Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 27.04.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на седми април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар А. Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 4874/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е образувано след постановено решение от
11.04.2016 г. на ВКС по т.дело N 19/15 г., с
което решенията на първоинстанционния и на въззивния съд са обезсилени и делото
е върнато с указания за ново разглеждане на предявения от „Г.”АД иск с правно основание чл.59 ЗЗД срещу Р.Б.,
представлявана от М.НА Ф..
СГС
е сезиран с искова молба от „Г.”АД, с която е предявен срещу Р.Б.,
представлявана от М.НА Ф., иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Твърди се от
ищеца, че на 12.08.2005 г. след проведена процедура по ЗОП е сключил с Висшия
съдебен съвет договор за обществена поръчка, по който е поел задължението да
извърши реконструкция и преустройство на сграда, находяща се в гр.С., ул.”********, a видовете и количествата на строителни работи са
посочени в количествено стойностна сметка. Освен възложените по договора
строителни работи ищецът е изпълнил и други работи, които са приети от
възложители с протоколи акт обр.19, в които изрично е посочено кои строителни
работи са допълнително извършени. За изпълнените строителни работи, които не са
предмет на процесния договор, ищецът е издал фактура N 2614/03.10.2006 г., която е подписана от възложителя.
Тъй като държавата е собственик на процесната сграда, тя се е обогатила със
стойността на допълнително изпълнените от ищеца строителни работи, които не са
предмет на договора, поради което следва да отговаря на основание чл.59 ЗЗД.
Иска се от ищеца ответната страна да бъде осъдена да заплати сумата от 127 014
лв., с която се е обогатила без основание за негова сметка.
Ответникът
– Р.Б., представлявана от М.НА Ф., е представила писмен отговор, с който
оспорва иска с възражението, че исковата молба е нередовна, защото от исковата
молба не става ясно дали искът е предявен срещу Държавата. По същество се
оспорва иска с възражението, че фактическият състав на чл.59 ЗЗД не е
осъществен, защото от представените доказателства не се установява наличието на
връзка между обедняване на ищеца със сумата от 127 014 лв. и обогатяване
на държавата с тази сума. Освен това между възложителя и изпълнителя е останала
неразплатена сума от 53 234,44 лв. Прави възражение за погасителна
давност.
Ищецът е представил допълнителна искова
молба, с която поддържа иска с довода, че исковата молба не е нередовна, защото
в нея Държавата е посочена като предпочитан ответник по иска с правно основание
чл.59 ЗЗД. Поддържа се, че е налице неоснователно обогатяване на държавата като
собственик на процесната сграда, защото се е обогатила с невъзложените по
договора за обществена поръчка работи, които са изпълнени от ищеца и приети по
установения ред. Налице е обедняване на ищеца със стойността на разходите по
извършване на строителните работи, които не са предмет на процесния договор.
Искът не е погасен по давност, защото вземането за неоснователно обогатяване е
възникнало на 25.08.2006 г., когато е подписан акт обр.15, от който ден започва
да тече давностният срок.
Ответникът е представил допълнителен
писмен отговор, с който поддържа оспорванията срещу иска с възражението, че не
са представени доказателства за наличието на елементите от фактическия състав
на чл.59 ЗЗД, тъй като не е налице връзка между обедняването на ищеца със
сумата от 127 014 лв. и обогатяването на държавата с тази сума. Поддържа и
възражението за погасителна давност.
По искане на ответника, който при
първоначалното разглеждане на делото не е бил надлежно представляван, на
основание чл.219 ГПК като трето лице помагач е конституиран Висш съдебен съвет.
Третото лице е представило становище, с което оспорва наличието на предпоставки
за неговото конституиране по чл.219 ГПК.
Представен е договор N 45
-06-003/12.08.2005 г., от който се
установява, че между ищеца „Г.”АД и третото лице Висш съдебен съвет е
възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, по който ищецът
е поел задължението да извърши реконструкция и преустройство на административна
сграда, находяща се в гр.С., ул.“********, за нуждите на прокуратурата на РБ срещу възнаграждение
в размер на 1 373 184 лв.
Уговорено е в клаузата на чл.7.1, че допълнително възникналите работи ще се
изпълняват и разплащат след допълнително
договаряне между страните въз основа на утвърдени от възложителя цени.
Представена е количествено стойностна
сметка по процесния договор.
Представен е констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа от 25.08.2006 г., от който се
установява, че възложените по процесния договор строителни работи са изпълнени
от ищеца и приети от възложителя – конституираното на основание чл.219 ГПК
трето лице.
Представени са актове обр.19 за извършени
от ищеца строителни работи през периода 01.03.2006 г. – 30.09.2016 г.
Представен е акт за публична държавна
собственост N 06438/06.12.2007 г., в който
административна сграда със застроена площ от 147,50 кв.м. в гр.С., ул.“********e държавна собственост и е предоставена за управление на
Прокуратура на Р.Б..
Установява се от заключението на СТЕ,
депозирано на 09.04.2012 г., че средната пазарна стойност на допълнително
извършените строителни работи, които са извън предмет на процесния договор по
представените актове обр. N 19 възлизат на
стойност по средни пазарни цени на 159 199,69 лв., а себестойността на
вложените материали и труд възлиза на 144 726,99 лв.
Установява се от заключението на СТЕ,
депозирано на 03.02.2014 г., че допълнително извършените строителни работи са
пряко свързани с изпълнението на договорените СМР и възлизат по средни пазарни
цени на 159 199,69 лв., а себестойността им възлиза на 144 726,99 лв.
Пазарната стойност на процесната сграда след извършения ремонт и допълнително
изпълнените СМР възлиза на 1 317 213 лв. Според в.лице действителната
стойност на допълнително изпълнените работи, относими към пазарната стойност на
сградата, възлизат на 127 014 лв.
Установява се от заключението на СТЕ,
депозирано на 30.03.2017 г., че всички допълнително извършени от ищеца
строителни работи, с изключения на посочените в таблица N 1, са свързани с изпълнението на възложените с процесния
договор СМР, а тяхното неизпълнение би било пречка за завършване на строежа и
въвеждането му в експлоатация в договорения срок.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд е иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор
N 45-06-003/12.08.2005
г., че между ищеца „Г.”АД и Висш съдебен
съвет, конституиран като трето лице по чл.219 ГПК, е възникнало облигационно
правоотношение по договор за изработка, по което ищецът е поел задължението да
извърши реконструкция и преустройство на административна сграда, находяща се в
гр.С., ул.“********, срещу
възнаграждение в размер на
1 373 184 лв. Уговорено е в клаузата на чл.7.1, че
допълнително възникналите работи ще се изпълняват и разплащат след
допълнително договаряне между страните
въз основа на утвърдени от възложителя цени.
От представените по делото актове обр. N 19, които носят подписа на
възложителя, и от трите заключения на в.лице по СТЕ се установява, че ищецът е
извършил строителни работи по процесната сграда, които са извън предмета на
договора, възлизащи по средни пазарни цени на стойност от 159 199,69 лв.
Допълнително извършените от ищеца строителни работи са приети с актовете
образец 19 от възложителя по договора - Висш съдебен съвет, а доказателствената
сила на тези актове не е оспорена от ответника. Ето защо съдът намира за
доказано, че процесните строителни работи, които са извън предмета на
възложената поръчка, са фактически изпълнени от ищеца.
Процесните строителни работи не попадат в
предмета възложената с процесния договор поръчка и не са предмет на допълнително
договаряне по чл.7.1 от процесния договор. След като тези работи не са предмет
на процесния договор и за тях не е постигнато допълнително договаряне,
вземането на ищеца има извъндоговорно основание – чл.59 ЗЗД. В този случай е
налице неоснователно/неоправдано разместване на имуществено благо, защото
ищецът е сторил разходи за допълнително извършените работи, които поради
непостигането на допълнителна договорка не може да претендира на договорно
основание нито от възложителя, нито от собственика на ремонтираната сграда. В
резултат на допълнително извършените работи ищецът се е обеднил със съответната
стойност, защото не получава нищо в замяна на направените разходи за
допълнително сторените работи, които ведно с изпълнените по договора работи
водят до увеличаване стойността на сградата. От друга страна със стойността на
тези работи се е обогатило едно лице, което е спестило заплащането на разходите
за тяхното извършване – получава допълнително изработеното от ищеца, но не
заплаща неговата стойност.
Тъй
като основанието на вземането произтича от неоснователно разместване на блага,
за да се установи кой правен субект се е обогатил за сметка на ищеца, следва да
се прецени чия собственост е процесната сграда, по която са извършени от ищеца
строителните работи. Това е така, защото стойността на тези работи участва при
формиране на средната пазарна цена на сградата, поради което и собственикът на
сградата в крайна сметка извлича имуществената облага от допълнително
извършените от ищеца строителни работи.
По
делото е представен е акт за публична държавна собственост N 06438/06.12.2007 г., в който е посочено, че административна сграда със
застроена площ от 147,50 кв.м. в гр.С., ул.“********която не се спори, че е с нов
административен адрес ул.”********, е държавна собственост. Доколкото не е
направено оспорване на акта за държавна собственост, съдът следва да се
съобрази с неговата доказателствена стойност и да приеме за верни направените в
акта констатации. Съдът приема, че процесната сграда е държавна собственост,
което обстоятелство не се оспорва от ответника. Следователно ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения от ищеца иск с правно основание
чл.59 ал.1 ЗЗД, с който се претендира стойността на разходите за извършени
извън договора строителни работи /решение № 179 от 16.12.2016 г.
по т.д. № 2235/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
От заключението на СТЕ, депозирано на
03.02.2014 г., както и от заключението от 30.03.2017 г. и от обясненията на
в.лице в съд.заседание на 07.04.2017 г., се установява, че допълнително
извършените строителни работи са пряко свързани с изпълнението на договорените
СМР. В.лице изрично е посочило в заключението от 03.02.2014 г. „не може да се
оцени сградата без съответното строителство, представляващи допълнителни СМР,
защото същите са пряко свързани с изпълнението на договорените СМР, а в заключението от 30.03.2017 г. е
направен извод, че неизпълнението на допълнителните строителни работи би
представлявало пречка за завършване на строежа и за въвеждането му в
експлоатация. След като пазарната стойност на процесната сграда в резултат на
извършения ремонт и на допълнително изпълнените СМР възлиза на
1 317 213 лв., няма никакво съмнение, че и сторените допълнителни
строителни работи водят до увеличаване стойността на сградата, която без тях не
би могло да се завърши и въведе в експлоатация.
Средната пазарна стойност на допълнително
извършените работи, относими към пазарната стойност на сградата, възлиза на
159 199,69 лв., но стойността на действително извършените за тях разходи възлиза
на 127 014 лв. - заключението
на СТЕ, депозирано на 03.02.2014 г.,
В т.4 на ППВС № 1/1979 г. са дадени задължителни указания по прилагането на института на неоснователното
обогатяване и е прието, че при хипотезата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е.
дължи се връщане на по-малката сума между
обедняването и обогатяването.
С
оглед на дадените в това ТР указания, съдът намира, че вземането на ищеца по
чл.59 ЗЗД възлиза по стойност на 127 014
лв., която е по-ниската стойност измежду стойността на разходите за сторените
допълнителни строителни работи и средната им пазарна стойност от 159 199,69 лв. Именно с по-ниската
стойност ищецът се е обеднил, защото за стойността на тези разходите няма право
на насрещна престация на договорно основание /решение № 733/12.11.2010 г. по
гр. д. № 1274/2009 г./.
По-високата стойност от 159 199,69 лв.
– по средни пазарни цени, представлява увеличената стойност на
имота в резултат на съответната строителна дейност, с която ответникът в
качеството на собственик на сградата се е обогатил, но правилото на чл.59 ал.1
ограничава отговорността му до размера на по-ниската стойност. Обедняването
на ищеца строител не се съизмерява с пазарната цена на строителството, а със стойността на действително
направените от него разходи за допълнително извършените работи, защото в хипотезата
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД той има право на по-малкото измежду това, с което действително
се е обеднил и това, с което собственикът на имота се е
обогатил /решение № 69 от 08.02.2011 г.
по гр.д. № 44/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решения № 343/2013 г. от 2.7.2013 г. по гр. д. №
2733/2013 г. на Четвърто Г. О., решение № 571 от
14.10.2008 г. по т.д. № 313/2008 г. на Т. К, Първо Т. О., решение № 69 от 8.2.2011 г. по гр. д. № 44/2010 г. на Четвърто Г.
О., решение № 144 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 581/2016 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.
По претенцията за заплащане на
извършени от ищеца строителни работи,
които са извън предмета на договора за изработка, размерът на обогатяването на ответника включва стойността на материалите и труда, както и
всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха участвали при
определяне на възнаграждението на
изпълнителя,
ако бе сключен договор, а размерът на обедняването на ищеца включва стойността
на материалите и труда, които са вложени за извършване на допълнителните работи. Извършването на процесните допълнителни строителни работи е било необходимо
за постигане на
крайния резултат, който е постигнат с въвеждане на обекта в експлоатация.
От събраните по делото доказателства се
установяват факти, които сочат, че всички елементи от фактическият състав на
чл.59 ЗЗД са осъществени, а вземането
на ищеца възлиза на 127 014 лв.
За пълнота на изложението следва да се
спомене, че с процесните допълнително извършени строителни работи не се
нарушава забраната за изменение на сключения договор по ЗОП /отм./ и
специален ред за възложение на допълнителни видове работи, защото с иска по чл.59 ал.1 ЗЗД се
търси изравняване в правната сфера на ищеца, но не и присъждане на стойност
съобразно договореното възнаграждение, в която се включва и съответна печалба
за изпълнителя.
За иска
по чл.59 ал.1 ЗЗД се прилага общата 5-годишна давност, която започва да тече от
разместването на имущественото благо – от деня, в който настъпва обогатяване в
правната сфера на ответника по иска. На 25.08.2006 г. ищецът е предал на
възложителя по договора изпълнените строителни работи, включително и
процесните, които са извън предмета на поръчката, поради което от този момент е
настъпило и обогатяването на собственика на имота. Строителните работи по
процесния договор, както и процесните допълнително извършени, са приети на
25.08.2006 г. от държавния орган Висш съдебен съвет и след като същият
разполага с правомощието да сключва договори по ЗОП за ремонт на имоти на
държавата, както и да определя кой измежду органите на съдебната власт да ги
ползва, съдът приема, че действията на този държавен орган обвързват държавата
досежно момента, от който започва да тече давността. Искът е предявен на
17.08.2011 г., поради което не е погасен давност.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен. На ищеца следва да се присъдят
съд.разноски за държавна такса от 5080,56 лв. и 2540,08 лв., която е дължимата
по иск с цена от 127 014 лв.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от
М.НА Ф., гр.С., ул.“**********, да заплати на „Г.”АД,
***, на основание чл.59 ал.1 ЗЗД сумата от 127 014 лв.
– представляваща стойност на разходите за допълнително извършени през 2006 г. строителни
работи по реконструкция и преустройство на административна сграда, находяща се
в гр.С., ул.“********, ведно със законната лихва от 17.08.2011 г., както и
съд.разноски от 11570,84 лв.
Решението е постановено при участието на
трето лице Висш съдебен съвет, конституиран на основание чл.219 ГПК на страната
на Р.Б., представлявана от М.НА Ф..
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: