Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр.Варна, 08 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание, проведено на 19 юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при участието на прокурора И. НИКОЛОВ и секретаря СОНЯ
ДИЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева НДВ № 117 по описа на ВАпС за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420,
ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане,
подадено от осъденото лице Б.М.М., ЕГН **********, за възобновяване на
наказателното производство по НОХД №716/2018г. на
Районен съд – гр. Разград и по ВНОХД № 214/2019г. на
Окръжен съд Шумен. Искането се основава на чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр.
чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Излагат се съображения за неизпълнение от съда на
задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото. Твърди се недоказаност на обвинението, като се сочи, че то се подкрепя единствено на показанията на свидетеля П., които
показания били непоследователни и противоречиви. Твърди се, че
инстанциите по същество не са дали отговор на редица от възраженията на защитата,
което било по същество липса на мотиви. Искането, което се прави, е за отмяна
на постановения акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда, алтернативно – за намаляване размера на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“.
В съдебно заседание пред ВАпС
защитникът на осъденото лице Б.М. – адв.И.П., моли да бъде уважено искането за
възобновяване. Развива съображенията, изложени в искането – за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Иска се връщане на далото за
ново разглеждане от втората инстанция.
Прокурорът от ВАпП изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита,
че същото следва да бъде оставено без уважение.
Осъденото лице Б.М. заявява,
че не е извършил престъплението, за което е осъден, поради което и моли
присъдата на РС Разград да бъде отменена и производството възобновено.
Варненският апелативен съд,
като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е
процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т.
5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК. Същото е направено в срока по чл.
421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в
него аргументация, искането е неоснователно.
С присъда № 100,
постановена на 22.02.2019
год. по НОХД № 716/2018 год.
по описа на PC -
гр.Разград, осъденото лице Б.М., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 15.11.2014 г. в
гр. Цар Калоян и гр. Разград, в
съучастие като съизвършител с Б.М.П.от гр. Кубрат, обл. Разград, с цел да набави за себе си и Б.М.П.имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение
у С.М.П. от гр. Цар Калоян, обл. Разград,
че са необходими 10 600 лв. /десет хиляди и шестстотин лева/, които
ще бъдат платени на съдии, прокурори и фелдшера при Областна служба “Изпълнение
на наказанията” – сектор “Арести” гр. Разград, върху които ще повлияе, за да
бъде отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на сина
му С.С.П.– задържан за изпълнение на влязла в сила присъда в ОС “ИН”, сектор
“Арести” гр. Разград, като бъде настанен
поради заболяване за лечение в Отделение по хирургия при МБАЛ “Св. Иван
Рилски-Разград” АД и освободен за домашно лечение, докато бъде възобновено наказателното
производство по НОХД № 578/2012 г. по описа на Районен съд Разград и ВНОХД №
48/2013 г. по описа на Окръжен съд Разград, и след връщане на делото за ново
разглеждане, синът му С.С.П.да бъде оправдан, и чрез участието на Б.М.П., като
съдебен заседател; с което причинил на С.М.П.
имотна вреда в размер на 10 600 лв. /десет хиляди и шестстотин лева/, поради което и на основание чл.209, ал.1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК и чл.54 от НК му наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Б.М. е бил оправдан по
първоначално възведените обвинения за осъществено на 21.11.2014 г. в гр. Цар
Калоян деяние, наказуемо по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и такова по чл.293,
ал. 1, вр. чл. 291, ал. 1 от НК.
РС Разград се е произнесъл и
по сторените по делото разноски, чието заплащане е било възложено върху
осъденото лице Б.М..
С Решение № 104/19.11.2019
г., постановено от състав на Окръжен съд Шумен по ВНОХД № 214/2019 г.,
присъдата е била изменена в нейната наказателно - осъдителната част, като по същество е бил приложен закон за
същото наказуемо престъпление по отношение Б.М., който е бил оправдава да е
извършил престъплението по чл. 209, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и на
територията на гр. Цар Калоян.
Присъдата в останалите й части е
била потвърдена.
Изложените в искането за
възобновяване съображения сочат, че искателят се позовава на чл.422, ал.1, т.5
от НПК, аргументирайки претенцията си за наличие на касационните основания по
чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 2 от НПК, които са предвидени в закона като основание
за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
В искането преобладават
аргументи за необоснованост, както на първоистанционната присъда, така и на изменителното
въззивно съдебно решение. В тази връзка е необходимо в принципен план да се
отбележи, че необосноваността на съдебните актове не е самостоятелно касационно
основание. А в производството по възобновяване са приложими именно правилата за
касационното производство /арг. от чл. 426 НПК/,
съгл. които проверяващият съд не може да установява нови фактически положения,
като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва
на базата на установените от редовните съдебни инстанции факти и обстоятелства,
стига при формирането на вътрешното убеждение на решаващите съдилища да не са
били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността,
достатъчността на събраните доказателства и способността им или тяхната
невъзможност да подкрепят и да обосноват обвинението представляват аспект на
вътрешното убеждение и също не подлежат на касационен контрол, стига при
формирането им да са били спазени изискванията за извършване на комплексна,
обективна и обоснована оценка на всички, събрани по делото доказателства и в
присъдата, респ. във въззивното съдебно решение да са били изложени убедителни
аргументи за причините, поради които едни от доказателствените източници се
третират като достоверни, а други - не и ако тази преценка съответства на
действителната доказателствена стойност на тези източници.
Посоченото основание за възобновяване - по чл.348, ал.1,
т.1 НПК, поддържано и в съдебно заседание, не се подкрепя от данните по делото,
поради което и се преценява като неоснователно. Доводът за неправилно
приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК, се свежда до
твърдението, че осъденото лице не е извършило престъплението, тъй като
авторството не е било доказано по несъмнен начин.
По настоящото дело вътрешното убеждение на инстанциите по
същество е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и
проверени при условията на чл. 314 и 315 НПК всички възможни и необходими
доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на
инкриминираното деяние. Данните от доказателствените средства са оценявани в
съответствие с тяхното действително съдържание. В тази насока направеното
възражение е неоснователно. При това положение, вътрешното убеждение на съда не
може да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в
съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и на чл.
чл. 13, 14, 18, 107, ал. 3 НПК. В мотивите на първата инстанция, и във
въззивното решение, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, съдилищата
по същество са посочили, че в основата на своите изводи по фактите те са
поставили показанията на свидетелите С. П. /пострадал/ и С. П.. В това решение
няма нищо нелогично, тъй като това са лицата, възприели пряко и непосредствено събитията.
Осъденото лице се е възползвало от правото си да дава обяснения, което обаче не
задължава съдилищата да ги възприемат безкритично – напротив, те са подходили
внимателно при анализа им и са ги отхвърлили напълно логично и обосновано като
опровергана защитна теза. За разлика от защитата и тази инстанция не съзира в
кориците на делото каквито и да било други преки доказателствени източници,
които да опровергават заявеното от С. П., че Б.М. е поел ангажимент да „отърве“
св.С. П. от затвор, който не изпълнил, въпреки получената на 15.11.2014 г. сума
от 3600 лева. И двете инстанции по фактите са били единодушни по отношение на
тези обстоятелства, както и относно поведението на осъденото лице на същата
дата в гр.Разград, който заявил, че познава съдии и прокурори, че ще посети
прокурор, когото е оперирал, за проведената разходка с лекия автомобил из
гр.Разград, за мнимото посещение в дома на прокурора. Именно с тези си действия
осъденото лице М., подпомаган и от Б.М.П.е възбудил и поддържал заблуждение у С.М.П., че срещу сумата от 10 600
лв. ще повлияе на съдии, прокурори и фелдшера при Областна служба “Изпълнение
на наказанията” – сектор “Арести” гр.Разград, за да бъде отложено изпълнението
на наложеното наказание лишаване от свобода на сина му С.С.П.– задържан за
изпълнение на влязла в сила присъда. Единствената корекция, извършена от
въззивната инстанция на постановената първоинстанционна присъда е относно
мястото на осъществяване на деянието за ос.лице М. – само на територията на
гр.Разград, което е обусловено именно от приетата по-горе фактология. Въззивната
инстанция е изпълнила стриктно задълженията си по правилното приложение на
закона, а не просто е „окастрила“ обвинението, каквито оплаквания навежда
защитата. ОС Шумен не е бил задължен да провежда повторен разпит на св.П.,
защото той е бил разпитан подробно и с участието на страните в рамките на
първоинстанционното съдебно следствие. Безспорно въззивната инстанция е втора
първа инстанция по фактите, но провеждането на съдебно следствие пред въззивния
съд се извършва само, когато относими към предмета на доказване обстоятелства
не са били надлежно изяснени от първоинстанционния съд. В конкретния случай св. С. П. е бил многократно разпитван по основните факти
на делото, както непосредствено от първоинстанционния съд, така е давал
показания на досъдебното производство, включително пред съдия, приобщени по
реда на чл.281, ал.1 т.1 от НПК, пред друг състав на РС Разград, приобщени по съответния
ред. Всички негови показания, въпреки изминалия период от време, са единни,
хронологически подредени, логични и по същество непротиворечиви, което е дало
основание и на въззивния съд да ги цени като правдиви. Затова
и настоящата извънредна инстанция намира, че при постановяване и проверката на
съдебния акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което и
проверява решението в рамките на приетото за установено от фактическа страна. В
конкретния случай, както вече бе посочено, решаващите инстанции при
установяване на правно-релевантните факти не са интерпретирали превратно
доказателствата, нито са им предали смисъл, намиращ се в разрез с правилата на
формалната логика. Изводите за виновността на осъд.лице М. в осъществяване от
обективна и субективна страна на посочения състава на престъпление са
подкрепени изцяло от показанията на кредитираните свидетели, приложените
писмени доказателства и експертните заключения. Следователно, вътрешното
убеждение на решаващите съдилища не се основава на произволно възприети
фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните
доказателства. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им
логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така приетите за
установени факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводите,
че се касае за извършено престъпление от молителя Б.М., съставомерно по чл.209,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, са напълно законосъобразни.
Първоинстанционният съд в мотивите си в достатъчна степен
е обсъдил всички събрани доказателства и направените възражения по съставомерността
на стореното от Б.М. и в тази връзка е изложил убедителни, логични и
законосъобразни съображения в подкрепа на извода за виновността му, които се
споделят и от настоящата инстанция по реда на посоченото производство. Правилно
и законосъобразно е било прието, че подс. Бр. М. е извършила инкриминираното
деяние с съучастие с починалия Борис Петев. Посочено е какви обстоятелства се
считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение.
В тази връзка следва да се отбележи, че основателно и втората
инстанция е стигнала до еднакъв извод с първоинстанционния съд по фактологията
на престъпната дейност, при събрани по установения процесуален ред
доказателствени материали и законосъобразно направения анализ на същите.
Варненският апелативен съд изцяло споделя изводите
относно обосноваността и правилността на постановената осъдителна присъда по
отношение на молителя М.. Изложените от въззивната инстанция доводи в тази
насока представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани
доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всяко от възраженията
на защитата, поддържани и в настоящото извънредно производство.
По отношение на оплакването за явна несправедливост на
наложеното наказание:
Решаващите съдилища не са постановили незаконосъобразен
съдебен акт при индивидуализацията на наказанието, което да е довело до явна
несправедливост на същия. Не е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.1,
т.3 от НПК при индивидуализация на наложеното
конкретно наказание, поради което същото не е явно несправедливо.
Първоинстанционният съд е приел, че конкретният размер на наказанието
"лишаване от свобода" следва да се определи при "превес на
смекчаващи вината обстоятелства", а въззивният съд е оценил отново всички
смекчаващи отговорността обстоятелства, като е изрично е отхвърлил възможността
наказанието да се определи при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК и на това основание е потвърдил наказанието
"Лишаване от свобода" за срок от три години. В този смисъл
неоснователно и голословно е твърдението на защитата в искането за
възобновяване на въззивното дело за липса на обсъждане приложимостта на чл.55, ал.1,
т.1 от НК. Въззивният съд, при своето произнасяне е
отчел в пълнота всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на осъденото лице
обстоятелства, като въз основа на тях правилно и обосновано е приел, че
наложеното наказание под средния размер на предвиденото в закона отговарят на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и е справедливо определено,
като го е потвърдил. Настоящият съдебен състав, с оглед данните по делото,
намира, че не са налице основания, които налагат намаляване размера на
наказанието лишаване от свобода При индивидуализацията на наказанието правилно
са съобразени завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца,
естеството на посегателството и широкото му разпространение в обществото. Изминалият
период от време също не може да промени този извод, защото наказателното
разследване разкрива фактическа сложност – касае се за разследване на две лица,
едно от които е било обвинено в осъществяването на три престъпления – по чл.209 НК и по чл.293 от НК. В рамките на наказателното разследване едното от лицата,
предадено на съд е починало, което допълнително е затруднило разследването. В
този смисъл продължителността на наказателното производство не се дължи на
някакво забавяне или неритмична дейност на разследващите органи и съответно не
следва да квалифицира като неразумна, за да подлежи на компенсиране. Ето защо,
определяне на наказание в по- нисък размер, както се претендира с искането за
възобновяване, не ще допринесе за постигане целите на наказанието и най- вече
на генералната превенция, като същото ще бъде обществено неоправдано. В този
смисъл не са налице основания за извод, че е налице явна несправедливост на
наложеното наказание.
Затова искането за
възобновяване на производството по делото не може да бъде уважено на
поддържаните с него основания.
Водим от горното Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Б.М.М., за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 716/2018г. на Районен съд – гр.Разград и
по ВНОХД № 214/2019 г. на Окръжен съд Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.