Номер 20701.10.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВрацаII-ри въззивен граждански състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Магдалена Б. Младенова
като разгледа докладваното от Мария Г. Аджемова-Василева Въззивно
гражданско дело № 20201400500358 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 6579/21.05.20 г. на "***" АД с ЕИК ***, със седалище
гр. ***, подадена чрез процесуален представител на дружеството юрисконсулт И. Н., срещу
решение на районен съд гр. Враца № 206/30.03.20 г. постановено по гр. дело № 4781/19 г. по
описа на същия съд, с което първостепенният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от
дружеството-въззивник установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за
установяване по отношение на ответника Х. М. Х. дължимост на вземане в размер на 699.05
лв. главница, заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумата, тъй като е погасено чрез плащане и за вземане в размер
на 114.45 лв. представляващо наказателна лихва върху главницата за периода от 01.07.18 г.
до 31.05.19 г., тъй като вземането не е доказано. И двете суми произтичат от неизпълнение
на сключен между страните договор за кредит под формата на кредитна карта "***" от
16.01.18 г. и за същите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1268/04.06.19 г. по ч. гр. дело № 2047/19 г. на районен съд гр. Враца.
В жалбата се навеждат и подобно мотивират оплаквания, че решението на
първостепенния съд е необосновано и постановено в противоречие със събраните
доказателства, доколкото според дружеството въззивник в клаузите на процесния договор за
кредит и общите условия към същия, достатъчно ясно е определен размера на лихвения
процент по кредита, а също и размерът на годишния процент на разходите по кредита.
Освен това, районен съд неправилно не се съобразил с изготвената по делото счетоводна
експертиза, която според жалбоподателя е изцяло в подкрепа на претенциите му.
Въззивникът намира, че в резултат на допуснатите от районен съд нарушения на закона,
1
направеният в съдебния акт решаващ правен извод, че договорът за потр. кредит е изцяло
недействителен, е погрешен.
При заявените оплаквания, дружеството моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на акт по същество от настоящата инстанция, с който предявените
установителни искове с правно осн. чл. 422 от ГПК бъдат уважени.
Жалбоподателят няма доказателствени искания, доколкото представените с жалбата
документи са приети като доказателства от първостепенния районен съд, моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Ответникът Х. Х., редовно уведомен, не представя отговор.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните
окръжен съд намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в
производството и имаща за предмет съдебен акт който подлежи на контрол от въззивна
инстанция.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на "***" АД к
ЕИК ***, със седалище гр. *** против ответника Х. М. Х. с ЕГН ********** от село ***, с
която са предявени против последния положителни установителени искове, с основание чл.
422 ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, с цена на главния иск /главница/ 699.05 лева,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит под
формата на револвираща международна кредитна карта "***", сключен между страните на
16.01.18 г. и предоставен кредитен лимит и обусловен иск за лихва в размер на 114.45 лв.
дължима съгласно чл. 7, т. и т. 8 от Договора и т.11.1 от раздел ХІ на ОУ, за периода от
01.07.18 г. до 31.05.19 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №1268/04.06.19 г. по гр. д. № 2047/19 г. по описа на районен
съд гр. Враца.
Ищецът твърди в исковата си молба, че сключил с ответника посочения по-горе
договор за издаване на револвираща междуранорда кредитна карта *** и предоставяне на
кредитен лимит, по който ищецът се явявал кредитор, а ответника-длъжник. Параметрите на
договора са описани в исковата молба. Ищецът-кредитор изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като предал на 26.01.18 г. на ответника кредитна карта, заедно
с плик, в който е ПИН кода за картата, като от този момент кредитния лимит по картата бил
на негово разположение. Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите
2
договорни задължения и не погасявал редовно дължимите вноски, договорът бил прекратен
автоматично съгласно договореното между страните. С оглед на изложеното, ищецът
инициирал заповедно производство пред районен съд гр. Враца с правно осн. чл. 410 от
ГПК, образувано било ч. гр. д. № 2047/19 г. и издадена заповед за изпълнение №
1268/04.06.19 г. Заповедта била връчена на длъжника при предпоставките на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, при което дружеството заявител предявило настоящия положителен установителен
иск, с правно основание 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземането си срещу
длъжника по процесния Договор за револвираща кредитна карта.
Ответника не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
За да реши спора, районният съд е събрал всички допустими, относими и
необходими доказателства, представени по делото и въз основа на тях, отделяйки спорното
от безспорното, е изяснил и установил изцяло и правилно фактическата обстановка по
делото. Изложените факти и обстоятелства в исковата молба, касаещи сключения Договор,
неговите параметри и размера на заплатената от ответника Х. сума в изпълнение на
процесния договор, се установяват от събраните по делото писмени доказателства и
екскпертиза. Всички фактически и правни изводи на районния съд са обосновани и се
споделят изцяло от настоящия въззивен съдебен състав, включително и решаващият правен
извод, че договорът е недействителен в хипотезата на чл. 22 от ЗПК, тъй като е сключен в
нарушение императивните норми на ЗПК, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. На основание чл. 272 от ГПК в тази връзка окръжен съд препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
В допълнение към изложеното от районен съд, окръжен съд намира, че следва да
добави от правна страна следното: В настоящия казус, във вр. с представения писмен
договор от 16.01.18 г., съдът е служебно е задължен да се произнесе по действителността на
договора за наличие на евентуално противоречие със ЗПК. Изхождайки от предмета на
договора – предоставяне на кредит под формата на овърдрафт, както и страните по него –
юридическо лице банкова институция и ответникът – физическо лице, което при сключване
на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, изводът, който
се налага е, че договорът има характеристиките на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което и при решаване на настоящия спор приложение
следва да намерят правилата на действащия ЗПК, в глава трета, от който са уредени
изискванията за форма и съдържание.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9, т. 11 и
12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ясна и лесно разбираема
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ точни данни за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
3
погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете
и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора
за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит. Според окръжен съд, без значение дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив, в казуса е променлив, следва в договора за кредит да се посочени
условията /начините/ за прилагането му или поне от цялостното съдържание на договора и
погасителния план към него да може непротиворечиво, без съмнение и ясно да се изведе
какъв е начинът на начисляване на лихвения процент съобразно главницата по договора.
Изложените законови изисквания не се изпълнени в казуса. По делото няма яснота относно
размера и формирането на лихвения процент и годишния процент на разходите. В
конкретния случай, по делото изобщо не е представен придружаващ договора от 16.01.18 г.
погасителен план, а от съдържанието на договора и ОУ на дружеството ищец за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти, е неясно какви са и по какъв
начин се формират посочените по-горе параметри на договора.
С оглед на изложеното, тъй като ответника Х. има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, процесният договор от 16.01.18 г. г. е сключен в нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗПК, тъй като няма изискуемо по закон съдържание – липсва
информация относно това с всяка отделна вноска, каква част от задължението за главница,
лихви и други разходи се погасява, т. е. липсва разбивка какво включва всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, а също и другите разходи. Липсата на тази информация води до неяснота за това се
е формирала исковата сума от 813.50 лв., също и дали посоченият в договора размер на ГПР
по кредита в размер на 12.69% включва /изразява/ общите разходи по кредита настоящи и
бъдещи по смисъла на чл. 19 от ЗПК.
Изложеното води до извод за недействителност на процесния договор, по аргумент
от текста на чл. 22 от ЗПК и за приложение на чл. 23 от ЗПК, съгласно който когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност и не дължи лихва и други разходи по кредита. Но доколкото приетата от
районен съд и неоспорена от страните счетоводна експертиза установява, че по сметката на
"***" АД, към 24.07.18 г., за покриване задълженията по процесния договор е постъпила
общо сумата 960 лв., правилно първостепенният съд е отхвърлил изцяло предявените
искове.
В заключение, тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първостепенния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
4
При изхода от спора, на дружеството жалбоподател не следва да се присъждат
съдебни разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 206/30.03.20 г. постановено
по гр. дело № 4781//19 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5