Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Христова в. гр. дело № 7027 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.01.2018 г., постановено по гр. дело № 12670/2017
г. по описа на СРС, ГО, 88-ми състав, ответникът „Д.З.“ АД е осъден да заплати
в полза на ищецa А.Б.Б. на основание чл. 226 от КЗ /отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични
увреждания вследствие на ПТП от 26.05.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, като
е отхвърлен предявеният от ищеца иск за разликата до пълния претендиран размер
от 13 000 лева. Със същото решение ответникът „Д.З.“ АД е осъден да
заплати в полза на ищеца А.Б.Б. на основание чл. 226 от КЗ /отм./, вр. чл. 45
от ЗЗД, сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – разходи за лечение, вследствие на ПТП от 26.05.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумите.
С решението на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът „Д.З.“ АД е осъден да заплати в полза на А.Б.Б. сумата от 809,45
лева, представляваща разноски по делото.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ищецът А.Б.Б.
е осъден да заплати в полза на ответника „Д.З.“ АД сумата от 300,00 лева –
разноски по делото.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца А.Б.Б., в която са наведени оплаквания за неправилност на
постановения съдебен акт в частта, в която районният съд е оставил без уважение
исковата претенция за обезщетяване на претърпените от ищецът неимуществени
вреди за горницата над присъдената сума от 2 500 лева до пълния предявен размер
от 13 000 лева.
В жалбата се излагат доводи, че при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди СРС е присъдил едно изключително
занижено обезщетение, като не се е съобразил с критерия за справедливост, както
и със съдебната практика по сходни случаи, увеличения размер на минималната и
средната работна заплата за страната, увеличената стойност на застрахователните
полици „Задължителна застраховка Гражданска отговорност“ и минималните
застрахователни суми за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Сочи се, че по делото е приета неоспорена съдебно-медицинска
експертиза, която потвърждава настъпилите увреждания и причинно-следствената
връзка с произшествието. Поради което се отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 13 000 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 26.05.2015 г. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК,
въззиваемата страна „Д.З.“ АД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата, моли за оставянето ѝ без уважение и за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Поддържа, че при определяне
размера на застрахователното обезщетение първоинстанционният съд е приложил
обективно принципа за справедливост, като е отчел вида, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК „Д.З.“ АД е депозирало
и насрещна въззивна жалба срещу решението на СРС в частта, в която районната
съдебна инстанция е присъдила в полза на ищеца лихва върху главницата за
неимуществени вреди, както и лихва върху главницата за имуществените вреди, считано
от 29.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. Счита се, че в тази част
от атакуваното решение е налице произнасяне свръх петитум, доколкото в исковата
си молба ищецът е претендирал лихва за забава общо за двете главници за периода
от 29.03.2016 г. до 27.02.2017 г. в размер на 1 219,38 лева, и отделно е
претендирал присъждане на законната лихва от датата на предявяване на исковете
до окончателното изплащане на сумите. Поради което се отправя искане
първоинстанционното решение да бъде отменено в тази част, като съдът се
произнесе съответно на претендираното от ищеца.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
насрещната въззивна жалба от ищеца А.Б.Б., в който се излагат съображения за
нейната неоснователност. Сочи се, че съдът е „улеснил“ изчисляването на
законната лихва върху присъдените суми, като въпреки че ищецът не е направил
изменение на исковата си претенция, в окончателния си съдебен акт районната
инстанция е сляла двата претендирани периоди, което по никакъв начин не се е отразило
на размера на присъдените суми. По посочените аргументи се отправя искане насрещната
въззивна жалба да бъде оставена без уважение.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен
акт, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, респ.
в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК,
от легитимирани страни и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт,
поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно.
По въззивната жалба на А.Б.Б..
В обжалваната част от страна на въззивника
първоинстанционното решение е допустимо, но частично неправилно, съображенията
за което са следните:
Първоинстанционното производство е образувано по
предявени от А.Б.Б. срещу „Д.З.“ АД осъдителни искове с правна квалификация чл.
267, ал.1 от КЗ, вр. чл. 226, ал.1 от КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ,
обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 226 КЗ /отм./, може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен искът, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването
на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно
доказване.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства се установява, че към момента на
процесното ПТП – 26.05.2015 г., е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен между собственика на лек автомобил „Нисан“, с ДКН № *******,
и ответното дружество „Д.З.“ АД, чиято валидност обхваща и датата на процесното
пътнотранспортно произшествие, че на 26.05.2015 г. в гр. София, в района на ул.
„Родопски извор“ и бул. „Тодор Каблешков“, между водача на лек автомобил
„Нисан“, с ДКН № ******* и А.Б.Б., управлявал мотоциклет „Пиаджио М45“, с ДКН №
*******., е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Нисан“, с ДКН № *******,
както и че ищецът е получил частично плащане по претендираното обезщетение от
ответното дружество в размер на 1 500 лева.
Спорен по делото е въпросът, свързан с размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищецът в резултат
на процесното ПТП.
От събраните по делото писмени доказателства, както и
заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил
контузия на лявото седалище и травма на левия крак – навяхване и субхондрално
счупване на външната ставна повърхност на големия пищял с добре изразен
перифокален костномозъчен едем, ставен излив, малка Бейкърова киста в
задколянната ямка. Контузията на лявото седалище е причинила на пострадалия
болки и страдания, като за 7-10 дни възстановяването от нея обикновено е пълно,
а травмата на лявото коляно е реализирала медикобиологичната характеристика
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период по-голям от 30
дни, като периодът на възстановяване е от 4 до 6 месеца. На пострадалия е била
наложена шина на левия крак – лечение чрез имобилизация на увредения крайник.
Експертът е посочил, че е налице медицинско основание да се приеме наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП от 26.05.2015 г. и получените
от А.Б. травми, както по отношение механизма им на причиняване, така и по
настъпилите промени в увредената кост в процеса на възстановяване /включително
и по отношение на установената Бейкерова киста/.
В разпита на вещото лице в проведеното на 19.12.2017 г.
пред СРС публично съдебно заседание експертът е посочило, че по отношение
получената от ищеца травма на лявото коляно се касае за сложно вътреставно
счупване, което е възможно да не се види при рентгеново изследване, като при
задълбочаване на оплакванията е задължително разширяване на обема на изследване
с по-висок образ, какъвто е ЯМР. Разяснило е, че субхондрално счупване означава
под хрущяла на костта, който е част от ставата и то във вътрешния край на
платото, като доколкото счупването не е разместено от житейски план не би
трябвало да е тежко, но особената му локализация като част от ставата блокира
цялото й движение, поради което тези така наречени вътреставни счупвания са
по-тежки, независимо че са без разместване, както е в случая. По отношение на
Бейкерова киста е уточнило, че доколкото по делото няма данни пострадалият да е
бил с артрит на коленете, то същата следователно е с травматичен произход.
Вещото лице е посочило, че липса медицинска документация, сочеща за влошаване
състоянието на ищеца, като към момента на прегледа последният е ходил без
функционален дефицит и е бил възстановен.
За установяване на обстоятелствата относно претърпените
от А.Б. болки и страдания в резултат на процесния пътен инцидент и за
отражението, което същият е оставил в ежедневието му са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Р.В.Я.. От показанията на същия, дадени
пред съдебния състав в хода на съдебното дирене пред първата инстанция, по
делото се установява, че същият се познава с ищеца откакто са били деца, като
последният е бил активен спортист от много години и тренирал малки деца по
футбол и кросфит. Свидетелят споделя, че след процесния инцидент А.Б. е
непълноценен, променила му се е походната, стойката, накуцвал, не управлявал
вече мотоциклет и е преустановил тренирането на деца. Заявява, че ищецът е
изпитвал болки „около месец и нещо“, като болката от крака му се е прехвърлила
и в кръста. Св. Я.посочва, че след ПТП е карал почти всеки ден А.Б. на
рехабилитация, като към момента на провеждане на разпита същият продължава да
ходи на рехабилитация. Споделя, че ищецът има три годишно дете, за което
вследствие на получените при злополуката травми вече не може да се грижи и да
си играе с него, като свидетелят е карал детето на лекар и се е занимавал с
него, докато са били двете семейства заедно на почивка.
При така установените по делото обстоятелства относно
характера и степента на претърпените от ищецът неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени на последния болки и страдания от процесното ПТП, по отношение
определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 от ЗЗД, който предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпените от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора.
В процесния
случай, вследствие на произшествието ищецът е претърпял две травматични
увреждания, едното от които сравнително леко – контузия на лявото седалище, с
кратък периода на пълно възстановяване от 7 до 10 дни, и друго травматично
увреждане, значително по-сериозно от първото – травма на лявото коляно –
навяхване и субхондрално счупване на външната ставна повърхност на големия
пищял с добре изразен перифокален костномозъчен едем, ставен излив, малка
Бейкърова киста в задколянната ямка, която травма е реализирала
медикобиологичната характеристика трайно затруднение в движението на левия
долен крайник за период по-голям от 30 дни, като периодът на възстановяване е
от 4 до 6 месеца и на пострадалия е била наложена шина на левия крак – лечение
чрез имобилизация на увредения крайник. Същевременно, в разпита си пред съда
вещото лице е посочило, че липса медицинска документация, сочеща за влошаване
състоянието на ищеца, като към момента на прегледа последният е ходил без
функционален дефицит и е бил възстановен. В тази връзка съдът не кредитира показанията
на свидетеля Я.в частта им, в която същият заявява, че вследствие на получените
при инцидента травми А.Б. е променил стойката и походката си и е започнал да
накуцва. Така заявените твърдения на коментирания свидетел остават изолирани и
доказателствено неподкрепения от останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът отчете също така възрастта на ищецът към датата на ПТП – почти
39 г., социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт, както и обстоятелствата,
относно начина, по който се е отразило процесното ПТП върху социалния и семеен
живот на А.Б. – прекратяването на личната му активна спортна дейност и тази,
свързана с обучението на деца, както и изпитваните от него затруднения при
полагането на грижи за малкото си дете.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на
вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
степента на уврежданията и ефектът, който са оказали върху начина на живот на А.Б.Б.,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от последния
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 8 000 лева. От тази сума следва
да бъде приспадната сумата от 1 500 лева – полученото от ищеца частично
плащане по претендираното обезщетение от ответното дружество. Или, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната част, в която предявеният иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 2 500
лева до сумата от 6 500 лева, като на
въззивника бъде присъдено допълнително сума в размер на 4 000 лева. Решението
в останалата обжалвана с въззивната
жалба на А.Б.Б. част следва да бъде потвърдено като правилно.
По насрещната въззивна жалба на „Д.З.“
АД.
В обжалваната част от страна на „Д.З.“ АД
първоинстанционното решение е частично недопустимо и неправилно, съображенията
за което са следните:
Основателни се явяват доводите на ответното дружество,
че в обжалваната от последното част на решението на СРС е налице произнасяне
свръх петитум от страна на районната съдебна инстанция.
С оглед заявеното от ищеца в исковата му молба, същият е
претендирал осъждане на ответника да му заплати застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 13 000 лева, застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 000 лева, както
и дължима лихва за забава за периода от 29.03.2016 г. до 27.02.2017 г. в размер
на 1 219,38 лева и законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.03.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Поради което, с
осъждането на „Д.З.“ АД да заплати на А.Б.Б. сумата от 2 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от травматични увреждания вследствие на ПТП от 26.05.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумите, както и с осъждането на „Д.З.“ АД да заплати на А.Б.Б.
сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – разходи за лечение, вследствие на ПТП от 26.05.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумите, първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум,
доколкото е присъдил лихва за забава за 28.02.2017 г., за която дата такава не
е претендирана. В тази част обжалваното решение подлежи на обезсилване.
Що се касае до исковата претенция на ищеца за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 1 219,38 лева - дължима лихва за
забава за периода от 29.03.2016 г. до 27.02.2017 г., настоящият съдебен състав
намира следното.
Така формулираното в исковата молба от А.Б. искане е
нередовно, доколкото се претендира общ размер на обезщетение за забава върху
две главници – върху сумата от 13 000 лева и върху сумата от 1 000 лева,
без да е посочено конкретно каква част от общата претендира сума от
1 219,38 лева се отнася за всяка от главниците. Тази нередовност е била
установена от въззивната съдебна инстанция и същата е дала указания на ищеца за
нейното отстраняване, но последният не е изпълнил надлежно дадените му указания
и не е отстранил нередовността в исковата си молба. Това налага настоящият
съдебен състав служебно да разбие сумата от 1 219,38 лева пропорционално върху
всяка от двете главници, както следва: по отношение главницата от 13 000
лева /13000/14000 * 1219,38/ претендираната пропорционална лихва се равнява на 1
132,28
лева, а по отношение главницата от 1 000 лева /1000/14000*1219,38/
претендираната пропорционална лихва се равнява на 87,10 лева. Или, за периода от 29.03.2016 г.
до 27.02.2017 г. претендираната от ищеца лихва за забава върху главницата от 13 000 лева се равнява на сумата от 1
132,28
лева, а за периода
от
29.03.2016 г. до 27.02.2017 г. претендираната от ищеца лихва за забава върху главницата от 1 000 лева се равнява на сумата от 87,10 лева.
Съдът изчисли служебно размера на дължимата върху всяка
от главниците законна лихва за претендирания период с помощта на он-лайн
калкулатор /http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/, като дължимата законна лихва върху главницата от 1 000 лева за периода от 29.03.2016
г. до 27.02.2017 г. възлиза на сумата от 93,37 лева, поради което претенцията
на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от 87,10 лева – лихва за
забава върху главницата от 1 000 лева за периода от 29.03.2016
г. до 27.02.2017 г. се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
Доколкото, както посочи по-горе, съдът намира за основателна исковата претенция
на А.Б. за осъждане на ответника да му заплати застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за сумата от 6 500 лева, то дължимата законна лихва върху тази главница за периода от 29.03.2016 г. до 27.02.2017 г. възлиза на сумата от 606,90
лева, до който размер претенцията на ищеца следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски
в първоинстанционното производство в общ размер на 1 734,54 лева, поради
което следва да му бъдат присъдени допълнително 925,09 лева, представляващи
разликата между присъдените от СРС такива от 809,45 лева и дължимите
1 734,54 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
се дължат разноски в първоинстанционното производство в размер на 185,71 лева,
поради което решението следва да бъде отменено в частта, в която са му
присъдени разноски за разликата над 185,71 лева до присъдения от СРС размер от
300 лева.
В рамките на въззивното производство въззивникът претендира
и доказва сторени разноски за адвокатски хонорар в размер на 2 367,80 лева
и за държавна такса в размер на 280 лева. С оглед уважената част на въззивната
жалба, ответникът „Д.З.“ АД следва да бъде осъдено да заплатят на ищеца разноски във
въззивното производство в размер на 1 008,69 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ „Д.З.“ АД има право на възнаграждение, тъй като е било защитавано от
юрисконсулт във въззивното производство. В този смисъл и като съобрази
фактическата и правна сложност на настоящото производство и извършените от
процесуалния представител на ответното дружество действия, съдът намира, че размерът
на това възнаграждение следва да бъде определен на 300,00 лева. Предвид горното
и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, А.Б.Б. следва да бъде осъден да
заплати в полза на „Д.З.“ АД сумата от 201,19 лева, разноски във въззивното
производство съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от
19.01.2018 г., постановено по гр. дело № 12670/2017 г. по описа на СРС, ГО,
88-ми състав, в частта, в която върху присъдената главница в размер на
2 500 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от травматични увреждания вследствие на ПТП от 26.05.2015
г., както и върху присъдената главница от 1 000 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, вследствие на ПТП от
26.05.2015 г., е присъдена законна лихва за дата 28.02.2017 г. като постановено
свръх петитум.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
19.01.2018 г., постановено по гр. дело № 12670/2017 г. по описа на СРС, ГО,
88-ми състав, в частта, в която искът за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични
увреждания вследствие на ПТП от 26.05.2015 г., е отхвърлен за сумата над
6 500 лева до пълния предявен размер от 13 000 лева, както и в
частта, в която в полза на А.Б.Б., ЕГН **********, са присъдени разноски в
размер на 809,45 лева.
ОТМЕНЯ
решение
от 19.01.2018 г., постановено по гр. дело № 12670/2017 г. по описа на СРС, ГО,
88-ми състав, в частта, в която искът на А.Б.Б., ЕГН **********, за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
травматични увреждания вследствие на ПТП от 26.05.2015 г., е отхвърлен за
разликата над 2 500 лева до 6 500 лева, в частта, в която върху
главница в размер на 2 500 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания вследствие
на ПТП от 26.05.2015 г., както и върху главница в размер на 1 000 лева -
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, вследствие на
ПТП от 26.05.2015 г., е присъдена законна лихва считано от 29.03.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и в частта, в която А.Б.Б., ЕГН **********,
е осъден да заплати на ответника „Д.З.“ АД, ЕИК *******, сумата над 185,71 лева
до присъдения от СРС размер от 300 лева – разноски по делото, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА
„Д.З.“
АД, ЕИК *******, да заплати на А.Б.Б., ЕГН **********, на основание чл. 226 от КЗ /отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД, допълнително сумата от 4 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от травматични увреждания вследствие на ПТП от 26.05.2015 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 6 500 лева за периода от 29.03.2016
г. до 27.02.2017 г. в размер на 606,90 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 1 000 лева за периода от 29.03.2016
г. до 27.02.2017 г. в размер на 87,10 лева, ведно със законната лихва върху
главниците от 6 500 лева и от 1 000 лева от датата на подаване на
исковата молба – 01.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
Решение от 19.01.2018 г., постановено по гр.
дело № 12670/2017 г. по описа на СРС, ГО, 88-ми състав, в частта, в която „Д.З.“
АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на А.Б.Б., ЕГН **********, сумата от 1 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
лечение, вследствие на ПТП от 26.05.2015 г., като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на А.Б.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК допълнително
сумата от 925,09 – разноски в първоинстанционното производство, както и на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 1 008,69 – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА А.Б.Б., ЕГН **********, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК
*******, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК сумата от 201,19 лева - разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.