Решение по дело №624/2020 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 29.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Даниела Ангелова и с участието на прокурор Дерменджийски, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 624 по описа на Софийски окръжен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от П.Л.Г. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. А.М. срещу Д.Р.Г. с ЕГН: ********** ***, с която е предявен  иск с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, за поставяне на ответника под пълно запрещение, поради неспособност да се грижи за себе си, в следствие на заболяване с водеща диагноза „Генерализирани разстройства в развитието”.

Ищцата твърди, че е майка на ответника, който страда по рождение от генерализирани разстройства в развитието, аутистично разстройство-тежка форма. Същият бил настаняван многократно и лекуван в различни медицински заведения, в следствие на което с Експертно решение …./…/……….. г. на ТЕЛК към Ц. З. п. з.-С. област е освидетелстван с диагноза „Аутистично разстройство-много тежка форма. Задръжка на експресивната реч“, като му е определена 100% инвалидност с чужда помощ. Понастоящем за него се грижи ищцата, брат му и баща му. Твърди се, че поради тежкото си състояние Д. не може да се грижи сам за ежедневните си физиологични и биологични нужди и да взема самостоятелни решения, чрез които да защитава своите права и интереси. Същият не може да пише, да чете и не му се разбира какво говори. Състоянието му води до пълна невъзможност да разбира своите интереси и да се грижи за своите работи. Моли съда да го постави под пълно запрещение.

На ответника Д.Р.Г. е връчен препис от исковата молба и доказателствата, който в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения особен представител адв. К.Д. е депозирал писмен отговор. Счита иска за допустим и вероятно основателен, с оглед представените доказателства.

         В съдебно заседание ищцата моли молбата да бъде уважена, ответникът, чрез назначения му особен представител адв. К.Д. и представителят на С.о.п. изразяват становище за основателност.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № …./…………… г., съставен в район М., С. О., се установява, че П.Л.Г. е майка на ответника Д.Р.Г., роден на *** г.

С Експертно решение № …. от …/………… г. на ТЕЛК за психични болести към Ц. З. п. з.-С. област,  на Д.Р.Г. е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, с пожизнен срок, с водеща диагноза „генерализирани разстройства в развитието“.

Приета са етапна епикриза от 22.02.2016 г., етапна епикриза от 06.02.2010 г., епикриза за стационарен прием за периода от 06.02.2006 г. до 20.02.2006 г., всички издадени от УМБАЛ „А.“ ЕАД, клиника по детско-юношеска психиатрия, етапна епикриза от 30.10.2018 г., издадена от ГПСИП „Д. П. з.“ ООД, психологично изследване. От медицинската документация се установява, че ответникът страда от разстройство от аутистичния спектър, интелектуалните му възможности са в рамките на умерена към тежка степен на умствено изоставане, което налага интензивни грижи и контрол от страна на близките му.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на Д.Р.Г.. Същият е напълно неориентиран за време, място и собствена личност, не отговаря на поставените въпроси.

Разпитаната свидетелка Е. Д. П. /баба на ответника/ дава показания, че още от ранна детска възраст било установено, че Д.Г. е аутист. Същият не може да говори, не може да чете и пише, може само да оцветява картинки. В ежедневието не може да се справя сам със задачите си и да се грижи за себе си – трябва да му се поставят команди какво да върши. Свидетелката посочва, че всичко ново го плаши и когато е изплашен и неадекватен започва да си блъска главата в стената. Навън излиза винаги само с придружител. Като цяло не е в състояние да се грижи за елементарните си битови нужди.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от майката на ответника, която е активно легитимирана, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен, с оглед вида и степента на състоянието на ответника същият следва да бъде поставен под пълно запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение. Т.е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от слабоумие или душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с увреждания, ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г. С решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно право да упражняват правата си чрез лични действия. С препоръка № R/99/4 от 23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита на интересите на лицето.

С Решение № 10/2014 г. Конституционният съд прие, че по отношение на лицата с психически увреждания особената защита включва и предпазването на тези лица от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се лица.

Въпреки гореизложеното,  в случая поставянето на ответника под пълно запрещение се преценява от съда, че е именно в негов интерес,  с оглед здравословното му състояние.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответника страда от „Генерализирани разстройства в развитието“. Според мотивите на издаденото Експертно решение № …. от …/……….. г. на ТЕЛК данните за аутистично разстройство със задръжка на експресивна реч е в много тежка форма със сериозни затруднения в социалната адаптация и липса на самостоятелност.

 Т.е. степента на страданието при ответника е такава, че го ограничава от възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Същият не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Т. е. налице е първият критерий- медицински за признаването му за недееспособен по  чл.5 от ЗЛС.

Налице е и втората предпоставка, а именно ответникът не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Съдът намира, че състоянието му е изключително тежко, тъй като той не осъществи словесен контакт със съда, не беше в състояние да се концентрира, нито да реагира адекватно.

Това състояние се потвърждава  и от разпита на свидетелката Елена Попова, която дава показания, че Д.Г. не може сам да се справя сам с ежедневните си нужди, поради което е нужно да бъде обгрижван и подпомаган от друго лице.

От това съдът прави извода, че Д.Р.Г.  следва да бъде поставен под пълно запрещение. Към настоящия момент неговите възможности са напълно ограничени в степен,  че не може въобще да се справя сам със своите работи.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д.Р.Г. с ЕГН: ********** ***.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

След влизане на решението в сила,  заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при Община Е.П., обл. С.  за учредяване на настойничество.

                                     

 

 

СЪДИЯ: