Решение по дело №634/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2435
Дата: 21 декември 2017 г.
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20171100900634
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                  

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 634 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.

Ищецът „М.“ ООД твърди, че на 06.11.2016 г. около 23.00 часа в гр. Враца Д.М.Т., служител в дружеството, е управлявал товарен автомобил - влекач марка „Сканиа“, модел R144LA, ДК № ********с полуремарке марка „SCHMITZ”, модел „SCS24“, с ДК №********, собственост на дружеството. Сочи, че на път II-15 Враца-Оряхово водачът изгубил контрол над товарния автомобил и реализирал ПТП с материални щети. Допълва, че в рамките на проведеното разследване било установено, че водачът Д.Т. е употребил алкохол, за което му било наложено наказание с присъда, постановена по НОХД № 1257/2016 г. по описа на PC Враца.

Твърди, че в следствие на гореописаното ПТП за „М.“ ООД настъпили значителни материални щети, тъй като влекачът и полуремаркето били увредени. Сочи, че те били застраховани в ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“ - влекачът с полица № BG/23/116001181559, валидна от 10:15:00 часа на 19.04.2016 г. до 23:59:59 часа на 18.04.2017 г., а полуремаркето с полица № BG/23/116001609393, валидна от 00:00:00 часа на 09.06.2016 г. до 23:59:59 часа на 08.06.2017 г. Поддържа, че нанесените щети са на обща стойност на 25 999.72 лева, като по отношение на влекача са в размер на 11 422.22 лева, а относно полуремаркето в размер на  14 577.50 лева. Сочи, че били заведени две щети пред ответното дружество с № 0410550 00037-2016 и № 0410550 0038-2016. Допълва, че по отношение на щета № 0410550 0038-2016 бил получен отговор изх. № ЦУ-15-9889/13.12.2016 г., а по щета с № 0410550 00037-2016 -  отговор изх.№ ЦУ-15-3888, с които било отказано изплащане на застрахователно обезщетение по горепосочените преписки с мотив, че декларираното застрахователно събитие не попада в предметния обхват на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл. 477, ал. 1 от КЗ. Ищецът излага аргументи в подкрепа на обратното становище, като поддържа, че като собственик на увредените превозни средства е „трето лице“ по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ (отм.) и се позовава на З.ължителните за съдилищата указания, приети в ТР № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС.

Ищецът намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявените от него искове, поради което моли съдът да осъди ЗАД „ОЗК - З.“ да му заплати сума в общ размер на 25 999.72 лева, представляващи дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.11.2016 г. в гр. Враца. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът ЗАД „О.“ АД оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Поддържа, че не са налице елементите на фактическия състав, от който произтича отговорността на застрахователя, както и че исковете са завишени по размер.

Счита, че ищецът не е „трето увредено лице“ по смисъла на КЗ, тъй като деликвентът е негов служител и щетите са причинени само върху негово имущество. Сочи, че съгласно чл. 477, ал. 3 трети лица по ал. 1 от същата разпоредба са увредените лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, с изключение на правоимащите лица в резултат на неговата смърт, а ищецът отговаря за вредите като работодател на делинквента, на основание чл. 49 ЗЗД. Позовава се на чл. 494 КЗ, съгласно който застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за вредите, причинени на моторното превозно средство, управлявано от виновния водач, както и за вредите, нанесени на имущество, превозвано с това моторно превозно средство.

Оспорва пряката причинно - следствена връзка между твърдените от ищеца увреждания и процесното ПТП, като поддържа, че част от щетите са били налични към датата на ПТП, поради което същите не следва да бъдат обезщетявани от застрахователя по „Гражданска отговорност“.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове и да му бъдат присъдени разноски.

В срок е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа предявените искове и оспорва направените от ответника възражения. Намира, че приетите принципни решения в ТР №1/2014 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС намират приложение и по сега действащия КЗ. Сочи, че описа на техническа експертиза по щета № 0410550 00037-2016 и щета № 0410550 0038-2016 са съставени от технически експерт на ответника при извършен оглед на 17.11.2016 г., поради което са установени между страните.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа направените възражения. Намира, че съгласно т. 8 от ТР № 1 от 2014 г. на ОСТК на ВКС, собственикът на превозното средство има качеството на трето увредено лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ (отм.) и същият разполага с активна правна легитимация да предяви иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя единствено за причинените му неимуществени вреди, но не и за имуществени, причинени върху самото МПС.

С допълнителна уточняваща молба от 21.08.2017 г. ищецът е уточнил твърденията си по отношение механизма на ПТП и причинната връзка на вредите с него, като е посочил, че на 06.11.2016 г. около 23.00 часа в гр. Враца лицето Д.М.Т., ЕГН **********, служител на „М.“ ООД, *** управлявал товарен автомобил, собственост на „М.“ ООД - влекач марка „Сканиа“, модел R.144LA, с ДК № ********с полуремарке марка „SCHMITZ”, модел ,fSCS24“, с ДК №******** и се е движил на път II-15 Враца-Оряхово . Иа км 3+500 кръстовище с кръгово движение Д.Т. навлязъл с висока скорост в кръстовището с кръгово движение. Изгубил контрол над товарния автомобил и вместо да завие на дясно по кръговото движение , продължил направо. Преминал през тревната площ преди кръговото, оградена с бетонни бордюри, преминал през лентата за движение, влекачът преминал през бетонната дълбока канавка ограждаща тревната площ в средата на кръговото, като се ударил в бетонната стена на канавката, в резултат на което на влекача с peг. № ********били увредени предна броня средна част, предна броня -лява част, счупил се ляв фар, челно стъкло, основна лява броня, врата лява, калник преден ляв, спойлер таван ляв, резервоар горивен, калник задна лява гума, спукало се шаси, калник преден десен, огледало дясно, акумулатор, спойлер лява страна. Полуремаркето с ДК №******** с брезенти, (теглено от влекача) било натоварено с 37 куб. метра дърва за огрев нарязани по 1м. При удара на влекача в бетонната канавка, се ударило и шасито на полуремаркето в бетона и се смачкало, изкривило се и се деформирала металната алуминиева конструкция на брезента, изкривили се и изхвърчали задните лява и дясна врата на полуремаркето и се счупили. От удара натоварените дърва скъсали брезентите и се разхвърчали по пътя и тревната площ, като някои от тях ударили кабината на влекача и нанесли допълнителни щети.

В производството по делото е конституирано трето лице - помагач на страната на ответника  - Д.М.Т., който изразява становище за неоснователност на иска.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

           По делото са представени застрахователни полици по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, от които се установява, че  влекач марка „Сканиа“, модел R144LA, ДК № ********е застрахован при ЗАД „ОЗК – З.“ АД с полица № BG/23/116001181559, валидна от 10:15:00 часа на 19.04.2016 г. до 23:59:59 часа на 18.04.2017 г., а полуремарке марка „SCHMITZ”, модел „SCS24“, с ДК №******** е застраховано при ЗАД „ОЗК – З.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/23/116001609393, валидна от 00:00:00 часа на 09.06.2016 г. до 23:59:59 часа на 08.06.2017 г. Страна по полиците в качеството на застраховано лице е „М.“ ООД.

От представените свидетелства за регистрация , ЧАСТ 1 за  полуремарке марка „SCHMITZ”, модел „SCS24“, с ДК №********, и за влекач марка „Сканиа“, модел R144LA, ДК № ********се установява, че същите са собственост на „М.“ ООД.

Установява се от протокол за ПТП № 1612438, съставен на 06.11.2016 г. в 23.00 ч. от мл. автоконтрольор А.А.при РДВР Враца, че на същата дата, около 21.05 ч., че на път II-15 Враца-Оряхово водачът на товарен автомобил влекач марка „Сканиа“, модел R144LA, ДК № ********с полуремарке марка „SCHMITZ”, модел „SCS24“, с ДК №******** изгубил контрол над ППС и реализирал ПТП с материални щети. Изготвена е схема на ПТП, от която е видно, че товарният автомобил, вместо да завие на дясно по кръгово движение е продължил направо и е преминал през острова в средата на кръговото движение. Относно нанесените вреди е описано наличие на удар в предна челна част и увредено полуремарке. Като причини за ПТП е посочена несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, при която участник № 1 е загубил контрол върху МПС и реализирал ПТП с материални щети.

Към доказателствата по делото е приобщено НОХД № 1257/2016 г. по описа  на РС Враца, като, видно от съдържащите се в него доказателства, същото е приключило със споразумение по Глава 29 от НПК, подписано на 10.11.2016 г. между прокурор при РП – Враца и Д.М.Т., одобрено от Районен съд – Враца, с което  Д.Т. се е признал за виновен в това, че на 06.11.2016 г. в землището на гр. Враца, около 21.04 часа на шосе ІІ-15 на км. 3+500 е управлявал МПС – СКАНИЯ ********с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 2.35 промила, установено по надлежния ред (техническо средство Алкотест Дрегер ARDN 0015) - престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години.

На 16.11.2016 г. ищецът е подал две Уведомления за щети пред ответното дружество с № 0410550 00037-2016 и № 0410550 0038-2016. Установява се от описанието на произшествието посочено в уведомлението, че според него, вследствие на несъобразена скорост и интензивността на движението управляващия МПС е изгубил контрол и е реализирал ПТП с материални щети. Посочено е,  че шофьорът е употребил алкохол.

На 17.11.2016 г., са извършени огледи на влекача и полуремаркето от застрахователя и са изготвени Описи на щетите по тях. Относно влекача са описани вреди по предна средна част на броня, броня на лява част, халоген ляв, стъкло, челно, степенка лява, основа броня лява, панел над ляв фар, врата лява, огледало ляво, дръжка врата лява, калник преден ляв, спойлер таван ляв, резервоар покривен, калник задна лява гума, шаси спукано, калник преден десен, огледало дясно и акумулатор. По полуремаркето са описан щети по шасито, металната конструкция, бризент, врати задни дясна и лява.

На 13.12.2016 г., с писма с изх. № 15-3888 и  изх. № 15-3889, застрахователят „ОЗК - З.“ АД е уведомил застрахования, че отказва да заплати обезщетение с мотив, че декларираното застрахователно събитие не попада в предметния обхват на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 477, ал. 1 от КЗ.

За установяване механизма на ПТП по делото е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от инж. А.М., което съдът намира за компетентно дадено и обосновано. В заключението е посочен  механизма на ПТП -  на кръгово- образно кръстовище, регулирано, с по една ленти за движение в едно направление водачът на автовлака навлязъл в кръстовището с висока скорост, не се вписвал в траекторията на завоя и излязъл от пътното платно направо, като ударил предната част в неравностите и се преобърнал. Посочил е, че  описаните увредени части в протокола на КАТ и описите на ответното дружество са в зоната на удара: предна лява част и другите агрегати на автовлака и са повредени в причинно следствена връзка от процесното ПТП. Пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП - 06.11.2016 г. вещото лице е определил в размер от 16 500 лева  Посочил е, че стойността на ремонта на автомобила по вредите, описани от ответното дружество в посочените по-горе описи, е в размер на  11 422.22 лева, което е 69.22 % от пазарната стойност на автомобила, поради което не е приел наличие на тотална щета. Посочил е, че стойността на обезщетението по експерта оценка с овехтяване на новите части 50% е в размер на 5801.71 лева

По щетата за полуремарке Шмитц № 04105500038/16 г. вещото лице сочи, че пазарната стойност на полуремаркето към датата на ПТП е 5000 лева. Посочено е, че стойността на ремонта на полуремаркето е 14 557.50 лева което е 291% от пазарната му стойност и го е приел за тотална щета. За определяне стойността на обезщетението при тотална щета сочи, че по средни пазарни цени същото е в размер на 3750 лева На въпроса  какъв е вида и степента на увреждане на частите по автовлака състоящ се от влекач и полуремарке и какви средства са необходими по средни пазарни цени към датата на ПТП. Сочи, че при доказан ремонт на полуремаркето с фактури се признават до пазарна стойност от 5000 лева Обезщетението на полуремаркето при тотална щета по средни пазарни цени е 3750 лева, а по експертна оценка – 5 913.60 лева

             При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста”, следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника, в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован, както и настъпването на застрахователно събитие. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД при настъпване на застрахователното събитие - извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция.

Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ, по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.

Според чл. 477, ал. 3 КЗ, за трети лица по ал. 1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, с изключение на правоимащите лица в резултат на неговата смърт.

Не е спорно между страните по делото, че към датата на ПТП влекач марка „Сканиа“, модел R144LA, ДК № ********с полуремарке марка „SCHMITZ”, модел „SCS24“, с ДК №********, собственост на „М.“ ООД е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, а и това се установява от събраните писмени доказателства.

Предвид наличието на споразумение по чл. 381, ал. 1 НПК между Д.М.Т. и прокурора, на основание чл. 300 ГПК, същото е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца Д.М.Т., а именно, управление на 06.11.2016 г. на процесното ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила. Противоправният резултат – реализиране на ПТП и нанасяне на имуществени вреди от деянието, не е съставомерен, поради което настъпването на ПТП и вредите в причинна връзка с него и противоправното поведение на водача следва да бъде установено с други доказателствени средства.

От събрания по делото неоспорен от страните Констативен протокол за ПТП се установява, че в същата дата и час, отразени в посоченото споразумение,  Д.Т. е реализирал ПТП, след като при несъобразена скорост е изгубил контрол върху МПС, от което са последвали материални щети за управляваното от него ППС. Същият е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, изискващи водачът постоянно да контролира управляваното от него МПС, както и да го управлява с такава скорост, че да може да спре при всяко появило се препятствие, поради което поведението му е противоправно. Нарушен е и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, забраняващ на водачите да управляват МПС под влияние на алкохол с концентрация над 0.5 промила, което несъмнено е повлияло на възможността на водача да контролира действията си и МПС. Не са събрани доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Следователно, може да се приеме, че ПТП и вредите от него са причинени виновно и противоправно от водача Д.Т.. Вида на вредите  се установява посредством представените описи, съставени от служители на ответника на 17.11.2016 г., а стойността на имуществените вреди е установена по делото от изслушаното заключение на САТЕ.

Спорно е обаче между страните дали ищецът има качеството на „трето лице“ по смисъла на чл. 477 КЗ, както и дали застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива имуществените вреди по процесните ППС, управлявани от виновния водач.

Настоящият състав намира, че съгласно чл. 477, ал. 3 КЗ ищецът е трето лице, което е легитимирано да предяви пряк иск за претърпените от ПТП и участвалото в него ППС. Законът изключва от кръга на третите лица само пряко отговорното за настъпване на ПТП лице – водачът, но не и останалите застраховани лица, какъвто е и собственика, макар в случая той да носи гаранционно обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД. Това личи от въведеното изключение за правоимащите след неговата смърт – смърт може да настъпи само за физическо лице, а само такова лице може да бъде водач. Тук е актуално и разрешението на въпроса, дадено с т. 8 на ТР №1/2014 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, според което собственикът на превозно средство, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е трето лице по смисъла на  чл. 257, ал. 3 КЗ (сега чл. 477 КЗ) и е легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (сега чл. 432, ал. 1 КЗ) срещу застрахователя по същата застраховка за причинените му вреди при управление на собственото му моторно-превозно средство от друго лице.

Настоящият състав намира обаче за основателно възражението на ответника, че от покритието на застраховка „Гражданска отговорност  на автомобилистите“ са изключени имуществените вреди, причинени от виновния водач на моторното превозно средство, с което е причинил ПТП, при приложение на изричната норма на чл. 494, т. 3 КЗ. Според посочената норма вредите, причинени на моторното превозно средство, управлявано от виновния водач, както и вредите, нанесени на имущество, превозвано с това моторно превозно средство са изключени от обема на вредите, за които застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи обезщетение. Това е така, тъй като на обезщетяване в рамките на посочената застраховка подлежат само имуществените вреди, причинени от управляваното от делинквента МПС на друго имущество (аргумент и от чл. 478 КЗ), но не и вредите, които същото това МПС е понесло, участвайки в ПТП. За тези вреди застрахователят би отговарял при наличие на имуществена застраховка „Каско“, каквато в случая не се твърди да има, нито правото на обезщетение се основава на такава. Изложеното обосновава извод, че собственикът на МПС, управлявано от виновния водач при ПТП не е материално легитимиран да търси обезщетение за вреди, нанесени върху същото това МПС при ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“, макар да е легитимиран като трето лице да предяви иск срещу застрахователя за други имуществени или неимуществени вреди (напр., ако е физическо лице и е претърпял разноски за лечение или вреди върху друго негово имущество, или болки и страдания). Искът е поради изложеното неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските: При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на направените разноски. Такива са доказани в размер на 2 150 лева и следва да бъдат заплатени от ищеца.

На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач разноски не се следват.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от  „М.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Северна индустриална зона, Завод „Е.“, против ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** за заплащане на сумата от 25 999.72 лева (двадесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреда на товарен автомобил влекач,  марка „Сканиа“ с  ДК № ********и  полуремарке марка „SCHMITZ” с ДК №********, собственост на ищеца, вследствие на виновно причинено от Д.М.Т. ПТП, настъпило на 06.11.2016 г., което обезщетение е претендирано по договори за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключени с ответното дружество по застрахователни полици № BG/23/116001181559 и полица  № BG/23/116001609393.

ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, Северна индустриална зона, Завод „Е.“ да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 2150 (две хиляди сто и петдесет) лева - съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Д.М.Т., ЕГН **********,*** и адрес за призоваване – с. Средогрив, общ. ********.

 

 

            Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: