РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1857
Град Пловдив, 26 октомври 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесета и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието
на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д.
№ 1768 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на З.С.Й., ЕГН **********,
чрез адв. Ж. М., против решение №1095 от 31.05.2022 г. по АНД № 5253/ 2021 г.
на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление /НП /
№ 19-1030-006590 от 26.07.2019 г. на началник група към ОД на МВР – гр.Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора е наложено административно наказание
за нарушение на чл.58 т.3 от Закона за движение по пътищата и на основание
чл.178Ж ал.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в
размер на 1000 /хиляда/лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца; е наложено наказание за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от Закона за движение
по пътищата е наложена глоба в размер на 10/десет/ лева.
Касаторът счита решението за неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон. Твърди се, че в АУАН не било посочено дали МПС е било
повредено или не, дали водачът или пътниците са имали здравословен проблем,
довел до използване на лентата за принудително спиране или не. Счита, че това
представлява съществено нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН и опорочава правото на
защита на лицето. Твърди се, че поради намаленото количество гориво автомобилът е бил в невъзможност да се движи
със скорост по-голяма от 50 км/ч, като превозното средство се е намирало в
непосредствена близост до бензиностанция, което е наложило преодоляване на
възникналата неизправност. Посочва също, че контролните орани са съпроводили
превозното средство до бензиностанцията, именно защото се е движело бавно
поради изчерпване на горивото. Поради това намира, че посочените обективни
причини за невъзможност от движение на автомобила в активната лента на
магистралата, то поведението на водача не може да се квалифицира като
нарушение. Твърди, че са налице и основанията на чл.28 ЗАНН.
Ответникът
по касация – ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не взема становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, а решението на
районния съд да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради
което производството по нея е процесуално допустимо, а разгледана по същество е
неоснователна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
С процесното наказателно постановление по отношение
на касационния жалбоподател е установено, че на 29.06.2019 г. около 19:52 часа в община Марица,
на път Автомагистрала № А-1-АМ „Тракия“ км.117, посока гр.Бургас касаторът Й., като
водач на лека автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ***, лична собственост като на
автомагистралата се движи в лентата за принудително спиране. Не носи контролен
талон към св. за правоуправление. За нарушението на чл.58 т.3 и чл.100 ал.1 т.1
от Закона за движение по пътищата е съставен АУАН, съответно наказателно
постановление.
За
да потвърди издаденото наказателно постановление, състав на Районен съд
-Пловдив е приел, че събраният доказателствен материал и с оглед тежест на
доказване на административнонаказващия орган, извършването на посоченото
административни нарушения на 58 т.3 и чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по
пътищата се явяват доказани по несъмнен начин. Съдът е приел, че от показанията
на актосъставителя и от писмените доказателства – справката за нарушител/водач,
заповеди, по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент –
процесният лек автомобил е бил управляван от жалбоподателя на посочените в АУАН
и НП дата и място. Съдът е възприел показанията на актосъставителят Николов,
който лично и пряко е възприел движещият се лек автомобил, управляван в лентата
за принудително спиране. Съдът е кредитирал показанията на св. Христова, която не се отрича л.а. да се е движил в лентата за
принудителни спиране, както и че, л.а. бил спрян от намиращите се в нея
полицейски служители, но като причината изтъква привършването на горивото на автомобила,
поради което мощността му паднала. Съдът не е кредитирал показания на тази
свидетелка за причината за навлизане в лентата за спиране, че горивото в МПС
било свършило и л.а. намалил скоростта си на движение. Тези показания съдът е
намерил за недоказани и поддържащи защитната позиция на нарушителя.
Съдът е посочил освен това, че намалението или
липсата на гориво в МПС не е един от нормативните признаци обуславящи движение
или спиране в аварийната лента, съобразно чл.58 т.3 от ЗДвП, а такова право има
водачът само при повреда на ППС или здравословен проблем на водач или пътници. Посочил
е, че няма данни при спиране за проверка на лекия автомобил от органите на МВР
да е искана помощ за свършило гориво или за някаква техническа повреда, или здравословен
проблем. Направен е извод, че водачът, без да е имал основателна причина от
технически характер за автомобила или здравословен проблем, не е съобразил
правилата за движение по автомагистрала, навлязъл е в лента за принудително
спиране, като не е имал такава необходимост, и се придвижил по нея, като чрез
това си поведение е нарушил вмененото му задължение. Съдът е приел, че не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП.
Според съда нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези - време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено. Поради това съдът не е приел да е засегнато правото на защита на
нарушителя, като последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно
е ангажирана отговорността му – за
неспазване на правилата за движение по автомагистрала, навлизане в лентата за
принудително спиране и движение в нея, без да са налице нормативно предвидените
обстоятелства даващи такова право – повреда на л.а., здравословни проблеми на
водача и пътниците в превозното средство.
Настоящата
касационна инстанция намира, че Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно
и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд. Съдът, постановил оспореното решение е извършил и достатъчно подробен
анализ на доказателствата по делото, като е посочил касателно гласните такива
кои и в кои техни части кредитира и защо. В тази връзка и възраженията на
касационния жалбоподател относно неточно установена фактическа обстановка не се
приемат за основателни, защото съдът е основал решението си в тази му част
именно на събрания доказателствен материал, от който се извличат установените
факти.
Не
се възприемат като основателни твърденията на жалбоподателя, че не е осъществил
виновно нарушение, доколкото, както е видно от събраните от първоинстанционния
съд доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели на
жалбоподателя, от една страна е недоказано твърдението на касатора относно
липсата на гориво в колата, а от друга тази липса не представлява техническа
неизправност на автомобила, а несъобразяване с нуждите на автомобила и
своевременно осигуряване на необходимо количество гориво, което е задължение на
водача.
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазениизискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН заминимално необходимо съдържание на
актовете на административнонаказателното производство. Действително в АУАН не е
посочено, но този пропуск е бил попълнен в издаденото наказателно постановление
по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, че не е налице някоя от изключващите вината
хипотези – здравословно състояние или неизправност по автомобила, като се има
предвид, че при съставянето на АУАН водачът е посочил, че няма възражения, нито
е подал такива по-късно в дадения от закона срок.
При приключване на съдебното следствие по делото от касатора е
постъпила молба с представено експертно решение на ТЕЛК от 01.03.2021 г. за
преосвидетелстване на свидетелката Л.Х.Л. с данни за трайно намалена
работоспособност, като в пледоарията си пред съда адв. М. изтъква и
допълнителни съображения за движението в аварийната лента, освен привършването
на горивото, но и бързане за преглед. Съдът не кредитира тези твърдения, тъй
като в хода на делото пред РС – Пловдив свидетелката е заявила, че отивали на
концерт. Представеното в тази връзка решение на ТЕЛК е от 2021 г., а
нарушението е извършено през 2019 г., поради което съдът го приема за
неотносимо.
Извършването на процесното нарушение от страна на С. като проявен
юридически факт не е спорно между страните. Несъмнено, то съставлява нарушение
на материалното правило за поведение, установено в чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Възведената в тази разпоредба забрана е абсолютна, доколкото нейното
нарушаване, без съмнение излага на сериозен риск живота и здравето на всички
участници в движението по автомагистралата. На същото основание, законодателя е
допуснал само две хипотези, при които е възможно движение или спиране в лентата
за принудително спиране - при повреда на пътното превозно средство и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. За да се
изследва и констатира наличието на коя да е от тези две хипотези, конкретните
предпоставки за тяхното приложение следва да бъдат заявени от водача на
превозното средство, което се движи или спира в лентата за спиране. Каквито и
да е твърдения от страна на С. в тази насока, те не са били заявени в хода на
административно наказателната процедура, а едва при съдебното производство са
заявени различни обстоятелства единствено с цел да се оневини нарушителят.
Районният съд е направил законосъобразен извод относно
съответствието на санкционната разпоредба с установеното нарушение и
приложените административни наказания. Законосъобразна е била преценката на
първоинстанционния съд и относно това, че не е налице маловажен случай на
нарушение. В тази насока настоящата съдебна инстанция споделя изложеното от районния
съд в мотивите към решението му.
По отношение на нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, което
задължава водачите на МПС да носят контролен талон от СУМПС, съдът не открива
нарушения от категорията на изтъкнатите с касационната жалба, още повече, че
АУАН е съставен на датата и мястото на нарушението.
С оглед на всичко изложено дотук се очертава изводът, че
Пловдивският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да се остави в сила.
От ответника не се претендират разноски, поради което такива и не
се присъждат.
Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд-
Пловдив, ХХIV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№ 1095 от 31.05.2022 г. по АНД № 5253/ 2021 г. на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.