№ 180
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503434 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 -274 ГПК.
Образувано е по жалби на страните по гр.д. № 6754/2018г. по описа на СГС, І-3 ти
състав срещу решението от 14.07.2020г., с което е уважен частично иска на Г. С. В. срещу
Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, като му е присъдено такова
от 10 000 лева, ведно със законната лихва от 28.07.2014г.
Ищецът В. обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата
над 10 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, излагайки доводи за неправилно
приложение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна в обжалваната част и присъждане на пълния размер
на обезщетението.
Прокуратурата на РБ обжалва решението в частта, с която искът е уважен, като
твърди необоснованост и неправилно приложение на закона. В срока за въззивно обжалване
поддържа направеното с отговора по чл. 131 ГПК възражение за погасителна давност по
отношение вземането за лихви, по което първата инстанция не се е произнесла.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно.
Формираните в отговор на оплакванията на страните съображения на въззивния съд са
следните:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
1
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано – чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ (изм.). Отговорността е обективна и за възникването й
по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во ЗОДОВ са необходими две предпоставки: повдигане на
обвинение за извършване на престъпление и 2) влизане в сила на оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение. В случая и двете предпоставки са налице. По делото е установено,
че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 206,
ал.1 НК. По така повдигнатото обвинение ищецът е привлечен като обвиняем с
постановление от 18.04.2011г., с което е взета и мярка за неотклонение „ парична гаранция“
в размер на 1000 лева. Така образуваното срещу ищеца наказателно производство е
приключило с влязла в сила на 28.07.2014г. оправдателна присъда.
Заявените за обезвреда морални щети представляват обичайните негативни
преживявания, които едно обвинено в престъпление лице изпитва – душевно безпокойство,
тревога, негативни преживявания, засегнати чувства на лично достойнство и чест, унижение,
уронване на доброто име в обществото, смущения в социалното общуване, влошаване на
здравословно състояние без болестни прояви.
Формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика приема последователно в
последните години, че претендираните по реда на ЗОДОВ конкретни морални вреди, които
са в рамките на обичайните негативни преживявания / тези, които нормално, предвидимо от
правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в престъпление,
впоследствие оправдано, лице преживява/, както и причинно – следствената връзка между
тях и обвинението, не подлежат на формално доказване. След като е доказано увреждащото
действие /безспорно в случая/, искът се явява доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните
такива, но разпитаната по делото свидетелка В., съпруга на ищеца, ги потвърждава.
Прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението
налага преценка на обстоятелства, касаещи от една страна наказателното преследване, а от
друга – отражението му върху личността и начина на живот на ищеца.
В случая наказателното производство е приключило в разумен срок – за три години в
досъдебна и съдебна фаза; ищецът е бил с най- леката мярка за неотклонение и то за по –
малко от половината от периода на наказателното преследване ( от 18.04.2011г. до
08.06.2012г.); участието му в процесуално следствените действия не е било интензивно;
обвинението е за тежко умишлено престъпление.
Незаконното обвинение е имало силно негативно отражение върху личността и
начина на живот на ищеца - така св. В., чиито показания настоящата инстанция кредитира
като преки и достоверни и заключението на в.л. психолог К..
При съпоставяне на изброените фактори превес имат обуславящите по – нисък
размер на обезщетението за неимуществени вреди ( тези, определящи по –висок размер, са
единствено интензитета на отражението на наказателното преследване върху живота на
ищеца и това, че обвинението е за тежко умишлено престъпление), поради което настоящата
инстанция намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди такъв от
8 000 лева.
Погасителната давност за вземането за лихви върху обезщетението за неимуществени
вреди по ЗОДОВ е тригодишната по чл.111, б.”в” ЗЗД. Възражението за изтекла давност е
направено своевременно от ответника – с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК и в
нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдено от първоинстанционния съд.
2
Същото е основателно. В случая исковата молба е подадена на 21.05.2018г., а вземането е
изискуемо от 28.07.2014г. Следователно искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетението е основателно за непогасената по давност част от вземането за лихва, считано
от 21.05.2015 г. За периода преди тази дата, от 28.07.2014г. до 21.05.2015г., искането за
лихва е неоснователно като погасено по давност и следва да се отхвърли.
В обобщение на гореизложеното, като достига до различни крайни изводи от
първоинстанционния съд, въззивният следва да постанови решение, с което отмени
решението в частта, с която искът е уважен за разликата над 8000 лева до 10 000 лева и е
присъдена законна лихва за периода 28.07.2014г.-21.05.2015г. и отхвърли иска за тази
разлика, и потвърди решението в останалата обжалвана част, с която искът е уважен до
размер от 8000 лева и отхвърлен за разликата над 10 000 лева до 50 000 лева.
При този изход на спора присъдените на ищеца от първата инстанция разноски
следва да бъдат намалени на общо 72 лева, а на адвокатския пълномощник на ищеца се
следват разноски по чл. 38 ЗА за процесуално представителство пред двете инстанции,
съразмерно на уважената част от иска или общо 1186, 67 лева ( 664 лева за представителство
пред първата инстанция и 522, 67 лева за представителство пред въззивната инстанция) .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-3 ти състав от 14.07.2020г. по гр.д. № 6754/2018г. в
частта, с която е уважен иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 8000 лева до 10 000
лева и е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
28.07.2014г. - 21.05.2015г., както и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски над 72
лева , а на адв. Л. К. В., на основание чл. 38 ЗА – възнаграждение над 664 лева и
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. С. В. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Л. В., гр.***,бул.
*** №5, ет. 3, офис 2 срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление за
разликата над 8000 лева до 10 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва
върху обезщетението за периода 28.07.2014г.- 21.05.2015г.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-3 ти състав от 14.07.2020г. по гр.д. №
6754/2018г. в останалата обжалвана част, с която искът е уважен до размер от 8000 лева,
ведно със законната лихва от 21.05.2015г. до окончателното изплащане и отхвърлен за
разликата над 10000 лева до 50 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на адв. Л.К. В., гр.***,бул. *** №5, ет. 3,
офис 2, на основание чл.38 ЗА, сумата 522, 67 лева – адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4