НОХД № 203/10г. по описа на Районен съд-гр. Монтана
М О Т И В И:
Подсъдимият А.Г.З.,xxx е обвинен в това, че на
15.08.2009г., в с. Т., обл. Монтана, противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство-бус, марка “Фиат-Дукато” с ДК № xxxxxx от владението на Н.С.М.
xxx, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда
на превозното средство и са причинени имуществени вреди в размер на 313.77 лв. -
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура-гр. Монтана поддържа обвинението и неговата правна
квалификация по отношение разпоредбата на чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, във вр. с
ал. 1 от НК. Не прави анализ на фактическите обстстоятелства по делото, тъй
като подсъдимият признава изцяло фактите от обстоятелствената часст на
обвинителния акт и се признава за виновен. Предлага на съда да признае подсъдимия
за виновен по повдигнатото обвинение и при съобразяване характера на
процедурата по чл. 370 и сл. от НПК, старата редакция на чл. 58а от НК, както и
разпоредбата на чл. 55 от НК, при наличие действително многобройни смегчаващи
вината обстоятелства, да наложи наказание от 5 месеца лишаване от свобода и приложи
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Счита, че това наказание ще изиграе
възпиателна и предупредителна роля не само по отношение на подсъдимия, но и по
отношение на останалите граждани. Счита, че са налице и предпоставки за
комулиране на присъда по НОХД № 487/09г. по описа на РС-гр. Монтана и по
настоящата присъда, при което следва съдът да определи едно общо най-тежко
наказание от 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият А.Г.З.,
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се признава за виновен и дава съгласие да
не се събират доказателства за фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Служебният защитник
на подсъдимия-адвокат Цветкова от
АК-гр. Монтана счита, че делото е изяснено от фактическа страна. Безспорно е
доказано повдигнатото обвинение както от обективна, така и от субективна страна.
Намира, с оглед процедурата по чл. 370 от НПК и многобройните смегчаващи вината
обстоятелства, че следва да му наложи наказание три месеца лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три години. Моли съда да
групира наказанията по настоящето дело и по другата присъда, като изтърпяването
на общото наказание се отложи за изпитателен срок от три години.
Производството се развива по реда на чл. 371, т.
2 от НПК.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл. 373, ал. 1 във вр. с чл. 283 съдът прие
и приобщи събраните в хода на досъдебното производство и тези събрани в хода на
съдебното следствие писмени доказателства и прочете протоколите от разпит на
свидетелите.
Съдът след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият А.Г.З.
xxx работел във фирмата на свидетеля Н.С. Н., като общ работник. Свидетелят Н.
закупил бус, марка “Фиат Дукато 2.5 ТД”, с ДК № xxxxxx. Нямал намерение да го
пуска в движение, а да го ползва за резервни части. Свидетелят оставил буса в
двора на кооперацията, в с. Т., обл. Монтана, където съхранявал зърно. По време
на жътвата, подсъдимият З. стоял в буса, за да пази житото. Свидетелят Н. бил
свалил акомулатора на автомобила и източил нафтата. Бусът не бил заключен, а
ключовете му се съхранявали в жабката, за да може евентуално да бъде преместван,
ако се наложи. Документите на автомобила били в цеха в с. С., обл. Монтана.
По обяснения
на подсъдимия, на 15.08.2009г. вечерта бил на работа в базата в с. Т., обл. Монтана
и около 22.00ч. по мобилният му телефон се обадил баща му, който съобщил, че
конят им в с. П., обл. Враца, бил откраднат. На същият ден, още от 18.00ч. започнал
да пие бира, но решил да вземе буса и да отиде до селото си, за да види, какво
е станало с коня. Взел ключовете от жабката, знаел, че в резервоара на буса
имало някакво гориво. Сложил акомулатора, запалил буса и тръгнал към родното си
село, без да уведоми работодателя си. След около десетина минути бил спрян от
полицейски автопатрул. Свидетелите А. А. и К. Н. патрулирали по маршрут гр. Монтана-с.
С.-гр. Монтана. Преди да навлязат в с. С. в посока от гр. Враца се разминали с
бус, марка “Фиат Дукато 2.5 ТД”, с ДК № xxxxxx. Направило им впечатление, че
водачът на буса не го управлявал нормално, а криволичел по целия път. Спрели
водача, който бил в явно нетрезво състояние. Изпробвали го за алкохол с
техническо средство “Алкотест Дрегер”, което отчело наличието на 1.80 промила
алкохол в издишаният от водача въздух. След проверка, проверяващите
констатирали, че водача не носел за буса никакви документи, а и същият бил
неправоспособен. Тъй като свидетелят К. Н.-служител в ОД на МВР-гр. Монтана
познавал собственика на буса и му се обадил за да го попита, знае ли къде е
автомобилът му, като му разказал за случилото се. Собственикът на буса помолил
полицаите да докарат автомобила в цеха му в с. С., обл. Монтана, което и било
направено. Впоследствие, свидетелят Н. открил повреди по буса-предната броня
била деформирана, счупени били десния страничен накраюник на бронята и водния
радиатор.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство
съдебно-оценъчна експертиза, стойността на нанесените щети на буса е 313.77 лв.
При условията на чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава
на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, събрани по реда и условията на НПК, които го подкрепят.
При така
установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, съдът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. С поведението си подсъдимият З. е
осъществил от обективна и субективна страна деянието по:чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК -на 15.08.2009г.
в с. Т., обл. Монтана, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство-бус,
марка “Фиат”, модел “Дукато” с ДК № xxxxxx от владението на Н.С.М. xxx, без
негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство и са причинени имуществени вреди в размер на 313.77 лв.
От субективна
страна, установените по делото обстоятелства по отношение на обвинението по чл.
346, ал. 2, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК сочат, че подсъдимият е действал
при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Причини за
извършване на деянието се свеждат до ниско правно съзнание и култура, незачитане
правото на собственост, правилата за движение, престъпна самонадеяност.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл.
55 от НК-за неговата индивидуализация, с оглед и на производството по чл. 370 и
сл. от НПК.
За да определи
вида и размера на наказанията, съдът съобрази вида и пределите на предвиденото
в текстта на чл. 346, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК - смегчаващите вината
обстоятелства- направеното самопризнание в съдебно заседание и на досъдебното
производство, съдействие при разкриване на обективната истина по делото, добри
характеристични данни, липса на предходна съдимост, осъзнаване на вината, както
и отегчаващи вината обстоятелства- степента на обществена опасност на деянието,
като престъпление против транспорта.
Тъй като при това особено производство съдът е
задължен да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, а и са налице многобройни
смегчаващи вината обстоятелства, на основание чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК наложи на подсъдимия З. наказание четири месеца лишаване от свобода.
На основание
чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така определеното наказание за
срок от три години, тъй като са налице предпоставките на условното
осъждане-наложеното наказание е до три години, подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не
е наложително да изтърпи това наказание.
Съдът прецени,
че са налице предпоставките за групиране на наказанията по настоящата присъда и
по присъда по НОХД №487/09г. по описа на РС-гр. Монтана-деянията са извършени
преди да има влязла в сила присъда по което и да е от тях, като наложи едно
общо, най-тежко наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение отложи за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1
от НК.
Съдът намира, че така
наложеното наказание се съобрази със закона, обстоятелствата по делото
подкрепени с надлежни доказателства и личността на подсъдимия, както и с
неговото самопризнание. Същото ще изиграе своята възпитателна и предупредителна
роля както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите граждани.
Съдът осъди
подсъдимия А.Г.З. да заплати по сметка на ВСС 50 лв. държавна такса и 5 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При този фактически
и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: