№ 6730
гр. София, 14.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110149583 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на К. Я. Д. срещу „............, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане ответника да
плати на ищеца сума в размер на 76,08 лв. /допуснато е изменение на размера на
предявения иск, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, чрез неговото намаляване с
протоколно определение от 21.03.2024 г./, представляваща платена без основание – въз
основа на нищожната договорна клауза, сума по договора кредит.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
11.01.2018 г. е сключил с ответника договор за паричен заем № .........., по силата на
който му е предоставена в заем сума в размер на 1500 лева. Сочи, че в чл. 4 от
процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват кредитът да бъде обезпечен
с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
кредитодателя. Съгласно ал. 2 от чл. 4, в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение в срока по предходната алинея, кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 400 лв., платима с определените погасителни вноски.
Ищецът твърди, че доколкото не е изпълнил задължението за предоставяне на
обезпечение по кредита е следвало да заплати в полза на ответното дружество
неустойка в размер на 400 лева. Поддържа, че е погасил изцяло задълженията,
произтичащи от договора. Излага доводи, че неустоечната клауза по чл. 4 от договора е
изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Отбелязва, че клаузата не е индивидуално уговорена.
Счита, че клаузата е нищожна и поради противоречието й с добрите нрави. Твърди, че
уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и има за цел
неоснователното обогатяване на кредитодателя. В тази връзка, моли съда след
установяване нищожността на отделните клаузи от договора, да постанови решение, с
1
което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 50 лева - частичен иск от 400
лева, представляващи недължимо платени суми по договор потребителски кредит №
.......... от 11.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Поддържа, че клаузата, предвиждаща процесната неустойка е
законосъобразна. Съобразно изложеното е направено искане съдът да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски районен съд, като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за осъждане ответника да плати на ищеца сума в размер на 76,08 лв., представляваща
платена без основание – въз основа на твърдяна за нищожна договорна клауза на чл. 4,
ал. 2 от договор за паричен заем № 3125193/11.01.2018 г., неустойка за непредставяне
на обезпечение по чл. 4 от договора. Съдът констатира, че с определението за
насрочване неправилно е посочил, че предмет на делото е и установителен иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД, тъй като с депозираната искова молба и уточнения към
нея не е предявен такъв иск – формулиран е петитум единствено за осъждане на
ответника да върне платена без основание сума.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Типичен случай на начална липса на основание е налице в
случаите, в които е получено нещо въз основа на нищожна сделка, респективно въз
основа на нищожна клауза от договор, в който смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС. Следователно,
за основателността на предявения осъдителен иск в доказателствена тежест на ищеца е
да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на получаване на
процесната сума от ответника въз основа на сочената за нищожна клауза, включително
и нищожността на същата на сочените от него основания.
При установяване на горепосочените факти, в тежест на ответника е да докаже,
че е налице валидно основание за получаване на претендираната сума, съответно за
задържане на полученото.
В процесния случай между страните не е спорно и от представените
доказателства се установява, че между тях е сключен договор за паричен заем №
........../11.01.2018 г. /л. 72 и сл./, съгласно който ищецът е получил заемна сума в размер
на 1 500 лв. Не е спорно и че в чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено задължение на
ищеца, в качеството на заемател, в срок от три дни след сключването му, да обезпечи
вземанията по него при условията предвидени в договора. В чл. 4, ал. 2 е уговорено в в
случай на непредоставяне на уговореното обезпечение в тридневен срок, задължение за
плащане на неустойка от заемателя в размер на 700 лв., която се плаща разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски.
Спорно между страните е действителна ли е неустоечната договорна клауза
на чл. 4, ал. 2 от процесния договор за заем, предвиждаща плащане на неустойка при
непредставяне на обезпечение, която е включена и в погасителна план към договора за
кредит.
2
Настоящият съдебен състав намира, че обсъжданата договорна неустоечна
клауза от договора за паричен заем № ........../11.01.2018 г. /л. 72 – гръб и сл./ е
неравноправна, защото предвиденото изискване за предоставяне на обезпечение чрез
осигуряване на поръчители и банкова гаранция в чл. 4, ал. 1 съдържа множество
изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид
изключително краткия срок, в който следва да бъдат предоставени – тридневен от
подписване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Уговорена по
този начин неустойката по чл. 4, ал. 2 обезпечава не пряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и за плащане на възнаградителната лихва по
заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план. Предвид
изложеното, съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се
кумулира със задължението, включително е предвидена като размер от
погасителните вноски, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й
функция и противоречи на принципа на добросъвестността. Обстоятелството, че
същата е включена наред с основното задължение в погасителния план също води до
извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е
включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона, с оглед
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК вр. параграф 1 от Допълнителните разпоредби
на ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране
разпоредбите на глава 4 от ЗКП относно оценката на кредитоспособността на
потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за
потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я
прави вероятно неравноправна.
По аргумент от чл. 19 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния
предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК (ГПР да не е
по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на
скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по смисъла на
С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до
извод за неравноправния й характер, съответно за нейната нищожност.
Отделно от това, съдът приема, че обсъжданата договорна клауза е
недействителна и поради противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел,
поради която е сключена, е установяване на допълнително задължение за длъжника, а
не реално обезпечаване на изпълнението на вземането по договора за кредит. В
правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби /в този смисъл: решение 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на
ВКС, решение № 1270/2009 г. по гр. д. № ......... г. на ВКС, определение № 877 по т. д.
№ 662/2012 г. на ВКС и др./. Понятието „добри нрави" предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави
извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Свободата на договаряне не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при
спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на
3
този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия
спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно
право на избор, каквато се установява да е процесната хипотеза.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира обсъжданата
договорна клауза от процесния договор за потребителски кредит за нищожна поради
противоречие с посочените разпоредби на ЗПК и добрите нрави, поради което и
платените въз основа на нея суми са платени без основание.
В конкретният случай предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като по делото не се
установи от ищеца да е извършено плащане въз основа на нищожната договорна
клауза, като е направено и изрично оспорване от ответника в тази насока. За да
достигне до този извод, съдът съобрази приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 64 и сл./, съгласно което не се
установяват платени суми от ищеца за неустойка по процесния договор за заем.
Постъпили са суми в общ размер на 1576,08 лв., с които са погасени главницата в
размер на 1500 лв. и договорната лихва в размер на 76,08 лв.
С оглед липсата на една от предпоставките за основателноста на предявената
искова претенция, а именно плащането на сума, представляваща неустойка по чл. 4,
ал. 2 от ищеца въз основа на нищожната клауза по договора за заем, предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответника, който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на спора, искането за
присъждане на разноски на ищеца е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от К. Я. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ..........., срещу „............., със седалище в град София и адрес на
управление: бул. ..................., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер на 76,08 лв.,
представляваща платена без основание – въз основа на нищожна договорна клауза на
чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № ........../11.01.2018 г., сключен между ищеца, в
качеството на заемател, и ответника, в качеството на заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, К. Я. Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ..........., да заплати на „............., със седалище в град София и адрес
на управление: бул. ..................., сума в размер на 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5