МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260027 от 09.03.2021 г.
по НОХД № 1329/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу М.Г. ***, за извършено на
30.10.2019 г. в гр.Кърджали, престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия. Сочи, че от събраните по делото доказателства се
установило безспорно извършеното престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК,
както от обективна, така и от субективна страна. Процесният случай не можел да
се определи като маловажен, предвид вида на държаното наркотично вещество и
данните за личността на подсъдимия. Предлага съдът да го признае за виновен и
да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца при „общ“
режим на изтърпяване. Прокурорът моли предметът на престъплението да се отнеме
в полза на държавата. Настоява също наложеното на подсъдимия Г. наказание от 8
месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 421/2018 г. по описа на РС-Кърджали да
бъде приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК.
Подсъдимият не се явява в
съдебно заседание, тъй като не е намерен на посочения от него адрес, като
делото е разгледано при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК. Представлява се
от служебен защитник, който не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка, а само правната квалификация на деянието. Счита, че неправилно бил
приложен материалния закон, касаело се за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК,
а дадената от прокуратурата квалификация била неправилна. С оглед
доказателствата по делото, престъплението представлявало маловажен случай.
Подсъдимият бил млад човек, безработен, с тежко финансово състояние, признавал
се за виновен и съдействал за разкриване на обективната истина. Затова била
налице хипотезата на маловажен случай по чл.93, т.3 от НК. Стойността на
наркотичното вещество била ниска, а и с действията си подсъдимият не бил
засегнал чуждо здраве. Моли деянието да бъде преквалифицирано, като се приложи
закон за по-леко наказуемо престъпление.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Г. е роден на *** г. в Р.Турция, живущ ***,
с българско и турско гражданство, неженен, със средно образование, безработен,
осъждан, с ЕГН **********. По местоживеене не се ползва с добри характеристични
данни.
На 30.10.2019 г. в РУ-Кърджали
постъпила информация, че подсъдимият М.Г.
съхранява и разпространява наркотични вещества. По този повод били предприети последващи
оперативно-издирвателни мероприятия, с цел установяване на лицето. Още вечерта на
същата дата, свидетелите С.Р., Г.К. и А.Ч. ***, се позиционирали до
бл.54 в кв.„Възрожденци“ на гр.Кърджали. Там се очаквало да дойде подсъдимият,
тъй като имал уговорена среща със свидетеля Д.И.. Около 21.45 часа на
30.10.2019 г. М.Г. действително пристигнал на посоченото място,
където го чакал Д.И.. Когато подсъдимият приближил, свидетелят Г.К. излязъл
пред него, легитимирал се и му хванал ръцете, тъй като видял, че държи някакъв
предмет. В този момент М.Г. пуснал на земята пакетче от станиол,
съдържащо бяло прахообразно вещество, което носел в дясната ръка. Подсъдимият
бил задържан от полицейските служители, а на място пристигнала дежурна група с
разследващ орган, който извършил оглед на местопроизшествие. При огледа бил
иззет изхвърления от подсъдимия станиол, съдържащ бяло прахообразно вещество.
Същото реагирало на амфетамин при направения наркополеви тест.
Със Заповед за задържане на лице Рег.№
1947зз-309/30.10.2019 г. подсъдимият М.Г. бил задържан по реда на
3MBP за срок до 24 часа за времето от 21.45 часа на 30.10.2019 г. до 19.30 часа
на 31.10.2019 г.
На 01.11.2019 г. за времето от
11.00 часа до 11.15 часа бил извършен оглед на веществени доказателства – иззетото
с протокол за оглед на местопроизшествие, увито в станиол, бяло прахообразно
вещество. Теглото на бялото прахообразно вещество било измерено с аналитична
везна на 0.427 грама.
От заключението на назначената и извършена на
досъдебното производство физико-химическа експертиза се установява, че изследваният
обект – бяло прахообразно вещество, съдържа
амфетамин и кофеин, в произволно съотношение. Определеното съдържание на
амфетамин е 36.3 % (тегловни проценти), а нетното му тегло 0.42 грама.
След извършване на
експертизата описаното по-горе наркотично вещество, без изразходваното в хода
на анализа количество, било изпратено за съхранение в ЦМУ, отдел „НОП” с Приемателно-предавателен протокол
№ 68777 от 04.03.2020 г.
На подсъдимия М.Г. не било издавано разрешение за дейности с наркотични вещества от
Министерство на здравеопазването по реда на ЗКНВП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: дадените в хода на съдебното следствие показания на
свидетелите С.Р., Г.К., А.Ч. и Д.И., които съдът
кредитира; обяснения на подсъдимия М.Г., дадени в хода досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, кредитирани
само отчасти; заключение по извършената на досъдебното производство
физико-химическа експертиза; Протокол от 30.10.2019 г. за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум; Протокол от 01.11.2019 г. за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум; Приемателно-предавателен протокол № 68777 от
04.03.2020 г.; Писмо на Министерството на здравеопазването от 28.01.2020
г.; Заповед за задържане на лице Рег.№ 1947зз-309/30.10.2019 г.; препис от
присъда по НОХД № 421/2018 г. по описа на РС-Кърджали; Справка за съдимост на
подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите С.Р., Г.К. и А.Ч., тъй като са обективни, логични,
последователни, кореспондират помежду си и с другите приети по делото
доказателства. Те са полицейските служители, които на 30.10.2019 г. вечерта, до
бл.54 в кв.„Възрожденци“ на гр.Кърджали са извършили
проверка и установили посъдимия М.Г.. Свидетелите Р., К. и Ч.
последователно и обстойно описват действията и поведението на подсъдимия, тъй
като непосредствено са го възприели и наблюдавали на процесната дата и място.
Те посочват, че Г. ***, при което забелязали, че дясната му ръка
била свита в юмрук. Свидетелят К. излязъл пред подсъдимия и се представил,
после хванал ръцете му, но той успял да изхвърли на земята носения от него
предмет – пакетче от станиол. Полицейските служители уточняват,
че по този повод извикали на място дежурна група, която извършила оглед и държания
от подсъдимия предмет бил иззет. Същият представлявал станиол, в който имало завито
бяло прахообразно вещество. Последното реагирало като наркотично вещество при
направения наркополеви тест. Съдът даде вяра и на показанията на Д.И., който
също установява относими към процеса на доказване факти. Свидетелят И. заявява,
че присъствал на задържането на М.Г. на процесната дата и място, тъй като двамата
имали уговорка да се срещнат там. Той потвърждава, че видял подсъдимия да изхвърля
някакъв предмет с дясната ръка, който предмет полицаите намерили. Впоследствие
разбрал, че това било амфетамин. При оценката на прочетените от досъдебното
производство обяснения на подсъдимия, съдът взе предвид обстоятелството, че
освен доказателствено средство, тези обяснения представляват и основно средство
за защита. Това лице е в най-голяма степен заинтересовано от изхода на делото,
а и предвид процесуалното си качество не носи наказателна отговорност в случай,
че заяви факти, които не отговарят на действителността. Затова обясненията, в
които М.Г. отрича иззетото по делото наркотично вещество амфетамин да е негово
притежание, в които отрича да е го е държал, се възприемат единствено като
защитна теза. Кредитират се като достоверни само твърденията на подсъдимия, в
които той все пак признава, че се е намирал на инкриминираната дата и място,
където бил задържан от полицаи.
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът приема следното от правна страна:
Подсъдимият М.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав по чл.354а, ал.3,
т.1 от НК, тъй като на 30.10.2019 г. в гр.Кърджали, без надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорисково
наркотично вещество по смисъла на &1,
т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно приложение № 1 от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в
Списък I по чл.3, т.1 от Наредбата – амфетамин с нетно тегло
0.42 грама, със съдържание на амфетамин 36.3 % (тегловни проценти). Според &1,
т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП „Наркотично
вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество,
включено в списъците по чл.3, ал.2,
т.1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, което може
да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно
въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или
нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението,
възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия
организъм. Амфетаминът представлява наркотично вещество, няма легална употреба,
пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
психотропните вещества, ратифицирана от Р.България, както и съгласно ЗКНВП.
Включен е в Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и
Списък I по чл.3, т.1, приложение № 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - “Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
С оглед на това в чл.30 от ЗКНВП е въведена изрична забрана за придобиване и
притежание на наркотичните вещества от Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от закона. Съгласно трайната
практика на ВКС, държането означава установяване на фактическа власт върху предмета
на престъпление от дееца посредством действия, които
обективират принадлежността на вещта. Без значение за съставомерността
на престъплението е времетраенето на тази фактическа власт. В случая подсъдимият е осъществил посочената форма на
изпълнителното деяние, тъй като е упражнил фактическа власт върху процесното
високорисково наркотично вещество, представляващо амфетамин. За държането на същото М.Г. не е имал надлежно разрешително, издадено по реда и
условията на ЗКНВП. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл – той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, като е съзнавал,
че държи инкриминираното наркотично вещество без надлежно разрешение за това.
Съдът намира за неоснователно искането на защитата за
преквалифициране на процесното престъпление, тъй като същото не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Последната разпоредба обявява за маловажен този случай, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В настоящото производство тези условия не са налице. Действително по отношение на дееца съществува смекчаващо
обстоятелство, а именно невисокото количество държано наркотично вещество. Само
по себе си обаче това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме
автоматично, че е налице хипотезата на маловажен случай. Същевременно по делото
се установяват и цяла поредица от обстоятелства, отегчаващи отговорността и
завишаващи конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. На
първо място, държаното от подсъдимия наркотично вещество представлява амфетамин,
при това с високо процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
амфетамин – 36.3 % (тегловни проценти). На второ място, инкриминираното деяние не е
инцидентна и изолирана проява в живота на М.Г.. Той има предходно осъждание от 2018
г. отново за престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК. Нещо повече, процесното престъпление е извършено от подсъдимия
в изпитателния срок по предходното му осъждане. Предвид всички тези обстоятелства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира, че деянието на подсъдимия М.Г.
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените хипотези
на престъпления от този вид и поради това не представлява маловажен случай.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на М.Г. за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието – завишена,
предвид важността на засегнатите обществени отношения, които законодателят е
защитил с въвеждането на съставите по чл.354а от НК; степента на обществена
опасност на дееца – средна, предвид наличието и на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства; подбудите за извършване на деянието – незачитането на
установения ред за осъществяване на контрол върху наркотичните вещества; смекчаващите отговорността
обстоятелства – ниското количество на наркотичното вещество; отегчаващите
отговорността обстоятелства – обременото съдебно минало на подсъдимия и негативните му
характеристични данни. Престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК се наказва с „лишаване от свобода” от 1 до 6 години и „глоба“ от 2 000 до 10 000 лв. В случая съдът прие, че е налице изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, при наличието на което и най-лекото, предвидено в
закона наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко. Като
такова изключително смекчаващо отговорността обстоятелство бе отчетено ниското
количество на държаното от подсъдимия наркотично вещество. Затова и следвайки
нормата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК съдът наложи на М.Г. наказание
под
най-ниския предел, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца. Така наложеното наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно, тъй като по отношение на подсъдимия е неприложим институтът
на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК – той вече е бил осъждан на
„лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален
„общ“ режим на изтърпяване на наказанието. На подсъдимия бе наложено и
кумулативно предвиденото наказание „глоба” в минималния размер от 2 000 лв.,
съобразно имотното му състояние. Така наложените по вид и размер наказания се
явяват справедливи, съобразени със степента на обществена опасност на деянието
и дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и ще постигнат
целите на генералната и специалната превенция.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК настоящата
инстанция приспадна от наказанието „лишаване от свобода” времето, през което
подсъдимият М.Г. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед
за задържане на лице Рег.№ 1947зз-309/30.10.2019г.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът постанови
подсъдимият М.Г. да изтърпи и наложеното му наказание по НОХД № 421/2018 г. по
описа на РС-Кърджали, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8
месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Изпълнението на това
наказание е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години
от влизане на присъдата в сила на 14.06.2018 г. Престъплението предмет на
настоящата присъда е умишлено и е извършено на 30.10.2019 г., т.е. в
тригодишния изпитателен срок, определен със съдебния акт по НОХД № 421/2018 г.
по описа на РС-Кърджали.
На основание чл.354а, ал.6 вр. ал.3 от НК съдът
постанови да бъде отнет в полза на държавата предметът на престъплението – амфетамин
с нетно тегло 0.42 грама, със съдържание на амфетамин 36.3 % (тегловни проценти), предаден на съхранение в ЦМУ, отдел „НОП” с Приемателно-предавателен
протокол № 68777 от 04.03.2020 г.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия М.Г. да заплати по сметка на
ОД МВР-Кърджали направените на досъдебното производство разноски в размер на 86.86
лв.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: