Присъда по дело №30203/2010 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 213
Дата: 21 септември 2010 г. (в сила от 7 октомври 2010 г.)
Съдия: Зоя Христова
Дело: 20101630230203
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 юни 2010 г.

Съдържание на акта

 П Р И С Ъ Д А

 Гр. Монтана 21.09.2010г.

 

 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Районен съд-Монтана, шести наказателен състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември на две хиляди и десета година, в състав:

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ ХРИСТОВА

 

 

 1. Т.Г.

 СЪДЕБНИ ЗАСЕЗДАТЕЛИ:

 2. В.Я.

 

 

При секретаря Н.А. и в присъствието на прокурор П. ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА НОХД № 203 по описа за 2010г. и след тайно съвещание, съдът

 

 

 

 П Р И С Ъ Д И:

 

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Г.З., роден на xxxгxxx, живущ xxx, българин, български гражданин, със средно образование, не женен, не работи, не осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това, че на 15.08.2009г., в с. Трифоново, обл. Монтана, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство-бус, марка „ xxxx  ”, с ДК № М 36 19 АМ, от владението на Н.С.М. xxx, без негово съгласие с намерение да го ползва, като вследствие на деянието е последвала повреда на превозното средство, с което е нанесъл имуществени щети на стойност 313.77 лв., поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното наказание спрямо подсъдимия А.Г.З., за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК определя едно общо, най-тежко наказание по настоящата присъда и по присъда по НОХД № 487/2009г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия А.Г.З. с посочен по-горе адрес и ЕНГ да заплати по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 50 лв. и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд-Монтана в 15 дневен срок от днес.

 

 

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 1.

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 2.

Съдържание на мотивите

 

 

 НОХД № 203/10г. по описа на Районен съд-гр. Монтана

 М О Т И В И:

 

 

 Подсъдимият А.Г.З.,xxx е обвинен в това, че на 15.08.2009г., в с. Т., обл. Монтана, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство-бус, марка “Фиат-Дукато” с ДК № xxxxxx от владението на Н.С.М. xxx, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство и са причинени имуществени вреди в размер на 313.77 лв. - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура-гр. Монтана поддържа обвинението и неговата правна квалификация по отношение разпоредбата на чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК. Не прави анализ на фактическите обстстоятелства по делото, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите от обстоятелствената часст на обвинителния акт и се признава за виновен. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и при съобразяване характера на процедурата по чл. 370 и сл. от НПК, старата редакция на чл. 58а от НК, както и разпоредбата на чл. 55 от НК, при наличие действително многобройни смегчаващи вината обстоятелства, да наложи наказание от 5 месеца лишаване от свобода и приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Счита, че това наказание ще изиграе възпиателна и предупредителна роля не само по отношение на подсъдимия, но и по отношение на останалите граждани. Счита, че са налице и предпоставки за комулиране на присъда по НОХД № 487/09г. по описа на РС-гр. Монтана и по настоящата присъда, при което следва съдът да определи едно общо най-тежко наказание от 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият А.Г.З., при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се признава за виновен и дава съгласие да не се събират доказателства за фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Служебният защитник на подсъдимия-адвокат Цветкова от АК-гр. Монтана счита, че делото е изяснено от фактическа страна. Безспорно е доказано повдигнатото обвинение както от обективна, така и от субективна страна. Намира, с оглед процедурата по чл. 370 от НПК и многобройните смегчаващи вината обстоятелства, че следва да му наложи наказание три месеца лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три години. Моли съда да групира наказанията по настоящето дело и по другата присъда, като изтърпяването на общото наказание се отложи за изпитателен срок от три години.

 Производството се развива по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

Доказателствата по делото са писмени. На основание чл. 373, ал. 1 във вр. с чл. 283 съдът прие и приобщи събраните в хода на досъдебното производство и тези събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства и прочете протоколите от разпит на свидетелите.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият А.Г.З. xxx работел във фирмата на свидетеля Н.С. Н., като общ работник. Свидетелят Н. закупил бус, марка “Фиат Дукато 2.5 ТД”, с ДК № xxxxxx. Нямал намерение да го пуска в движение, а да го ползва за резервни части. Свидетелят оставил буса в двора на кооперацията, в с. Т., обл. Монтана, където съхранявал зърно. По време на жътвата, подсъдимият З. стоял в буса, за да пази житото. Свидетелят Н. бил свалил акомулатора на автомобила и източил нафтата. Бусът не бил заключен, а ключовете му се съхранявали в жабката, за да може евентуално да бъде преместван, ако се наложи. Документите на автомобила били в цеха в с. С., обл. Монтана.

По обяснения на подсъдимия, на 15.08.2009г. вечерта бил на работа в базата в с. Т., обл. Монтана и около 22.00ч. по мобилният му телефон се обадил баща му, който съобщил, че конят им в с. П., обл. Враца, бил откраднат. На същият ден, още от 18.00ч. започнал да пие бира, но решил да вземе буса и да отиде до селото си, за да види, какво е станало с коня. Взел ключовете от жабката, знаел, че в резервоара на буса имало някакво гориво. Сложил акомулатора, запалил буса и тръгнал към родното си село, без да уведоми работодателя си. След около десетина минути бил спрян от полицейски автопатрул. Свидетелите А. А. и К. Н. патрулирали по маршрут гр. Монтана-с. С.-гр. Монтана. Преди да навлязат в с. С. в посока от гр. Враца се разминали с бус, марка “Фиат Дукато 2.5 ТД”, с ДК № xxxxxx. Направило им впечатление, че водачът на буса не го управлявал нормално, а криволичел по целия път. Спрели водача, който бил в явно нетрезво състояние. Изпробвали го за алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер”, което отчело наличието на 1.80 промила алкохол в издишаният от водача въздух. След проверка, проверяващите констатирали, че водача не носел за буса никакви документи, а и същият бил неправоспособен. Тъй като свидетелят К. Н.-служител в ОД на МВР-гр. Монтана познавал собственика на буса и му се обадил за да го попита, знае ли къде е автомобилът му, като му разказал за случилото се. Собственикът на буса помолил полицаите да докарат автомобила в цеха му в с. С., обл. Монтана, което и било направено. Впоследствие, свидетелят Н. открил повреди по буса-предната броня била деформирана, счупени били десния страничен накраюник на бронята и водния радиатор.

Видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, стойността на нанесените щети на буса е 313.77 лв.

 При условията на чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, събрани по реда и условията на НПК, които го подкрепят.

При така установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин. С поведението си подсъдимият З. е осъществил от обективна и субективна страна деянието по:чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК -на 15.08.2009г. в с. Т., обл. Монтана, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство-бус, марка “Фиат”, модел “Дукато” с ДК № xxxxxx от владението на Н.С.М. xxx, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство и са причинени имуществени вреди в размер на 313.77 лв.

От субективна страна, установените по делото обстоятелства по отношение на обвинението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК сочат, че подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

Причини за извършване на деянието се свеждат до ниско правно съзнание и култура, незачитане правото на собственост, правилата за движение, престъпна самонадеяност.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл. 55 от НК-за неговата индивидуализация, с оглед и на производството по чл. 370 и сл. от НПК.

За да определи вида и размера на наказанията, съдът съобрази вида и пределите на предвиденото в текстта на чл. 346, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК - смегчаващите вината обстоятелства- направеното самопризнание в съдебно заседание и на досъдебното производство, съдействие при разкриване на обективната истина по делото, добри характеристични данни, липса на предходна съдимост, осъзнаване на вината, както и отегчаващи вината обстоятелства- степента на обществена опасност на деянието, като престъпление против транспорта.

 Тъй като при това особено производство съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, а и са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства, на основание чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК наложи на подсъдимия З. наказание четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така определеното наказание за срок от три години, тъй като са налице предпоставките на условното осъждане-наложеното наказание е до три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не е наложително да изтърпи това наказание.

Съдът прецени, че са налице предпоставките за групиране на наказанията по настоящата присъда и по присъда по НОХД №487/09г. по описа на РС-гр. Монтана-деянията са извършени преди да има влязла в сила присъда по което и да е от тях, като наложи едно общо, най-тежко наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

 Съдът намира, че така наложеното наказание се съобрази със закона, обстоятелствата по делото подкрепени с надлежни доказателства и личността на подсъдимия, както и с неговото самопризнание. Същото ще изиграе своята възпитателна и предупредителна роля както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите граждани.

Съдът осъди подсъдимия А.Г.З. да заплати по сметка на ВСС 50 лв. държавна такса и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

При този фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: