П Р О
Т О К О Л №
246
гр. Пловдив, 04.06.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар АННА
СТОЯНОВА,
прокурор
КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ,
сложи за
разглеждане докладваното от съдия РАНГЕЛОВА
ВЧНД № 223 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 10,32 часа в залата се явиха:
Производството е по реда чл. 64 ал. 6 и 7 НПК.
Образувано е по жалба на адв. Г.К. – защитник на обв. Д.Ч., по жалба на адв. Е.- защитник
на В.Г., по жалба на адв. Т. - защитник
на обв. Д.Д. срещу определението по чнд
№ 219/2020 г. по описа на ХОС, с което по отношение на всеки от тримата е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В съдебната зала се явяват адвокат К. Т. – защитник на обв. Д.Д., адвокат Г. К. – защитник на обв. Д.Ч. и адвокат Г. Е. – защитник на обв.
В.Г..
При променливи звук и картина на линията по Skype в Ареста Х. се намират жалбоподателите – обвиняемите
В.Г., Д.Д. И Д.Ч. в
изпълнение разпореждане на съдията докладчик, издадено въз основа на
Заповед на председателя на Апелативния съд за разглеждане на наказателни дела
със задържани лица чрез видеоконферентна връзка чрез Skype.
За Апелативна прокуратура се
явява прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ.
В
съдебната зала присъства и
системният администратор на Апелативен съд
– Пловдив – В.Н..
В
залата се явява като преводач Д.
Х..
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Д.: Нямаме против този преводач да ми превежда в
съдебното заседание, осъществих контакт
с него.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Ч.: И аз осъществих
контакт с преводача и нямам против той да ми превежда.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.Г.: Нямаме против този преводач да ми превежда в
съдебното заседание, осъществих контакт
с него.
ПРЕВОДАЧЪТ: Готова съм да извърша
превода на тримата обвиняеми.
Съдът
като взе предвид, че обвиняемите са граждани на Република Босна и Херцеговина и
не владеят български език, намира, че следва да бъде назначен преводач, който
да извършва превод от български език на сръбски език и обратно на всички
съдопроизводствени действия, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА в качеството на
преводач Д. Х. на тримата обвиняаеми.
Сне се самоличността на преводача:
Д. Х.- родена *** г., гражданка на Р Босна и
Херцеговина, неомъжена, неосъждана, без родство със страните.
Съдът напомни наказателната
отговорност за даване на неверен превод.
ПРЕВОДАЧЪТ: Обещавам да
дам верен превод.
СТАНОВИЩА
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде
ход на делото.
АДВ. К. /защитник на Д.Ч./: Считам, че има пречка за даване ход на делото. Няма процедура,
която да се води по този ред – чрез скайп. Ако дадете ход на делото, моля обвиняемите
лица да бъдат доведени в съдебна зала, каквото е изискването на закона. Държа
на лично явяване на моя подзащитен.
Адв.Е. /защитник на В.Г./: Предвид указанията на
ВСС, дадени във връзка с извънредното положение в страната и липсата на
разпоредба уреждаща провеждане на заседание в отсъствие на обвиняемите лица,
предоставям на съда.
АДВ.Т. /защитник на Д.Д./: Така както заявих пред окръжния съд, така и тук като защитник на
обв.Д. считам, че не съществува възможност по действащия НПК да се провежда заседание
в отсъствие на обвиняемите. Пред настоящата съдебна инстанция сме изправени,
като обжалваме определение на първоинстанционния съд, но с оглед неизменната
теза на защитата на съда е ясно в каква форма и по какъв начин какво оспорваме.
Така че от тази гледна точка в изявленията си по същество ще изложим аргументи
за законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт. Предоставям на
съда да реши дали да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Доколкото
схванах, двама от защитниците предоставят на съда, а третият държи на лично
явяване. Моето виждане е, че няма нарушение на процедурата по НПК първо защото
отговаря на конкретната ситуация и в
никакъв случай не се касае за нарушение на принципите на устност и непосредственост.
Ето, те са пред вас, виждаме се и се чуваме с тях, превежда им се, като чрез
проводач заявиха, че възприемат всичко случващо се. Във всеки един момент могат
да дават обяснения каквито и да са те. Пред настоящата инстанция доказателства поне лично аз няма да
представям. Следва да се обърне внимание и на това, че в първоинстанционното
с.з. са се запознали с всичко по делото, оформили са линията на защитата чрез
консултации със защитниците си и са уговорили обжалване на определението. Ако
защитниците имат да представят нещо, те неминуемо са го обсъдили с клиентите
си, ако не, ще им бъдат прочетени документите. В заключение, нямаме нарушение
конкретно на тези два принципа, които споменах, така че за нарушение на НПК в
какъвто и да е аспект не може да се говори.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Ч. /чрез преводача/: Нямам нищо против да тече делото по
скайп, но всъщност както каже моят адвокат.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.Г. /чрез
преводача/: Нямам нищо против
комуникацията по скайп. Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Д. /чрез
преводача/: Нямам нищо против
комуникацията по скайп. Да се даде ход на делото.
Съдът прие, че няма процесуална пречка за осъществяване на
днешното съдебно заседание посредством видеоконферентна скайп-връзка. Напълно
се споделят съображенията на прокурора за това
и към тях съдът няма какво да
добави, освен че и тримата
обвиняеми заявиха, че самите те нямат нищо против съдебното заседание да
протече по планирания начин, като разбират, виждат и чуват случващото се в
залата. Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за отлагане на
заседанието и осигуряване на личното присъствие и на тримата обвиняеми в
съдебно заседание.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВАХА СЕ ЖАЛБИТЕ
НА СТРАНИТЕ се разясниха
разпоредбите по чл. 274, чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи към състава на съда.
Нямам нови искания и искания за доказателства.
АДВ. К. /защитник на Д.Ч./: Нямам искания за
отводи. Считам, че не разбират добре случващото се в залата, има направени доказателствени искания за
разпитване на Ч., но считам, че тъй като не разбират какво се случва в залата,
затова и не поддържам това искане. Считам, че не осъзнават, че процесът е
тръгнал да тече и въобще какво се говори. Считам, че по този начин не може да
се разглежда мярка за неотклонение на чужди граждани, затова не поддържам
искането.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Ч. /чрез
преводача/: Всичко разбираме от
преводача - съдията какво говори, но моят адвокат не го чувам.
Адвокатите бяха поканени да се приближат
максимално към устройствата за комуникация по скайп.
ОБВ.
Ч. /чрез преводача/: Всичко разбирам сега и съм съгласен с адвоката ми.
Адв.Е. /защитник на В.Г./: Нямам искания за отводи. Нямам искания за
нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.Г. /чрез
преводача/: Разбирам какво ми казахте, съгласен съм
адвоката ми.
АДВ.Т. /защитник на Д.Д./: Поддържам
внесената частна жалба. Нямам искания за отводи. Нямам искания за нови
доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Д. /чрез
преводача/: Разбирам и съм съгласен
с казаното от адвоката ми.
С оглед изявленията на страните,
че няма да сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. К. /защитник на Д.Ч./: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената жалба и моля да уважите
искането ми и измените мярката за неотклонение на моя подзащитен по изложените
в нея аргументи.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Д.Ч. чрез преводача /ЗА ЛИЧНА
ЗАЩИТА/: Запознат съм с жалбата, искам парична гаранция.
Адв. Е. /защитник на В.Г./: Уважаеми апелативни
съдии, подавам въззивна жалба, с която моят подзащитен не е запознат, но съм
коментирал с него, че ще подам такава жалба, тъй като считаме, че определението
на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Казах му, че ще
подам такава жалба след приключването на делото пред ХОС, коментирал съм и
съдържанието й с него.
Поддържам въззивната жалба. Считам, че ХОС не
е възприел правилно доказателствата, събрани до настоящия момент в досъдебното
производство, за да прецени правилно дали я има предпоставката, визирана в чл.
63 от НПК, а именно - обосновано предположение за извършено от Г. престъпление,
за което му е повдигнато обвинение.
В
доказателствата към настоящия момент има разпити на двама митнически служители
и един разпит на служител на Сектор БОП.
От разпита и на тримата свидетели ясно,
точно и категорично се установява, че подзащитният ми Г. не е участвал в
извършеното престъпление.
От
разпита на свидетеля Д., който е провел оперативна беседа с обв. Ч. и от
казаното от Ч. на свидетеля Д. става ясно, че Ч. само предполага, че Г. е
участвал в това престъпление, т.е. Ч. няма никаква представа за това дали подз.
ми Г. знае нещо по случая. В тази посока са и показанията на двамата други
митнически служители разпитани в досъдебното производство. Това е по
доказателствата събрани до момента от свидетеля.
Обясненията
дадени от обв. Ч. пред първата инстанция са важни, същият е заявил в залата, че
нито Г., нито Д. имат нещо общо със
случая. От първия момент на задържането на Ч. и до настоящия момент няма
доказателства, които да говорят ясно и категорично, че са налице предпоставките
на Г. да му бъде наложена най-тежката мярка „задържане под стража“. Липсва дори
първата предпоставка предвидена в НПК - обосновано предположение.
От
там нататък след като липсва тази първа предпоставка, не смятам че съществува и
втората, а именно - лицето да има опасност да се укрие и да извърши друго
престъпление. Тези предпоставки трябва да съществуват кумулативно. Въпреки че
делото е на много ранен етап, основните свидетели са разпитани. Единственото,
което остава като събирането на доказателства от тук нататък са евентуално
физико-химичните експертизи, както и някои дребни доказателства. Затова считам,
че срещу Г. няма други доказателства за събиране. Съдът, пред когото сме до
момента, трябва да прецизира събраните до момента доказателства и да вземе
своето окончателно решение, за което аз моля, а именно да отмените
определението на ХОС и да наложи друга
мярка за неотклонение различна от задържане под стража, като имате възможност да определите и допълнителна мярка „забрана за
задгранични пътувания“, редом с определена по-лека мярка. В този смисъл моля за вашето решение.
ОБВИНЯЕМИЯТ
В.Г. чрез преводача /ЗА ЛИЧНА
ЗАЩИТА/: Всичко разбрах. Поддържам казаното от адвоката ми. Не съм направил
никакво престъпление, абсолютно нямам нищо общо с наркотиците, които са
намерени при Ч.. Моля да вземете правилно решение и да разпитате Ч..
АДВ.Т. /защитник на Д.Д./: Уважаеми
апелативни съдии, моето изложение по същество ще бъде с правни аргументи. Ще се
опитам на достъпен език да говоря.
На първо място, първият съд е
посочил, че тезата на защитата е убедителна, т.е., че Д. не е участвал в това
престъпление. Но в последна сметка не я е възприел, като е изложил два довода.
Първият довод е, че всички са пътували синхронно и са влезли синхронно в
България двата автомобила, и вторият довод – че Ч. е заявил неща за другите двама, когато е бил задържан
от митничарите. Аз считам, че първият довод е необоснован, това е само едно
предположение, индиция за съучастие на тримата обвиняеми. Това предположение не
е обосновано.
Вторият довод на съда, че приема
показанията на Ч., които е дал пред митничарите, също е неоснователен по
следните причини:
От една страна заявеното от Ч.
първоначално е непряко, а преразказ от един митничар – свидетелят Б., който е
установил наркотичното вещество в автомобила на Ч.. Непряко е и другото
обяснение на Ч., а е преразказ на един полицай на същото обяснение – свид. Д.,
който е провел беседа с Ч. на 25 май,
преди Ч. да бъде обвинен. Касае се за косвени, а не преки доказателства, някой
преразказва какво бил казал той. На първия съд аз заявих, че не съм съгласен
въз основа на такива предположения да се приема, че моят подзащитен Д. е
участник в престъпление. Сега също поддържам тази теза, като продължавам да
твърдя, че тези разпити пред един митнически инспектор и полицейски служител са
негодно средство по НПК.
Считам също, че досега обв. Ч.
пред съда и пред разследването се проявява като една противоречива личност със
своите изявления, защото веднъж казва едно, следващият момент казва друго и не
може да обясни защо казва така, а после се отрича. Считам, че досега няма нито
едно пряко доказателство по делото, че Д. е участвал в това престъпление,
извършено от Ч..
На второ място, първият съд е
казал, че има опасност Д. да се укрие и
да извърши престъпление, ако той е освободен. Съгласен съм, че той е чужд
гражданин, няма българско гражданство, няма постоянен адрес в България, няма адресна регистрация в
България, именно затова пред първия съд представих договор, където той да живее
под наем на адрес в С.. Д. е съгласен да пребивава на този адрес по време на
разследването. Не съм съгласен с мнението на първия съд затова, че в договора
не е посочен етаж и номер на стая, което означавало, че няма да бъде намерен на този адрес. Това, че
сме представили договор за наем означава, че такава стая има. Затова не
разбирам какво ще попречи, ако Д. е на свобода, да живее на този адрес. Не знам
и каква опасност има реално, ако той е
на свобода да извърши и друго престъпление. Първият съд не сочи какво би
извършил той, затова считам, че това предположение също не е вярно.
Считам, че може да му бъде
наложена мярка „парична гаранция“ и той
да живее на посочения в договора адрес. Същевременно с това прокурорът може да
му наложи „забрана да напуска пределите на Р България“. Считам, че тези мерки
биха били достатъчни.
Накрая, моля да вземете предвид,
че моят подзащитен е родител на три деца
и че липсват данни по делото, че той е
общественоопасна личност и ако бъде задържан под стража, това ще доведе до
невъзможност да полага грижи за децата си.
Затова моля да измените
наложената му мярка в по-лека, най-добре „парична гаранция“, в размер определен
от вас.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Д. чрез
преводача /ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА/: Съгласен
съм с адвоката си, не съм виновен и не знам какво се случва.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми
апелативни съдии, според нашия закон опасността тримата да се укрият и да
извършат престъпление се определя от тежестта на наказанието за престъплението
в което са обвинени. Според нашия закон то е едно от най-тежките престъпления,
предвижда се от 15 до 20 години затвор и
от 200 до 300 000 лева глоба. Това е тяхното обвинение. Касае се за 100
кг. и 440 гр. хероин. Това е близо до рекордите на България и ЕС. Позицията на Ч. е ясна.
Наркотичното вещество е намерено в кабината на управляван от него товарен
автомобил. Ясно е, че той не може да не бъде съпричастен към това количество.
Друг би бил въпросът, ако е при товара.
Единственото, което прави, е да признае вина само за себе си и това е логично.
Защо обаче прокуратурата счита, че и другите двама са съпричастни. Обясненията
на Ч. са ясни и са по- достоверни тези, дадени на 24 май, защото ако се приеме последващото му отричане за
вярно, т.е., че другите не участват, остава открит въпросът как митническите служители са се насочили към
другите двама, които са били в друго
превозно средство. Това нямаше да се случи, ако не са били обясненията на Ч..
Много са подробни показанията на свид. Д. Д. и аз няма да ги повтарям, защото
са известни. Но там той обяснява как на телефона на Ч. при физическия оглед е
имало изпратени снимки от телефона на Г.. Всички тези неща не могат да се
обяснят, ако първоначалните обяснения на Ч. не са верни. Това са доказателствата и
ги считам за абсолютно достатъчни към момента.
Ще кажа за опасността да се
укрият и извършат престъпление две изречения. Тяхната професия е свързана с
движение. Прав е съдът в Х., че и на 19 май при излизане в страната и на 24 май
при завръщане техните действия са синхронни. Факт е, че заради самата тежест на
обвинението потенциално укриване може да се очаква от страна на всеки обвиняем.
Коментираният договор за наем от 27 май е с очевидна цел да
обслужи искането за промяна на мярката за неотклонение, защото това е
възможност за всеки задържан да наеме хотел. Към момента не оспорваме, тъй като
не е осъществен международен обмен с Босна и Херцеговина за характеристични
данни, дали са осъждани, къде живеят, така че възприемаме изцяло това, което те
заявяват и тяхната защита. Независимо от това считам, че задържането им е
абсолютно обосновано, затова ще моля да потвърдите хасковския съдебен акт.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Ч. чрез
преводача: Повтарям, виновен съм,
също така повтарям, че тези момчета не са виновни и моля съдът да ми определи
по–лека мярка, например гаранция, защото съм родител на три деца, имам
семейство и много ще страдат, ако остана в затвора. Това е всичко.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.Г. чрез
преводача: Спомням си 19 май, когато
бях с Ч. на митницата, пътувахме заедно и пак влезнахме заедно в България. Това е нормално, колеги сме, да пътуваме заедно. Ч.
ме е питал защо толкова бавно се движи трафикът и аз му казах, че българите са
мързеливи. Моля да вземете правилно решение и да ми се отмени да не съм в
затвора. Съгласен съм с всички други мерки, всичко, което определите, различно
от задържане, ще съм съгласен.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Д. чрез преводача: Всичко това, което е казано от Г.
е вярно. Ние сме колеги и не виждам нищо странно, че двамата сме
преминали границата. Моля сега да вземете
правилно решение. Съгласен съм с моя адвокат. Ако може парична гаранция,
нямам причина да се укривам и да бягам. Моята работа е да карам тир, нищо друго
не мога да работя и това е всичко.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 12.20 часа в същия съдебен състав, страни
и секретар.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането
за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мерки
за неотклонение, различни от задържане под стража, не е основателно.
Наличната доказателствена съвкупност, състояща се от гласни и писмени
доказателствени материали, ведно с експертните справки за вида и количеството
на инкриминираното наркотично вещество, обосновава предположение за причастност
на всеки от тримата обвиняеми към процесните наказуеми с лишаване от свобода
деяния с квалификация по чл. 242, ал. 4 НК. Впрочем обв. Ч. и признава
(включително днес) своето участие. ПАС споделя подхода на проверяваната
инстанция, която е отхвърлила аргументите на защитата на другите двама
обвиняеми – Г. и Д. – за липса на доказателства и за тяхното участие. Вярно е,
че обв. Ч. е изложил в първоинстанционното с.з. (изложи и в днешното)
изявление, с което ги „оневинява“, твърдейки, че нямат нищо общо с пренасянето
на наркотика от негова страна. Вярно е също, че в тяхното превозно средство и в
дрехите им не е открито наркотично вещество, нито са разкрити подробности за
организацията по контрабандата. Не следва да се игнорира обаче съдържанието на
показанията на митническите служители, пред които Ч. е обявил, че е получил
хероина (който те са открили в транспортното му средство) от другите двама
обвиняеми. Не се касае за полицейска беседа, нито пък Ч. е бил задържан, а и в
благоприятното за съучастниците му негово изявление пред ХОС е потвърдил,
че първоначално ги е уличил (пред митничарите), без за това да е бил
принуден, заставен, манипулиран или провокиран. Така че производните
показания на въпросните митничари, по отношение на които не важи забрана за
свидетелстване, могат на общо основание
да се ползват за обосноваване на обвинителната постановка. Тяхното съдържание
комуникира и с факта, че обвиняемите Д. и Г. са открити точно на мястото и в
превозното средство (в тир, намиращ се също на територията на МП „К. А.“), за
които току що е съобщил Ч.; с факта, че малко преди това тримата са се срещнали
и разговаряли на митницата, а също с факта, че при покана за ЩМП Г. и Д. нито
се изненадали, нито дори се поинтересували защо се налага подобна проверка, а
демонстрирали поведение на хора, примирени с кризисни обстоятелства.
Впрочем защитникът на обв. Г. също се позовава на коментираните
показания, но прави това, преиначавайки съдържанието им. Според адв. Е. Ч. не
бил съобщил на митническите служители за участието на клиента му, което не е
вярно. От показанията на св.Б. излиза, че е чул от Ч., че двамата – и Г., и Д.
– са обещали на Ч. 5000 евро, за да пренесе хероина. Впрочем сума, дори
по-голяма от посочената, е намерена при обискирането на обв. Д.. Следва да се
вметне, че събраните по делото данни очертават (1) едно очевидно безсмислено
пътуване от страна на обв. Д., който не е имал някаква понятна причина да
придружава тираджията Г. при четиридневен изтощителен курс от Босна за Турция и
(2) безсмислено изпращане на снимка на обстановката на митническия пункт от
страна на Г. на Ч. (което първият признава). Необходимо е да се подчертае и
липсата на разбираема причина обв. Ч. да уличи пред митничарите точно
обвиняемите Д. и Г., а не други свои съграждани, които са се намирали на
митницата по онова време.
Накрая на изложението по този пункт ПАС ще обърне внимание, че
разискваната първа предпоставка за вземане на най-тежки мерки за неотклонение
не трябва да се приравнява на по-високия доказателствен стандарт, който се
изисква за постановяване на осъдителна присъда. Особено в производство, което
се развива по реда на чл. 64 НПК. Разследването е стартирало току що и предстои
да бъдат събрани разностранни доказателства – обвинителни и оправдателни. Ако,
разбира се, след месеци интензивно разследване се окаже, че обвинителната теза
не е доказателствено надградена, въпросът за мерките за неотклонение отново
може да бъде поставен на обсъждане.
Налице е и другата предпоставка за осъществяване на най-тежките мерки за
неотклонение по отношение на всеки от обвиняемите, а именно опасността от
извършване на престъпление и от укриване. На първо място следва да се посочи,
че въпросната опасност се презюмира на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК
предвид на тежестта на обвинението. На второ място трябва да се наблегне на
специфичната обективна и субективна тежест на стореното посегателство – то е
реализирано от задружно действащи лица, които доста добре са се организирали,
като безстрашно са заели съответните престъпни роли в предварително начертания
престъпен план. Отделен въпрос е, че обвиняемите нямат дори трайна връзка с България,
напротив, имат ресурс за продължително пребиваване в друга държава, а
упражнявата от обвиняемите Г. и Ч. дейност е свързана с непрекъснато
преминаване на различни държавни граници.
Може да се обобщи, че опасността жалбоподателите да продължат престъпната
си дейност или да се укрият извън България е съвсем отчетлива и доста близка.
Като е достигнал до подобен изход хасковският съд не е сгрешил.
Що се отнася до обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, свързани с
трудовата ангажираност на обвиняемите и с чистото им съдебно минало, със
семейното им положение и с полаганите грижи за техни уязвими ближни, а също
с добронамереното процесуално поведение
на обв. Ч., те не могат да доведат до претендираното определяне на по-леки
мерки за неотклонение, доколкото няма как да неутрализират посочените
релевантни опасности.
В обобщение: към настоящия процесуален момент обвинителната теза има
достатъчна доказателствена защитеност, а опасността за извършване на
престъпление или укриване е съвсем реална. С оглед изложените по-горе
съображения за интензитета на коментираната опасност следващата по тежест мярка
за неотклонение – „домашен арест“ – не е целесъобразна по отношение и на
тримата обвиняеми.
Ето защо съдът в настоящия състав
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението от 28.05.2020 г. по ч.н.д. № 219/20 г. по описа на
ОС-Хасково, с което по отношение на всеки от обвиняемите Д.Ч., В.Г. и Д.Д. се
взети мерки за неотклонение „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение за извършения превод на преводача Д. Х. в размер 150 лева, платими от бюджета на съда.
На преводача СЕ ИЗДАДЕ РКО
за 150 лева.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Ч. чрез
преводача: Желая писмен превод на определението на съда.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.Г. чрез преводача:
Също желая.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Д. чрез
преводача: Също и аз.
Съдът разпореди да се изготви препис-извлечение от протокола на съдебния
акт, който да се преведе и преводът да се изпрати на всеки от обвиняемите
Адв. Т.: Моля за
препис от протокола, който да ми бъде изпратен на имейл – /…
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 12,30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: