О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 13.04.2020 г. в състав:
Председател:Рената
Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в.ч. гр.
дело N` 170 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вздемания"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано
от изп. директор Д.Б., чрез ю. к. А.Б. срещу разпореждане № 453 от 18.02.2020
г. на РС гр. Бяла Слатина по ч. гр. д. № 148/2020 г. по описа на съда.
С обжалваното определение е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
присъждане на сумата от 78.84 лв. - договорна лихва за периода от 18.03.14 г.
до 10.06.14 г. по договор за паричен заем № 201347 от 18.02.14 г. и 168 лв.
лихва за забава от 18.03.14 г. до датата на подаване за заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 12.02.20 г.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание
чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
По подробно мотивираните в частната жалба оплаквания, Окръжният съд
намира следното:
Правилно при решаване на делото съдът е взел предвид приложението на
Директива 93/13/ЕИО, която не допуска правна уредба на държава членка, която не
дава възможност на съда, в който и да е етап от производството, да преценява
служебно неравноправния характер на клаузи в договор с потребител, макар да е
установил всички необходими за това правни и фактически обстоятелства и не е
подадено възражение от длъжника. Следва да се има предвид разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, което го
оправомощава да откаже издаването на заповед за изпълнение в частите от
заявлението, които са в противоречие със закона и добрите нрави.
Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г./ - чл. 7, ал. 3 гласи,
че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор. С посоченото изменение на
ГПК в чл. 411, ал. 2 от ГПК се създава нова т. 3, която задължава съда да откаже
издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с
потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е
налице обоснована вероятност за това. Нормата има незабавно действие от момента
на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени случаи, доколкото
обратното не е предвидено в процесуалния закон. По тези съображения настоящата
инстанция я взема предвид.
От подаденото заявление в неговата обстоятелствена част и представения
на стр. 6 договор за паричен заем е видно, че на 18.02.14 г. между "Изи
Асет Мениджмънт" АД като заемодател и И.Т.С. С ЕГН ********** от гр. Була Слатина като заемател,
е сключен договор за заем /кредит/ за сумата 250 лв.; със срок 16 седмици; дата
на връщане на заема 10.06.14 г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема
144.72% и размера на договорната лихва 112.56 лв.; годишен процент на разходите
по заема 1 024%; размер на седмичната погасителна вноски 22.66 лв. Длъжникът не
е извършвал плащания по заема и същият е цедиран на настоящия заявител "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД.
В заповедното производство се претендира сумата 216.09 лв. главница по
договора, заедно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане; сумата 78.47 лв. представляваща договорна лихва за периода от
18.03.14 г. до 10.06.14 г. и сумата 168.25 лв. представляваща лихва за забава
за периода от 18.03.14 г. до датата на подаване на заявлението до районен съд -
14.02.20 г.
Районен съд е уважил искането за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК само на главницата от 216 лв. заедно с
законната лихва от подаване на заявлението, а за останалите суми е отказал
издаване на заповед за изпълнение с мотив, че искането е в нарушение нормата на
чл. 419, ал. 4 от ЗПК.
Нормата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали
искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както
и проверката за потребителска закрила, т. е. за съответствие на договорите с
повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка, според окръжен съд не е налице
твърдяното от районен съд нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото към
момента на сключване на процесния договор за заем на 18.02.14 г., ал. 4 на чл.
19 от ЗПК все още не е била в сила, съща е в сила от 23.07.14 г.
Независимо от това, в случая правата на заявителя се претендират от договор за кредит, т.
е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което заповедният съд е следвало да се извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, което той не е стонил. На основание цитирания
текст от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение,
ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. По същество настоящата
инстанция намира, че е налице евентуална неравноправност на клаузи от договора за заем. В случая, в договора
за потребителски кредит /заем/ е посочено, че годишният лихвен процент е 144.72%, ГПР е 1 024%, а в заявлението е посочено, че размера на
договорната лихва е 112.56 лв. Договореният лихвен
процент е необосновано висок, той е
почти половината от размера на кредита /заема/, при
което с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза
уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, следва да се третира като неравноправна клауза. Претендираната лихва за забава от 168.25 лв. дублира договорната лихва,
доколкото заявителят е посочил като
начало и за двете лихви една и съща дата - 18.03.14 г. Това обстоятелства също
се преценява от окръжен съд като обоснована вероятност за наличие на
неревноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Съгл.
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Дали процесните клаузи са индивидуално уговорени не
може да бъде преценено в рамките на заповедното производство, поради което и за
съда остава единствения възможен извод за обоснована вероятност за
неравноправни клаузи в договора за кредит. При това положение следва да се
приложи нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и да се откаже издаване на
заповед за изпълнение за сумите 78.47
лв. договорна лихва за периода от 18.03.14 г. до 10.06.14 г. и за сумата 168.25
лв. лихва за забава за периода от 18.014 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в районен съд.
За пълнота на изложените следва да се
посочи, че съдът не нарушава принципа на състезателно начало на процеса, тъй
като обжалваното разпореждане не се ползва със сила на пресъдено нещо и остава
открита възможността кредиторът да доказва равноправния характер на клаузата,
както и нейната действителност в общия исков процес, образуван по реда на чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Окончателният правен извод районният, с който заявлението на частния
жалбоподател е оставено без уважение е правилен.
Ето защо, атакуваното разпореждане, в обжалваните части следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложеното окръжният съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 453 от 18.02.2020 г. на районен съд гр. Бяла
Слатина, постановено по ч. гр. д. № 148/2020
г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на дружеството жалбоподател за сведение.
Председател:...........
Членове:1..........2...........