О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 11.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, I отделение,
в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.дело № 8472 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Ф.Е.“ ЕООД срещу определение
13.07.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано поисканото вписване
със заявление вх. № 36977/13.07.2020 г. на нотариално заверено съгласие на
заложния кредитор „М.” ООД за разпореждане с недвижим имот, част от заложеното
имущество, и съгласие на заложния кредитор за частично заличаване на учредения
особен залог върху търговско предприятие по отношение на недвижим имот - аптека.
В жалбата са развити съображения, че обжалваният отказ
е неправилен, постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 4, б. „л“ от
Правилника за вписванията (ПВ), съгласно която се вписват „всички други актове,
за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване“. Такъв акт в случая
се явявал и съгласието по чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ на заложния кредитор за
извършване на разпоредителни сделки от заложния длъжник със заложеното
имущество, респ. с част от него, и частично заличаване на вписания залог върху
търговското предприятие върху този обект. Счита, че не подлежи на вписване в имотния
регистър удостоверението, издадено от ТРРЮЛНЦ, от което се установява
единствено, че учреденият залог върху отделния актив е частично заличен.
Позовавайки се на съдържанието на чл. 8, ал. З и чл.
21, ал. 3 от ЗОЗ, поддържа, че съгласието за извършване на разпоредителни
сделки следва да се впише в имотния регистър, който се явява специалния регистър
по смисъла на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ. Предвид това оспорва мотивите на съдията по
вписванията, че в Правилника за вписванията, който е подзаконов нормативен акт,
не било посочен изрично като документ, подлежащ на вписване, нотариално
заверено съгласие на заложния кредитор с разпореждане с недвижим имот или
съгласие за частично или пълно заличаване на учредения залог.
Излага, че с представеното удостоверение изх. №
20200713095929/13.07.2020 г., издаденото от ТРРЮЛНЦ, се
цели единствено да бъде удостоверено пред съдията по вписванията, че е вписано
по партидата на търговеца частичното заличаване (на отделни активи част от търговското
предприятие) по вече вписания в ТРРЮЛНЦ залог на търговско предприятие, а не да
се впише този акт, който по смисъла на 21, ал. 3 от ЗОЗ не подлежи на вписване
в специалния регистър, какъвто е имотният регистър. В тази връзка поддържа, че с
даденото от заложния кредитор съгласие на заложния длъжник по чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ
за разпореждане на обезпеченото с особен залог имущество, приобретателят на
заложеното имущество го придобива, необременено със залога и не придобива
качеството залогодател, защото в този случай заложното право се погасява и той
губи качеството си на кредитор. Сочи, че съгласието на „М." ООД за
частично заличаване на вписания залог върху отделни активи (недвижими имоти),
част от заложеното търговско предприятие на „Ф.Е.” ЕООД, е вписано в ТРРЮЛНЦ по
Заявление Б4 от 18.06.2020г. с вписване №20200624125731, като към заявлението е
приложено нотариално завереното съгласие на заложния кредитор по чл. 8, ал. З
от ЗОЗ, което е вписано и в ЦРОЗ. Тъй като в чл. 22а от ПВ е предвидено при
залог на търговско предприятие, което включва недвижими имоти, съгласието на
заложния кредитор за разпореждане да се впише в имотния регистър по партидата
на залогодателя, жалбоподателят счита, че промяната в залога също следва да се
отрази в този регистър, като акт по см. на чл. 4, б. „л“ от ПВ.
Оспорва като незаконосъобразно поставеното от съдията
по вписванията изискване молителя да сочи сигнатура на такова вписване
/първично/, към което следва да се отнесе последващото вписване в ТР на частично
заличаване, като се позовава на разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, изр. второ от ПВ
и на обстоятелството, че със заявлението за вписване е представено
удостоверение, издадено от ТРРЮЛНЦ, което съдържа точно и пълно описание на
заложеното имущество, за което е вписано частичното му заличаване в ТРРЮЛНЦ. Твърди,
че от издадено от ТРРЮЛНЦ удостоверение се установява, че на 24.06.2020 г. е
вписан по партидата на дружеството частично заличен залог върху отделни активи,
като представен на ТРРЮЛНЦ със заявление за вписване Б4 вх. № 20200618143618 е
именно документ, озаглавен Съгласие по чл. 8, ал. З, във вр. с чл. 27 от Закона
за особените залози, което съдържа освен съгласието за разпореждане с отделните
активи и съгласието на заложния кредитор за частично заличаване на учредения
залог по реда на ЗОЗ върху търговското предприятие на дружеството, вписан в ТР
при Агенция по вписванията под №20190226151928 на 26.02.2019 г. по отношение на
конкретно посочените имоти.
По отношение на внесената държавна такса за вписване и
незаверяването ѝ по смисъла на
чл. 7а от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, жалбоподателят
представя заверено от него копие на платежно нареждане.
Предвид изложеното моли съда да постанови определение,
с което да отмени обжалваното определение от 13.07.2020 г. на съдията по
вписванията, с което е отказано да бъде извършено вписване по заявление №
36977/13.07.2020 г.
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване
акт е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по
следните съображения:
Със заявление вх. № 36977/13.07.2020 г., подадено от „Ф.Е.“
ЕООД чрез адв. С.П., е поискано на основание чл. 22а от ПВ., вр. чл. 21, ал. 3,
вр. чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ да се разпореди вписване на нотариално заверено
съгласие на заложния кредитор „М.” ООД по чл. 8, ал. 3, вр. чл. 27 от ЗОЗ за
разпореждане с недвижим имот, част от заложеното имущество и съгласие на
заложния кредитор за частично заличаване на учредения особен залог върху
търговско предприятие от 17.06.2020 г., нотариално заверен пред нотариус С. К.,
рег. 526 в НК, кат рег. №3737, по отношение на недвижим имот, представляващ аптека.
Към заявлението са приложени: адвокатско пълномощно -
препис; нотариално заверено съгласие по чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ на заложния
кредитор „М.“ ООД
от 17.06.2020 г.; удостоверение изх. №20200713095929
от 13.07.2020 г. от Агенция по вписванията; декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК
на заявителя; както и разпечатка на платежен документ за държавна такса в
размер на 40 лв.
В обжалвания акт съдията по вписванията е обосновал
своя отказ с обстоятелството, че е направено недопустимо искане за вписване,
приемайки че Правилника за вписванията не предвижда ред за вписване на
нотариално заверено съгласие на заложния кредитор за разпореждане с недвижим
имот, част от заложеното имущество, и съгласие на заложния кредитор за частично
заличаване на учредения особен залог върху търговско нито за пълно, нито за
частично заличаване на вписване на особен залог. Изложено е, че законово е
регламентиран е особен ред по отношение на първоначалното и т. нар. „вторични”,
последващи, вписвания на договори за особен залог, като при предвиденото в чл.
22а от ПВ вписване на удостоверение от ТР, същото според чл. 8 от ЗОЗ, вр. с
чл. 22а., ал. 3 ПВ, следва да се представи в минимум два екземпляр от това
удостоверение, и каквото в случая липсвало. Сочи се и, че по отношение на искането
за вписване на частично заличаване на особения залог на търговско предприятие
молителят не е описал сигнатура на такова първично вписване, към което следва
да се отнесе последващото вписване в ТР – частично заличаване, като в
представеното удостоверение е следвало да бъде посочено съдържанието само на
един имот. На отделно основание, е приел, че документът за внесена държавна
такса от 40 лв. е представен в копие, неотговарящо на изискванията на чл. 7а от
ТДТСАВ, тъй като липсва подпис на поставения печат „вярно с оригинала“.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ за извършване на
разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, е
необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър
на особените залози и в съответния друг регистър. Друг регистър по смисъла на
горепосочената разпоредба, когато се касае за залог на търговско предприятие, в
чиято съвкупност се съдържат като активи недвижими имоти, е имотният регистър,
извод за което следва от изрично предвиденото в чл. 21, ал. 3, изр. 2 от ЗОЗ
вписване на съгласието по чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ, касаещо противопоставимостта на
особения залог на търговско предприятие, при придобиването на вещни права върху
отделни активи на заложеното предприятие.
Действащата правна уредба на вписването в имотния регистър
се съдържа в Правилника за вписванията, като уредената процедурата на вписване
на различни актове е строго формална. Удостоверението за вписан особен залог в
Централния регистър на особените залози и в Търговския регистър доказва
вписаното заложно право в двата регистъра и последващите промени. Затова в чл.
22а ПВ е предвидено вписването на удостоверението за вписване на залога в
търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания, да
се извършва чрез подреждане на този документ в особената книга за това по чл.
33 б. „д“ ПВ, като липсва нормативно предвидена възможност в особената книга по
чл. 33 б. „д” ПВ да се подреди извършена служебно справка от съдията по
вписванията в търговския регистър чрез електронен достъп (така и определение №
150 от 21.09.2020 г., по ч. гр. д. № 2319/2020 г. на ВКС, I Г.О.). В този
смисъл недопустимо е съдията по вписванията, а така също и съдът в настоящото
производство, да прави проверка по партидата на жалбоподателя в ТРРЮЛНЦ, от
която да установява наличието съгласие на заложния кредитор „М.“ ООД по чл. 8,
ал. 3 от ЗОЗ и такова за частично заличаване, вписани под №20200624125731,
каквото доказателствено искане се съдържа в частната жалба.
Необходимостта от отразяване в търговския регистър на
подлежащите на вписване по ЗОЗ обстоятелства относно залог на търговско
предприятие (т. нар. „първично вписване“) произтича пряко от разпоредбата на
чл. 21, ал. 2 от ЗОЗ. Вписването в имотния регистър е последващо това в ТР и
има вторичен характер. Изводът следва, както от систематичното място на чл. 21,
ал. 2 и на чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ, така и от нормата на чл. 22а, ал. 1 от ПВ,
определяща като подлежащ акт на вписване в имотния регистър удостоверението от
търговския регистър за последващи вписвания. Ето защо и заявеното в имотния
регистър като акт за вписване нотариално заверено съгласие на заложния кредитор
по чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ и инкорпорираното в същия документ съгласие за частично
заличаване на особения залог на търговско предприятие върху конкретен актив – недвижим
имот, представляващ аптека, не подлежи на вписване. Правилно в обжалваното
определение е посочено, че на вписване в имотния регистър подлежи
удостоверението от търговския регистър за вписано съгласие по чл. 8, ал. 3 ЗОЗ,
а не самото съгласие, обективирано в документ с нотариална заверка на
подписите, и именно в този смисъл, а не изобщо, съдията по вписванията е
отрекъл възможността да се впише съгласието по чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ или съгласие
за частично заличаване на особен залог на търговско предприятие. Аргумент, че
редът за вписване на съгласието по чл. 8, ал. 3 ЗОЗ е този, предвиден в чл.
22а, ал. 1 ПВ, следва и от съдържащото се в изр. Първо от самата разпоредба
изрично препращане към чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ, който от своя страна препращаща към
чл. 8, ал. 3 ЗОЗ.
Представеното към заявлението удостоверение изх.
№20200713095929 от 13.07.2020 г. от Агенция по вписванията, отразява вписани обстоятелства
в раздел „Залог на търговско предприятие“, поле №325а, относно частично
заличаване на три имота, сред които и аптека. Удостоверението обаче не съдържа
информация за вписване съгласие на заложния кредитор по чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ,
каквото поначало се отразява в поле №314а., поради което не е представен
подлежащ на вписване акт.
В случая не са налице предпоставките за вписване и на
частично заличаване на залога на търговско предприятие върху посочената аптека.
Представеното удостоверение от Агенция по вписванията е в един екземпляр, което
противоречи на изискването на чл. 22а, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 2, изр. 2 и чл. 9,
ал. 2 ПВ, предвиждащи представянето на два броя от подлежащия на вписване акт.
Отделно от това липсва и надлежно упълномощаване на адв. С.П. от заявителя „Ф.Е.“
ЕООД да заяви за вписване съгласие на заложния кредитор за частично заличаване,
тъй като такова е дадено само по отношение на съгласието по чл. 8, ал. 3 ЗОЗ с
оглед съдържанието на пълномощното на л. 38.
Правилно съдията по вписванията е отказал вписване и с
аргумент за липсата на представено надлежно доказателство за внесена държавна
такса, тъй копието на банковото платежно нареждане не е било заверено по
предвидения в чл. 7а от ТДТСАВ ред. Тъй като се касае за редовност на
подаденото заявление, обусловена от императивни изисквания на закона, които
следва да бъдат изпълнени от заявителя при подаване на заявлението, то и този
порок не може да бъде саниран нито чрез даване на указания от съдията по
вписванията, нито чрез отстраняване на нередовността пред въззивния съд (в този
смисъл т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, така и мотивната част на определение №315 от 26.07.2016 г., по ч. гр. д. №
2544/2016 г., III Г.О. на
ВКС).
По изложените съображения настоящият състав намира
частната жалба за неоснователно, а обжалваното определение на съдията по
вписванията следва да бъде потвърдено като правилно.
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
13.07.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано поисканото вписване
със заявление вх. № 36977/13.07.2020 г. от „Ф.Е.“ ЕООД.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при
условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.