РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300503101 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №260030/04.10.2022г. на Първомайския районен съд,
-ви
І съдебен състав постановено по гр. д. № 712/19г., с което се признава за установено
по отношение на Държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и
горите, че К. Ж. Ш., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на основание
придобивна давност на сграда, представляваща дърводелска работилница, с
идентификатор 32826.190.8.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД – 16 – 18 – 1/25.07.2005г. на Началника на СК – Пловдив,
находящ се в местността „Харманлан“ в с. Искра, община Първомай, област Пловдив, с
площ от 1377 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване за машиностроителната и машинообработващата промишленост и
граници имоти с идентификатори: 32826.190.6; 32826.190.7; 32826.190.3 и 32826.190.2.
Жалбоподателят Държавата, представлявана от министъра на земеделието,
храните и горите моли съда да отмени решението на районния съд по съображения
изложени в жалбата.
Въззиваемата страна счита обжалваното решение за правилно като моли съда да
го потвърди. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
1
К. Ж. Ш., ЕГН ********** твърди, че е собственик на процесната дърводелска
работилница на основание давностно владение, продължило повече от двадесет
години, но при опит да се състави констативен нотариален акт за собственост на
посочения имот получил устен отказ от двамата нотариуси с район на действие по
местонахождението на имота.
Представени са и удостоверения изх. № ДС – 26 – 582/15.08.19г. от Областна
администрация гр. Пловдив, и изх. № АБУ – 198/29.08.19г. от Община Първомай, от
които се установява, че за имота не са съставяни актове за държавна или общинска
собственост, а от удостоверение изходящ № АБУ – 196/28.07.10г. става ясно, че
дърводелската работилница е в режим на търпимост съгласно § 16 от Преходните
разпоредби към ЗУТ и не подлежи на премахване или е налице забрана за ползване.
Както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба се прави
възражение, че съдът не е изследвал дали ТПК „Единство“, която е била във владение
на процесната работилница до 10.10.1997г. е организация по § 12 от ПЗР към ПЗР към
ЗСПЗЗ, а това е необходимо, за да се прецени дали е налице държавно имущество по
смисъла на нормата на чл. 30, ал.1, изр. второ от ЗСПЗЗ, както и дали ТПК „Единство“
е притежавала процесната сграда, за да има право да извършва разпоредителна сделка с
нея.
Последното обстоятелство не е относимо към основанието, на което е уважен
иска, тъй като правото са собственост се претендира на оригинерно основание, а не на
основание продажба.
Доколкото установяването на обстоятелството дали ГПК „Единство“ е
организация по § 12 от ПЗР към ПЗР към ЗСПЗЗ е положителен факт, то тежестта за
неговото установяване е върху страната която твърди този факт, а това настоящият
жалбоподател. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани.
С доклада по делото районният съд е посочил, че не се нуждае от доказване
обстоятелството, че ищецът, тук въззиваем е държал процесния имот като свой.
Относно упражняването на фактическа власт върху процесната работилница са
изслушани показанията на свидетеля Н., който от пролетта на 1998г. до есента на
2003г. е работил в дърводелската работилница, на когото работодател е бил К. Ш..
След напускането на свидетеля на работата си работилницата, последната е
продължила дейността си още около четири или пет години и всъщност тъй не знае
някой да оспорва правото на собственост на Ш..
Тези свидетелски показания, преценени с представения договор за продажба от
10.10.1997г., с който К. Ш., в качеството си на ЕТ „К. Ш.“ е закупил от ТПК
„Единство“ посочената работилница за сумата 2 440 000 неденоминирани лева (вж.
фактури с №№ 419 и 420) обосноват извода, че от 1997г. до завеждане на делото
възизваемият е упражнявал явна и необезпокоявана фактическа власт върху процесния
2
имот, с което е осъществил обективния елемент от владението по смисъла на нормата
на чл. 68, ал.1 от ЗС, а обстоятелството, че е декларирал имота в отдел „Местни
приходи“ при община Първомай (вж. удостоверение изх. № АБУ – 198/29.08.19г. от
Община Първомай) установява и субективния елемент на владението, а именно
намерението на Ш. да своú вещта. Освен това тук следва намери приложение и
нормата на чл. 69 от ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като
своя докато не се докаже, че я държи за другиго, а дори няма и твърдения спорната вещ
да се държи за другиго.
С оглед на така събраните доказателства се налага извода, че въззиваемият е
придобил правото на собственост върху процесната работилница на основание
придобивна давност, поради което искът е доказан и следва да се уважи.
Като е достигнал до същия извод и е уважил иска районният съд е постановил
правилно решение, което следва да се потвърди.
Неоснователността на въззивната жалба обосновава отговорността на
въззивника за разноски спрямо въззиваемата страна в размер на 400лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260030/04.10.2022г. на Първомайския районен
-ви
съд, І съдебен състав постановено по гр. д. № 712/19г., с което се признава за
установено по отношение на Държавата, представлявана от министъра на земеделието,
храните и горите, че К. Ж. Ш., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на
основание придобивна давност на сграда, представляваща дърводелска работилница, с
идентификатор 32826.190.8.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД – 16 – 18 – 1/25.07.2005г. на Началника на СК – Пловдив,
находящ се в местността „Харманлан“ в с. Искра, община Първомай, област Пловдив, с
площ от 1377 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване за машиностроителната и машинообработващата промишленост и
граници имоти с идентификатори: 32826.190.6; 32826.190.7; 32826.190.3 и 32826.190.2.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и
горите, с адрес *** да заплати на К. Ж. Ш., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 400
(четиристотин) лева разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4