Определение по дело №624/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 2530/08.06.2012 год., постановена по н.о.х.д. № 273/2010 год. на Разложкия районен съд, подсъдимият С. М. М. е признат за виновен в това, че на 04.10.2009 год. в с. Ф., О. Б., оБ. Б., след 22.00 часа, нанесъл удар с дърво в областта на главата на М. М. М. от същото С. с което му причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в лекостепенна съчетана черепномозъчна травма – мозъчно сътресение с контузия в дясната теменно срединна област на главата – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание цитирания законов текст му е наложено наказание „пробация, включваща следните пробационни мерки:

- “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 12 /дванадесет/ месеца с периодичност три пъти седмично;

- “задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Със същата присъда М. и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.12. ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Отделно от това подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец М. сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща еквивалент на претърпените от последния неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях, считано от 04.10.2009 год. до окончателното им изплащане. В частта над уважения размер, предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен. М. е осъден заплати в полза на съда сторените разноски в размер на 3 254,14 лева, както и 120 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Посочената присъда е атакувана в законния срок от защитника на подсъдимия, който я счита за неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В пледоариите пред въззивната инстанция беше уточнено, че съдът недопустимо е постановил осъждане на М. за престъпление от частен характер, тъй като искане по реда на чл.287, ал.5 от НПК не е направено от прокурора или частния обвинител до приключване на съдебното следствие. Без основание не е приложен и института на реторсията, защото съдът е констатирал, че подсъдим и пострадал са си нанесли взаимно едни и същи леки телесни повреди. Освен това е завишен размера на уважения граждански иск, който не отговаря на критериите за справедливост и съпричиняването от страна на пострадалия.

Въззивна жалба е депозирана и от частния обвинител и граждански ищец, който счита, че неправилно М. е бил оправдан по чл.12. ал.2 от НК, както и че наложеното му наказание „пробация” не е адекватно на извършеното, което изисква по-тежкото от алтернативно предвидените наказания, а именно „лишаване от свобода”, което да се изтърпи ефективно. Отделно от това размера на уважения граждански иск не отговаря на действително претърпените от пострадалия болки и страдания, поради което се иска уважаването на претенцията в нейната цялост.

Протест е депозиран и от Р. П. – Р., която счита, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.12. ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова в този смисъл. Представителят на О. П. – Б. поддържа протеста като анализира показанията на разпитаните свидетели и заключава, че на база представените съдебно-М. експертизи е налице възможност за признаване на подсъдимия за виновен по първоначалното му обвинение.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият С. М. на инкриминираната дата – 04.10.2009 година вечерта, в заведението на свидетеля Н. Н. в центъра на село Ф., О. Б., заедно с приятели, употребявали алкохол. Компания му правели свидетелите А. К. и Ю. А. Ю. В същото заведение се намирали и свидетелите Е. /Ф./ М., Ю. Ю. Я. и Ф. Т.. Под въздействие на значителното количество алкохол, което на практика всичките били употребили, между тях възникнал скандал, довел до взаимни обиди и размяна на удари. Собственикът на заведението Н. Н. ги изгонил да се разправят навън, където свадата продължила. Подсъдимият М. се спречкал директно с Ф. М. като се блъскали, дърпали и удряли взаимно. По време на сблъсъка в заведението и отвън него, на С. М. е бил нанесен удар в областта на главата, причинил му разкъсно контузна в челно теменната област. Съобразно правомощията си за установяване на нови фактически положения, въззивната инстанция намира, че от събрания по делото доказателствен материал, се налага тази корекция на възприетата от първата инстанция фактическа обстановка. В същото време родителите на М. – пострадалия по делото М. М. и майка му Ф. М., от двора на къщата си, намираща се недалече от мястото на сбиването, чули разправията и познали гласа на сина си. Веднага се отправили натам и като пристигнали разтървали биещите и повели с тях сина си да се прибират. Подсъдимият и свидетелите А. К. и Ю. Я. тръгнали след тях като първият на висок глас призовавал Ф. М. да се разберат по мъжки. Под давление на родителите си Ф. се прибрал в къщата им, а тримата останали отвън като С. М. продължил да вика и да призовава да излезе, за да се разберат. Тримата отвън започнали да хвърлят камъни по прозорците на приземния етаж на къщата и счупили няколко от тях. Това принудило М. М. да излезе на двора, след което се отправил към тях, за да спре случващото се. Когато се приближил до тях, подсъдимият, който държал в ръката си дърво, му нанесъл удар в областта на главата, от който М. паднал на земята. Били му нанесени и други удари в областта на горната половина на тялото, след което М. и другите двама свидетели си тръгнали. Излезлите близки на пострадалия го заварили в безпомощно състояние и окървавен, след което веднага го завели за оказване на медицинска помощ. В Б. М. престоял девет дни, след което бил изписан с продължаване на лечението в домашни условия. Близките му позвънили и на спешния телефон, уведомявайки полицията за инцидента. На място пристигнали за проверка на случая полицейските служители Д., Е. и М.. Те установили, че пострадалият М. е бил закаран в Б.. Полицаите М. и Е. възприели и счупените стъкла на къщата, за което уведомили и колегата си Е.. Тримата полицай възприели и подсъдимия, който имал кръв по главата си, което ги принудило преди завеждането му в полицейското управление да го заведат на лекар. Пред тях С. М. заявил, че не знае кой го е ударил, а скандала станал в заведението. Друга информация към този момент не постъпила и от свидетелите А. К. и Ю. Я.. На практика веднага след инцидента М. е прегледан от Д. А. Ф., която констатирала, че нараняването му по главата е повърхностно. Пред нея той е заявил, че не желае да се преглежда, но когато му било обяснено, че алтернативата е престой в ареста, той се съгласил да отида в болницата.

По делото са назначени множество съдебно-М. експертизи, което определено не е било нужно за изясняването му от обективна страна.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза на Д. Г. е, че на М. М. са били причинени закрита черепно-мозъчна травма, натъртване, оток и охлузване в дясната теменна област на главата, натъртване и оток в дясната гръдна половина, натъртване и охлузване в областта на гърба и на дясна предмишница. Според него контузията на мозъка и травматичния кръвоизлив под меките мозъчни обвивки представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота. За оценката си лекарят се е позовал на приложените М. документи.

Според изпълнената от Д. Б. съдебно-медицинска експертиза спрямо подсъдимия С. М. му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установена е една контузно разкъсна рана в челна париетелна област на главата, която вероятно е получена от удар с или върху твърд тъп предмет. След първоначалното зашеметяване по думите му, е могъл да извършва активни действия.

Комплексната психиатрично-психологическа експертиза, изпълнена от Д. С. и клиничния психолог В. М., е заключила, че М. е психично здрав, разбирал е смисъла и значението на това което е вършил към инкриминираната дата, и е могъл да ръководи постъпките си. Липсват каквито и да било основания, за да се счете, че е действал в състояние на физиологичен афект, независимо от това, че преди деянието е бил напрегнат, ядосан и раздразнен.

Заключението по съдебно-медицинската експертиза, изпълнена от невролога Д. М. П., на практика потвърждава извода по предходната експертиза.

Според Д. П. И., експерт по поредната съдебно-медицинска експертиза, на пострадалият М. са били причинени потвърдените и в предходните лекарски заключения увреждания, наличната травмена епилепсия не може да бъде излекувана, а изследваното лекарство е експериментално и в стадий на клинично изследване като антиепилептичен препарат. Независимо от това лекарят е посочил, че данни за епилептични прояви са извеждат само от казаното от пострадалия, неговата съпруга и дъщеря му.

Поредната съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от Д. О. К. като началник на „ХО” в болницата в П., заключава, че от представените рентгенографии на М. няма данни за счупвания на сниманите ребра от гръдния кош.

В изпълнение на поставените им задачи, лекарите Г. и С. в заключението си по комплексната съдебно-медицинска експертиза, са изследвали на практика цялата налична медицинска документация по делото, включително и справки за начина на процедиране в диагностичната дейност на М. – Р.. Двамата експерти са категорични, че от събраните данни категорично се изключва на пострадалият М. М. да са били причинени черепно-мозъчна травма, гръдно-коремна травма и травма на опорно-двигателния апарат. От лекуващите лекари са игнорирани данните за наличен пред инцидента дискоординационен синдром с преходни церебранли исхемични пристъпи със силен световъртеж и загуба на равновесие, което напълно обяснява наличието на установената неврологична симптоматика. За възприетата от предходни експерти мозъчна контузия не може да се съди и от нецентрофугирания кървав ликвор, защото на практика не е спазена поради технически възможности стандартната за случая процедура. Затова и неоснователно е прието наличието на травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Изтъкнати са и множество нарушения П. попълването на медицинските документи, което според тях е повод за проверка на съответните лекари. Независимо, че П. спазване на изискванията към документацията, може да се заключи, че на М. са били причинени само охлузвания и оток на главата, не може да се изключи и наличието на контузия, оток и охлузване в дясната теменна област на главата, натъртване и оток в дясната гръдна половина, натъртване и охлузване в областта на гърба и на дясна предмишница. Категорично изключват възможността от деянието да са причинени за в бъдеще епилептични прояви на пострадалия, които да са в причинно следствена връзка с него. Тези разсъждения свързват с наличието на обремененост в миналото и липса на епилептични прояви, възприети само от М. и негови близки. Затова и в неговата проверена рецептурна книжка е отразен кратък период на лечение със съответни противоепилептични препарати, П. положение, че за овладяване на заболяването е необходимо да са изминали най-малко три години без болестни поряви. В подкрепа на заключението си Д. Г. е изтъкнал в съдебно заседание, че нито от рентгенографията на глава се установяват счупени черепни кости, нито от томографското изследване се установява, че има мекотъканни увреждания в резултат на кръвоизлив в мозъка.

Независимо от изключително подробната и ясна за възприемане от лаици предходна съдебно-медицинска експертиза, на практика без нужда е назначена нова комплексна съдебно-медицинска такава, изпълнена от Д. С. и Д. М.. Внимателният й прочит практически потвърждава заключенията, направени преди това от колегите им Г. и С..

Без никаква нужда е назначена и последната по делото съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от Д. П., който П. изследване на рентгенографиите и томографското изследване на пострадалия М., без колебание е заключил, че липсват данни за травматични изменения на костните структури на гръдния кош, както и косвени белези за преживяна травма на белодробните структури. Няма данни за травматични или други патологични промени от компютърно-томографските изследвания на главата на М. М..

Според въззивната инстанция именно тази фактическа обстановка намира своето потвърждение в събрания по делото доказателствен материал. П. излагане на възприетите факти РРС е приел, че пострадал и подсъдим взаимно са си нанесли по един удар в главата с дърво, което обаче не се подкрепя от внимателния прочит и преценка за достоверност на разпитаните свидетели, а и на относимите писмени доказателства. Свидетелите М. М., Ф. М. и Ф. М. са категорични, че техният близък не е носил дърво в ръцете си и е излязъл пред къщата си, за да преустанови хвърлянето на камъни по прозорците на къщата им. Противното твърдят само подсъдимият и неговите придружители К. и Я.. Без отговор обаче остава въпроса защо не са реагирали въобще, П. положение, че пострадалият, който е по-възрастен от тях, ги е приближил с дърво, още повече, че са имали основания да се притесняват. Напротив, двамата са се отдръпнали, очевидно не искайки разправа с него, оставяйки С. М. сам да прецени какво да прави. Затова и няма данни за намеса от тяхна страна, което би било логична последица П. нападение от страна на пострадалия срещу тримата. А и абсолютно необяснимо остава как подсъдим и пострадал са си нанесли последователно удари по главата с дърво, след като е нормално този който бъде ударен пръв, да не бъде в състояние да отвърне веднага. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че ако М. е бил тръгнал да се саморазправя с тях, най-вероятно е щял да бъде подкрепен и от сина си, П. наличното неравенство на силите. Затова и БлОС не намира никакво основания да приеме, че на подсъдимият е била причинена каквато и да било телесна повреда от страна на М.. А това, че е бил наранен, е безспорен факт, без обективно да може да се посочи от кого и къде. Затова П. първоначалния разпит от пристигналите на място полицейски служители, М. е заявил, че е имало сбиване в заведението и не знае кой го е ударил. Междувпрочем нищо различно пред полицаите не са заявили и другите двама свидетели, които са били с него, което е нелогично и житейски нереалистично, П. положение, че така биха могли да защитят и собственото си поведение, свързано с хвърлянето на камъни по прозорците на пострадалия, П. положение, че той в действителност ги е нападнал с дърво в ръцете и е ударил по главата единия от тях. За достоверността на възприетото от настоящата С. инстанция допринасят освен пострадалия и неговите близки, така и показанията на полицейските служители, възприели счупените стъкла в къщата на М.. По този начин, макар и косвено се потвърждава изнесеното от пострадалите, според които излизането на М. от къщата е било провокирано от хвърлянето на камъни и чупенето на прозорци. Свидетелите Я. и Т. не допринасят съществено за установяване на обективната истина, защото са били в значителна степен повлияни от изпития алкохол и защото веднага след инцидента пред заведението са си тръгнали. Както те, така и останалите свидетели, установят развитието на събитията след инцидента и нямат съществено значение за установяване на възприетата фактическа обстановка.

Що се касае до вида на причиненото на пострадалия увреждане, проверяващата инстанция се солидаризира с изводите на РРС. Категорично следва да се даде вяра на двете комплексни експертизи, които пространно и на база на ясни и проверими данни, са заключили, че причиненото на пострадалия е временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В подкрепа на поддържаното от прокуратурата и частния обвинител е само заключението на Д. Г., което е на база М. документи, които в една част бяха аргументирано оспорени от останалите експерти. Не само поради броя и квалификацията на експертите от комплексните експертизи, а и по избрания от тях подход стъпка по стъпка да проследят известните факти, за да заключат какъв е действителния резултат, следва да се даде вяра на техните заключения. А и Д. Г. въобще не е обсъждал изтъкнатото от тях по повод предишни заболявания на пострадалия и начин на провеждане на изследванията, които ги компрометират. Липсват освен това и основания да се приеме, че е налице друг вид средна телесна повреда на М. с оглед безпротиворечивите и напълно еднопосочни заключения на лекарите, произнесли се по представените рентгенографии и томографски изследвания.

Затова и напълно основателно Районният съд в крайна сметка е заключил, че с поведението си от обективна и субективна страна, на инкриминираните дата и място, подсъдимият М. е запълнил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Изложените разсъждения за елементите от обективната и субективната страна на състава на разглежданото престъпление се споделят и от въззивната инстанция, която не намира за нужно да ги приповтаря. Основен акцент във възраженията на подсъдимия е липсата на предпоставките по чл.287, ал.5 от НПК, за да е допустимо постановяване на осъдителна присъда за престъпление, което се преследва по частен ред. Законовата разпоредба, според защитника му, ограничава дадената възможност за прокурора и частния обвинител, но до приключване на съдебното следствие. След това би следвало съдът да оправдае дееца за престъплението от общ характер, без въобще да се произнася за евентуалното наличие на такова от частен порядък. С този извод въззивната инстанция не се съгласява. На първо място, както прокурорът, така и частният обвинител, до последно са поддържали пред първата /а и пред БлОС/ инстанция, че причинената от М. телесна повреда е средна, а не лека. В този смисъл е налице воля от тяхна страна деецът да бъде осъден за извършеното от него на инкриминираните дата и място спрямо пострадалия, без значение каква е възприетата от съда правна квалификация. На второ място, нелогично би било с оглед позициите им, те да заявят в хода на съдебното следствие, че въпреки, че поддържат първоначалното обвинение, са склонни подсъдимият да бъде признат за виновен и в причиняването на лека телесна повреда. На трето място, за вярното и точно тълкуване на една законова разпоредба следва да се съди „не само съобразно буквата, а и според духа на закона”, което е в съзвучие с горните предпоставки. В този смисъл е и решение № 182/30.03.2010 год. по н.д. № 70/2010 год. на II н.о. на ВКС.

Според възприетата от съда фактическа обстановка безспорно липсват предпоставките на реторсията, защото пострадалият не е отвърнал на дееца веднага с причиняването на същата по вид телесна повреда. Иначе е основателно възражението на подсъдимия, че без отговор е останал въпроса на първа инстанция за приложението на чл.130, ал.3 от НК, изхождайки от приетото за установено.

По отношение на наказателната съдба на дееца, съдът намира, че П. отмерване на конкретното по вид и размер наказание за извършеното, не са нарушени изискванията на чл.54 от НК. На база съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът е приел обосновано, че адекватна на степента на обществена опасност на дееца е втората алтернатива, посочена в чл130, ал.1 от НК. Според жалбата на пострадалия тя е избрана само заради миналото осъждане на М. и невъзможността за приложение на института на условното осъждане П. налагане на „лишаване от свобода”. Това не е вярно, защото за предходното си деяние той е осъден на „глоба”, което съгласно чл.66, ал.1 от НК не изключва отлагане на изтърпяването на последващо наказание „лишаване от свобода”. По тези съображения и изхождайки от целите на наказанието, заложени в чл.36 от НК, съдът намира, че определената „пробация, включваща следните пробационни мерки - “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 12 /дванадесет/ месеца с периодичност три пъти седмично и “задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 12 /дванадесет/ месеца, е в състояние да ги реализира. Степента на обществена опасност на дееца не е висока и за неговото поправяне и превъзпитание, както и за въздържане от подобни прояви, е достатъчно определеното му наказание. От значение в тази насока е и обстоятелството, че за извършване на престъплението М. е бил провокиран от свада с участието на сина на пострадалия малко преди това.

Корекция не следва да търпи и размера на определения от първата инстанция граждански иск за претърпени от престъплението неимуществени вреди. Изхождайки от обективните данни за причиненото на пострадалия, основно на база двете комплексни съдебно-М. експертизи, проверяващата инстанция намира, че липсват основания както за завишаване на гражданската отговорност, така и за нейното намаляване. Сумата от 3 000 /три хиляди/ лева е определена съобразно критерия справедливост и отчита не само причинените на пострадалия увреждания, а и причините, поради които се е стигнало до това. Съобразно правилата на НПК сторените по делото разноски са възложени в тежест на признатия за виновен подсъдим, който следва да заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Пропуска да се присъди и държавната такса от 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист може да бъде отстранен от първата инстанция по реда на чл.306 от НПК след връщане на делото.

По изложените съображения, на основание чл.338 от НПК, Благоевградският окръжен съд, в настоящият му състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2530/08.06.2012 год., постановена по н.о.х.д. № 273/2010 год. на Разложкия районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.