Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16973 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Т.Е.Е. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.10.2015
г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди,
че на 03.10.2015 г. около 03.45 часа, при движение в посока от с. Нивянин към
с. Борован водачът на МПС „Фиат“, модел „Добло“ с ДК № ********М.Ф.М.самокатастрофирал,
като автомобилът се преобърнал в крайпътната канавка. Вследствие инцидента
ищецът, пътник в превозното средство, получил контузия на главата и мозъчно
сътресение с пълна загуба на съзнанието. След освобождаването му от болничното
заведение Т.Е. посетил съдебна медицина, където били установени получените от
него травматични увреждания: разкъсно-контузна рана, драскотини с различна
големина и форма на гръдния кош, охлузвания с различни размери и форма на дясна
ръка, лява глезенна става и вляво поясно, оток, кръвонасядане и драскотини
вдясно, седалищно.
След
изписване от болничното заведение ищецът продължил лечение в домашни условия.
Все още не можел да се пребори със стреса, който е изживял и трагичната смърт
на приятеля си М.М.. Страдал от посттравматично стресово разстройство и
непрекъснато се връщал в спомените си към случилото се. Избягвал да се вози в
автомобили.
За
управлявания от М.М.лек автомобил имало валидна към 03.10.2015 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, поради което моли съдът да
осъди З. „Б.и.“ АД да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, последица от настъпилото на 03.10.2015 г. ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към 03.10.2015 г., механизма на произшествието, вината на
водача и размера на претендираното обезщетение. Твърди, че л.а. „Фиат“, модел
„Добло“ с ДК № ********не е бил управляван от М.М., а от ищеца Т.Е. и в тази
част оспорва констативен протокол от 03.10.2015 г.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен на 24.08.2015 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Фиат“, модел „Добло“ – „Биоагро 91“
ООД и З. „Б.и.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Наличието
на валиден към датата на произшествието договор се установява от представена от
ответника и неоспорената по делото застрахователна полица № 47714431/008114 от
24.08.2015 г., както и от справка от Информационния център към ГФ, на база
подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Ответникът
е релевирал възражение за липса на активна легитимация на ищеца да получи
застрахователно обезщетение, тъй като Е. е причинил настъпилите от процесното
ПТП вреди. По същество това правоизключващо възражение почива на нормата на чл.
268, т. 1 от КЗ (отм.). Тъй като ответникът черпи благоприятни за себе си
последици от твърдението, че ищецът е причинител на процесното ПТП и съответно
без право да получи застрахователно обезщетение, доказателствената тежест е на
ответното дружество.
В
съставения по делото констативен протокол е отбелязано, че починалият М.Ф.М.е
бил водач на самокатастрофиралия лек автомобил. В тази част протоколът е
оспорен от ответника, но тъй като досежно горепосоченото обстоятелство протоколът
не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, производство по
чл. 193, ал. 1 от ГПК не е открито.
По реда на
чл. 176, ал. 1 от ГПК са допуснати въпроси към ищеца, който в съдебно заседание
на 03.02.2017 г. е отговорил, че починалият М.управлявал автомобила. След
разпита от служителите на МВР, отишъл в болницата в гр. Враца. Центърът за
спешна помощ в гр. Бяла Слатина не бил посещавал.
В
изслушаната по делото съдебна авто-техническа експертиза е описан и онагледен
механизмът на ПТП. При движение по прав пътен участък със скорост не по-ниска
от 120 км/ч автомобилът е насочен по неизвестни причини надясно, след което е
завил рязко наляво. Настъпило е странично занасяне и задното дясно колело е
навлязло в десния банкет, от което ротацията му в посока, обратна на
часовниковата стрелка, се е засилила и е завил повече от необходимото.
Последвало е диагонално преминаване първо през дясната, а после и през лявата
лента. Поради пропуск на критичния момент за стабилизиране на превозното средство,
то е навлязло в левия банкет. Предното ляво колело е попаднало в отводнителния
канал и автомобилът се е ударил във външната му страна, а предната дясна част е
пропаднала надолу. „Фиат Добло“ е започнал да се преобръща през дясната си
страна с опорна точка предно дясно колело или преден десен ъгъл, претъркулил се
е през предния десен калник, предна дясна колона и преден десен ъгъл на
покрива. Настъпилите деформации са в посочената дясна част на автомобила, който
е легнал на покрива си и е продължил да се плъзга по него върху лявата част на
пътното платно; продължил е да се върти по посока, обратна на часовниковата
стрелка. По неустановена причина автомобилът се оказал отново на колелата си.
Като причина за настъпване на вредите се сочат субективните действия на водача
на товарния автомобил.
При
изслушване на заключението в съдебното заседание на 16.06.2017 г. вещото лице е
обяснило, че основният удар е при напускане на автомобила на платното за
движение вляво и сблъсъкът с канавката. От този удар са претърпени вредите от
пътуващите в автомобила, най-вероятно от страната на водача.
При тези
доказателства съдът намира възражението на ответника, че автомобилът е бил
управляван от ищеца за недоказано.
С оглед
леталния изход за М.М.и при съпоставка с вида и характера на получените от Т.Е.
вреди, съобразявайки механизма на произшествието, съдът намира, че загиналият
при процесното ПТП е бил водач на товарния автомобил.
Маринов е
нарушил правилата за движение по пътищата, като не е контролирал непрекъснато
управляваното от него превозното средство и не е избрал скорост на движение,
съобразена с пътните условия – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
По така изложените
съображения съдът намира за доказано осъществяването на всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на
причинителя и съответно на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, трайните последици за здравословното му
състояние и др.
Съдебно-медицинската
експертиза са установила, че вредите, чието обезщетение ищецът претендира са
причинени именно от процесното ПТП. При непосредствено след произшествието
преглед като получени от Е. увреди са описани открита рана на главата в тилната
област и сътресение на мозъка. На 05.10.2015 г. съдебен лекар описал
обективното състояние на пострадалия към посочената дата: разкъсно-контузна
рана в окосмената част на главата, драскотини на гръдния кош, охлузване на
дясната ръка, лява глезенна става и вляво поясно, оток, кръвонасядане и
драскотини вдясно седалищно. Като продължителност на оздравителния период
вещото лице сочи 10-15 дни при липса на усложнения и нормален оздравителен
процес. Не се установява ищецът да е получил усложнения в хода на лечението,
поради което съдът приема посочената от вещото лице продължителност на
възстановяване. Изпитваните от ищеца болки са били по-интензивни през първите
седем дни, което съответства на дадените от св. С.показания. В продължение на
3-4 дни след инцидента Е. е изпитвал световъртеж и е бил психически лабилен от
спомена за смъртта на приятеля си М..
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 22 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
липса на болничен престой, оперативни интервенции, нужда от чужда помощ в
ежедневието, сравнително краткия период на възстановяване и липсата на трайни
последици за физическото З.раве, но и изживения стрес от преживяното, съдът
намира, че 10 000 лева е справедлив размер на обезщетението. За да
определи обезщетението на тази стойност, съдът взе предвид лимитите на
застрахователните суми и конкретните икономически условия към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 03.10.2015 г., когато е настъпилото
процесното ПТП, от което са произтекли вредите.
Ответникът не доказа да е репарирал изцяло или частично
претърпените от ищеца вреди, поради което следва да ги заплати в горепосочения
размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗ.) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗ.. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. По тези
съображения законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от
датата на увреждането.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 400 лева и 211.54 лева депозити за
експертизи по делото.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ, поради което от определеното по реда на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждение в размер на 1 692
лева, на Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“ се дължат 650.77 лева.
Представителят
на ищеца е възразил за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски
хонорар. Сумата от 3 000 лева действително е прекомерна и следва да бъде
намалена до размера по Наредба № 1/2004 г. Съразмерно на отхвърлената част от
иска, на ответника се следват разноски в размер на 1 041.23 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗ. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗД „Б.и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Т.Е.Е., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 03.10.2015 г., ведно
със законната лихва от 03.10.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „Б.и.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 400 лева държавна такса и 833.33 лева депозити за експертизи по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., ЗД „Б.и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Адвокатско дружество „Г. и п.“, ЕИК *********, с адрес гр. *********
сумата от 650.77 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т.Е.Е., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗД „Б.и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 041.23 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: