№ 437
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора В. Р. А.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20241100603229 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.327 и сл. вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
С Определение от 13.05.2024г. по нчд №3739/2024гна СРС, НО, 132 състав на
основание чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание
на З. С. К. измежду наказанията по нохд №13361/2023г и нохд № 10134/2022г и двете
по описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една години.
На основание чл.24 от НК така определено едно общо най-тежко наказание
съдът е увеличил с три месеца, като определеното общо и увеличено най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и три т месеца, е
постановено да бъде изтърпяно от К. при първоначален строг режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание
е приспаднато изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността.
На основание чл.59 от НК при изтърпяване на определеното едно общо най-
тежко наказание са приспаднати и периодите, през които К. е бил задържан по делата,
включени в съвкупността – по ЗМВР и НПК.
Срещу определението, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от
осъдения З. К. чрез защитата му с искане за изменението му относно прилагането на
чл.24 от НК, тъй като се твърди , че определеното общо най-тежко наказание би
1
осъществило в достатъчна степен целите на наказанието ,съгласно чл.36 от НК.
Посочва се също , че самото наложено наказание се явява значително. Според
защитата при прилагане на члл.24 от НК районният съд не е взел предвид
обстоятелствата, че повечето осъдителни актове са постановени чрез постигане на
споразумения, което налага извод за добросъвестно процесуално поведение на
осъдения. Сочи се , че престъпленията , за които е осъден К. са единствено за кражби
на битови стоки на не висока стойност .Поведението на осъденият дава основание да
се счита, че същият се разкаял и възнамерява да води обществено съобразен начин на
живот, тъй като е понесъл сериозна част от наказанията е безпредметно да бъде
завишавано наказанието му Защитата намира, че постановеното определение влиза в
противоречие с Тълкувателно решение № 3/2009г. на ВКС, което задължава
съдилищата при определяне на общо наказание да съблюдават най-благоприятното за
осъдения. Защитата възразява и срещу приложението на чл.57, ал.1р т.2, б.“б“ от
ЗИНЗС като сочи, че К. е изтърпя голяма част от наказанието и не е с висока степен на
обществена опасност.
След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, е
постъпила и жалба от осъдения К., с която се иска отмяна на определението, с което е
завишено определеното общо наказание. Осъденият счита за неправилни възприетите
от съда като основание за приложението на чл.24 от НК преходни осъждания.
Определеното общо наказание касае две осъждания по одобрени от съда
споразумения.
В съдебно заседание защитата поддържа жалбата с изложените в нея
съображения и иска отмяна на определението на СРС по отношение на прилагането
начл.24 от НК.
Осъденият поддържа защитата. Иска от съда отмяна на чл24 от НК.
Софийски градски съд, след като съобрази искането, направено в жалбите‚
както и становището на страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира,
че не са налице основания за неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК намира, че постановеното определение
следва да бъде потвърдено поради следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с изискванията на
чл.23 - чл.25 от НК е определил между кои от осъжданията на осъденото лице са
налице условията за определяне на общо наказание, като правилно е приложен
материалния закон относно определянето на най-тежкото наказание в съответната
група. Видно от справката за съдимост с дата 27.03.2024г на осъдения К. се
установява, че по отношение на същия са постановени общо тридесет и един съдебни
акта, с които е бил признат за виновен и са му наложени наказания за извършени
2
престъпления от общ характер
Преди да постанови своето определение районният съд е изяснил актуалните
осъждания и изтърпените до момента наказания от К., както е преценил същите с
оглед най-благоприятния за групиране начин на наложените наказания и формирал
измежду тях група / по нохд № 13361/2022г и по нохд № 10134/2023г/, определил е
едно общо най-тежко наказание измежду наложените наказание. като е констатирал, че
по отношение на тях са налице основанията на чл.25, ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК, а
именно по всяко едно от горепосочените наказателни производства деянията са
извършени преди по което и да е от тях да има влязъл в сила съдебен акт, с който К. да
е признат за виновен и осъден. Последното деяние е извършено в периода 21.12.2021
по нохд № 10134/2022г. на СРС, като първата влязла в сила присъда е тази по същото
нохд № 10134/2022г. на СРС на 19.09.2022г., поради което измежду наложените
наказания на К. по гореизброените наказателни производства е определено едно общо
най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година / по
нохд 13361/2023га СРС/. Правилно районният съд е преценил, че в случая, предвид
предходните осъждания на К. не е приложим чл.66 от НК.
Първата инстанция съобразявайки съдебното минало на осъдения е приел, че
по отношение на определеното общо най-тежко наказания на осъдения по посочените
производства следва да бъде приложен чл.24 от НК и е увеличил общото наказание с
три месеца.
По същество с жалбите се оспорва прилагането на чл.24 от НК, като се
твърди, че същото е немотивирано. Настоящата инстанция намира, че районният съд в
своето определение конкретно се е обосновал по отношение на увеличаване на
наказанията, като е посочил, че е налице еднотипност на престъпните деяния, за които
К. е осъден и кратния период на тяхното извършване. Първата инстанция е
дефинирала и причината, поради което е увеличила общото наказанието, определено
измежду наказанията по нохд №13361/2023г и нохд № 10134/2022г., многобройните
осъждания на К., кито въпреки наложените му наказание не е променил изградените
си трайни престъпни навици т.е. предходните осъждания в не са постигнали целите ,
посочени в закона по отношение на него. Съдът е съобрази, че въпреки това в случай
са групирани само две от осъжданията и в тази връзка правилно и обосновано е
увеличил размера на определеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ на Караметев с три месеца, което е справедливо и целесъобразно.
Този състав намира, че следва да посочи, че действително по отношение на
К. са групирани наказания само по две наказания, но не може по никакъв начин да
бъде пренебрегнат факта на мъжеството предходни осъждания, , обективиращ
упоритата престъпна деятелност на осъденото лице и очевидно му нежелание да се
съобразява с установения в страната ред и въздържа от извършване на противоправни
3
прояви. Изложеното наред с обстоятелството, че предходните наказание, наложени на
К., не са постигнали целите си, са мотивирали първата инстанция да приеме, че е
необходимо увеличаване на общото най-тежко наказание и в формираната група. В
съответствие с ЗИНЗС на основание чл.57, ал.1 т.3 съдът е първоначален „строг“
режим за изтърпяване на наказанието.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал от така увеличеното
общо най-тежко наказание на К., изтърпяната част от наказанията, включени в
съвкупността , както и времето , през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР,
с постановление на прокурор, с мярка за неотклонение „ Задържане под стража“ или „
домашен арест“
Искането на защитата за отмяна на определението на СРС в частта му, с която
на основание чл.24 от НК е увеличено определеното общи най-тежки наказание на К. е
неоснователно. Смисълът на разпоредбата на чл.24 от НК е да компенсира отчасти
благоприятните последици, настъпващи за осъденото лице от групиране на множество
наказания, постановени по различни наказателни производства, чрез увеличаване на
определеното общо наказание. В този смисъл при преценка приложимостта на чл.24 от
НК съдът е в правомощието си да съобрази конкретните данните за личността на
осъденото лице. Изводът за висока степен на обществена опасност на осъдения К. са
основани на приложената справка за съдимост. Фактът, че предходните наказание не
са постигнали своята цел, а именно да превъзпитат осъдения, са основанието за
прилагане на чл.24 от НК. Изложеното относно съдимостта на К., наред с очевидна
упоритост при извършване на противоправни деяния, налагат еднозначно заключения
и у този състав на съда за правилно увеличаване на определеното едно общо най-тежко
наказания на осъденото лице. В този аспект доводите на защитата, че увеличеното
наказание няма да постигне целите си и че същото е завишено ,като деянията , за
които е осъден подзащитния й са с незначителна обществена опасност са
неоснователни. Многократните осъждания формират извод за значителна степен на
обществена опасност на личността на осъдения, което е именно налага и
необходимостта от увеличаване на определеното общо наказания, като е без значение
дали същите са били наложени при одобрено от съда споразумение или след
разглеждане на делото по общия ред. Редът , по които осъденият и неговия защитник
са поискали да приключат водените наказателни производства срещу К. е довело да
договаряне с представителите на обвинението за размера на наложените наказания,
които в всеки случай, са били по -благоприятни за дееца.
Обстоятелството, че в предложението на СРП ,внесено в СРС ,с което се
иска произнасяне по реда на чл.306 ,ал.1 т.1 от НПК, е поискано прилагане на чл.24 от
НК по отношение на общото най-тежко наказание, не изключва правомощието на съда
по преценката необходимостта от увеличаване на наказанието на основание чл.24 от
4
НК, което е било и сторено при произнасянето му с атакуваното определение.
При наличието на тези основания, правилно първата инстанция е
постановила определението си по нчд № 3739/2023г. В съответствие с изискванията на
закана е определен и първоначален „строг“ режим з0а изтърпяване на общото
наказание.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради
което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. и чл.338 от
НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.05.2024 г. по нчд № 3739/2024 г. по
описа на СРС, НО,132 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5