Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-35 16.04.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на втори април две хиляди и деветнадесета
година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ
: КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 350 по описа за
2019 година ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
2633/18.12.2018 год. по гр.д.№ 1215/2018 год. по описа на Бургаския районен съд
е осъдено „Пиргос ланд“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Александровска“ №2, ет.2 представлявано от Димитър Милев, на
осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на Т.В.В. от гр.С. З., ул.“Б.“ № **, ет.*,
ЕГН **********, сумата от 2000 лв. – обезщетение за забава в изплащането на 141
139,45 лв. представляваща неплатена част от продажна цена на дружествени
дялове, съгласно сключен между страните на 23.09.2015 год. предварителен
договор, от които 600 лв. – начислени върху сумата от 88 000 лв. за периода от
10.02.2016 год. до 04.04.2016 год. и 1209,34 лв. – начислени върху сумата от 53
139,45 лв. за периода от 10.02.2016 год. до 25.07.2016 год., като е отхвърлен
иска за лихва за забава за периода от 01.02.2016 год. до 10.02.2016 год., както
и иска за заплащане на законна лихва върху обезщетението за забава за периода от
16.02.2018 год. до окончателното плащане. Осъдено е „Пиргос ланд“ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“
№2, ет.2 представлявано от Димитър Милев, да заплати на Т.В.В. от гр.С. З.,
ул.“Б.“ № **, ет.*, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 280 лв.
Постъпила е
въззивна жалба от „Пиргос ланд“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №2,ет.2 представлявано от Димитър
Милев, чрез процесуални представители адв.Бузова и адв.Босева, срещу решението
в частите, с които предявените искове са уважени за сумата от 2000 лв. и
ответникът е осъден за разноски. Твърди се, че решението в обжалваните части е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се,
че районният съд не е взел предвид, че със сключване на окончателния договор
предмета на предварителния договор е бил изчерпан. Изложени са подробни
съображения относно твърдението, че ищецът не може да черпи права от предварителния
договор, като се твърди, че след прекратяване на окончателния договор
договорената покупна цена формирана само от цената на дружествените дялове не е
дължима. Твърди се, че в процеса на преговорите страните са променили
съществени уговорки между тях включително по отношение на договорената с
предварителния договор покупна цена, което не е взето предвид от съда. Твърди
се също, че решението е недопустимо като постановено свръх петитум за сумата
над общо 1800 лв. до общо 2000 лв. Направено е искане за обезсилване на
решението в недопустимата част и за неговата отмяна в останалата обжалвана
част. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените
разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок не е
постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
Въззивният съд на
осн. чл.267 от ГПК извърши проверка за допустимост на подадената въззивна жалба
и констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани
лица – надлежно упълномощени процесуални представители на ответника, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е допустима.
С решението в
обжалваната част Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени
искове с правни основания чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С решение
№143/17.01.2019 год. по гр.д.№1215/2018 год. по описа на Бургаския районен съд
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2633/18.12.2018
год. по гр.д.№ 1215/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, като в първия
диспозитив на решението на страница трета, на ред втори отгоре надолу, след
думите „сумата от“, вместо изписаното да се чете „1809,34 лв.“, а на ред осми
отгоре надолу, след 01.02.2016 год. до 10.02.2016 год.“ да се чете „ и за
горницата над уважения до пълния предявен размер от 2000 лв.“. Решението е
обявено за неразделна част от решение № 2633/18.12.2018 год. по гр.д.№
1215/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, не е обжалвано и е влязло в
сила.
Районният съд е
сезиран с искове предявени от Т.В.В. от гр.С. З., ул.“Б.“ № **, ет.*, ЕГН **********,
срещу „Пиргос ланд“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Александровска“ №2, ет.2 представлявано от Димитър Милев. В исковата
молба изрично е записано, че се претендира заплащане на сумата от общо 2000 лв.
представляваща сбор от сумата за дължимото обезщетение за забавено плащане на
осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД върху платена главница от 88 000 лв. за периода от
01.02.2016 год. до 04.04.2016 год. и сумата за дължимо обезщетение за забавено
плащане на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД върху платена главница от 53 139,45 лв.
за периода от 01.02.2016 год. до 25.07.2016 год., ведно със законната лихва
върху общо дължимата сума, считано от предявяване на претенциите до
окончателното и изплащане. С оглед
горното настоящият съд намира, че разликата над сумата от общо 1800 лв. до
претендираната сума от общо 2000 лв. е част от заявената претенция, поради
което в случая произнасянето на районния съд за сумата над общо 1800 лв. не е
недопустимо. Ето защо съдът не споделя възраженията изложени в този смисъл във
въззивната жалба, като приема, че решението в обжалваната част е валидно и
допустимо.
С оглед обстоятелството, че
решението не е обжалвано в отхвърлителната част, настоящият съд, като взе
предвид и постановеното от районния съд решение за поправка на очевидна
фактическа грешка, което е обявено за неразделна част от решението, срещу което
е подадена въззивната жалба, определи предмета на спора пред въззивната
инстанция. Към момента страните спорят по претенциите на Т.В.В. от гр.С. З.,
ул.“Б.“ № **, ет.*, ЕГН **********, срещу „Пиргос ланд“ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №2, ет.2
представлявано от Димитър Милев за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 1809,34 лв., от които
сумата от 600 лв.- дължимо
обезщетение за забавено плащане на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД върху платена
главница от 88 000 лв. представляваща дължими субсидии по предварителен
договор за покупко-продажба на дружествени дялове сключен между страните на на 23.09.2015
год., за периода от 01.02.2016 год. до 04.04.2016 год. и
сумата от 1209,34 - дължимо
обезщетение за забавено плащане на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД върху платена
главница от 53 139,45 лв. представляваща дължими субсидии по предварителен
договор за покупко-продажба на дружествени дялове сключен между страните на на 23.09.2015
год., за периода от 10.02.2016 год. до 25.07.2016 год.
Ищецът твърди, че въз
основа на сключен на 23.09.2015 год. между страните предварителен договор за
покупко – продажба на дружествени дялове, за изпълнение на задължението за
заплащане на покупната цена съгласно договора, като част от дължимата четирикомпонентна
престация, ответникът му е превел по банкова сметка на 04.04.2016 год. сумата
от 88 000 лв. и на 25.07.2016 год. сумата от 53 139 лв. – двете суми
представляващи субсидиите, които дружеството „Травъл ин БГ“ ЕООД е получило по
своя сметка от Държавен фонд “Земеделие“ за стопанската 2014/2015 год. Ищецът
твърди, че превеждането на сумите по банковата му сметка от страна на ответника
е станало след настъпване на падежите за плащане посочени в договора, поради
което за процесните периоди ответникът е бил в забава и дължи обезщетение в
размер на изтеклата законна лихва върху главниците за съответните периоди.
Ищецът поддържа предявените искове, ангажира доказателства.
Ответникът не
оспорва, че между страните е бил сключен предварителния договор сочен от ищеца,
но твърди, че отношенията между тях са претърпели развитие – в края на 2015
год. е бил сключен окончателен договор, с който дължимата престация за покупна
цена на дружествените дялове е изменена. Твърди се, че с окончателния договор
не е предвидено изплащането на субсидии като част от договорената покупна цена,
поради което към момента на предявяване на исковете ищецът не може да черпи
права от предварителния договор. Твърди се, че след като не съществува главно
задължение, не съществува и акцесорно, поради което прави искане за отхвърляне
на исковите претенции и за присъждане на разноските по делото.
Бургаският окръжен
съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна по спора:
На 23.09.2015 год. между страните е
сключен предварителен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове, съгласно който ищецът Т.В.В. в
качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „Травъл ин БГ“
ЕООД, ЕИК123658802 се е задължил да продаде дружествените си дялове в дружеството
„Травъл ин БГ“ ЕООД, ЕИК123658802, на ответника „Пиргос ланд“ ООД, ЕИК
*********, при условията посочени в договора, между които е и договорена
покупна цена.
В договора е
посочено, че „покупна цена“ означава сборът от: - цената на дяловете, - субсидиите,
- подлежащия на възстановяване ДДС и стойността на незавършеното производство.
Посочено е, че „субсидии“ означава субсидиите, което дружеството “Травъл ин
БГ“ЕООД предстои да получи по своя сметка от ДФ“Земеделие“ за стопанската
2014/2015год. С раздел ІІІ от предварителния договор е извършана конкретизация
на условията относно начина на плащане на цената. Предвидено е, че цената на
дружествените дялове ще бъде заплатена с авансово плащане от 100 000 лв. и с
доплащане от 1 200 000 лв., като към момента на плащане на цената на
дружествените дялове бъде заплатена и стойността на незавършеното производство.
Договорено е заплащане на подлежащия на възстановяване ДДС невъзстановен до
последния данъчен период преди прехвърляне на собствеността върху дружествените
дялове. В точка 3.03.iii е предвидено, че купувачът ще
заплати на продавача или на посочено от него лице и банкова сметка всички
субсидии, които дружеството „Травъл ин БГ“ ЕООД ще получи за стопанската
2014/2015 год. в срок до седем работни дни от постъпване на съответните суми по
сметка на дружеството.
На 16.10.2015 год. между страните по
предварителния договор е сключен
договор за продажба на дружествени дялове, представляващи 100% капитала на
„Травъл ин БГ“ ЕООД, с нотариално удостоверяване на подписите на страните, съгласно
който продавачът Т.В.В. в качеството му на едноличен собственик на капитала и
управител на „Травъл ин БГ“ ЕООД, ЕИК123658802 е продал дружествените си дялове
в дружеството „Травъл ин БГ“ ЕООД, ЕИК123658802, на купувача „Пиргос ланд“ ООД,
ЕИК *********, за сумата от общо 1 300 000 лв., платима на три части,
по начина уговорен в договора.
Страните не спорят,
че с допълнително споразумение от 08.12.2018
год., на което видно от приложената справка – удостоверение на нотариус №
403 е било извършено нотариално удостоверяване на подписите им, е извършено прекратяване на сключения на 16.10.2015
год. договор за продажба на дружествени дялове.
На 22.12.2015 год. между страните по
предварителния договор е сключен договор
за покупко-продажба на дружествени дялове, с нотариално удостоверяване на
подписите на страните, съгласно който продавачът Т.В.В. в качеството му на
едноличен собственик на капитала и управител на „Травъл ин БГ“ ЕООД,
ЕИК123658802 е продал дружествените си дялове в дружеството „Травъл ин БГ“
ЕООД, ЕИК123658802, на купувача „Пиргос ланд“ ООД, ЕИК *********, за сумата от
общо 1 300 000 лв., платима на три части, по начина уговорен в
договора.
От основното и
допълнително заключения на вещо лице Генов става ясно, че за периода от 01.10.2015
год. до 01.08.2016 год. от ДФ “Земеделие“ са наредени преводи за субсидии по
сметката на „Травъл ин БГ“ЕООД за стопанската 2014/2015 год., както следва: на
29.01.2016 год. – 88416,72 лв. , на 15.04.2016 год. – 4 524,30 лв. , на
27.04.2016 год. – 70 157,50 лв. и на 14.06.2016 год. – 1976,86 лв. От тези
получени суми представляващи субсидии, дружеството „Травъл ин БГ“ЕООД е извършило
преводи в полза на ищеца Т.В.В., както следва : на 04.04.2016 год. по сметка на
Т.В. са преведени субсидии в размер на 88 000 лв. и на 25.07.2016 год. по
сметка на Т.В. са преведени субсидии в размер на 53 139,45 лв. В този
смисъл е представено и копие от хронологичен регистър на „Травъл ин БГ“ЕООД, в
който като забалежка е посочено , че преведените суми са субсидии.
Страните спорят по
въпроса дали след сключване на окончателния договор за продажба на дружествени
дялове, те продължават да бъдат обвързани от сключения предварителен договор по
отношение на договореното с него задължение на купувача за превеждане в полза
на продавача на получените от ДФ “Земеделие“ субсидии за стопанската 2014/2015
год. , при положение, че в окончателния договор задължение за заплащане на
такава сума не е предвидено.
Съдът намира, че
този въпрос е второстепенен, тъй като на първо място следва да се отговори на
въпроса дали клаузите, които по предварителния договор създават задължение за
превеждане на субсидии в полза на ищеца са валидни. По този въпрос съдът дължи
служебна преценка, доколкото съдилищата служебно следят за прилагането на
императивните правни норми, а нормите уреждащи нищожността на сделките са
именно такива.
В случая съдът
намира, че клаузите, с които е уговорено заплащане на субсидии в полза на
продавача по предварителния договор са нищожни поради това, че за уговорената между
страните дължима от страна на предварителния купувач престация за субсидии
липсва кауза – т.е. основание. В случая с предварителния договор за покупко-продажба
на дружествени дялове е уговорено, че срещу задължението за прехвърляне на
дружествените си дялове ищецът в качеството му на продавач ще получи
договорената за тях цена отразена в договора като „цена на дяловете“ от общо 1
300000 лв., каквато е и цената по окончателния договор. Не е установена каузата
– т.е основанието, на което ищецът в качеството му на предварителен продавач,
освен цената на дяловете ще получи и допълнително плащане за субсидии. В
предварителния договор липса договорена насрещна престация от страна на
предварителния продавач срещу договореното задължение за заплащане в негова
полза освен на цената на дяловете, още и на субсидиите, които дружеството чиито
дялове са предмет на покупката ще получи от ДФ“Земеделие“ за стопанската
2014/2015 год. Тъй като в процесния договор не е посочено на какво основание е предвиденото
имуществено разместване на вземането за субсидии, то не би могло и да се
предположи.
По представения
договор имащ за предмет да уреди отношенията между страните само по повод
бъдещата покупко-продажба на дружествени дялове, посочените клаузи за заплащане
на субсидии не биха могли да обвържат валидно предварителния купувач и тъй като
задължението за превод на субсидии в случая не е за ответника „Пиргос ланд“
ООД, а за дружеството „Травъл ин БГ“ ЕООД, което не е
страна по сключения предварителен договор за покупко – продажба на дружествени
дялове – т.е. уговореното плащане на субсидии явно касае други отношения, които
са извън предмета и каузата на процесния договор – респ. на настоящия процес.
Ето защо настоящият
съд намира, че клаузите предвиждащи заплащане от страна на предварителния
купувач освен на покупна цена на дяловете и на субсидии, са нищожни на осн.
чл.26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД. Като нищожни, те не произвеждат правно действие
както по отношение на основното задължение за заплащане на главница – т.е. по
отношение на задължението за плащане в полза на ищеца на получените субсидии от
дружеството „Травъл ин БГ“ЕООД на посочените в договора падежи, така и по
отношение на акцесорното задължение за заплащане на лихви за забава върху
неплатени в срок субсидии.
Предвид горното
настоящият съд намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Като е стигнал до
различни правни изводи, Бургаският районен съд е постановил неправилно съдебно
решение в обжалваната част – постановено в противоречие с чл.26, ал.2, предл.4
от ЗЗД. В обжалваната част решението следва да бъде отменено, а спорът – решен
по същество с отхвърляне на предявените искове.
С оглед изхода на
делото в полза на ответника по предявените искове следва да се присъдят
направените разноски за двете съдебни инстанции в размер на общо 780 лв. от
които 50 лв.-заплатена държавна такса за въззивно обжалване, 360 лв.-заплатено
по банков път адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция и 370
лв.- заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за защита пред втората
инстанция.
Ищецът е останал
задължен за доплащане на държавна такса от 15 лв. за първоинстанционното
разглеждане на делото, която следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение № 2633/18.12.2018 год. по гр.д.№ 1215/2018 год. по описа на Бургаския
районен съд, поправено с решение № 143/17.01.2019 год. по гр.д.№1215/2018 год.
по описа на Бургаския районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Т.В.В. от гр.С. З.,
ул.“Б.“ № **, ет.*, ЕГН ********** срещу „Пиргос ланд“ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №2, ет.2
представлявано от Димитър Милев, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 1809,34 лв. / хиляда осемстотин и девет лева и тридесет и четири
стотинки /, от която:
сумата от 600 лв. /шестстотин
лева/- дължимо обезщетение за забавено плащане на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД върху
платена главница от 88 000 лв. представляваща дължими субсидии по предварителен
договор за покупко-продажба на дружествени дялове сключен между страните на
23.09.2015 год., за периода от 01.02.2016 год. до 04.04.2016 год. и
сумата от 1209,34 лв./ хиляда
двеста и девет лева и тридесет и четири стотинки/ - дължимо обезщетение за
забавено плащане на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД върху платена главница от 53 139,45
лв. представляваща дължими субсидии по предварителен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове сключен между страните на 23.09.2015
год., за периода от 10.02.2016 год. до 25.07.2016 год.
ОСЪЖДА Т.В.В. от гр.С. З., ул.“Б.“
№ **, ет.*, ЕГН ********** да заплати на
„Пиргос ланд“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №2, ет.2 представлявано от Димитър Милев направени по
делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 780 лв. /седемстотин
и осемдесет лева/, от които 50 лв. – заплатена държавна такса за въззивно
обжалване, 360 лв. –заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за защита
пред първата инстанция и 370 лв. – заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение за защита пред втората инстанция.
ОСЪЖДА Т.В.В.
от гр.С. З., ул.“Б.“ № **, ет.*, ЕГН ********** да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 15 лв./петнадесет лева/, представляваща разликата до общо дължимата
държавна такса от 100 лв. за първоинстанционно разглеждане на делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.