№ 20
гр. К. , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и пети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Гражданско дело №
20205100100151 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от
ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Е.А. Х., чрез представителя си по
пълномощие, твърди, че на 06.09.2018 г., около 15.30 часа, с неговия приятел
Т.Б. минавали през пешеходния въжен мост над река В., свързващ селата Д. и
К. в община К.. На около 30 метра от началото на моста, от страната на село
Д., внезапно се счупили изгнили дървени части от пътната конструкция на
моста, като изведнъж пропаднала цялата дъсчена настилка в тази част.
Ищецът паднал по корем в калното корито на реката от 10 метра височина,
като след удара загубил съзнание. След като дошъл на себе си изпитал болка
по цялото тяло и не можел да се раздвижи, да диша и да говори. С огромни
усилия успял да се обади по телефона и малко след това дядо му дошъл и го
закарал в болницата в гр. З., а ищецът бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Ат.
Д.” в гр. К.. Установило се, че вследствие на инцидента, ищецът имал
причинено компресионно счупване на тялото, на десния поясен прешлен,
счупване на кръстеца, счупване на граховидната кост на дясната гривнена
става, счупване на скочната кост на дясната глезена става, като тези
увреждания били получени при контакта на тялото му върху каменното
корито на река В.. По случая в Районна прокуратура – М. било образувано
1
досъдебно производство №*00/2018 г. по описа на РУ – К., прокурорска
преписка № 839/2018 г. по описа на РП – М., за престъпление по чл. 134, ал. 1,
т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. С постановление на
прокурор от РП – М. досъдебно производство №100/2018 г. било прекратено,
тъй като в хода на разследването не е установено конкретно длъжностно
лице, което да е извършило виновно деяние с действие или бездействие.
Безспорно било установено по делото, че към 06.09.2018 година мостовото
съоръжение не е поддържано в състояние, осигуряващо безопасно
преминаване по него, без риск за неблагоприятни последици при ползването
му. Не е било обезопасено и забранено преминаването на хора през моста, не
са били поставени предупредителни табели за опасност. Безспорно било
установено, че не са били предприемани необходимите дейности за
поддържането му и за безопасното ползване и осигуряване изправността на
мостовото съоръжение, от собственика му Община – К.. Установено било
бездействие на Община – К., свързано с поддръжката на общинската
инфраструктура – мостово съоръжение, въжен мост над река В., свързващ
селата К. и Д. в община К., което е в причинно – следствена връзка с
причинените на ищеца психически и телесни увреждания. Сочи се, че за това
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу
Община – К.. В резултата на бездействието на ответника на ищеца били
причинени 5 средни телесни повреди, подробно посочени в исковата молба и
описани по-горе в доклада. Тяхната съвкупност довела до обездвижване на
тялото на ищеца с корсет за няколко месеца. Преживял изключително трудно
поносими болки и страдания, свързани с обездвижването му. Нарушил се
обичайния му начин на живот, свързан с ежедневните му дейности. От
болките не е могъл да заспи повече от 10 дни. Бил прикован на леглото и не
можел да използва тоалетната при нужда, поставяли му подлога. Наред с
болката, изпитвал срам и унижение. Нарушило се психическото му здраве,
изпитвал страх и безпокойство, безнадеждност и отчаяние от неизвестността
дали би могъл да възстанови здравето си. Загубил контакти с негови близки и
приятели и изпуснал училищната подготовка за дълъг период от време.
Загубил доверието към институциите, които били виновни за неговото
състояние. Не разбирал в какво се състои неговата вина за състоянието му. В
резултата на залежаването на ищеца и обездвижването му, и третирането на
организма му срещу болката с аналгетици, ищецът е развил бъбречно -
2
каменна болест, в резултата на което е изпитвал допълнително силни болки.
Във връзка с телесните му увреждания и страдания пострадал не само
ищецът, но и цялото му семейство. Трудно се възстановявал, не можел да
ходи нормално, не можел да спортува и изпитвал болки при физически
натоварвания. Развил чувство на трайно увреден човек, макар че е само на 17
години. Поради изложеното, моли съдът да осъди ответника да му заплати
сумата от 80 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания – физически и психически, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 06.09.2018 година до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
предявения иск, като излага съображения. Претендира заплащането на
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът община К. не е подал писмен
отговор, не е взел становище, не е направил възражения и не е оспорил
истинността на представен документ. В съдебно заседание, чрез
представителя си по пълномощие, излага съображения за неоснователност на
предявения иск и моли съда да го отхвърли. При условията на евентуалност
счита иска за завишен и моли съда да го намали. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящото дело досъдебно производство
№*00/2018 г. по описа на РУ – К., ведно с наблюдателни материали по
преписка вх. № 839/2018 г. по описа на ТО – М. при РП – К., се установява, че
посоченото досъдебно производство е образувано за това, че на 06.09.2018 г.
В землището на с. Д., община К., област К., е причинена на Е.А. Х. от с. К.,
община К., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
глезенна става, довело до трайно затрудняване движението на десния крак,
поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност при експлоатация и
поддържане на пешеходен въжен мост над река В., свързващ селата Д. и К.,
община К. – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК. Установява се също така, че с постановление от
3
20.02.2020 г. На Районна прокуратура – М. е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №*00/2018 г. по описа на РУ – К.,
образувано за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ
характер. В постановлението се сочи, че в хода на разследването е установена
противоправност, изразяваща се в необезопасеност на моста, свързана с липса
на действия и мероприятия по поддръжката и обезопасяването му от страна
на община К., но не е установено кое е длъжностното лице, отговорно за
създадения риск от неблагоприятни последици при ползването на моста.
Прието е също, че липсва елемент от обективната страна на престъплението
по чл. 134, ал. 1 от НК, а именно – изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Разпитаната по делото като свидетел Н.С.Х. – майка на ищеца,
установява, че на 06.09.2018 г. дошъл Т. да вземе сина й Е. от тях, като
казали, че ще ходят до с. Д.. От с. К. до с. Д. имало изгнил мост. Установява,
че по някое време синът й Е. й се обадил по телефона и й казал, че паднали с
Т. от моста. Свидетелката разбрала по говора, че има нещо, синът й не можел
да диша, дишането му не било нормално. Тръгнала към моста и минала под
него, по реката, по камъните и видяла, че синът й и Т. били върху камъните.
Синът й бил там, не мърдал, имал силни болки и не можел да говори. Понеже
не можела сама да вдигне сина си свидетелката се обадила на своя баща,
който дошъл ведната и без да губят време ги качили и двамата заедно с баща
й в колата. Ищецът Е. имал силни болки на кръста, на ръката, на краката.
Същата вечер веднага ги закарали в гр. З. с баща й и там им направиха
изследвания. Казали им, че не са за там и веднага трябва да отидат до гр. К. с
линейката. Линейката тръгнала с Е. и Т., а свидетелката с нейния баща се
движили зад тях с кола. В „Бърза помощ” гледали сина й и казали, че десния
крак е счупен. Той имал навсякъде болки, не можел да стои седнал. Тогава му
гипсирали крака и се върнали вкъщи. Но болките продължили цяла нощ, като
на сутринта Е. казвал, че го боли кръста и пак се обадили на нейния баща и
той решил да го закарат в гр. С.. Там започнали всички процедури, казали, че
Е. има счупен прешлен на кръста и ръката е счупена, и десния крак. Синът й
лежал там една седмица. От „Бърза помощ” лекарите му сложили корсет на
кръста, да не мърда, като след това се прибрали и от лежането Е. получил
4
бъбречна криза. След един месец отново отишли със сина й в гр. С.. Е. имал
силни болки, повръщане, гадене, пикаел кръв. Тогава стоял още 10 дни в
болницата. Когато пооздравял го прибрали вкъщи. Лекарите казали, че има
камъни в бъбреците и че се е получило от падането, защото много е лежал и
не могат да се изчистят бъбреците. Е. бил обездвижен на легло 2 месеца.
Лежал само по гръб, не можел да става, не можел да мърда, слагали подлоги.
След тези два месеца имал болки и казали, че още трябва да стои с корсет и
трябва да не стои изправен, да не мърда. Състоянието му не било добро, имал
болки, не искале хора вътре. Сочи, че синът й станал нервен от случилото се,
нервирал се от малко, не искал да се вижда с приятели. Когато се усещал по-
добре излизал с приятели, но вече не било както преди. Имал проблем с
безсънието, не може да спи, някой път ставал от леглото и казвал, че не може
да спи, казвал, че не е спокоен. Твърди ,че още има болки в кръста и не му
давали да върши работа. Трудно се изправял като се мие, не искал да чете,
нервирал се, много бързо забравял. Преди не забравял така. Свидетелката
разбрала, че децата (синът й и неговия приятел Т.) са паднали, защото
дъските на моста са били изгнили и са паднали долу заедно с децата.
Свидетелката била долу върху камъните и като погледнала нагоре видяла, че
са паднали дъски – около два метра. Сочи, че на моста нямало нито табела,
нито знаци, както и че никой не е съобщавал, не ги е предупредил, че моста е
изгнил толкова. Установява,че това се случило около 15.30 часа, през деня.
Било много топло, светло, сухо време. Сочи също, че за около 10 минути
пеша се стига от тяхната къща до моста. Имало и друг път за селото по
асфалт, но по него се минавало с коли и се заобикаля. Хората от тяхното село
минавали през този мост когато ходят на джамия в с. Д.. Не са чули някой да
казва, че са изгнили дъските и че не трябва да се минава оттам. Твърди, че Е.
не помни как е паднал, бил е на земята и е изгубил съзнание. Обадил й се
когато дошъл на себе си. Свидетелства, че височината, от която е паднал
синът й е около 12 метра.
По делото е разпитан като свидетел и С.Х.Ю. – дядо на ищеца и баща на
свидетелката Н.Х., който установява, че на 06.09.2018 г. дъщеря му
(свидетелката Н.Х.) се обадила, че Е. е паднал от моста. Свидетелят отишъл с
неговата кола след около 15 минути, погледнал двете деца да не са си
глътнали езика. Погледнал моста и видял, че някъде около 2 кв.м. имало
5
паднали дъски, виждало се небето. Децата били паднали на едната страна,
дъските на другата страна. Поставил Е. легнал на задната седалка, майка му
до него, а другото момче го качил отпред в колата му. Закарал директно Е. в
болницата в гр. З., където го приели в „Бърза помощ”. Там му било казано, че
е направено каквото може, но момчетата трябва да се закарат в Окръжната
болница в гр. К.. Шофьорът с линейка и един придружител тръгнали за гр. К.,
а свидетелят с неговата кола карал след тях. Докарали ги до „Бърза помощ” в
гр. К., около 2 часа били вътре, след което им казали, че Е. има счупен крак и
го качили в отделение на 3 етаж, където му гипсирали крака. След това
свидетелят взел Е. и го прибрал у тях. На сутринта се обадила дъщеря му
(свидетелката Н.Х. ) и му казала, че Е. цяла вечер не е спал и има болки.
Свидетелят отишъл до тях, взел Е. и майка му и отишли в болницата в гр. С..
Е. бил настанен в болницата, където престоял една седмица. Сочи, че като
направили изследвания в С. се оказало, че на Е. му били счупени крака и
кръста. Направили поръчка за кръста – корсет. След като го изписали Е. бил
вече вкъщи при майка си. Свидетелят сочи, че след един месец ищецът
отново започнал да се оплаква, че не може да пикае, пикаел кръв и започнал
да пие повече вода на ден и отново го закарали в болницата в гр. С.. Там се
оказало, че имал бъбречна криза. Е. останал 10-тина дни в болницата.
Установява, че когато отишъл до моста и видях момчетата Е. биле в съзнание,
като свидетелят погледнал да види дали не си е глътнал езика. Знаел от
майката на Е., че когато е дошъл на себе си, тогава й е звъннал по телефона.
Твърди, че преди инцидента Е. биле по-добър в училище, а сега когато
контактувал с него му казвал, че учи, но забравя. Казвал му, че вечер се
събуждал и че не е както преди. Преди бил спокоен, обичал да се разхожда,
сега не обичал да се събира с компания, искал да бъде сам, самостоятелен. Е.
не можел да помага вкъщи, защото още имал болки и се оплаквал. Твърди ,че
когато Е. седне не може да се изправи изведнъж, а се изправя постепенно.
Сега бил по-агресивен, нервирал се от малко. Сочи, че този мост между с. К. и
с. Д. винаги се е използвал и свидетелят не е чувал да е бил затварян. Имало и
друг път през . Б., но се обикаляло. Ако не се използвал моста, разстоянието
между двете села било около 4-5 км., може и повече, а ако се използва моста
разстоянието между с. К. и с. Д. било около 1 км. и половина. Не е чувал
някой от община К. да се е интересувал за състоянието на Е., майка му
трябвало да каже. Установява също, че този мост винаги се е използвал
6
дотогава, като е нямало предупредителни знаци и табели. Жалба за инцидента
подал свидетелят, и се обадил на телефон 112.
От назначената по делото съдебномедицинска експертиза –
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №*5/2021 г., се устаноява,
че на Е. М. Х. е било причинено: компресионно счупване на тялото на първия
поясен прешлен, счупване на кръстеца, счупване на граховидната кост на
дясната гривнена става, счупване на скочната кост на дясната глезенна става,
които увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и добре
отговарят да са възникнали при падане от високо. Съгласно експертизата,
трайното затрудняване на движението на снагата вследствие на
компресионното счупване на първия поясен прешлен е продължило около
пет-шест месеца, през което време пострадалият е чувствал болки и
затруднение в движенията със среден интензитет. Съгласно представения по
делото амбулаторен лист, на 16.11.2018 г. Е.Х. е носил корсет, движенията му
са били в задоволителен обем. Експертизата установява също, че счупването
на кръстеца е довело до затрудняване на движението на долните крайници и
болки със среден интензитет за около два-три месеца, счупването на
граховидната кост на дясната гривнена става е довело до трайно затрудняване
на движението на дясната ръка за около един и половина-два месеца, а
счупването на скочната кост на дясната глезенна става е довело до трайно
затрудняване на движението на десния крак за около три месеца. Съгласно
представен по делото амбулаторен лист от 16.11.2018 г. движенията в десните
глезен и длан са били в добър обем. Експертизата установява, че не са налице
данни за трайни последствия от получените от Е.Х. травматични увреждания,
както и че обездвижването и приложението на болкоуспокояващи
медикаменти не са етиологичен фактор за развитието на бъбречнокаменна
болест.
От назначената по делото съдебна техническа експертиза, която не се
оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, в частност – от
констативно съобразителната й част, се установява следното: Мостовото
съоръжение – въжен мост над р. В. е изграден като пешеходна връзка между
селата К. и Д., община К.. Достъпът до съоръжението от към двете села е
осигурен по полски пътища, като от страна на с. К. непосредствено преди
моста е изградено бетоново стълбище с дължина около 15 метра.
7
Съоръжението представлява прост висящ мост с висяща носеща конструкция.
При него пътната конструкция е окачена на вертикални окачвания, а те от
своя страна на главни въжета. Монтирани са по два снопа въжета от
стоманени телове, които преминават през стоманобетоновите устои на двата
бряга на реката и са анкерирани в стоманобетонови фундаменти. Пътната
конструкция е дървена. На вертикалните стоманени окачвачи чрез планки и
болтове са захванати напречни носещи греди. Върху тях е изпълнена
конструкция от три реда надлъжни ребра, на която стъпва пътната настилка
от дъски, наковани плътно едн до друга. Парапетът е метална конструкция,
монтиран към окачваните и към дървената конструкция. Мостът е изграден на
територията на община К., не са установени документи касаещи
строителството и въвеждането в експлоатация на съоръжението.
Съоръжението е в много лошо състояние. Металната конструкция е
ръждясала.
Експертизата установява, че мостово съоръжение - въжен мост над р.
В., свързващ селата К. и Д., община К., е общинска собственост и се
стопанисва от община К., което е заявено и вписано в писмо с изх.№66-01-
74/15.10.2018г. на общинска администрация К. до началника на РУ МВР – К..
Мостът е изграден на територията на община К., област К., в началото на 70-
те години. Съгласно експертизата, в момента на инцидента на 06.09. 2018 г. и
преди него не са извършени рехабилитационни мероприятия и строително-
монтажни работи по поддръжката и ремонт на моста. Кметовете на
населените места К. и Д. не са сигнализирали кмета на община К. за нужда от
рехабилитационни мероприятия на моста, както и че той е опасен за местното
население и има необходимост от ремонт. Видно от експертизата, при
прокурорска проверка на Районна прокуратура – М. от 20.02.2020 г. e
установено, че към дата 06.09.2018 г. съоръжението е в много лошо
състояние, металната конструкция е ръждясала, носещите греди и пътната
настилка са прогнили, установени са липсващи дъски по дължината на моста,
извън тези в участъка на инцидента, липсва почти цялата дървена
конструкция в участъка между два окачвана, останали са само парчета от две
надлъжни греди и една дъска закрепена към парапета за единият си край.
Вследствие на силно прогнилия дървен материал е предизвикано счупване на
надлъжните греди в участък между две напречни греди, а оттам и пропадане
8
на цялата дървена настилка в този участък. Към дата 06.09.2018 г. мостовото
съоръжение не е поддържано в състояние, осигуряващо безопасно
преминавате по него и без риск от неблагоприятни последици при ползването
му.
Съгласно заключението на съдебната техническа експертиза,
състоянието на строежа и възникналия инцидент показват, че не са
предприемани необходимите дейности за поддържането с оглед безопасното
използване и осигуряване изправността на съоръжението към 06.09.2918 г. Не
са били взети своевременни мерки за забрана за ползването на съоръжението.
Заповед на кмета на община К. за забрана за ползване и предприемане на
действия за затваряне достъпа до съоръжението е издадена на 11.09.2018 г.,
т.е. след инцидента с Е.Х.. Съгласно експертизата, във връзка с проверка на
Районна прокуратура – М. за установяване състоянието на въжени мостове,
общинска собственост, извършена в края на 2016 г., община К. отговаря
писмено, че съоръжението е било в добро състояние и не е определен като
опасен за експлоатация.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно – психиатрична
и психологична експертиза, съгласно която Е.А. Х. страда от Травмена
церебрастения, която представлява най – леката степен на късна последица от
закрита ЧМТ (черепно-мозъчна травма), което разстройство на здравето е
временно и неопасно за живота. Съгласно експертизата, ищецът е претърпял
комоцио церебри (мозъчно сътресение с краткотрайна, частична загуба на
спомен за събития преди инцидента /ретроградна амнезия/ и пълна липса на
спомен за периода на инцидента /конградна амнезия/. Няма данни за
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието след инцидента
– ищецът не е разгърнал психоза или изразена промяна на личността по
органичен тип, не се установява тежък паметов дефицит, поведението е
адекватно, не се е наложило да се търси психиатрична помощ впоследствие.
Съгласно експертизата, въпреки доброто възстановяване все още персистират
(продължават, неотшумяват) характеристики, свързани с преживяването на
психотравма вследствие на инцидента. Те обхващат наличие на страхови
изживявания, умерено тежък депресивитет, завишена тревожност, избягващо
поведение, лесна раздразнителност, непоносимост към шум, струпване на
хора, страх от смъртта, психовегетативни прояви като нарушения на съня.
9
Експертизата приема, че претърпяното мозъчно сътресение е пряко свързано
и е резултат на черепно – мозъчна травма, причинена от падането от
височина, като същото е довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза с вещо лице –
невролог, съгласно която ищецът не е претърпял черепно – мозъчна травма и
няма загуба на съзнание, няма амнезия – нито ретроградна нито антероградна.
Експертизата сочи, че прегледите, описани в медицинските документи, не
намират обективни данни за удар по главата. Съгласно експертизата, болката
може да причини стеснение на съзнанието, при което няма изключване на
сензорните анализатори.
От така събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства се
установява, че на 06.09.2018 г. ищецът Е.А. Х., минавайки през пешеходния
въжен мост над река В., свързващ селата Д. и К., собственост на община К.,
поради внезапно счупване на изгнили дървени части от пътната конструкция
на моста и пропадане на дъсчената настилка, пада по корем в коритото на
реката от около 10 метра височина. Установява се също така, че в резултат на
падането на ищеца е причинено компресионно счупване на тялото на първия
поясен прешлен, счупване на кръстеца, счупване на граховидната кост на
дясната гривнена става, счупване на скочната кост на дясната глезенна става.
Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени и гласни
докадзателства, както и от назначената по делото съдебномедицинска
експертиза, като същите не са и оспорени от ответника, който не е подал
писмен отговор на исковата молба. От съдебномедицинската експертиза се
установява също, че трайното затрудняване на движението на снагата
вследствие на компресионното счупване на първия поясен прешлен е
продължило около пет-шест месеца, през което време пострадалият е
чувствал болки и затруднение в движенията със среден интензитет, като
счупването е наложило ищеца да носи корсет. Експертизата установява също,
че счупването на кръстеца е довело до затрудняване на движението на
долните крайници и болки със среден интензитет за около два-три месеца,
счупването на граховидната кост на дясната гривнена става е довело до
трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около един и
половина-два месеца, а счупването на скочната кост на дясната глезенна става
10
е довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за около три
месеца.
Що се касае до приетото от комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза, че ищецът е претърпял комоцио церебри (мозъчно
сътресение с краткотрайна, частична загуба на спомен за събития преди
инцидента /ретроградна амнезия/ и пълна липса на спомен за периода на
инцидента /конградна амнезия/, то съдът съобрази следното:
На първо място, самият ищец не твърди в исковата молба, че е
претърпял мозъчно сътресение, като видно от исковата молба същият
претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания единствено от следните причинени му телесни повреди:
компресионно счупване на тялото на първия поясен прешлен, счупване на
кръстеца, счупване на граховидната кост на дясната гривнена става, счупване
на скочната кост на дясната глезенна става.
На следващо място, независимо от гореизложеното, съгласно
назначената по делото съдебномедицинска експертиза с вещо лице –
невролог, ищецът не е претърпял черепно – мозъчна травма и няма загуба на
съзнание. В тази връзка, съдът възприема заключението на вещото лице, като
такова, изготвено въз основа на обективни данни, а именно – въз основа на
описаните в медицинските документи медицински прегледи, както и въз
основа на твърденията на ищеца в исковата молба и установените по делото
от разпитаните свидетели обстоятелства – падането на ищеца по корем,
обаждане на ищеца по телефона, описване на станалото и къде се намира. В
подкрепа на това заключение на съдебномедицинската експертиза с вещо
лице – невролог, са и обясненията на вещото лице – съдебен лекар, от
назначената по делото съдебномедицинска експертиза – съдебномедицинска
експертиза по писмени данни №*5/2021 г., дадени в съдебно заседание на
08.02.2021 г. Така, вещото лице д-р М. сочи, че няма описана в медицинската
документация травма в областта на главата, поради което няма причина
ищецът да е бил в състояние на безсъзнание вследствие на травма в главата.
Обяснава, че от ясното съзнание до загубата на съзнание има седем степени
на протичане на замъгляване на съзнанието и не може човек, който в даден
момент е бил в безсъзнание в следващия момент той да прескочи тези седем
11
степени на излизане от безсъзнателното състояние и да има ясен спомен за
случилото се. Обяснява също, че човешкият мозък не стои плаващо в
черепната кухина и няма как да се движи, така че без удар в областта на
главата няма как да възникнат някакви морфологични изменения – в смисъл
на видими следи от увреждане в областта на главата, както и за загуба в
съзнанието. Обяснява, че загубата на съзнание не е просто замъгляване на
съзнанието, а е изключване на съзнанието и то пълното му изключване за
определен период от време, за което счита, че няма обективни данни по
делото.
От друга страна, от обясненията на вещото лице психиатър – д-р Н. А.,
от назначената комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза, дадени в съдебно заседание на 16.03.2021 г., също се установява,
че съгласно данните от медицинските документи, при първият медицински
център, който е бил посетен – „Спешно отделение“ в гр. З., ищецът е бил без
данни за комоцио, в ясно съзнание, с напълно съхранени спомени, в каквато
насока са били и следващите епикризи от болниците в гр. К. и гр. С.. В тази
връзка, вещото лице пояснява, че въпреки това експертизата приема, че в
случая е имало краткотрайна загуба на съзнанието, обосновавайки се с
показанията на „другото момче“ (приятелят на ищеца Т.Б.), дадени по
образуваното досъдебно производство, съгласно които е викало на ищеца, но
последният не му отговарял. Тук следва да се посочи, че по настоящото дело
лицето Т.Б. не е разпитан, поради което и не са събрани надлежни гласни
доказателства в тази насока. Поради изложеното, съдът не възприема
заключението на комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза в тази й част.
Не се установява по делото и че ищецът е развил бъбречно – каменна
болест в резултат на залежаването и обездвижването му и третирането на
организма му срещу болката с аналгетици, каквито твърдения са релевирани в
исковата молба. Напротив, от заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза – съдебномедицинска експертиза по писмени
данни №*5/2021 г., която съдът възприема изцяло, като мотивирана и
обоснована, се установява, че обездвижването и приложението на
болкоуспокояващи медикаменти не са етиологичен фактор за развитието на
бъбречнокаменна болест. В тази връзка, в съдебно заседание на 08.02.2021 г.
12
вещото лице д-р М. обяснява, че ищецът е лежал в болницата в гр. С. с
диагноза „остър пиелонефрит“, което е възпаление на бъбреците и именно то
е етиологичен фактор, т.е. една от причините за възникването на
бъбречнокаменна болест. Или, бъбречнокаменната болест е последствие на
това възпаление, с което ищецът е постъпил. Установява също, че не всички
развили пиелонефрит получават бъбречнокаменна болест, но това е един от
водещите етиологични фактори за възникване на бъбречнокаменна болест.
Сочи и че пиелонефрита също няма травматична генеза, като същият не може
да се получи нито от залежаването, нито от травмата. Касае се за едно
възпалително заболяване, което се лекува по друг начин, с други причини за
възникване и няма връзка с травмите, получени от пострадалия.
При така установената и приета по делото фактическа обстановка,
съдът намира предявения иск, с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45
от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от причинени
на 06.09.2018 г. телесни увреждания, вследствие на падането на ищеца от
пешеходен въжен мост над река В., свързващ селата Д. и К., изразяващи се в
болки и страдания, поначало за основателен. В случая, фактическите
твърдения на ищеца са свързани с виновно поведение на ответната община,
респективно – на нейни служители, ангажирани с поддръжката на
съоръжението, изразяващо се в бездействие, поради непредприемане на
необходимото за ремонтиране на съоръжението и неговото обезопасяване.
Тези твърдения очертават хипотезата на безвиновна отговорност на
възложителя по чл. 49 от ЗЗД за чуждо виновно поведение по смисъла на чл.
45 от ЗЗД при изпълнение на възложената работа. В тази връзка, от съдебната
техническа експертиза се установи, че мостовото съоръжение – въжен мост
над р. В., свързващ селата К. и Д., община К., е общинска собственост и се
стопанисва от община К., което е заявено и вписано в писмо с изх.№66-01-
74/15.10.2018г. на общинска администрация К. до началника на РУ МВР – К..
Мостът е изграден на територията на община К., област К., в началото на 70-
те години. Съгласно експертизата, в момента на инцидента на 06.09. 2018 г. и
преди него не са извършени рехабилитационни мероприятия и строително-
монтажни работи по поддръжката и ремонт на моста. Експертизата
установява, че съоръжението е в много лошо състояние, металната
конструкция е ръждясала, носещите греди и пътната настилка са прогнили,
13
установени са липсващи дъски по дължината на моста, извън тези в участъка
на инцидента, липсва почти цялата дървена конструкция в участъка между
два окачвана, останали са само парчета от две надлъжни греди и една дъска
закрепена към парапета за единият си край. Вследствие на силно прогнилия
дървен материал е предизвикано счупване на надлъжните греди в участък
между две напречни греди, а оттам и пропадане на цялата дървена настилка в
този участък. Към датата на инцидента – 06.09.2018 г., мостовото съоръжение
не е поддържано в състояние, осигуряващо безопасно преминавате по него и
без риск от неблагоприятни последици при ползването му.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, имоти и
вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. А
съгласно чл. 195, ал. 1 от Закона за устройство на територията, собствениците
на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо
на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не
допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат
до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия
стоеж или за отделни негови характеристики. В тази връзка, установява се, че
в случая е налице бездействие на длъжностни лица при община К.,
изразяващо се в неосъществен контрол и надзор по използването му, както и в
неосъществени дейности по поддържането на моста. В тази насока е и
разпоредбата на чл. 196 от ЗУТ, съгласно която състоянието на обектите и
необходимите ремонти и възстановителни дейности, както и обстоятелствата
по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на
общината.
Или, установява се по делото, че вследствие на виновно поведение на
длъжностни лица при община К., изразяващо се в бездействие по отношение
на осъществяване на контрол и надзор по използването на моста и по
поддържането му и непредприемане на мерки по обезопасяването му, на
06.09.2018 г. възниква инцидент, при който вследствие на силно прогнил
дървен материал е предизвикано счупване на надлъжните греди и пропадане
на дървена настилка на моста, в резултат на което ищецът пада по корем от
около 10 метра височина, вследствие на което са му причинени подробно
описаните по – горе травматични увреждания.
14
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са налице всички
предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно: неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травматични
увреждания, причинени в резултат на виновно поведение по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на длъжностни лица от община К. при изпълнение на възложената
работа, обуславящи безвиновната отговорност на общината за тяхното
репариране.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В тази връзка, при определяне размера на
причинените на ищеца неимуществени вреди, съдът съобрази вида, броя и
характера на уврежданията – компресионно счупване на тялото на първия
поясен прешлен, счупване на кръстеца, счупване на граховидната кост на
дясната гривнена става, счупване на скочната кост на дясната глезенна става,
както и установеното от съдебномедицинската експертиза, че: 1.) вследствие
на компресионното счупване на първия поясен прешлен е причинено трайно
затрудняване на движението на снагата на ищеца, продължило около пет-
шест месеца, през което време пострадалият е чувствал болки и затруднение в
движенията със среден интензитет, като счупването е наложило ищеца да
носи корсет, 2.) счупването на кръстеца е довело до затрудняване на
движението на долните крайници и болки със среден интензитет за около два-
три месеца, 3.) счупването на граховидната кост на дясната гривнена става е
довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около един
и половина-два месеца, 4.) счупването на скочната кост на дясната глезенна
става е довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за около
три месеца. Съобрази и показанията на свидетелите Н.Х. и Сейдула Юсеин
установяващи както физически страдания на ищеца от причинените му
увреждания, така и психическото му състояние. Така свидетелите
установяват, че след инцидента ищецът е станал нервен, не искал да се вижда
с приятели, искал да е сам, не е спокоен, има проблеми със съня. Тези
показания се подкрепят и от заключението на комплексната съдебно –
психиатрична и психологична експертиза, съгласно което въпреки доброто
възстановяване все още персистират (продължават, неотшумяват)
характеристики, свързани с преживяването на психотравма вследствие на
инцидента, които обхващат наличие на страхови изживявания, умерено тежък
15
депресивитет, завишена тревожност, избягващо поведение, лесна
раздразнителност, непоносимост към шум, струпване на хора, страх от
смъртта, психовегетативни прояви като нарушения на съня. Съдът отчете и
установеното от същата експертиза, че ищецът не е разгърнал психоза или
изразена промяна на личността по органичен тип, не се установява тежък
паметов дефицит, поведението е адекватно, не се е наложило да се търси
психиатрична помощ впоследствие.
Съобразявайки горните обстоятелства и с оглед установеният в чл. 52
от ЗЗД принцип на справедливост при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, намира, че на ищеца следва да се присъди
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. В останалата част и за разликата над
50 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева искът е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на делото на ищеца се следват разноски съобразно
уважената част на иска в размер на 502.50 лева, от общо направени такива в
размер на 804 лева, а на ответника – разноски за адвокат и вещо лице,
съобразно отхвърлената част на иска, в размер на 1 395 лева, от общо
направени такива в размер на 3 720 лева, за които суми следва да се осъдят
страните да ги заплатят. Следва също така да се осъди ответника да заплати в
полза на бюджена на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – К.
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2 000 лева.
По отношение на направеното искане на адв. В.Г. Б. от АК-С. за
присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Видно от приложеното по делото пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 29.01.2020 г., адв. В.Г. Б. от АК-С. е бил
упълномощен от ищеца да го представлява по настоящото дело, като в
договора за правна защита и съдействие от 29.01.2020 г. изрично е посочено,
че адвокатската помощ се осъществява безплатно, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата. При това положение, искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение се явява основателно. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА), в случаите на оказана безплатно правна помощ и
16
съдействие на лица по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. Предпоставка за заплащането на този
минимален размер е единствено постановяване на позитивно за страната,
представлявана от адвокат, решение. В този смисъл е определение № 528 от
20.06.2012 г. по ч.т.д.№*95/2012 г., ІІ т.о., ТК.
Или, налице са предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба №*/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска. Ето защо,
следва да се осъди ответника да заплати на адв. В.Г. Б. от АК – С. сумата от 2
030лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
правна помощ по делото.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА община К. с административен адрес: с. К., ул. „Д.“ №*,
област К., код по БУЛСТАТ *, да заплати на Е.А. Х. от с. Г.и., община К.,
област К., с ЕГН **********, обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, от причинени на 06.09.2018 г.
телесни увреждания – компресионно счупване на тялото на първия поясен
прешлен, счупване на кръстеца, счупване на граховидната кост на дясната
гривнена става, счупване на скочната кост на дясната глезенна става,
вследствие на падането му от пешеходен въжен мост над р. В., свързващ
селата К. и Д., община К., в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 06.09.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски в размер на 502.50 лева, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част и
17
за разликата над 50 000 лева до предявения размер от 80 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА община К. с административен адрес: с. К., ул. „Д.“ №*,
област К., код по БУЛСТАТ *, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – К., държавна такса върху уважения размер
на предявения иск в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА община К. с административен адрес: с. К., ул. „Д.“ №*,
област К., код по БУЛСТАТ *, да заплати на адв. В.Г. Б. от АК – С., с адрес:
гр. С., площад „С.“ № *, сумата от 2 030лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно правна помощ по делото.
ОСЪЖДА Е.А. Х. от с. Г.и., община К., област К., с ЕГН **********, да
заплати на община К. с административен адрес: с. К., ул. „Д.“ №*, област К.,
код по БУЛСТАТ *, направените по делото разноски в размер на 1 395 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
18