№ 13926
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110134104 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.08.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
Секретар Белослава Испиридонова
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 34104 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АСВ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д П.Д” № 25, офис сграда „Л.”, ет. 2, офис
4, представлявано от управителя Д.Б.Б, против А. Г. С., с ЕГН **********, от гр. София,
ж.к. „Л.Т“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 18, за установяване по отношение на ответницата, че
същата дължи на ищеца сумата от 572,77 лв. - главница по договор за паричен заем № 34482
от 25.04.2019 г., сключен между „К.Т“ ЕООД и А. Г. С., и приложение № 1 от 13.02.2020 г.
към договор за цесия от 28.11.2018 г., сключен между „АСВ” ЕАД и „К.Т“ ЕООД, сумата от
38,31 лв. - договорна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 10.10.2019 г., сумата от 71,66 лв. -
обезщетение за забава за периода от 21.06.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до
25.02.2021 г., със законната лихва върху главницата от 26.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
13.02.2020 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за цесия от 28.11.2018 г.
между „К.Т“ ЕООД и ищеца, по силата на който „К.Т“ ЕООД прехвърлило на ищеца
вземането си срещу А. Г. С., възникнало от договор за паричен заем № 34482 от 25.04.2019
г. при общи условия, сключен между „К.Т“ ЕООД и А. Г. С.. За извършеното прехвърляне
ищецът уведомил ответника. Излагат се твърдения, че по силата на договор за кредит за
паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г., „К.Т“ ЕООД предоставило на А. Г. С. кредит в
размер на 800 лв. Отпуснатият кредит бил усвоен от ответника. Също така се твърди, че
страните по договора за кредит договорили заемът да бъде издължен заедно с договорна
лихва в размер на 81,04 лв. на 12 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на
73,42 лв., първата от които платима на 09.05.2019 г., а последната вноска с падеж 10.10.2019
г. Излага твърдения, че ответницата платила частично дължимите суми, но изпаднала в
забава, като дължала и лихва за забава в размер на 71,66 лв. Излагат се твърдения, че е
ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. №
11721/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод дадени от съда указания ищецът
предявява исковата си претенция. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените
разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата А. Г. С., с който исковите претенции се оспорват като недопустими и
неоснователни. Оспорва се наличието на материалноправна легитимация за ищеца да
предяви исковите претенции, както валидността на договора за цесия поради липса на дата
на потвърждението за сключена цесия. Твърди, че рамковият договор не произвеждал
2
транслативен ефекти и не прехвърлял вземането на цесионера. Оспорва извършеното
прехвърляне на претендираното вземане. Оспорва исковите претенции по основание и
размер. Твърди извършено от ответницата плащане на дължимата сума. Прави възражение
за нищожност на клаузите на чл. 3, т. 4 и т. 7 от договора за заем от 25.04.2019 г., като
оспорва договорената възнаградителна лихва като надвишаваща трикратния размер на
законната, договорената неустойка като нищожна. Оспорва сключения договор за заем
поради противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и
недоказани, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, моли съда да
отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото
разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 99
от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 22 от ЗПК, както
и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 11721/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
28.07.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по силата на която А. Г. С., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на
„АСВ” ЕАД сумата от 572,77 лв. - главница по договор за паричен заем № 34482 от
25.04.2019 г., сключен между „К.Т“ ЕООД и А. Г. С., и приложение № 1 от 13.02.2020 г. към
договор за цесия от 28.11.2018 г., сключен между „АСВ” ЕАД и „К.Т“ ЕООД, сумата от
38,31 лв. - договорна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 10.10.2019 г., сумата от 71,66 лв. -
обезщетение за забава за периода от 21.06.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до
25.02.2021 г., със законната лихва върху главницата от 26.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които:
сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. По повод на подадено възражение от длъжника и дадени от съда указания
по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, в предвидения едномесечен срок „АСВ” ЕАД, ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
предоставяне на паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г., се установява, че „К.Т“ ЕООД е
предоставило на А. Г. С. кредит в размер на 800 лв., като кредитополучателят се е задължил
да върне кредита в срок до 10.10.2019 г. на 12 равни двуседмични вноски, включващи лихва
и главница, всяка вноска в размер на 121,43 лв. Договорът за потребителски кредит е
сключен при общи условия, като към същия има изготвен и погасителен план.
3
От представения заверен препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 28.11.2018 г., е видно че между „К.Т“ ЕООД и „АСВ” АД е бил сключен
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, а от представения заверен
препис от приложение № 1 от 13.02.2020 г. към същия договор се установява, че със същия
„К.Т“ ЕООД е прехвърлило на „АСВ” ЕАД вземанията си към ответницата в общ размер на
1 028,54 лв., в която е включена сумата от 572,77 лв. за главница, сумата от 38,31 лв. за
договорна лихва, сумата от 384,08 лв. – неустойка и сумата от 33,38 лв. – лихва за забава. От
представения заверен препис от уведомление за прехвърляне на вземане и разписка е видно,
че „АСВ” ЕАД е изпратило уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането, а от представения препис от известие за доставяне се установява, че същото е
било връчено на ответницата чрез баба й на 26.02.2020 г.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че дължимата от ответницата сума по договор за предоставяне на паричен
заем № 34482 от 25.04.2019 г. е в общ размер на 682,74 лв., в която сума се включва: сумата
от 572,77 лв. – главница, сумата от 38,31 лв. – договорна лихва и сумата от 71,66 лв. –
законна лихва. Вещото лице също така установява, че по процесния договор са били
извършени шест плащания в общ размер от 502 лв., от които: на 21.05.2019 г. – 180 лв., на
09.07.2019 г. – 100 лв., на 18.07.2019 г. – 50 лв., на 31.08.2019 г. – 61 лв., на 09.09.2019 г. –
50 лв. и на 17.09.2019 г. – 61 лв., като след датата на цесията – 28.11.2019 г. няма данни за
извършени плащания. В съдебно заседание вещото лице също така установява, че преди
прехвърляне на вземането е била погасена неустойка в размер на 192,04 лв., а посочените в
експертизата 40 лв. са били отразени като други плащания. В погасителния план има размер
само на общата вноска.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за
предоставяне на паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г. се установява, че между „К.Т“
ЕООД и ответницата е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски
кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента
на сключване на договора между страните, независимо, че договорът е именуван „договор за
паричен заем“. Не се спори, че „К.Т“ ЕООД се е задължило да предостави на ответницата
кредит в размер на 800 лв. Не се спори, че ответницата е получила сумата от 800 лв., като
видно от представения заверен препис от договор същият служи като разписка за
получената сума. Спори се за наличието на неравноправни клаузи в сключения между
страните договор, както и относно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането
по договор, сключен между страните по договора за цесия.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу
потребителя на трето лице само при условие, че договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. В чл. 9, т. 3 от представения договор за потребителски
4
кредит е предвидена възможност кредиторът, именуван „заемодател“ да прехвърли
вземането си срещу длъжника на трето лице.
Кредиторът, съобразно с изискването на чл. 26, ал. 4 от ЗПК, информира потребителя
за прехвърляне на задължението, като законът предвижда изключение от това задължение
при наличие на споразумение между кредиторите, по силата на което първоначалният
кредитор продължава да администрира кредита по отношение на потребителя. Цесионерът
„Агенция за прехвърляне на вземания“ ЕАД, от името на цедента, по силата на чл. 4.5 от
рамковия договор за цесия, се е задължил да изпрати писмено уведомление до длъжника в
срок от един месец от прехвърлянето.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
извършено съобщаване на извършената цесия от страна на „К.Т“ ЕООД на длъжника –
ответник в настоящото производство. Видно от представената по делото разписка
уведомление е било връчено на друго живущо на адреса лице. По делото не се представиха
и доказателства, установяващи писмено потвърждение от страна на „В.К“ ООД за
извършеното уведомяване на длъжника. Съобразно с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено от предишния кредитор. Само при наличие на предпоставките, предвидени
нормата на чл. 99 от ЗЗД прехвърлянето на вземането би могло да породи действието си
спрямо длъжника. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от
ГПК ищецът е следвало да докаже извършено уведомяване на длъжника. Независимо от
изложеното съдът приема, че съобразно с нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска. С връчване на препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства, на ответника е връчен и препис от
уведомителното писмо на прехвърлителя по договора за цесия. Следователно с
получаването му договорът за цесия е породил правното си действие и по отношение на
длъжника по договора за кредит.
От представения по делото оригинал от договора се установява, че същият е сключен
в писмена форма, на хартиен носител, при общи условия, които са били връчени на
длъжника при сключване на договора.
По отношение на направеното от ответницата възражение за нищожност на договора
на едно от предвидени в чл. 22 от ЗПК основания, а именно: неспазване на изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:
В конкретния случай съдът намира, че не са нарушени изискванията и на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите – 47,92 % и общата
дължима сума от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. Следва да
се посочи, че в договора ясно е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в
5
него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма
да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за
просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи
януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За
периода да договора от 25.04.2019 г. до 10.10.2019 г. основният лихвен процент на БНБ е
0,00 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 47,92 %
е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че
договореният общ размер на всички плащания не противоречи на закона, поради което и
договореното между страните възнаграждение е в размер на 81,04 лв. Съдът намира за
основателна претенцията за заплащане на договорна лихва, като по отношение на дължимия
размер ще изложи мотиви след изследване на всички посочени по-горе клаузи, при наличие
на данни за частично погасяване на дълга.
Относно направеното възражение за нищожност на клаузата на чл. 3, т. 4 от договора,
съдът намира следното:
В посочената разпоредба от договора страните са договорили вида на годишния
лихвен процент. Същият е фиксиран и е в размер на 39 %. В § 1, т. 5 от ДР на ЗПК се
съдържа легална дефиниция на понятието „фиксиран лихвен процент“. Същият е постоянен
за целия срок на договора. От събраните по делото писмени доказателства, включително и
от изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
се установява, че договорната лихва по договора възлиза на 81,04 лв. Съобразно с
разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ответницата, чиято е
доказателствената тежест, не установи начисляване на лихвен процент, различен от
договорения. В случая следва да се прави разлика между вида на договорения от страните
лихвен процент, неговия размер и годишния процент на разходите, легална дефиниция за
който се съдържа в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира
направеното възражения за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено
без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователни направените от
ответницата възражения за нищожност на сключения между страните договор за
потребителски кредит, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение.
Относно направеното възражение за нищожност на клаузата на чл. 3, т. 7 от договора,
препращаща към неустойката по т. 16.3 от Общите условия, съдът намира следното:
Съгласно с чл. 3, т. 7 от договора потребителят се задължава да заплати на кредитора
неустойката по т. 16.3 от Общите условия в размер на 576,12 лв. От представените и приети
6
като доказателство по делото общи условия се установява, че в т. 16.3 е предвиден, че
потребителят дължи неустойка по т. 16.2 във връзка с т. 11.5 на равни месечни вноски,
съгласно погасителния план, която се заплаща в срока на договора. В т. 11.5 от общите
условия е предвидено задължение за потребителя в срок от три дни след сключването на
договора, да осигури посоченото обезпечение – двама поръчители, които солидарно да се
задължат с потребителя. Така договорената клауза съдът намира за нищожна. Съгласно т. 3
от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. В обстоятелствената част на
исковата молба обаче не са наведени твърдения относно претърпени загуби или пропуснати
ползи, които биха могли да обосноват претендиране на неустойка в посочения размер. Така
претендираната неустойка, дори и да почива на клауза в договор, каквато в конкретния
случай не е договорена, излиза извън присъщите ѝ функции, и обосновава извод за
нищожност. Ето защо съдът намира за основателно направеното от ответницата възражение.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно чл. 3, т. 5 от договора от 25.04.2019 г., договорът е сключен като срочен,
крайният срок за издължаване на длъжника по който договор е 10.10.2019 г. Към датата на
подаване на заявленето по чл. 410 от ГПК – 26.02.2021 г. е изтекъл крайният срок за
погасяване на задължението. Ето защо и исковата претенция за заплащане на остатъка от
дължимата главница се явява основателен.
По отношение на размера на дължимата главница, съдът ще изложи мотиви след
изследване на клаузите от договора, въз основа на които са начислени такси и при прилагане
на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК.
По отношение на начислената от кредитора такса в размер на 40 лв., съдът намира
следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при извършените от ответницата частични плащания по договора сумата от
40 лв. е била отнесена към други разходи, за които не са били предоставени данни. В
съответствие с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищецът не
доказа основанието, на което е начислил сумата от 40 лв., съответно не установи
предоставяне на услуга и извършване на разходи на посочената стойност. Начисляването на
такса въз основа на неравноправна клауза или без основание за това съдът намира за
недължима, поради което и сумата от 40 лв. е неоснователно отнесена към плащане, за което
нито е предоставена услуга, нито е извършен разход от страна на кредитора.
7
По отношение на начислената от кредитора неустойка в размер на 192,04 лв., по
изложените по-горе съображения, клаузата на чл. 3, ал. 7 от сключения между страните
договор е нищожна.
По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 71,66 лв . – обезщетение за
забава за периода от 20.06.2019 г. до подаване на заявлението в съда – 12.03.2019 г. и от
15.07.2020 г. до 25.02.2021 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 от същия
член обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно т. 16.1 от
Общите условия при забава на което и да е парично задължение потребителят, наречен
заемополучател, дължи законна лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, а в чл.4, ал. 2 от договора е посочен начинът, по който се определя законната лихва
за забава. Съдът намира претенцията за заплащане на лихва за забава за основателна.
С оглед на гореизложеното съдът намира за основателни претенциите за главница,
договорна лихва и обезщетение за забава.
По отношение на дължимия размер от всяка от посочените претенции, съдът намира
следното:
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, ответницата е извършила шест плащания по договора, както следва:
на 21.05.2019 г. – 180 лв., на 09.07.2019 г. – 100 лв., на 18.07.2019 г. – 50 лв., на 31.08.2019 г.
– 61 лв., на 09.09.2019 г. – 50 лв. и на 17.09.2019 г. – 61 лв. Следва да се отбележи, че по
делото не беше представен погасителен план, предвиждащ различен размер на
погасителната вноска и различно отношение в размера на главницата и договорната лихва.
Размерът на главницата и договорната лихва в рамките на погасителната вноска от 73,42 лв.
не е определен, но е определяем. Размерът на главницата е 66,67 лв., получен от разделянето
на сумата от 800 лв. на 12 вноски, а размерът на договорната лихва – 6,75 лв., получен от
разделянето на сумата от 81,04 лв. на 12 вноски.
Първото плащане е било извършено на 21.05.2019 г., към която дата е настъпил
падежът за заплащане на първата погасителна вноска – 09.05.2019 г., размерът на която
възлиза на 73,42 лв., от която: сумата от 66,67 лв. – главница и 6,75 лв. – договорна лихва,
като със същото съдът приема, че с плащането на сумата от 180 лв. на 21.05.2019 г. е била
погасена първата вноска в размер на 73,42 лв., както и сумата от 0,22 лв. – законна лихва
върху главницата от 66,67 лв., дължима за периода от 10.05.2019 г. до 21.05.2019 г., като е
надвнесена сумата от 106,36 лв. Към момента на извършеното второ плащане на 09.07.2019
г. е настъпил падежът на втора, трета, четвърта и пета погасителни вноски.
С извършеното второ плащане на сумата от 100 лв. е била погасена законната лихва
върху втората погасителна вноска от 66,67 лв. за периода от 24.05.2019 г. до 09.07.2019 г. в
размер на 0,87 лв., законната лихва върху третата погасителна вноска от 66,67 лв. за периода
от 07.06.2019 г. до 09.07.2019 г. в размер на 0,61 лв., законната лихва върху четвъртата
8
погасителна вноска от 66,67 лв. за периода от 21.06.2019 г. до 09.07.2019 г. в размер на 0,36
лв., законната лихва върху четвъртата погасителна вноска от 66,67 лв. за периода от
05.07.2019 г. до 09.07.2019 г. в размер на 0,09 лв., или законна лихва в общ размер на 1,93
лв., договорната лихва по четирите вноски в общ размер на 27 лв., от която сума: сумата от
11,16 лв. – договорна лихва за втората вноска, сумата от 10,22 лв. – договорна лихва за
третата вноска, сумата от 6,75 лв. – договорна лихва за третата вноска и сумата от 6,75 лв. –
договорна лихва за четвъртата вноска, и главницата по втората вноска в размер на 66,67 лв.
и част от третата вноска в размер на 4,40 лв., като е останал непогасен остатък от главница
по третата вноска в размер на 62,27 лв., както и главниците по четвъртата и петата вноска,
всяка в размер от по 66,67 лв., или главница в общ размер от 195,61 лв. Следва да се
допълни, че в случая съдът е съобразил правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и при използване
на счетоводна програма, на основание чл. 162 от ГПК е определил размера на законната
лихва върху всяка от посочените по-горе вноски.
С извършеното трето плащане на 18.07.2019 г., когато е падежът на шестата вноска, е
била погасена законната лихва върху остатъка от главницата от 195,61 лв., която за периода
от 10.07.2019 г. до 18.07.2019 г. възлиза на 0,49 лв., договорната лихва върху шестата вноска
в размер на 6,75 лв. и част от дължимата главница в размер на 42,76 лв. От шестата вноска е
останал непогасен остатък за главница в размер на 23,91 лв., или общо непогасената
главница възлиза на 219,52 лв.
С извършеното четвърто плащане на 31.08.2019 г. на сумата от 61 лв. е била погасена
законната лихва върху остатъка от главницата от 219,52 лв. за периода от 19.07.2019 г. до
31.08.2019 г. в размер на 2,68 лв., законната лихва върху седмата погасителна вноска от
66,67 лв. за периода от 02.08.2019 г. до 31.08.2019 г. в размер на 0,56 лв., законната лихва
върху осмата погасителна вноска от 66,67 лв. за периода от 16.08.2019 г. до 31.08.2019 г. в
размер на 0,30 лв., законната лихва върху деветата погасителна вноска от 66,67 лв. за
периода от 30.08.2019 г. до 31.08.2019 г. в размер на 0,04 лв., или законна лихва в общ
размер от 3,58 лв., договорната лихва върху седма, осма и девета погасителна вноска в общ
размер от 20,25 лв. и част от главницата по седмата погасителна вноска в размер на 37,17
лв., като е останал непогасен остатък от седмата погасителна вноска в размер на 29,50 лв.,
както и главниците по осма и девета погасителна вноска, или главница в общ размер от
162,84 лв., към която следва да се добави главницата от 219,52 лв. или общо дължимият
размер на главницата възлиза на 382,36 лв.
С извършеното пето плащане на 09.09.2019 г. на сумата от 50 лв. е била погасена
законната лихва върху остатъка от главницата от 382,36 лв. за периода от 01.09.2019 г. до
09.09.2019 г. в размер на 0,96 лв., както и част от главницата от 49,04 лв., като е останал
непогасен остатък от главница в размер на 333,32 лв.
Последното шесто плащане е било извършено на 17.09.2019 г., към която дата е
настъпил падежът на десетата погасителна вноска. С плащането на 61 лв. е била погасена
законната лихва върху остатъка от главницата от 333,32 лв. за периода от 10.09.2019 г. до
17.09.2019 г. в размер на 0,74 лв., законната лихва върху десетата вноска от 66,67 лв.,
9
дължима за периода от 13.09.2019 г. до 17.09.2019 г. в размер на 0,09 лв., договорната лихва
в размер на 6,75 лв. и част от главницата по десетата погасителна вноска в размер на 53,42
лв., като е останал непогасен остатък от 13,25 лв., към която сума следва да се добави
остатъкът от главницата от 333,32 лв. или общият дължим размер на непогасената главница
възлиза на 346,57 лв.
По делото липсват данни ответницата да е извършвала плащане след 17.09.2019 г. От
размера на дължимата главница към датата на последното плащане следва да се приспадне
надвнесената сума от 106,36 лв., при което дължимият размер на главницата възлиза на
240,21 лв. Остава и задължението за последните две вноски, по които дължимата главница е
133,34 лв. или неизплатената главница по договора възлиза на общо 373,55 лв. Исковата
претенция се явява основателна и доказана за сумата от 373,55 лв., като за разликата над
тази сума до първоначално претендирания размер от 572,77 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претендирания размер на договорната лихва е останал размерът по
последните две вноски от 13,50 лв. Ето защо съдът намира исковата претенция за
основателна и доказана до размера от 13,50 лв. и за периода от 27.09.2019 г. до 10.10.2019 г.,
като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 38,31 лв. и за
периода от 20.06.2019 г. до 26.09.2019 г. претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претендираното обезщетение за забава за периода от 21.06.2019 г.
до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 25.02.2021 г. съдът намира следното: С оглед на
извършеното последно плащане на 17.09.2019 г. е били погасена дължимата законна лихва
до посочената дата. Ето защо исковата претенция се явява основателна за периода от
18.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 25.02.2021 г., като за периода от
21.06.2019 г. до 17.09.2019 г. същата следва да бъде отхвърлена. За посочения период съдът
намира, че следва да определи същото на основание чл. 162 от ГПК и при използване на
счетоводна програма, доколкото вещото лице е определило размера му върху първоначално
претендирания размер на главницата. За периода от 18.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от
15.07.2020 г. до 25.02.2021 г., съдът определя обезщетението за забава върху остатъка от
дължимата главница от 373,55 лв. в размер на 41,82 лв. За разликата над сумата от 41,82 лв.
до първоначално претендирания размер от 71,66 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от 26.02.2021 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, същата с оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
10
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
47,11 лв. от общо направените разноски в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдът намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски в размер на 185,95 лв. от общо направените
разноски в размер на 375 лв., от които: сумата от 125 лв. – платена държавна такса, сумата
от 150 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ответницата
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
18,59 лв. от общо направените разноски в размер на 50 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение. В случая съдът намира, че възнаграждението за адвокат следва
да бъде намалено от 210 лв. на 50 лв., съобразно с правната и фактическата сложност на
заповедното производство по чл. 410 от ГПК, по което е било подадено само възражение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, като в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от
ответницата разноски в размер на 235,56 лв. от общо направените разноски в размер на 500
лв., от които: сумата от 150 лв. - платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 350 лв. –
платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „АСВ” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д П.Д” № 25, офис
сграда „Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Д.Б.Б, против А. Г. С., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „Л.Т“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 18, че А. Г. С. дължи на „АСВ”
ЕАД 373,55 лв. /триста седемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ - главница по
договор за паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г., сключен между „К.Т“ ЕООД и А. Г. С., и
приложение № 1 от 13.02.2020 г. към договор за цесия от 28.11.2018 г., сключен между
„АСВ” ЕАД и „К.Т“ ЕООД, сумата от 13,50 лв. /тринадесет лева и петдесет стотинки/ -
договорна лихва за периода от 27.09.2019 г. до 10.10.2019 г., сумата от 41,82 лв.
11
/четиридесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
18.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 25.02.2021 г., със законната лихва върху
главницата от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции за главница за сумата над 373,55 лв. до първоначално претендирания
размер от 572,77 лв. /петстотин седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/, за
договорна лихва за сумата над 13,50 лв. до първоначално претендирания размер от 38,31 лв.
/тридесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ и за периода от 20.06.2019 г. до 26.09.2019
г., както и за обезщетение за забава за сумата над 41,82 лв. до първоначално претендирания
размер от 71,66 лв. /седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ и за периода от
21.06.2019 г. до 17.09.2019 г.
ОСЪЖДА А. Г. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Л.Т“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап.
18, ДА ЗАПЛАТИ на „АСВ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ”Д П.Д” № 25, офис сграда „Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя
Д.Б.Б, на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 47,11 лв.
/четиридесет и седем лева и единадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 28.07.2021 г. по гр.д. № 11721/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА А. Г. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Л.Т“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап.
18, ДА ЗАПЛАТИ на „АСВ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ”Д П.Д” № 25, офис сграда „Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя
Д.Б.Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 185,92 лв. /сто осемдесет и пет
лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.и
ОСЪЖДА „АСВ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ”Д П.Д” № 25, офис сграда „Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя
Д.Б.Б, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Л.Т“, бл. 13, вх. Б,
ет. 2, ап. 18, на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 18,59 лв.
/осемнадесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 28.07.2021 г. по гр.д. № 11721/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „АСВ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ”Д П.Д” № 25, офис сграда „Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя
Д.Б.Б, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Л.Т“, бл. 13, вх. Б,
ет. 2, ап. 18, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 235,56 лв. /двеста тридесет и пет
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
12
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13