Разпореждане по дело №1035/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от А. П. С. в качеството му на процесуален представител на “. – 1- К. К. насочена против решение № 2520/27.05.2013 г., постановено по гр. дело № 331/2013 г. по описа на Районен съд Р.. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакувания С. акт като постановен при нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че претендираните от ищцата И. М. трудови възнаграждения са й изплатени, като осчетоводяването на получените възнаграждения било уредено по начин, при който ведомостите се подписвали с един месец закъснение. Сочи, че счетоводното обслужване на “. 1- К. К.” се е извършвало от външно лице, по чиято вина през пролетта на 2012 г. са загубени всички ведомости. Жалбоподателят развива доводи, че е съществувала уговорка ищцата да получава трудовото си възнаграждение, като взима съответната сума от оборота на магазина, където е работела. В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна по жалбата – И. М. не е депозирала отговор.

Окръжен съд Б. след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа страна.

Видно от трудов договор № 02/01.04.2008 г. между И. М. и „П..” въззиваемата е била страна по трудово правоотношение с въззивника. Съгласно допълнително споразумение № 5 към трудов договор от 01.04.2008 г. месечното трудово възнаграждение на въззиваемата е увеличено на 400 лв. считано от 01.08.2009 г. Трудовият договор на И. М. е прекратен на 16.02.2012 г. поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Видно от справка изх. № *7887/16.02.2012 г. в НАП е заверено уведомление за прекратяване на трудовия договор. От съкратена ведомост за запрати за месец юли 2010 г. се установява, че нетното трудово възнаграждение на въззиваемата М. за този месец е 316, 44 лв., като тя е положила подписа си при получаването му. Във ведомостите за заплати за месеци април, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и януари, февруари и април 2011 г. липсва подпис на въззиваемата. В тях липсват подписи и на останалите служители по ведомостта. По делото са представени ведомости от месеци януари, февруари, март, май, юни 2010 г., декември 2009 г., май, юли, август, септември, октомври, декември 2011 г. и януари, февруари 2012 г. Тези ведомости са подписани от М. като в тях фигурират подписи и на други служители по ведомостта. Видно от приетите като писмени доказателства ведомости за месеци май, юни, юли, септември, октомври, ноември 2009 г. те не са разписани от никой от служителите, упоменати в тях.

Според изготвената по делото съдебно – икономическа експертиза по счетоводни данни на въззивника “. 1- К. К.” на И. М. са начислени, осчетоводени и изплатени месечните трудови възнаграждения за целия процесен период. По данни на работодателя общо за периода на служителя е изплатена сума в размер на 3 180,30 лв. – нетни трудови възнаграждения. За процесния период пред НАП и НОИ за И. М. е деклариран месечен брутен осигурителен доход в размера, посочен във ведомостите. Всички дължими осигуровки и данъци са внесени.

Видно от жалба вх. № 0026-195/24.04.2012 г. на служителите Р.К. и въззваемата М. до Дирекция „Инспекция по труда” Б. последните са сигнализирали за твърдени от тях нарушения на трудовото законодателство, изразяващи се в неразрешаване да ползват полагащия им се платен годишен отпуск и незаплащане на трудови възнаграждения. В протокол за извършена проверка от 14.06.2012 г. Дирекция „Инспекция по труда” е дала на работодателя “. 1- К. К.” предписания да изплати на Р.К. и И. М. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Пред въззивната инстанция са разпитани свидетелите Д. В.и Н. К., Е. М. и повторно е изслушано вещото лице.

С разпореждане от 07.05.2013 г. районният съд по искане на ответника е задължил И. М. да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, като отговори на въпросите получавала ли е трудови възнаграждения за процесните месеци и взимала е дължимите възнаграждения от оборота на магазина. За дата на съдебното заседание ищцата е представила болничен лист, не се е явила и е отговорила в писмен вид на поставените въпроси отрицателно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна.

Въззивната жалба еподадена своевременно от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което е допустима. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – допустимо.

За основателността на иска в тежест на ищцата М. е да докаже, че по силата на сключен с “. 1- К. К.” трудов договор е полагала труд през месеците април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и януари, февруари и април 2011 г., както и размера дължимите трудови възнаграждения. В тежест на работодателя е да докаже, че е заплатил претендираните трудови възнаграждения. С оглед изявленията на страните безспорно в техните отношения и ненуждаещо се от доказване е, че по време на исковия период И. М. е полагала труд по силата на трудово правоотношение с “. 1- К. К.”. В тази насока е становището на работодателя в отговора на исковата молба и изявлението на процесуалния му представител, изразено в съдебно заседание от 21.05.2013 г.

След подписване на допълнително споразумение № 5 към трудов договор от 01.04.2008 г. месечното брутно трудово възнаграждение на въззиваемата е увеличено на 400 лв. считано от 01.08.2009 г. Месечното нетно трудово възнаграждение на въззиваемата за периода октомври 2010 г. – декември 2010 г. е 320, 24 лв., за януари и февруари 2011 г. – 317, 32 лв., за април 2011 г. – 319, 20 лв., за септември 2010 г. – 316, 42 лв., а за април, юли и август 2010 г. – 316,44 лв. Това се доказва от ведомостите за заплати за тези месеци, които макар и да не са разписани от въззиваемата съставляват писмено доказателство за размера начислените трудови възнаграждения. Посоченият нетен размер на трудовите възнаграждения се потвърждава и от изготвената по делото експертиза, която след проверка в счетоводството на ответника е установила идентични данни. Ищецът претендира за всеки един от процесните месеци трудово възнаграждение в нетен размер от 313 лв., който е по-малък от дължимия доказан размер.

Правният спор по делото е съсредоточен относно обстоятелството дали трудовите възнаграждения на ищцата М. са й били заплатени. От съкратена ведомост за заплати за месец юли 2010 г. се установява, че нетното трудово възнаграждение на въззиваемата М. за този месец е 316, 44 лв., като последната е положила подписа си срещу тази сума в документа. Въззиваемата не е оспорила истинността на документа в предвидените в ГПК срокове следователно той притежава обвързваща съда формална доказателствена сила. Поради извършеното извънсъдебно признание на неблагоприятен за ищцата факт съдът намира, че е доказано трудовото възнаграждение за месец юли 2010 г. да й е заплатено. Районният съд неправилно е уважил иска за този месец, поради което решението в тази част следва да се отмени.

Ведомостите за останалите месеци, обхванати от исковата претенция, не са разписани от ищцата. В тези ведомости липсват и подписи на останалите служители, посочени в тях. В тази връзка от показанията на свид. В. и Н. К., които съдът кредитира като последователни и взаимно подкрепящи се, се установява, че ведомостите са били загубени през пролетта на 2012 г. не по вина на работодателя. Счетоводното обслужване на “. – 1- К. К.” се извършвало от външно лице, което е загубило ведомостите. След това по повод проверка на Дирекция „Инспекция по труда” от 14.06.2012 г., инциирана след подаден сигнал от ищцата и друг служител, били разпечатани нови ведомости. Свидетелите сочат, че тези ведомости били представени на служителите за подпис, но въззиваемата не се подписала, понеже трудовият й договор вече бил прекратен.В тази част показанията на свидетелите се подкрепят от писмено доказателство по делото- заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение”, получена от ищцата на 16.02.2012 г. Загубването на ведомостите е станало през пролетта на 2012 г., т.е. след уволнението на ищцата. Тези обстоятелства се потвърждават и от предоставените от „Инспекция по труда” преписи от ведомости. Те са идентични на представените от работодателя в изпълнение на задължението му по чл. 190 ГПК ведомости - в тях липсват подписи на всички служители. Не могат да бъдат споделени доводите на въззиваемата, че ведомостите не са били загубвани, т.к. в хода на проверката на „Инспекция по труда” това обстоятелство не е било установено и заявено. Видно протокол за извършена проверка от 14.06.2012 г. Дирекция „Инспекция по труда” и жалба вх. № 0026-195/24.04.2012 г. на служителите Р. К. и въззваемата М. до Дирекция „Инспекция по труда” проверката е била отпочната и извършена по друг повод, а не във връзка с изгубването на ведомостите.

Според изготвената по делото експертиза трудовите възнаграждения за април, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и януари, февруари и април 2011 г. по счетоводни данни на въззивника “. 1- К. К.” са начислени, осчетоводени и изплатени на И. М.. По данни на работодателя общо за посочените месеци на служителя е изплатена сума в размер на 2863,86 лв. – нетни трудови възнаграждения. Също така, за посочените месеци пред НАП и НОИ за И. М. е деклариран месечен брутен осигурителен доход в размера, посочен във ведомостите. Всички дължими осигуровки и данъци са внесени. Настоящият състав дава вяра на експертизата като компетентно изготвена и приема за доказано, че въззивникът е осчетоводил и отразил като изплатени трудовите възнаграждения, че е внесъл всички дължими от него осигуровки, че е внесъл данъците, които според специалното законодателство е длъжен да удържа, както и че за въззиваемата е деклариран месечен брутен осигурителен доход в размера, посочен във ведомостите.

Въз основа на експертизата и повторното изслушване на вещото лице обаче не се доказва трудовите възнаграждения да са били реално изплатени на ищцата. От експертизата се установява единствено, че в счетоводството на въззивника трудовите възнаграждения са отразени като платени и че той е изпълнил задълженията си по КСО и данъчното законодателство. Съответните ведомости обаче не са подписани от ищцата, поради което само въз основа на посочените до тук доказателства и способи за събиране на доказателства не се установява трудовите възнаграждения да са били изплатени.

По искане на въззивника пред въззивната инстанция на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК беше допуснато събиране на гласни доказателствени средства Ч. разпит на свидетели за установяване на начина, по който са се заплащали трудовите възнаграждения на И. М. и обстоятелството дали са й били изплатени трудовите възнаграждения. По повод на това уважено доказателствено искане въззиваемата също поиска да бъде изслушан един свидетел за установяване на начина на изплащане на трудовите възнаграждения, което беше допуснато. Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели В., Н. К. и Е. М. като логични и без съществени противоречия, като беше отчетено обстоятелството, че последните двама свидетели се намират в родствена връзка със страните по делото.

Както бе изложено по-горе, от показанията на свид. В. и Н. К. се установи, че ведомостите са били загубени, поради което отпада забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК за доказване със свидетелски показания на установени с писмен акт парични задължения. И двамата свидетели безпротиворечиво и независимо един от друг са възприели, че през пролетта на 2012 г. ведомостите са били загубени от счетоводната къща и по повод на това са били създадени нови ведомости. Настоящият състав обаче намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи трудовите възнаграждения на ищцата да са били действително заплатени. От показанията на свид. Е. М. се установява, че преди процесния период / през зимата на 2010 г./ въззиваемата е получавала заплатата си в пликове, които й били донасяни от шофьора в магазина или в дома й, като тя не се разписвала никъде за получаването на сумата. От показанията на Н. К. и Д. В. се установява, че през процесния период е съществувала уговорка въззиваемата да получава заплатата си като я взима от оборота на магазина. В тази връзка само за пълнота следва да се отбележи, че това действие не съставлява прихващане, каквито са твърденията на въззивника. Прихващане е налице, когато съществуват две насрещни вземания. Налице е вземане с кредитор М. и длъжник въззивника за трудовото възнаграждение, но вземане с кредитор въззивника и длъжник М. не се установи да съществува. Като касиер въззиваемата е била длъжна да съхранява парите в касата, но това произтича от задълженията й по трудовия договор, а не съставлява вземане. Въпреки това обаче е възможно тя да е получавала заплатата си фактически като е взимала сума от касата. В тази насока обаче доказателства не е събраха. Разпитаните лица свидетелстват за принципна уговорка за взимане на пари от оборота, като Д. В. следвало да се обажда на ищцата предварително, за й позволи това. Нито един от свидетелите обаче не възприел такова позволение да е дадено конкретно за процесните месеци, което е от значение за спора. Свидетелите не са възприели и реално И. М. да е взелапари от касата през процесните месеци и в претендирания размер от 313 лв.

С разпореждане от 07.05.2013 г. районният съд по искане на ответника е задължил И. М. да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, като отговори на въпросите получавала ли е трудови възнаграждения за процесните месеци и взимала е дължимите възнаграждения от оборота на магазина. За дата на съдебното заседание ищцата е представила болничен лист, не се е явила и е отговорила в писмен вид на поставените въпроси отрицателно. Безспорно според разпоредбата на чл. 176 ГПК писменият отговор на въпросите не съставлява даване на обяснения по надлежния начин, страната трябва да се яви лично и да бъде разпитана. А разпитът се провежда при лично явяване на лицето от състава на съда. Дори обаче да се приеме, че страната е отказала да отговори на въпросите без основателна причина, то това обстоятелство следва да се оцени предвид всички други събрани по делото доказателства. Съдът намира, че с оглед доказателствената съвкупност и липсата на други доказателства за извършено плащане не може да се приеме за доказано, че въззивникът е заплатил трудовите възнаграждения.

Предвид гореизложеното решението на районния съд следва да се потвърди за месеците април, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и януари, февруари и април 2011 г. Съгласно претенцията на ищцата дължимото трудово възнаграждение за тези месеци е 2817 лв. /девет месеца по 313 лв./ Според изготвената експертиза дължимото нетно възнаграждение за всеки от тези месеци е повече от 313 лв. следователно претенцията е основателна. Решението следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца за месец юли 2010 г. сумата от 313 лв.

По разноските. Пред първата инстанция.Ищцата е сторила разноски в размер на 250 лв. за адвокатско възнаграждение, а ответникът – в размер на 500 лв. И двете страни представят списък по чл. 80 ГПК. Дължимата държавна такса за предявяване на иска е в размер на 126 лв., а за изготвяне на експертизата от бюджета на съда на в.л. са изплатени 130 лв. / общо 256 лв./. Съобразно изхода на спора ответникът “. – 1- К. К.” следва да заплати на ищцата И. М. според уважената част от претенцията сума в размер на 225 лв. Ищцата следва да заплати на ответника сума в размер на 50 лв. Според уважената част от претенцията ответникът следва да заплати по сметка на РС Р. сума в размер на 230,40 лв. / 117 лв. за експертиза и 113,4 лв. държавна такса/. Горницата над 230,40 лв. до 256 лв. в размер на 25,6 лв. остава за сметка на съда, т.к. ищецът е освободен от заплащане на своите такси и разноски.

Пред втората инстанция. Ищцата е понесла разноски в размер на 300 лв. за А. възнаграждение. Списък по чл. 80 ГПК не е представен. Ответникът е сторил основателно разноски в размер на 63 лв. – държавна такса за въззивно обжалване / половината от 126 лв. е 63 лв., а не 65 лв., колкото са внесени/. Държавна такса се събира само по молба за обезпечение на бъдещ иск, но не и по предявен иск. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, според който на А. С. са заплатени 350 лв. А. възнаграждение. В договора обаче не е отразено по какъв начин е изплатена сумата – в брой или по сметка, не е посочено и дали сумата е платена. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в договора следва да е отразен начинът на плащане и заплащането, като тогава договорът има характер и на разписка. В противен случай разноските не е доказано да са сторени и не се дължат. Представен е списък по чл. 80 ГПК. От бюджета на съда на в.л. са изплатени 30 лв. Съобразно изхода на спора ответникът “. – 1- К. К.” следва да заплати на ищцата И. М. според уважената част от претенцията сума в размер на 270 лв. Ищцата следва да заплати на ответника сума в размер на 6,30 лв. Според уважената част от претенцията ответникът следва да заплати по сметка на БлОС сума в размер на 27 лв. Горницата над 27 лв. до 30 лв. остава за сметка на съда, т.к. ищецът е освободен от заплащане на своите такси и разноски.

Според чл. 280, ал. 2 ГПК решението на настоящата инстанция е окончателно.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2520/27.05.2013 г., постановено по гр. дело № 331/2013 г. по описа на Районен съд Р. В ЧАСТТА, в която предявеният от И. П. М. ЕГН *, с А. гр. Р., У. „П.” № 10 против “. 1- К. К. ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. Б., У. „М. Т.” № 22, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от общо 3 130 лева, представляваща дължими трудови възнаграждения за месеците април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и януари, февруари и април 2011 г., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на подаване на иска – 19.03.2013 г. до погасяване на вземането, е уважен за месец юли 2010 г. и разликата над размера от 2817 лв.до пълния предявен размер от 3 130 лева,

както и В ЧАСТТА, в която “. 1- К. К. ЕИК . е осъден на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати наИ. П. М. ЕГН *, сумата от 250 лева направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за разликатанад размера от 225 лв. до 250 лв.,

както и В ЧАСТТА, в която “. 1- К. К. ЕИК . е осъден да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на РС Р. сумата от 126 лв. държавна такса по предявения иск за разликата над размера от 113,40 лв. до 126лв.,

както и В ЧАСТТА, в която “. 1- К. К. ЕИК .е осъден да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на РС Р. сумата от 130 лв. разноски за вещо лице за разликата над размера от 117 лв. до 130лв.,

като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. П. М. ЕГН *, с А. гр. Р., У. „П.” № 10 против “. 1- К. К. ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. Б., У. „М. Т.” № 22, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от общо 3 130 лева, представляваща дължими трудови възнаграждения за месеците април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и януари, февруари и април 2011 г., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на подаване на иска – 19.03.2013 г. до погасяване на вземането, за месец юли 2010 г. и разликата над размера от 2817 лв.до пълния предявен размер от 3 130 лева, като неоснователен,

като ПОТВЪРЖДАВА решение № 2520/27.05.2013 г., постановено по гр. дело № 331/2013 г. по описа на Районен съд Р. в останалите му части.

ОСЪЖДА И. П. М. ЕГН *, с А. гр. Р., У. „П.” № 10 да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на “. 1- К. К. ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. Б., У. „М. Т.” № 22, сума в размер на 50 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред районния съд.

ОСЪЖДА И. П. М. ЕГН *, с А. гр. Р., У. „П.” № 10 да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на “. 1- К. К. ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Б., У. „М. Т.” № 22, сума в размер на 6,30 лв. - разноски за държавна такса за въззивно обжалване пред БлОС.

ОСЪЖДА “. 1- К. К. ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. Б., У. „М. Т.” № 22 да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на И. П. М. ЕГН *, с А. гр. Р., У. „П.” № 10, сума в размер на 270 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред БлОС.

ОСЪЖДА “. 1- К. К. ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. Б., У. „М. Т.” № 22 да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд Б. сума в размер на 27 лв. - разноски за вещо лице.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: