РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502398 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК във вр. чл.200 от КТ.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от
„*********“ АД, чрез адв. М. Б., против решение № 2074 от 08.06.2022 г.,
постановено по гр. дело №14741/2021 г. по описа на РС-Пловдив, І гр. състав,
с което е осъдено „********“ АД да заплати на К. Е. Г., на основание член 200
от КТ, следните суми: 9000 лева, предявен като частичен от 30000 лева,
претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, причинени
след настъпила по време на работа на 23.10.2020 г. трудова злополука, в
резултат на която ищецът е претърпял смазване на палеца и други пръсти на
дясната ръка; 1343,76 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, съставляваща сбора от разходите за лечение и от
пропуснати ползи от разликата между получаваното от ищеца БТВ и
обезщетението за временна нетрудоспособност за периода 23.01.2020 г. -
18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от
датата на увреждането – 23.10.2020 г. до окончателното им плащане; осъдено
е „*******“ АД да заплати на адв. С. Н. адвокатско възнаграждение по член
38, ал. 2 от ЗА в размер на 1130 лева и да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата
от 413,75 лева държавна такса върху уважените искове, както и сумата от
1
712,50 лева разноски за три експертизи от бюджета на съда.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът се е позовал на
доказателства, които не се намират по делото. Механизмът на причиняване на
вредите, посочен от съда, е различен от посочения от ищеца. Не са обсъдени
свидетелските показания, че при почистване на машината същата се спира.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете, тъй като ищецът не е
спазил инструктажа за безопасна работа с машината, като е допусната груба
небрежност. Иска се присъждане и на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като
се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Иска се първоинстанционното решение да се потвърди. Твърди се, че не е
налице съпричиняване от ищеца, липсва и груба небрежност. Иска се
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1 от ЗА, като
се касае за близък.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид
релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Районният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.200 от КТ и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба ищецът К. Е. Г., ЕГН **********, е предявил
срещу „********“ АД, ЕИК ***********, искове за присъждане на сумата от
9000 лева, предявен като частичен от 30 000 лева, за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени след настъпила по
време на работа на 23.10.2020 г. трудова злополука, в резултат на която е
2
претърпял смазване на палеца и други пръсти на дясната ръка, както и
заплащане на сумата от 1343,76 лева обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди за разходи за лечение, като: 8,70 лева, представляваща
разход за извършена манипулация в Медицински център „********, на
11.12.2020 г.; 100 лева, представляваща направено плащане за първичен
преглед в УМБАЛ „*********", платена на 24.11.2020 г.; 17,40 лева,
представляваща потребителска такса за преглед в УМБАЛ „*********",
платена на 14.01.2021 г.; 50 лева, представляваща разходи за преглед и ЕКГ,
извършени на 14.01.2021 г.; 60 лева, представляваща разход за първичен
преглед от специалист, извършен на 14.01.2021 г. в УМБАЛ „**********" и
900 лева, представляваща разход за оперативна процедура, извършена на
14.01.2021 г., за която е издадена фактура №**********/15.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху двете обезщетения, считано от датата на
увреждането – 23.10.2020 г. до окончателното им плащане. Претендира
разноски.
В исковата молба се излагат твърдения за съществувало между
страните ТПО, през действието на което с ищеца е настъпила трудова
злополука, приета за такава по смисъла на член 55, ал. 2 от КСО с
разпореждане № 5104-15-156 от 08.06.2021 г. на ТП на НОИ П. Механизмът
на причиняване на вредите, описан в исковата молба, е следният – на
23.10.2020 г. около 14.00 часа, в рамките на работния ден, Г., при изпълнение
на трудовите си задължения, след приключване на дадената задача, започнал
да почиства машината, на която работел, от насъбрало се лепило. Напоил
текстилен парцал с препарат и започнал да изтърква лепилото от въртящите
се валове на машината. Внезапно парцалът се захванал между двата вала,
дясната ръка на Г. също била повлечена и захваната от валовете на машината,
като пръстите му били притиснати между тях. За да се освободи, Г. успял да
извърти тялото си и да натисне стоп – бутона на машината, което
предотвратило настъпване на по – сериозни последици и довело до
освобождаване на захванатия горен крайник. Действията били съпроводени с
викове за помощ, на които се отзовали колеги, дошли обаче след като бил
освободил ръката си. Оказана му е първа помощ, а след това е закаран от свой
колега до УМБАЛ „********“. По време на пътуването при осъществена
връзка с представител на дружеството бил помолен инцидента да не се
разгласява като трудова злополука. Независимо от проведеното лечение, се
наложила втора операция на 14.01.2021 г. в УМБАЛ „********“. В резултат
на получените увреждания е бил в отпуск по болест пет месеца, претърпял е
две операции, като при втората се е наложило изрязване на парче кожа от
дясната ръка над китката, като и към настоящия момент не може да изпъне
напълно безименния пръст на дясната ръка и изпитва болка при интензивен
допир. Изпитвал стрес, тревожност, проблеми със самочувствието и
несигурност за бъдещето си.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се правят
следните доводи и възражения: че на ищеца са били проведени инструктажи
3
за безопасна работа при работа с машината; че ищецът е допуснал груба
небрежност при почистването на валяците от лепилото, поради извършване
на процеса при работещ режим.
Независимо от така посочените факти, съставът на районния съд е
отбелязал в атакуваното решение, че в исковата молба се излагат твърдения за
съществувало между страните ТПО, през действието на което с ищеца е
настъпила трудова злополука, приета за такава по смисъла на член 55, ал. 2 от
КСО с разпореждане № 5104-15-125 от 13.05.2019 г. на ТП на НОИ П.
Механизмът на причиняване на вредите, описан в исковата молба е следният
– при слизане от стелаж, разположен на 6 метра височина на по-долно ниво,
следва подхлъзване и падане на земята, в резултат на което се получават
изброените по-горе увреждания.
Не може да се възприеме виждането на жалбоподателя, че съдът е
приел механизъм на настъпване на увреждането, различен от посочения от
ищеца, както и, че се е позовал на доказателства, които не са налични в
делото – посоченото несъответствие е при отразяване на становищата -
исканията и възраженията на страните, но не касае установените факти и
правните изводи. В този смисъл не се приема и твърдението, че страната е
била поставена в процесуална изненада.
Въз снова на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието следното:
За да се уважат предявените искове с правно основание чл. 200 от
КТ е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му
правоотношение при изпълнение на служебните задължения, е претърпял
злополука, която е приета за трудова по надлежния ред, че ищецът е
претърпял сочените в исковата молба вреди и техния размер, и че същите са в
причинно следствена връзка с трудовата злополука.
Страните не спорят за обстоятелствата, че ищецът е работил по
трудов договор при ответника като „**********“, с място на работа – отдел
**********. Не се оспорва и издаването на разпореждане от ТП на НОИ П. от
8.06.2021 г. за признаване на злополуката с ищеца за трудова.
Съгласно представената длъжностна характеристика за
изпълняваната от ищеца длъжност, на същия са възложени основни
длъжностни задължения, касаещи проверка техническото състояние на
машината, зареждането със съответните материали, спазване качеството на
изделието и поддържането на машината в добро хигиенно състояние; да
познава правилника за безопасна работа с машината. Длъжностната
характеристика е била подписана от ищеца, като същият е бил запознат с нея
на 26.11.2018 г.
От представения протокол за трудова злополука № 5103-15-23 от
28.05.2021 г. е видно, че комисия по разследването е установила, че преки
свидетели на злополуката няма, а ищецът е почиствал насъбралото се лепило
4
по валовете на каширащата машина, използвайки парцал, напоен с
етилацетат, като почистването е станало в отклонение от нормалните
действия и условия, тъй като е извършено при работеща машина, като най-
вероятно въртящите валове са захванали парцала и пръстите на дясната му
ръка. Пострадалият е успял да се завърти и да натисне стоп бутона на
машината, след което му е оказана първа помощ от колеги и откаран в
УМБАЛ „********“. Като допуснати нарушения е посочено неспазването от
ищеца на инструктажа за безопасност за работа с кашираща машина „Супер
Комби 3000“ и неспазване от работодателя на член 166, ал.3, т.2 и 4 и член
177, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни услови на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, както и неспазване на член 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждането на периодичното обучение и инструктаж на
работниците по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. На работодателя са дадени предписания да допълни
писмените инструкции за работа с каширащата машина с информация за
предвидимите ненормални ситуации при смяна и почистване на валовете, а
оперативните бутони за управление на кашираща машина да се означат на
български език, така че да бъдат лесно видими и идентифицирани.
При постъпването си на работа на ищеца е проведен начален
инструктаж по безопасност на труда на 26.11.2018 г., за което е издадена
служебна бележка №323/26.11.2018 г., а инструктажът е документиран в
инструктажна книга. На 18.02.2019 г. и на 10.01.2020 г. му е проведен
периодичен инструктаж, също документиран в инструктажната книга. В
предприятието на ответника е разработена Оценка на риска от 07.01.2019 г. и
Карта №1 за оценка на риска за **********, за работно място - "**********”,
а така също е утвърдена писмена "Инструкция за безопасна работа с
кашираща машина КОМБИ- 3000” - в “**********” АД, гр. П., поставена на
видно място на всяка машина, с която К. Г. е бил запознат на 26.11.2018 г., на
18.02.2019 г. и 10.01.2020 г. В т.1 и т.2 от Раздел 2 от Инструкцията за
безопасна работа с каширащата машина, е записано, че се забранява пипането
на въртящите се машинни части и почистването им във време на движение,
като това се отнася особено до валовете, подаващи лепилото и въртящи се в
противоположни посоки /увличащи предмети между тях/, които се почистват
само при спряна машина, както и, че по време на работа трябва да се поставят
предпазни капаци на задвижването: ремъци, верижни предавки и зъбни
колела.
По делото е прието заключение на вещото лице С. М., което не е
оспорено от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, от което е
установено, че когато машината е в работен режим, валяк 3 се върти с горната
му част от оператора навътре, а валяк 4 - с горната му част към оператора,
като при попадане на пръстите на ръката между тези два валяка, те
постепенно я издърпват навътре с едновременно размачкване. Когато
машината е в режим на почистване, валяците започват да се въртят в
5
обратната посока навън, като при това положение и да се натиска ръката към
двата валяка, те ще избягват пръстите навън. При огледа на машината вещото
лице е констатирало, че режим почистване би могъл да се осъществява с
педал към машината, чийто обороти обаче са високи, като по този начин
почистването на валовете не би било удачно. Според вещото лице
почистването се осъществява чрез сваляне на някой от валовете, като
валяците се почистват ръчно, а според преведената инструкция за почистване
на машината почистването става при бавни обороти на валяците, като те са
раздалечени един от друг. А по отношение на валяците, въртящи се в
противоположни посоки, при почистването им те не следва да се въртят.
От разпита на св. К. се установява, че при почистване на валовете
трябва да се внимава, защото напълно възможно е парцалът, с който се
почистват валовете, да се залепи за вала и по този начин да бъде захваната
ръката, ако кракът на оператора в този момент е върху педала. Според този
свидетел по инструкция валовете се мият на машината, като при миенето
валовете се задвижват посредством педал, който подава скоростта на бавни
обороти.
Свидетелката Г. Т., която е правила инструктаж на ищеца през
2019 и 2020 г., посочва, че не е работила на машината, на която е работил
ищецът. Според свидетелката машината следва да се почиства при спряно
положение, като валовете се задвижват с педал, въртенето им е в
противоположна посока, изблъскващо всичко навън, като по този начин не
може да се захване ръката на оператора.
В представената от вещото лице Инструкция на машината при
нейното почистване /л. 142 и сл. от делото/ е посочено, че след спиране на
машината се рестартира режим бавно движение на блока за покритие, но не
се обяснява как се рестартира режима на бавно движение и дали това е
именно начина на почистване, който е показан на вещото лице при огледа –
чрез натискане на педала.
При разпита си в открито съдебно заседание вещото лице
отбелязва, че при извършения оглед е установил, че при натискане на педала
оборотите на въртене на валовете са високи, а не бавни, както твърдят
останалите свидетели на ответника. Съгласно показанията на св. К., при
почистването на валовете е напълно възможно парцалът да се залепи за вала,
вследствие отложеното върху същия лепило и така да се увлече ръката.
Според вещото лице удачният вариант за почистване на валовете е чрез
свалянето им от машината, но инструктаж в тази насока на ищеца не е
провеждан. Провеждащата инструкциите за безопасност свидетелка Тодорова
не познава достатъчно добре машината, като не е работила на нея. Въз основа
на това съдът е достигнал до извода, че ищецът не е бил запознат с начина на
безопасно почистване на машината, а работодателят му не е осигурил условия
за безопасното почистване, доколкото оборотите подавани от педала, са с
висока, а не с ниска скорост, което прави почистването неудачно и опасно. По
6
изложените съображения възражението на ответника за груба небрежност се
явява недоказано.
Настоящият състав счита, че описаната фактическа обстановка е
правилно установена и възприета. Настоящият състав също счита, че следва
да се довери на заключенията на експертизите, на изложеното от свидетелите,
а и на писмените доказателства.
Спорният момент в делото е налице ли е допусната от
въззиваемата страна груба небрежност, а за да се даде отговор на този въпрос
следва да се изясни дали почистването на машината е следвало да стане при
работеща или при спряна машина.
Налице е противоречие между наличната, залепена на машината
инструкция по какъв начин да се извършва почистването, и предоставената на
експерта М.преведена инструкция, изготвена от производителя на машината.
Според настоящия състав залепената на машината инструкция е изготвена в
по – късен момент – след настъпване на трудовата злополука, доколкото в
Инструкцията за безопасна работа с каширащата машина са намерили
отражение дадените на работодателя с протокол за трудова злополука №
5103-15-23 от 28.05.2021 г. предписания да допълни писмените инструкции за
работа с каширащата машина с информация за предвидимите ненормални
ситуации при смяна и почистване на валовете, а оперативните бутони за
управление на кашираща машина да се означат на български език, така че да
бъдат лесно видими и идентифицирани. Ето защо въззивният състав прие, че
тази инструкция е изготвена в по – късен момент, като не е установено каква
инструкция е била в сила към момента на настъпване на трудовата злополука
и имало ли е такава.
Според посоченото от експерта М., а това се установява и от
показанията на свидетелите, работили в „********“ АД, е задължително
почистването на лепилото преди да е засъхнало, тъй като в противен случай е
необходима подмяна на валовете. Според предоставената на вещото лице от
жалбоподателя инструкция от производителя на машината, почистването
става при рестартиране на бавни обороти, а не при спряла машина.
Установено е, че оборотите, при които се извършва почистването от
фабрично предвидения педал, са високи.
Безспорно е според настоящия състав, че при почистването е
следвало да се действа изключително внимателно от оператора на машината.
Установява се и това, че при валяците, въртящи се в противоположни посоки,
при почистването им те не следва да се въртят. На машината обаче, видно и
от снимките, приложени към техническата експертиза, са налице няколко
валяка, като не е установено от кои точно е станало притискането на пръстите
на работника. Не отговаря на установените по делото факти твърдението на
жалбоподателя, че почистването на машината следва да стане при
преустановяване на действието – тя следва да се спре, но след това следва
да се рестартира бавното движение, тъй като в противен случай няма как да
7
бъдат почистени от нанесеното лепило валовете – операторът би имал достъп
до ограничена част от площта им.
Според приетото в решение №45/08.04.2021 г. по гражданско дело
№1580/2020 г. на ВКС, III г.о., а в този смисъл е и трайната съдебна практика,
при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрият
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването .
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която
би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване поначало не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед
на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. Критериите за намаляване на обезщетението, когато
поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал.2 КТ са
разяснени в установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, напр.
решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 4417/2015 г. на ВКС, ІV г.о.,
решение № 60 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г.о. и
решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г.о. и др.,
съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено като
груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на
основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно,
че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща
здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с
установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с
проведените от работодателя инструктажи за работа. … По възражение на
работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като
стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително
следва да се преценяват от гледна точка на признаците на грубата небрежност
и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се
съобразява какъв е приносът на проявена „груба небрежност” за вредоносния
резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението за причинени
8
вреди. При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед
на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение
№348/11.10.2011 г. по гр. д. №387/2010 г., ВКС, ІV г.о., решение № 291/2012
г. по гр.д №951/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №159 от 15.01.2018 по гр.д
№ 251/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. Колкото повече едно лице е допринесло за
настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в
нейното обезщетяване.
При доказателствена тежест за ответника да докаже груба
небрежност, допусната от пострадалия, такава не се установи. Какви са
причините – дали пострадалият не е внимавал и е не е изключил машината,
дали е залитнал и е паднал, както и как е станало това, дали парцалът е
залепнал за някой от валовете, между кои от тях е станало притискането – не
е установено, респективно – не може да се приеме, че е налице поведение на
работника, което да се приеме за груба небрежност и е допринесло за
настъпване на трудовата злополука. Свидетелят очевидец няма, а всички са
възприели пострадалия в по – късен момент. В този смисъл се възприема
крайния извод на състава на районния съд, че не е налице съпричиняване от
страна на пострадалия на съставомерния резултат – увреждане на здравето му.
Доколкото не е установена груба небрежност от пострадалия, не е
необходимо да се изследва виновно поведение на работодателя, тъй като
неговата отговорност е обективна. Същото (виновното поведение на
работодателя) би имало значение, ако е налице съпричиняване, с оглед
преценка на това, как отделните фактори са допринесли за настъпване на
съставомерния резултат и възможността да се намали размера на
обезщетението, а случаят не е такъв.
И теорията, и съдебната практика, част от която е и решение №19
от 18.09.2018 г. по гр. д. № 4842/2016 г. на ВКС, IV г.о., приемат, че
съгласно чл. 55, ал.1 КСО и чл. 55, ал. 2 от КСО трудовата злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт, като такава е и злополуката, станала
по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до
основното място на живеене или до друго място за живеене с постоянен
характер, мястото където осигуреният обикновено се храни през работния ден
или мястото за получаване на възнаграждение, а по силата на чл. 200, ал. 2
КТ работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от
9
непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа
или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на
работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
Безспорно по делото е установено, че е настъпило увреждане на
здравето на работника при злополука, настъпила по време на изпълнение на
служебните задължения. Същата е приета и за трудова съгласно
разпореждане на НОИ. Въз основа на изложеното са доказани всички
предпоставки за възникването на имуществената отговорност на работодателя
за обезщетяване на вреди от трудова злополука.
От състава на първоинстанционния съд са изложени подробни
съображения за констатираните увреждания при постъпване на Г. в УМБАЛ
„********“, където е бил хоспитализиран и опериран е същият ден –
23.10.2020 г., като му е извършено прикрепяне на трансплантат на краче или
ламбо на друго място. Изписан е на 26.10.2020 г., като са му разрешени
няколко отпуска по болест поради наличната травма. Извършена и втора
операция в УМБАЛ „********“, където е постъпил на 14.01.2021 г. с
разкъсно-контузна рана по воларната повърхност на четвърти пръст на
дясната ръка в областта на дисталната фаланга, умерено кървяща. При
операцията е извършена кожна пластика - оформилият се кожен дефект е
реконструиран с локално транслационно кожно ламбо, като пациентът е
изписан на 17.01.2021 г. и му е издаден нов болничен лист за 34 дни, а след
това за още 30 дни. Заключението на изготвената СМЕ, неоспорена от
страните, установява причинната връзка между увреждането и настъпилата
трудова злополука. Според експерта е причинена болка със силно изразен
характер, интензитета е бил най-силен по време на травмата и след
операциите, като при възстановяването на засегнатата тъкан е
трансплантирана здрава от вътрешната част на предмишницата на ищеца,
като при подобна интервенция се търпят постоперативни болки, които се
копират с болкоуспокояващи. При последната интервенция периодът на
възстановяване е около 20 дни, като остава белег. В с.з. д-р М. е потвърдило
извода си, че контрактурата на безименния пръст на дясната ръка ще остане
завинаги, като пръстът може да се изправи, но няма да може да се движи, като
оставането му цели козметичен ефект. Показанията на Й. Г. установяват
преживените от пострадалия силни болки и стрес, както и невъзможността му
да се справя с ежедневни битови дейности за продължителен период от
време.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищеца страдания е отчетено и изпитваното неудобство при
комуникация, факта, че на практика е намален захвата на ръката, като се касае
и за млад мъж, който ще търпи последиците през целия си живот. Ето защо
правилно според настоящия състав е определен размерът на справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД от
30000 лева, като са присъдени така, както е поискано – 9000 лв., частичен от
10
посочената сума.
Правилно е уважен и иска за имуществени вреди, като правилно в
тежест на ответника в първоинстанционното производство са възложени и
разноските.
Въз основа на изложеното и поради липсата на установено
съпричиняване от страна на пострадалия, жалбата е неоснователна, като
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Разноски са поискани от двете страни, като следва да се присъдят
единствено в полза на въззиваемата страна, респективно – на пълномощника
адв. Г. в размер на 840.31 лв. – така, както е поискано.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2074 от 08.06.2022 г., постановено
по гражданско дело №14741/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І
граждански състав.
ОСЪЖДА ”********” АД, ЕИК ..********, със седалище и адрес
на управление *************, да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата на адвокат М. В. Г., БУЛСТАТ ***********, сумата от 840.31
(осемстотин и четиридесет лв. тридесет и една ст.) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на К. Е. Г.,
ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11