№ 3595
гр. Варна, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110101574 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв.Е. С. – Г., с която срещу
„ЕОС МАТРИКС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, общ.Столична, п.к.1715, район „Витоша", ж.к."Малинова долина",
ул."Рачо Петков -Казанджията" №4-6, с която са предявени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради
настъпване на погасителна давност, сумите, за които срещу ищцата е издаден
изпълнителен лист от 26.01.20212г. по ЧГД №814/2012г. на ВРС, 26-ти с-в, а
именно: 1/ 9375,62лв. - главница; 2/ 11 642,26лв. – лихви; 3/ 4 420,25лв. -
неолихвяема сума, за които е образувано ИД №20127120400090 от 2012г. по
описа на ЧСИ Илияна Станчева, рег.№712 към КЧСИ.
Ищцата в исковата си молба твърди, че в периода между 17.12.2013г. и
04.07.2016г. единственото принудително действие, предприето от „ЕОС
МАТРИКС" ООД срещу Н. С. А. е запор на трудовото възнаграждение на
ищцата, изпратено от ЧСИ на 14.03.2014г. На 25.03.2014г. работодателят
„Региоком" е уведомил съдебният изпълнител, че лицето Н. Алекснадрова е в
отпуск по майчинство, а след завръщането й ще съкращават длъжността. След
тази дата не били предприемани никакви принудителни действия, последното
действие за периода от 14.03.2014г. до 12.01.2024г.. В същия този период били
правени искания за извършване на принудителни действия, но единствено
срещу другите двама длъжници - кредитополучателят и вторият солидарен
длъжник.
Сочи още, че на 12.01.2024г. ЧСИ Илияна Станчева изпратила запорно
съобщение до настоящия й работодател - „Брънч 19" ЕООД за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение, както и върху всяко друго вземане до
1
размера на дълга от 27 608,97лв., като твърди, че към този момент
изпълнителното производство е било прекратено поради настъпила
перемпция. Въз основа на изложеното обосновава становището си, че
бездействието на взискателя е продължило повече от 5г., поради което за нея
на осн.чл.110 от ЗЗД е налице материална и процесуална възможност да се
позове на изтекла 5-годишна погасителна давност и да откаже изпълнение по
горепосоченото ИД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се,
че съгласно ППВС № 3/1980 г. давност не е текла по отношение на вземането
до отмяната на постановлението на 26.06.2015 г., а след това приложение
намирала т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., според което
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Сочи, че при действието на ТР от 26.06.2015 г. извършените спрямо солидарни
съдлъжници действия по изпълнението са прекъснали теченето на давностния
срок, за чието правилно изчисление следва да бъде взет предвид и ЗМДВИП,
обявен с решение на НС от 13.03.2020 г. Предвид всичко гореизложено
обосновава извод, че вземането не е погасено по давност и искът е
неоснователен, поради което моли за неговото отхвърляне.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.
439 от ГПК, с които длъжникът оспорва задължението въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника
по висящ изпълнителен процес с исковете се дава право да се установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване.
На първо място следва да се посочи, че по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
всички съдебно установени вземания се погасяват с петгодишната давност,
като приложимата материално правна разпоредба не прави разлика между
характера на задължението - дали същото е главно или акцесорно, както и
дали е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение – в този
смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение.
Оспорените вземания са основани на Заповед № 396/21.01.2012 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр. дело № 814/2012 г. по описа на ВРС, с които ищцата е
осъдена солидарно с л. д. к. и с. д. к. да заплати на „Райфайзенбанк България)
процесните суми.
Въз основа на молба от 31.01.2012г. от взискателя с приложеното
изпълнително основание е образувано изпълнително дело № 90 от 2012г. по
описа на ЧСИ Илияна Станчева, рег.№712.
На основание молба от 17.12.2013г. „ЕОС МАТРИКС" ООД с
представен договор за цесия от 07.11.201Зг., ответникът е конституиран в
качеството си на взискател по изпълнителното дело.
2
По отношение на материалноправните последици от образуването на
изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което
е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира
ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на
вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното
решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след
постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа
именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се
приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти
са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено,
също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc.
Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което
се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се
дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил
сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от
момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното
с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от
съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
Доколкото изпълнително производство по изпълнително дело № 90 от
2012г. по описа на ЧСИ Илияна Станчева, рег.№712 е образувано при
действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на
чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното
решение от 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от
31.01.2012г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като
същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие.
След постановяване на цитирания тълкувателен акт прекъсването на
давността в изпълнителния процес е преуредено, като считано от 26.06.2015 г.
се прилагат предвидените в него последици, а имено, че с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
3
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
В хода на изпълнителното производство след постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС са извършвани
множество действия по изпълнението спрямо другите солидарни длъжници л.
к. и с. к., които съдът намира за неотносими към теченето на давностния срок
по отношение на ищцата Н. А..
Това е така въпреки, че възраженията на ответника, че прекратяване по
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК по отношение на някои от солидарните длъжници не
може да настъпи, доколкото предприемане на изпълнителни действия спрямо
един от тях неминуемо рефлектира върху правната сфера и на всички
останали, по същество са основателни. Същите обаче са напълно ирелевантни
към спорния предмет в производството по чл. 439 от ГПК, касаещ
притезателния характер на спорното материално право, защото перемпцията е
без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че
едни и и същи юридически факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва
правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с
изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не
може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен
при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК).
Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и
след настъпването й правото на принудително изпълнение може да
съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният
изпълнител да я зачете.
От друга страна, съобразно императивната разпоредба на чл. 125, ал 1 от
ГПК прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник
не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. В заключение следва
да се посочи, че наличието или липсата на основание за перемиране на
производството чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, в какъвто смисъл е и цитираната от
ответника съдебна практика, включително и ТР по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС, е неотносимо към обстоятелството дали задължението на ищцата
подлежи на принудително изпълнение или не, а за формирането на извод по
отношение на правнорелевантния факт обуславящо се явява единствено дали
спрямо нея са извършвани действия по изпълнението в рамките на
петгодишния срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Ответникът не твърди да са извършвани изпълнителни действия в
периода от 17.02.2016 г. до 12.01.2024 г., като от съдържанието на
приложеното като доказателство по делото изп. д. № 90/2012 г. се установява,
че на първата посочена дата е изпратено запорно съобщение до работодателя
на Н. А. – „Юнайтед Брокер“ ООД, връчено на дружеството на 19.02 същата
година. В изпълнение на задължението си по чл. 508 от ГПК, уведомление от
23.02.2016 г. работодателят е заявил, че длъжницата е в отпуск по майчинство.
След тази дата до следващите запорни съобщения от 12.01.2024 г. до
обслужващата банка и новия работодател на ищцата, действия по
изпълнението спрямо нея не са извършвани. Поради изложеното следва да се
приеме, че в периода от 19.02.2016 г. до 19.02.2021 г. петгодишния давностен
срок е изтекъл, като настъпилите след това факти и обстоятелства, като
например спирането теченето на сроковете от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., по
4
силата на § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето сроковете, и
последващите изпълнителни действия са правно ирелевантни, доколкото те
биха могли да спрат или прекъснат единствено давност, която не е изтекла
към момента на осъществяването им.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че правото на
принудително изпълнение по отношение на вземането е погасено,
респективно исковете по чл. 439 от ГПК са основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 1017.53 лева за внесена държавна такса и 2500 за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕОС МАТРИКС" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, общ.Столична,
п.к.1715, район „Витоша", ж.к."Малинова долина", ул."Рачо Петков -
Казанджията" №4-6 не разполага с право на принудително изпълнение срещу
Н. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** за сумите, за които срещу
ищцата е издаден изпълнителен лист от 26.01.20212г. по ЧГД №814/2012г. на
ВРС, 26-ти с-в, а именно: 1/ 9375,62лв. - главница; 2/ 11 642,26лв. – лихви; 3/ 4
420,25лв. - неолихвяема сума, за които е образувано ИД №20127120400090 от
2012г. по описа на ЧСИ Илияна Станчева, рег.№712 към КЧСИ, на основание
чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, общ.Столична, п.к.1715, район „Витоша",
ж.к."Малинова долина", ул."Рачо Петков -Казанджията" №4-6 да заплати на
Н. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 3517.53 лева,
представляваща извършените съдебно-деловодни разноски в производството,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5