Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Добрич, 25.10.2019г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

 ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав:

                                                                     

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №1012 по описа за  2019г. и за да се произнесе съобрази  следното :

Постъпила е искова молба от “***та”АД, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт, с която срещу  К.К.К., ЕГН **********,***, е предявен иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

 -   2600,00 лв. (две хиляди и шестстотин лева) - представляващи главница по договор за паричен заем;

- 289,27 лв. (двеста осемдесет и девет лева и 27 ст.) представляващи договорна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска).

  -  200,51 лв. (двеста лева и 51 ст.) представляващи обезщетение за забава за периода от 11.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда 10.12.2018г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

- На 31.10.2017 г. между „***/Заемодател/ и К.К.К. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № ***.

- С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 2600,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора.

- С договора е уговорена надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 2889,27 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 289,27 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 11.05.2018 г. на 27 равни седмични погасителни вноски, в размер на 107,01 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 10.11.2017 г, а падежът на последната погасителна вноска е 11.05.2018 г.

- На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбата на чл. 8 от сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 11.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 200,51 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

-Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 11.05.2018 г.

- На 01.05.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „***" АД и „***" ***, по силата на което вземането на ***, произтичащо от договор за паричен заем № ***/31.10.2017г, е прехвърлено в собственост на „***" ***, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „***" АД /понастоящем „***" ЕАД/, ЕИК ***е правоприемник на „***" ***, ЕИК ***.

- „***” АД е упълномощило „***" АД /понастоящем „***“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

- По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на ***” АД чрез „***“ ЕАД уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/*** от 04.05.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върна в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че пратката не е потърсена от получателя. На 25.02.2019 г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/*** за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново е върнато в цялост.

Към исковата молба се представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „***”” АД чрез „***“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/*** от 25.02.2019г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител е изпратил отговор на исковата молба, с който оспорва заявения иск акто недопустим и неоснователен.

Основанията за недопустимост- Ищецът не разполага с активна процесуална легитимация да води иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка счл.415, ал.1 от ГПК, доколкото подаденото заявление в заповедното производство е нередовно. Заявителят не представя доказателства за легитимацията си като нов и надлежен кредитор на длъжника К.К.К.. Видно от приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „***" АД и „***" ЕАД, същото е подписано на 01.05.2018 г, което води до извода, че дори и при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение такова уведомление да не е връчено, то не може да се приеме и за връчено в хода на исковото производство, тъй като Кирил Крумов Михайлов в качеството си на Изпълнителен директор на „***" АД, подписал пълномощното, считано от 29.09.2017 г. не е имал представителна власт и не е можел валидно да делигира правомощия по уведомяване на длъжника на новия кредитор. Оттук следва и извода, че длъжникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, поради което и спрямо него цесията не е произвела действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД.

         Релевантни възражения по основателността на иска:

- не е изпълнена хипотезата на чл.99, ал.З от ЗЗД и за длъжника-ответник не е възникнало задължение за изпълнение към новия кредитор. Правно релевантно е само съобщението извършено от цедента. До валидно уведомяване на длъжника от предишния кредитор извършената цесия няма действие спрямо него. Освен това на ответника по делото му е назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самият ответник да е получил лично препис от исковата молба и от уведомлението за извършената цесия. Макар и връчено на особения представител, уведомлението за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия, което води до извода, че не е спазено изискването на чл.99, ал.З и ал.4 от ЗЗД - цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Не може да се приеме за връчено уведомлението и в хода на исковото производство, тъй като Кирил Крумов Михайлов, считано от 29.09.2017 г. не е имал представителна власт и не е можел валидно да делигира правомощия по уведомяване на длъжника на новия кредитор, а приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г, е подписано много време след тази дата, а именно : на 01.05.2018 г.

- ищецът извежда своето материално и процесуално право от договор за паричен заем № *** от 31.10.2017 г. и договор за цесия. С оглед доказателствата по иска - към исковата молба е приложен само договор за паричен заем № ***, сключен между „***" АД и ответника и предложение за сключване на договор за паричен заем и двете от дата 31.10.2017 г. По делото не е представен първоначалния договор за паричен заем N«***, който е без посочена дата на сключване и въз основа на който и на основание чл.2 и чл.З от договора паричен заем № *** от 31,10.2017 г., страните са се договорили, че с предадената в собственост на заемателя сума от 2 600 лева се рефинансира негов предходен паричен заем №*** и същия се счита за изцяло погасен в размер на 2 529.32 лева, а заемателят ще получи остатъка от сумата, като договорът има силата на разписка. Ищецът не представя като доказателство наличието на сключен с ответната страна договор за паричен заем №***, поради което не може да бъде установено със сигурност наличието на такова, подлежащо на изпълнение вземане от ищеца към ответника, което да може да бъде прихванато от заемната сума по процесния договор, от което следва, че Договор за паричен заем от 31.10.2017 г. удостоверява единствено получаването от страна на ответника на сума в размер на 70,68 лева.

-по делото липсва стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем;

 -По делото няма приложен и погасителен план, а съгласно чл.З от договора за паричен заем „Заемателят може да погасява задълженията си по начините, описани в индивидуалния му погасителен план''. Сочи се нормата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.

- не могат да бъдат направени изводи за конкретните параметри на дължимата сума, тъй като не е посочен размера на главницата и лихвите във всяка една погасителна вноска. Размерът на главницата във всяка една погасителна вноска е от съществено значение за възможността заемът да бъде върнат предсрочно. На осн.чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, като не е налице погасителен план.

-Договорът за паричен заем № *** от 31.10.2017 г., не отговаря на изискванията на чл.11 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит на всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 47.30%, а ГЛП е в размер на 40.00%. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. В конкретния случай уговорените процентни противоречат на добрите нрави тъй като е нарушен  принципа на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Следва да се вземе предвид законната лихва към момента на сключване на договора. Видно е, че договорената между страните годишна лихва в пъти надхвърля определения от БНБ лихвен процент. Налице е явна нееквивалентност между двете престации. Нищожността на клаузите за ГЛП и ГПР на прооцесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР.

-Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

На 31.10.2017 г. между „***/Заемодател/ и К.К.К. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № ***, по силата на който заемодателя да предостави на заемополучателя сумата от 2600лева.  В чл.3 ал.1 от договора страните са уговорили със заетата сума да се рефинансира старо задължение на К.к. в размер на 2529,32лв. към същия заемател, а именно№ ***.

В чл.2 от договора е уговорено заетата сума да се върне на 27 седмични вноски, посочени по дати, като окончателния падеж е на 11.05.2018г. В чл.2 т.8 от договора е посочен годишен лихвен процент в размер на 40% и ГПР 47,30лв.

 Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 11.05.2018 г. на 27 равни седмични погасителни вноски, в размер на 107,01 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 10.11.2017 г, а падежът на последната погасителна вноска е 11.05.2018 г.

         На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбата на чл. 8 от сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 11.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 200,51 лева.

Ищецът твърди, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 11.05.2018 г.

На 01.05.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „***" АД и „***" ***, по силата на което вземането на ***, произтичащо от договор за паричен заем № ***/31.10.2017г, е прехвърлено в собственост на „***" ***, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „***" АД /понастоящем „***" ЕАД/, ЕИК ***е правоприемник на „***" ***, ЕИК ***.

С нарочно пълномощно „***” АД е упълномощило „***" АД /понастоящем „***“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на „***” АД чрез „***“ ЕАД, до ответника е изпратено уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/*** от 04.05.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото е върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че пратката не е потърсена от получателя. На 25.02.2019 г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/*** за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново е върнато в цялост. И двете писма са изпратени на адреса, посочен от заемателя в договора за заем.

Като приложение към исковата молба се представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „***” АД чрез „***“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/*** от 25.02.2019г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Уведомлението е връчено на ответника на 01.07.2019г.

Въз основа на подадено заявление от “***та”АД е образувано ч.гр.дело№5001/2018г. по описа на районен съд Добрич. По частното дело на 11.02.2018г. е издадена Заповед № 2814 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е уважено заявлението в частта за исковите суми, предмет на настоящия спор и отхвърлено в частта по претендирани такса събиране и неустойка. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.   Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане.

Въз основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави следните правни изводи:

         Предявеният иск по отношение на главницата е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК. По отношение договорната лихва искът е осъдителен и почива на разпоредбите на чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК. Отношенията между страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор за кредит, като приложими са нормите на специалния закон за потребителския кредит, както и общите норми на Закона за задълженията и договорите, уреждащи института на договора за заем и претенцията за реално изпълнение на договор.

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

В настоящия случай в заповедното производство заявлението е уважено в частта за главницата, договорна лихва и обезщетение за забава и отхвърлено за суми претендирани като такси и неустойка. При това, установителен иск е допустим само за главницата, договорната лихва и обезщетение за забава

В тежест на ищеца  е доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между К.К. и „***, произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на заемната сума, продажбата на вземането на „***” от ответницата и придобиването му от ищцовото дружество, уведомяване на заемополучателя за извършеното прехвърляне.

  Безспорно се установява по делото, че между страните  е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

 По делото следва да се приеме, че „***” АД е финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК.

Относно изправността на кредитора по повод задължението му да предаде заетата сума на заемателя следва да се постави на разглеждане клаузата на чл.3 ал.1 от договора, в която страните са уговорили със заетата сума да  рефинансира старо задължение на К.К. в размер на 2529,32лв. към същия заемател, а именно№ ***. Тази уговорка, по съществото си представлява признание на факта за наличие на старо задължение на К.К. към заемодателя, както и признание относно неговия размер и изикуемост. В договора е налице изявление за прихващане на насрещните вземания до размер на  2529,32лв., при което следва да се приеме, че заемодателя действително предоставил на заемателя сумата от 2529,32лв. Изпълнение за горницата до уговорения договорен размер от 2600лева, за разликата от 70,68лв. не се доказва, въпреки изричните указания на съда. С оглед на това, следва да се приеме за установено, че за заемателя е възникнало задължение за връщане на сумата от 2529,32лв. главно задължение, ведно с уговорената договорна лихва върху него. В случая, към датата на подаване на заявлението -10.12.2018г., са падежирали всички вноски по кредита.

Ищецът доказа, че е частен правоприемник на „***”АД във възникналото кредитно правоотношение по силата на сключения договор за цесия и Приложение№1към него. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът за цесия обвързва валидно страните, но за да породи действие и по отношение на длъжника законът предвижда условие -уведомяване от стария кредитор. Уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на договора за цесия, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Целта на това уведомяване е да се защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, в смисъл да се защити срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Валидно съобщаване  е налице както в случаите, когато това е направено лично от цедента /стария кредитор/, така и в случаите когато по пълномощие на цедента, цесионерът/новият кредитор/ извърши такова съобщаване, какъвто е настоящия случай, тъй като в случая, не се касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само и единствено от стария кредитор.

В разглеждания случай от доказателствата по делото се установява, че двукратно цесионера, по пълномощие, изпращал уведомления до заемателя чрез куриерски пратки. Действително пратките са изпратени на адреса в договора за заем, които изрично е посочен от заемателя като адрес за кореспонденция и по силата на чл.6 от Договора за заем заемателя се задължил да актуализира при всяка промяна. Двете уведомления са върнати в цялост като непотърсени. В конкретния случай цесионерът е предпочел само връчване чрез пощенски пратки. Оформлението на обратните разписки не може по никакъв начин да обоснове извод за надлежното им връчване. Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) условията за доставянето на пощенските пратки и на по­щенските колети се определят с Общи правила, изготвени от Комисията за ре­гу­лиране на съобщенията, в случая Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн. ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в си­ла от деня на обнародването. В този смисъл е възприетото становище в задължителната съдебната практика - Решение №283/06.04.2010г. по гр.д. №507/2009г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Когато пратката не може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката. Върху обратната разписка следва да има извършени отбелязвания за деня на посещението, поставяне на известие, кога изтича срока за получаване на пратката от пощенската/куриерска станция, които обстоятелства не могат да се установят в приложените уведомления.

С оглед на неуспешното връчване чрез пратки, следва да се постави на разглеждане въпроса: Счита ли се за надлежно уведомен длъжникът за станалата цесия, ако уведомлението е получено от особен представител, назначен му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, какъвто е настоящия случай, доколкото към исковата молба е представено такова уведомление. По въпроса липсва произнасяне от ВКС и е налице противоречива практика. Настоящия състав споделя виждането, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, когато съобщението за това е достигнало до знанието единствено на неговия особен представител. В съдебно производство, обаче, в което на ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК  –  (в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК, ВКС), която представителна власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 ГПК, което води до извода, че особеният представител не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение, вслучая относно промяна на страна.  Вярно е, че съобщаването на цесията защитава по - уязвимата страна - заемателя относно правото му да направи възражение за плащане, ако такова е извършено на първоначалния кредитор. В хипотезата на особено представителство процесуалния представител на заемателя не е в състояние да направи никакви правопогасяващи възражения, включително и за плащане на първоначалния кредитор,  което изключва възможността  извършената цесия да се зачете като съобщена с уведомление, приложено към исковата молба и да се уважат правата на новия собственик на вземането срещу  заемателя.

Тук се поставя въпросът, как тогава би могъл цесионерът да съобщи цесията в настоящата хипотеза. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становище, че връчване на материалноправни  изявления до длъжника могат да станат чрез нотариална покана и то ще е редовно направено, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК – отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.“. Освен това цесионерът е можел да ползва и надеждното връчване чрез ЧСИ, които има и законови правомощия да извърши проверка и връчване и по месторабота на длъжника.

 При горните доводи следва да се приеме, че ищецът не е предоставил доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия. При направено възражение в този смисъл в отговора на исковата молба последиците на извършената цесия не са настъпили по отношение на длъжника. Спрямо него носител на претендираното право продължава да бъде „***“ АД, а не ищеца, от което следва, че искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.Съобразно отхвърлянето на иска, на ищеца не следва да бъдат присъждани и разноски в заповедното производство.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеният от “***та”АД, със седалище и адрес на управление: ***, срещу  К.К.К., ЕГН **********,***, иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае по отношение на ищеца, че ответникът му дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 5001/2018г. по поиса на РС Добрич:

 -   2600,00 лв. (две хиляди и шестстотин лева) - представляващи главница по договор за паричен заем;

- 289,27 лв. (двеста осемдесет и девет лева и 27 ст.) представляващи договорна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска).

  -  200,51 лв. (двеста лева и 51 ст.) представляващи обезщетение за забава за периода от 11.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда 10.12.2018г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

 

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

    

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :.............................