Р Е Ш Е Н И Е
№ 1430
гр. Перник, 21.10.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК ХІ-ти
състав, гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено двадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при
участието на секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6997 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба подадена
ОТ „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В Чрез пълномощника си Краси Красимиров
Ангелов, редовно упълномощен с пълномощно peг. № 2644/17.02.2017г. на нотариус
с peг. № 271
СРЕЩУ:
1. Б.К.А. ЕГН: **********,
адрес: ***
И
2. М.В.Б. ЕГН: **********
адрес: ***
с искане да бъде
установено, че длъжниците Б.А. и М.Б. в размер на 3592.29 лв. /три хиляди петстотин
деветдесет и два лева и двадесет и девет ст./ представляващи неизплатено
задължение по ДПК № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението.
В исковата молба
се посочва, че страните по делото сключили договор за кредит от 22.02.2016 г.,
с който на ответниците били предоставени парични средства в размер на 500 лева.
Ответникът се задължил на 12 месечни вноски да върне главницата, но не е
извършил никакво плащане по кредита.
Назначеният
особен представител на ответниците в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковата
претенция.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Издадена е заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3082 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд, която е в полза на заявителя „Профи кредит България” ЕООД
срещу длъжника Б.К.А. ЕГН: **********, адрес: *** и М.В.Б. ЕГН: ********** адрес: *** като се отнася за вземания,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ********** от 22.02.2016 г.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото
дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
процесните вземания.
По делото е
представен договор за кредит № ********** от 22.02.2016 г., сключен между „Профи кредит
България” ЕООД и Б.К.А. ЕГН: **********, адрес: *** и М.В.Б. ЕГН: **********
адрес: ***. По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да
отпусне кредит в размер на 3000.00 лева. В т. VI „параметри“ от договора се съдържа следното: сума на кредита: 3000.00
лева; срок на заема: 24 месеца; размер на вноска 185.46 лева; ГПР 41,17 %,
годишен лихвен процент 41,17 % и общо задължение: 4 451.04 лева. Посочено
е още, че е поето задължение за заплащане на сума в размер на 1308.00 лева за
предоставен пакет от допълнителни услуги.
Представени са
платежни нареждания от 23.02.2016 г. , от което се установява, че ответникът е
получил сумата в размер на 4 000 лева, която е предмет на обсъждания
кредит.
При така установените фактически обстоятелства по
делото, съдът приема за установено от правна страна следното:
Правната същност
и целта на установителния иск по чл.422 от ГПК е да бъда признато със сила на
пресъдено нещо, че е налице конкретно, установено по основание и размер вземане
на едно лице, за което конкретно вземане, то се е снабдило със заповед за
изпълнение.
От посочените
особености следва извода, че иска по чл.422 от ГПК всякога е обвързан от
конкретното основание и конкретния размер на вземането, така, както то е било
заявено по реда на чл.410 или чл.417 от ГПК. В контекста на разглеждания казус
и твърденията в исковата молба това означава, че ищецът следва да докаже
съществуването на договор, по който да е налице подлежащо на изпълнение вземане
против ответниците - на стойност исковата сума, представляваща дължима главница
по договора за договор за отпускане на паричен заем.
Фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на
задължението за неговото връщане.
От предмета на
процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9
от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл.
10, ал. 1 ЗПК писмена форма и съдържа минималните изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Съдът намира, че
договорът е сключен на 22.02.20016 г., като ответниците са се задължили да върнат
кредита на 24 равни месечни вноски, т. е. падежът на последната вноска 15.03.2018
г. По делото се установи, че ответната страна е усвоила сумата от 4000.0 лева,
представляваща заемна сума по кредита плюс рефинансирани задължения по Б.А..
По делото
безспорно се установи, че ответниците са придобили качеството на длъжник по сключения договор за
отпускане на паричен заем № **********
/ 22.02.2016г.. Данните несъмнено сочат,
че ответниците са се ползвали от предоставения им кредит, но не са изпълнявали
точно и в срок насрещните си задължения по Договора.
При това
разбиране на доказателствата и по изложените съображения съдът намира
предявения иск за основателен и доказан, поради което същия следва да бъде
уважен, със съответните законни последици, като с постановеното по делото
решение следва да бъде установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата от
3592.29лв., която съответства на сумата, за което е издадена заповед за
изпълнение парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2349/11.05.2018 г. по ч.гр.д.
3082/2018 по описа на Пернишки
районен съд.
Съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и в заповедното производство
съответни на уважената част на исковете. Това налага в полза на ищеца да се
присъдят разноски както следва: 122.62 лева за заповедното производство и 671.07
лева – разноски в исковото производство.
По отношение на дължимостта
на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2018 на ОС ГТК на ВКС,
настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки
отговорността за разноските както в исковото така и в заповедното производство,
следва да присъди в полза на ищеца сумата от в общ размер от 793.69лв.,
за направените разноски в размер на сумата от 72.62
лв. - държавна такса в хода на заповедното и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 71.07 лв - държавна
такса в исковото и 300.00 - депозит за особен представител и 300.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение направени разноски в хода на исковото
производство.
Водим
от горните мотиви Пернишки районен съд на осн чл. 422 във вр с чл.410 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Б.К.А. ЕГН: **********, адрес: *** М.В.Б. ЕГН: ********** адрес: ***, ЧЕ
ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. сумата в размер 3592.29 лв. /три хиляди
петстотин деветдесет и два лева и двадесет и девет ст./ представляващи
неизплатено задължение по ДПК № ********** както и лихва за забава от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, а именно от 10.05.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед изпълнение на
парично задължение по чл. 410 № 2349 / 11.05.2018 по ч. гр. д. № 3082 / 2018 по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА Б.К.А. ЕГН: **********, адрес: *** М.В.Б.
ЕГН: ********** адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, сумата 793.69лв., / седемстотин деветдесет и три лева и 69 ст./
- представляваща направените съдебно деловодни разноски, в хода на исковото и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба
пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните
След
връчване на съобщение за изготвяне на решението на особения представител ДЕЛОТО
ДА ДОКЛАДВА относно изплащане възнаграждението на назначения по реда на чл.
47, ал.6 от ГПК на разноски на ищеца -
особен представител на ответника.
След влизане на
решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. 3082/2018г. по описа на
съда, което да бъде върнато в деловодството на ПРС и докладвано на съдията-докладчик
издал заповед № 2349/11.05.2018г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: