Р Е Ш Е Н И Е № 260278
гр. Сливен, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1557 по описа на съда за
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Т.И.Д., ЕГН: ********** ***, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сума в общ размер на 1267,99 лв., от които сумата от 698,88 лева главница по договор за кредит „Бяла карта” № 436172; сумата от 55,21 лева - договорна лихва за периода 07.03.2018 г. до 06.05.2018 г., сумата от 207,67 лв., съставляваща неустойка за периода от 07.03.2018 г. до 06.05.2018 г., сумата от 77,50 лв., съставляваща такса разходи за събиране за периода от 06.02.2017 г. до 06.05.2017 г., сумата от 120 лв., съставляваща такса разходи за дейност на служител и сумата от 108,73 лв., съставляваща обезщетение за забава за периода от 06.07.2018 г. до 10.12.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението. Претендират и се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 14.08.2015 г.
между „Аксес Файненс” ООД, като заемодател и ответникът като заемател бил
сключен договор за кредит „Бяла карта” № 436172 при спазване на Закона за потребителския
кредит и ответникът бил приел и Общите условия на договора. По силата на този
договор кредиторът бил предал на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 700
лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, като при подписване на договора
кредиторът предоставя на ответника и платежен инструмент кредитна карта с №
436172, като последният може да усвои максималния размер на кредита след
активиране на картата, което съставлява изпълнение на задължението на кредитора
да предаде заетата сума на кредитополучателя. Страните били подписали и
Условията за ползване на международната платежна карта и Тарифата за дължимите
такси за ползване на кредитната карта. Срокът на договора бил
На 27.11.2018 г. „Аксес Файненс” ООД
прехвърлил на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД процесното
вземане, като „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД го е
прехвърлила на ищцовото дружество с договор за цесия от 03.05.2019 г. Ищцовото
дружество било изпратило уведомления за извършените цесии до длъжника, тъй като
било упълномощено от своите цеденти да уведоми длъжника за цесията. Моли
уведомлението за извършената цесия да се счете за връчено на ищцата с исковата
молба и цитира практика на ВКС в този смисъл.
Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сума в общ размер на сума в общ размер на 1267,99 лв., от които сумата от 698,88 лева главница по договор за кредит „Бяла карта” № 436172; сумата от 55,21 лева - договорна лихва за периода 07.03.2018 г. до 06.05.2018 г., сумата от 207,67 лв., съставляваща неустойка за периода от 07.03.2018 г. до 06.05.2018 г., сумата от 77,50 лв., съставляваща такса разходи за събиране за периода от 06.02.2017 г. до 06.05.2017 г., сумата от 120 лв., съставляваща такса разходи за дейност на служител и сумата от 108,73 лв., съставляваща обезщетение за забава за периода от 06.07.2018 г. до 10.12.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението. Претендират и се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
не е постъпил отговор от насрещната страна.
В насроченото по делото
открито съдебно заседание ответника чрез упълномощен от неговата съпруга, която
е упълномощил с генерално пълномощно процесуален представител адв. М. ***
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното:
По делото е прието ч.гр.д.
№ 6825/
С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.
На 14.08.2015
г. между „Аксес Файненс” ООД, като заемодател и ответникът като заемател бил
сключен договор за кредит „Бяла карта” № 436172 при спазване на Закона за потребителския
кредит и ответникът бил приел и Общите условия на договора. По силата на този
договор кредиторът бил предал на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 700
лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, като при подписване на договора
кредиторът предоставя на ответника и платежен инструмент кредитна карта с №
436172, като последният може да усвои максималния размер на кредита след
активиране на картата, което съставлява изпълнение на задължението на кредитора
да предаде заетата сума на кредитополучателя. Страните били подписали и
Условията за ползване на международната платежна карта и Тарифата за дължимите
такси за ползване на кредитната карта. Срокът на договора бил
На 27.11.2018 г.
„Аксес Файненс” ООД прехвърлил на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД процесното вземане, като „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
го е прехвърлила на ищцовото дружество с договор за цесия от 03.05.2019 г.
Ищцовото дружество било изпратило уведомления за извършените цесии до длъжника,
тъй като било упълномощено от своите цеденти да уведоми длъжника за цесията.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента –наличието на сключен договор за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен т.е. противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и др., както и изтичането на погасителната давност по отношение на акцесорните вземания за договорни лихви, като в случай, че ищецът твърди, че са налице основания за спиране и/или прекъсване на давностния срок, то той следва да го докаже.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на сключения рамков договор за прехвърляне на вземания, като ответникът е надлежно уведомен и за двете извършени цесии. Дори да се приеме, че уведомленията не са достигнали до него преди подаване на исковата молба, предмет на настоящото производство, то с оглед факта, че същата е връчена на ответника, ведно с приложенията, сред които са и уведомленията за извършената цесия, то следва да се приеме надлежно уведомяване за прехвърляне на вземанията.
Извън гореизложеното, длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.
Налице е валидно облигационно правоотношение породено от сключване на договор за заем с „Аксес Файнанс“ ООД. От приложения по делото договор за кредит „Бяла карта” № 436172 е видно, че същият е сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника на дата 14.08.2015 г. Съгласието относно описаните в договора уговорки страните удостоверяват с положените от тях подписи в края на документа. Ответникът не оспорва авторството на частния документ.
По отношение на възражението за липса на доказателства за предсрочна изискуемост на вземанията, предмет на настоящото производство, съдът счита същите за основателни.
С оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал.
2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г.
по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ
възможността кредитора да получи предоставена главница по кредит преди изтичане
на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки:
обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с
изявление, достигнало до длъжника.
В настоящия казус, както и в т. 12 от заявлението заявителят се позовава единствено на настъпила автоматична предсрочна изискуемост, на основание клаузи от договора, предвиждаща автоматично отнасяне в просрочие на кредита при невнасяне на минималната погасителна вноска/15 % от одобрения си кредитен лимит/ в период от два последователни месеца, като поне в един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит. В чл. 22, ал. 1 от договора за кредит „Бяла карта”, обаче противно на твърденията на ищеца за уговорена между страните автоматична предсрочна изискуемост на кредита се посочва, че ако кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е задължение по настоящия договор с повече от 10 дни или не е заплатен минимум от 15 % от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като поне в един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит кредитодателят има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. Обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от начините посочени в чл. 28 от договора. В тази клауза на договора се фингира връчването на всички писма и уведомления по договора на посочените адреси за кореспонденция. По делото, обаче изобщо ищецът не твърди, че кредиторът се е опитвал да уведоми длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС -Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В случая съгласно твърденията на ищеца, който не се оборват от ответника всички вноски, който се претендират в общ размер на 16010 лв. са с настъпили падежи преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-10.12.2019 г., тъй като се отнасят за периода от 21.08.2015 г. до 09.03.2018 г. Ищецът признава в исковата молба фактът, че ответникът е заплатил общо сумата от 15981,05 лв.
Установената съдебна практика
приема категорично, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3
от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешени и усвоен револвиращ потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца - кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера на този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 43,2 % годишно надхвърля трикратния размер на законната лихва, което представлява нарушение на добрите нрави/ критерии за норми на поведение, установени в обществото/, който в случая за претендирания период от 07.03.2018 г. до 06.05.2018 г. се равнява на 35,52 лв. С оглед на изложеното съдът счита, че претендираната договорна лихва се дължи в размер на 35,52 лв. за процесния период, а не в претендирания размер от 55,21 лв.
От ответника, освен вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се претендират и вземания за такса разходи и за неустойка.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Въведената в договора за кредит отговорност за отнапред определени разходи, представлява по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не е плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна.
По тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на договора са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за кредит. В конкретния случай в клаузата на чл. 22, ал. 4 от договора е предвидено, че при забава в плащането на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора кредитополучателят дължи да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението- по 2, 50 лв. на ден и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска /чл. 21/. Отделно от това е предвидено, че при настъпване на предсрочна изискуемост на вземането се дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв. /чл. 22 ал. 5/. Съдът счита, че визираните по- горе разноски, предвидени с клаузите на чл. 22 ал. 4 и 5, както и неустойката по чл. 21, по своята правна същност представляват неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на служител, респ. неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ето защо съдът приема, че с въвеждането на посочените клаузи в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл. 21 ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По тези съображения съдът приема, че посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за неустойка и такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител, се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение. В този смисъл ответникът не дължи претендираните на нищожно правно основание суми, а именно: неустойка в размер на 207,67 лв., такса разходи за събиране в размер на 77,50 лв. и такса разходи за дейност на служител в размер на 120 лв., поради което извършените плащания, погасяващи част от горните суми, следва да се приспаднат от общия размер на задължението. Ответникът дължи единствено главница в размер на 16010 лв. и договорна лихва в трикратен размер на законната лихва за претендирания период или в размер на 35,52 лв. или общо сумата от 16 045,52 лв., като съобразно извършеното от ищеца в исковата молба признаване на факт ответникът е заплатил сумата от 15981,05 лв.
Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за неустойка, договорна лихва над трикратния размер на законната лихва и такса разходи за събиране в размер на 77,50 лв. и такса разходи за дейност на служител в размер на 120 лв.. При това положение извършените от ответника плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума от 16010 и на обезщетението за забава, чийто общ размер възлиза на 108,73 лв., доколкото претендираното обезщетение за забава от ищеца се равнява на законната лихва за процесния период и за договорна лихва в размер на 35,52 лв. или сума в общ размер на 16154,25 лв. По делото е безспорно, че кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 15981,05 лв., обстоятелство, което изрично се признава от ищеца. Тази сума е достатъчна за погасяване частично на вземанията на кредитора, като при погасяването съдът счита, че следва да бъде спазен изрично договорения между страните в договора ред за погасяване в чл. 12, ал.2 от договора, като първо се погаси обезщетението за забава в размер на 108,73 лв., след него се погаси задължението за договорната лихва до трикратния размер на законната лихва за процесния период от 35,52 лв., а след това се погаси главницата, като от главницата няма да бъде погасена единствено сумата от 173, 2 лв.
Следователно за кредитора е налице неудовлетворено вземане за частично непогасена главница в общ размер на 173,2 лв., чиято дължимост ще бъде установена в настоящото производството, поради което предявените акцесорни искове по чл. 422 ГПК подлежат на отхвърляне изцяло като неоснователни и недоказани, а предявеният главен положителен установителен иск следва да бъде частично уважен до размера от 173,2 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
Отговорност за разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер от 259,02 лв. съобразно отхвърлената част на исковете. Ответникът не е представил доказателства, че е сторил разноски в заповедното производство, поради което не следва да му бъдат присъждани такива.
На основание чл.78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде заплатената сумата от 17,07 лв., съставляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата от 13,71 лв., съставляваща разноски в заповедното производство съобразно с уважената част на исковете.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД, че Т.И.Д., ЕГН: ********** ***, дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис –сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 173,2 лева, съставляваща главница по договор за кредит „Бяла карта” № 436172 ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд-10.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6825/2019 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис –сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата над размера от 173,2 лв. до пълния предявен размер от 698,88 лв. съставляваща главница по договор за кредит „Бяла карта” № 436172, както и сумата от 55,21 лева - договорна лихва за периода 07.03.2018 г. до 06.05.2018 г., сумата от 207,67 лв., съставляваща неустойка за периода от 07.03.2018 г. до 06.05.2018 г., сумата от 77,50 лв., съставляваща такса разходи за събиране за периода от 06.02.2017 г. до 06.05.2017 г., сумата от 120 лв., съставляваща такса разходи за дейност на служител и сумата от 108,73 лв., съставляваща обезщетение за забава за периода от 06.07.2018 г. до 10.12.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6825/2019 г. на СлРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис –сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на Т.И.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 259,02 лв. – разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете .
ОСЪЖДА Т.И.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис –сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 17,07 лв., съставляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата от 13,71 лв., съставляваща сторени в заповедното производство разноски съобразно уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: