РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
29.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІ състав, в публично заседание на седми
октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 492 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на ЕТ „ИВ –
СТЕЛ – Е.Л.“ със седалище гр. Бяла, обл. Русе, с която се оспорва Решение № 18/04/1/0/03/116/301/04/01
от 24.06.2019 г. за налагане на финансова корекция (изх. № 01-6500/255/26.06.2019
г.), издадено от Изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – София. С
оспореното решение на основание чл. 49, ал. 1, т. и т. 6, предложение първо,
чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата
за развитие на селските райони 2014-2020 г. (Наредба № 9/2015 г.), както и чл.
19, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 6, предложение трето, чл. 6, ал. 3, т.
3 и чл. 14, ал. 2, т. 3 от Договор № 18/04/1/0/03116 от 07.03.2016 г. и на
основание чл. 70, ал. 1, т. 7 (за неизпълнение на одобрени индикатори), във
връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, на жалбоподателя е отказано
изплащането на финансова помощ, представляваща окончателно плащане по Договор №
18/04/1/0/03116 от 08.06.2015 г. за следните дейности и активи: 450 бр. пчелни
кошери „Лангстрот – Рут с 3 корпуса“, 1 бр. ремарке БМД тип АЛФА П48С с четири
сменяеми платформи с повдигащи механизми и изготвяне на бизнес план, а така
също е определена финансова корекция в размер на 47 063,52 лева.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Развиват се
съображения и за липса на компетентност на издателя на акта.
Иска се оспореното решение да бъде
отменено изцяло като в полза на жалбоподателката бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
Ответникът – Изп.
директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрк. Ж., оспорва жалбата,
като неоснователна и недоказана. В представени по делото писмени бележки от гл.
юрисконсулт Мария Димитрова се излагат подробни мотиви за неоснователност на
развитите в жалбата възражения.
Иска се жалбата да бъде
отхвърлена и да бъде потвърдено оспореното решение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. По делото липсват
доказателства (приложените разпечатки от регистри на ИСАК са нечетливи и
неясни), от които да може да се установи датата на съобщаване на издадения
административен акт на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е подадена
в законния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Същата изхожда от надлежно легитимиран субект – адресат на издаденото решение и
е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт -
чл. 73, ал. 1, във вр. с
ал. 4 ЗУСЕСИФ.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Между страните не е спорно, а се
установява и от представения по административната преписка Договор № 18/04/1/0/03116/07.03.2016
г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 (ПРСР), съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 14-34 от
преписката, в отделен жълт класьор), изменен с анекс от 28.07.2016 г. (л. 43-44
от преписката), че на жалбоподателя („ползвател“ по смисъла на договора) е
отпусната безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и
реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 18/04/1/0/03116
„Инвестиции в модернизация на пчеларско стопанство за производство на
биопродукти“. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер
на 145 415,16 лв., съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи
(Приложение 1). От съдържанието на това приложение (л. 35 от преписката), както
и от представения по делото бизнес – план, за изпълнението на който се
предоставя финансовата помощ, е видно, че одобреният проект касае закупуване на
1 брой колесен трактор, 4 броя платформено ремарке и 450 броя кошери „Лангстрот
– Рут“ с три корпуса. С последващи анекси към договора размера на одобрената
субсидия е изменен на 131 552,95 лв.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора
ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 24 месеца след
подписване на договора. В този срок ползвателят се задължава да извърши изцяло
инвестицията и да използва подпомаганите активи съгласно предназначението и
условията, посочени в одобрения проект (л. 6, ал. 3, т. 3 от договора).
По делото не се спори, че въз основа
на сключения договор на жалбоподателя на 24.01.2017 г. е изплатена междинна
финансова помощ в размер на 47 063,52 лв. От доказателствата по
административната преписка се установява, че жалбоподателят е подал заявка за
окончателно плащане по проекта на 12.07.2018 г. По подадената заявка са
извършени административни проверки, както и проверка на място, при която е
установено, че активите, закупени по договор с ДФЗ – трактор и платформени
ремаркета се намират в с. Полско Косово, което между впрочем е посочено и от
самия земеделски производител в подаденото заявление за окончателно плащане
като място, на което се намира инвестицията, а от закупените 450 кошера в
експлоатация са само 255 броя като са комбинирани части от нови и стари кошери,
а 195 броя кошери се намират на склад също в с. Полско Косово, общ. Бяла.
Проверяващите извели извод, че жалбоподателят не практикува подвижно
пчеларство, тъй като липсвали данни за това във ветеринарно-медицинските
дневници за периода 2015 г. – 2 018 г. Резултатите от извършената проверка на
място намерили отражение в съставения за проверката контролен лист (доклад от
проверка на място (л. 328-392 от преписката).
Въз основа на установените при
проверката на място факти е открито производство по налагане на финансова
корекция на жалбоподателя, за което последният е уведомен с писмо изх. №
01-6500/255/18.01.2019 г. (л. 416-417 от преписката) като му е дадена
възможност в 14 дневен срок да представи своите писмени възражения. Такива били
депозирани на 07.02.2019 г. (л. 418-433 от преписката). В уведомителното писмо
за откриване на производство по налагане на финансова корекция
административният орган е цитирал чл. 6, ал. 3, т. 3 и чл. 9, ал. 1, т. 6 от
договора, както и нормите на чл. 54, ал. 1 и чл. 49, ал. 1, т. 8 от Наредба №
9/2015 г., приемайки, че жалбоподателят е нарушил именно тези разпоредби. Освен
това е направено позоваване и на точка 13 от Методиката за определяне на
санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020
(Методика за отказване, намаляване и отмяна на финансова помощ по подмярка 4.1)
– за краткост само Методиката, утвърдена от изпълнителния директор на ДФ,
според която когато ползвателят не използва подпомаганите активи съгласно
предназначението и условията, посочени в одобрения проект и съгласно условията
и задълженията, установени с нормативен акт, акт на правото на Европейския съюз
и договора, сключен с ДФЗ и в зависимост от тежестта и степента на неспазването
се налага санкция от 100 % от финансовата помощ за цялата инвестиция. С тези
доводи ответникът е указал на жалбоподателя, че предстои издаване на решение за
налагане на финансова корекция, с което ще му бъде отказано изплащането на
заявената субсидия по заявката за окончателно плащане и ще бъде наложена
финансова корекция в размер на 47 063,52 лв., която представлява
изплатената сума по заявка за междинно плащане.
След множество докладни записки, с
които преписката се е движила през различни служби на ответника, на 24.06.2019
г. изпълнителният директор на ДФЗ издал Решение № 18/04/1/0/03116/301/04/01
(изх. № 01-6500/255 от 26.06.2019 г. (л. 185- 190 от преписката), с което на
основание чл. 49, ал. 1, т. и т. 6, предложение първо, чл. 54, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 9/2015 г., както и чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 6,
предложение трето, чл. 6, ал. 3, т. 3 и чл. 14, ал. 2, т. 3 от Договор №
18/04/1/0/03116 от 07.03.2016 г. и на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 (за
неизпълнение на одобрени индикатори), във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал.
1 от ЗУСЕСИФ, на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ,
представляваща окончателно плащане по Договор № 18/04/1/0/03116 от 08.06.2015
г. за следните дейности и активи: 450 бр. пчелни кошери „Лангстрот – Рут с 3
корпуса“, 1 бр. ремарке БМД тип АЛФА П48С с четири сменяеми платформи с
повдигащи механизми и изготвяне на бизнес план, а така също е определена
финансова корекция в размер на 47 063,52 лева.
В мотивите на решението са
преповторени съображенията, изложени в уведомителното писмо за откриване на
производството по налагане на финансова корекция, както от фактическа страна, а
именно, че закупените активи, за които е одобрено предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ не се използват от земеделския производител по
предназначението съобразно одобрения бизнес-план, така и от правна страна с
цитиране на чл. 6, ал. 3, т. 3 и чл. 9, ал. 1, т. 6, предложение трето, чл. 14,
ал. 2, т. 3 от договора за предоставяне на финансовата помощ, т. 13 от
Методиката, както и чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/2015 г. В решението са
обсъдени подробно подадените от жалбоподателя възражения в хода на
административното производство.
При тези данни съдът намира от правна
страна следното:
На основание чл. 168 АПК
съдът извършва служебна проверка за съответствие на оспорения административен
акт с основанията по чл. 146 от АПК.
Компетентност на административния
орган - издател на акта
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ актът
за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от
ръководителя на Управляващия орган (УО). Съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ
ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято
структура се намира управляващият орган, или определено от него лице.
Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се
упражняват и от овластено от него лице. С нормата на § 4, ал. 1 от ДР на
ЗУСЕСИФ е въведено отклонение от цитираното по-горе правило за определяне на
компетентния административен орган като е регламентирано, че за Програмата за
развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и
администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието,
храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 57 , ал.
1 и ал. 2 от Наредба № 9/2015 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, ако
ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора
за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от
финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени
суми по договора (ал. 1), като ако се касае за неизпълнение на задължение по
чл. 54, РА изисква връщане на цялата или на част от изплатената финансова помощ
при спазване на разпоредбите на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014
(ал. 2). При това положение правомощие да иска връщане на изплатени суми за
подпомагане, чрез налагане на финансови корекции, по ПРСР 2014 – 2020 има
Разплащателната агенция, която на основание чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП се
ръководи от изпълнителния директор на ДФЗ. С оглед на това съдът приема, че
оспореният акт е издаден от материално компетентен орган.
Оспореното решение е
издадено в изискуемата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ. В акта са посочени фактически и
правни основания съгласно чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК.
Като фактическо основание за издаване на акта са изложени констатациите
на контролните органи на ДФЗ от извършената проверка на място по изпълнение на
одобрения за финансиране проект. Съдът намира, че от посочените в акта
фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които органът
черпи конкретно упражненото от него правомощие във връзка с наличието на
нередност.
Административният орган
сочи като правни основания множество правни норми от ЗУСЕСИФ, Наредба № 9/2015
г. и клаузи от сключения между страните договор като доколко посочените фактически и правни
основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на
фактическия състав на определената финансова корекция е въпрос на материална
законосъобразност на акта, която ще бъде коментирана по-долу.
Спазване на административно производствените
правила
Съдът намира, че в производството по
издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, регламентиращи реда за налагане на
финансова корекция. Следва да се отбележи обаче, че с процесното решение освен
налагането на финансова корекция е направен и отказ за изплащане на финансова
помощ по подадена от жалбоподателя заявка за окончателно плащане. Налагането на
финансова корекция и отказът да се извърши плащане представляват две напълно
различни производства, чийто предпоставки и същност и правни основания се
различават коренно. ОТ съдържанието на чл. 70, ал. 1 и чл. 72 от ЗУСЕСИФ е
видно, че чрез финансова корекция се отменя, изцяло или частично, вече
предоставена финансова подкрепа, докато в другата хипотеза (на отказ) не е
налице предоставена финансова помощ, а точно нейното предоставяне се отказва.
Точно по тази причина и основанията за отказ (чл. 64 вр. чл. 63 от ЗУСЕСИФ) и
за налагане на финансова корекция (чл. 70 от ЗУСЕСИФ) съществено се различават.
По тази причина съдът намира, че за да е съобразен с
административнопроизводствените правила така постановения административен акт в
цялост, то следва да са изпълнени не само изискванията на закона относно производството
по налагане на финансови корекции, но и изискванията, свързани с верифициране и
плащане, респективно отказ за плащане на разходи. В конкретния случай съдът
счита, че са изпълнени и двете процедури, доколкото от една страна с писмо изх.
№ 01-6500/5770/03.08.2018 г. (л. 260-261 от преписката) от жалбоподателя са
изискани допълнително документи при условията на чл. 63 от ЗУСЕСИФ като му е
указано, че при непредставянето им произнасянето на административният орган ще
се извърши само въз основа на наличните документи и това може да доведе до
отхвърляне на заявката за плащане или намаляване на финансовата помощ, т.е. до
пълен или частичен отказ за плащане. Съгласно чл. 73, ал. 2
ЗУСЕСИФ пък преди издаване на решението за определяне на финансовата
корекция, ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на
бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две
седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Във
връзка установените при извършена проверка на място обстоятелства (без да са
налице данни за регистриран сигнал за нередност), жалбоподателят
е уведомен за откритото производство по налагане на финансова корекция с писмо
от административния орган, като му е дадена възможност в 14 дневен срок да
представи възражения и доказателства. Такива са депозирани в срок, а
впоследствие – обсъдени от административния орган в оспорения акт. Действително
не е спазен изискуемия от чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ срок за издаване на решението –
възражението е постъпило при органа на 07.02.2019 г., а решението е издадено
едва на 24.06.2019 г., но в тази връзка съдът намира, че неспазването на този
срок не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото процесният срок
е от категорията на инструктивните срокове, обезпечаващи бързината на
административния процес и същият не преклудира възможността на административния
орган да се поизнесе и след изтичането му.
Съответствие на акта с материалния
закон
Както
вече се посочи по-горе с оспореното решение на жалбоподателя – ЕТ „ ИВ – СТЕЛ –
Е.Л.“ е отказано плащане по заявка за окончателно плащане по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020
и е наложена финансова корекция в размер на авансово изплатената сума по
договора – 47 063,52 лв. По същество фактическите констатации на
административния орган не се оспорват от жалбоподателя. Безспорно е установено,
че активите, за закупуваните на които е отпусната финансовата помощ на
земеделския производител, са закупени като част от тях (трактор, ремаркета и
част от кошерите) в момента на проверката са се намирали в двора на къща в с.
Полско Косово, където жалбоподателят твърди, че ги съхранява в периодите, в
които същите не могат да се използват съобразно производствената технология за
отглеждане на пчели. Спорен се явява единствено изводът на административния
орган, че в конкретния случай закупените активи, финансирани с одобрената
финансова помощ не се използват съобразно предназначението, определено в одобрения
за финансиране проект. Това е и решаващият извод на ответника, с който той
обосновава както постановения отказ за плащане, така и наложената финансова
корекция.
Съдът
намира, че този фактически довод не е обвързан с точна и относима правна норма,
както по отношение на отказа, така и по отношение на финансовата корекция.
Цитираните от административния орган множество правни норми и клаузи от
договора между страните не кореспондират нито с конкретно основание за отказа
за плащане, нито с такова за налагане на финансова корекция.
Съобразно
йерархията на нормите на първо място следва да се бъде разгледана, посочената
от органа разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 7 (за неизпълнение на одобрени
индикатори) от ЗУСЕСИФ. Позоваване на тази норма е извършено само в титулната
част на решението, като липсва такова позоваване при изброяването на правните
основания, на които органът е взел своето решение (л. 189 от преписката).
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ съдържа основанията, при наличието на
които финансова подкрепа
със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване
на финансова корекция. Основанията са изчерпателно изброени, макар в т. 10 да
се съдържа по-широка формулировка. Основанието, на което се позовава в
конкретния случай административният орган е това по т. 7 от чл. 70, ал. 1 на
ЗУСЕСИФ, според което финансовата помощ може да бъде отменена изцяло или отчасти
за неизпълнение на одобрени индикатори. В случая обаче в оспореното решение
липсват каквито и да било фактически констатации, кореспондиращи с това правно
основание. Не се сочат нито кой са одобрените индикатори, нито какво точно е
тяхното неизпълнение. Установеното от органа неизползване по предназначение на
финансираните активи не може да бъде прието за неизпълнение на одобрени
индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ.
На
следващо място административният орган се позовава на разпоредбите на чл. 49,
ал. 1, т. 1 и т. 6 и чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/2015 г. Съгласно чл.
49, ал. 1 Разплащателната агенция може да откаже изплащането, както и да изиска
възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато установи при
проверките по чл. 47, ал. 1, т. 1 и 2 нередовност на документите или непълнота
или неяснота на заявените данни и посочените факти (т. 1), както и когато инвестицията
е изпълнена неточно, включително когато ползвателят на помощта е придобил
активи и/или изпълнил дейности – предмет на подпомагането, с технически
параметри или в отклонение от количествено-стойностна сметка, различни от одобрените
от РА – когато констатираните отклонения водят до недопустимост или
необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат
основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията
съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите,
изискванията и критериите за оценка, определени в тази наредба и договора за
отпускане на финансова помощ (т. 6). Нормата очевидно регламентира както
хипотези за отказ за плащане, така и хипотези за налагане на финансови корекции
под формата на искане за възстановяване на част или цялата финансова помощ. В
случая обаче цитираните две основания също не кореспондират с установените по
делото факти. В решението не се сочи нередовност на представените от жалбоподателя
документи, непълнота или неяснота на заявените данни или посочените факти.
Липсват и констатации за неточно изпълнена инвестиция. Точно обратното
инвестицията е изпълнена точно според одобрения проект – закупени са
съответните активи, отговарящи на проекта както по брой, така и по вид.
Твърденията са за неизползването им по предназначение, което не представлява
неточно изпълнение на инвестицията по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 6 от Наредба
№ 9/2015 г.
Нормата на чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/2015 г. гласи, че в срока по чл. 53, ал. 1 (от датата на
сключване на договора до три години от датата на окончателното плащане – чл.
53, ал. 1, т. 1) ползвателят на помощта е длъжен да използва подпомаганите
активи и изпълнява подпомаганите дейности съгласно предназначението им,
посочено в бизнесплана. Очевидно това е единствената сочена от административния
орган разпоредба, имаща отношение към установените фактически обстоятелства,
като уреждаща задължение за ползвателя на помощта да използва финансираните с
помощта активи по предназначение за определен срок от време. В случая няма
спор, че този срок не е изтекъл, доколкото окончателно плащане въобще не е
извършвано. Идентично задължение за жалбоподателя е залегнало и в сключения
между страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 4.1 в чл. 6, ал. 3, т. 3 (като тук указания срок на задължението е
срока на изпълнение на инвестицията – 24 месеца от сключването на договора),
както и в чл. 14, ал. 2, т. 3 (като тук вече срокът е до три години от
окончателното плащане). Административният орган, в оспореното решение, всъщност
се е позовал чл. 9, ал. 1, т. 6 от договора, според която фондът има право да
откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадена от
ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска
възстановяване на част или на цялата помощ, когато изпълнението на инвестицията
не е започнало в срока по чл. 6, ал. 3, т. 1 и/или инвестицията не е изпълнена
изцяло в срока по чл. 6, ал. 1 и/или подпомаганите активи не се използват
съгласно предназначението и при условията, посочени в одобрения проект. Това
право на фонда, административният орган е обвързал в конкретния случай и с
нормата на чл. 19, ал. 2 от договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 от договора при
пълно неизпълнение на задължението за извършване на инвестицията съгласно
условията и задълженията на ползвателя, установени с нормативен акт, акт на
правото на Европейския съюз и този договор в срока по чл. 6, ал. 1 и/или при
неподаване на заявка за окончателно плащане по ч. 6, ал. 4, Фондът отказва
изцяло изплащане на финансовата помощ по договора и ползвателят дължи
обезщетение в размер на цялата получена до този момент финансова помощ (по
заявка за авансово и/или междинно плащане), ведно с неустойка в размер на
законната лихва върху получената сума , считано от датата на нейното изплащане.
Според ал. 2 на същия член от договора обезщетението в размер на цялата
получена до този момент финансова помощ (по заявка за авансово и/или междинно
плащане), в едно с неустойка в размер на законната лихва върху получената сума,
считано от датата на нейното изплащане се дължи и при неизпълнение, което е
приравнено на пълно неизпълнение, както и при неспазване, на което и да е друго
нормативно или договорно задължение или ангажимент на ползвателя, произтичащи
от предоставеното подпомагане, които при условията на този договор са станали
основание за пълен отказ от изплащане на финансовата помощ от страна на фонда.
Цитираните
клаузи от сключения между страните договор следва да се тълкуват в тяхната
взаимовръзка, а така също и с оглед на цитираните по-горе законово и
подзаконови нормативни разпоредби. В оспореното решение освен, че са преплетени
и смесени производствата по отказ за изплащане на финансово подпомагане и
налагане на финансова корекция на вече изплатено финансово подпомагане, с
цитирането на чл. 19 от договора е смесено и ново основание – за заплащане на
обезщетение, което безспорно се различава от посочените две производства, макар
да борави с близки термини и стойности.
На
последно място в оспорения административен акт, макар и не сред изброените
правни основания, е налице позоваване на т. 13 от Методиката за определяне на
санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020.
Видно от самото двойно заглавие на методиката същата възприема, че отказване,
намаляване и отмяна на финансова помощ, представляват санкции. Според
посоченото в самата Методика, тя е разработена в съответствие с член 35 от
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията
за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към
директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и
кръстосаното съответствие и се прилага при неспазване на критерии за
допустимост, различни от размера на площите или броя на животните, както и на
ангажименти или други задължения. С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Наредба
№ 9/2015 г. методиката следва да намери приложение в случаите, в които
ползвателят на помощта не изпълнява задължение по чл. 54 от същата наредба,
каквото нарушение се твърди в процесния случай. Методиката обаче, както вече се
посочи, регламентира налагането на санкции, които очевидно са различни от
финансовите корекции, регламентирани в чл. 70 -73 от ЗУСЕСИФ. За това сочи и
факта, че Методиката предвижда процедура по определяне на съответната санкция,
различна от процедурата за налагане на финансова корекция при установена
нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ.
В
посочената в решението т. 13 от Методиката е определено, че когато ползвателят
не използва подпомаганите активи съгласно предназначението и условията,
посочени в одобрения проект и съгласно условията и задълженията, установени с
нормативен акт, акт на правото на Европейския съюз и договора, сключен с ДФ "Земеделие" в
зависимост от тежестта и степента на неспазването се налага санкция 100% от размера
на финансовата помощ за конкретния актив или 100% от размера на финансовата
помощ за цялата инвестиция. В конкретния случай административният орган,
цитирайки тази точка от Методиката, без да определя конкретната тежест и степен
на неспазването е посочил, че санкцията следва да бъде 100% от размера на
финансовата помощ за цялата инвестиция, въпреки, че самият административен
орган в решението си е приел, че все пак част от подпомаганите активи (255 броя
кошери) се използват по предназначение.
Всичко
изложено до тук води до извод за пълно несъответствие между фактическите и
сочените правни основания за издаване на административния акт, както в частта,
с която е отказано изплащане на финансова помощ, така и в частта, с която е
наложена финансова корекция. От всички цитирани от ответника правни основания
не става ясно на какво точно основание е отказано изплащане на финансова помощ,
на какво точно основание е наложена финансова корекция и дали всъщност се касае
за наложена финансова корекция по реда на чл. 70 и сл. от ЗУСЕСИФ или за
налагане на санкция по реда на Методиката, или дори да претенция за заплащане
на обезщетение по силата на договорните клаузи между страните по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020.
С оглед на това, оспореното в настоящото производство решение, като
незаконосъобразно следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Доколкото в
частта, с която е отказано плащане, производството е започнало по подадена от
жалбоподателя заявка за окончателно плащане, то делото в тази част, следва да бъде
върнато като преписка на ответника за ново произнасяне, при което
административният орган ясно и точно да идентифицира и обоснове наличието на
основания за отказ, а при липса на такива да извърши нужната верификация на
заявените за плащане разходи, отговарящи на изискванията на допустимост.
По делото още с жалбата,
а така също и в хода по същество, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител е заявил искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора
и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК такива са дължими, но само по отношение на
тези разноски, чието извършване е надлежно и своевременно доказано. В
конкретния случай по делото са налични доказателства единствено за платената от
жалбоподателя държавна такса в размер на 471 лева, за заплащането на която
ответникът следва да бъде осъден. С жалбата и в хода на дело са представени
пълномощни, установяващи представителната власт на пълномощниците на
жалбоподателя, но липсват доказателства както за договорено, така и за
заплатено адвокатско възнаграждение. Такива са представени едва с депозирани по
реда на чл. 144 АПК вр. чл. 149, ал. 3 ГПК писмени бележки, с които е
недопустимо представяне на нови доказателства.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 143 АПК, вр. с чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „ИВ – СТЕЛ – Е.Л.“ със седалище гр. Бяла, Решение № 18/04/1/0/03116/301/04/01
от 24.06.2019 г. за налагане на финансова корекция (изх. № 01-6500/255/26.06.2019
г.), издадено от Изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София.
ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ – София за ново произнасяне по подаденото от ЕТ „ИВ – СТЕЛ – Е.Л.“ със седалище гр. Бяла заявление за
окончателно плащане по Договор № 18/04/1/0/03116/07.03.2016 г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020, съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, съобразно
указанията по прилагането на закона дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София
да заплати на ЕТ „ИВ – СТЕЛ – Е.Л.“ със седалище и
адрес на управление гр. Бяла, обл. Русе, ул. „Стефан Стамболов“ № 21,
представляван от собственика Елиза Стефанова Лазарова, ЕИК *********, сумата
471,00 лева (четиристотин седемдесет и един лева) разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: