Решение по дело №1176/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260450
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия: Стела Иванова Тонева
Дело: 20203230101176
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Добрич 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав ,  в публично заседание на   девети юни през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

            

При участието на секретаря Румяна И.  , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1176/2020 год. по описа на Добрички районен съд  и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по гр.д. № 1176/2020 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК  „ ЕАД град София с ЕИК ********* , с която срещу З.И.А. с ЕГН **********  е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение №1200/24.06.2019 г.  , издадена по ч. гр.д. № 2215/2019 г. на Добрички районен съд  за следните суми :

-326.48 лева- неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***/11.07.2018 г. ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 10.05.2019 г. до окончателното изплащане ;

-6.41 лева –договорна лихва за периода 15.08.2018 г. – 15.11.2018 г. ;

-34.39 лева-обезщетение за забава за периода 15.08.2018 г. – 15.04.2019 г.

Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство .

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на 430 , ал. 1 от ТЗ и чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД .

Изложени са в исковата молба обстоятелства , обосноваващи установителна претенция на дружеството- ищец.Твърди се образувано заповедно производство по ч. гр.д. № 2215/2019 г. по описа на Добрички районен съд , приключило с издаване в полза на заявителя –ищец в настоящото производство  на заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 417 от ГПК за задължения , произтичащи от облигационни отношения , породени от договор за потребителски кредит № *** , сключен на 11.07.2018 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК  „ ЕАД в качеството на кредитор и З.И.А. с ЕГН **********   в качеството на кредитополучател .

Длъжникът не е изплатил нито една от предвидените в погасителния план вноски.

На 15.08.2018 г. е настъпил крайният срок за издължаване на кредита .

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от назначения особен представител на ответника –адвокат Г.Н. *** .

На първо място са оспорени автентичността на положения подпис за клиент на договора за кредит  и в застрахователна полица № *** , по която ответникът З.И.А. има качеството на застрахован  и средствата по застраховката са включени в размера на предоставения кредит .

Излага още ,че не са ангажирани доказателства за предоставяне на сумата по кредита .

Възразява за недействителност на договора за кредит.

Излага ,че съгласно  изискванията чл. 11 , ал. 1 , т. 12 Закона за потребителския кредит ,договорът за кредит не да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска , показваща погасяването на главницата , лихвата ,изчислена на база лихвения процент  и когато е приложимо допълнителните разходи .

Добричкият районен съд ,  като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

По подадено заявление от „ТИ БИ АЙ БАНК  „ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу З.И.А.  е образувано ч. гр.д. №2215/2019 г. на Добрички районен съд  .

Заявлението е уважено изцяло и на основание чл. 410 от ГПК  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  с №1200/24.06.2019 г.  за следните суми :

-326.48 лева- неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***/11.07.2018 г. ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 10.05.2019 г. до окончателното изплащане ;

-6.41 лева –договорна лихва за периода 15.08.2018 г. – 15.11.2018 г. ;

-34.39 лева-обезщетение за забава за периода 15.08.2018 г. – 15.04.2019 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 , ал. 5 от ГПК .

Съдът е указал на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок , като довнесе дължимата държавна такса . В дадения едномесечен срок е депозирана исковата молба  по настоящото дело  , поради което е допустима и подлежи на преценка по основателност .

Източник на вземането е договор за потребителски кредит №  ***/11.07.2018 г.,  неразделна част от който е погасителен план , в който подробно са описани падежите на дължимите вноски , сумите по вноските  .

Вещото лице М.С. установява в заключението си по назначената съдебно-графическа експертиза ,че подписът за потребител в договар за кредит и положения в застрахователна полица № *** по застрахователна програма „защита Живот/безработица / хоспитализация“ са изпълнени от З.И.А..Съдът кредитира заключението  , неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания .

С оглед горното следва да се приеме ,че ответницата е станала страна по сключения договор № ***/11.07.2018 г. .

Съдът приема,че договорът за кредит не страда от пороци , покриващи хипотезите по чл. 10 и чл. 11 , ал. 1 , т. 7-т.12 от ЗПК , визирани в чл. 22 от ЗПК , респективно е действителен такъв.Сключен е в писмен вид , по ясен  и разбираем начин, всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид и формат шрифт.

В договора ясно е посочен общият размер на кредита , начина на усвояване , начин на погасяване , посочен е фиксиран лихвен процент 9.38 %, което изключва задължението на кредитодателя да  в съглашението да инкорпорира  и методика за изчисляване на референтен лихвен процент, годишен процент на разходите по кредита 42.28 % и общата дължима сума за погасяване 332.89лева ; съдържа информция за условията за издължаване по погасителния план –размера ,броя  и датите на плащане на погасителните вноски .

С оглед изложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит  следва да се приеме,че са спазени изискванията на Закона за потребителския кредит   и договорът не е недействителен поради нарушаване разпоредбите на ЗПК .

Вещото лице  Е.Й. установява в заключението си по назначената по  съдебно-счетоводна експертиза  следното:

На 11.07.2018г. ищцовото дружество е превело заемната сума по сметка на ответника с банково бордеро № ***/11.07.2018г. в размер на 326.48 лева с посочено основание –усвояване на кредит от *** *** , а на 22.08.2018 г. е превело по сметка на застрахователя на ЗК „Уника“ АД застрахователни вноски в размер общо 8.00 лева.

По процесния кредит към датата на подаване на заявлението в заповедното производство 10.05.2019г. са налице неплатени задължения в следните размери :326.48 лева главница ;-6.41 лева договорна лихва за периода 15.08.2018г.-15.11.2018г. и 20.20 лева – обезщетение за забава за периода 15.08.2018г. -10.05.2019г.

Заключението е неоспорено от страните и се кредитира изцяло от съда .

Застрахователната премия по договора за застраховка е включена в дължимата главница по кредита .

От изложеното следва , че ответникът има задължения към ищеца , за които по ч.гр.д. №2215/2019 г. на ДРС е издадена заповед  за изпълнение в размер на  следните суми :

-326.48 лева- неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***/11.07.2018 г. -6.41 лева –договорна лихва за периода 15.08.2018 г. – 15.11.2018 г. ;

-20.20 лева-обезщетение за забава за периода 15.08.2018 г. – 15.04.2019 г.

Претенцията за обезщетение за забава подлежи на отхвърляне за горницата над 20.20 лева до 34.39 лева .

Ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху главницата от 326.48 лева , считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК  до окончателното му погасяване .

С оглед изхода на спора на ищеца се следват сторените по делото разноски в производството по настоящото гражданско дело и в производството по ч. гр.д. № 2399/2019 г. на Добрички районен съд съразмерно с уважената част от претенциите.

В полза на „ТИ БИ АЙ БАНК  „ ЕАД следва да се присъдят разноски по гр.д. № 1176 / 2020 г. на ДРС в размер на 72.14 лева държавна такса , 288.41 лева възнаграждение за особен представител  , 384.54 лева хонорари вещи лица и 96.14 лева юрисконсултско възнаграждение .

От направените в заповедното производство разноски от  „ТИ БИ АЙ БАНК  „ ЕАД  в полза на дружество се следват 24.03 лева държавна такса и 48.07 лева  юрисконсултско възнаграждение .

Водим от горното , Добричкият районен съд

                                    Р Е Ш И  :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между„ТИ БИ АЙ БАНК  „ ЕАД град София с ЕИК ********* и З.И.А. с ЕГН **********  , че З.И.А. с ЕГН **********   дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК  „ ЕАД град София с ЕИК ********* по заповед за изпълнение на парично задължение №1200/24.06.2019 г.  , издадена по ч. гр.д. № 2215/2019 г. на Добрички районен съд   следните суми :

-326.48 лева- неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***/11.07.2018 г. ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 10.05.2019 г. до окончателното изплащане ;

-6.41 лева –договорна лихва за периода 15.08.2018 г. – 15.11.2018 г. ;

-20.20лева-обезщетение за забава за периода 15.08.2018 г. – 15.04.2019 г. като отхвърля иска за горницата над 20.20 лева до 34.39 лева .

ОСЪЖДА З.И.А. с ЕГН **********    да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК  „ ЕАД град София с ЕИК ********* разноски  в производството по гр.д. № 1176 / 2020 г. на Добрички районен съд  в размер на 72.14 лева държавна такса , 288.41 лева възнаграждение за особен представител  , 384.54 лева хонорари вещи лица и 96.14 лева юрисконсултско възнаграждение .

ОСЪЖДА З.И.А. с ЕГН **********    да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК  „ ЕАД град София с ЕИК ********* разноски в производството по ч. гр.д. № 2215/2019 г. по описа на Добрички районен съд в размер на 24.03 лева държавна такса и 48.07 лева  юрисконсултско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .

       

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :