стопанство, като била подадена тръба от газовото стопанство,
която да захранва с газ Шале КуКуРяк. Газовото
стопанство било строеж, за който имало разрешение за строеж и одобрени проекти,
което представлявало площадка и стена към съседни имоти и площадка, на която
следвало да се разположат пирамиди с газови бутилки така, че оттам да може да
се изпълнява захранването на Шале „Кукуряк“. Свидетелят сочи, че тъй като
самата сграда на Шале „Кукуряк“ е по периметъра на имота и мястото, необходимо
за разполагане на газово стопанство не отговаряло на противопожарните норми,
било необходимо то да се изгради върху съседен имот така, че да може да
отговаря на противопожарните норми. По време на строителството, никой от
съдружниците не изразявал мнение, че този имот не е нужен или се отказва да го
ползва. Имотът през цялото време бил ползван и съдружниците не са проявявали
неодобрение за неговото използване. Свидетелят сочи, че възложителите на
строителството били предупредени от ръководителя на проект, че за да може да се
разположи временното строителство, трябва по някакъв начин да са уредени
взаимоотношенията със собствениците на съседния имот, защото не може да се
разположи временното строителство в чужд имот просто така. Препоръчали да се
сключи договор за наем, за да може да се ползва съседния имот. Това било по
отношение на временното строителство. По отношение на газовото стопанство, за
да може да се изгради съоръжение в друг имот, пак трябвало да бъдат уредени
взаимоотношенията и на фирмата на свидетеля, която осъществявала ръководството
на проекта било казано, че са уредени отношенията със собственика на съседния
имот и че може да се ползваме. Свидетелят бил чувал за договор за наем между
двете дружества, но не знае нищо конкретно. В съседния имот също била направена
постройка за складиране на инвентар и там било разположено временното
строителство за изпълнение, което е нужно за изпълнение на временното
строителство - фургони и складове. Това било до момента, в който свидетелят напуснал
- 2013 година. Свидетелят сочи, че неговата фирма напуснала имота есента някъде
на 2013 г., защото се усложнили отношенията между съдружниците. В последните
една-две години преди напускане на имота, на Шале „Кукуряк“ се извършвали
довършителни работи. Имало складирани материали в самия строеж, на места, които
бяха обособени за складове, както и във временния склад, който е на площадката
на „Т.Б.“, както и материали, които доставчици ги докарваха конкретно за
строителството. Довършителните работи се състоят във всякакви мазилки, замазки,
бои, тоалетни чинии, казанчета, оборудване. Технологичният процес е такъв, че
ги докара един голям тир с това оборудване, то трябва да застане някъде на
временен склад, за да може да се подава на порции за всекидневната работа. Няма
как да дойде и да бъдат разнесени материалите по строежа.
Разпитан,
свидетелят А.К. отговаря, че в периода 2013 г. - 2014 г. и в момента живее в с. Бачило, Община Разлог. Знае за какво се води делото.
Свидетелят работил като работник в Шале КуКуРяк, а „Т.Б.“
е една от фирмите, която имала съседен имот.
В периода 2010 г. - 2013 г. свидетелят работил като поддръжка в Шале КуКуРяк на трудов договор, а от 2008 г. до 2010 г. като
подизпълнител на същата фирма. В периода, в който работел на мястото, в имота,
съседен на Шатото били складовете, т.е. дървения материал, строителните
материали, газстанция се правела там, тоалетната била
там, водата била там, чешмата, електрическото табло, което отговаряло за
електрозахранването на целия строеж. В съседния имот се намирали фургоните на
надзорните фирми, на резидент инженера. Складовете били дървени постройки, не
масивни. Имало идея съседният имот да бъде направен като зона за отдих на
гостите на шатото. И двата имота били оградени с обща масивна каменна ограда.
Свидетелят бил чул, че има договор с „Т.Б.“ да се ползва имота. Газовата
инсталация трябвало да се изгради в съседния имот, защото в имота на „Т.А.“ ООД
(н) нямало място. За последен път свидетелят бил на мястото през 2013 година.
След 2013 г. няма впечатление какво е станало.
По делото е представен констативен акт
за приемане на етап от строеж, образец 15 (Приложение 15 към чл. 7, ал.3,
т.15) от 11.08.2009 г. за блок А и от
15.06.2010 г. за блок Б.
Представени са и инвестиционен проект от
2010 г. относно вертикална планировка и трасировъчен план на инсталация за
природен газ за жилищна сграда Кукуряк в ПИ 501.3565 по кадастралната карта на
гр. Банско, разрешение за строеж 145/29.12.2020 г. по чл. 148 от ЗУТ на Т.А.
ООД и Т.Б.ООД за строеж на жилищна сграда за сезонно ползване вила КуКуРяк,
подобект Инсталация за съхранение и захранване с природен газ на котелно
помещение и битови консуматори I
категория в ПИ 02676.501.6299 и ПИ 02676.501.3565 (стр. 139-148 по делото).
По произнасяне по иска, Съдът съобразява
следното:
Ищецът излага аргументи, свързани с
валидността на договора за наем с твърдения, че се касае за абсолютна
симулация, поради което и договорът е нищожен.
Съдът намира, че всички възражения на
ищеца, формулирани като отделни твърдения за липса на основание на сделката,
липса на предмет следва да се подведат именно под правната квалификация на
възражение за нищожност на договора за наем между ответниците
по чл.26, ал.1, пред.5 от ЗЗД поради абсолютна симулация. Именно във връзка с
твърденията на ищеца, че страните по договора за наем от 11.01.2013 г. не са
искали за тях да настъпят типичните последици на същия, но и изобщо никакви
последици, като във вътрешните им отношение да се считат необвързани, са
направени и възраженията за липса на основание и за липса на предмет, липса на
нужда и интерес за наемателя от посоченият договор (посочени в ИМ,
молбата-уточнение от 29.01.2018 г.). Това са аргументи в подкрепа на
твърденията, че е налице абсолютно симулативна
сделка.
Съгласно практиката на ВКС, изразена в реш. № 163/2011 г. по гр. д № 1536/2009 г. І. ГО по реда на
чл. 290 ГПК, в тежест на страната, която претендира привидна сделка, е да
докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува
прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание (ако се твърди такава).
В конкретния случай ищецът твърди, че
договорът за наем е привиден, без да се твърди, че има прикрита сделка, а
същият е сключен единствено за формално оформяне на вземане в полза на
ответника – наемодател, без реално страните да са целели настъпване на правните
последици на договор за наем.
Ответниците
поддържат, че няма привидност на сделката, а се касае за сделка, насочена към
задоволяване на нуждите на ответното дружество Т.А. ООД (н) от помощен имот, в
който да се осъществяват спомагателни строителни действия, вкл. и да се
изгражда газово стопанство, необходимо да се обслужва сградата, изградена в
терена на Т.А. ООД (н), собственост на Т.А. ООД (н).
Както е посочено в решение № 31 от
09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС доказването е процес
по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и
предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти,
за които доказващият носи доказателствената тежест -
то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава
сигурно убеждение в съда в истинността или неистинността на съответното
твърдение. Доказването се осъществява с доказателствени
средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти,
въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на
правнорелевантни факти. Последните са такива факти от
живота, от доказването на които може да се заключи, че определен факт,
предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма се
е осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени
средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран
чрез съвкупността на доказаните доказателствени
факти, наистина се е осъществил.
В конкретния случай ищецът не сочи преки
доказателствени средства – няма например обратно
писмо, или друго изрично изявление от страните по сделката, че считат същата необвързваща
във вътрешните си отношения. Поради това и Съдът следва да разгледа въпроса
дали като цени в съвкупност събраните по делото косвени доказателства водят на
категоричния извод за симулация.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства (писмен договор за наем, с нотариална заверка на
подписите, показанията на разпитаните двама свидетели (техните показания са допустими по силата на
изричната разпоредба на чл. 165, ал.2., предл. 2 от
ГПК, тъй като ищецът е трето лице за оспорената сделка), заключението на
съдебно-техническата експертиза), Съдът намира, че по делото се доказа, че
между ответниците Т.А. ООД (н) и Т.Б. ЕООД е сключен
договор за наем относно ПИ, намиращ се в съседство на парцела, където е
построена сградата, и двете собственост на дружеството в несъстоятелност в гр. Банско.
Относно възраженията на ищеца, които
според него доказват симулативност на сделката:
-
Завършване на строителството на сградите
през 2010 г., поради което не е било нужно през 2013 г. да се сключва договор
за наем на съседния имот, особено и през зимния период.
От заключението на СТЕ се установява, че
действително на 11.08.2009 г. и 15.06.2010 г. за двете сгради на Шале Кукуряк
са издадени два броя Акт – Приложение 15 по
Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството, които са основание за съставяне на окончателен доклад
от лицето, упражняващо строителен надзор и с тях се извършва предаването на
строежа и строителната документация от строителя на възложителя.
Оттук обаче не следва, че в периода след
издаване констативните актове по Приложение 15 по строежите не са извършвани
строителни дейности, вкл. и такива, свързани с отстраняване на забележките,
направени от комисията при съставяне на констативните протоколи по Приложение
15, в какъвто смисъл са и показанията на разпитаните свидетели. Установява се и,
че в края на 2010 г. е започнала процедура по изграждане на „Вертикална
планировка и трасировъчен план на инсталация за природен газ за жилищна сграда
Кукуряк, ПИ 501/3565“, съответно е издадено разрешение за строеж 145/29.12.2010 г. (стр. 148 по делото) относно подобект – инсталация
за съхранение и захранване с природен газ на котелно помещение и битови
консуматори в ПИ 501.6299 и ПИ 501.3565.
Показанията на свидетелите също сочат,
че поне до средата на 2013 г. са се
осъществявали строителни дейности, както в парцела, където се намират сградите
на Шато Кукуряк (собственост на дружеството в несъстоятелност), така и е бил използван
съседния парцел за временни строителни постройки, като временен склад за
разтоварване на получени материали за довършителни работи.
С оглед данните по делото се установява,
че дори и преди датата на сключване на договора за наем от 01.01.2013 г., парцелът, предмет на договора за наем е бил
използван по време на строителството в парцела на Т.А. ООД (н). Защо страните
са решили едва на 01.01.2013 г. да уредят отношенията
си с договор за наем, в случая е ирелевантно. Установява
се обаче, че и след 01.01.2013 г. този имот е бил
използван във връзка със строителството на Шато Кукуряк. Т.е налице е изпълнение
на задължението на наемодателя да предаде владението върху имота на наемателя.
Обстоятелството, че имотът е ползван с идеята за изграждане на газово
стопанство, а не само за склад и временна строителна площадка, така както е
описано предназначението в договора за наем,
може да е индиция за неизпълнение на
договорните задължения, но не сочи на извод за симулация. А от друга страна,
договорът за наем е неформален договор, и е допустимо страните да променят
уговорките, в случая да разширят предвиденото предназначение на имота, вкл. и
чрез устно изменение на писмени уговорки (аргумент чл. 293, ал.3 във връзка
сал. 2 от ТЗ).
-
Относно довода, че през юни 2013 г.
дружеството - наемодател е прехвърлило собствеността върху процесния
имот чрез апорт в трето дружество,т.е че вече не е
собственик на имота.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД, с договора за
наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Този договор е
двустранен, консенсуален, възмезден, по правило
неформален. Предмет на договора за наем могат да бъдат са индивидуализирани непотребими вещи, включително недвижими имоти.
Без правно значение за действителността
на договора за наем е дали наемодателят е собственик на предоставената под наем
вещ /имот или не.
Това би могло да има значение за
евентуалното изпълнение на задължението на наемодателя да предаде държането на
недвижимия имот в конкретния случай на наемателя.
Следва да се отбележи, че ищецът излага
аргументи) , че сделките между Т.А. ООД (н), Т.Б. ЕООД се явяват сключени между свързани лица, тъй като К.К. –
съдружник и управител в дружеството в несъстоятелност, е бил и едноличен
собственик на капитала на Т.Б. ЕООД към момента на сключване на договора за
наем (11.901.2013 г.), като месец преди сключване на договора за наем в бил и
управител на Т.Б. ЕООД. Поради това се сочи на недобросъвестност, и облагодетелстване на кредитора Т.Б. ЕООД.
Действително, наличието на подобна
свързаност, може да е индиция за евентуална
привидност на сделката – договор за наем, ако бе подкрепено от останалите по
делото доказателства. Доказа се обаче, както бе посочено по-горе, че имотът
реално е използван от дружеството към датата на сключване на договора до
средата, октомври 2013 г. (показанията на свидетелите) в строителната му
дейност.
Привидността, т.е уговорката между
страните, че няма да са обвързани от последиците на договор следва да е към
момента на сключване на договора, а не може да се извежда от изолирани последващо настъпили факти, в конкретния случай, видно от
показанията на свидетелите – настъпило влошаване в отношенията между двамата съдружници в Т.А. ООД (н), последвано от спиране на строежа
на Шато Кукуряк и развитие на проекта.
Следва да се отбележи, че наличието на констативен
протокол по Приложение 15 от 2010 г. не означава приключване на строителните
дейности, доколкото не е издаден протокол за установяване годността за ползване
на строежа - акт по приложение 16 по
Наредба 3. А и протокол Приложение 15 не
вкл. например сутерена на двете сгради. Следователно и по тях може да се очаква
да има строителни дейности.
Също така, наведените твърдения от ищеца
относно сключването на сделки от дружеството в несъстоятелност със свързани
лица, при неизгодни условия и пр. сочат на доводи, които подлежат на
разглеждане в производството по специалните искове по чл.647, ал.1 от ТЗ (в
конкретния случай т. 6), а не в настоящото производство. Тези искове
предполагат действителна сделка, която при определени хипотези се обявява за
относително недействителна спрямо останалите кредитори на несъстоятелността. А
в настоящото производство ищецът излага твърдения за нищожност на сделката
поради привидност.
Неоснователен е и довода на ответника Т.А.
ООД (н) представляван от Д. М., че индиция за привидност на договора и
съгласуваност между двете страни е бездействието на ликвидатора на дружеството Г.Д. по прекратяване на договора за наем. (Съдът
разглежда тези доводи, тъй като и двамата управители могат да представляват
ответника заедно и поотделно, и не се възприе, че в случая са налице
предпоставките за назначаване на особен представител).
Правомощията на ликвидаторите са
посочени в чл. 268 от ТЗ – да довършат текущите сделки, да съберат вземанията,
да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите, като могат
да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията.
Следователно, преценка на ликвидатора е
дали и кога да прекрати определен договор. Неизпълнение на задълженията на
ликвидатора е обвързано с отговорността на същия по чл. 265, ал.4 от ТЗ. Не се
установява някаква конкретна връзка между ликвидатора, назначен през 2016 г. и страните по договора за наем от 11.01.2013 г.,
която да обоснове извод за привидност на договора за наем още по време на
сключването му.
Ищецът оспори датите на двете
споразумения от 25.07.2013 г, сключени с участието на дружеството в
несъстоятелност като наемател, Т.Б. ЕООД като наемодател и Л.П. АД като нов
собственик на имота относно договора за наем.
Съгласно чл. 181 от ГПК частният
документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа.
В решение № 167/03.07.2018 г. по гр. д.
№ 4020/2017 e обобщена практиката на ВКС по въпроса кои лица са
"трети" по смисъла на чл. 181 ГПК и за доказателствената
сила на частните документи. Според решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. №
176/2010 г., ІІ ГО, "трето лице" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е
това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то
черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества
датата на документа. Касае се до неучаствали в съставянето на документа лица,
които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране.
В конкретния случай, С. 3 ЕООД не е
трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК по отношение на представените
споразумения.
Тези документи обаче са частни и се
ползват с доказателствена сила само по отношение на
авторството. Същите не доказват нито фактите, които са предмет на направеното
изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/17.02.2011
г. по гр. д. № 801/2009 г., IV ГО, решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. №
7364/2013 г., ІІІ ГО). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени
удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила
на ГПК (решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ІV г.о., решение №
270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да
разчита на доказателствената сила на представен по
делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който
насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за
осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение №
213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017 г., ІІІ ГО).
Поради това, доколкото е налице
оспорване на датата на частен диспозитивен документ,
с твърдения, че е съставен не на посочената дата, по отношение на кредитора С.
3 ЕООД двете споразумения не се ползват с обвързваща доказателствена
сила относно датата на съставянето и същата следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената
тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от
фактите, удостоверени или обективирани в частния
документ.
Така и в решение 32/03.08.2020 г. по т.
дело 423/2019 г. ТК I ТО е посочено, че доказателствената
сила на частния документ е само формална -ако е подписан, се изчерпва само с
авторството му, а ако не е - че е съставен, то съдът, няма задължението да
приеме за осъществен оспорения факт, материализиран в същия, нито за достоверна
датата на съставянето му, ако е оспорена. Последната трябва да бъде установена
с всички други доказателствени средства и то от
лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите,
удостоверени или обективирани в частния документ.
Сходни аргументи са изложени и в решение 122/06.04.201 г. по т. дело 1439/2019
г. ТК, II ТО на ВКС).
В конкретния случай от страна на
представилия документите ответник Т.Б. ЕООД не бяха ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на твърденията.
Поради това и Съдът приема, че
представените споразумения не са съставени на посочената дата.
-
Относно доводите за липсата на надлежно
осчетоводяване на фактурите за наемната цена от наемодателя, съответно липсата
на надлежно завеждане в счетоводството на ответника – несъстоятелен длъжник,
съответно липсата на плащане по договора, като индиция,
че страните не са имали намерение да бъдат обвързани от договора, Съдът намира
следното:
Съгласно чл. 182 ГПК вписвания в
счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на
лицето или организацията, които са водили книгите. Съгласно практиката на ВКС
(решение № 169/21.01.2013 г. по т.д. № 664/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
187/24.01.2013 г. по т.д. № 436/2012 г. на ІІ ТО, решение № 185/20.10.2013 г.
по т.д. № 813/2012 г. на ВКС, ІІ ТО), счетоводните книги не се ползват с
материална доказателствена сила на официални
свидетелстващи документи относно съдържанието им и последното следва да се
преценява с оглед всички доказателства по делото.
На основание приетото основно и две
допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза (които съдът цени като
компентни, изготвени въз основа на целия събран по
делото доказателствен материал, и подкрепени от
представените по делото писмени доказателства), дадените разяснения от вещото
лице С. при приемане на експертизите, че се установява, че фактурите, засягащи
договор за наем не са осчетоводявани при ответника Т.А. ООД (н) своевременно, а
на 01.01.2014 г. – за първата фактура (издадена на 06.11.2013
г.), след това през 2016 г., независимо, че са за наем за 2014 г. и за 2015 г.,
дължим до 31 декември на съответната година. Поради това следва да се направи
извод, че счетоводството на ответното дружество Т.А.ООД (н) е нередовно водено,
тъй като не съответства на изискванията на Закона за счетоводството за текущо
начисляване и за съпоставимост между приходите и разходите. Изводът за
нередовност на счетоводството следва и от действията, предприети от органите на
НАП по отношение на Т.А. ООД (н) във връзка с ненадлежно съставени счетоводни
отчети, годишни данъчни декларации и пр.
Поради това този ответник не може да се
позовава на счетоводните си записвания, поради тяхната нередовност, но ищецът
може да се ползва от тях, ако установяват неизгодни за ответника факти.
От друга страна нередовността на
счетоводството, само по себе си не изключва възможността конкретни счетоводни
записвания да се ценят заедно с останалия доказателствен
материал, с оглед установяването на факти, от значение за спора.
По изложените съображения, като
цени заключенията на
съдебно-счетоводната експертиза, и представените копия от фактури, договори за
счетоводно обслужване, сключени от ликвидатора Г. Д. и В.И.като представляващ
счетоводна кантора, осъществяваща счетоводното обслужване на Т.А. ООД (н) след
30.05.2016 г., Съдът намира, че по
делото се доказа, че процесните фактури 1 и 2, и
съответно задължения по договора за наем от 11.01.2013 г. за заплащане на
наемна цена са осчетоводени при ответника Т.А. ООД (н) през 2016 г – фактура 2
за сумата от 46932,92 лева (на 07.09.2016 г.), на 31.12.2016 г. – две
задължения за по 46932,92 лева – наем и на 31.12.2017 г. – 46932,92 лева –
наем. Относно фактура 14/06.11.203 г.,
за сумата от 46932,92 лева – наем за 2013 г., вещото лице е посочило, че
е приело, че е осчетоводена на 01.01.2014 г. от В. И., по нейни обяснения, тъй
като В.И.посочила, че при получаване на документи от счетоводителката на Т.А. ((н) З.Л.е
установила, че тази фактура не е осчетоводена и я е осчетоводила.
По делото се установява, че З.Л.като
счетоводител на Т.А. ОО (н) е предала счетоводната документация на ликвидатора Г.Д.
на 27.11.2014 г., и на 30.05.2016 г. между Т.А. ООД, представлявано от
ликвидатора Г. ***Ф.К.ЕООД, представлявано от управителя В.И.е сключен
договорът за счетоводно обслужване. Поради това не се установява към 01.01.2014
г. В.И.да е била счетоводител на Т.А. ООД (н), въпреки, че счетоводно именно
тогава е взета операцията.
Установява се, че едва през 2016 и 2017
г. вземанията на Т.Б.ООД за наемната цена са
осчетоводени задбалансово, като задбалансови пасиви.
Следователно, установява се нередовност
и на двете счетоводства – на двете страни по договора за наем във връзка с отчитането
на вземанията/задълженията по договора.
Както бе посочено и по-горе, за да се
постигне чрез косвени доказателствени средства пълно
доказване е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран
чрез съвкупността на доказаните доказателствени
факти, наистина се е осъществил.
В случая обаче не се установява такава
съвкупност от доказателствени факти, които да
обосноват единствено възможен извод за наличието на привидност – уговорка между
страните по договора за наем от 11.01.2013 г., че не желаят да настъпят
последиците на същия.
Липсата на своевременно осчетоводяване
на вземанията за наем при наемодателя и наемателя, липсата на плащане, вкл. и
частично, оборването на твърденията за сключване на допълнителни споразумения с
новия собственик на земята на посочената дата в тях, за съда не е достатъчно да
се приеме, че по делото е доказана при условията на пълно, главно доказване
привидността на договора за наем.
Напротив, Съдът намира, че се касае за договор,
който реално е изпълнен от наемодателя, доколкото имотът се е ползвал поне
половин година от наемателя (ирелевантно е кой е
собственик на земята, щом не се противопоставя на ползването), а след юни 2014
г., вече управлението на текущите работи на дружеството е било отговорност на
назначените ликвидатори. Няма данни, че същите са предприели действия по
прекратяване на договора, което да е индиция, че се касае за имот, който не се
ползва, не е необходим за обслужване на дейностите на дружеството. Неоснователен
е довода, че с назначаване на ликвидатор, търговската дейност на дружеството
автоматично спира. Напротив, има определен преходен период, в който задача на
ликвидатора е именно да приключи постепенно цялата търговска дейност, да
осребри имуществото и да удовлетвори кредиторите на дружество. А от друга
страна, ако след сключване на договор отпадне нуждата, която страните
задоволяват с него (в случая например от пространство, където да се съхраняват
строителни материали, или да се изградят, оформят допълнителни съоръжения),
това не сочи еднозначно на липса на намерение на страните да се реализират
последиците на определена правна сделка към момента на сключването й.
За пълнота, дори и да се приеме, че има
евентуално възражение за нищожност на договора поради липса на основание (т. е
че е самостоятелно възражение по отношение на възражението за привидност на
договора за наем), същото е неоснователно.
Основанието на една сделка представлява
типичната и непосредствена цел, към която са насочени волеизявленията на
страните. Основанието на сделка от вида на процесната,
а именно договор за наем, е да се предостави за временно възмездно ползване на
определени индивидуализирани вещи, вкл. недвижими имоти. В случая се
установява, че договорът от 11.01.2013 г. има точно такава цел.
Следва да се съобрази и нормата на чл.
26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, с която е установена оборимата
презумпцията, че основанието на договора, който се претендира да е нищожен, се
предполага до доказване на противното. В тежест на страната, която се позовава
на нищожността на един каузален договор поради липса на основание, която в
случая е ищецът, е да установи липсата на кауза за сключването му.
По изложените съображения, свързани с
недоказаността на твърдяната абсолютна симулация, Съдът намира, че не се доказа
липсата на основание на договора за наем от 11.01.2013 година.
Съдът
следва да разгледа и евентуалното възражение по чл. 40 от ЗЗД на ищеца С. 3
ЕООД и на ответника Т.А. ООД (н).
В разпоредбата на чл. 40 ЗЗД е установен
случай на недействителност на договор, който е сключен от представител, от
името и за сметка на представлявания.
Тази недействителност е уредена само в
интерес на представляваното лице, който е увреден от договора, тъй като
неговият представител е злоупотребил с доверието му, а насрещната страна по
договора най-често се е облагодетелствала от това за негова сметка. Ето защо и
право да се позове на тази недействителност, извънсъдебно или пред съда чрез
иск или възражение по предявен срещу него иск, има единствено представляваният,
като такова право не възниква за нито един друг правен субект – нито за
насрещната страна по сделката, нито пък за което и да било трето лице. В тази
насока са задължителните указания, дадени с т. 3 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай обаче, макар и да
има позоваване на чл. 40 от ЗЗД и от дружеството Т.А. ООД (н), действията на
чийто управител, се атакуват, това възражение е неоснователно по следните
съображения:
Съгласно дадените разяснения в ТР
3/15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС
органното представителство на юридическите лица е
начин на волеобразуване и волеизявяване,
тъй като органът е част от ЮЛ, а проявата на действията на органа към трети
лица, е проява на самото ЮЛ. Органният представител
извършва действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява
представителни функции, като част от правомощията си на орган на юридическото
лице. Органният представител, чрез който ЮЛ влиза в
правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на
юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект,
а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ. Във външните действия органният
представител представлява ЮЛ, но волята, която изразява, не е собствена, на
субект, различен от ЮЛ, а е волята на самото ЮЛ. Външно изразената от органния представител воля спрямо третите лица, е функция,
част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Поради това и органното представителство не включва упълномощаване.
Външно изразената воля от органния представител
спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на
представително правоотношение, а представителна функция, част от законовата
компетентност на органите на ЮЛ. Органният
представител е изразител на волята на самото ЮЛ, волята на ЮЛ е тази на органния представител.
Поради това и в решение № 232 от
16.11.2018 г. по гр. д. № 3745/2017 г., ГК, ІV ГО на ВКС е прието, че когато
извършените от управителя действия не влизат в противоречие с параметрите на
продажбата, зададени с решение на общото събрание на съдружниците
в търговско дружество, но са осъществени без полагане на дължимата грижа при
управление на дружеството, от което са причинени вреди, отговорността на
управителя към дружеството може да се реализира единствено по реда на чл. 145 ТЗ. Разпоредбата на чл. 40 ЗЗД не се прилага при органното
представителство на търговските дружества, т.е. в случаите, когато
представителят е управител на търговско дружество, който изпълнява правомощия
на орган на дружеството и изразява общата воля на съдружниците.
По тези аргументи, Съдът намира, че и в
настоящата хипотеза, доколкото се излагат аргументи, че управителят на длъжника
(К.К.) е действал е в ущърб на дружеството, чийто волеобразуващ орган е (Т.А. ООД (н)), претенцията следва да
се развие на плоскостта на отговорността на чл. 145 от ТЗ, а не чрез
прогласяване на договора от 11.01.2013 г. за недействителен по реда на чл. 40
от ЗЗД.
С оглед становището на Съда за
установяване съществуването на вземането на кредитора Т.А. ООД (н) по договора
за наем от 11.01.2013 г., Съдът следва да се произнесе и по направеното
възражение за изтекла погасителна давност.
Възражението е направено и от ищеца и от
длъжника Т.А. ООД (н) чрез Д. М..
Настоящият състав намира, че кредиторът,
подал възражение срещу вземането на друг кредитор, включено от синдика в
списъка на приетите вземания, може да оспорва това вземане, включително като
прави и възражения за изтекла погасителна давност (аргумент и от решение № 128
от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). В хипотезата на
оспорване по реда на чл. 692 от ТЗ на прието вземане на друг кредитор, както и
при отрицателния установителен иск по чл. 694 от ТЗ,
предявен от кредитор срещу вземане на друг кредитор, кредиторът-ищец упражнява
имуществено право на длъжника, по аргумент от общото правило на чл. 134 ЗЗД,
при което той не предявява не свои права, а чужди права - тези на неговия
длъжник. Аргумент в тази насока е и становището на ВКС в т. 3 от тълкувателно
решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/12 г.
на ОСГК на ВКС относно придобивната давност и възможност наследници на правоимащия да се позовават на същото. Както възражението
за изтекла погасителна давност, така и възражението за придобивна
давност не са права, които имат строго личен характер. И с оглед спецификата на
производството по несъстоятелност, целящо да се удовлетворят по възможност
всички кредитори на длъжника, в което следва да се предявят всички вземания, и
на кредиторите е дадена изрична възможност да оспорват вземанията на другите
кредитори, то е необосновано да се приеме, че кредитор не може да упражни
правото да направи възражение за изтекла давност по отношение на вземането на друг
кредитор, което длъжникът по някакви съображения не упражнява.
Обстоятелството, че в производството по
чл. 692 от ТЗ, както и по иска по чл. 694 от ТЗ длъжникът разполага със
самостоятелни правомощия на процесуална защита, включително и чрез възражение
за погасяване по давност на приети от синдика вземания, като може да излага
всички правопораждащи, правоизключващи
и правопрекратяващи факти по аргумент от разпоредбата
на чл. 635, ал. 3 от ТЗ, не променя този извод.
Аргумент е и, че когато длъжникът има права, които обаче не упражнява
във вреда на своите кредитори, законът дава на кредитора възможността по чл.
134 от ЗЗД да упражни неупражнени права на длъжника, действайки като
процесуален субституент.
По изложените по-горе съображения,
настоящата съдебна инстанция, намира, че кредиторът - ищец С. 3 ЕООД е легитимиран да прави възражение за изтекла
погасителна давност спрямо вземането на кредитора Т.Б.ООД.
Доколкото се касае за вземания по
договор за наем, същите се погасяват с тригодишна давност – чл. 111, б „в“ от ЗЗД.
Най – старото задължение по договора от
11.01.2013 г. е за наема за 2013 г., което е изискуемо на 01.01.2014 г., т.е давността за същото следва да изтече на
31.12.2016 година.
В конкретния случай, Съдът намира, че по
делото се доказа прекъсване на давността с изпратените писма за потвърждаване
на задължението, в случая – от
31.10.2016 г. ( стр. 101 по делото). Същото е подписано от ликвидатора и от
счетоводителя на дружество. Неоснователен е довода на ищеца, че този документ е
„неистински“, тъй като В.И.не е имала качеството на счетоводител. Един писмен документ
може да неавтентичен или неверен (ако е официален свидетелстващ документ). Ищецът не е оспорил подписите на
счетоводителя и на ликвидатора, т.е не се оспорва автентичността на писмото от
31.10.2016 година. Неоснователен е довода, че В.И.не е била счетоводител на
ответното дружество - длъжник (установява се от подробно описаните по – горе
договор от 30.05.2016 г., анекси и пр., вкл. и упълномощаване от ликвидатора
със заверка на подписите – стр. 165-166
по делото). Но в случая не е релевантно признанието на задължението от
счетоводителя на дружеството, а от ликвидатора. Съгласно чл. 269, ал.1 от ТЗ ликвидаторите
представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му
орган. Следователно, признание на дълга, изхождащо от ликвидатор на
дружеството, прекъсва погасителната
давност.
С подписването на фактурата от
07.09.2016 г. за дължимата наемна цена за 2014 г., изискуема на 01.01.2015 г., се признава задължението и за наема за 2015
година.
По изложените съображения, възражението
за изтекла погасителна давност е неоснователно.
С оглед приетото, че се установява
съществуването на задължението за заплащане на наемната цена по договора от
11.01.2013 г., с оглед уговорения срок за изпълнение на задължения - първо
число на годината, следваща годината, за което се отнася наема, установява се и
съществуването на вземането за законна лихва в размерите, предявени в
производството по несъстоятелност и включени в списъците с приетите вземания.
По изложените
съображения предявените отрицателни установителни
искове са неоснователни и трябва да се отхвърлят.
Относно
разноските
Страните не са
направили искане за присъждане на направените от тях разноски.
На основание чл. 694,
ал. 7 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметката на СГС сума в
размер на 9036,98 лева - държавна такса, дължима за разглеждане на
предявените искове, които са отхвърлени, която такса не се внася предварително.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „С. 3” ЕООД, ЕИК: *******, съдебен адрес:***, офис 7-8, адв. Й. срещу Т.А. ООД (н) ЕИК *******, представлявано
заедно и поотделно от К.К. *** и Д. М. - управител,
съдебен адрес:***, адв. Н.А. и Т.Б. ЕООД, ЕИК ********,
съдебен адрес: *** Освободител 23, адв. Г.Б. искове с
правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че „Т.А.”
ООД – в несъстоятелност, (н) ЕИК *******НЕ
ДЪЛЖИ на Т.Б. ЕООД, ЕИК ******** сумата от 187 759,68 лева – наемна
цена за 2013 – 2016 г. (по 46 939,92 лева на година) по договор за наем от
11.01.2013 г. с нотариална заверка на подписите и сумата от лихви за забава в
размер на 38 839,73 лева, върху всяка годишна наемна цена от първо число
на следващата година до 14.07.2017 г., както следва – за наема за 2013 г. – 16 866,87
лева – за периода 01.01.2014 г. – 14.07.2017 г., за
наема за 2014 г. – от 01.01.2015 г. до 14.07.2017 г.
– 12 095,77 лева, за наема за 2015 г. -
от 01.01.2016 г. до 14.07.2017 г. –
7 329,43 лева и за наема за 2016 г. – от 01.01.2017
г. до 14.07.2017 г. – 2547,66 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ „С. 3” ЕООД, ЕИК: *******, съдебен адрес:***,
офис 7-8, адв. Й. да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл. 694, ал.7 от ГПК сумата от 9 036,98 лева - държавна такса по предявените искове.
В производството по
делото на основание чл. 694, ал.4 от ТЗ е участвал синдика на Т.А. ООД (н) ЕИК *******–
В.С..
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: