РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Пловдив, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Румен Б. Попов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600377 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
С Присъда № 139/14.06.2023г. по НОХД № 1941/2023г., на Районен съд
– Пловдив, подсъдимият С. Р. В. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 183, ал.4, вр. чл.28, ал.1 от НК, като на основание чл.54
от НК е осъден на наказание „Пробация“, включваща пробационните мерки:
по чл. 42а, ал.2, т.1, вр. чл.42б, ал.1 от НК - „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“, за срок от 3 години, с периодичност два пъти седмично,
което на основание чл.58а от НК е намалено с една трета, като същото се
счита в размер на 2 години и по чл. 42а, ал.2, т.2, вр. чл.42б, ал.2 от НК -
„Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 3 години, което на
основание чл.58а от НК е намалено с една трета, като същото се счита в
размер на 2 години, както и „Обществено порицание“, което да се изпълни,
чрез кметството в гр.*.
Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 30.06.2023г.
и не подлежи на касационна проверка.
1
В шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата на ПРС, на
основание чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, вр. чл. чл.424, ал.1, вр. чл.
425, ал.1, т.1 от НПК е постъпило искане на Главния прокурор на Р. България
за възобновяване на наказателното производство.
В искането се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния
закон, като не е спазил изискванията на разпоредбата на чл. 58а, ал.5 от НК,
която изключва възможността при провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл.371, т.2 от НПК за редуциране на наказанията, различни от
лишаването от свобода по чл.37, ал.1, т.2 – т.11 от НК при тяхната
индивидуализация.
Затова при определеното с присъдата по НОХД № 1941/2022г.
наказание „Пробация“, включващо двете задължителни пробационни мерки,
чийто първоначален размер от по 3 години е редуциран с една трета на по 2
години, РС – Пловдив е допуснал нарушение на материалния закон, което е
съществено по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК и основание по чл. 422,
ал.5 от НПК за възобновяване на наказателното производство.
В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, да се
възобнови наказателното производство по НОХД № 1941/2023г. по описа на
РС-Пловдив, като се отмени постановената присъда от 14.06.2023г. и да се
върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Прокурорът от АП - Пловдив, намира искането на Главния прокурор на
Р. България за основателно по отношение на допуснатото нарушение на
закона във връзка с определянето на наказанието при условията на чл.58а,
ал.3 от НК, което е недопустимо.
Осъденият С. В. се явява лично като предоставя преценката на съда по
отношение основателността на искането.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в
искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка
за правилността на постановеното и влязло в законна сила определение,
намира за установено следното:
Искането на Главния прокурор на Р. България е основателно.
Оплакването касае твърдение за нарушение на разпоредба от
материалния закон от Глава пета от Общата част на НК, свързана с
2
преценката от съда за определяне на наказанието.
Според доктрината и трайната съдебна практика, винаги нарушението
на материалния закон води до опорочаване на постановения съдебен акт,
което го прави негоден да породи своите правни последици и се явява
касационно основание за неговата отмяна.
В случая е установено по безспорен начин, че с атакуваната по реда на
възобновяването, влязла в законна сила присъда по НОХД № 1941/2023г., на
Районен съд – Пловдив спрямо осъдения С. Р. В. за извършено престъпление
по чл.183, ал.4 от НК, при съдебно производство протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съдът
позовавайки се на императивните изисквания на чл. 373, ал.2 от НПК е
определил наказанието, съгласно правилата на чл.58а, ал.1 от НК и е
редуцирал продължителността на пробационните мерки с една трета. Като е
намалил размера на включените в наказанието пробация – пробационни
мерки с една трета, прилагайки нормата на чл.58а, ал.1 от НК, съдът е
нарушил закона като го е приложил неправилно по смисъла на чл.348, ал.2,
вр. ал.1, т.1 от НК. И това е така, защото разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК,
изрично изключва правилата за определяне на наказанието по предходните
ал.1-4 за предвидените в особената част наказания по чл.37, ал.1, т.2-11, към
които принадлежи наказанието пробация по т.2. В тази хипотеза е следвало
съдът да индивидуализира по-лекото по вид наказание по общите правила,
без да се редуцира, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика[1].
Така допуснатото нарушение на закона е съществено по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1 от НПК и е основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК да се
възобнови наказателното дело.
Водим от изложените съображения, Пловдивския апелативен съд,
[1] Вж. Р. № 181/23.06.2015г. по н.д. № 232/2015г. на 2 н.о. на ВКС.
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 1941/2023г.
по описа на Районен съд – Пловдив.
3
ОТМЕНЯ постановената по него Присъда № 139/14.06.2023г.
ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав в стадия на
разпоредителното съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4