Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, №………………/……..06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-А въззивен състав, в
публично съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в.
гр.дело № 8212 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от ищеца
Р.Р.П. чрез адв. Д.и адв. Д.срещу решение №
97314/18.04.2019 г., постановено по гр.д. №1694/2018
г. по описа на СРС, 25 състав, с което са отхвърлени предявените от Р.Р.П. срещу С.Р.Р. и Я.Р.Р. искове с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ за отмяна на направеното от Р.Р.П. дарение в
полза на С.Р.Р. и Я.Р.Р. с договор за дарение на недвижим имот от 17.10.1994
г., обективиран в нотариален акт № 114, том LLXIII, дело № 22763/1994 г. на
нотариус Е.А.при СНС при Софийски районен съд, на 1/2 идеална част от следния
недвижим имот, а именно - апартамент № 24 /двадесет и четири/, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******/пестстотин и шест/ (а по актуален адрес – бл. 518), вх.
„А“, етаж VIII /осем/, състоящ се от една стая, дневна кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 65,20 /шестдесет и пет цяло и двадесет стотни/
квадратни метра, при съседи: стълбище, апартамент № 23, двор, разделна стена и
двор, заедно с избено помещение № 24 /двадесет и четири/, при съседи – коридор,
мазе № 23, общо мазе и двор, заедно с 3,570 % /три цяло петстотин и седемдесет
хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно,
като постановено в притиворечие с материалния закон и необоснованост. Излага
се, че изводът на СРС, че ищецът не е доказал трайна необходимост от получаване
на издръжка е неправилен, доколкото от показанията на разпитаните свидетели С.и
М.се доказва, че ищецът няма постоянен доход, който да задоволи житейските му потребности.
Сочи се, че ищецът няма доходи от трудово правоотношение, търговска дейност,
наеми, не получава социална помощ, като възможността му да си намери работа е
ограничена поради влошеното му здравословно състояние / установено от приетата
СМЕ/. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че по делото не се е установило
от издръжка на каква стойност има нужда, като се сочи, че достатъчната издръжка
е в размер на 348 лв. месечно. Във въззивната жалба са изложени доводи за
необоснованост на извода, че ответникът Я.Р. е в невъзможност да дава издръжка
на баща си /ищеца/, доколкото е подпомагал морално и финансово болния си брат-
другия ответник, като по делото не са представени доказателства от ответниците,
доказващи, че Я. е подпомагал С.. Излага се, че съгласно чл.141 от СК
задължението за даване на издръжка на родител е с предимство пред това за
издържане на брат/сестра. Твърди се, че ответниците са проявили непризнателност
и като са поканили ищеца да напусне процесното жилище без да му осигурят други
място за живеене или парични средства за наемане на жилище. Искането на
въззивника към съда е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове. Претендира се заплащането на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответниците С.Р. и Я.Р. чрез адв. С., с който въззивната
жалба се оспорва. Поддържа се, че ищецът не е доказал трайната нужда от
издръжка, както и от какъв вид и размер са неговите нужди. Сочат, че по делото
е установено, че ищецът е извършвал търговска дейност, от която е имал доход,
както и че е бил финансово подпомаган от третия си син. Излага се, че от
приетата по делото СМЕ се установява, че ищецът е в задоволително здравословно
състояние и следва да избягва само тежък физически труд, т.е. той е
трудоспособен и може да реализира доходи от труда си, поради което не може да
се приеме, че ищецът е изпаднал в нужда от издръжка. Поддържа, че съгласно
съдебната практика /посочено решение на ВКС/ трайната нужда от издръжка следва
да е нововъзникнало обстоятелство, а по настоящото производство са събрани
данни, че ищецът не е получавал регулярни трудови доходи от 2011 г. Излага се,
че ищецът не е доказал твърденията си, че доходите му от търговска дейност са
под годишния минимален праг на бедност. Намират, че изводите на СРС, че не биха
могли да дават издръжка на ищеца без да поставят себе си в по-лошо положения са
правилни. Излага се, че ответниците не са проявили непризнателност, като са
поискали ищеца да напусне имота с намерение да го продадат, доколкото тези
действия са обосновани с тежкото заболяване на единия ответник и нуждата от
средства за лечението му. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Разгледано по същество решението е и правилно, като във връзка с
наведените във въззивната жалба доводи следва да бъде посочено следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните, че същите са страни по договор
за дарение от 1994 г., обективиран в нотариален акт №114, том LLXIII, дело
№22763/1994г., с който Р.П. и В.Н.А.са дарили на ответниците С.Р. и Я.Р.
недвижим имот апартамент № 24 /двадесет и четири/, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******/пестстотин и шест/ (а по актуален адрес – бл. 518), вх. „А“, етаж VIII
/осем/, състоящ се от една стая, дневна кухня и сервизни помещения със
застроена площ от 65,20 /шестдесет и пет цяло и двадесет стотни/ квадратни
метра, при съседи: стълбище, апартамент № 23, двор, разделна стена и двор,
заедно с избено помещение № 24 /двадесет и четири/, при съседи – коридор, мазе
№ 23, общо мазе и двор, заедно с 3,570 % /три цяло петстотин и седемдесет
хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото. С оглед решението за развод между Р.П. и Вера Авгарска,
влязло в сила на 31.10.1997 г. ищецът е легитимиран да иска разваляне на
сключения договор за дарение именно общо до ½ ид.ч. или до ¼
ид.ч. срещу всеки от ответниците, каквато е и претенцията му.
По делото е
представена регистрационна карта № 75843/20.12.2017 г.,
от която се установява, че Р.П. е регистриран като безработен в Агенция по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ към същата дата. Фактът, че ищецът не
полага труд въз основа на трудов договор се потвърждава и от справката от
08.01.2018 г., предоставена от НАП, ТД на НАП София офис „Надежда“.
Видно от представена справка по лице от Агенция по вписванията,
ищецът Р.П. и още 5 лица са се разпоредили /продали/ съсобствен поземлен имот
от 11,099 дка. находящ се в с. Пет могили, област Сливен през 2016 г. Видно от
справката ищецът не притежава други недвижими имоти.
От представените на л.95-107 от делото пред СРС писмени
доказателства се установява, че ищецът е заплащал дължимите суми към етажната
собственост на адреса, на който се намира процесния недвижим имот, както и
потребените електрическа енергия, топлинна енергия и вода в имота за част от
2018 г. / м.09, 10, 11.2018 г./. Представени са фискални бонове за заплащане на
задължения към „Т.С.“ ЕАД начислени през 2003 г.
Oт приетата по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/
основана на представени медицински документи и личен преглед на ищеца, на която
настоящият състав дава вяра, като компетентно изготвена и отговаряща ясно и
цялостно на зададените въпроси, се установява, че единственото хирургично
заболяване, от което Р.П. страда е двустранна неусложнена ингвинална херния,
подлежаща на оперативно лечение в планов порядък /оперативното лечение е препоръчително,
но може да бъде отложено във времето/. Хернията датира от преди 2-3 години,
като след появата ѝ ищецът следва да избягва тежък физически труд,
съпроводен с всякакъв вид натоварвания водещи до ексцесивно напрягане на
коремната преса. Посочено е, че цялостното лечение на двустранната ингвинална
херния е на стойност от около 2000-3000лв., но има случаи, в които тази сума се
поема от Агенция за социално подпомагане. Артериалната хипертония и тахикардия,
от които Р.П. страда подлежат на медикаментозна корекция. Излага се, че при
евентуално явяване на пациент с такива заболявания пред ТЕЛК, определената
нетрудоспособност би била минимална.
По делото са разпитаните свидетелите- на страната на ищеца - С.С., Д.М./приятели на ищеца/, а на страната
на ответниците – Р.М.и К.Ц.. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал,
показанията на свид. Ц.са неотносими към предмета на доказване и следва да
бъдат обсъждани от съда.
От показанията на свидетеля С.се установява, че ищецът
живее в апартамент със стари мебели, ползва нормални комунални услуги, не си
купува нови дрехи. Разказва, че ищецът не работи на трудов договор, като
последната му работа е била в охранителна фирма до 2011 г., след което е развил
херния, заради болката от която не е можел да стои седнал или прав. Сочи, че
пречка за намирането на работи на ищеца е и неговата възраст. Разказва, че
ищецът рисува, като рядко успява да продава картините си / веднъж на няколко
месеца/ и то за скромни суми - до 50 лв. Свидетелят сочи, че самият той е
купувал картини от ищеца, с цел да го подпомага финансово. Сочи, че син на
ищеца от първия му брак му помагал понякога финансово. Ищецът изработвал дребни
изделия от сито печат, но в последните две години преустановил тази дейност.
От показанията на свидетеля М., се установява, че ищецът
живее скромно и няма постоянни доходи, като сочи, че влошеното му здравословно
състояние и възрастта му са пречка да си намери работа. Също разказва, че
ищецът рисува, но много трудно намира купувачи за картините си. Разказва, че е
подпомагал ищеца със скромни суми пари и е пазарувал за него. Сочи, че ищецът
има приятелка, с която обаче не съжителства.
От показанията на свидетеля М.- братовчед на ответниците по
майчина линия, се установява, че ищецът е правил спортни артикули със сито
печат, които е продавал. От показанията не става ясно,
кога са продавани тези артикули. Посочва, че е
бил на гости в приятелката на ищеца и целият апартамент бил изрисуван от последния. Виждали са се няколко
пъти през 2016-2017 г.
Към отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, от които се установява, че ответникът С.Р. на 08.08.2016 г. е
претърпял неврохирургическа операция в Мемориална болница „Стронг“, Рочестър,
Ню Йорк, Съединените Американски Щати за отстраняване на злокачествена
медулобластома на малкия мозък. След операцията- през месец 09.2016 г. е
преминал два цикъла на химиотерапия, а през месеците 11.2016г. -01.2017 г. е
през курсове лъчетерапия, като от медицинските документи се установява, че
възстановяването от лъченията ще е поне 6 месеца. Представени са доказателства,
от които е видно, че ответникът С.Р. има незаплатен студентски заем в размер на
72332,91 долара. /към месец януари 2018 г./
Към отговора на въззивната жалба са приложени писмени
доказателства, които при приложение на чл.266 от ГПК, като нововъзникнали са
допуснати от съда: индивидуална данъчна декларация за 2018 г. на С.Р., от която
се установява, че същият е декларирал общите доходи за годината от 5000 долара
и медицинско становище от 03.06.2019 г. относно здравословното състояние на С.Р.,
от което се установява, че е налице повторна поява на отстранения тумор, че
лицето страда от симптоми свързани с диагнозата и лечението и че медицинската
препоръка е да се полага труд на непълен работен ден.
Останалите, представени с отговора на
въззивната жалба писмени доказателства не следва да бъдат кредитирани от съда по
следните съображения: представената от Я.Р. декларация за 2018 г. за доходи от
търговска дейност, не е представена в пълен превод на български език, което се
установява при сравнение на съдържанието на декларация на английски език и
представения превод на л.19 от делото пред СГС; статистиката за прага на
бедността в щата Ню Йорк, САЩ доколкото не е посочен източник на изложената
информация. Справката от Агенция по вписванията /на л.30 от делото пред СГС/ е
била представена и пред СРС.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Според чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може
да бъде отменено, ако дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която
той се нуждае. Съобразно цитираната правна норма, основателността на иска е
предпоставена от установяването на три групи обстоятелства. Първата от тях е
свързана с имущественото състояние на дарителя, втората е свързана с
имущественото състояние на дарения и третата - с отправянето/получаването на
изрична покана за предоставяне на издръжка - адресирана от дарителя - към
дарения, доколкото задължението на последния да предоставя издръжка възниква
именно в момента на получаването на поканата.
Договорът за дарение не създава за дарения задължение да
издържа или да помага на дарителя. Такова задължение възниква, само ако
дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка. Искането на
издръжка /покана/ не е формален акт. Нуждаещият се дарител може да поиска
издръжка от надарения и устно /в този смисъл е решение № 435 от 2.11.2011 г. по
гр. д. № 1370/2010 г. IV г. о. ВКС/. Не е необходимо поканата за даване на
издръжка да съдържа искане за точно определена парична сума. С оглед нуждите на
дарителя издръжката може да бъде и в натура. Исковата молба има значението на
покана във всички случаи, когато длъжникът изпада в забава след покана от
кредитора, но такава не е била отправена преди това. Когато до този
момент дарителят не е поканил надарения по смисъла на чл. 227, ал. 1, б.
"в" ЗЗД, то задължението за даване на издръжка на
дарителя или допълване на издръжката му, възниква именно от момента на
получаване на исковата молба. Когато надареният не изяви воля за даване
издръжка на дарителя, то следва да се приеме, че е налице отказ за даването й
по смисъла на горепосочената разпоредба. В решение № 473/20.01.2012 г. по гр. дело № 263/2011 г. на
IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 293/14.07.2011 г. по гр. дело № 1302/2010 г.
на IV-то гр. отд. на ВКС е прието, че нуждата от
издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към
датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото. Възможно е дарителят
да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала
към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана.
Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала.
В конкретния случай, поканата за заплащане на издръжка е
отправена с исковата молба. При така
формираната трайна съдебна практика въззивният съд намира за неправилен извода
на СРС, че за основателността на иска следва да се вземат предвид само
обстоятелствата настъпили в хода на производството, доколкото поканата за
заплащане на издръжка е направена с исковата молба. Доколкото обаче
първоинстанционният съд е обсъдил представените от ищеца доказателства,
отнасящи се за период предшестващ исковата молба, неправилния правен извод на
съда не е се е отразил на задължението му да извърши пълен анализ на всички
ангажирани доказателства, като е изложен извод за наличието на трайна нужда от
издръжка на ищеца, въз основана на обстоятелства настъпили преди депозиране на
исковата молба.
Следващият елемент от фактическия състав, осъществяването
на който е необходим за уважаване на иска е установяването на факта, че
дарителят да е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване.
Същественото за този елемент от фактическия състав е, че нуждата не следва да
бъде инцидентна, а трябва да има траен характер.
В съдебната практика е прието, че "трайната
нужда" е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от
притежаваните от него средства и имущества /Решение № 275/26.03.2009 г., по гр.
д. № 5837/2007 г., на IV г. о. ВКС/. Трайната нужда следва да бъде преценявана
във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни
битови и здравословни нужди при една средна мяра с оглед на социалната среда на
дарителя и условията на икономическия живот в страната /Решение №
975/04.11.2008 г., по гр. д. № 4052/2007 г., на I г. о.; Решение №
177/14.04.2011 г., по гр. д. № 209/2010 г. на IV г. о./ Следователно преценката
се прави въз основа на конкретното здравословно и материално състояние на
дарителя, като се отчитат всичките му доходи /от заплати, пенсия, добавки,
други възнаграждения, получени суми от продажби, социални помощи, реализирани
печалби, спестявания и др. и реалната възможност, с оглед състоянието на
пазара, да реализира допълнителни доходи /от отдаване под наем или аренда на
недвижими имоти, или тяхната продажба, цената на друго имущество и т. н./,
които се съотнасят към размера на конкретно необходимите разходи за покриване
нуждите му от жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и
др. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират
доходи, трябва да бъде ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е
неговото състояние, възможно ли е да се получи определен доход и в какъв размер
/ така Решение № 65 от 30.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1498/2017 г., III г.
о., ГК и цитираните в него решения на ВКС/.
При спазване правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес съгласно чл.154 ГПК, в тежест на
ищеца е било да докаже изпадането си в трайна нужда от издръжка и нейния размер
с оглед конкретните му сочени в исковата молба нужди. В определение №
437062/25.06.2018 г., постановено в първоинстанционното производство по реда на
чл.140 ГПК пълно и точно е указано на ищеца, че в негова тежест е да докаже
посочените обстоятелства.
В исковата молба ищецът е посочил, че страда от недостиг на
парични средства да покрива нуждите си за прехрана, дрехи, консумативи и
медицинско лечение. Ищецът не е сочил да има непокрита жилищна нужда, като
такава нужда не се установява и от събраните по делото доказателства, доколко
по делото е безспорно, че той живее в процесния недвижим имот - апартамент №
24, находящ се в гр. София, ж.к. „*******вх.
„А“, етаж 8. Поради изложеното, настоящият състав намира, че посоченото във
въззивната жалба Решение № 1280 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4902/2007
г., I г. о., ГК, в което е прието, че когато издръжката се изразява в
необходимост от място, където дарителят би могъл да живее спокойно, а надареното
лице не е осигурила място, където дарителят да живее необезпокоявано, нито му е
предоставила парични средства за заемане на жилище, тя не е изпълнила
задължението си към дарителя не е относимо в настоящия случай.
От справката за притежаваните от ищеца недвижими имоти се
установява, че той и още шест лица са се разпоредили през 2016 г. с поземлен
имот от 11,099 дка в с. Пет могили, общ. Нова Загора, като въпреки, че не са
ангажирани доказателства за получената от продажбата сума от ищеца, изхождайки
от характера и местоположението на имота, както и от броя на съсобствениците,
не може да се направи извод, че получените средства ще са в размер достатъчен да
покрива нуждите на ищеца за продължителен период вкл. към датата на подаване на
исковата молба и до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Въззивният съд
споделя изводите на първоинстанционния съд за непровеждане на пълно и и главно
доказване от страна на ищеца на трайната нужда от издръжка, доколкото не са ангажирани
доказателства за конкретните нужди, за които не му достигат средства и в тази
част на решението препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на СРС.
В допълнение следва
да се изложи, че от приетата по делото СМЕ се установява, че ищецът страда от
заболяване, което подлежи на оперативно лечение, но същото не е с характер
изключващ работоспособността на ищеца, а изключва възможността единствено за
тежък физически труд, поради което заболяването на ищеца не го лишава от
възможността да реализира трудови доходи изцяло, както твърди същия. С оглед
твърдяната липса на трудови доходи, пенсия, социални помощи вещото лице е посочило,
че в българското законодателство е предвидена възможност за финансиране на
операцията от социалните служби, а не от затрудненото лице, което води до
извод, че необходимата в бъдещето оперативна интервенция не обуславя сигурна
нужда от парични средства, с които ищецът твърди, че не разполага и не може
самостоятелно да обоснове нуждата от издръжка. Както правилно
първоинстанционният съд е посочил, по делото не са събраните доказателства за
размера на разходите възникнали до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция за медикаментозно лечение
на артериалната хипертония и тахикардията, от която е установено, че ищецът
страда или неговите зъбни заболявания.
По делото са събрани гласни доказателства за начина на
живот на ищецът, от които се установява, че той живее скромно, не си купува
нови дрехи и жилището, което обитава е със страните мебели, като ищецът е
представил писмени доказателства за заплащане на разходи за кумунални услуги за
жилището, с оглед на което не се установява кои нужди на ищеца са останали
непокрити. От показанията на свид. С., М.и М. се установява, че ищецът е
продавал рисувани от него картини и акварели съотв. е получавал доходи.
Свидетелите С.и М.сочат, че ищецът е продавал произведенията си за суми до 50
лв. и през дълги периоди от време / месеци/, но така установените обстоятелства
не следва да се тълкуват по посочения във възивната жалба начин, а именно в
посока установеност на твърденията на ищеца, че не получава доходи позволяващи
му да покрива нуждите си. Размерът на доходите от свободната му дейност –
рисуване не се установяват безспорно по делото, тъй като данните за тях се
основават на свидетелски показания на лица, които нямат цялостна представа за
извършените от ищеца продажби, а се основават на разкази на последния и на
извършените от самите свидетели покупки на картини през годините им на
познанство с Р.П., поради което ищецът не е провел надлежно доказване на
трайната си нужда от издръжка, както и за кои точно негови нужди не му достигат
средства.
Следва да се посочи, че от ищеца действително са ангажирани
доказателства за регистрацията му като безработен към момента на подаване на
исковата молба – писмени доказателства- регистрационна карта в бюрото по труда
от м.декември 2017 г. /непосредствено преди подаване на исковата молба/ и
гласни доказателства – показанията на свид. С.и М., като свид. С.уточнява, че
ищецът е работил за последно в охранителна фирма през 2011 г., т.е към момента
на подаване на исковата молба и в хода на производството ищецът няма постоянни
доходи от трудова дейност. С оглед установеното здравословно състояние на ищеца
обаче, което му позволява да полага труд /неусложнената ингвинална херния изключва
възможността за полагане само на тежък физически труд/, настоящият състав
намира, че трайното състояние на липса на трудова ангажираност на ищеца не се
дължи на наличието на заболявания. От друга страна, с оглед възрастта на ищеца
/ 62 години към момента на подаване на исковата молба/ от същия не са
ангажирани доказателства във връзка с възможността за пенсионирането му и получаване
на вид пенсия в съответствие с изискванията на КСО или липсата на основания за
това.
При изложеното, СРС правилно е стигнал до извод за наличие
на достатъчно доказателства, за да се приеме, че ищецът има финансови
затруднения, но настоящият състав намира, че същите се дължат на собственото му
поведение, доколкото той е в работоспособна възраст /а ако има причини за пенсионирането му – не
са ангажирани доказателства за това/, може да полага труд, има умения, чрез
които изработва произведения на изкуството, от които реализира доходи, чиито
размер не е безспорно установен, като не може да се направи извод за наличие на
трайна нужда от издръжка.
При установената липса на предпоставка за уважаване на иска
по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД,
претенцията на ищеца за отмяна на договора за дарение е правилно отхвърлена
като неоснователна.
Въпреки, че достигна до извод за неоснователност на
предявения иск, поради липса на елемент от фактическия състав на претенцията,
въззивният съд следва за пълнота на изложението да посочи, че не споделя извода
на първият съд, че ответникът Явор Р. изпълнявайки морален дълг да подкрепя
вкл. финансово брат си С., който страда от онкологично заболяване, няма
задължение да дава издръжка на дарителя, тъй като би се поставил в по-лошо положение
от последния.
С тълкувателно
решение № 1/21.10.2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при иск за отмяна на
дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД не е налице проява
на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че обективна
невъзможност за изпълнение няма да има, когато дареният е в състояние да
задоволи собствените си нужди и тези на лицата, към които е задължен по закон с
останалите си доходи и имущество, или с тези, които би могъл да реализира, ако
положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността - при
подобни обстоятелства отказването на издръжка ще бъде проява на
непризнателност.
В конкретния случай Я.Р. твърди, че е полагал грижи към
брат си, което твърдение обаче остава недоказано. Въпреки, че същото е житейски
обосновано с оглед тежкото онкологично заболяване на С.Р., то не е подкрепено
от събрани в производството доказателства. Въпреки, че на ответниците са
допуснати свидетели за установяване на начина им на живот / т. 3 от отговора на
исковата молба/, изслушаните свидетели не са изложи данни по този въпрос. От
събраните по делото доказателства не се установява и липсата на финансова
възможност за даване на издръжка от Я.Р. на баща му-дарител по договора, чието
разваляне се иска, доколкото съдът не взема предвид представената във въззивното
производство данъчна декларация на английски език, която не е придружена от
точен превод на български език.
Действително съобразно чл.140 СК ищецът може да търси
издръжка от синовете си, която възможност обаче произтича от роднинската им
връзка, а не от договорните им правоотнишения във връзка с договора за дарение.
Основанията за получаване на издръжка на основание чл.140 СК не подлежат на
разглеждане в настоящия процес, който се основава на договорни отношения.
Въззивният съд споделя извода на СРС, че ответникът С.Р. поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка
на дарителя, дареният би поставил себе си в по-лошо положение.
За да достигне до този извод, съдът взе предвид представените писмени
доказателства досежно получавания от лицето годишен доход, задължения по
кредити и отнасящите се до здравословното му състояние медицински документи
вкл. представеното във въззивното производство писмо от Медицински център към
университета в Рочестър. Видно от медицинските документи, С.Р. е претърпял
операция за отстраняване на тумор на мозъка през 2016 г., във връзка с
онкологичното заболяване от което страда,
преминал е през курсове лъчетерапия през 2016 г. и 2017 г. и към 2019 г.
все още медицинските препоръки са за работа на непълен работен ден.
Здравословните проблеми на лицето, разгледани в съвкупност с доказателствата за
наличие на значителен неизплатен кредит и не високите му доходи на годишна
база, водят до извода, че С.Р. би поставил себе си в по-лошо положение при
евентуално предоставяне на издръжка на дарителя.
Всичко изложено обуславя извод за неоснователност на
предявените искове и потвърждаване на първоинстанционното решение.
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите
страни, които са направили искане в такъв смисъл в отговора на въззивната жалба
и са представили доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 1350,00 лв. с ДДС във въззивната инстанция / л.45 и л.46 от делото
пред СГС/, поради което ищецът Р.П. следва да бъде осъден да заплати на
ответниците Я. и С. Радославови сумата от 1350,00 лв. -разноските във
въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 97314/18.04.2019 г. постановено по гр.д. № 1694/2018 г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА
Р.Р.П., ЕГН: **********, адрес: *** и със съдебен адрес:***8
да заплати на Я.Р.Р., ЕГН: ********** и С.Р.Р., ЕГН: ********** и двамата със
съдебен адрес: *** сумата от 1350,00 лв. с ДДС / хиляда триста и петдесет лева/
- разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС е едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.