Присъда по дело №1196/2021 на Софийски градски съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№

Гр.София,        2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав в публично съдебно заседание на единадесети ноември през двехиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Р.А.

                                                            Е.К.

 

секретар Весела Венева

прокурор Събина Христова

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА НОХД №1196 по описа за 2021 година въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.В.Д., роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, несемеен, безработен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.11.2016 г. около 17.20 часа в гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксантия” с рег. № *******, движейки се по ул.”Иваница Данчев” с посока на движение от ул."Панорамен път” към бул."Александър Пушкин” в района на №11 нарушил правилата за движение както по пътищата, а именно чл.20 ал. 2 от Закона за движението по пътищата: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението„ като не спрял, когато възникнала опасност за движението и реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащата ул.”Иваница Данчев” отдясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходка Н.П.Я., като по непредпазливост причинил на смъртта на същата, настъпила на 21.11.2016г., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата- престъпление по чл.343а, ал.1, б.Б вр. чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.Б вр. чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК така наложеното на подсъдимия Д. наказание от 1 година "лишаване от свобода" за срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила.

НАЛАГА на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия А.В.Д. /с установена по делото самоличност/ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия А.В.Д. /със снета по делото самоличност/ да заплати разноски по водене на делото, направени на ДП в размер на 871,52 лв. /осемстотин седемдесет и един лв. и 52 ст. /в полза на държавата, както и тези, направени в хода на съдебното следствие в размер на 400 лв. /четиристотин лв./- в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС, а така също и на основание чл.190 ал.2 от НПК по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на държавата и по сметка на СГС.

Приложения по делото 1 бр. СД да остане по делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

                                      

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1/……………….

                                                                                                   2/………………….

Мотиви по НОХД №1196 по описа на СГС, НО, 3-ти състав за 2021 г.

 

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу А.В.Д. за това, че на 03.11.2016г. около 17.20 часа в гр. София, при управление на МПС - лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксантия” е per. № *******, движейки се по ул.”********” с посока на движение от ул.”Панорамен път” към бул.”Александър Пушкин” в района на №11 нарушил правилата за движение както следва: чл.20 ал. 2 от Закона за движението по пътищата: Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението „като не спрял, когато възникнала опасност за движението и реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащата ул. „********“ отдясно наляво, спрямо посоката му на движение пешеходка Н.П.Я., като по непредпазливост причинил на смъртта на същата, настъпила на 21.11.2016г.- престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

В хода на съдебното производство е конституирана като частен обвинител синът на починалата пешеходка – С.Я.. От негово име като повереник в производството се явява адвокат А.В..

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия, като сочи, че от събрания по делото доказателствен материал се установява фактическата обстановка, описана в ОА. Твърди, че в тази връзка са показанията на свидетеля К.Т., който се е движил с МПС зад подсъдимия и който е видял появата на пострадалата на пътното платно, за разлика от подс.Д., който не е успял да я възприеме. Смята, че е налице причинна връзка между противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия в резултат на ПТП престъпен резултат. Подчертава, че безспорно е установено, че при скорост на автомобила от 50 км/ч ударът за водача е бил предотвратим от момента на стъпване на пешеходката на платното за движение и пресичане от дясно на ляво в посока на движение на автомобилите, като ударът е бил предотвратим от момента, в който пешеходката е била видима, излизайки между спрелите пред № 11 автомобили за пресичане от дясно на ляво. Твърди, че подсъдимият Д. е могъл да възприеме пешеходката, като причината за реализирането на ПТП е обективното поведение на подсъдимия, който не е възприел, или ако е възприел не е реагирал своевременно с аварийно спиране на намиращата се на пътното платно пешеходка, както и субективните действия на пострадалата, която е навлязла на платното за движение на необозначеното за целта място, в тъмната част от денонощието, без да вземе предпазни мерки за безопасно пресичане. Подчертава, че всичко това се установява и доказва посредством заключенията  на изготвените по делото експертизи. Предвид изложеното намира, че обвинението спрямо подсъдимия Д. е доказано по безспорен и категоричен начин. Във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс.Д. сочи, че съдът следва да вземе предвид неговото чисто съдебно минало, поради което моли на същия да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно 1 година „Лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 за срок от 3 години и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години.

Повереникът на частния обвинител С.Я. - адв.В. заявява, че от името на своя доверител изцяло поддържа повдигнатото обвинение срещу А.Д. за престъпление по чл.343, ал.1,б.В, предл.1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, така както е повдигнато обвинението и както се поддържа от прокурора. Счита, че на фазата на ДП и на съдебното следствие е установена фактическа обстановка, която не се различава от описаната в ОА и са събрани достатъчно данни, доказващи вината на подсъдимия А.Д. във връзка с конкретно повдигнатото му обвинение за конкретно извършеното деяние. Той също както прокурора акцентира на показанията на св.К.Т., на база на които твърди, че се установява фактическата обстановка описана в ОА и които показания според него не са били оспорени от защитата. Посочва, че в подкрепа на обвинението са и заключенията на приетите експертизи, които счита, че следва да бъдат кредитирани в цялост. Подчертава, че според заключенията подсъдимият се е движил с 50 км/ч и не е могъл да спре аварийно преди мястото на удара. Сочи, че вещите лица са определили като причина за настъпване на ПТП субективните действия на подсъдимия Д., както и поведението на пострадалата Я., пресичаща на неопределено за целта място. Акцентира, че според експертите, че дори и при наличието на противоречиви данни за посоката на движение на пешеходката, ПТП е било предотвратимо и в двата случая чрез аварийно спиране от страна на водача, от момента в който пешеходката е станала видима за него. Посочва, че по делото е установено по несъмнен начин, че пострадалата е била обърната с дясната си страна към автомобила, което освен от находките по трупа се потвърждава и от показанията на свидетеля Т.. Смята, че в конкретния случай подсъдимият Д. не е реагирал своевременно на възникналата опасност за движението, а именно реагирал е, когато е реализирал удара с пострадалата, като намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между причинените от ПТП-то травми и смъртта на пострадалата, което според него се установява и от заключенията на експертизите. Твърди, че от обективна страна, подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил задълженията си, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, довело до смъртта на пострадалата Я.. От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при непредпазливост като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, тъй като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но като водач на МПС е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

По отношение на наказанието заявява, че се солидаризира с исканото такова от представителя на прокуратурата, като намира, че са налице предпоставките за прилагане на чл.66, ал.1 от НК и следва да се отложи наказанието. Смята, че наказание в размер на 2 години „Лишаване от свобода“ би било справедливо, а що се отнася до наказанието за лишаване от право да се управлява МПС счита, че съобразно с всички обстоятелства по делото и настъпилият тежък съставомерен резултат, както и тежестта на конкретно допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, наказанието следва да бъде не по-малко от наложеното наказание за лишаване от свобода.

Частният обвинител С.Я. не се явява и не взима становище по съществото на делото.

Защитникът на подсъдимия Д.- адв.Д. твърди, че за да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение е необходимо от обективна страна да бъде установено, че той в качеството си на водач на МПС е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, който гласи, че водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Твърди, че основният въпрос, на който в настоящото наказателно производство не е даден аргументиран и точен отговор е кога, в кой момент и на какво разстояние водачът на МПС Ситроен Ксантия е забелязал жената? Следователно, ангажирането на наказателна отговорност, без да бъде доказан и установен този факт, би било абсолютно неправилно според защитника. Намира за безспорно установен единствено факта на настъпилото ПТП на инкриминираната дата между подсъдимия и пешеходката, като твърди, че според част от доказателствата, събрани по делото мястото на ПТП е станало между магазина за хранителни стоки, отбелязан на схемите с № 11 и между автобусната спирка на автобуси № 64, 63 и 107. Намира за важно и това, че ПТП е станало между две пешеходни пътеки - едната по- нагоре от магазина, а другата малко под спирката и то в 17,20 часа- т.е. час „пик“ по натоварения булевард „********“. Смята, че по делото са налице разнопосочни доказателства относно мястото на ПТП- така посочва показанията на св.С., от които според него се установява, че точното място на ПТП е на около 1 м. в ляво от спрелите до магазина автомобили. Сочи, че по обясненията на подсъдимия, разстоянията между неговия автомобил и спрелите автомобили е било около 1 м.-1,5 м., а според показанията на свидетеля Т., който се явява основен свидетел, върху който се базират изводите на вещите лица, както и голяма част от фактите по обвинението, същият твърди ПТП да е станало по-скоро в средата на дясната лента, където обаче подчертава, че са били спрели автомобилите. Твърди, че според всички доказателства се говори за място пред №11 на улицата, но подчертава, че графичната част на допълнителната СТЕ /същата се съдържа и в основната СТЕ/ като място на удара е отбелязан с № 4, а № 4 визуално се вижда, че е на 10 м., не в дясно по посока спирката, така както твърдят свидетелите, в това число и свидетелят С. - очевидец, а в обратна посока на посока към спирката. С други думи вещите лица определят мястото на удара 10 м. в ляво от № 11, а според ОА жената е излязла между автомобилите точно на № 11. Въпросът, който остава неясен е как, по какъв начин тази жена е изминала 10 м. нагоре срещу движението от лентата, по която са се движели автомобилите и как тя е стигнала точно до това място. Точно, поради тази причина сочи, че е направил възражение срещу заключенията на вещите лице досежно мястото на удара, които са въз основа на това, че липсват обосновани научни и каквито и да било други аргументи, които с категоричност да определят посочените от вещите лица места - място на удара, място, където се е намирал трупа, място, където се е намирал автомобила.

Намира това за особено важно,тъй като определяне мястото на удара е от значение да се прецени кога водачът на лекия автомобил Ситроен Ксантия- в кой момент е забелязал пешеходката. Твърди, че неизвестно защо вещите лица приемат, че пешеходката е била на разстояние 2,5 м. встрани от спрелите автомобили. Отговор на въпроса как и по какъв начин са стигнали до този извод твърди, че не е даден при изслушването на вещите лица, а в случая е от значение, дотолкова, доколкото при 2,5 м. според математическата формула № 3, която е в задача № 2, времето, за което пешеходката изминава това разстояние те го определят като 2,9 сек. Ако мястото на удара не е на 2,5 м., а е на 1,5 м., така както твърдят очевидците, то тогава разстоянието би изминала логично за половината време. Заместено в същата тази формула, това означава, че пешеходката е била видима не на това разстояние, което е описано в експертизата, а на разстояние наполовина, или то попада в опасната зона. За да е по- убедителен в своите съждения цитира и коментира заключенията на вещите лица, според които мястото на удара е по широчина на пътно платно на 9-10 м., като в случая счита, че няма конкретика, няма и математическа формулировка. Подчертава, че според заключенията по дължина на пътя мястото на удара е на 7-8 м. преди ориентира- което е записано в отговора на задача № 2 в КСАТЕ. Подчертава, че след това вещите лица са записали, че са направили анализ от медицинска и техническа гледна точка на горните данни, но според него такъв анализ не е отбелязан в заключението на вещите лица. Оспорва заключенията на експертизите като твърди, че в тях липсват данни, които да локализират като височина, като размер, къде, на какво отстояние от земята е счупено предното панорамно стъкло, къде, на какво разстояние се намират деформациите по калника, къде, на какво разстояние е височината на огледало за обратно виждане, което е счупено. В експертизата дори се прокрадва заключение, че ударът е станал отпред, не встрани. Посочва, че в едно от съдебните заседания вещото лице П. е показал една от т. нар. „вдлъбнати“ на калника, която е в непосредствена близост на предния капак до калника, като твърди, че тази подбитост да е в следствие на удара с пешеходката. Посочва обаче, че ако се загледаме в снимката прави впечатление, че на по-малко от 20 см. пред тази подбитост е предният фар, който е абсолютно непокътнат, поради което заявява, че не е необходимо човек да е специалист, за да може да си отговори на въпроса възможно ли е при фронтален удар отпред да има засегната метална част на автомобила, над фара, а фарът да остане здрав?

Сочи, че въпросът за мястото на удара е основният, от който трябва да започне цялото обследване. Твърди, че в протокола за оглед липсват каквито и да било данни, които с категоричност да дадат отговор на въпроса къде всъщност е станал първият удар между автомобила и пешеходката, като сочи, че практиката при такива случаи използва спирачни следи, в случая няма такива; използва разхвърляни вещи, в случая не са заснети никакви такива; използват се останки от счупеното огледало, а налице е счупено огледало, няма такива заснети. Всичкото, което е показано на практика са няколко снимки на самия автомобил, но от тях с категоричност научно не би могло да се направи каквото и да било заключение за мястото на удара. Ето защо заключава, че следователно остава мястото на удара да бъде определено по данни на очевидци, като в този смисъл акцентира отново на показанията на свидетеля С., който по негови твърдения е бил само на 5 м. от мястото, където жената е излязла измежду спрелите автомобили и се е ударила в колата на подсъдимия. Твърди, че 5 м. е разстояние достатъчно, за да се възприемат фактите обективно, точно и ясно. Същият свидетел С. първо твърди, че мястото на удара е станал между хранителния магазин и между автобусната спирка, а на следващо място, той посочва и каква е била обстановката - без пуснати улични лампи, с автомобили, които са се движели в колона посока посоката на автомобила на подсъдимия. Същият твърди, че жената без да се оглежда е излязла на улицата между автомобилите и ударът е настъпил веднага. Цитира негови показания, според които той не е видял пострадалата да се обръща, да се връща, да се оглежда или да спира. Подчертава, че според св.С. ударът е настъпил по средата на двете ленти и подс.Д. е бил в лявата лента, като акцентира на думите на св.С., според които „Жената излезе точно в момента, в който той минаваше“- думи, които според защитата не са били взети предвид от експертите. Набляга и на това в коя част на автомобила на подсъдимия е станал удара с пешеходката, като отново се позовава на показанията на св.С., които счита, че кореспондират с протокола за оглед на автомобила.

Поставя ключовия според него въпрос, който сочи отново според него сочи на достоверност на обясненията на подсъдимия, а именно- че не е видя пострадалата преди удара, като риторично пита, ако подсъдимият действително е забелязал пешеходката, поради каква причина самият той не би спрял и твърди, че няма такава причина.

Твърди, че вещите лица при отговора на поставените им въпроси не са взели предвид това, че движението в този ден, на инкриминираното място е било в колона, като твърди, че от житейски опит знае в пиков част в гр. София, на светлини те се движат на отстояние една от друга на не повече от 10 м., което според него означава, че в рамките на разстоянието, от което вещите лица са посочили, че подсъдимият според техните изчисления е следвало да забележи жената, на това разстояние биха могли да се съберат четири автомобили, един след друг, на светлини, в мрачно време, при дъжд, при идващи от отсрещната страна автомобили с пуснати фарове. Пита как при тези обстоятелства тогава може да се твърди, че на това разстояние шофьор през стоящите пред него автомобили би могъл да забележи пешеходец.

Акцентира на това, че по делото не са събрани доказателства какви и колко са били спрелите в дясната лента МПС, което съпоставено и с височината на пострадалата от 160 м., сочи, че тя е била висока почти колкото автомобилите, поради което и няма как да бъде забелязана от подсъдимия от момента, в който е стъпила на пътното платно, така както е записано в ОА. Твърди, че тя е могла да бъде забелязана чак след като излезе между спрелите автомобили, което би могло според него да се случи, ако автомобилът на подсъдимия е бил сам на пътното платно. Подчертава, че тъмните дрехи, с които е била пострадалата допълнително затрудняват възприемането й. Намира всичко това за много важно, тъй като счита, че в ОА държавното обвинение не е посочило по какъв точно механизъм подсъдимият като водач на МПС би могъл да забележи пешеходката, което според него означава, че не се доказа по безспорен начин, че той е възприел пешеходката като някаква възникнала опасност.

Оспорва заключението на КМАвТЕ, на което се позовава обвинението, като твърди, че в АвТЕ няма нито една съпоставка и нито един научно обоснован отговор на въпроса от какво и как са получени травмите на пешеходката. Твърди, че вещите лица, за да обосноват констатираните обективи находки, че тя е получила травми от вътрешната страна на левия крак и на десния - от външната страна, приемат, че пешеходката се е обърнала на 180 градуса, излизайки между спрелите автомобили- т.е. на обратно, но сочи, че каква е причината тя да се обърне- няма обяснение, като намира, че тези изводи на вещите лица противоречат на показанията на свидетеля С., който твърди, че жената нито за миг не се е спряла преди да излезе между спрелите автомобили.

Настоява, че никой също така не е анализирал поведението на пешеходката, което твърди да е в нарушение на редица текстове от ЗДвП, която не е предприела пресичане на пешеходните пътеки, намиращи се в близост, а от друга страна сочи, че подсъдимият също е този квартал и много добре знае къде са пешеходните пътеки, поради което неговото внимание счита, че следва да е изострено в района на същите, а не на мястото, на което се е появила пешеходката, като твърди, че времето, ниската видимост, движението в колона допълнително са ограничавали възможността той да възприеме пешеходката като евентуална опасност.

Ето защо счита, че по делото не са събрани доказателства, които по безспорен начин да сочат дали подсъдимият като шофьор въобще е забелязал пешеходката и второ, къде и от какво разстояние е забелязал пешеходката, както и къде точно е било мястото на удара. Акцентира и на залегналата според него теза в в т.6 от ТР № 2/2016 г. на ВКС, че законът дава право на пешеходците да пресичат платното за движение, извън определените за целта места, но на тези права не съответства задължение на водачите на ППС да ги пропуснат, като твърди, че  при упражняване правото на пешеходец да пресече платното за движение той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и със забраните по чл. 113, ал. 1, т. 1,2 и 4 от ЗДвП, а именно да се огледа, да предупреди и чак тогава да пресече. Счита, че в случая е налице хипотезата, визирана в ТР № 28/28.11.1984 г. по НД № 10/1984 г. на ОС на ВКС, според която когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скорост, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на обществено опасни последици, той не следва да носи наказателна отговорност.

Заявява, че най- лесно според него е на база заключението на КМАвТЕ да бъде постановена осъдителна присъда, но пита какво следва, ако пешеходката се е хвърлила върху автомобила, така както описва свидетелят С. - очевидец, като твърди, че тогава целите на закона на практика остават извън обсега на такова едно решение.

Счита, че точния и обективен анализ на събраните доказателства не сочат изводите на прокуратурата, че водачът на МПС е забелязал пешеходката на това разстояние, който първо е усетил удара отдясно и отпред, по калинка и по стъклото и чак тогава е видял, че този удар е причинен в следствие на ударилата се в автомобила пешеходка. Заключава, че в случая е налице класически случай на чл.15 от НК- случайно деяние, за което водачът не би следвало да носи наказателна отговорност, още повече, че по делото се съдържат данни, че след като е станал удара, подсъдимият е направил маневра вляво, съобразил се е с движещите се зад него МПС и за да не предизвика катастрофа, т.е. блъскане отзад е намалил и е спрял след спирката, което според него означава, че той е бил в кондиция, в едно нормално състояние и не може да се каже, че вниманието му е било отвлечено от нещо, така че да не забележи препятствието. Напротив, действал е абсолютно адекватно. Веднага след инцидента е отишъл, първата му задача е била да окаже помощ и след като всичко е приключило е отишъл в Пирогов, интересувал се е, звънял е на тел. 112. Човекът, е бил напълно адекватен към създалата се ситуация и е извършил всичко зависещо от него да помогне на пострадалата, което въобще не е било взето предвид. С оглед на всичко изложено моли съда да постанови съдебен акт, като признае подсъдимия за невиновен.

Подсъдимият А.Д. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен. Твърди, че се е движил в колона от автомобили и не е видял пострадалата преди удара, а едва след това. Иска да бъде оправдан. Подчертава, че ако е имало някакъв вариант първо да е видял жената или каквото и да било, е щял да го направи. В последната си дума заявява, че се счита за невинен.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият А.В.Д. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, несемеен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********. Същият е с много добри характеристични данни. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС №*******за категория „В“, „АМ“ със срок на валидност до 23.02.2025 г., като същото до този момент не е било отнемано за нарушения по ЗДвП. Видно от изисканата справка подс.Д. има актуални нарушения по ЗДвП, като последните две са от 2021 г. и са свързани с управление на МПС с превишена скорост над обозначената такава със специален знак.

На 03.11.2016 г. около 17:20 ч. подсъдимият А.Д. управлявал лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с per. № *******, като се движел в гр. София по ул.„******** “ с посока на движение от ул.„Панорамен път“ към бул.„Александър Пушкин“. Подсъдимият бил сам в автомобила. Към този момент било започнало да се стъмнява, като уличното осветление по ул.„********“ не работело. Видимостта била лоша и се осигурявала основно от фаровете на МПС, които се движили по пътя. Пътят бил предназначен за двупосочно движение, пътното платно било мокро, тъй като било валяло, от дребнозърнест асфалт, без неравности и посипаности, с наклон при спускане по посока на огледа.

Широчината на платното за движение на ул.„********“ в района на № 11 е 14.00 метра, състоящ се общо от четири пътни ленти, с по две във всяка посока за движение, като широчината на пътните ленти е по 3,5 метра всяка, разделени помежду си с надлъжна пътна маркировка по чл.63, ал.2, т.3 ППЗДвП "Единична прекъсната линия"- M3 („На пътните превозни средства е разрешено да я пресичат. Когато линията очертава границата между съседни пътни ленти, тя се изпълнява с дължина на "интервала", различна от тази на "чертата", а когато очертава пътя с предимство в зоната на кръстовища и пътни възли без шлюзове, траекторията на пътните превозни средства при преминаване през кръстовище или специализирана лента за движение, дължината на "интервала" е равна на дължината на "чертата",), в едната посока и разделени в двете посоки за движение с двойна непрекъсната разделителна линия M2. От двете страни се намирали тротоарни площи с широчина от по 3 м.

Зад подсъдимия се движил св.Т. с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“, модел „Джи Л350“ с ДК № *******

Подс.Д. и св.Т. се движили с управляваните от тях леки автомобили в лявата пътна лента, тъй като дясната такава била заета от паркирани МПС. Св.Т. управлявал лекия автомобил с около 40 км/ч, тъй като знаел, че приближавал спирка на градския транспорт. Разстоянието между двата автомобила било някъде около 10 м. Пред автомобила на подсъдимия се движили и други МПС. В посоката им на движение пътят бил с лек наклон надолу, като подсъдимият се движил по средата на своята пътна лента.

На тротоара от дясната страна спрямо посоката на движение на двата автомобила и в района на №11 имало магазин за хранителни стоки, а малко по-напред на около 20- 30 метра (отново в посоката на движение на автомобилите) имало спирка на градския транспорт. На спирката стоял св.С., който чакал автобуса. Преди №11 на улицата- на около 100 метра по- нагоре имало пешеходна пътека, след нея магазин за плодове и зеленчуци, след това бил магазинът за хранителни стоки, след него спирката на градския транспорт, а след нея- още една пешеходна пътека.

Спрелите в дясната лента МПС започвали някъде от магазина за плодове и зеленчуци и приключвали до към 5-6 м. преди спирката на градския транспорт. Тя се намирала на ул.“*******, на който адрес била къщата на свидетелите П. и С. Антови.

Към този момент пострадалата Н.Я., която била на пазар и носела в себе си пазарска чанта с продукти, като решила да пресече улица „********“, но не сторила това в района на пешеходните пътеки, а в района на магазина за хранителни стоки- т.е. около №11 на ул.********, като предприела пресичане от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от подс.Д.. Пострадалата Н.Я. била облечена изцяло в тъмни дрехи. Тя била висока около 160 см.

Същата, движейки се бавно преминала между паркираните в дясната пътна лента спрямо посоката на движение на подс.Д. МПС и без да спира и да се огледа навлязла в лявата пътна лента, в която се движил подс.Д. с управлявания от него лек автомобил. В следващия момент обаче сменила посоката си на движение, като се обърнала на 180 градуса- т.е. с лице към тротоара, откъм който била дошла и с дясната част на тялото си спрямо автомобила на подс.Д. и се насочила обратно към тротоара.

Движението й по тротоара, между паркираните в дясната пътна лента МПС и излизането й на пътното платно в зоната на лявата пътна лента било възприето от св.С., който в този момент се бил обърнал в посоката, от която идвал автомобила на подс.Д., за да види дали не приближава автобуса, който той чакал.

Подсъдимият не възприел изобщо пострадалата на пътното платно и не предприел каквито и да е било действия, за да намали или спре, като продължил напред движението с управлявания от него лек автомобил в резултат на което настъпил удар между пострадалата и предната част на автомобила на подсъдимия в зоната на десния фар. Едва в този момент след като настъпил удара, подсъдимият усетил и чул същия като го възприел отдясно и отпред на автомобила- в областта на десния калник и малко след това чул и счупване на дясното странично огледало на автомобила. И в този момент обаче той не видял пострадалата и не разбрал какво става, но се уплашил и инстинктивно завил наляво, като почти не навлязъл в насрещните ленти за движение и за малко щял да се удари в идващите насреща му автомобили, но успял да изправи движението на автомобила и след това предприел спиране. Установил автомобила си след спирката на градския транспорт в дясната лента, като се върнал назад, за да види какво се е случило.

За разлика от него св.Т., който се движил с управлявания от него лек автомобил зад този на подсъдимия успял да възприема пострадалата на пътното платно в момента, в който тя вече била навлязла в лявата пътна лента в ляво от спрелите МПС в дясната такава и се била обърнала с дясната част на тялото си спрямо техните- този на св.Т. и на подс.Д. автомобили, съответно с лице към десния тротоар спрямо тяхната посока на движение. Св.Т. възприел движението на пострадалата в посока към десния тротоар, както и че носи в ръцете си торби с покупки. Той успял да я възприеме в цял ръст, съответно видял, че е облечена с тъмни дрехи и се движи бавно, но не разбрал откъде точно се е появила на това място на пътното платно, където я възприел за първи път, а именно- в десния край на лявата пътна лента, в която се движел той и подсъдимият. В следващия момент св.Т. видял, че подс.Д., който се движил пред него не предприел действия, за да спре, приближавайки пострадалата, поради което ударил с автомобила си пешеходката, чието тяло било подхвърлено леко нагоре, отхвърчало в страни и паднало на земята- непосредствено до паркираните там автомобили, като се разхвърчали и торбите с покупки, които носела в себе си. От своя страна св.С., който бил в този момент на спирката на автобусите на градския транспорт не възприел самия удар, а само тялото на пострадалата след него, когато било отхвърлено от автомобила и паднало на земята, както и действията на подс.Д., предприети след това и звука от спирачките на автомобила му, които той задействал след удара.

По отношение на пострадалата ударът бил в дясната част на тялото й, като от удара й бил придаден въртящ се момент, доколкото ударът бил под центъра на тежестта на тялото, поради което краката й били изнесени по посока на движение на автомобила, а горната част на тялото в обратна посока. Тялото на пострадалата било възкачено на предния капак на автомобила, като главата на пострадалата достигнала челното стъкло и го счупила, като след „носене” на тялото то изпаднало напред и вдясно от автомобила на подсъдимия, а именно- в дясната пътна лента по посоката на движение на автомобила на подсъдимия, по гръб и перпендикулярно на пътното платно и на тротоара, на мястото на което след това по време на извършения оглед било установено петното кръв.

Св.Т. видял, че подсъдимият предприел спиране след удара, което сторил и той самият, като и двамата спрели в дясната пътна лента малко след спирката на градския транспорт и отишли да видят пострадалата. Към нея се стекли и други хора, които били чули удара и звука от спирачки, сред които били св.П.А. и св.С.А., които живеели в къща точно в района на спирката на градския транспорт и по това време били в двора на къщата.

Св.С. веднага позвънил на т.112, за да подаде сигнал за настъпилото ПТП. Когато подсъдимият отишъл при пострадалата тя била все още жива и контактна и той попитал насъбралите се около нея хора, дали са повикали и независимо, че св.С. вече бил сторил това, той също се обадил, за да потърси помощ. Подс.Д. след като разбрал, че пострадалата е жива, разговарял с нея, попитал е как е, на което пострадалата му отговорила, че й студено, поради което подс.Д. веднага отишъл до близкия магазин за хранителни стоки, за да помоли да му дадат кашони, които да подложи под тялото на пострадалата, за да не лежи тя на мократа и студена земя. Обадил се и на свой приятел и колега- св.П.Н., като помолил и него да дойде на място и да му донесе нещо, за да завият жената, да не й е студено и да й помогнат с каквото може. Извикал и няколко момчета от близкото кафене, за да помогнат и те с каквото могат, тъй като той нямало как да отсъства от местопроизшествието.

След пристигането на линейка, пострадалата била откарана в УМБАЛСМ Пирогов, а подсъдимият останал на място, за да изчака извършването на огледа от следствената група. След това веднага отишъл до УМБАЛСМ Пирогов, за да разбере какво е състоянието на пострадалата и ако се наложи да даде кръв за преливане.

На място бил извършен оглед и бил съставен протокол за същия, както била изготвена и скица към него.

Пострадалата Н.Я. починала на 21.11.2016 г. От изготвените на  ДП СМЕ, МЕ на труп и КСМАвТЕ се установява, че на пострадалата е била причинена пътно- транспортната травма: съчетана тъпа травма на главата без счупване на черепа, коремна травма, травма на крайниците, усложнения: гнойно- некротичен трахиобронхит, двустранна пневмония, сепсис, септичен шок, синдром на многоорганна недостатъчност, стеатонекротичен панкреатит. От момента на постъпване в болницата- 03.11.2016 г. до момента на смъртта на пострадалата тя е била лекувана интензивно, но усложненията са се развили въпреки това лечение. Тези усложнения се явяват пряка и непосредствена последица от съчетаната травма и продължителното залежаване на пациентката, още повече, че при нея са били констатирани и съпътстващи заболявания, които са хронично протичащи дегенеративни заболявания, но те сами по себе си не са довели до настъпване на смъртта.

Като причина за смъртта вещите лица сочат установената съчетана травма и настъпилите от нея усложнения.

На автомобила на подс.Д. впоследствие бил направен оглед и била изготвена АвТЕ, от които се установява, че в резултат на ПТП на автомобила са причинени следните щети: деформиран преден капак и преден десен калник в предните части, счупено дясно огледало, което виси на кабел; счупено челно стъкло с център до дясната предна колонка в средата по височина на 0,3 м. от долния край, задиряне по предна броня в дясната й част. Вещото лице е посочило, че към момента на ПТП процесният автомобил е технически изправен.

От заключенията на приетите по делото КСМВАвТЕ, и две допълнителни такива, както и от разпита на вещите лица, изготвили същите в съдебно заседание се установява, че мястото на удара по широчина на пътното платно се намира на около 9,00-10,00 м. вдясно от левия край на пътното платно на ул.********, считано в посоката на движение на автомобила и посоката на огледа. По дължина на пътното платно- мястото на удара е на 7,00-8,00 м преди ориентира, считано в същата посока.

В съдебно заседание вещите лица уточниха, че от гледна точка на механизма на ПТП и възможността на подс.Д. да възприеме пострадалата и да предотврати удара, мястото на удара по дължина на пътното платно не е от такова значение. От значение е мястото на удара по ширина на пътното платно, като и след запознаване с дадените от подс.Д. обяснения пред съда, че се е движил по средата на лявата пътна лента, посочват, че тези негови обяснения подкрепят направения от тях извод за мястото на удара на около 9,00-10,00 м. вдясно от левия край на пътното платно на ул.********, считано в посоката на движение на автомобила и посоката на огледа, като уточниха още, че са изчислили това място с оглед няколко обективни данни, установени по време на ПТП, а именно: мястото на червеното петно (кръв), където се е установило тялото на пострадалата след удара на пътното платно, травмите на пострадалата, щетите на автомобила, видът на удара, който е бил леко приплъзващ, тъй като е бил предната дясна част на автомобила- т.е. леко страничен (приплъзващ се), а не челен, поради което тялото на пострадалата е било отхвърлено малко напред, но преди всичко надясно спрямо посоката му на движение. Всичко това според вещите лица сочи, че мястото на удара е в ляво от мястото, където е било установено тялото на пострадалата след удара, което и съпоставено с това, че автомобилите се движат по средата на пътната лента (както твърди и подс.Д. в случая), сочи на място на удара именно там, където те са изчислили същото в заключенията.

Отново според заключенията на приетите по делото експертизи скоростта на движение на автомобила, управляван от подс.Д. е била от порядъка и не по- малка от 50 км/ч както преди, така и към момента на удара, поради липса на задействана от подс.Д. спирачна система непосредствено преди удара.

За да приемат тази скорост на движение на автомобила, вещите лица са отчели всички обективни находки, включително вида и деформациите по автомобила и височината на счупване на предното стъкло, до което е стигнала и където се е ударила главата на пострадалата, тъй като това е и най- високата част от тялото, поради което и са приели, че челното стъкло е било счупено именно в резултат на удар на главата на пострадалата в тази част на стъклото. За да приемат, че именно главата на пострадалата е била в съприкосновение с челното стъкло на нивото на счупване на същото, вещите лица са отчели и това, че при аутопсията на трупа на пострадалата са били установени кръвонасядания на меките черепни покривки и на десния слепоочен мускул, което говори за по- силен удар, ведно с подлежащите вътречерепни кръвоизливи и морфологията на разкъсно- контузната рана в тази на главата. Същевременно и самото стъкло, за да бъде счупено по този начин е необходима по- голяма кинетична енергия на удара, която може да даде главата като част от тялото с по- голяма маса, отколкото например ръката. Ето защо вещите лица заключават, че комбинацията между тъканните увреждания на главата, уврежданията в дълбочина и повредите по автомобила, сочат, че до тази част е достигнала главата, което от своя страна дава база и за изчисление скоростта на движение на автомобила преди и непосредствено към момента на удара. Вещите лица уточниха, че преди удара, автомобилът е възможно да се е движил и с по- висока скорост, но предвид липсата на спирачен път, приемат, че скоростта е била една и съща и е била не по- ниска о 50 км/ч. Експертите посочиха още, че мястото, на което се е установило тялото на пострадалата след удара (т.е разстоянието, на което е било отхвърлено) не е от голямо значение за определяне скоростта на движение на автомобила, тъй като не се касае за чисто челен удар, а за челен такъв с приплъзващ се ефект, при който телата не биват отхвърлени много напред, а само леко напред, но най- вече в страни от автомобила и то от страната, от която са били ударени.

При тази скорост на движение и при конкретната пътна обстановка- т.е. при мокра асфалтова настилка, опасната зона за спиране на автомобила е била 39 м. Във всички изготвени на ДП заключения вещите лица са категорични, че ударът за пешеходката е настъпил в дясната част на тялото й, като предвид морфологията и локализацията на установените травматични увреждания вещите лица заключават, че първоначалният контакт с автомобила на подсъдимия е осъществен в областта на вътрешната повърхност на лявата подбедрица, коляно и бедро и външната повърхност на дясното бедро при опорен ляв крак. В съдебно заседание вещите лица уточниха, че с оглед морфологията на уврежданията се установява, че в момента на удара пострадалата е била в крачка- т.е. с движение, като по- тежките увреждания са в областта на левия крак и говорят за това, че той е бил опорен към момента на удара, но не до степен да причини счупване на костите при този удар. В тази връзка вещите лица са били категорични, че единствено и само на база първоначалните увреждания и чисто от медицинска гледна точка не може да се определи каква е била посоката на движение на пострадалата спрямо автомобила на подсъдимия. От медицинска гледна точка и двата варианта на пресичане на пешеходката- от ляво на дясно и от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимия са възможни заключават вещите лица. На същото становище са и вещите лица изготвили техническата част на заключенията, които също сочат, че от техническа гледна точка няма обективни данни на база на които да се направи извод за посоката на движение на пешеходката, като и двата варианта са възможни, но предвид локализацията на инициалните травми- в дясната странична част на тялото на пострадалата, то и при движение на същата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимия, пострадалата се е обърнала преди удара на 180 градуса и е била с дясната си част към автомобила на подсъдимия. В тази връзка видно и от заключението и от заявеното от вещите лица по време на разпита им в съдебно заседание, пешеходката е станала видима за подсъдимия от момента, в който е излязла в ляво (в страни) от спрелите в дясната пътна лента автомобили, тъй като към този момент вече не е имало обекти между нея и автомобила на подсъдимия. Този извод се налага според експертите още повече и с оглед на осветеността, тъй като по- добрата осветеност е в дясната част пред автомобила и тя е от порядъка на 75 м в сравнение с осветеността пред лявата зона, предвид наличието на насрещно движещи се автомобили, която е от порядъка на около 40 м. напред. Ето защо вещите лица са категорични, че е без значение колко и какви по марка и модел, съответно по височина са били спрелите в дясната пътна лента автомобили, както и откъде са започвали, респ. дали пострадалата е излязла измежду два автомобила или е минала само пред един такъв. Излизайки вляво от тези автомобили тя вече е станала видима за подсъдимия, като е продължила движението си напред, при което е изминала разстояние от 2,5 м до мястото на удара, когато и където се е обърнала на 180 градуса- т.е. с лице към десния тротоар. Вещите лица са категорични, че за да се осъществи удара по начина, по който това е станало в конкретния случай и при наличие на спрели автомобили в дясната пътна лента и при установяване на тялото на пострадалата след удара в зоната на позиция 3 на изработената от тях схема (т.е. на мястото на червеното петно- т.е. кръвта), то пострадалата следва да е излязла от дясната пътна лента и да е навлязла в лявата такава, където се е движил и автомобилът на подсъдимия, за да се осъществи удара с него.  В тази връзка уточниха, че при ширина на пътната лента от 3,5 м, няма такъв автомобил, който да заема цялата пътна лента, включително и товарните. Стандартен лек автомобил е широк около 1,8 м, поради което и като се отчете, че автомобилите няма как да спрат абсолютно прилепнали до бордюра, то се получава, че лявата зона на спрелите леки автомобили, които са били в дясната пътна лента, са отстояли на около 2 метра от десния тротоар. Това означава, че пострадалата, за да стигне до пътната маркировка, разделяща двете пътни ленти е трябвало да измине още 1,5 м., а за да достигне до мястото на удара- в десния край на лявата пътна лента, й е бил необходим поне още 1 м., като уточняват, че е възможно това разстояние да е и по- голямо, но те са приели да работят с минималното такова от 1 м., което се явява и най- благоприятно за подсъдимия в случая. Така именно се получават тези не по- малко от 2,5 м., които пешеходката е извървяла, от момента, в който е станала видима за подсъдимия до момента на удара. Уточняват още, че е възможно пешеходката да е станала видима за подсъдимия и на един по- ранен етап, в зависимост от това какъв е бил видът и моделът на паркираните в дясната пътна лента автомобили и ако тяхната предна част е била по- ниска, то той би могъл да я възприеме в този случай и още докато се е движила между автомобилите и преди да излезе вляво (странично) от тях, но поради липса на конкретни данни относно вида и модела на паркираните автомобили са приели да работят с най- сигурният възможен момент, а именно- този, в който пострадалата е излязла в страни (в ляво) от паркираните автомобили. Ето защо са категорични, че е без значение вида на спрелите автомобили от гледна точка на възможността на подсъдимия да възприеме за първи път пострадалата. Посочват още, че и ако тези автомобили са били спрели плътно до бордюра, то пътят, който е изминала пострадалата до мястото на удара от момента, в който е могла да бъде възприета за първи път от подсъдимия би бил по- голям, а оттук и времето му за реакция, както и разстоянието, на което се е намирал в този момент той биха били по- големи. Те обаче сочат, че са работили с отстояние на лявата част на паркираните автомобили в размер на 2 м. от десния бордюр, давайки толеранс по този начин и отчитайки, че е възможно автомобилите да не са спрели плътно до бордюра. На база тези данни и съобразявайки скоростта на движение на автомобила на подсъдимия сочат, че в този момент същият се е намирал на около 45-50 м. от мястото на удара, а опасната му зона при скорост от 50 км/ч е 39 м., което означава, че тя попада в осветената зона от фаровете на автомобила, поради което заключват, че ако подсъдимият беше възприел своевременно пострадалата и ако беше реагирал без забавяне с аварийно спиране е имал обективна възможност да предотврати удара с нея, като спре преди мястото на удара. Този извод се налага още повече и с оглед на това, че пешеходката освен, че е извървяла до мястото на удара тези не по- малко от 2,5 м. но е имала необходимост и от време, за да се обърне на обратно- с лице към тротоара, от където е дошла, което време за обръщане предвид възрастта й е не по- малко от 1 секунда (най- ниската стойност и най- благоприятна такава за подсъдимия), но е могло и да е по- голямо, тъй като е носила и пазарски торби, а е била и на възраст и това е могло и да я е затруднило и да е довело до по- бавното й обръщане, което при всички положения означава, че към този момент автомобилът на подсъдимият се намирал още по- назад преди мястото на удара и той е имал още по- голяма възможност да предотврати при това положение удара с пешеходката, тъй като е имал и повече време за реагиране. Това важи и ако се приеме, че пешеходката е спирала, оглеждала се е и е стояла на едно място известно време, за което данни по делото няма, поради което и вещите лица са работили с време от 1 секунда, което е възможно най- късият ход, без спиране и оглеждана и само с времето, необходимо й да се завърти на 180 градуса.

По отношение времето необходимо на подсъдимия, за да реагира вещите лица сочат, че са взели предвид време от 1,2 секунди, отчитайки, че става въпрос за тъмната част на денонощието и тъмните дрехи на пострадалата, а оттук и по--0 трудната възможност за възприемане на пострадалата. Отчетени са били също така и метеорологичните условия- мократа асфалтова настилка, което вещите лица са взели предвид при изчисление опасната зона за спиране на автомобила в такива условия, като са работили със спирачно закъснение от 5,5 м/сек. на квадрат.

Вещите лица бяха категорични също така, че от техническа гледна точка и за конкретните пътни условия при скоростта, с която се е движил автомобила на подс.Д., водачът му е бил в състояние да спре в рамките на осветената на късите светлини зона пред автомобила. В този смисъл сочат, че от момента, в който автомобилът е отстоял на разстояние равно на дължината на опасната му зона (39 м.), водачът е имал обективна възможност да възприеме намиращата се в осветената от късите светлини зона на автомобила пешеходка и при адекватна реакция с аварийно спиране е могъл да установи автомобила пред мястото на удара. Като сочат, че този извод е още по- категоричен при движение на пешеходката от дясно на ляво спрямо посоката на движение на подсъдимия, предвид по- голямата осветеност вдясно от автомобила и по- краткия път, който изминава пострадалата в този случай- 2,5 м. от момента, в който става видима за водача.

Вещите лица посочват, че при отговора на поставените въпроси и най- вече тези, свързани с това от кой момент пострадалата е станала видима за подсъдимия, са взели предвид и височината на автомобил, наличието на лек наклон на пътя надолу в посоката на движение на автомобила, който според тях не влияе, тъй като не е постоянен, като са категорични по въпроса, че от момента, в който пешеходката е излязла в ляво (странично) от паркираните в дясната пътна лента автомобили тя е била видима за подс.Д.. Този техен извод те поддържат и след запознаване с обясненията на подс.Д., според които той се е движил в колона от автомобили и с твърденията му, че пред него е имало и други МПС. Вещите лица бяха категорични, че няма как пешеходката да стигне до мястото на удара, освен по видимия за подсъдимия Д. такъв, поради което дори и пред него да е имало друг автомобил, то и за да стигне пешеходката до мястото на удара, то трябва да е минала зад този хипотетичен автомобил, движещ се пред подсъдимия, за да се придвижи до мястото на удара и пак ще бъде видима за подсъдимия от момента, в който излезе вляво от дясно спрелите МПС.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, а именно: обясненията на подс.Д., дадени пред съда, показанията на свидетелите С.Я., К.Т., включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, на св.Д.Д., на св.О.С.; на св.В.Т.;на св.С.А., включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК; на св.П.А., включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, на св.П.Н.; констативен протокол за ПТП №К-1053; протокол за оглед на местопроизшествие и скица към протокола; фотоалбум със снимки към огледния протокол; писмо от Национална система т.112; препис- извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на починалата Н.Я.; документи във връзка с изследването с дрегер на подсъдимия; заключенията на АвТЕ; СМЕ на труп; КМАвТЕ и две ДКМАвТЕ; справка за съдимост за подсъдимия; 1 бр. СД, изпратен от Национална система т.112, справка от ОПП- СДВР относно правоспособността на подс.Д. като водач на МПС.

Показанията на свидетелите С.Я., П.А., С.А., В.Т. и на П.Н. съдът кредитира като цяло, доколкото намира същите за обективни и безпристрастни, като съобрази обстоятелството, че част от свидетелите- П. и С. А.нямаха ясен и точен спомен за редица обстоятелства, предвид изминалия период от време, поради което и съдът при преценка на показанията им се довери на тези от ДП, които двамата свидетели заявиха, че поддържат изцяло след прочитането им. Съдът прецени обаче, че показанията на тази група свидетели не носят особено много и полезна информация относно механизма на ПТП, доколкото нито един от тях не е бил свидетел на ПТП. Съдът счете, че техните показания допринасят за изясняване на времето, обстановката и мястото на ПТП, но не и за самия механизъм на ПТП, като по никакъв начин на база на същите не може да се установи какво е било конкретното поведение на пострадалата и на подсъдимия непосредствено преди и по време на ПТП, които са основните въпроси, подлежащи на установяване в конкретната ситуация, а и по принцип. Твърденията на св.С.А., че пострадалата е пресичала пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на подс.Д. съдът кредитира, но счита, че тези негови твърдения не се дължат на лично възприето от него поведение на пострадалата, а на база чутото от други лица след инцидента. Независимо от това съдът кредитира същите, тъй като счита, че те кореспондират с показанията на св.С., който единствен от всички свидетели дава категорични показания по този въпрос, описвайки и самото поведение и движение на пострадалата преди ПТП, което кореспондира и с обективно установения факт при огледа на местопроизшествието, че пострадалата е носила торби с покупки в себе си и в този смисъл, логично е да е излизала от някой от магазините, които са се намирали на десния тротоар спрямо посоката на движение на автомобила на подс.Д. и то непосредствено в района на ПТП.

Съдът прецени показанията на тази група свидетели като относими и значими за изясняване на обстоятелствата къде е настъпило ПТП- дали в района на някоя от пешеходните пътеки, дали в района на спирката на градския транспорт или преди нея, имало ли е в този район паркирани МПС в дясната пътна лента, имало ли е в близост магазини и къде са се намирали същите, какво е било времето, настилката, видимостта, осветеността и в частност имало ли е улично осветление или не, както и къде след инцидента е било тялото на пострадалата, била ли е тя жива, какво е било поведението на подс.Д. непосредствено след инцидента, оказал ли е той помощ на пострадалата и кой е подал сигнал към т.112 за ПТП. По всички тези въпроси показанията на тази група свидетели като цяло кореспондират помежду си, поради което и съдът ги кредитира като цяло с уточнението направено по- горе във връзка с показанията на св.Антови.

Като основни за изясняване механизма на ПТП, поведението на пострадалата и на подсъдимия непосредствено преди него и по време на самия инцидент, съдът прецени показанията на свидетелите С., Т. и Д.. Всеки един от тях, твърди да е бил очевидец било на самото ПТП, било на част от него, като дава данни в показанията си за поведението на пострадалата и движението й преди ПТП, както и за това на подс.Д. като участник в същото. Най – общи са показанията на св.Д., който към момента на ПТП се е намирал до автомобила си, спрян в насрещните ленти за движение спрямо тези, по които се е движил подс.Д. с управлявания от него лек автомобил и който е успял да види пострадалата след като тя вече е била ударена от автомобила на подсъдимия и е била по неговите думи във въздуха – почти над капака на автомобила отпред (там където и по становище на вещите лица е достигнало тялото на пострадалата след удара), поради което и той заявява, че най- вероятно ударът е бил с предната част на автомобила, без обаче да твърди да е видял същия. Именно и доколкото св.Д. сочи, че не е видял самия удар, а случилото се с пострадалата непосредствено след него, то и съдът прецени, че на база неговите показания няма как да бъде установено поведението, съответно движението на пострадалата непосредствено преди ПТП. Наличието на известни противоречия между показанията на свидетеля, дадени на ДП и тези пред съда касаят несъществени обстоятелства и се дължат на изминалия период от време, което е видно и от заявеното св.Дервенджийкси след прочитане показанията му от ДП.

По отношение показанията на св.Т., съдът отчете, че по време на разпита му пред съда, свидетелят даде доста противоречиви показания, което както той заяви се дължи на изминалия период от време- близо 5 години след деянието, поради което и нормално е към този момент той вече да няма ясен и точен спомен за случилото се, съответно за движението на пострадалата преди ПТП. Логично също така според съда по въпроса откъде накъде се е движила пострадалата и как е пресичала пътното платно спрямо посоката на движение на неговия автомобил и този на подсъдимия, свидетелят даде по- скоро показания, които не се базират на конкретно възприето от него нейно поведение, а направи изводи за това, на база спомените си за един конкретен факт, досежно който той е последователен в показанията си и по- конкретно за това, че когато е възприел пострадалата и удара между автомобила на подсъдимия и нея, тя е била с лице към десния тротоар. Житейски логично е той да предположи при това положение, че тя се е движила от ляво на дясно спрямо посоката на движение на двата автомобила, още повече, че се е намирала и в близост до паркираните в дясно автомобили, поради което и нормално, ако човек не е възприел движението на пешеходеца на един по- ранен етап, той да се опита да си обясни логически как точно са се случили нещата преди инцидента и най- логичното в тази ситуация е, да предположи, че след като пострадалата е била с лице към десния тротоар, тя се е движила в тази посока, съответно и най- вероятно е предприела пресичане от ляво на дясно, а не в обратна посока. Поради наличието на противоречия по този въпрос в показанията на свидетеля Т., дадени пред съда, с тези дадени на ДП, показанията му от ДП, които са давани почти непосредствено след инцидента бяха прочетени в цялост, като и след прочитането им той беше категоричен, няма как след четири години да помни нещата с детайли, но категорично също така заяви, че тези показания са негови и не ги отрече. В тях той не твърди да е видял движението на пострадалата преди удара- даже напротив- категоричен е, че не го е видял. Твърди обаче да е видял самия удар и позицията на тялото на пострадалата в този момент, съответно нейното местоположение- обърната с лице към десния тротоар (нещо, което св.Т. поддържаше през цялото време), в десния край на лявата пътна лента, в която лента също така категорично твърди да се е движил както той, така и подсъдимият Д., който е бил пред него. Категоричен е също така, че подсъдимият Д. не е задействал спирачките преди удара, не е намалявал скоростта, както и че ударът е станал в предната дясна част на автомобила, съответно в дясната странична част на тялото на пострадалата. Все обстоятелства, които са и обективно установени на база огледния протокол, както и с оглед заключенията на приетите по делото КСМАвТЕ- основна и допълнителна такава и заключение на СМЕ на труп и на АвТЕ.

С оглед на това съдът даде вяра на показанията на св.Т. от ДП, а не на тези, дадени пред съда по въпроса възприел ли е той движението на пострадалата преди ПТП и какво е било то, като счита, че показанията му от ДП, които са много по- близо във времето до случая, са и много по- точни, детайлни и достоверни, отколкото тези дадени пред съда, които и до голяма степен във връзка с това обстоятелство, съдът счита, че представляват опит на св.Т. да запълни липсата му на спомен за конкретни факти с предположения, извеждайки логически съждения въз основа на конкретно запомнени от него определени обстоятелства.

Същевременно и за да прецени, че следва да кредитира показанията на св.Т., дадени от него на ДП относно движението на пострадалата, съдът съобрази и обстоятелството, че по този въпрос заявеното от него пред съда е в пълно противоречие с показанията на св.С., който е категоричен, че е видял движението на пострадалата от излизането й от магазина до мястото на ПТП и чийто показания сочат на движение на пострадалата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимия и този на св.Т.. Твърдения, които се подкрепят и от обективно установения факт, че пострадалата е носила в себе си торби с покупки (което се установява и от твърдения на св.Т., а е видно и от огледния протокол и от всички други събрани по делото доказателства), което кореспондира със заявеното от св.С., че пострадалата е излязла от намиращия се в близост магазин за хранителни стоки, който е разположен на десния тротоар спрямо посоката на движение на автомобилите на подсъдимия и на св.Т., а не на отсрещния такъв. Факт е, че в своите показания св.С. твърди, че пострадалата излизайки от магазина за хранителни стоки е предприела пресичане на пътното платно минавайки между два леки автомобила, които са били спрели в дясната пътна лента и е навлязла в лявата лента без да се оглежда, без да спира, като в момента, който е излязла зад спрелите автомобили е била ударена от автомобила на подсъдимия, като твърди да е била с лявата част на тялото си в момента на удара, съответно твърди да не е видял пострадалата да се обръща и да се връща назад към тротоара, откъдето е била дошла. Същевременно видно е, че показанията му по въпроса дали е видял самия удар или е видял момента, след него когато тялото на пострадалата е било отхвърлено нагоре и след това напред и надясно спрямо посоката на движение на автомобила на подс.Д., са противоречиви. Първоначално св.С. заяви, че е видял „вече като хвръкна леко жената”, но след посочи- „в коя част на тялото я е ударил не съм видял”. След това твърдеше, че в момента, в който пострадалата е излязла на пътното платно, буквално в този момент подсъдимият я е ударил с автомобила си, като твърдеше ударът да е настъпил по средата на двете ленти, а подс.Д. твърди да се е движил в лявата такава. Показанията на св.С. по този въпрос обаче категорично се опровергават не само от заключенията на всички приети по делото експертизи, както досежно това в коя част на тялото е бил инициалният удар за пострадалата, така и досежно мястото, на което е настъпил същия- всички те са категорични, че инициалният удар е в дясната странична част от тялото на пострадалата (за това е категоричен и св.Т.), както и че ударът е настъпил в лявата пътна лента, а не по средата на двете, което и обективно не е имало как да стане, предвид паркираните в дясната пътна лента МПС, а така също и с оглед категоричните показания на св.Т. от ДП и обясненията на подс.Д., дадени пред съда, че се е движил по средата на лявата пътна лента и към момента на настъпване на ПТП. Все по същите съображения съдът не кредитира и показанията на св.Т., дадени пред съда, че ПТП е настъпило в левия край на дясната пътна лента, тъй като автомобилът на подсъдимия бил преминал към този момент вече леко в дясната лента, съобразявайки, че спомените на св.Т. са били много по- ясни към онзи момент, както и той сам заяви, поради което и показанията му от ДП съдът прие за по- достоверни и точни по този въпрос.

Ето защо и като взе предвид обективните данни по делото относно това в коя част от тялото на пострадалата е бил инициалният удар, съдът не даде вяра на показанията на св.С., според които пострадалата не се е обръщала и ударът за нея е бил в лявата част на тялото й. Важно е да се отбележи, че св.С. заяви, че не е видял пострадалата да се обръща, да се връща назад, да се оглежда или да спира, но това не означава, че той е възприел всичко и цялостното поведение и движение на пострадалата от момента на излизането й от магазина до момента на удара. Даже напротив- той твърди да не е наблюдавал същата през цялото време и нещо повече- заяви, че е видял пострадалата да минава между спрелите в дясно автомобили и да излиза на пътното платно, като заяви обаче, че е видял след това същата в момента, в който е била отхвърлена леко нагоре в резултат на удара, но не заяви да е видял самия удар, подчертавайки, че не е видял в коя част на тялото й е била ударена. Съдът счита, че св.С., така както и св.Т. дава показания за това в коя част на тялото на пострадалата е бил инициалният удар на база логически съждения, изведени от фактите, които е успял да възприеме със сигурност, а именно- движението на пострадалата в посока от тротоара от дясната страна по посока на движение на автомобила на подс.Д. към пътното платно и към мястото, на което е станало ПТП. Логично е, когато човек види някой да се движи в такава посока, ако не е проследил цялото движение на пешеходеца, да очаква, че ударът е бил за него в лявата част на тялото му, което именно е предположил и св.С., доколкото същият заяви, че не е видял в коя част на тялото на пострадалата е настъпил ударът, а е видял вече след като тялото й е хвръкнало леко нагоре, което означава, че е имало момент, в който не я е наблюдавал или не е успял да стори това, поради което и логично заяви, че не е видял тя да се обръща назад и да се връща назад. Обективният факт на инициалния удар (установен на база експертното заключение) опровергава тези неговите съждения. Те се опровергават и от показанията на св.Т., който е категоричен, че в момента на удара пострадалата е била с лице към десния тротоар, което логично също така означава, че след като е дошла и е предприела пресичане отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила на подс.Д., то и непосредствено преди удара се е завъртяла на 180 градуса и била с лице към тротоара откъдето е дошла, съответно с дясната си страна към автомобила на подсъдимия. Предвид това и възраженията на защитата в тази насока съдът не взе предвид, като освен това намира, че е налице и житейски логично обяснение поради какви причини, пострадалата, която е предприела пресичане от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила на подс.Д. се е обърнала непосредствено преди удара на 180 градуса и то е, че очевидно не е могла да продължи движението си напред по пътното платно, тъй като в този момент от лявата й страна е приближавал автомобилът на подсъдимия, който обаче не я е възприел и поради това и я е ударил в дясната странична част на тялото, тъй като тя вече се е била завъртяла, за да се върне назад. Последният извод се извежда и от становището на вещите лица, че в момента на удара с оглед локализацията и морфологията на травмите констатирани по долните крайници на пострадалата, може да се направи извод, тя е била в крачка- т.е. в движение, като левият й крак е бил опорен, но не до степен да бъде причинено счупване на костите при удара. Това именно сочи според съда на извода, че независимо, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила на подс.Д. (както твърди св.С.) непосредствено преди удара тя се е завъртяла на 180 градуса и в момента на самия удар е била с лице към тротоара (така, както сочи св.Т.), откъдето е била тръгнала, като е била в движение, а не е стояла на едно място, поради което и не случайно в показанията си пред съда, св.Т. заяви, че пострадалата се е движила, макар и на ДП да е посочил, че не е възприел откъде и как е дошла пострадалата на мястото, на което е настъпило ПТП.

По въпроса на колко метра преди спирката, пострадалата е предприела пресичане- дали на 5 метра, както твърди св.С. или на друго разстояние, дали ударът е настъпил по средата на двете ленти или в лявата такава, в която се е движил подс.Д., съответно дали е бил на „няма и 1 метър” от спрелите в дясно автомобили, както и дали ударът е настъпил буквално в момента, в който тя е излязла на пътното платно и дали точно в този момент подс.Д. е минавал покрай нея с автомобила си или е бил на известно разстояние от нея, съдът прие, че не следва да  се доверява изцяло на показанията на св.С.. На първо място доколкото нормално е разбиранията на всеки човек за  разстояние да е субективно и поради това и неточно- ето защо по въпроса за това къде е настъпил удара по дължина и ширина на пътното платно, съдът се довери на заключенията на приетите по делото експертизи, като прие, че показанията на свидетелите по този въпрос са приблизителни и насочващи експертите при изготвяне на техните експертни становища, но не и абсолютно точни и поради това и прецизни. Важно е, че на база показанията и на св.Т. и на св.С., както и на база обясненията на подс.Д. по несъмнен начин се установява, че непосредствено преди удара, както и към момента на същия, подс.Д. се е движил с управлявания от него лек автомобил в лявата пътна лента – около средата на същата, както и че в дясната такава е имало паркирани МПС в района на ПТП, поради което и обективно няма как ударът да е настъпил в дясната пътна лента, съответно по среда между лявата и дясната такава, като в тази връзка направените уточнения от вещите лица в съдебна зала бяха ясни, категорични и недвусмислени. Същото важи и относно мястото на ПТП по дължина на пътното платно, което освен всичко друго следва да се посочи, че според вещите лица не влияе върху преценката дали ударът за подсъдимия е бил предотвратим в конкретната ситуация. По въпроса дали ударът е настъпил в момента, в който пострадалата е излязла на пътното платно или не, съдът отново се довери на заключенията на експертите, които бяха категорични както относно това в коя част на тялото на пострадалата е бил инициалният удар, така и относно това на какво разстояние се е намирал автомобилът на подсъдимия в момента, в който пострадалата е излязла в ляво от паркираните в дясната пътна лента автомобили. Най- малкото и за да настъпи удара в дясната странична част на тялото на пострадалата и за да бъде тя в движение в момента на удара и на мястото, на което е настъпил същия, както сочат експертите, то тя е трябвало да излезе измежду спрелите в дясната пътна лента автомобили, да се придвижи до мястото на удара- т.е. на 2,5 м в ляво от тези автомобили и да има време да се обърне и да тръгне в обратна посока преди подс.Д. да я удари с автомобила си. Всичко това сочи, че ударът няма как да е настъпил в момента, в който пострадалата е излязла на пътното платно след спрелите в дясната пътна лента автомобили. Без съмнение това време от излизането й вляво от спрелите в дясната пътна лента автомобили до момента на удара е било много малко- буквално няколко секунди, което и логично в човешките възприятия за време се равнява на „един миг” (на разговорен език), което обяснява и дадените от св.С. показания по този въпрос, но това не означава, че експертите не са взели предвид същите. Все пак те работят с точни параметри, а не със субективни възприятия, които за всеки човек са различни, поради което и логично е за такива обстоятелства съдът да даде вяра на експертното становище, а не на показанията на свидетелите, още повече, че св.С. твърди да не е наблюдавал през цялото време пострадалата, както и да не е видял самия удар, което означава, че има момент от движението й, което не е възприел и това е именно придвижването й до мястото на удара и обръщането й на 180 градуса, тъй като сочи, че е видял пострадалата вече след като е била отхвърлена от автомобила на подсъдимия- т.е. след удара. С оглед на това и възраженията на защитата по този въпрос съдът не взе предвид, а показанията на св.С. съдът кредитира като, но съобрази, че в посочените части те отразяват негови субективни възприятия  и поради това няма как да бъдат възприети буквално и абсолютно точно, а следва да бъдат преценявани с оглед на обективните данни, на база на които са били изготвени и заключенията на експертите.

В заключение съдът кредитира като цяло показанията на св.С. с уточненията, направени по- горе, като счита, че същите спомагат много за изясняване механизма на ПТП и за поведението на подс.Д. след самото ПТП, но все пак съдържат голяма доза субективизъм, дължащ се на това, че нормално представите на всеки човек за време и разстояние са субективни и относителни.

Съдът кредитира изцяло и дадените от подс.Д. обяснения, които като цяло кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като кредитира изцяло и заявеното от него, че не е възприел пешеходката нито преди, нито по време на самия удар, което е видно дори от факта, че същият не е предприел спиране- било плавно, било аварийно непосредствено преди или по време на самия удар, а чак след него, тъй като е чул шум от същия и едва тогава е реагирал и е предприел спиране, за да установи какво се е случило. Възраженията на подсъдимия и на защитника по този въпрос, съдът намира за неоснователни, доколкото проблемът в случая е не дали подсъдимият е видял пострадалата преди и по време на удара, тъй като повече от ясно е, че ако я беше видял щеше най- малкото да направи опит да спре преди удара, тъй като очевидно е, че нито е искал, нито е допускал удара с нея, а и не се установява да е целял да – т.е. да е търсил удар с пострадалата. Въпросът е не дали я е видял, а дали обективно е могъл да възприеме същата преди удара и да предприеме действия да, чрез които да предотврати същия. Това обаче е правен въпрос, по който съдът ще вземе становище по- натам, обсъждайки правната страна на деянието на подс.Д.. Ето защо съдът кредитира всички твърдения на подсъдимия по този въпрос, още повече, че те не се опровергават не само от останалия събран по делото доказателствен материал, а даже напротив- потвърждават се изцяло дори от обективния факт на настъпилото ПТП. Съдът обаче счита, че и подсъдимият и неговият защитник не поставят акцента на правилното и точното място, който следва да бъде на върху това дали подсъдимият е видял пострадалата преди и към момента на ПТП, а дали е имал обективна възможност да стори това, съответно дали от момента, в който е имал възможност да възприеме пострадалата е могъл да предотврати настъпването на ПТП, чрез аварийно или друго спиране. Очевидно и подсъдимият (който не е професионалист), но и защитникът (който би следвало да е такъв) не разбират същността на отговорността на дееца при ПТП- т.е. в кои случаи той следва да носи отговорност, поради което и погрешно акцентират на това дали подсъдимият е видял пострадалата, а не дали е могъл да стори това, както и на това дали подсъдимият е имал задължение да спре при положение, че пострадалата е пресичала на непозволено за това място. Но това са въпроси, които съдът ще обсъди при анализа на деянието на подсъдимия откъм правна страна. Тук важното е да се отбележи, че съдът се довери изцяло на обясненията на подсъдимия, включително и по въпроса, че не е възприел пострадалата преди ПТП, както и по въпроса каква помощ е оказал на същата след ПТП. Тук само следва да се отбележи, че неверни са твърденията на защитата, че по делото останало абсолютно неизяснено от кой момент подс.Д. бил видял пострадалата. Точно обратното- по делото по несъмнен и категоричен начин се установи, че подс.Д. изобщо не е възприел пострадалата- нито преди, нито по време на удара.

Що се отнася до твърденията му дали се е движил в колона от автомобили и дали това му е попречило да възприеме пострадалата своевременно, съдът даде частично вяра на обясненията на подс.Д.. Действително и от неговите обяснения и от показанията на св.С. и тези на св.Т., се установява, че е имало движение и на други автомобили в посоката, в която се е движил и подсъдимия по време на инкриминирания случай. Движението обаче е било такова между отделните МПС, че обективно е позволило на пострадалата да достигне до мястото на удара и да се обърне преди да бъде ударена от автомобила на подсъдимия. Това според експертите означава, че ако е имало други автомобили преди него, то тя е минала зад тях, в противен случай не би имало как да стигне до мястото на удара, а това означава, че е изминала разстоянието до мястото на удара по път, който е бил видим в този момент за подсъдимия, тъй като видимостта му не е била ограничена от този хипотетичен автомобил пред него, доколкото пострадалата се е придвижила очевидно след него. В противен случай, би била ударена от предходния автомобил, а не от този на подсъдимия. В подкрепа на този извод са и показанията на св.Т., който макар и да е бил зад автомобила на подсъдимия е успял да види и възприеме пострадалата на пътя, за разлика от подсъдимия, който макар и да се е намирал в този момент непосредствено до пострадалата не я е възприел дори в момента на удара. Това означава, че движението в посоката на движение на подсъдимия е било такова, че е позволявало възприемане движението на пешеходката по пътното платно след излизането й в ляво от спрелите в дясната пътна лента автомобили, поради което и св.Т. е успял да я възприеме, за разлика от подсъдимият който не е видял пострадалата, дори и в момента на удара, което означава, че не е наблюдавал достатъчно внимателно пътната обстановка пред и около себе си, в противен случай би възприел пострадалата най- малкото в момента на удара.

В заключение възраженията на подсъдимия и на защитника, че колоната от автомобили, в която се е движил подсъдимия не му е позволила да възприеме своевременно пострадалата съдът намери за неоснователни, тъй като видно е, че подсъдимият не е възприел пострадалата изобщо, за разлика от св.Т., който се е движил зад него, което означава, че и независимо от наличието и на други автомобили пред този на подсъдимия, не те са причината за това подс.Д. изобщо (а не несвоевременно) да възприеме пострадалата.

Съдът кредитира изцяло и заключенията на всички приети по делото експертизи, като счита, че вещите лица са отговорили обективно, добросъвестно и професионално на поставените им въпроси, както и че също така защитиха своето експертно становище убедително по време на разпита им пред съда, като бяха последователни и непротиворечиви по всички поставени им въпроси, включително и по основния такъв относно мястото на удара- т.е. на ПТП. В съдебно заседание експертите посочиха на база на какво са изчислили и посочили същото, позовавайки се не само на обективните данни по делото, констатирани по време на огледа на местопроизшествие и отразени в огледния протокол, но и на база показанията на свидетелите, съответно обясненията на подсъдимия по въпроса къде- в коя пътна лента и в коя част на същата се е движил непосредствено преди и към момента на ПТП, а именно- по средата на лявата такава. Това обстоятелство, съобразено с размерите (ширината на пътните ленти- 3,5 м), с данните за спрели в дясната пътна лента МПС в района на ПТП и с обичайните параметри на МПС (стандартен лек автомобил е с ширина от 1,8 м, като спирайки до бордюра на известно разстояние, дава основание да се приеме, че заема около 2 м. от пътната лента), с мястото, на което е била установена пострадалата след удара (малко напред и в дясно от автомобила) и с частта от автомобила, в която е настъпил удара- предна дясна част на автомобила (сочещ на леко страничен, приплъзващ се, а не на челен удар), дава основание на вещите лица категорично да изчислят и да посочат мястото на удара по ширина на пътното платно, точно там където са го определили и в заключенията си- в ляво от петното кръв (мястото, на което е било установено тялото на пострадалата след удара), считано по посоката на движение на автомобила. Те бяха категорични по този въпрос дори и след като бяха запознати с обясненията на подсъдимия, като дори уточниха, че те са в подкрепа на направения от тях извод в заключенията. Като експертите бяха категорични, че от значение за преценка видимостта и възможността на подсъдимия да възприеме пострадалата и да предотврати удара с нея се определя от мястото на удара по ширина на пътното платно, а не от мястото на удара по дължина на пътното платно. Като определят това място действително приблизително- на около 9-10 м. вдясно от левия край на пътното платно на ул.******** считано в посоката на движение на автомобила. Посочването приблизително на това място с уточнението- на около 9- 10 м. не води до неяснота и липса на категоричност в експертното становище, а отразява единствено това, че възможно автомобилът на подсъдимия да не се е движил точно по средата на лявата пътна лента, поради което е възможно да се е движил и малко по- вдясно, поради което и са дали този диапазон от 9- 10 м., при който обаче възможността за видимост не се променя. Възраженията на защитата по този въпрос съдът възприе за неоснователни. За неоснователни, а и не напълно ясни съдът възприе възраженията на защитата относно това дали ПТП е станало точно пред №11 на ул.******** или на 10 метра от това място. Вещите лица бяха категорични, че мястото на удара по дължина на пътното платно не е от значение за определяне видимостта на водача и предотвратимостта на удара. Освен това и според ОА пострадалата е предприела пресичане на пътното платно в района на №11, а не точно пред № 11 на ул.********, поради което и възраженията на защитата по този въпрос съдът счете за неоснователни. От друга страна защитата така и до края на съдебното следствие не успя да разбере поради какви причини експертите посочиха, че видът и марката на МПС, паркирани в дясната пътна лента са без значение за преценка видимостта на подс.Д. в конкретния случай. Експертите бяха пределно ясни и категорични, че дори и подс.Д. да е могъл да възприеме пострадалата на един по- ранен етап, докато все още се е движила между спрелите в дясната пътна лента МПС, те не са отчели този момент като начален такъв, от който са преценявали видимостта на подсъдимия и възможността му да предотврати удара, тъй като нямат обективни данни за вида и модела на тези МПС и няма как да преценят, дали подсъдимият е могъл да възприеме пострадалата още към този момент. Те бяха категорични, че са преценявали тази възможност от момента, в който пострадалата е излязла в ляво от спрелите в дясната пътна лента МПС, поради което и към този момент е абсолютно без значение техния вид, модел и марка, тъй като те вече по никакъв начин не влияят на видимостта на подсъдимия. С оглед на това и каква е била височината на пострадалата и какви са били МПС между които се е придвижила тя преди да излезе в ляво от същите е абсолютно ирелевантно- нещо, което така и не бе разбрано докрай от защитата. Вещите лица обаче бяха ясни и категорични, поради което и съдът кредитира изцяло заявеното от тях и изготвените в тази връзка заключения. Непротиворечиви бяха експертите и по въпроса, че единствено и само на база в коя част от тялото на пострадалата е бил инициалният удара няма как да бъде определена посоката й на движение, поради което и за да установи същата, съдът съобрази показанията на разпитаните свидетели, коментирани по- горе от съда. Същевременно вещите лица бяха категорични също така, че независимо от посоката на движение на пострадалата спрямо тази на автомобила на подсъдимия, той е могъл своевременно да възприеме пострадалата и да предотврати удара с нея, дори и при движение от дясно на ляво спрямо неговата посока на движение, като в този случай изводите за предотвратимост на удара са още по- категорични.

За неоснователни съдът възприе възраженията на защитника и относно това, че не било изследвано на какво разстояние от земята били деформациите по автомобила на подсъдимия, както и че не било ясно как при наличие на подбитост по предния капак на автомобила и при положение, че се касае за челен удар, няма да бъде засегнат предния фар, който се намира точно отпред и в тази зона на подбитост на предния капак. На първо място видно е от заключението на АвТЕ, че ясно, точно и непротиворечиво са посочени установените деформации по автомобила при това след извършен оглед на същия от вещото лице П., което и независимо, че не е посочил нивото от земята, на което се намират тези деформации, очевидно е взело предвид тези обстоятелства, след като е извършил личен оглед на автомобила. Същевременно и видно от разпита на вещите лица, а и от КСМАвТЕ се установява, че ударът не е бил челен, а леко страничен на автомобила на подсъдимия- с предна дясна зона на автомобила- предна дясна зона на бронята и калника, преден десен капак, челно стъкло в долната дясна част при колонката и счупено дясно странично огледало. Като изрично в съдебно заседание вещите лица уточниха, че при този ръст на пострадалата инициалният удар (първоначалният контакт на тялото с автомобила) е бил с външната странична повърхност на дясно бедро, вътрешна странична повърхност на лява подбедрица и ляво коляно и долна трета на ляво бедро над коляното. Това съпоставено с уврежданията по автомобила, сочи, че ударът е бил с предната дясна зона на автомобила, като и видно от снимките предната дясна броня, по която има задиряния е най- изпъкнала част от автомобила и поради това и с нея е настъпил контакта, но доколкото ударът предвид височината на пострадалата е бил под масовия център на тялото, при което краката са излезли напред, но и доколкото ударът не е изцяло челен, а приплъзващ, се е получила ротация (завъртане) на тялото около собствената му ос, довело и до деформациите в областта на калника, след което тялото е качено на нивото над предния десен фар – към дясната част отпред на капака, където от удара са получени и травмите в областта на таза на пострадалата, като главата е достигнала едновременно с това и предното стъкло, което е било счупено, а тялото в този момент е било в съприкосновение с дясното странично огледало, след което изпада от дясната страна на автомобила. При така описания механизъм на удара, логично е, предният десен фар да не е счупен, независимо, че се намира непосредствено под подбитостта в областта на предния капак в дясно, доколкото десният фар е по- навътре от бронята и няма как ударът да е едновременно с бронята и с фара, а и ударът не е изцяло челен, а след първоначалния контакт тялото е възкачено на капака, откъдето е и подбитостта, без обаче да е засегнат предния десен фар. Няма нищо нелогично и необичайно в този механизъм на удара и в така получените деформации по автомобила дори и за лаик и непрофесионалист, особено и при наличие на снимков материал, от който се вижда кои са най- изпъкналите част от автомобила, поради което и не остава съмнение защо са налице деформации по редна дясна броня и преден десен калник и капак, но не и по преден десен фар.

Всички останали възражения на защитата са във връзка с правната страна на деянието, поради което и ще бъдат обсъдени по- натам от съда. Тук следва да се посочи, че съдът кредитира изцяло заключенията на всички приети по делото експертизи като обективни, безпристрастни и професионално изготвени, даващи ясен, точен и обоснован отговор на поставените въпроси, поради което и за съда не е налице съмнение относно тяхната относимост към предмета на доказване и относно тяхната годност да дадат база за правилно решение на основния въпрос в рамките на настоящето производство- могъл ли е да възприеме подс.Донев пострадалата пешеходка своевременно и да предотврати удара с нея и ако не е сторил това, то каква е причината от техническа гледна точка, а не както го формулира защитата- видял ли е подсъдимият пострадалата и имал ли е задължение да бъде внимателен и да не допусне удар с нея, след като тя не е пресичала на обозначено и позволено за това място.

Съдът възприе и кредитира като цяло и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, както и веществени такива, като прецени, че същите кореспондират по несъмнен и категоричен начин с останалите доказателства по делото и спомагат за пълно и цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът прецени, че с действията си, подсъдимият А.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.Б вр. чл.343, ал.1, б. “В” вр. чл.342, ал.1, пр. 3 НК, като е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“

Това е правилото, което вменява на водачите на МПС задължението да наблюдават постоянно пътя пред себе си така, че при възникване на опасност за движението да намалят скоростта си и да спрат.

От обективна страна, на 03.11.2016 г. около 17.20 часа в гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксантия” с рег. № *******, движейки се по ул.”********” с посока на движение от ул."Панорамен път” към бул."Александър Пушкин” в района на №11 нарушил правилата за движение както по пътищата, а именно чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението„ като не спрял, когато възникнала опасност за движението и реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащата ул.”********” отдясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходка Н.П.Я..

Както бе отбелязано, посочената разпоредба вменява на водачите на МПС задължението да наблюдават постоянно пътя пред себе си –т.е. да не отклоняват вниманието си от пътната обстановка пред тях така, че при възникване на опасност за движението да намалят скоростта си и да спрат. Като такава опасност за движението водачите на МПС са длъжни да третират наличността и на пешеходци на пътното платно, независимо дали същите са предприели пресичане на място, на което това е било позволено или не и независимо дали е било в района на пешеходна пътека или не. Дори и пострадалата да е предприела пресичане на пътното платно на непозволено за това място и в нарушение на правилата за движение по пътищата (както е станало и в конкретния случай, тъй като пострадалата е предприела пресичане не в района на пешеходните пътеки, намиращи се наблизо, а на непозволено за това място), за водача на МПС- в случая за подс.Д., съществува задължение да намали скоростта си до такива предели, че да избегне сблъсък с пешеходката, а в случай на необходимост и окончателно да преустанови движението си. С други думи водачът на МПС няма право да удари неправилно пресичащата пешеходка, независимо, че тя е предприела пресичане на забранено за това място в нарушение на правилата за движение по пътищата. Това е общовалидно правило за всеки водач на МПС, който и при наличие на опасност на пътя пред него е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, независимо дали и друго лице има причастност към появата на опасността. Възраженията на защитата по този въпрос са напълно неоснователни и се дължат на неправилно разбиране на закона.

В конкретния случай се установи, че за подсъдими, който е управлявал МПС е възникнала опасност на пътя- появила се пешеходка на пътното платно пред него (в района на № 11 на ул.********, а не както твърди защитата непосредствено пред №11 на същата улица), предприела пресичане на забранено за това място от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила на подс.Д.. Досежно посоката на движение на пострадалата съдът изложи подробни съображения защо приема същата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимия при анализа на доказателствата по делото, като не намира за необходимо да повтаря отново тези свои съображения тук. Пешеходката Н.Я. бидейки на пътното платно при това и особено на място, на което не би следвало да се намира, поради липсата на пешеходна пътека в този район е съставлявала опасност на пътя за подс.ДД., тъй като при продължаване на движението му без да спре, той би ударил същата, което е и станало в конкретния случай. Установи се също така, че при конкретните пътни условия- мокра асфалтова настилка, започнало затъмняване, липса на работещо улично осветление, движение на автомобила на светлините на късите фарове, разстоянието, от което подсъдимият е могъл (т.е. е имал обективна възможност) да забележи за първи път пострадалата след преминаването й между спрелите в дясната пътна лента автомобили и излизайки в ляво от тях  се равнява на 45,75 м. Тук още веднъж следва да се подчертае, че вещите лица бяха категорични, че съществува теоретична възможност подс.Д. да е могъл- т.е. да е имал обективна възможност да забележи пострадалата и на един по- ранен етап- още, докато се е предвижвала между спрелите в дясната пътна лента автомобили, но тъй като липсват конкретни данни относно вида на тези автомобили, то и вещите лица са приели, че най- ранният момент е този, в който пострадалата се е появила в ляво от тях. За изчисление на това разстояние е взето предвид и времето е било необходимо на пострадалата не само да се придвижи до мястото на удара, но и да се обърне на 180 градуса- т.е. с дясната си част на тялото спрямо автомобила на подс.Д., тъй като инициалният удар е именно в тази част на тялото на пострадалата. Същевременно установи се, че осветената пред лекия автомобил от късите светлини зона от пътя е на 55-60 м. напред и 5-6 м вдясно от десния габарит, като пред десни фар тази осветеност дори е по- голяма и е около 70-75 м.

Същевременно установи се, че автомобилът се е движил  не по- малко от 50 км/ч (като няма обективни данни сочещи на по- висока скорост, съответно на движение с неразрешена такава). При тази скорост на движение на автомобила и за конкретните пътни условия (посочени по- горе) и като се вземе предвид и времето за реакция на водача, то и опасната зона за спиране на автомобила е била от порядъка на 39 м. При това положение за подс.Д., който е имал обективна възможност да възприеме пешеходката появила се на пътното платно, от момента, в който тя е излязла в ляво от спрелите в дясната пътна лента автомобили от разстояние 45,75 м., ако беше възприел реално същата към този момент, е съществувала и техническа възможност да предотврати удара с пешеходката, като спре преди мястото на удара. Още повече, че разстоянието, от което пострадалата пешеходка е станала видима за подсъдимия за първи път- 45,75 м. попада изцяло в осветената от късите светлини на фаровете му зона, която за десния фар е около 70-75 м, доколкото пострадалата се е появила от дясно спрямо посоката му на движение. Това налага и извода, че подс.Д. се е движил със скорост, която му е позволявала да спре в рамките на осветената от късите светлини на фаровете му зона напред и вдясно- т.е. движил се е със съобразена скорост, поради което и за доколкото той обективно е могъл да възприеме пешеходката в момента на излизането й в ляво от спрелите в дясната пътна лента автомобили, за подсъдимия е съществувала и обективна възможност да предвиди тази опасност в случай, че беше наблюдавал внимателно и съсредоточено цялата пътна обстановка около и пред себе си през цялото време, а не бе отклонил вниманието си някъде. Въпреки, че подсъдимият е имал обективно такава възможност, поради отклоняване на вниманието му в други обекти, той фактически не е възприел опасността пред себе си- пешеходката на пътното платно, но е имал такава обективна възможност и е бил длъжен да го направи. Установи се по делото, че нищо не е пречило в този момент на видимостта му. Не са били такова препятствие нито спрелите в дясната пътна лента автомобили, нито наличието на други движещи се пред него автомобили, като подробни съображения по този въпрос съдът изложи при обсъждане заключенията на приетите по делото експертизи по- горе, поради което и не намира за необходимо да повтаря същите. Само следва да се отбележи, че спрелите в дясно автомобили дори и да са закривали пострадалата на един по- ранен етап от движението й, след като тя е излязла в ляво от тях, те повече не са оказвали никакво влияние на видимостта на подс.Д. напред и в ляво от тях. Това важи и за хипотетично движещите се пред него други МПС, тъй като и за да стигне до мястото на удара, очевидно пешеходката е предприела пресичане на пътното платно след преминаването на тези автомобили- т.е. зад тях, в противен случай би била ударена от тях.

Вещите лица са категорични, че при скорост на движение от 50 км/ч подсъдимият, ако беше възприел възникналата пред го опасност от първия възможен момент- когато автомобилът му се е намирал на 45,75 м. от мястото на удара (в момент, в който пешеходката е била видима за първи път, излизайки в ляво от спрелите в дясната пътна лента автомобили при движение от дясно на ляво и с обръщане с дясната й част на тялото към приближаващия автомобил), то и при адекватна и своевременна негова реакция, изразяваща се в предприемане на аварийно спиране, той е могъл технически да предотврати удара като спре преди мястото на същия. Това означава, че скоростта на движение на автомобила, която е бил избрал подсъдимият в конкретния случай не е била несъобразена нито с пътните условия , нито с видимостта на пътя.

Без съмнение и доколкото подсъдимият се е движил в тази част от деня, когато е почнало стъмняване и доколкото уличното осветление все още не е било пуснато, а той е разчитал единствено на светлините на късите фарове на автомобила и на евентуални отблясъци от други светлини в района, то това предполага подсъдимият да е още по- внимателен и концентриран върху пътната обстановка пред себе си, за да може при внезапно възникнала опасност да реагира своевременно в рамките на видимото пред него пространство- т.е. в рамките на видимата му зона. Ако подс.Д. не беше отклонил вниманието си в този конкретен случай и беше наблюдавал внимателно пътя пред себе си той е могъл да възприеме своевременно опасността и да реагира, чрез спиране като по този начин предотврати ПТП, като дори не се е налагало това да е аварийно спиране.

Законът се интересува с оглед отговорността на водача на МПС не от това дали той е видял или не опасността пред себе си, а от това дали е имал обективна възможност да стори това, доколкото факта, че не е възприел опасността може да се дължи на субективни причини- както е и настоящият случай- недостатъчното внимание от страна на подсъдимия върху пътната обстановка, което не може да бъде оневиняваща причина, тъй като подсъдимият сам се е поставил в състояние да не може да възприеме изобщо пешеходката- нито преди, нито в момента на удара, като извода за субективните причини се прави на база липсата на обективни пречки, които да препятстват тази негова възможност.

За подсъдимия пешеходката, появила се на пътното платно е била предвидимо препятствие, тъй като не е необичайно и не е невъзможно появата на пешеходец на пътното платно, извън обичайните и разрешените за това места (на пешеходни пътеки или светофари), предвид обстоятелството, че подсъдимият се е движил в градски условия- т.е. по оживена столична улица, с намиращи се в района спирка на градския транспорт, жилищни сгради, както и различни видове магазини. Макар и неразрешено поведението на пострадалата не е необичайно и неочаквано. Точно обратното- напълно възможно, предвидимо и в този смисъл очаквано е, че е възможно във всеки един момент пешеходец да предприеме пресичане на пътното платно, макар и на непозволено за това място, особено като се има предвид, че наоколо е имало магазини, жилищни сгради и спирка на градския транспорт и особено и като се има предвид колко недисциплинирани са пешеходците в България и колко често срещано явление е неправилното пресичане на пешеходци по „кратки пътища”, но на непозволени за това места. Последният факт- предприетото от пострадалата непозволено пресичане на пътното платно на неразрешено за това място не води до отпадане задължението на подсъдимия да възприеме своевременно пред себе си попътното платно наличието на опасност на пътя, ако такава възникне и особено, ако е имал и обективна възможност за това, какъвто е и настоящият случай. И доколкото с оглед на конкретните пътни условия видимостта в района е била ограничена и подсъдимият е могъл да разчита единствено на светлините на късите си фарове, то и за него е съществувало задължението да бъде още по- внимателен и съсредоточен в пътната обстановка пред себе си, да управлява МПС с още по- голямо внимание и по никакъв повод да не отклонява вниманието си от пътното платно пред него, доколкото той е бил и напълно наясно както с конкретните пътни условия, така и с мястото, през което е минавал, тъй като е живеел в квартала. Това означава, че е бил наясно с наличието на спирка в близост, на жилищни сгради и на магазини, а оттук и с възможността за поява на пешеходци на пътното платно, макар и на непозволено за това място. Възраженията на защитата, че той нямал задължение да внимава за такива, освен в зоната на двете пешеходни пътеки, са абсолютно нелепи и несъстоятелни, още повече и като се има предвид наличието на спирка на градския транспорт в близост до мястото на ПТП, което поставя дори още по- големи изисквания към водачите на МПС- намаляване скоростта им на движение, именно и доколкото появата на пешеходци на пътното платно в района на спирките е повече от очаквано, дори и от законодателя, поставил в тази връзка и специални изисквания към водачите на МПС.

Задължение, което подсъдимият не е изпълнил, но което е бил длъжен да изпълни и освен това е имал и обективна възможност да забележи възникналата пред него опасност своевременно- на разстояние, което му е позволявало да спре без да настъпи удар с пешеходката.

Подсъдимият реално изобщо не е възприел възникналата пред него опасност, тъй като е задействал спирачната система след удара- т.е. едва след като е усетил същия, когато вече е било късно. В този смисъл и както бе отбелязано неверни са твърденията на защитата, че по делото не е изяснено в кой момент е забелязал пострадалата- това е станало след удара, а не преди него или в момента на удара. Но за него опасността не възниква от момента, в който той фактически възприема опасността (пешеходката на пътя), както твърди защитата, а от момента, в който обективно е могъл да стори това- на около 45,75 м. от мястото на удара. Ако беше сторил това, то и в този случай със скоростта, с която се е движил и при опасна зона за спиране на автомобила от 39 м., той би имал възможност да избегне удара.

Подсъдимият обаче сам се е поставил в това положение, тъй като е нарушил правилото за движение по пътищата, според което следва да наблюдава през цялото време пътната обстановка пред себе си, да не отклонява вниманието си към други обекти и при възникнали предвидими опасности на пътя да реагира като намали скоростта, а при необходимост и да спре.

Въпреки, че опасността за движението се е появила за подсъдимия на разстояние, даващо му възможност да я възприеме и да предприеме нормативно предвидените действия с цел избягване на сблъсък с пешеходката, подс.Д. не е сторил това. Същият дори не е предприел аварийно спиране, тъй като е разбрал за пешеходката чак след удара с нея.

Без съмнение пострадалата не е следвало да бъде на това място, тъй като не е имала право да преминава оттам, още по- малко между спрели в дясната пътна лента автомобили, които допълнително препятстват възможността на водачите на МПС да я възприемат на един по- ранен етап- от момента на стъпването й на пътното платно, като по този начин и значително се скъсява и времето за реагиране и за предотвратяване на ПТП от страна на водачите на МПС. Но въпреки това и от момента, в който той е могъл да възприеме пешеходката, независимо дали тя е била в нарушение на редица правила за движение по пътищата, за него е възникнало задължението а предотврати удара с нея, а е имал и обективна възможност за това, като за подсъдимия, пострадалата е била напълно предвидимото препятствие в конкретния случай и с оглед на изложените по- горе доводи.

В резултат на удара на пострадалата Н.Я. била причинена съчетана тъпа травма на главата без счупване на черепа, коремна травма, травма на крайниците, усложнения: гнойно- некротичен трахиобронхит, двустранна пневмония, сепсис, септичен шок, синдром на многоорганна недостатъчност, стеатонекротичен панкреатит. Същата починала на 21.11.2016 г., а като причина за смъртта вещите лица сочат установената съчетана травма и настъпилите от нея усложнения.

Безспорно е установено по делото, че уврежданията, които са причинени на пострадалата в резултат на удара по време на ПТП, като настъпилата смърт е в резултат на усложненията от така причинената й съчетана травма, независимо от оказаното й интензивно лечение в болницата.

Според съда е налице и причинно следствена връзка между ПТП, настъпило поради допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия и вредоносния резултат- смъртта на пешеходката, тъй като с факта на удара по време на ПТП е сложено началото на причинно- следствената връзка- т.е. поставено е началото на причинно- следствения процес, който е довел до смъртта на пострадалата, независимо от настъпилите след това усложнения по време на лечението й. Това е така, доколкото и ако подсъдимият не беше ударил пострадалата с управлявания от него автомобил, то и нямаше да се стигне до причиняване на съчетаната травма, а оттам и до смъртта й в резултат на настъпилите усложнения от травмата.

В този смисъл деянието на подсъдимия е поставило началото на този причинно- следствен процес, като без същото нямаше да настъпят вредоносните последици, а именно- смъртта на пострадалата, настъпила известно време след ПТП, но в резултат на травмите, причинени от ПТП.

За настъпването на тези последици без съмнение роля имат и други обстоятелства и в този смисъл деянието на подсъдимия не е единствената причина за настъпването на съставомерния резултат, но без него той не би настъпил.

Без съмнение самата пострадала с поведението си е допринесла съществено и в този смисъл е съпричинила заедно с подсъдимия настъпването на съставомерните последици, т.к. е предприела пресичане на пътното платно на непозволено за това място, минавайки между спрели в дясната пътна лента автомобили, в почти тъмната част на деня, при липса на улично осветление и бидейки самата тя облечена в тъмни дрехи, което още повече е затруднило възприемането й от подсъдимия. Ако тя не бе предприела пресичане на непозволено място, ако беше се огледала и спряла преди да продължи пътя си и да навлезе в лявата пътна лента, макар и на забранено за това място, то и при всички други условия, тя не би била ударена и не би се стигнало до настъпване на уврежданията, довели до смъртта й. Само обаче това условие не е достатъчно, за да настъпи съставомерният резултат, който би бил избегнат, ако подсъдимият не бе нарушил правилата за движение по пътищата и не бе отклонил вниманието си от пътната обстановка пред него, а бе реагирал своевременно и адекватно на възникналата пред него предвидима опасност, чрез спиране, дори аварийно такова, в първия възможен момент, в който е могъл обективно да възприеме опасността на пътя пред себе си- появилата се на пътното платно в ляво от спрелите в дясната пътна лента пешеходка.

Същевременно и безспорно установено по делото е, че след ПТП (на 03.11.2016 г.) пострадалата е била все още жива, като е починала няколко дена по- късно – на 21.11.2016 г. Установи се също така с оглед събраните по делото доказателства, че след деянието подс.Д. е направил всичко зависещо от него да окаже помощ на пострадалата, която е била все още жива- обадил се е на т.112, независимо, че и други лица вече са били подали сигнал за настъпилото ПТП. Факта, че той не е сторил това първи не опровергава този извод на съда, тъй като той обективно е могъл да подаде сигнал за настъпилото ПТП след като е разбрал какво се е случило, а това е станало едва след спирането му, докато св.С., св.Д. и св.Т., които са станали очевидци на случилото се или поне на част от него, много преди подсъдимия са имали вече представа за наличието на пострадал в резултат на ПТП. Въпреки това обаче и подс.Д. е подал сигнал за настъпилото ПТП. Същевременно отишъл е при пострадалата, поинтересувал се е за състоянието й, поискал е съдействие от близкия магазин- взел е кашони, които да подложи под нея, за да не лежи на мократа и студена земна повърхност, помолил е свой приятел да донесе одеало, за да я завият, да не й е студено, дал й е да пие вода, тъй като е била жадна, изчакал е идването на Бърза помощ, а след като са приключили следствените действия е отишъл на място в Пирогов, за да се поинтересува отново за състоянието  й и за това дали може да помогне с нещо, като например да дари кръв, ако има необходимост от това. Всички тези негови действия по несъмнен начин сочат, че той е направил всичко необходимо, за да окаже помощ на пострадалата след деянието.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че с деянието си, подсъдимия е осъществилот обективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.Б вр. чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК- т.е. на привилегирования състав  на престъплението по чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от Н, като е допуснал нарушение на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, тъй като не е наблюдавал внимателно и през цялото време пътната обстановка пред себе си, отклонил е вниманието си от нея и не е възприел своевременно възникналата пред него опасност- появилата се на пътното платно пред него и пресичаща от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка Н.Я., независимо, че е имал обективна възможност за това, поради което не е намалил скоростта на движение и не е спрял при възникване на предвидимо пред него препятствие, в резултат на което е ударил пешеходката, като й е причинил съчетана пътна травма от усложненията на която тя е починала няколко дена по- късно.

От субективна страна деянието е извършено от подс.Д. виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост по см. на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но според обстоятелствата е могъл и е бил длъжна да ги предвиди.

Пресичащата на непозволено за това място пешеходка от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимия е опасността, с която е следвало да се съобрази подсъдимия, като тази опасност, това препятствие е било предвидимо за подсъдимия, т.к. той е имал обективна възможност да го възприеме на разстояние от 45,75 м. от мястото на удара. Появата на пешеходец в близост до спирка на градския транспорт, в района на жилищни сгради и на магазини, макар и на забранено за пресичане място не е необичайно и непредвидимо обстоятелство, още повече, че подсъдимият е преди е минавал по този маршрут, тъй като е бил от същия квартал и е познавал много добре района и особеностите на същия в района на ПТП. Дори и поведението на пешеходката да е неправомерно, това не позволява на водача на МПС да мине през нея, съответно не отпада задължението му да спре и да не удари пешеходката, ако има обективна възможност за това, само защото пешеходката е в нарушение. Възраженията на защитата в тази връзка, съдът намери за абсолютно несъстоятелни.

В заключение и с оглед на конкретния случай появата на пешеходката на пътя не е било неочаквано и непредвидимо обстоятелство за подсъдимия, тъй като той е имал възможност не само да я възприеме своевременно- т.е. на разстояние, позволяващо й да спре със скоростта, с която се е движил, но и поради факта, че появата на пешеходец на такова място на пътното платно поради изброените по- горе обстоятелства по принцип не е невъзможен, необичаен и непредвидим факт.

Ето защо наличието на пешеходката на това място и по- точно в района на конкретното ПТП не е от категорията обстоятелства, които подсъдимият да не е могъл и да не е бил длъжен да предвиди, за да трябва да съобрази поведението си с това обстоятелство и когато се налага да спре. Не става въпрос за извън населено място, за магистрала или пуст път, за място, около което няма жилищни и/или административни сгради и където появата на хора е необичайно и неочаквано. Точно обратното. Още повече и с оглед на това, че той обективно е имал възможност да възприеме опасността пред себе се (пешеходката) от достатъчно голяма разстояние, което превишава опасната му зона за спиране при конкретно избраната от него скорост на движение- при опасна зона за спиране от 39 м., обективно подсъдимият е могъл да възприеме пешеходката от 45,75 м. преди мястото на удара, което попада и в осветената зоната на късите светлини на автомобила. С други думи опасността не е възникнала в рамките на опасната зона за спиране на подсъдимия, а много извън нея, което означава, че за подсъдимия възможността за възприемане и за предотвратяване на опасността е била още по- голяма.

Единствената причина да не забележи опасността пред него се дължи на субективни причини, а именно на това, че той не е наблюдавал достатъчно внимателно и съсредоточено пътната обстановка, която и в конкретния район е била твърде усложнена с оглед ограничената видимост, липсата на улично осветление, поради почналото стъмняване, поради наличието на движение в района и на спрели в дясната пътна лента автомобили. Ето защо е бил длъжен да бъде още по- внимателен и съсредоточен и да наблюдава през цялото време трасето пред себе си без да отклонява вниманието си към други обекти, особено и като се има предвид, че подсъдимият е минавал по това трасе многократно преди това и е бил напълно наясно с особеностите на същото, с възможността за видимост напред и в този смисъл и евентуално с необходимостта да е още по- съсредоточен, когато преминава оттам, тъй като е възможно да му се наложи да реагира и да спре аварийно при внезапно възникнала на опасност на пътното платно. Не случайно и св.Т. заяви, че е намалил скоростта си на движение, имайки предвид, че е наближавал спирка на градския транспорт, което сочи, че същият е могъл да предвиди възникването на опасност на пътя и не случайно бидейки още по- внимателен е възприел пострадалата, макар и в момента на удара й от подсъдимия, докато последният, макар също да е бил наясно, че приближава спирка на градския транспорт не е бил достатъчно съсредоточен и не е възприел опасността пред себе си. За съда няма никакво съмнение, че ако беше сторил това, той щеше да предприеме действия да спре, но в случая проблемът е, че не е възприел изобщо опасността пред себе си, въпреки обективната възможност да стори това, а не дали е искал или не да предотврати настъпването на удара. Поставянето на проблема на тази плоскост от страна на защитата сочи на пълно неразбиране на смисъла на закона и на конкретното инкриминирано престъпление, за което е предаден подсъдимия на съд.

С оглед на всичко това съдът прие, че подсъдимият е бил както длъжен, така е имал и обективна възможност да забележи препятствието пред себе си достатъчно навреме, да прецени конкретната пътна обстановка и съответно видимостта пред себе си и да намали скоростта, съответно да спре движението на автомобила, така че да избегне удара с пешеходката.

Съдът прие, че пешеходката е била предвидимо и преодолимо препятствие за подсъдимия със скоростта, с която се е движил той, като конкретно избраната такава от 50 км/ч не е била несъобразена нито с особеностите на трасето, нито с възможността на подсъдимия да спре при възникване на опасност пред него в рамките на видимото му напред пространство, тъй като при видимост от 45,75 м. и опасна зона от 39 м. той обективно е имал възможност не само да предвиди (т.е. да възприеме опасността пред себе си), но и да я преодолее, като спре преди да удари пешеходката. Ето защо и скоростта, с която е управлявал автомобила не е в причинно- следствена връзка с настъпилия резултат, а единствено факта, че той не е наблюдавал през цялото време пътната обстановка пред себе си.

Дали е гледал надолу или някъде другаде е без значение. Факт е, че не е наблюдавал случващото се пред него, в противен случай и ако беше изпълнил това свое задължение той е могъл да избегне удара, за което е имал и задължение. Като не е наблюдавал през цялото време пътната обстановка пред себе си и не е възприел своевременно опасността пред него, макар и да е имал обективна възможност за това, той сам се е поставил в невъзможност както да предвиди, така и да избегне опасността, а оттук и общественоопасните и съставомерни последици от деянието си. Именно и поради това съдът прие, че в случая не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК по съображенията подробно изложени по- горе.

По изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по по чл.343а, ал.1, б.Б вр. чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК- т.е. по привилегирования състав на това престъпление, поради факта, че след деянието е направил всичко зависещо от него да окаже помощ на пострадалата.

Като причини за извършване на престъплението, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и несъобразяване със законово регламентираните правила за движение по пътищата.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д. съдът отчете чистото съдебно минало на същия, добрите му характеристични данни, както и дългият период от време изминал от извършване на деянието до постановяване на присъдата на първа инстанция, при това не по вина на подсъдимия, през което той е бил с ограничени права като обвиняемо лице.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и изключително голямо съпричиняване на съставомерния резултат от страна пострадалата, която е предприела пресичане на пътното платно на забранено за това място, излизайки измежду паркираните на пътното платно МПС, в тъмната част на денонощието, като по този начин с поведението си е допринесла изключително много за настъпването на съставомерния резултат.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът не взе предвид оказаната от подсъдимия Д. помощ на пострадалата, която непосредствено след ПТП е била все още жива, тъй като отчете това обстоятелство във връзка с квалификацията на деянието, което доведе и до признаване на подс.Д. за виновен по привилегирования състав по чл.343а, ал.1, б.Б от НК.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наличието и на други нарушения по ЗДвП от страна на подс.Д., като две от тях през настоящата 2021 г., при това и двете свързани с управление на МПС със скорост  над максимално разрешената такава, което сочи, че подс.Д. не е особено дисциплиниран водач на МПС, още повече, че този вид нарушения на правилата за движение по пътищата- управление на МПС с неразрешена скорост са най- честите причини за настъпване на тежки ПТП в страната и са едни от най- грубите нарушения на правилата за движение по пътищата. Като особено тежко такова съдът отчете и извършеното от подс.Д. нарушение в конкретния случай, тъй като той изобщо не е забелязал пострадалата- нито преди удара, нито към момента на същия, а е разбрал за случилото се едва след това, което означава, че бил твърде невнимателен и разсеян, особено и като се има предвид, че се  е движил по пътен участък, който е преминавал през населен, оживен градски район, със спирка на градския транспорт в близост и на жилищни и административни сгради покрай пътя, което е следвало да го накара да бъде изключително внимателен. В този смисъл и доколкото той изобщо не е възприел пострадалата на пътя, съдът прецени, че допуснатото от него нарушение на правилата за движение по пътищата е с по- висока степен на обществена опасност, а оттук същото важи и извършеното от него деяние.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че в конкретния случай, не са налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК, тъй като не са налице двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на тази законова разпоредба. От една страна, по делото не се констатира наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подс.Д. обстоятелства или изключително такова, които в съвкупността си да обуславят значително по- ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с типичните за този вид престъпления. Единственото такова обстоятелство което евентуално може да бъде ценено като изключително е съпричиняването от страна на пострадаата на съставомерния резултат. От друга страна обаче индивидуалната специфика на обстоятелствата, при които е извършено деянието не сочат на извода, че и минимално предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл.343а, ал.1, б. “Б” от НК наказание, се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Това е така, доколкото и според съда, подсъдимият е допуснал изключително грубо и тежко нарушение на правилата за движение, тъй като не е наблюдавал пътната обстановка пред себе си до такава степен, че изобщо не е могъл в нито един момент- нито преди, нито към момента на удара да възприеме пешеходката на пътя пред себе си, независимо, че  е бил напълно наясно, че е с ограничена видимост и поради това следва да е изключително внимателен и съсредоточен в случващото се напред, което сочи на изключителна безразсъдност проявена от негова страна при конкретните пътни условия, а оттук и на това, че същият се е проявил като участник в движението по пътищата със сравнително висока степен на обществена опасност в конкретния случай. Този извод се налага и като се има предвид, че подсъдимият е приближавал спирка на градския транспорт, което още повече го е задължавало да бъде съсредоточен, внимателен и да не се разсейва, отделно от това и да намали скоростта си на движение, независимо, че тази, с която се е движил в конкретния случай не е била несъобразена. Това даде основание на съда да прецени, че в конкретния случай наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия за извършено от същия престъпление с горепосочената правна квалификация следва да бъде определено съгласно критериите, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК.

Предвид изложеното и като прецени, че наказанието на подс.Д. следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и като съобрази целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, настоящият съдебен състав наложи на подс.Д. наказание в размер близък до минималния такъв и под средния за конкретния вид престъпление, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.343а, ал.1, б. “Б” от НК К, а именно лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година.

Съдът, като намери, че са налице материалноправните предпоставки за отлагане на наложеното наказание, а именно: наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от 1 година, подс.Д. не е осъждан и за поправянето и превъзпитанието му не е наложително да изтърпи така наложеното му наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на същото за срок от 3 години, считано от влизане на настоящата присъда в сила.

Съдът, за да прецени дали подсъдимият следва да изтърпи ефективно така наложеното му наказание съобрази, че ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода не само не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, като по никакъв начин това няма да способства и за постигане на генералната превенция на наказанието. Очевидно е, че макар и нарушението допуснато от подсъдимия да е тежко, което даде основание на съда да му определи наказание по реда на чл.54 от НК, а не по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК, той освен в конкретната ситуация, не се отличава като изключително опасен участник в движението по пътищата, тъй като и независимо, че има и други нарушения те не са толкова много, а подсъдимият е дългогодишен водач на МПС. Същевременно и с оглед на конкретното поведение на подс.Д. по време на процеса и изразеното от него съжаление, сочат, че фактът на ПТП, както и самото водено срещу него наказателно производство вече оказват поправителен и превъзпитателен ефект върху подсъдимия, който изживява случилото се тежко и болезнено, поради което и не се налага за постигане целите на наказанието той да изтърпи ефективно същото.

На основание чл.343г вр. вр. чл.343а вр. чл.343 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия Д. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, считано от влизане на присъдата в сила, като прецени, че е безпредметно налагането на такова наказание с по- дълъг срок с оглед постигане целите на наказанието.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

Съдът прие, че приложения по делото 1 бр. СД следва да остане по делото.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Д. да заплати разноски по водене на делото, направени на ДП в размер на 871,52 лв. в полза на държавата, както и тези, направени в хода на съдебното следствие в размер на 400 лв.- в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС, а така също и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на държавата и по сметка на СГС.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                           Съдия при СГС: