№ 833
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223100500668 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 7293/25.03.2022 г. от И.. А.. АЛ., чрез
адв. Р.И. - ВАК, срещу Решение № 214 от 15.11.2021 г., постановено по гр. д. № 492/2021 г.
по описа на РС - Девня, с което е отхвърлен предявеният от И.. А.. АЛ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с Величково, общ. Дългопол, обл. Варна, срещу А.. Х. АШ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Суворово, ул. „Околчица“ № 6, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на основание изтекла придобивна давност на недвижим имот, находящ се в с. Гренерал
Киселово, общ. Вълчи дол, обл. Варна, а именно: дворно място с площ 1090 кв. м, включено
в парцел II-49 в квартал 16 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда и
стопанска постройка, описани в НА № 95, том I, дело № 182/1984 г.
Жалбоподателят счита атакуваното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Навежда оплаквания, че фактическите изводи на първоинстанционния съд не
съответстват на събраните по делото доказателства. Счита, че неправилно съдът е приел, че
жалбоподателят е извършвал ремонтни действия след кончината на своя баща. Твърди, че
горното противоречи на изложеното в искова молба, че ремонтът е извършван от И.А. и
съпругата му през годините с помощта на приятели и собствен труд. Твърди, че ответницата
не живее в България, като същата не е влизала на територията на страната от 2012 г.
Оспорва, че дъщерята на последната е имала достъп до имота. Заявява, че владее имота от
двадесет години.
Настоява за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263 е депозиран пИ.ен отговор от А.А., чрез адв. С.Г., в който се
застъпва становище, че атакуваното решение не страда от пороците, посочени във
въззивната жалба. Сочи, че съгласно НА № 95, том 1, дело № 182 от 1984 г., А.А. придобива
1
собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот. След смъртта на съпруга й на 09.01.2021 г.,
последната е станала собственик на ¾ ид. ч. от имота. Твърди, че от 2012 г. за имота се
полагат грижи от дъщеря й и нейния съпруг.
Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В съдебно сазедание въззивникът И.. А.. АЛ., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба вх. № 13166/03.06.2022 г. процесуалният му представител адв. Р.И.
поддържа депозираната жалба на посочените в нея основания.
В съдебно заседание А.. Х. АШ., редовно призована, не се явява лично, представлява
се от адв. С.Г.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора. Претендира присъждане на
разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от И.. А.. АЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с Величково, общ. Дългопол, обл. Варна, срещу А.. Х. АШ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Суворово, ул. „Околчица“ № 6, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на основание изтекла придобивна давност на недвижим имот, находящ се в с.
Гренерал Киселово, общ. Вълчи дол, обл. Варна, а именно: дворно място с площ 1090 кв. м,
включено в парцел II-49 в квартал 16 по плана на селото, ведно с построените в него
жилищна сграда и стопанска постройка, описани в НА № 95, том 1, дело № 182/1984 г.
В исковата молба се излага, че бащата на ищеца се е развел с майка му и сключил брак
с ответницата А.А.. Твърди, че по време на брака му с последната, баща му закупил
процесния имот в с. Генерал Киселово, общ. Вълчи дол. Заявява, че от 14-годишна възраст е
живял заедно с баща си в имота до неговата смърт през януари 2021 г. Излага, че
отношенията между баща му и ответницата не били добри и преди повече от 30 години
последната напуснала баща му и заминала за Турция, като до ден днешен ищецът не я е
виждал. Сочи, че баща му още преди 20 години му заявил под формата на неформално
дарение, че имотът е на ищеца и ще остане за него и трябва да го поддържа. Застъпва, че
през годините с помощта на семейството си ремонтирал цялата къща с негови лични и на
съпругата му средства, засял е двора със зеленчуци. Поддържа, че е придобил собствеността
върху имота на основание давностно владение, продължило повече от 20 години. Настоява
претенцията му да бъде уважена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил пИ.ен отговор от ответната страна А.А., чрез адв.
С.Г., с който искът се оспорва като неоснователен. Сочи се, че ответницата е придобила
собствеността върху ½ ид. ч. от процесния имот по силата на Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 95, том I, дело № 182 от 1984 г., като собственик на останалата ½ ид.
ч. до смъртта си през 2021 г. бил съпругът й А.ед А. А., след което ответницата се
легитимира като собственик на ¾ ид. ч. от имота. Излага, че заедно със съпруга си след
покупката са извършили основен ремонт на имота, изразяващ се в смяна на покрив,
изграждане на баня на втория етаж, прокарване на ВиК инсталация, а впоследствие, след
заминаването си за Турция, ответницата изплащала парични средства на съпруга си за
поддръжката на имота. При последното й връщане в с. Генерал Киселово през 2012 г. с
лични нейни средства била измазана фасадата на къщата. През последните четири години
дъщеря й С.И.И., която живеела в гр. Суворово, сеела в имота зеленчуци. Заявява, че
ищецът не е живял в имота и не е ползвал същия през последните 20 години, тъй като
отначало живеел при майка си в с. Величково, а през последните години – със съпругата си
в Провадия. Твърди, че в имота е живял сам съпругът й А.ед А., като когато последният се
разболял, ищецът се е грижил за него няколко дни. Поддържа се, че ответницата е приела
оставеното й наследство, като пред всички близки и познати е заявявала, че е собственик на
имота, а в данъчната й декларация след смъртта на съпруга й била декларирана собственост
върху ¾ ид. ч. от имота.
2
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 95, том I, дело № 182 от
1984 г., на 19.04.1984 г. Н.Ш.Х. е продал на А.ед А. А. и А.я Х. А. следния свой собствен
недвижим имот, а именно: дворно място от 1090 кв. м, включено в парцел II-49 в квартал 16
по плана на с. Генерал Киселово, Варненско, заедно с построените в него жилищна сграда и
стопанска постройка, при граници: улица, А.А. и Х.Ш..
От Удостоверение за наследници изх. № 012/05.04.2021 г., издадено от Община
Вълчи дол, област Варна, населено място с. Генерал Киселово, се установява, че А.ед А. А.,
ЕГН **********, починал на 09.01.2021 г., е оставил следните наследници по закон: А.. Х.
АШ., ЕГН ********** – съпруга, и И.. А.. АЛ., ЕГН ********** – син.
От Удостоверение за сключен граждански брак между А.ед А. А., род. на 08.12.1940
г., и А.Х. А., фамилно име след брака: А., род. на 24.02.1944 г., се установява, че
гражданският брак е сключен в с. Генерал Киселово, община Вълчи дол, на 30.07.1982 г.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите Б.И.М. и В.А.Ш. – от ищцова страна, и П.С.И. и Е.С.И. – от
страна на ответницата.
От показанията на свид. Б.М. се установява, че същият познава И. и мащехата му А.е
от 40 години, тъй като са съседи и процесният имот е на 10 метра от дома на свидетеля.
Излага, че И. не живее в с. Генерал Киселово, но свидетелят го вижда да посещава имота
може би един-два пъти в месеца - грижел се за двора, в който имало засети тикви, царевица
и люцерна. Преди 6-7 години имало частична смяна на покрива, като това го правел бащата
на И., А.ед, а вътре в къщата И. и А.ед правили ремонти – мазане и циментиране. А.ед
живеел на приземния етаж. Свидетелят заявява, че за А.ед се грижел И.. Не е виждал А.е от
25 години и повече – може и да е идвала, но свидетелят не е виждал нито нея, нито нейни
роднини да посещават имота. Излага, че познава дъщеря й С. и зетя й, и докато А.е била
тук, те идвали, но после не ги бил виждал да посещават имота. Не знае И. да е живял в
чужбина, мисли, че същият живее в с. Величково. Сочи, че бащата на И. имал личен
асистент – да се грижи за него, от 04.01.2021 г., а починал на 10.01.2021 г.
В показанията си, ценени от съда при условията на чл.172 от ГПК, предвид
възможната заинтересованост от изхода на спора, свид. В.Ш. – тъща на ищеца, излага, че
познава имота много добре, тъй като често го е посещавала. Сочи, че на първия етаж има
една стая за живеене и още една – като килер, както и чешма и баня; на горния – две стаи и
антре, но там никой не живеел. Дворът около къщата бил около 800 кв. м. Свидетелката
била ходила да помага на дъщеря си да чистят и перат всяка пролет, защото А.ед имал задух
и трудно дишал. Заявява, че зет й, когато намерел време, отивал в имота – поне два-три пъти
в месеца, понякога събота и неделя. Свидетелката никога не била виждала А.е, защото
последната била вече заминала за Турция, когато дъщеря й се оженила за И.. Излага, че
ищецът работил в чужбина месеци; сега живеели в Провадия, а преди това – в с. Величково.
Доколкото знае, бащата на И. имал задух, и мисли, че когато последно бил болен, съседката
му била личен асистент. Знае, че личен асистент се назначава, когато човек не може сам да се
грижи за себе си, но заявява, че за А.ед винаги имало кой да се грижи.
В показанията си свид. П.И., без родство и дела със страните, излага, че имотът му е
на 250-300 м от този на А.ед и А.е и ги познава от 1984 г. Сочи, че имотът представлява
малка селска къща със селскостопанска постройка и двор около декар, като А.ед живеел на
приземния етаж, а жена му – на горния. Заявява, че сега А.е живее в Турция, но когато през
2012 г. се върнала през летните месеци, заедно правили ремонт на покрива. След това тя се
поболяла и свидетелят знае, че е в Турция, на легло. Познава дъщерята й от първия брак;
същата 20 години му била колежка в ДГС – Суворово. Бил я виждал често да посещава
имота – може би около 5-6, 10 пъти, последно я видял преди 7-8 месеца, тази година.
3
Основно бил виждал дъщерята на А.е да се занимава със земята, като лично бащата на
свидетеля бил ходил да й помага да я обработва. Не може да каже дали дъщерята на А.е е
имала ключ, но предполага, че може да има, защото веднъж видял вратата отворена.
Заявява, че не познава сина на А.ед и снаха му, но редовно на два-три дни минава покрай
процесния имот, тъй като оттам е пътят за охранителния му район, и не е виждал в имота
никого. А.ед живеел сам и съседката му била личен асистент. Не можел да каже какво точно
било заболяването му, не го бил виждал в инвалидна количка, навън имало пейка и там
седял. Много се имали двамата, дори свидетелят викал на А.ед сват. През годините откакто
се познавали с А.ед, бил виждал само дъщерята на А.е в имота. Откакто А.ед починал през
януари 2021 г., имотът бил видимо зле – развалина, и като постройки всичко се събаряло,
бил като изоставен имот.
В показанията си, ценени от съда при условията на чл.172 от ГПК, предвид
възможната заинтересованост от изхода на спора, свид. Е.И. – зет на ответницата, сочи, че
познава имота, като в момента състоянието на последния не е добро. Излага, че между А.е и
А.ед имало договорка как да се ползва къщата – той ползвал сутерена, а тя, когато си дошла
последно през 2012 г., ползвала горния етаж. Тогава свидетелят със свои колеги и познати
правили частичен ремонт на покрива - на някои дървени елементи, керемиди, и подмазване.
Ремонтът бил правен през май, юни или юли с пари на А.е. Оттогава нищо не било пипано;
последно като ходили тази година, горе всичко било паднало. До 2019-2020 г. имали ключ за
етажа, посещавали имота, сели царевица и тикви в двора; след 2020 г. нямали достъп,
защото ключовете били сменени. Съседите обаче имали ключ и им отключили, така видели
състоянието на двора и къщата, което било лошо. За последно свидетелят ходил до имота
преди около месец. Излага, че след посещението си през 2012 г. А.е се разболяла на легло и
не можела да идва, но се интересувала за имота и винаги изпращала пари за данъка, както и
за частични ремонти. Свидетелят счита, че в момента токът е прекъснат, тъй като не е
платен. Заявява, че не познава сина на А.ед и днес го е видял за първи път, въпреки че е зет
от 1987 г., оттогава досега само бил чувал за него.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху имоти
посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези права през период от време,
определен в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост
върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на
10 години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на
пет години. Владението представлява осъществяване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Намерението за своене се предполага,
съгласно чл. 69 от ЗС. В настоящия случай ищецът И.А. до смъртта на баща си през януари
2021 г. е бил държател по отношение на идеалните части на ответницата. За да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, ищецът - сънаследник, който
не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Това представлява
„преобръщане“ на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Позовавайки се на придобивна давност, той трябва да докаже, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици – ответницата, и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието й. За да се приеме, че е налице промяна и
сънаследникът започва да владее имота единствено и само за себе си, е необходимо това
намерение да се манифестира спрямо другите сънаследници, да отблъсне тяхното владение
и това да стане известно.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че такова манифестиране на
4
промяна на намерението от страна на ищеца спрямо ответницата не е налице. Не е
обективирана промяна в намерението за своене на идеалните части на съсобственицата, нито
са извършвани каквито и да е действия на отблъскване на нейното владение. Обитаването на
къщата, извършването на подобрения и уговорките на страните относно нейното ползване
не съставляват действия по отблъскване на владението на единия съсобственик. Но дори и
да беше така, предвиденият в разпоредбата на чл. 79 ЗС 10-годишен давностен срок не е
изтекъл, доколкото наследодателят А.ед А. е починал през месец януари 2021 г.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна, като
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се следват на ответницата А.А.. Същата е
представила Договор за правна защита и съдействие за платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 214 от 15.11.2021 г., постановено по гр. д. № 492/2021
г. по описа на РС – Девня.
ОСЪЖДА И.. А.. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: с Величково, общ.
Дългопол, обл. Варна, да заплати на А.. Х. АШ., ЕГН **********, с адрес: гр. Суворово, ул.
„Околчица“ № 6, сумата от 350,00 лева (Триста и петдесет лева), представляваща сторени
във въззивното производство разноски, включващи платено в брой адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5