МОТИВИ по НОХД № 30 021/11 г. по описа на
РС - М.
Подсъдимият А.И.С. е обвинен в това, че на 23.06.2010 година в село Д. И., обл. М. при условията
на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол - М.С.К. xxx, като я
принудил към това със сила и заплашване- престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 1, т. 2 от НК; както и в това, че
на 23.06.2010 година в село Д. И., обл. М. извършил действие с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление (орален акт) по отношение
на лице, навършило 14 - годишна възраст - М.С.К. xxx, като употребил за това
сила и заплашване- престъпление по чл. 150 ал. 1 във с чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК.
Прокурорът поддържа обвиненията,
пледирайки конкретни по вид и размер наказания, като на основание чл. 23 ал. 1
от НК предлага да се определи едно общо най- тежко наказание измежду посочените
две деяния, като на основание чл. 59 ал. 1 от НК се приспадне времето през
което подсъдимия С. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”. Предлага
също на основание чл.
70 ал. 7 от НК подсъдимият да изтърпи ОТДЕЛНО и не изтърпяната част в размер на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ДЕСЕТ МЕСЕЦА И ДВАНАДЕСЕТ ДНИ от наказанието лишаване от свобода
постановено по НОХД № 84/1994г. година на ОС- М., тъй като в изпитателен срок
на условното предсрочно освобождаване, постановено с определение на Софийски
градски съд, постановено по нчд №4545/2009г. по описа на същия съд, влязло в
законна сила на 06.11.2009 година е извършил нови умишлени престъпления на 23.06.2009година,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият А.И.С. се признава за виновен по обвиненията,
давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват
свидетелите и вещите лица. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подс. С. призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подс. С. пледира наказанията да бъдат наложени в размерна пет години
лишаване от свобода, респ. общото такова да е в такъв размер, давайки съгласие
преди това по смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК.
Производството се разви при
условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – съгласно чл. 371,
т. 2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите
и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
На 29.10.2009 година
подсъдимия А.И.С. бил освободен предсрочно условно от Затвора гр. С., където
изтърпявал наказание лишаване от свобода, наложено му с влязла в сила присъда
по н. о. х. дело № 84/1994 год. по описа на Окръжен съд - гр. М..
След като излязъл от
затвора, той се прибрал в родното си място - с. Д. И., обл. М.. Тъй като къщата,
в която живеел преди да влезе в затвора била разрушена, той отишъл да живее в
дома на вуйчо си - св. Г. Н. И.. Там той живял около десет дни, след което се
преместил да живее в къща, находяща се в с. Д. И., ул. „Я.” №28, за която бил
разбрал, че е изоставена и никой не живее в нея.
Въпреки това, че
вече имал покрив над главата, подсъдимият А.С. ходел често до наследствения си
имот, където се намирала бащината му къща, за да разчиства мястото. В
непосредствена близост до неговия имот се намирала и къщата на св. М.С.К., в
която тя живеела, заедно с майка си - св. С. П. П., брат си - св. Д. Б. И. и
малолетното си дете. При посещенията си в имота, подсъдимия С. започнал да
търси постоянни контакти със св. М.С.К., като с течение на времето двамата се
сближили и в края на месец април 2010 година, подсъдимият С. предложил на св. К.
да се съберат да живеят заедно в неговия дом. Св. К. се съгласила и отишла да
живее в дома му.
На втория ден от
съвместното им съжителстване, подсъдимият С. започнал да пие и да се държи
грубо със св. К.. Това я накарало да избяга и да се върне в дома на майка си -
св. С. П.. Там тя останала около два-три дни, след което отново се върнала в
дома на подсъдимия С., тъй като за този период от време, той многократно я
уверявал, че много я обича и не може да живее без нея.
Около 20.05.2010
година, подсъдимият С. се върнал от работа пиян и без причина започнал да бие св.
К.. Тя се уплашила и го излъгала, че иска да отиде до тоалетна. След като
излязла, побягнала и отишла право в дома на майка си. От този момент, св. К.
започнала да избягва всякакви срещи и контакти с подсъдимия С., но когато
същите били неизбежни, на молбите му да се върне при него, отговаряла
категорично, че не желае да има нищо общо с него.
На 22.06.2010 година,
около 20.30 часа, св. К. се намирала в дома на майка си и заедно със св. Д. Б. К.
слушали музика в коридорчето на къщата им. По някое време те чули силен шум и
видели как двете крила на входната врата се отварят и на прага на вратата се появил
подсъдимият С., който държал в едната си ръка бутилка с ракия, като видимо бил
пиян. Той заявил на св. К., че е дошъл да я вземе и без нея няма да си тръгне, но
тя му отговорила, че не иска да тръгва с него. Ядосан от отговора й, подсъдимият
С. започнал да крещи, че ако не тръгне веднага с него, ще изпотроши всичко в
къщата и ще пребие св. Д. И.. Св. К. отново отказала да се подчини на
подсъдимия С., въпреки заканите му, но той продължавал да крещи и й наредил да
си даде личната карта. Уплашен от случилото се св. Д. И., помолил сестра си да
даде на подсъдимия С. личната си карта и да тръгне с него. Св. К. намерила
личната си карта, подала я на подсъдимия С., взела в ръце малолетното си дете и
тръгнала с него. По пътя, той непреставал да я уверява, че я обича, че не може
без нея. Когато стигнали до улица „Я.”, подсъдимият С. изведнъж се строполил на
земята и не помръдвал. Св. К. се възползвала от така създалата се ситуация и
побягнала към центъра на селото, за да намери майка си - св. С. П., където след
като я намерила й разказала всичко, което е преживяла. Тогава св. П., изпратила
св. К. при св. Ц. И. xxx Й., за да му разкаже и на него случилото и за да бъдат
известени и органите на полицията. Към 21.30 часа, св. Ц. И. се обадил по
телефона на св. В. Г. - служител в РУ „Полиция” - гр. М., отговарящ за района
на с. Д. Й. и му съобщил за възникналия скандал между св. П. и подсъдимия С.. Св.
В. Г., заедно със свой колега - св. И. Т. И. xxx Й. и по-конкретно към дома на
св. П.. Тя им разказала за случилото се и те веднага се отправили към дома на
подсъдимия С. със служебния си автомобил. На около 50 метра от адреса, на който
живеел подсъдимия С., на улицата св. Г. и св. Т. забелязали, че има паднал
човек. Когато слезли от автомобила си и се приближили към лежащия човек, те
установили, че това е именно подсъдимия С.. Те направили опит да го събудят, но
не успели. По същото време по улицата минал св. Г. Даниелов Милков - съсед на
подсъдимия С. и го помолили да им помогне да изправят подсъдимия С.. Св. Милков
подхванал подсъдимия С. и докато го изправял от десния му джоб изпаднал калъф с
лични документи. Св. Т. взел калъфа и като го разтворил видял личната карта на
св. К. и я прибрал в себе си. След като св. Милков изправил подсъдимия С., го
завел до дома му и го оставил на леглото, на което последния спял и си тръгнал,
а св. Т. и св. Г. отишли до дома на св. К. и й върнали личната карта.
Около 05.00 часа на
23.06.2010 година, подсъдимия С. се събудил и решил отново да отиде до дома на
св. К.. Когато стигнал там, той започнал да крещи, искайки св. К. да излезе на
вън. Чувайки виковете му, св. П. се събудили и отишла и събудила и св. К. и
двете останали в стаята на последната. Не след дълго при тях дошъл и св. Д. И.
и тримата останали в стаята и се чудели какво да правят. През това време, подсъдимият
С. започнал да хвърля камъни и тухли по прозорците и не след дълго разбил
входната врата на къщата и застанал пред вратата на стаята на св. К., като се
опитвал да я разбие. След като не успял, той ги заплашил, че ако не го пуснат, ще
влезе през прозореца и ще стане по лошо за тях. Тогава св. К., притеснена за
близките си, махнала райбера от вратата, който възпирал подсъдимия С. и го
пуснала в стаята. Подсъдимият С. я хванал за дясната ръка в областта на китката
и започнал да я дърпа навън. През цялото време, докато я изкарвал от дома й, той
и повтарял, че я обича и че ако го изостави ще я пребие. Извел я на улицата и я
повел към дома си, като през цялото време я стискал за ръката. Когато стигнали
до дома му, той я бутнал в стаята, в която спял и й заповядал да се съблича. Св.
К. отказвала да се съблече, но той я заплашил, че ще я пребие, че ще пребие
майка й и брат й. Уплашена от думите му, св. К. свалила дрехите си и останала
гола. Подсъдимият С. свалил панталоните си и слиповете си и седнал на леглото и
казал на св. К., че иска да му направи свирка. Тя му отговорила, че не иска, но
той я дръпнал към себе си. Хванал главата й и я приближил към половия си орган
и стискайки бузите й, го вкарал в устата й, хванал главата й с двете си ръце и
започнал да я движи напред назад. През цялото време св. К. плачела и имала
усещането, че всеки момент ще повърне. По някое време, тя успяла да се измъкне
от ръцете му и тъй като се чудела как го да накара да спре, му казала, че й се пие
кафе. Подсъдимият С. я пуснал и тя отишла в коридорчето и направила кафе, като
през цялото време подсъдимия С. стоял до нея. След като направила кафето, тя
сипала от него в две чаши и останала права, а подсъдимият С. седнал на един
стол. Тогава св. К. му казала, че иска да си тръгва, но той и заявил, че няма
да я пусне и взел в ръката си ножа, който се намирал на масата и започнал да
почуква по нея с острието на масата. Не след дълго, той станал от стола, дръпнал
я за ръката и отново влезли в стаята. Подсъдимият С. седнал на леглото и отново
придърпал св. К. към себе си и я принудил да осъществи орален акт с него, който
на два пъти бил прекъсван от св. К., тъй като й се гадело и ходила в ъгъла на
стаята, до вратата за да повръща. След това, подсъдимия С. я накарал да легне
на леглото, но тя неискала и тогава той се приближил към нея хванал я за
гърдите и я блъснал на леглото. Подсъдимият С. легнал върху нея, вдигнал
краката й и се съвкупил с нея. През цялото време, св. К. плачела и го молела, да
спре, но той не спирал.
По някое време, подсъдимият
С. спрял и се отпуснал върху св. К.. Тя се чудела как да избяга от него и му
казала, че й се пуши цигара с ясното съзнание, че той не пуши и ако реши да
изпълни желанието й ще му се наложи да отиде до съседите си. Но подсъдимия С. и
казал, че още не е приключил с „чукането” и отново се съвкупил с нея, като св. К.
пищяла от болка. Когато свършил, той казал на св. К., че вече могат да лягат да
спят. Не след дълго пред дома на подсъдимия С. спрял автомобил и той бил
извикан по име. Той казал на св. К. да стои вътре и да мълчи, а той се облякъл
и излязъл навън. През това време, св. К. се облякла и седнала на леглото и се
молела дано някой е дошъл да я спаси. Тъй като вратата на стаята, водеща към
коридора била отворена, тя видяла, че в къщата влизат св. Т. и св. Г., разплакала
се и им разказала какво се е случило. Св. Т. и св. Г. веднага съобщили в
дежурната част при РУ „Полиция” - гр. М. и изчакали пристигането на оперативно
- следствена група от гр. М.. Като през това време, св. К. била изведена от
дома на подсъдимия С. и качена в служебния автомобил на св. Т. и св. Г..
От заключението на експертите
по назначена комплексна психолого -психиатрична експертиза се установява, че
подсъдимият А.И.С. е с леко изоставане в умственото развитие, несъответно
спрямо календарната му възраст. Същият е психично годен правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях. Не
страда от алкохолна, наркотична или друга зависимост, която да повлияе върху
психиката и поведението му. Към момента на извършване на деянието е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
От заключението на
експерта по назначена и изготвена съдебно - медицинска експертиза е видно, че
при прегледа на М.С.К. са установени кръвонасядане в областта на дясна предмишница;
оток в областта на дясната срамна устна на половия орган, разкъсване на
лигавицата на преддверието на влагалището. Уврежданията са получени по
механизма на удари или притискане с или върху твърди тъпи предмети, като добре
отговарят да са получени по време и начин посочен о прегледаната. Уврежданията
в областта на половия орган добре отговарят да са получени при полов акт. Посочените
увреждания са от естество да й е причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
От заключението на експерта
по назначена и изготвена съдебно - медицинска експертиза е видно, че при
прегледа на А.И.С. са установени: разкъсно -контузна рана и охлузване във
външната част на дясна вежда; оток и кръвонасядане по горен клепач на дясно
око; охлузвания в областта под долен клепач на дясно око към дясна скула; оток
и охлузване в дясната тилна област на главата; охлузвания по задната повърхност
на дясната лакетна става; кръвонасядане и охлузване по гърба в областта под
дясната лопатка. Уврежданията са получени по механизма на удари с или върху
твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Същите са с давност на получаване около 24
часа, като по своя характер и локализация много добре отговарят да са получени
по начин посочен от прегледания - при падане от собствен ръст върху твърда
неравна повърхност. При прегледа в областта на половия орган не се установяват
видими външни следи от травматични увреждания и от специфични зацапвания, което
не изключва същия да е извършил полов акт по времето, за което се съобщава. Посечените
увреждания са от естество да водят до временно разстройство на здравето, не
опасно за живота.
От справката за съдимост се установява, че
подсъдимия А.И.С. е осъждан за извършени от него престъпления, както следва: с
присъда по н. о. х. дело № 84/1994 год. по описа на Окръжен съд гр. М., влязла
в сила на 04.01.1995 год. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК и е осъден на пет години лишаване от свобода. Със
същата присада е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 199, ал.
2, т. 2, предложение първо, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и е осъден на
осемнадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК
измежду така определените наказания е определено едно общо наказание в размер
на най- тежкото от тях - осемнадесет години лишаване от свобода, което на
основание чл. 24 от НК е увеличено с 1/3 или общо за изтърпяване двадесет и
четири години лишаване от свобода при първоначален усилено строг режим.
При така установените факти и обстоятелства може да се
направи обоснован правен извод, че с деянията си подсъдимият А.И.С. е
осъществил престъпления, наказуеми по по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 1
т. 2 от НК и по чл. 150, ал. 1 от НК.
От обективна страна,
подсъдимият С. xxx при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски
пол - М.С.К. xxx, като я принудил към това със сила и заплашване.
От субективна страна,
подсъдимият С. е действал виновно, при условията на пряк умисъл. Т. е. съзнавал
е обществената опасност на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
От обективна страна,
подсъдимият С. xxx извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление (орален акт) по отношение на лице, навършило 14 -
годишна възраст - М.С.К. xxx, като употребил за това сила и заплашване.
От субективна страна, подсъдимият С. е
действал виновно, при условията на пряк умисъл. Т. е. съзнавал е обществената
опасност на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Престъплението по чл. 152 от НК е
квалифицирано, като такова извършено при условията на опасен рецидив, тъй като
видно от справката за съдимост изпълнителното му деяние е осъществено след като
подсъдимия С. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК.
При
условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания от
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и
съдът намира, че обвиненията са доказани по несъмнен начин. Страните не спорят
по фактите и обстоятелствата на обвиненията, затова и съдът не счита, че следва
да излага мотиви в тази насока.
Причините за извършване на деянията от
подсъдимия С. са корис и ниско правосъзнание и морал.
За извършените от
подсъдимия С. престъпления визирани по-горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му
определи съответни наказания – ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл. 152, ал.
3, т. 5 във връзка с ал. 1 т. 2 от НК и ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъплението по чл. 150 ал. 1 от НК, като
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така наложените наказания с една трета,
а именно с ТРИ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за първото престъпление и
определя наказание в размер на ШЕСТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и с ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за престъплението по чл. 150 ал. 1 от НК и опреселя наказание в размер
на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, които наказания следва да се изтърпят от подсъдимия ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
При
определяне вида и размера на наказанията съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за тяхната индивидуализация, като ги определи
при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК, намалявайки ги с една трета
съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК. Наказанията бяха определени при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – признание на вината и лекото
изоставяне на подсъдимия в уствено развитие. Съдът намери, че не са налице
условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства и затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК не
извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба. Съдът не бе длъжен при
условията на чл. 2, ал. 2 от НК да прилага разпоредбата на чл. 58а НК / в
редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010 г. /, респ. да налага
наказанието задължително при условията на чл. 55 НК и без да са налице условия
за това, защото деянията са извършени след влизане в сила на изменението – 23.06.2010г.
Разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК последно във времето е изменяна с ДВ, бр. 27/09
г., ЗИДНПК публикуван в ДВ бр. 32/10 г. в сила от 28.05.2010 г. без да засяга
тази разпоредба. Освен това нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК е процесуална, а
известно е, че само материално правна норма може да се прилага при условията на
чл. 2, ал. 2 НК.
При определяне вида и размера
на наложените наказания, съдът намира, че са съобразени с целите по чл. 36 НК
при отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, респ. степента обществена
опасност на конкретните деяния и степента обществена опасност на подс. С.. Съдът
намира наложените наказания и за съответни по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът
определя на подсъдимия А.И.С. едно общо наказание за посочените по- горе две
деяния до размер на най тежкото от тях, а именно ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като на основание чл. 58а, ал.
1 от НК намалява така наложеното наказание с една трета, а именно с ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ОПРЕДЕЛЯ НАКАЗАНИЕ в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 61 т. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален “СТРОГ”
режим за изтърпяване на определеното общо най- тежко наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 60 ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определеното общо
най- тежко наказание “ШЕСТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ” да бъде изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето през което на
подсъдимия А.И.С. е била взета мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано
от 24.06.2010 година до влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 70 ал. 7 от НК съдът постанови
подсъдимият А.И.С. да изтърпи ОТДЕЛНО и не изтърпяната част в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ДЕСЕТ МЕСЕЦА И ДВАНАДЕСЕТ ДНИ от наказанието лишаване от свобода
постановено по НОХД № 84/1994г. година на ОС- М., тъй като в изпитателен срок
на условното предсрочно освобождаване, постановено с определение на Софийски
градски съд, постановено по нчд №4545/2009г. по описа на същия съд, влязло в
законна сила на 06.11.2009 година е извършил нови умишлени престъпления на 23.06.2009година,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия А.И.С. да заплати по
сметка на ВСС сумите – 170.00 лева деловодни разноски – изплатено
възнаграждение на вещи лица, разходи за извършена съдебно медицинска експертиза
и комплексна психолого - психиатрична експертиза и 5 / пет / лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
След определяне и
изплащане на адвокатско възнаграждение от НБПП гр. С. на назначения служебен
защитник, съдът ще се произнесе и за тези разноски с определение по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: