Решение по дело №1719/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№            /14.02.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1719/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на „Агро Сим“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Долни чифлик, област Варна срещу Ревизионен акт (РА) № Р-**********1202-091-001/04.10.2018 година на органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) гр. Варна на Националната агенция за приходи (НАП), потвърден с Решение № 79/22.05.2019 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Варна при „Централното управление“ (ЦУ) на НАП. Жалбоподателят твърди, че РА е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че решаващият орган в нарушение на принципа на неутралитет не е включил в предметния обхват на ревизионното производство данъчен период м. 12.2016 година, когато е възникнало правото на приспадане на данъчния кредит. Твърди, че органите по приходите неправилно са тълкували и приложили разпоредбата на чл. 111 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Твърди, че същността на разпоредбата на чл. 111 от ЗДДС е да се начисли данък върху добавената стойност (ДДС) върху активите на дерегистрирано по ЗДДС лице поради това, че тези активи, след дерегистрацията, няма да се използват за облагаеми доставки. Твърди, че след като дружеството отново е регистрирано по ЗДДС активите ще се използват за облагаеми доставки, поради което е приложима разпоредбата на чл. 76 от ЗДДС, а именно да се приспадне начисления данък върху обложените активи, ако са налични, при повторната регистрация. Моли съда да постанови решение, с което да отмени РА.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмено становище от 09.01.2020 година излага подробните си съображения. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Не изразява становище по същество.

РА № Р-**********1202-091-001/04.10.2018 година е връчен на жалбоподателя на 10.10.2018 година (л. 373 от административната преписка). Обжалван е по административен ред с жалба вх. № 56177 от 18.10.2018 година (л. 383 от административната преписка). С Решение № 79/22.05.2019 година, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е потвърдил РА. Решението е връчено на жалбоподателя на 27.05.2019 година (л. 7 от делото). Жалбата е депозирана по пощата на 10.06.2019 година (л. 6 от делото), в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и от активнолегитимирано лице, поради което е допустима.

Ревизията на „Агро Сим“ ЕОД гр. Долни чифлик е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000317004551-020-001 от 12.07.2017 година (л. 98 от делото), издадена от М. К.Р., по заместване на Н.И.Б., оправомощена да издава такива заповеди със Заповед № Д-1249 от 30.06.2017 година на директора на ТД-Варна на НАП, връчена на ревизираното лице на 20.07.2017 година. Ревизията е с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2012 – 01.01.2014 година и 01.11.2016 – 18.11.2016 година и корпоративен данък за периода 01.01.2011 година – 31.12.2013 година. Със заповедта за възлагане на ревизия са определени лицата, които да я извършат – П.Р.И., Д.Г.Д. и Ж.К.Д.. Ревизионното производство е приключило с РА № Р-03000317004551-091-001/28.11.2017 година, издаден от Н. И.Б. и П. Р.И.. С Р № 533 от 21.02.2018 година директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП частично е отменил ревизионния акт. За да постанови този резултат директорът е приел, че не са изяснени относимите факти и е върнал преписката на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия за възлагане на нова ревизия на друг ревизиращ екип за правилно установяване на задълженията за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2013 – 31.12.2013 година и за ДДС за периода м. 03.2013, м. 07.2013, м.01.2014 и м. 11. 2016 година. Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318001202-020-001/28.02.2018 година Н.И. Б. е възложила нова ревизия с предметен обхват задължения за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2013 – 31.12.2013 година и за ДДС за периода м. 03.2013, м. 07.2013, м.01.2014 и м. 11. 2016 година. Определеният ревизиращ екип се състои от Б. Т. Б. и Ч.Ж.Д.. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 13.03.2018 година. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца.

В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК, определеният със заповедта за възлагане на ревизия екип е изготвил Ревизионен доклад (РД) № Р-**********1202-092-001/27.08.2018 година, връчен на 13.09.2018 година (л. 326 папка 2/2 от административната преписка). РА е издаден на 04.10.2018 година от Н.И.Б. и Б. Т. Б..

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14 дневен срок от приключване на ревизията. РА е издаден от компетентни лица и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

С РД и РА органите по приходите са приели, че с Акт за дерегистрация по ЗДДС № 030991606232956 от 14.11.2016 година жалбоподателят е дерегистриран по ЗДДС от орган по приходите. На 28.11.2016 година жалбоподателят отново е регистриран по ЗДДС. Органите са приели, че при дерегистрацията дружеството има налични активи, подробно описани в РД, за които жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит при придобиването им. Приели са, че жалбоподателят не е представил опис на наличните към датата на дерегистриране активи в дневника за продажбите за данъчен период м.11.2016 година и не е начислил дължимия по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС данък. Приели са, че дерегистрацията и регистрацията са в два различни данъчни периода, поради което не е приложимо изключението на чл. 111, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. Приели са, че за данъчен период м.01.2014 година жалбоподателят дължи ДДС в размер на 215,97 лева. За да постановят този резултат органите са приели, че със справка – декларация № 03002102289 от 12.02.2014 година жалбоподателят е декларирал ДДС в размер на 1 740,99 лева. Приели са, че 1 525,02 лева е включен в започналата през м.11.2013 година процедура по приспадане по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Приели са, че със справка-декларация № 03001928888/10.04.2013 година жалбоподателят е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5 130,55 лева, който е внесен на 27.01.2015 година и 02.02.2015 година, поради което дължи лихва за просрочие в размер на 928,13 лева.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Между страните няма спор по фактите.

С Акт № 030991606232956 от 14.11.2016 година жалбоподателят е дерегистриран по ЗДДС по инициатива на органи по приходите. Жалбоподателят е регистриран по ЗДДС на 28.12.2016 година по инициатива на органи по приходите. Същият не е съставил протокол-опис (Приложение № 9 към Правилника за прилагане на ЗДДС) за начисляването на ДДС на наличните при дерегистрацията активи, съгласно чл. 77, ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗДДС и съответно не го е включило в дневника за продажбите за м. ноември 2016 година.

Не се спори, че жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит при закупуване на активите.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че стойността на наличните активи към 18.11.2016 година е 1 460 828,55 лева, а към дата 28.12.2016 година 1 446 978,19 лева.

Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗДДС към датата на дерегистрация се счита, че лицето извършва доставки по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството или Закона за корпоративното подоходно облагане. На основание чл. 111, ал. 3 от ЗДДС данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по чл. 89 (това е срокът за подаване на справката-декларация за последния данъчен период).

Анализът на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС обуславя извод, че приложението му се обуславя от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: 1) дерегистрация на лицето по ЗДДС; 2) налични стоки или услуги при лицето към датата на дерегистрацията; 3) за придобиването на стоките или услугите по т. 2 лицето да е ползвало изцяло или частично данъчен кредит; 4) стоките или услугите по т. 2 да представляват активи по смисъла на Закона за счетоводството или на Закона за корпоративното подоходно облагане. Наред с това, за да възникне задължението по чл. 111, ал. 1 вр. ал. 3 ЗДДС, не трябва да е налице никоя от изброените хипотези в чл. 111, ал. 2 от ЗДДС.

Разпоредбата не противоречи на член 18, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на приспадане, може да се третира като възмездна доставка на стоки. В т. 26 на Решение от 08.05.2013 година по дело С-142/12 година съдът на Европейския съюз е приел, че разпоредбата се отнася общо до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, без да се прави разграничение, в зависимост от причините или обстоятелствата, свързани с това преустановяване на икономическата дейност, като се изключват само случаите, посочени в член 19 от Директивата за ДДС. В т. 27 съдът е посочил, че основната цел на член 18, буква в) от Директивата за ДДС е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление, вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства.

В случая са установени всички материалноправни предпоставки за начисляване на данъка – лицето е дерегистрирано по ЗДДС на 14.11.2016 година; налице са, подробно описани в РД и заключението на съдебно-счетоводната експертиза активи, при закупуването на които е упражнено правото на данъчен кредит. В случая не е спорно, че данъкът по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС не е включен от ревизираното лице в резултата за последния данъчен период, респективно не е внесен от него в срока по чл. 89 от ЗДДС, поради което като го е начислил с РА органът по приходите е приложил правилно материалния закон.

Съдът не споделя разбирането на жалбоподателя, че с установяването на данъка е нарушен принципът на данъчния неутралитет. При дерегистрация, съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, законът създава фикция, по силата на която същата се приравнява на извършване на доставка на всички налични стоки и услуги, за които лицето е ползвало данъчен кредит. Т.е. фактът на дерегистрацията се приравнява на доставка без значение основанието на което е извършена. Няма предвиден различен режим за облагане на активите с ДДС при дерегистрацията. Различен е само правопораждащият факт. Това не е обичайна доставка, а третиране на дерегистрацията като доставка в полза на данъчнозадълженото лице или неговия правоприемник. Този факт обаче не препятства общия режим за облагане с ДДС и спазване на основополагащият принцип на данъчен неутралитет. Жалбоподателят не е изпълнил формалните изисквания, които биха му позволили да не начисли данъка. Данъчният неутралитет ще настъпи при продажбата на активите, за които данъкът вече е установен/платен. При продажбата жалбоподателят няма да начисли, респ. да дължи ДДС.

Основната цел на ДДС системата е осигуряване на неутралитет на данъка, улесняване на неговото прилагане, предотвратяване на конфликтите на компетенции между държавите членки и предотвратяване отклонението от облагане. Той е всеобщ данък върху потреблението. С данък се облагат всички стоки и услуги на определена територия. Не се облагат само освободените доставки, които са посочени в закона. ДДС е многофазен косвен данък, който е включен в цената на продаваната стока или услуга. На всеки етап от производството и/или търговията на стоки, с ДДС се облага само създадената добавена стойност. На изхода/на последната фаза общото данъчно задължение по ДДС се изчислява върху продажната цена, като ДДС се понася от крайния потребител или от лице, което не е регистрирано по ЗДДС. Облагането само на добавената стойност се постига чрез механизма на приспадане на данъчен кредит от всеки получател в поредицата от доставки при реализацията на стоката или услугата.

С оглед на даденото в решението по дело С-142/12 година съдът на Европейския съюз задължително тълкуване по дело съдът приема, че данъчната основа при дерегистрацията е остатъчната стойност на активите, т.е. тяхната балансова стойност – покупната стойност, намалена с начислените амортизации. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза балансовата стойност на активите към датата на дерегистрация е 1 460 828,55 лева, поради което размерът на данъка възлиза на 292 165,71 лева. Размерът на дължимата лихва възлиза на 53 485,57 лева за периода 15.12.2016 – 04.10.2018 година, изчислен от съда посредством програмен продукт.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че са жалбата е неоснователна в тази част.

Между страните няма спор, а се и установява от представената справка – декларация № 03002102289 от 12.02.2014 година, че жалбоподателят е декларирал ДДС в размер на 1 740,99 лева, който не е платен, поради което жалбоподателят дължи ДДС в размер на 215,97 лева за м.01.2014 година. Върху така определената главница жалбоподателят дължи лихва за забава за периода 15.02.2014 – 04.10.2018 година в размер на 101,66 лева.

Между страните не се спори, а се и установява от справка-декларация № 03001928888/10.04.2013 година, че жалбоподателят е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5 130,55 лева, който е внесен на 27.01.2015 година и 02.02.2015 година, поради което дължи лихва за просрочие за периода от 15.05.2013 – 27.01.2015 година и 15.05.2013 – 02.02.2015 година в общ размер на 928,13 лева.

Предвид изложеното по-горе обжалваният РА и в тези части е постановен при правилно приложение на материалния закон.

Ответникът не е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не се присъжда.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агро Сим“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Долни чифлик, област Варна, ул. „Батова“ № 9, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт № Р-03000318001202-091-001/04.10.2018 година на органи по приходите при Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 79/22.05.2019 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при „Централното управление“ на Национална агенция за приходите, с който са установени задължения, както следва : 1. Сумата от 928,13 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на сумата от 5 130,55 лева, представляваща данък върху добавената стойност за данъчен период м.03.2013 година за периода от 15.04.2013 – 27.01.2015 година и 15.04.2013 – 02.02.2015 година; 2. Сумата от 215,97 лева, представляваща данък върху добавената стойност за данъчен период м.01.2014 година и сумата от 101,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.02.2014 – 04.10.2018 година и 3. Сумата от 292 165,71 лева, представляваща данък върху добавената стойност за данъчен период м.11.2016 година и сумата от 53 485,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.12.2016 – 04.10.2018 година.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

СЪДИЯ: