Р Е
Ш Е Н
И Е № 258
гр. Габрово,18.12.2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровски
окръжен съд в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при
секретаря Я. Лесичерска, с участие на прокурора............., като разгледа
докладваното от съдия Косева т.д. № 47 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ /в
сила от 29.12.2015 г./ за имуществени и неимуществени вреди /чл.226,
ал.1 във вр. с §22 от ПЗР на КЗ отм./.
В
исковата молба на Г.Р. се излага, че на 21.03.2016 година претърпял ПТП, като
пътник на задната седалка на лек автомобил "БМВ" рег. № ***.
Автомобилът бил управляван от Т.Г.Т.. Ищецът бил с поставен предпазен колан, но
в следствие на ПТП получил увреждания, състоящи се в: травматичен шок с
разстройство на здравето, временно опасно за живота, до момента на
стабилизиране на хемодинамичните показатели; травма на главата с мозъчно
сътресение, протекло без загуба на съзнание, представляваща временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около месец и половина
– два; разкъсно контузна рана под долната челюст, силно главоболие и
световъртеж; счупване на дясната лакътна кост в горната й част, довела до
гипсова имобилизация на дясната предмишница, причинила трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за срок от около два месеца; счупване на
дясната ключица, довела до трайно затруднение на десния горен крайник за срок
от около два месеца; травма на дясната гръдна половина със счупване на 12 дясно
ребро, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок
от около един месец. Във връзка с произшествието било образувано ДП № 145/2016
година по описа на РУ – Севлиево, по което Т.Т. (водачът на МПС) бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "А", предл. 2 във
връзка с ал. 1, б. "Б", предл. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
Наказателното производство приключило със споразумение от 26.10.2016 година, с
което подсъдимият Т.Т. се признал за виновен. Процесните травми се отразили
тежко върху физическото състояние на ищеца. Той престоял четири дни в болница,
възстановяването му било тежко, необходима му била чужда помощ за обслужване,
не можел да движи дясната си ръка, която била обездвижена от рамото, изпитвал
световъртеж от удара в главата и силно главоболие. Повторно постъпил в болница
и след изписването отново имал нужда от придружител за ежедневно обслужване. Не
можел да се храни, да се облича, имал силни болки. Това състояние продължило
повече от три месеца. Започнала рехабилитация, но възстановяването било
продължително – повече от осем месеца. Наред с психическите травми ищецът
преживял и душевни такива – изпитвал ужас, страх за живота си, изпадал в паника
и до момента избягвал да пътува с автомобил. Наред с неимуществените вреди
ищецът претърпял и имуществени такива, свързани с разходите за лечението в
размер на общата сума 629.70 лева. Ответната застрахователна компания, в която
било застраховано със застраховка "Гражданска отговорност" процесното
МПС, не заплатила обезщетение на ищеца за причинените имуществени и
неимуществени вреди, по депозираната от него претенция на 30.11.2016г. Поради
това същите се претендират в настоящото дело.
Претендирано
е ответната застрахователна компания да заплати на ищеца сумата 80 629.70
лева, представляваща общо имуществени и неимуществени вреди, от които
80 000 лева обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на ПТП от 21.03.2016 година, както и сумата
629.70 лева, претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за
лечението в резултат от това ПТП, както и законната лихва върху сумите, считано
от датата на произшествието и направените по делото разноски.
Ответната
застрахователна компания оспорва претенцията изцяло по основание и размер.
Твърди, че не са представени доказателства за наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност", по силата на което застрахователната компания да е пасивно
легитимиран ответник. Оспорва претенцията като завишена по размер и прави
възражение за съпричиняване на вредата с твърдението, че ищецът е пътувал без поставен
предпазен колан. В допълнителният отговор на исковата молба ответната
застрахователна компания излага свой подробен анализ на медицинското състояние
на ищеца.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, че на 21.03.2016г., при пътуване на задната седалка на автомобил л.а. БМВ рег. № ***, управляван от Т.Г.Т., на път №3007 км. 8+200 гр. Севлиево - с. Яворец, ищецът претърпял ПТП. Автомобил БМВ рег. № ***, управляван от Т.Г.Т., при ляв завой загубил устойчивост, напуснал пътното платно в дясно по посока на движение и се преобърнал. В резултат на произшествието ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените увреждания, посочени в исковата молба - травматичен шок; травма на главата и мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана под долната челюст; счупване на дясната лактна кост; счупване на дясната ключица, травма на дясната гръдна половина със счупване на 12- то ребро.
Това се установява от представените по делото писмени доказателства: освен съдебно-техническата и съдебно-медицинската експертизи, допуснати, изслушани и приети по делото, по същото са представени копия от медицински документи, както и копия от материалите по нохд 416/2016 г. по описа на РС - Севлиево.
Налице е договор за застраховка със ЗД Бул инс АД - полица №BG/02/115002479181 от 05.10.2015 г., валидна до 04.10.2016 г. /прекратена на 20.04.2017 г. тъй като автомобила е бракуван след произшествието/, за застраховка „гражданска отговорност” по отношение на лек автомобил БМВ, рама №WBAAL310X0JJ17118, с предишен рег. № КН8977ВА, а от 30.10.2015 г. с рег. № ***. Процесната застрахователна полица е била валидна към датата на ПТП - 21.03.2016 г. Това се установява от приложената на л.64 от делото справка за проверка на сключена застраховка "гражданска отговорност" и писмо на л. 149 - от МВР, сектор "Пътна полиция". Този извод следва дори да не са налице цитираните по-горе доказателства, тъй като застрахователната компания - ответник е била задължена два пъти да представи въпросната полица, като е предупредена за последствията на чл. 161 ГПК. Въпреки това исканият документ не е бил представен и неизправната страна следва да понесе последствията на чл.161 ГПК, за което е предупредена изрично.
От
показанията на св. М.А., който също е бил в лекия автомобил при произшествието,
се установява, че ищецът Г.Р. седял на задната седалка зад шофьора. Свидетелят
твърди, че пострадалия бил с поставен с колан. След произшествието Г. бил взет
с линейка в спешна помощ. Бил много зле, в ръката и във врата му имало стъкла,
за това му направили шевове. Седем дни
останал в болницата - в реанимация и не пускали никой при него, толкова зле
бил. Ръката му била счупена, костта на лакътя "излязла" и поради това
сложили "някаква пластинка вътре, даже още е в него". Правили му операция на ръката, тогава сложили тази
пластинка. Имал нараняване и на главата. Г. от преди катастрофата не чувал, но след това слуха му
още се влошил. Имал леки охлузвания по лицето, на челото и челюстта. След като изписали
Г. от болницата той се прибрал у тях -
можел да ходи, но му била пострадала ръката. Оплаквал се от болки в рамото и имал проблем с
ръката. Майка му дошла от чужбина да го гледа.
В показанията си св. Й.Й. също
сочи, че ищецът е бил в болница след произшествието: "Ръката му беше
счупена, ключицата също, имаше голяма дупка в гърлото, която докторката каза,
че ако е била съвсем леко по-дълбока, можеше да се окаже смъртоносна. Много зле
беше когато влязох. Говореше, но се оплакваше, болеше го, плачеше, стенеше от
болка." Свидетелят е потвърдил с показанията си пред съда, че Г.Р. претърпял операция на ръката и
ключицата. Четири дни бил в реанимация и още три дни в отделна стая. После го
изписали. Майка му се грижела за него, след като го изписали, като за дете -
обличала го, готвела. Г. бил зле след травмата,
тя още му се отразявала. Имал проблем със слуха, който от самата катастрофа още повече се увредил. След
произшествието ищецът имал синина на
скулата, травма на врата, цицина на главата, ръката му била счупена - ключицата
и предмишницата. Един месец майка му стояла да се грижи за Г.. Около два месеца
– два месеца и половина ръката и ключицата му били в гипс. Ищецът бил уплашен,
травмата му се отразила доста зле. Не искал да се вози в кола оттогава. Имал
шофьорска книжка, но не искал и да управлява кола. Твърдял, че е бил с поставен предпазен колан.
От заключението на в.л. д-р Р., неоспорено от страните и прието като доказателство по
делото, се установява, че описаните увреждания на ищеца отговарят да са
причинени при процесното ПТП и са пряко следствие от него. Уврежданията са
следните:
Пострадалия е приет с травматичен шок
в отделение по Анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ-гр.
Севлиево.Травматичният шок
е причинил РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА до момента на стабилизиране
на хемодинамичните показатели на пострадалия;
Травмата на главата е причинила мозъчно сътресение
протекло без загуба на съзнание, което представлява ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА за срок от около 1,5-2 месеца. Пострадалият имал
разкьсно-контузна рана под долната челюст, която следва да се квалифицира по
същия медикобиологичен признак;
На 09.05.16
г. пострадалият внезапно получил силно главоболие и световъртеж, постъпил на
лечение в Неврологично отделение на МБАЛ - гр. Севлиево. Получените оплаквания
най-вероятно са свързани с получената при ПТП травма на главата. Ищецът е с
практическа глухота в следствие приложение на ототоксични антибиотици. В
областта на средното ухо се намира и органът на равновесието. Не може да се изключи
смесена генеза на описаните оплаквания - предхождаща увреда на вестибуларния
апарат с обостряне, провокирано от закрита- черепно-мозъчна травма;
Причинено е счупване на дясната
лакьтна кост в горната й част и е
поставена гипсова имобилизация на дясната предмишница. Счупването на дясната
лакътна кост е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯТ ГОРЕН
КРАЙНИК за срок от около 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес;
Причинено е
счупване на дясната ключица. Приложено е консервативно лечение-мека
имобилизация. Ключицата функционално и анатомично е свързана с изграждането на
раменния пояс и движението на съответния горен крайник. Поради това счупването
на дясната ключица само по себе си е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО
И А ДЕСНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК за срок от около
2-2,5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес;
Причинена е травма на дясната гръдна
половина със счупване на ХП-то дясно ребро. Травмата е причинила ВРЕМЕННО
РЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТ А за срок до 1 месец.
Вещото лице
е посочило, че счупванията на ключицата и дясната лакътна кост, както и на
дванадесето дясно ребро, са предизвикали болки със сравнително висок
интензитет. Пострадалият не е могъл да се самообслужва в продължение на около 3
месеца и се е нуждаел от чужда помощ - бил е засегнат десния горен крайник.
В
заключението на д-р Р. е посочено също, че травматичните увреждания, получени
от ищеца, са от такова естество, че не са довели до трайни последици за
здравето му за в бъдеще. Описано е, че пострадалият бил зад водача при
произшествието и най-вероятно счупването на ключицата е причинено при удар на
дясното рамо в предната седалка на автомобила. Счупването па дясната лакътна
кост в горната й част може да се причини при
директен удар по задната повърхност на дясната предмишница също вероятно в
предната седалка на автомобила. Счупването на дванадесето ребро в дясно може да
се получи при удар в облегалката на седалката, на която е бил пострадалия.
Разкъсно-контузната рана в областта под брадичката може да се причини при удар
в твърд тъп предмет в купето на автомобила, находящ се пред пострадалия.
Счупването
на дясната ключица и дясната лакътна кост, както и разкъсно-контузната рана под
брадичката, предполагат постъпателно движение на тялото най-вече напред и
нагоре, което при поставен предпазен колан би се предотвратило.
В с.з. на 30.11.2017 г. вещото
лице е отговорило отрицателно на въпроса на ищцовата страна възможно ли е
травмите на Г.Р. да са причинени от удар
от другия, седящ до него на задната седалка от дясно пътник в автомобила.
Вещото лице е отговорило, че е изключено е тялото на другия возещ се на задната
седалка пътник да е нанесло тези телесни увреждания на ищеца по делото.
По-логично е удара да бъде при излитане напред, удар на рамото и лакътя в
предната седалка. Ключицата няма как да се счупи от предпазния колан, освен от
директен удар. А такъв удар трябва да се осъществи с рамо в предна седалка. За
да се осъществи такъв контакт на тялото с предната седалка трябва свободно да
се движи тялото напред, т.е. да е без предпазен колан.
От заключението на в.л. М.Х., неоспорено
от страните и прието като доказателство по делото, се установява механизма на
ПТП: Произшествието е протекло на път 3007, в светлата
част на денонощието около 12,00 часа, при суха асфалтова настилка, нормална
видимост. Няма данни за движение на други превозни средства в зоната на
произшествието към момента на протичането му. Като цяло, наличните данни по
делото определят протичането на произшествието при нормална пътна обстановка. Лекият
автомобил се е движил в посока от гр. Севлиево, към с. Яворец. За посоката на
движение на автомобила, той преминава през ляв за него завой и следствие
загубата на устойчивостта на движение, при навлизането в последващ прав пътен
участък, окончателно загубва устойчивостта си на движение, след което напуска
напуска платното за движение надясно. При движение на автомобила по платното за
движение в завоя и правия пътен участък след него, не се осъществяват удари на
автомобила с други обекти и възникващите преносни инерционни сили, действащи
върху телата на возещите се в автомобила са минимални по стойност, като не
могат да предизвикат измествания на телата и удари в елементи от интериора на
автомобила. В зоната преди водостока и дървото (описани в Протокол за оглед),
автомобилът излиза от аслафтовата настилка и продължава движение през банкета и
началото на водостока. Поради преминаване на предната част над отвора на
водостока и съпротивителните сили в задните гуми (основна задна лява гума) се
наблюдава процес на начало на ротация в посока обратна на часовата стрелка.
През този етап на движение се осъществява и контакт на предна дясна ъглова част
на автомобила (вероятно десен ъгъл предна броня) с дървото, което е с тънко
стебло. Този контакт е с относително малък интензитет и не влияе съществено на
положението на пътниците в купето. В процеса на преминаване на автомобила през
водостока, се осъществява удар на предна долна основно лява част на автомобила
в земната повърхност в зоната на южната част на подпорната стена на водостока и
след нея. Този удар е с относително голям интензитет, и предизвиква по
интензивна ротация на автомобила по часовата стрелка. В процеса на сложно
движение след удара на предната част в земната повърхност, задна лява ъглова
част достига и се удря в металната тръба, приета за ориентир при огледа. Това е
втория удар с относително голям интензитет, при който ударният импулс
предизвиква интензивна ротация на купето в посока обратна на часовата стрелка.
При този удар се чупи и задното стъкло на купето, като парченцата стъкълца се
разпръскват в установената при огледа зона на банкета и платното, южно от
ориентира. Скоростта на лекия автомобил, при започване на отлагането на следите
от гуми е 96,8 км./ч. Сравняването на критичната скорост на движение в завоя, със скоростта на движение на лекия автомобил, определя, че водачът е управлявал лекия автомобил със
скорост, която не му позволява да се движи в завоя, без загуба на странична
устойчивост на автомобила. От експлоатационно техническа гледна точка,
причината за възникване на произшествието е движение на лекия автомобил в левия
за него завой, със скорост по голяма от критичната за завоя, което е довело до
загуба на устойчивоатта на движение на автомобила и до невъзможност водача да
овладее и задържи в рамките на платното за движение. От заключението на
медицинската експертиза е видно, че ищецът е получил при произшествието няколко
увреждания и то в различни части на тялото - травматичен шок, травмата на
главата, счупване на дясната лакътна кост в горната й част, счупване на дясната
ключица, травма на дясната гръдна половина със счупване на 12-то дясно ребро.
Съпоставянето на описаните увреждания с действащите основни ударни импулси при
двата основни удара, определят, че от техническа гледна точка уврежданията
могат да се получат, само ако тялото на пострадалия се е измествало, движило и
осъществявало удари към и в съответни елементи от интериора на автомобила. От
техническа гледна точка, това е възможно, ако движенията на тялото не са били
възпрепятствани от препазния колан на предна дясна седалка - ако колана не е
бил поставен. Снимките от фотоалбум към протокола за оглед определят, че
коланите на автомобила са в нормално положение, неблокирали или срязани, което
положение определя от техническа гледна точка, че не са били поставени в закопчано
предпазно положение при произшествието. Съпоставянето на движението на
автомобила, от момента на загуба на устойчивостта му на движение, до
окончателното му установяване, установените удари и увреждания на автомобила и
пострадалия, определят от техническа гледна точка, че към момента на протичане
на произшествието, ищецът, возещ се на задна лява седалка, не е бил с поставен
предпазен колан. Ако предпазния колан е бил поставен, той би възпрепятствал
движения на тялото напред, към предната седалка. Движения на тялото напред,
назад и наляво и комбинация от тях, при поставен колан, биха били избегнати.
В с.з. на 30.11.2017 г. вещото лице е
пояснило още веднъж, че ако е бил сложен предпазния колан е трябвало да бъде
срязан, за да бъде изваден пътника. Колана е
трябвало да бъде закопчан, за да се предотврати увреждането, но в случая
той не е бил поставен.
Съдът цени експертизите на в.л. д-р Р. и в.л. инж. М.Х., тъй като същите са отговорили категорично и обосновано на поставената им задача.
С оглед на събраните писмени и
гласни доказателства по делото - приложените материали от нохд 416/2016 г. по
описа на РС - Севлиево, показанията на св. М.А. и Й.Й., двете съдебни
експертизи, приложените медицински документи, е видно, че в резултат на
процесното ПТП Г.Р. е получил следните травми: Травматичен шок, причинил
разстройство на здравето, временно опасно за живота до момента на стабилизиране на хемодинамичните показатели на
пострадалия; Травма на главата, причинила мозъчно сътресение протекло без
загуба на съзнание, което представлява временно разстройство на здравето
неопасно за живота за срок от около 1,5-2 месеца; Разкьсно-контузна рана под
долната челюст, която следва да се квалифицира по същия медикобиологичен признак;
Ищецът е с практическа глухота в следствие приложение на ототоксични
антибиотици; Счупване на дясната лакьтна кост в горната й част, поради което е поставена гипсова имобилизация на дясната
предмишница - причинило трайно затруднение на движението на десния горен
крайник за срок от около 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес; Счупване на дясната ключица, за което е приложено консервативно лечение
- мека имобилизация - довело до трайно затруднение на движението на десния
горен крайник за срок от около 2-2,5 месеца, при благоприятно протичане на
оздравителния процес; Травма на дясната гръдна половина със счупване на ХП-то
дясно ребро- причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота за срок до 1 месец.
Травматичните
увреждания получени от ищеца са от такова естество, че не биха довели до трайни
последици за здравето му за в бъдеще.
Следователно категорично е
доказано по делото, че е настъпило застрахователно събитие и вреди като пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане, поради което са налице
основания за ангажиране отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432
ал.1 КЗ , при действието на който е настъпил юридическият факт, от който ищеца
черпи своите права. Отговорността на застрахователната компания е съгласно
сключеният договор за застраховка „гражданска отговорност” с полица №BG/02/115002479181
от 05.10.2015 г., валидна до 04.10.2016 г. /прекратена на 20.04.2017 г. тъй
като автомобила е бракуван след произшествието/ за застраховка „гражданска отговорност”
по отношение на автомобил БМВ, рама №WBAAL310X0JJ17118, с предишен рег. №
КН8977ВА, а от 30.10.2015г. с рег. № ***,
но напълно валидна и действаща към датата на ПТП - 21.03.2016 г.
При това положение, като се вземат предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, е в размер на сумата 40 000 лева.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът съобрази следните обстоятелства:
- Брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания - Травматичен
шок, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота до момента на стабилизиране на хемодинамичните показатели на пострадалия; Травма
на главата, причинила мозъчно сътресение протекло без загуба на съзнание, което
представлява временно разстройство на здравето неопасно за живота за срок от
около 1,5-2 месеца; Разкьсно-контузна рана под долната челюст, която следва да
се квалифицира по същия медикобиологичен признак; Счупване на дясната лакьтна
кост в горната й част, поради което е поставена гипсова имобилизация на дясната
предмишница - причинило трайно затруднение на движението на десния горен
крайник за срок от около 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес; Счупване на дясната ключица, за което е приложено консервативно лечение
- мека имобилизация - довело до трайно затруднение на движението на десния
горен крайник за срок от около 2-2,5 месеца, при благоприятно протичане на
оздравителния процес; Травма на дясната гръдна половина със счупване на ХП-то
дясно ребро- причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота за срок до 1 месец;
- На
09.05.16 г. пострадалият внезапно получил силно главоболие и световъртеж,
постъпил на лечение в Неврологично отделение на МБАЛ - гр. Севлиево. Получените
оплаквания са свързани с получената при ПТП травма на главата. Ищецът е с
практическа глухота в следствие приложение на ототоксични антибиотици. В
областта на средното ухо се намира и органът на равновесието. Не може да се
изключи смесена генеза на описаните оплаквания - предхождаща увреда на
вестибуларния апарат с обостряне, провокирано от закрита- черепно-мозъчна
травма;
- Продължителността
на възстановителния период – в резултат на тези травми ищецът е претърпял болки
и страдания, тъй като счупванията на ключицата и дясната лакътна кост, както и
на дванадесето дясно ребро са предизвикали болки със сравнително висок
интензитет. Пострадалият не е могъл да се самообслужва в продължение на около 3
месеца и се е нуждаел от чужда помощ, още по- вече, че е бил засегнат десния
горен крайник;
- Невъзможността
за ищеца да става и да се самообслужва през периода на възстановяване и
невъзможността да работи и води нормален пълноценен живот, което допълнително е
породило чувство за безнадеждност и отчаяние;
- Преживяните от ищеца
психотравмени натоварвания довели до стрес и страх, несигурност, пострадалия
не искал да да се качва в автомобил;
-
Възрастта на пострадалия – става въпрос за млад човек, чийто организъм постепенно
ще компенсира получените травми, които
са от такова естество, че не биха довели до трайни последици за здравето
му за в бъдеще /заключението на вещото лице/;
- Икономическите
условия в страната към настъпване на инцидента и понастоящем - следва да се
отчитат в пълна степен както критериите указани в ППВС 4/ 68г., така и
конкретните икономически условия - ориентир за размерите на обезщетенията,
наред със съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент.
Отчитайки всички тези факти - описаните по-горе увреждания и
последиците от тях, и свързаните със същите физически и психически болки и
страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта
на уврежданията, възрастта на ищеца при ПТП, продължителността на
възстановителния период и преживяните психически и емоционални болки и
страдания, както и икономическите условия в страната и като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 40 000 лв. би
обезщетила ищеца за претърпените неимуществени вреди.
Следва обаче да се отчете и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия - и двете съдебни
експертизи категорично са заявили, че пострадалия е бил без поставен
обезопасителен колан. Счупването на
дясната ключица и дясната лакътна кост, както и разкъсно-контузната рана под брадичката
предполагат постъпателно движение на тялото най-вече напред и нагоре, което при
поставен предпазен колан би се предотвратило /заключението на в.л. д-р Р./. Снимките
от фотоалбум към протокол за оглед определят, че коланите на автомобила са в
нормално положение, неблокирали или срязани, което положение определя от
техническа гледна точка, че не са били поставени в закопчано предпазно
положение при произшествието. Съпоставянето на движението на автомобила, от
момента на загуба на устойчивостта му на движение, до окончателното му
установяване, установените удари и увреждания на автомобила и пострадалия,
определят от техническа гледна точка, че към момента на протичане на
произшествието, ищецът, возещ се на задна лява седалка, не е бил с поставен предпазен
колан. Ако предпазния колан е бил поставен, той би възпрепятствал движения на
тялото напред, към предната седалка. Движения на тялото напред, назад и наляво
и комбинация от тях, при поставен колан биха били избегнати /заключението на
в.л. маг. инж. М.Х./.
Ищцовата страна е оспорила
заключението на вещите лица само в частта относно въпроса дали пострадалия е
бил с поставен предпазен колан в автомобила, но не е представила доказателства,
които да оборват заключенията на медицинската и техническата експертизи в тази
част. Предвид данните по делото и цитираните доказателства, съдът приема, че Г.Р.
е бил без поставен предпазен колан при движението на лекия автомобил и
настъпването на пътно-транспортното произшествие. С това си поведение същият е
допринесъл за настъпване на уврежданията си и следва да се отчете процент на
съпричиняване в размер на 20 % .
На основание изложеното, съдът
счита, че за получените уврежданият в следствие на настъпилото на 21.03.2016 г.
ПТП, както и за претърпените болки и страдания, по време на лечението и
възстановяването на пострадалият по отношение на определеното обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на 40 000 лв., следва да се приспадне степента
на съпричиняване от страна на пострадалия, поради което обезщетението, което
следва да се присъди, е в размер на сумата 32 000лв., ведно със законната
лихва, считано от деня на инцидента – 21.03.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата. Предявеният иск за горницата над уважения размер за неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за
имуществени вреди в размер на сумата 629,70 лева: Дължимостта на тази сума и
доказателствата за нея не са оспорени от
ответника - същия е поискал да се представят само оригиналните документи и това
е направено. Следователно претенцията на ищеца за понесени имуществени вреди,
като основателна и доказана, следва да бъде уважена, като се съобрази приетата
степен на съпричиняване от страна на ищеца. Т.е. предявения иск за заплащане на
имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 503,76 лева, ведно със
законната лихва от деня на инцидента – 21.03.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата. Предявеният иск за горницата над уважения размер следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По
разноските: Ответника
следва да бъде осъден да заплати ДТ върху уважената част от иска в размер на 1300,15
лева, както и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК направените разноски за експертизи в размер на сумата 200 лева /освен сумата 100
лева, която застрахователната компания е внесла/, както и ДТ в размер на 5лв.,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдената ДТ и разноски
за експертиза, чрез ОС Габрово.
За процесуално представителство на ищеца ответника следва да
бъде осъден да заплати на адв. М.М.М. от АК възнаграждение в размер на сумата 1505,12 лева, съгласно
чл.38 ал.1 т.2 ЗА вр. с чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съобразно уважената част от претенцията. Направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде оставено без уважение, тъй като ищеца не е заплащал адвокатско
възнаграждение на своя процесуален представител по делото, а присъденото такова
е на осн. чл.36 ЗАдв. и е съобразено с минимума по Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ищцовата
страна е направила възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение представено от ответната страна в размер на 12 000 лева /възражение
на л. 101 по делото/. Това възражение е основателно, предвид обстоятелството,
че ответната страна единствено е изпратила по делото писмени отговори на
исковата молба. Заплатения хонорар е четири пъти над минималния, съобразно
Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения - което наистина е
прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и претендираните в
исковата молба суми. Съобразно отхвърлената част от претенцията ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски: за адвокатско възнаграждение /намалено
съобразно размерите посочени в чл.7 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения - 1973,75лева/ и сумата 59,70 лева внесен депозит за експертиза
/съобразно отхвърлената част/ - общо разноски в размер на сумата 2033,45 лева.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС” АД, с
ЕИК *********, гр.София, бул.Джеймс Баучер №87 да заплати на Г.Й.Р., с ЕГН **********
***, сумата от 32 000лв.(тридесет и две хиляди лева) – неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 21.03.2016г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 432 ал.1 КЗ /в сила от 29.12.2015 г., чл.226, ал.1 във вр. с §22 от ПЗР
на КЗ отм./.
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 32 000
лв.(тридесет и две хиляди лева) до размера на 80 000 лв. (осемдесет хиляди
лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, гр.София, бул.Джеймс Баучер №87 да
заплати на Г.Й.Р., с ЕГН ********** *** сумата от 503,76 лева (петстотин и три
лева и седемдесет и шест стотинки) – имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 21.03.2016 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 432 ал.1 КЗ /в сила от 29.12.2015г., чл.226, ал.1 във вр. с §22 от ПЗР
на КЗ отм./
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на имуществени вреди за горницата над уважения размер от 503,76
лева (петстотин и три лева и седемдесет и шест стотинки) до размера на 629,70
лева (шестстотин двадесет и девет лева и седемдесет стотики), като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС” АД, с
ЕИК *********, гр.София, бул.Джеймс Баучер №87 да заплати ДТ върху уважената
част от иска в размер на 1300,15 лв.(хиляда и триста лева и петнадесет стотинки),
сумата от 200 лв. (двеста лева) -разноски по делото, чрез ОС Габрово.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС” АД, с
ЕИК *********, гр.София, бул.Джеймс Баучер №87 да заплати ДТ в размер на 5 лв. (пет
лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдената ДТ и
разноски в полза на ОС Габрово, чрез ОС Габрово.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС” АД, с
ЕИК *********, гр.София, бул.Джеймс Баучер №87 да заплати на адвокат адв. М.М.М.
*** сумата от 1505,12 лв. (хиляда петстоти и пет лева и дванадесет
стотинки) – възнаграждение, на осн. чл.36 във вр. с чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА
Г.Й.Р., с ЕГН **********
*** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, гр.София, бул.Джеймс Баучер
№87 разноски в размер на 2033,45 лв. (две хиляди тридесет и три лева и четиридесет и пет
стотинки) – разноски по делото, съобразно отхвърлената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред АС - В.Търново в двуседмичен срок от съобщението.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :