№ 320
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000064 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по
съвместна жалба на „Кино Арена“ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/, ЕИК
********* и „Кино Арена 2001“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Д.И. насочена против
Решение № 261398/12.10.2021 г., постановено по т.д .№ 1951/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО с която по предявен иск от „Лето Инвестмънт“АД, ЕИК ********* с правно
основание чл.422 ГПК против въззивните дружества е признато за установено, че ищецът
има вземания спрямо „Кино Арена“ЕООД в размер на 1 000 000 евро, представляваща част
от общо вземане за предсрочно изискуема главница в размер на 4 924 743,04 евро, ведно със
законната лихва върху вземането /500 000 евро/, считано от 18.01.2019 г. до окончателното
му изплащане, респективно върху вземането от 500 000 евро, считано от 17.06.2019 г. до
окончателното му изплащане – съставляваща отпуснат, усвоен, обявен за предсрочно
изискуем и непогасен остатък от банков кредит, произтичащ от сключен договор за банков
кредит от 14.02.2007 г. и изменен и допълнен с анекси от 06.10.2009 г., 09.12.2010 г.,
22.12.2011 г., 05.06.2015 г., 15.06.2016 г. и 25.01.2017 г., което вземане е било предмет на
прехвърляне с договори за прехвърляне на вземания от 07.10.2011 г. и 28.09.2018 г. и
обезпечено с договорна ипотека, учредена с нот.акт № 038, т.I, рег.№ 328, дело № 33/2007 г.
на нотариус С. М., рег.№ *** от РНК, с район на действие – СРС, за която сума „Кино Арена
2001“ЕООД, в качеството му на ипотекарен длъжник, отговаря до цената на ипотекираните
с посочения нот.акт имоти, подробно индивидуализирани.
С решението въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемата страна и
сторените от нея по делото разноски.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, като постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и
превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и за постановяването му
1
в противоречие с материалния закон – ЗЗД и ТЗ, вкл. за необоснованост.
Твърди се, че недопустимо в диспозитива на обжалваното решение
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, който не е предявен и за който не е
внесена държавна такса – за установяване отпускане, усвояване, обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането, както и че вземането било предмет на прехвърляне с договори за
прехвърляне на вземания.
СГС не бил сезиран с иск за установяване на факти, нито за установяване
съществуването на договори за цесия по смисъла на чл.124 ГПК, като не било налице и
частно правоприемство в хода на заповедното и исковото производство, поради което и
било неприложими разрешението в т.10б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Предявеният иск бил по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, не с правно основание
чл.430 ТЗ, защото след прехвърляне на вземането с договор за цесия, то губи характера си на
вземане по договор за кредит.
Твърди се и че недопустимо били разгледани искове по чл.422 ГПК, за които не била
издадена заповед за незабавно изпълнение, защото със заповед от 26.07.2019 г. по ч.гр.д. №
34526/2019 г. на СРС ответниците били осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от
500 000 евро, а първоинстанционният съд разгледал иск, за който не била издадена заповед
за незабавно изпълнение.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е кредитирал неоснователно заключенията
на изслушаните експертизи, които били тенденциозни и съдържали противоречия в
отделните си части, вкл. неправилно е отнесъл установените по делото факти към
приложимия материален закон.
Предвид изложените подробни доводи в подкрепа на посочените оплаквания е
поискано от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново по
съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си представител,
оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС.
Пред настоящата въззивна инстанция не е допуснато събирането на нови
доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като прецени данните по
първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на субективно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 417
от с.к. от „Лето Инвестмънт“АД, ЕИК ********* против „Кино Арена“ЕООД и „Кино
Арена 2001“ЕООД.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че първият
ответник „Киро Арена“ЕООД и чуждестранна банка – „Юро и Еф джи Прайвит Банк
Люксембург“, с регистрация в Люксембург, били обвързани с договор за банков кредит,
сключен на 14.02.2007 г., по силата на който банката се е задължила да предостави на „Кино
Арена“ЕООД, като кредитополучател, банков кредит в размер на сумата от 14 000 000 евро,
за осъществяване на рефинансиране на вече усвоени кредити към други банки, както и
осигуряване средства за финансиране на определени проекти.
Според клаузите на този договор срокът на ползване на кредита е определен на 180
месеца, считано от сключването на договора, а кредитополучателят се задължил да заплати
общо 174 отделни вноски за погасяване на задължението си към кредитора, с краен срок до
14.02.2022 г., съгласно утвърден погасителен план, неразделна част от договора.„
За обезпечаване изпълнението на задължението за връщане на отпускания кредит
2
вторият ответник – „Кино Арена 2001“ЕООД, трето за кредитното правоотношение лице,
учредило договорна ипотека върху притежавани от него недвижими имоти, находящи се в
гр. София. Ипотеката била надлежно вписана, вкл. била подновена през 2017 г.
С последващи два анекса, съответно от м.10 и м.12.2010 г. страните уговорили
промени на част от клаузите на обвързващия ги договор, касаещи броя, падежите и
размерите на погасителните вноски, дължими от кредитополучателя.
С договор за прехвърляне на вземане от 07.10.2011 г. банката-кредитор прехвърлила
вземането си, произтичащо от гореобсъдения договор на „Юробанк България“АД, в
актуален размер от 12 036 234,33 евро, ведно с всички обезпечения, привилегии и
принадлежности, в т.ч. и правата по учредената с нотариалния акт от 15.02.2007 г.
договорна ипотека.
Цесията била съобщена на длъжника-кредитополучател на 21.10.2011 г., като на
същата дата е вписана в имотния регистър при АВ.
Между цесионера и длъжника на 22.12.2011 г. се сключил нов анекс, с който се
преуредили част от отношения между страните по правоотношението, касаещи броя,
падежите и размерите на погасителните вноски, като се съставил нов погасителен план.
След този анекс страните сключили още три последващи - съответно през 2015, 2016 и 2017
г.
Твърдяло се е, че поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
погасяване на дължимите се по договора и последващите анекси месечни вноски, както и
поради активиране на предпоставки в уговорените по кредитната сделка „Специални
условия“ и чл. 14 от ОУ клауза за обвързано неизпълнение /взаимна изискуемост/, считано
от 21.03.2018 г. „Юробанк България“АД обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем
преди да настъпи крайния уговорен срок за погасяването. За последното длъжникът бил
надлежно уведомен с нотариална покана, считано от 27.03.2018 година.
Впоследствие на 28.09.2018 г. между кредиторът „Юробанк България“ АД и ищцовото
дружество се сключил договор за цесия, с който банката прехвърлила на „Лето
Инвестмънт“АД всички свои вземания по договора за банков кредит от 14.02.2007 г. и
анексите към него, ведно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности, касаещи
вземането, вкл. и договорната ипотека, учредена от „Коно Арена 2001“ЕООД. Според
клаузите на договора за цесия общият размер на вземането предмет на извършеното
прехвърляне възлиза на сумата от 5 198 791,10 евро и 1 200 лв. За същия длъжникът по
кредита било надлежно уведомен чрез връчването на нотариална покана, считано от
05.11.2018 г., а договорът бил вписан в имотния регистър на АВ по партидата на длъжника.
На 16.05.2019 г. между предходния кредитор „Юробанк България“ АД и „Кино
Арена“ ЕООД бил подписан анекс, с който страните потвърдили съгласието си, че с
посочения по-горе договор е извършено прехвърляне на всички вземания произтичащи от
сключения договор за кредит от 14.02.2007 г. и анексите към него, вкл. - че тези вземания са
изискуеми.
Т.к. кредитополучателят не изпълнявал задълженията си за плащане на изискуемите
парични задължения и към новия кредитор, същият депозирал заявления за издаване на
заповеди за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за отделни части от вземанията си пред РС
Стара Загора и РС София, като се снабдил със заповеди за незабавно изпълнение и издадени
въз основа на тях изп.листа по образуваните ч.гр.д № 409/2019 г. и 34526/2019 г.
Т.к. длъжникът подал своевременно възражения срещу издадените заповеди за
незабавно изпълнение, касаещи две частични вземания от по 500 000 евро, „Лето
Инвестмънт“ АД е предявил настоящите положителни установителни искове за
установяване съществуването на тези вземания.
Ответниците са подали съвместен отговор по исковата молба, чрез процесуален
3
представител, в който най-напред са оспорили допустимостта на предявените искове, а
алтернативно – тяхната основателност.
Във връзка с първото от оспорванията са поддържали, че ищцовото дружество не е
надлежно процесуално легитимирано да предяви процесните искове, т.к. не разполагало с
процесуалната легитимация да инициира заповедни производства за защита на твърдените
от него субективни права, респ. – да търси тяхната защита в настоящето исково
производство.
В тази връзка е оспорило твърденията в исковата молба, че като кредитополучател по
договора за кредит от 14.02.2007 г., както и „Кино Арена 2001“ЕООД, дало обезпечение по
последния, са надлежно уведомени за извършената цесия от 2011 г. от първия му кредитор в
полза на „Юробанк България“АД, излагайки конкретни доводи в подкрепа на това
оспорване.
Така оспорват цесионера по посочения договор да се легитимира като кредитор на
ответните дружества, който да търси изпълнение по първоначално сключения договор за
кредит, вкл. да прави вземанията по нея предсрочно изискуеми, още по-малко да ги
прехвърля на трети лица.
На отделно основание поддържат, че ищцовото дружество няма качеството на банка и
не можел да бъде заявител в заповедното производство, по арг. от чл. 417, т. 2 ГПК, вкл. и
защото договорът за банков кредит от 14.02.2007 г. бил без нотариална заверка на
подписите, а „Лето Инвестмънт“АД не било и кредитор, посочен в ипотечния акт.
На друго самостоятелно основание е възразено, че не е налице тъждество между
предмета на вземанията така, както е заявен в заповедните производства и настоящето
исково такова, поради което и исковете били недопустимо, т.к. е недопустимо в
производството по чл. 422 ГПК да се установява наличието на вземане, което не е заявено в
предхождащото го заповедно производство.
Така в заповедното производство пред РС – Стара Загора било признато, че двамата
ответника отговарят в условията на солидарност по отношение плащането на сумата от 500
000 лв., а в исковата молба отговорността на „Кино Арена 2001“ ЕООД се ангажирала
единствено до размера на цената на имотите, спрямо които е учредена съответната
договорна ипотека.
Надлежната процесуална и материална легитимация на ищцовото дружество е
оспорено и с аргумент, че към датата на подаване на второто заявление за издаване на
заповед за изпълнение в размер на сумата от 500 000 лв. – това пред РС София, същият
заявител вече се е снабдил с издадена му заповед за изпълнение от РС –Стара Загора, в
която било признато идентично по размер вземане, произтичащо от същото основание -
договора за банков кредит от 14.02.2007 г.
На друго отделно основание ответниците са оспорили пасивната си процесуална и
материална легитимация по предявените искове с твърдения, че не са били обвързани от
валидно кредитно правоотношение, произтичащо от сключен договор за кредит с дата –
14.02.2007 г., т.к. според приложения препис от същия към исковата молба подписите на
страните били положени на друга дата - 26.02.2007 г. Следователно преди нея нямало как да
е подписван договор с подобен предмет, респективно документ, в чието съдържание да е
инкорпорирана сделка от 14.02.2007 г. липсва.
Твърди се, че първият ответник не е получавал посочената в договора от 14.02.2007 г.
сума – т.е. кредиторът не изпълнил задължението си това правоотношение, ако изобщо се
приеме, че такова обвързва първоначалните страни.
Поддържа се, че между „Юробанк България“АД и „Кино Арена“ООД е било налице
друго правоотношение, основано на договор за банков кредит от 14.02.2007 г. и според
ответниците вероятно вземането на банката по това правоотношение било обект на договора
4
за цесия от 2018 г., предвид че нито „Юробанк България“Ад, нито ищцовото дружество
имали качеството на банка от групата на Eurobank EFG Group и затова не могли да
придобият валидно вземания по договор за кредит, чийто първоначален кредитор е
„Юробанк и Еф Джи Прайвит Банк Люксембург“ – в договора от 14.07.2007 г., приложен
към исковата молба, имало нарочна клауза за непрехвърлимост в насока, че само ограничен
кръг правни субекти - участващи в групата на Eurobank EFG Group могат да придобият
такова вземане.
Възразено е още, че ответниците не са уведомени валидно нито за договора за цесия от
2011 г., нито за този от 28.09.2018 г., касаещи промяна в субекта носител на вземането.
Освен това от съдържанието на втория договор не се установявало да се отнася до
прехвърляне на вземане, произтичащо от договора за кредит с дата 14.02.2007 г.
Възразено е също, че и да съществувало валидно договорно правоотношение,
основано на последния договор, то кредитът не бил обявен редовно и валидно за предсрочно
изискуем, т.к. длъжникът не получил съобщение за това – нот.покана от 21.03.2018 г. не
съдържала такова изявление и не било връчено на длъжника.
Отделно не били налице останалите условия за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем - неизпълнение от страна на длъжника на задължението за плащане на дължимите
се вноски, а и договорът не бил прекратен.
По отношение липсата на надлежна материална легитимация на втория ответник се
поддържа, че в нот.акт за учредяване на договорна ипотека от 15.02.2007 г. не били
инкорпорирани всички съществени елементи от договора за кредит сключен на 14.02.2007
г., в т.ч. размерът на уговорения за отпускане кредит, страните по кредитната сделка, както
и крайният срок за погасяването на кредита. Затова и нот.акт не бил такъв, от чието
съдържание да може да се удостовери подлежащо на изпълнение вземане по договора за
кредит от 14.02.2007 г. – същият съдържал уговорки за условни вземания и не било ясно
дали поставените условия са се сбъднали – физическото предаване и усвояване на сумите по
кредита, както и предсрочната изискуемост за тяхното връщане.
Предявените искове са оспорени и по размер.
В допълнителната искова молба ищецът е поддържал, че възраженията на
ответниците не касаят допустимостта, а основателността на предявените искове.
Оспорил е твърденията им за липса на валидно обвързващи предходните
кредитори и длъжниците договорни правоотношения, респ. – твърденията за
неуведомяването им за извършените цесии и е навел повторни такива от своя страна за
несъстоятелността на тези твърдения.
Поддържа се, че ищцовото дружество не е страна по първоначалния договор
за кредит и ипотечния акт, но е частен правоприемник на страна по такива договор и акт –
придобил е правата на обезпечения с договорна ипотека кредитор по валидно възникнали и
съществуващи договорни правоотношения.
Пояснил е, че между частния му праводател – „Юробанк България“АД и
първия ответник действително е съществувало и друго договорно правоотношение,
различно от процесното, основано на договор за кредит за друга сума, но последният е бил
прекратен поради изпълнение на задължението на кредитополучателя да върне дълга още
през 2012 г.
Оспорил е твърденията за наличие на забраняваща прехвърлянето на
вземането по договора за кредит в полза на лица извън групата на Eurobank EFG Group и е
поддържал, че наличната в договора за кредит клауза не била такава за непрехвърлимост на
вземането.
Оспорил е възраженията за неналичие на предпоставките за обявяване на
вземанията, произтичащи от договора за кредит от 14.02.2007 г. за предсрочно изискуеми,
като е навел нови фактически и правни доводи в подкрепа на първоначално заявеното от
него наличие на тези предпоставки, вкл. и чрез акцентиране върху факта, че с договора за
5
цесия от 2018 г. прехвърляните вземания били назовани като изцяло изискуеми, защото към
този момент те вече са били обявени от прехвърлящия ги субект за предсрочно изискуеми, и
това уведомление е било съобщено на длъжника.
В този смисъл и ищцовото дружество придобило тези вземания като изцяло
изискуеми, а прекратяването на договорното правоотношение, касаещо тези вземания е само
право, но не и задължение на кредитора. В случая ищцовото дружество се легитимирало
като кредитор на вземане за сумата от 4 924 743,04 евро, като част от първоначално
усвоената сума от общо 14 000 000 евро, като се подчертава, че към 07.10.2011 г. първият
ответник изрично е признал, че продължава да дължи главница в размер от 12 036 234,33
евро.
По отношение на материалната легитимация на втория ответник е поддържал
допълнително, че и ипотечният акт може да бъде ползван като документ по чл. 417, т. 6 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, както срещу длъжника, чиито дълг е обезпечен с
ипотека лично от него или от трети лица, така и срещу третото лице, учредило ипотека
върху свои собствен имот за обезпечаване на задължения на длъжника към заявителя –
кредитор.
В случая „Кино Арена 2001“ЕООД отговарял пред ищцовото дружество за
удовлетворяването на обезпеченото вземане до размера на ипотекираното имущество, и
доколкото е упражнило правото си да подаде възражение срещу издадената и срещу него
заповед за изпълнение, то редът за защита правата на ищеца е по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
В подадения съвместен допълнителен отговор от ответниците, чрез
процесуалния им представител, се поддържат всички първоначално въведени възражения.
Отделно е въведено оспорване на автентичността на подписите на
представителите на кредитора под първоначално договор за кредит – този от 14.02.2007 г. и
първите анекси към него с твърдение, че не били подписани от надлежни представители на
банката – кредитор. Оспорено е твърдението на ищеца, че отпуснатата като кредит сума
била усвоена от кредитополучателя „Кино Арена“ЕООД на два транша – на 21.02. и на
28.02.2007 година.
Въведено е възражение за неавтентичност на подписите, положени под двете
писма за усвояване с твърдение, че не са положени на законния представител на
кредитополучателя – С. М., а на самостоятелно основание удостоверяването на усвояването
на кредита по договора от 14.02.2007 г. не било уредено да се извършва посредством
подобни писма за усвояване.
Оспорена е доказателствена сила на останалите приложени към
допълнителната искова молба документи с твърдения, че не са на български език, не са
четливи, нямат изискуемите се реквизити - подпис и печат на съставител, и отделно от това
ни били връчвани на първия ответник.
В този смисъл се поддържа първоначалното възражение, че отпуснатата
като кредит сума по договора от 14.02.2007 г. не била усвоена от кредитополучателя,
защото кредиторът не изпълнил задължението си да му я предостави в заем.
След откриване на производство по несъстоятелност срещу първия от
ответниците конституираният като страна в производството синдик на дружеството А. К. не
е взел становище по предявените искове.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в обжалваните му части и прецени доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност,
посочени във въззивната жалби, приема следното:
Действията по обжалване на решението на СГС са процесуално допустими –
предприети са в рамките на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, срещу съдебен акт,
който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирани страни,
имащи правен интерес от това – въззивниците, ответници първоинстанционното
производство, са останали недоволни от атакуваното решение в неговата цялост.
6
Същото решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в
съответната писмена форма и е подписано.
Въззивната инстанция счита, че решението е и правилно, като изцяло споделя
доводите на първоинстанционния съд в подкрепа на изведения от него краен извод за
основателност на предявените положителни установителни искове и за избягване на
излишното им приповтаряне, препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
Във връзка с наведените оплаквания във въззивната жалба, излага и следното:
Несъстоятелно е оплакването, че първоинстанционното решение е
недопустимо, т.к. СГС се е произнесъл по непредявен иск, респ. – по нередовна искова
молба – по която не била внесена дължимата се държавна такса.
Според виждането на настоящия състав постановявайки обжалваното
решение първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени при условието на
субективно съединяване положителни установителни искове за установяване
съществуването на парично вземане, за което са били издадени две отделни заповеди за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, срещу които длъжниците в заповедните
производства – съответно кредитополучател и ипотекарен длъжник, са подали възражения,
че не дължат присъдените вземания в срока по чл.414, ал.1 ГПК.
Исковете са предявени при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за това – повдигнатият спор е подведомствен на съда, възникнал е между
правоспособни лица на страната на ищеца и на ответниците, като за първия е налице правен
интерес от установява съществуването на твърдяното от него материално право, с оглед
заявеното изрично оспорване на същото от страна именно на ответниците в предходно
развилото се заповедно производство.
Страните по делото са надлежно процесуално легитимирани, предвид
твърденията в исковата молба и данните от образуваните две отделни заповедни
производства, съответно пред РС Стара Загора и РС София - ч.гр.д № 409/2019 г. и
34526/2019 г. Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК, като
при депозиране на исковата молба ищецът заявител е представил доказателства за
заплащането на следващата се по производството държавна такса в пълен размер, съобразно
изискването на чл.12 от ТДТССГПК, предвид че част от нея – 2% е платена като
първоначално дължима по образуваните две заповедни производства, а останалите 2% - при
предявяване на иска.
Несъстоятелно е оплакването, че първоинстанционният съд се е произнесъл
по непредявен иск, т.к. посочил в диспозитива на решението си освен размера и основание
на вземането, така и за установяване на отпускане, усвояване, обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането, индивидуализирането му като такова, предмет на прехвърляне с
договори за цесия. Възразява се, че съдът не бил сезиран с иск за установяване на факти или
на осъдителен такъм по чл.430, ал.1 ГПК, а с положителен установителен такъв за
установяване на вземане, предмет на развило се заповедно производство.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск, нито в
повече от поисканото – „свръхпетитум“, предвид че диспозитивът на съдебния акт съдържа
индивидуализация на спорното по делото материално право така, както е конкретизирано от
ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и петитума й.
Със задължителен за настоящата инстанция характер съдебната практика
приема /т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК/, че със сила на
пресъдено нещо съдебното решение се ползува само по отношение на спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.
В т.2 от ТР № 3/22.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2016 г., ОСГТК е
доизяснено, че предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно
субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на
ищеца, съдържащо се в исковата молба, защото в последната ищецът е длъжен да
индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска.
Съответно - основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от
7
които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите
юридически факти, като спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти
/страните по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез
петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание - /в какво се състои
претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената
защита /дали ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на
спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна/.
С оглед на тези общи разяснения е конкретизирано, че при исковете за
правоотношение, вкл. за парично вземане, фактите са индивидуализиращи белези, а предмет
на установяване са накърненото субективно материално право и правоотношението, от
което то произтича - тяхното съществуване може да бъде отречено, въпреки че всички
правопораждащи факти са се осъществили, както и въпреки че някои от правопораждащите
факти не са се осъществили.
Възприето е, че материалното правоотношение се индивидуализира от целия
фактически състав, независимо от това кои факти са се осъществили и кои – не, защото така
индивидуализирано то дава възможност да се открои в най-пълна степен силата на
пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем.
По този начин се препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-
голямо, респ. - възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите
твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно
друго материално правоотношение.
По този начин и задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на
установеното или отречено от съда спорно право - не само до неговия размер, но и до
основанието и правната му квалификация.
Отнесено към настоящия казус изложеното предпоставя, че
първоинстанционният съд в пълна степен се е съобразил със задължителните мотиви на
цитираните тълкувателни решения, като с диспозитива на съдебния си акт е дал
индивидуализация на спорното право на първо място така, както безспорно е заявено от
ищеца. Отделно от това спорното материално право е индивидуализирано по съдържание
така, че да обхване всички негови индивидуализиращи белези, в т.ч. и основанието, от което
произтича вземането, настъпването на предсрочната му изискуемост, прехвърлянето му чрез
последователни договори за цесия, с оглед безспорната установеност на субектите по
правоотношението, наличието на обезпечение на същото, чрез учредената договорна
ипотека. Така е препятствана възможността за последващи възражения на страните относно
възникването, съществуването и обема му, както и относно субектите, обвързани от него,
вкл. с оглед заявените оспорвания от ответниците, както и предвид че вземането се
претендира като частично.
Що се отнася до правната квалификация на предявените искове, цифровото
посочване на съответните текстове от материалния закон /чл.430, ал.1 ТЗ/ от страна на СГС
не е неточно, отговаря на заявеното от ищеца правно основание за защита на накърненото
му право и е свързано с твърденията му, че паричното вземане има за първоначално
основание договор за банков кредит.
Несъстоятелно е и оплакването, че първоинстанционният съд е разгледал
искове, за които не е издадена заповед за незабавно изпълнение, предвид че както
фактическите констатации, така и правните изводи на съда касаят именно вземането по
начина – основание за възникване на задължението и размер, както е индивидуализирано в
издадените заповеди за незабавно изпълнение по двете ч.гр.д. - № 409/2019 г. по описа на
РС Стара Загора и № 34526/2019 г. по описа на РС София.
Според решаващият състав несъстоятелно е и оплакването, че вторият от
ответниците „Кино Арена 2001“ЕООД не е надлежно процесуално легитимиран по
предявения иск.
Видно е от приложените ч.гр.д., образувани пред РС Стара Загора и РС
София, съдилищата са уважили заявленията на кредитора и са издали съответните заповеди
за незабавно изпълнение срещу двамата длъжници – кредитополучателя и ипотекарния
длъжник.
8
Настоящият решаващ състав е запознат и напълно споделя застъпеното в
съдебната практика разбиране, според което ипотекираното имущество може да бъде
предмет на индивидуално принудително изпълнение, без да се води такова срещу титуляра
на самото обезпечено задължение, като се издаде заповед по реда на чл. 417, т. 6 ГПК срещу
последния до стойността на ипотекирания имот /Определение № 552/23.08.2013 г. по ч.т.д.
№ 1884/2013 г., на ВКС, II т.о, Определение № 531/25.09.2013 г. на ВКС по ч.т.д. №
498/2013 г., I т.о/.
Доколкото в случая пред съответните районния съдилища от заявителя са
били представени документи, обосноваващи основания за издаването на заповеди по реда на
чл.417, т.2 ГПК срещу кредитополучателя и по чл.417, т.6 ГПК срещу ипотекарния
длъжник, заповедните съдилища са издали заповедите за изпълнени въз основа на документи
и срещу двамата длъжници, като е разграничена материалната им отговорност спрямо
кредитора.
След като в срока за отговор и двамата длъжници са се възползвали от
правото си да подадат възражение по реда на чл.414, ал.1 ГПК, то за заявителят безсъмнено
е възникнал правен интерес от установяване съществуване на вземането му на заявените от
него основания спрямо всеки един от двамата длъжници, поради което и всеки от тях на
свое собствено и самостоятелно основание се явява надлежно процесуално легитимиран по
предявените положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземането на заявителя-кредитор.
Аргумент в подкрепа на горния извод решаващият състав извлича и от
обстоятелството, че съдебната практика възприема последователно /Решение №
153/29.12.2016 г. по т. д. № 896/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 99/28.06.2012 г. по т.
д. № 667/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение № 457/28.09.2017 г. по ч. т. д. №
2021/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о./, че както длъжникът по обезпеченото вземане, така и
ипотекарният длъжник имат правен интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск за установяване несъществуването на вземането, предмет на образувано изпълнително
производство.
Последното, защото правният интерес на длъжника в тези случаи произтича
от задължението на съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо по успешно
проведения иск и съответно да прекрати образуваното пред него изпълнително дело при
установяване несъществуването на спорното вземане, като същият интерес има и
ипотекарния длъжник, след като съгласно чл. 417, т. 6 от ГПК /във вр. чл. 418 от ГПК/,
ипотекарният кредитор би могъл да се снабди със заповед за незабавно изпълнение въз
основа на ипотечния акт по чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, удовлетворявайки се от неговата цена,
предвид че собственикът на имота, който не е длъжник, би могъл да противопостави на
кредитора всички възражения на длъжника по главното правоотношение.
Възприема се, че именно от тази установена в разпоредбата на чл. 151 от
ЗЗД процесуална възможност, произтича и правният интерес на ипотекарния длъжник от
водене на отрицателен установителен иск срещу ипотекарния кредитор.
Това разбиране е намерило по-нататъшно отражение и в Решение № 88 от
8.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2056/2018 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК,
където е застъпено виждането, че след като и за длъжника, и за ипотекарния длъжник
съществува правен интерес да установяват несъществуването на вземането, предмет на
образуваното изпълнително производство, не съществува пречка тези искове да бъдат
предявени едновременно от двамата длъжници с обща искова молба.
В разгледаната хипотеза е невъзможно длъжникът по оспореното вземане да
бъде конституиран като ответник, доколкото търсената защита обуславя избраното от самия
него качество на ищец. В този смисъл заключението е, че видът на обективното и
субективното съединяване на исковете зависи от естеството на материалното
правоотношение и от изразените от участниците в него защитни позиции, защото е
допустима и хипотеза, в която длъжникът следва да бъде конституиран като ответник по
предявения отрицателен установителен иск в случаите, когато вземането се оспорва само от
ипотекарния длъжник, каквато е разгледаната хипотеза в цитираното от въззивния съд
решение № 153/29.12.2016 г. по т. д. № 896/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В последната
9
хипотеза длъжникът по оспореното вземане трябва да участва в производството, т.к.
решението следва да бъде еднакво за страните по материалното правоотношение, но той
може да бъде конституиран именно като ответник, доколкото служебно конституиране на
съищец е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи.
Като изцяло възприема посоченото разбиране, за настоящият казус
въззивната инстанция приема, че в случая субективното съединяване на предявените
положителни установителни искове срещу двамата ответници произтича именно от
материално правоотношение, предмет на производството, вкл. и от заетите от тях защитни
позиции, предвид че и двамата са оспорили неговото валидно възникване и съществуване,
вкл. и чрез неговите субекти както към момента на образуване на заповедните производства,
така и на момента на разглеждане на настоящият исков спор.
В този смисъл и след като е допустимо отрицателен установителен иск с
предмет отричане съществуването на вземането да бъде предявен в условието на субективно
активно съединяване /на страната на ищците/, няма пречка кредитополучателят-длъжник и
ипотекарния длъжник, дал своя вещ като обезпечение за чужд дълг, този на
кредитополучателя, да бъдат надлежно пасивно процесуално легитимирани по предявен
положителен установителен иск за установяване съществуването на обезпеченото вземане,
какъвто е и настоящия казус, вкл. и на още по-голямо основание – след проведено заповедно
производство, в хода на което и двата са подали възражения по реда на чл.414 ГПК.
Самостоятелният анализ на всички приобщени по делото доказателства от
настоящия въззивен състав предпоставя неоснователност и останалите формулирани във
въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които приповтарят
правопогасяващите и правоизключващите възражения, въведени с отговорите по исковите
молби.
За да отговори на същите въззивната инстанция, след самостоятелен анализ
на приобщените по делото пред първоинстанционния съд доказателства, приема следното:
С Договор за банков кредит от 14.02.2007 г., сключен между Юробанк и Еф
Джи Прайвит Банк Люксембург“, като кредитор и „Кино Арена“ ЕООД, като
кредитополучател, безсъмнено установява възникването на договорно правоотношение
между тези страни, основано на договор за банков кредит, индивидуализиран като срочен и
обезпечен, в размер на сума до 14 000 000 евро.
Според постигнатите в него съглашения кредитът е отпуснат с цел
рефинансирането на други текущи кредити, който кредитополучателя и други посочени
дружества имат към търговски банки. Правата и задълженията на страните, както и
останалите му параметри по договора са детайлно разписани в него, като с оглед въведените
възражения от ответниците-въззивници решаващият състав счита, че следва да се акцентира
на уговорките, касаещи срокът за усвояване на одобрения за отпускане кредитен ресурс –
определен е шестмесечен такъв, считано от датата на подписване на договора, както и
начинът на усвояване - след предоставяне на конкретно посочени допълнителни документи
на банката от кредитополучателя пред банката, сред които и искане за усвояване.
Като задължителен елемент от предмета на договора е уговорен и размера и
начина на формиране на дължимата се възнаградителна лихва за периода на ползване на
кредита. Уговорени са и клаузи за предсрочното му прекратяване, вкл. и в случай, че
кредитополучателят не успее да заплати която и да е дължима вноска по договора на дата на
дължимо плащане. Към договора е приложен и утвърден от страните погасителен план.
С цел обезпечаване на задълженията на кредитополучателя за заплащане на
уговорените като дължими главница, лихва, такси, комисионни и разноски
кредитополучателят се е съгласил да предостави в полза на банката редица обезпечения,
като сред тях са вписване на втора поред ипотека върху три УПИ-та разположени в гр.
София, местност „Разсадника – Бежанци“ с площи от 7 165 кв.м., 3 532,36 кв.м. и 5 724,49
кв.м., ведно с построената в първия имот сграда, съответно заедно с откритите временни
паркинги във втория и третия имот.
Установява се от съдържанието на договора, че е налична и клауза, касаеща
правото на прехвърлимост на вземането за предоставен банков кредит, според която
10
страните са се съгласили, че във всеки един момент от действие на договора, банката
разполага с възможност едностранно да прехвърли вземанията си произтичащи от така
сключвания договор за кредит, на която и да е банка от групата Eurobank EFG Group при
условие, че вследствие на прехвърлянето размерът на задълженията на кредитополучателя
няма да се увеличи, поради данъчни или др. причини, както и след прехвърлянето
задълженията на кредитополучателя ще се уреждат от правото на държавата, където
кредитополучателя е регистриран.
Т. 6 от Специалните условия, приложими към договора за кредит съдържа
регламентация на хипотезите на предсрочна изискуемост на кредита, като е уговорено в
случай на предсрочна изискуемост на което и да е от задълженията по договори за
кредит или лизинг, сключени или които ще бъдат сключени между дружества от Александра
Груп /посочени в т.1 от допълнителните условия/ от една страна и „Българска Пощенска
Банка“АД или EFG Рrivate Вank Luxembourg S.A. или „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД от друга
страна, банката да има правото да обяви за изцяло и предсрочно изискуеми задълженията на
„Кино Арена“ ЕООД по договора за кредит от 14.02.2007 г.
Пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана неоспорена от
страните съдебно-преводаческа експертиза, дала точен превод на изписания на английски
език текст на т.6 от Специалните условия. Според същата това е Клауза по взаимно
подразбиране и точният й превод гласи: „С настоящето страните се споразумяват, че в
случай на какъвто и да е одобрен кредит или отпуснат срок за погасяване на лизинг по
договор към някоя от компаниите на „Александра Груп“ с подписани споразумения или
предстоящи за подписване между която и да е компания към „Александра Груп“ от една
страна и „Българска пощенска банка“ АД или „И Еф Джи частна Банка „ /Люксембург/ S.A.,
или „И Еф Джи Лизинг“ЕАД от друга страна, бъде просрочен или обявен за предсрочно
изискуем, то банката може да обяви предсрочна изискуемост на предоставения кредит на
„Кино Арена“ ЕООД по настоящия договор за отпуснат кредит“.
На следващия сключването на обсъдения договор ден – 15.02.2007 г., пред
нотариус с рег. № *** от РНК, с район на действие – РС София, е бил сключен под формата
на нот.акт № 038 договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти. Според
съдържанието му чуждестранната търговска банка EFG Рrivate Вank Luxembourg S.A.
предоставя съгласно договор за кредит от 14.02.2007 г. в полза на кредитополучателя „Кино
Арена“ ЕООД кредит в размер на 14 000 000 евро, която сума ще бъде преведена по банкова
сметка на кредитополучателя в Люксембург. Цитирани са и други параметри на договора за
кредит – краен срок за усвояване на кредита - 180 месеца, считано от датата на подписване
на договора, а при удължаване на срока на кредита, съгласно договора за кредит –
съответната дата по анекса. Посочено и че за обезпечаване на отпуснатия кредит в размер
на 14 000 000 евро, в т.ч. главницата, лихвите, комисионните, таксите и разноските, вкл. и в
случай на удължаване на срока на кредита, ипотекарния длъжник „Кино Арена 2001“ ООД
учредява в полза на банката кредитор договорна ипотека върху подробно описани нейни
собствени недвижими имоти – УПИ и построени върху него сгради.
Според съдържанието на ангажираните два броя писма, изходящи от „Кино
Арена“ЕООД и адресирани до EFG Рrivate Вank Luxembourg S.A., със същите е заявено
искане от страна на изпращача им за теглене на суми, осигурени от банката – кредитор в
полза на кредитополучателя по сключения на 14.02.2007 г. договор за кредит. С първото от
писмата е поискано да бъде усвоена сума от 10 005 418,75 евро, с вальор от 21.02.2017 г., а с
второто писмо - усвояване на сумата от 3 994 581,25 евро, с вальор от 28.02.2007 г.
Изпращачът на писмата е дал конкретни указания на получателя как да бъдат
усвоени сумите – с постъпленията от усвояването първо да бъде кредитирана
разплащателна сметка на „Кино Арена“ЕООД, открита в банката кредитор, а след това да
бъдат изпратени до България по конкретно посочена банкова сметка на кредитополучателя в
„Българска пощенска банка“ АД, като се ползва за кореспондентска банка – EFB Вank
Еrgasias., Атина, Гърция.
Допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-почеркова
експертиза във връзка с оспорване от страна на въззивниците на автентичността на подписа
на управителя на двете дружества върху писмата е докладвала, че изпълнените в
11
анализираните документи ръкописни цифрови текстове за сумите от 10 005 418,75 евро и
3 994 581,25 евро не са написани от С. С. М. /управител на двете дружества към релевантния
момент/, а положените под основните текстове в писмата подписи са изпълнени от него.
Според решаващият състав оспорването на изводите на вещото лице по
отношение на втората поставена задача от страна на процесуалния представител на
въззивниците не влияе върху крайния извод за компетентност, обективност и
безпристрастност на експерта, а от там и на заключението, предвид че същият е работил с
предоставен му от страните по делото сравнителен материал, за който не се твърди от
въззивниците, че е изпълнен от друго лице, а не от самия С. М..
Съвкупният анализ на обсъдените писмени доказателства и експертизи сочат
на еднозначен извод, че банката кредитор EFG Рrivate Вank Luxembourg S.A. и въззивните
дружества са се обвързали валидно от договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1
ТЗ, при посочените в него и обсъдени по-горе параметри, който е бил изцяло усвоен от
кредитополучателя „Кино Арена“ЕООД – първоначално чрез заверяване на банковата
сметка на дружеството в банката кредитор, а в последствие и чрез трансферирането й по
други банкови сметки на кредитополучателя.
Възраженията на въззивниците в обратна насока се явяват неоснователни,
като недоказани, с оглед безсъмнената установеност на наличието на валидно писмено
съглашение между кредитор и кредитополучател, респ. – усвояването на кредита от
последни по начин, указан от самия кредитополучател.
Аргумент в подкрепа на този извод се извлича и от изслушаните пред
първоинстанционния съд единична /дала основно и допълнително заключение/ и тройна
съдебно-техническа експертиза, който подробно са обсъдили и анализирали останалите
поединично приобщени по делото писмени доказателства – два броя SWIFT съобщения, на
който допуснатата преводаческа експертиза е дала точен превод, два броя бордера с №
142611/21.02.2007 г. за сумата от 10 005 418,75 евро и с № 81408/28.02.2007 г. за сумата от
3 994 581,25 евро, извлечение от разплащателна сметка с аналитичен номер 1814 978
********* 01 9, с титуляр „Кино Арена“ ЕООД.
Така в основното и допълнителните си заключения вещото лице по
изслушаната единична експертиза е направило категоричен извод след анализ на всички
приобщени по делото и налични в счетоводствата на страните документи, че кредитът,
предмет на договора от 14.02.2007 г., е бил усвоен от кредитополучателя „Кино Арена“
ЕООД на два транша - на 21.02.2007 г, когато е усвоена сумата от 10 005 418,75 евро и на
28.02.2007 г., когато е усвоена сумата от 3 994 581,25 евро. Усвояването е станало по
посочени в обсъдените вече два броя писма - първоначално по конкретно посочена банкова
сметка с титуляр „Кино Арена“ в чуждестранната банка, а впоследствие от тази сметка
сумите са наредени по сметка на същото дружество в „Българска пощенска банка“.
Заявило е категорично в допълнителните си обяснения, дадени в о.с.з., че в
случая ролята на нареждане за плащане играят писмата за усвояване, защото въз основа на
тях е извършена заверка на сметката на кредитополучателя, открита в банката – кредитор.
Пояснило е, че за да бъде излъчена една сума – разбр. да бъде преведена от банкова сметка в
чужбина в такава в България, е необходимо преди всичко сумата да е била налична по
сметката и ако тази предпоставка не е налице превод не би могъл да бъде изпълнен.
Категорично е, че писмото за усвояване вещото лице сочи, че то покрива функциите на
счетоводен документ, вкл. и предвид че такова е изрично предвидено в договора за кредит и
то представлява основанието /волеизявлението/ на кредитополучателя в насока усвояване на
отпуснатия кредит. Категорично е и че след като банката-кредитор е излъчила SWIFT
съобщенията за преводите на сумите към българската банка това означава, че тази банка е
приела да е валидно сезирана от кредитополучателя с ангажираните пред нея писма за
усвояване.
На отделно основание данните от SWIFT съобщенията кореспондират и с
тези от бордерата, изготвени от българската банка, в които са посочени сумата и датата на
постъпването й, банковата сметка по която те постъпват и на която титуляр е „Кино Арена“
ЕООД.
Доколкото в бордерата нма данни за банковата сметка на наредителя е
12
акцентирано, че информацията, съдържаща се в приобщените по делото два броя дебитни
авиза, издадени от чуждестранната банка, съпоставена с тази в SWIFT съобщенията сочи,
че дебитираната сметка е една и съща, като от нея има излъчени преводи към България. И
ако вписването в авизото не показва, че упоменатата в него дебитирана сметка е била
заверена преди това със сумата излъчена към България, нито има информация за
бенефициент и негова сметка, то в него има данни за датата и сметката, която е
била дебитирана.
Именно след съпоставка на всички налични данни от отделните документи
експертът е заключил, че са налице съвпадения между вписаните в авизата номера на
референциите с тези отразени в излъчените SWIFT съобщения за прехвърляне на средства
именно от дебитираната банкова сметка към банкова сметка в банка в България. Налице е и
съвпадение в назованата кореспондентска банка в SWIFT съобщенията и в бордерата
издадени от Пощенска банка.
Пояснено е още, че за да се генерира съобщение с означение МТ 103 е
необходимо наличието на платежно нареждане, представляващо волеизявление
на титуляра по банковата сметка да се разпореди със средствата по нея, или пък друг
документ, покриващ изискването за волеизявление от страна на титуляра по сметката, в
зависимост от държавата на извършването на превода и банковата практика там.
Конкретно за България и за „Юробанк България“ е посочено, че минимално
изискуемата се информация от наредителят до обслужващата го банка
при презграничен превод е да се представи: 1/ сума на превода; 2/ валута на превода; 3/
ЕГН/Булстат на наредител; 4/ IBAN на сметка от която да бъде нареден правода; 5/ IBAN на
получателя; 6/ име и адрес на получателя; 7/ тип разноски и вальор на превода.
По отношение на двете представени по делото SWIFT съобщения от
21.02.2007 г. и 28.02.2007 г. вещото лице е заключило категорично че при съпоставка на
утвърдените и общоприети международни стандарти за кореспонденция между банковите
институции, че двете съобщения не показват наличието на съществени несъответствия от
утвърдените правила и стандарти, при съобразяване на факта, че се касае до съобщения,
излъчени преди 14 години /пояснено е, че международни правила в редакцията им към 2007
г. не са открити в публично достъпните източници/.
Пояснено е също, че международната SWIFT система за размяна на
съобщения между банкови институции от вещото лице се изтъква, че тази система е
предназначена да предава по сигурен начин съобщения между банките, като по нея не се
извършват банкови преводи. За да бъде генерирано съобщение, което да се транслира по
тази система е нужно да е налице платежен документ от наредител, названието на този
документ в отделните държави може да бъде различно.
Акцентирано е и че при некоректно изготвено и изпратено от дадена банка
SWIFT съобщение, същото изобщо няма да бъде изпратено през системата, а подлежи на
връщане за отстраняването на локализираните грешки и/или непълноти в него.
В случая референцията с код МТ 103 към двете SWIFT съобщения от
21.02.2007 г. и 28.02.2007 г. не съответства на референцията на получен валутен превод на
сума от 10 005 418,75 евро и такъв на сума от 3 994 581,25 евро в оформените бордера от
21.02.2007 г. и 28.02.2007 г., защото двете банки - изпращач и получател, генерират свои
самостоятелни уникални референтни номера за операциите извършени при тях, съответно
изходящ превод за банката-изпращач и входящ за тази получател.
Горните изводи на единичната експертиза изцяло са споделени и
приповторени и от изслушаната тройна такава, поради което и решаващият състав приема,
че заключенията им следва да се кредитират безкритично, като компетентни и обосновани.
Анализът на обсъдените счетоводни документи от притежаващите
специални знания вещи лица по категоричен начин подкрепят направения вече извод и от
въззивната инстанция за валидността на обвързващото чуждестранната банка и въззивника
„Кино Арена“ЕООД договорно правоотношение, основано на договор за банков кредит, по
който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави сумата от 14 000 000 евро за
ползване на кредитополучателя, който я е усвоил на два транша, чрез заверяване
13
първоначално на банкова му сметка в банката кредитор с посочената сума, а в последствие –
чрез превеждането й по сметки, на които същото дружество е титуляр в „Българска
пощенска банка“ /“Юробанк България“АД/.
В последствие с анекс от 06.10.2009 г. страните по договора за кредит са
приели, че към момента на подписването му е извършено усвояване на кредит в размер на
14 000 000 евро, вкл. че към датата на погасяване на просрочена главница в размер от 54 581
76 евро остава редовна главница в размер 12 771 374,89 евро. С цел финансиране на част от
забавената главница в размер от 54 581,76 евро между страните е уговорено отпускане на
допълнителна сума от 48 508,76 лв., която да се оползотвори за частично рефинансиране на
задавената вноска от 54 581,76 евро. Към анекса е приложен нов погасителен план, видно от
който главницата по кредита подлежи на погасяване чрез заплащането на 149 погасителни
вноски в периода от 14.10.2009 г. до 14.02.2022 г.
При сключване на този анекс кредитополучателят е учредил като
допълнително обезпечение в полза на банката нова договорна ипотека върху негов собствен
недвижим имот, находящ се в гр. София, подробно описан.
Два месеца по-късно – на 09.12.2010 г. страните по договора за кредит от
14.02.2007 г. са сключили нов анекс, като са постигнали споразумение, че главницата по
кредита се погасява на 135 погасителни вноски в периода от 14.12.2010 г. до 14.02.2022 г., а
към момента на подписване на анекса подлежащата на връщане по усвоения кредит
главница възлиза на сумата от 12 290 301,89 евро. И в този анекс са извършени изменения и
допълнителния и по отношение на обезпеченията, които кредитополучателя е дал във връзка
с изпълнението на поетите от него задължения по кредитното правоотношение.
Наличието на посочените последващи сключването на първоначалния
договор за кредит писмени съглашения между страните по този договор, в коrто
кредитополучателят изрично е признал факта на отпускане и усвояване на цялата сума по
кредита, според решаващият състав по еднозначен и безсъмнен начин установяват
релевантният факт на изпълнение на задължението за предоставяне на целия размер на
кредита от страна на банката-кредитор и усвояване на сумата от „Кино Арена“ЕООД и
всички доводи, наведени от процесуалния му представител в обратна насока се явяват
недоказани, голословни, а и взаимноизключващи се. Изричните изявления на
кредитополучателя в посочените анекси, чрез управителя му, категорично опровергават
тези твърдения.
С договор за прехвърляне на вземания от 07.10.2011 г., сключен в писмена
форма с нот.заверка на подписите на страните по него, първоначалният кредитор EFG
Рrivate Вank Luxembourg S.A. е прехвърлил на „Юробанк И Еф Джи България“ АД
вземанията си, произтичащи от договора за банков кредит сключен на 14.02.2007 г. с
длъжника – „Кино Арена“ЕООД и анексите към него, ведно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности, в т.ч. начислената до датата на прехвърлянето лихва,
вкл. вземанията от поръчителя. Прехвърлянето е уговорено като възмездно, срещу
заплащане на посочената в договора цена, с влизане в сила, считано от 07.10.2011 г. В
договора са конкретизирани изрично като стойности отделните компоненти на паричното
вземане - 11 740 590,41 евро, представляваща редовна главница; 295 643, 92 евро –
просрочена главница; 33 679,19 евро – текущо начислени лихви за периода от 14.09.2011 г.
до 07.10.2011 г.; 33 549,85 евро – просрочени лихви за периода от 16.08.2011 г. до 14.09.2011
г.; 607,45 евро – лихви за просрочие; и 12 771,37 евро – такса за обработка за документи.
Общо прехвърленото вземане възлиза на 12 116 842,19 евро.
Длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането чрез нарочно
уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от стария кредитор - EFG Рrivate Вank Luxembourg
S.A., вкл. и затова, че занапред изпълнението на задълженията му по този договора за
банков кредит и анексите към него трябва да бъде насочено към „Юробанк И Еф Джи
България“АД.
Уведомлението е изпратено по пощата, като от ангажираната като писмено
доказателства разписка от пощенска пратка е видно, че на 21.10.2011 г. в 12,45 ч. пратката е
получена от името на „Кино Арена“ЕООД от лицето – А. П., за което няма данни в какво е
качеството му спрямо получателя.
14
Независимо от последното обаче по делото са налице безсъмнени данни, че
длъжникът е узнал за прехвърлянето на вземането на кредитора му, вкл. че следва да
изпълнява занапред на новия си кредитор – „Юробанк И Еф Джи България“АД, предвид че
на 22.12.2011 г. вече между посочената банка и „Кино Арена“ ЕООД е сключен анекс към
договора за кредит. С последния двете посочени страни са се уговорили, че към 22.12.2011 г.
усвоената и непогасена главница предоставена под формата на банков кредит съгласно
договора от 14.02.2007 г. е в размер на 12 036 234,33 евро, а считано от 07.10.2011 г. се
внасят промени в действащия по договора погасителен план, като оставащата част от
отпуснатия кредит подлежи на връщане чрез изплащането на 123 разсрочени вноски в
периода от 20.12.2011 г. до 14.02.2022 г. Отново е уговорена промяна в обема на дадените
обезпечения от длъжника и трети лица в полза на кредитора.
Следва да се акцентира, че за „Кино Арена“ ЕООД анексът е подписан от
законния му представител –С. М., като по делото автентичността на подписа му под това
споразумение не е била оспорена.
След обсъдения анекс новите страни по кредитното правоотношение са
сключили още три анекса, с които са изменили, респ. – допълнили клаузите на договора за
банков кредит от 14.02.2007 г. – съответно от 05.06.2015 г., 15.06.2016 г. и 25.01.2017 г.
Горните извънсъдебни действия от страна на първия въззивник обосновават
единствено възможния извод, че длъжникът е бил редовно уведомен за факта на
прехвърляне на вземането на първоначалния му кредитор, произтичащо от договора за
банков кредит от 14.02.2007 г. на нов такъв – „Юробанк България“АД.
Във връзка с възраженията за недействителността на сключения договор за
цесия между двете банки – чуждестранна и българска, както и за нередовното уведомяване
на длъжника въззивник за извършената цесия и последиците от този факт, въззивната
инстанция излага следното:
След постановяване на Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на
ВКС, ТК съдебната практика се е обединила в разбирането, че с договора за цесия се
осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея.
Това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. Същият се определя като каузален, неформален и консенсуален,
с предмет - прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към момента на
сключване на договора, и да е прехвърлимо.
Посочените общи правила определят и действието на цесията спрямо
страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица.
Така със сключване на договора - т. е. с постигане на съгласие /защото е
консенсуален/, вземането преминава от цедента /първоначалния кредитор/ върху цесионера
– новия приобретател на вземането. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор
във вътрешните му отношения с цесионера, т.к. с постигане на съгласието цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което се е намирало към същия момент, както и с
акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД.
Ето защо и за да премине вземането върху цесионера е достатъчно
единствено постигнатото съгласие между него и досегашния му носител, като със самото
прехвърляне договорът се счита за изпълнен, поради изчерпване на предмета му.
Затова и всички възражения на въззивниците, че договорът за цесия не е
породил действие, защото от името на цедента не е подписан от законните му
представители, следва да се приемат от една страна за неоснователни.
На първо място ангажираните по делото писмени доказателства – извлечения
от Търговския регистър в Люксембург, в които се съдържат данни за актуалното състояние
на банката-цедент към момента на сключване на договора за цесия, както и на списък с
подписите на лицата, имащи право да я представляват установяват, че А. Д. е имала
качеството на зам.председател на банката, а Т. С. е бил упълномощен Заместник-
председател. И двамата са имали правото да полага подпис от клас А, поради което и не
може да се заключи друго, освен че съвместното полагане на подписи от тяхна страна е
обвързало банката по договора за цесия.
15
Отделно от изложеното, дори да се приеме, че посочените две лица не са
имали правомощията да обвързват банката цесионер с извършените от тях правни и
фактически действия /което решаващият състав не споделя/, то съобразно задължителното
разрешение, възприето в т.2 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК
договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не
е недействителен, поради липса на съгласие, а е в състояние на висяща недействителност,
поради което не поражда целените с него правни последици.
Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го
потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а при липса на потвърждаване, на недействителността
може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници.
Въззивните дружества не са страна /вкл. цесионер/ по договора за цесия,
нито се легитимират като универсален правоприемник на тази страна, поради което и
защитното им възражение за недействителност на договора за цесия, поради липсата на
надлежна представителна влас у представителите на цесионера за сключването му, се явява
неоснователно.
„Кино Арена“ООД има качеството на длъжник спрямо цесионера и по
отношение на него цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена
от цедента /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Посоченото следва не само от изричната норма на закона, но и
от факта, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него.
Ето защо и преди нотификацията той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се
освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно
противопоставени на цесионера.
В обобщение - за да породи действие спрямо длъжника цесията следва да
бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съобщението, обаче, не е елемент от фактическия състав, който поражда
действие между страните по договора, предвид че цедираното право преминава върху
цесионера със сключване на договора.
Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед
обвързването на длъжника от договора за цесия и действието му спрямо третите лица,
защото, както вече се посочи - вземането преминава върху цесионера със самото сключване
на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, докато договорът има
действие спрямо цедирания длъжник и трети лица след съобщаването му, като поражда
действие само след осъществяването му от цедента.
В случая са налице безспорни доказателства, че цесията е съобщена на
длъжника, като е прието на адреса му на управление от лице, за което действително няма
данни в какви отношения е с дружеството.
Налице са обаче и безспорни данни, че след съобщаването с изрични свои
действия - сключване на анекси с новия кредитор, длъжникът е демонстрирал, че е бил
уведомен за цесията, най-късно към 05.06.2015 г. /датата на първия анекс/.
Поради последното въззивната инстанция счита, че приложимо в случая е
правилото на чл.301 ТЗ, според което когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването.
Възприема се безпротиворечиво в съдебната практика, че посочената норма е
установена да гарантира сигурността на търговския оборот, в случаите на извършени без
представителна власт действия. Тя регламентира законовата презумпция, че търговецът,
който не е надлежно представляван, е потвърдил предприетите от негово име действия, вкл.
и правни, ако веднага след узнаването не се е противопоставил. Така материалният закон
приравнява мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ.
потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след
узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител.
За да се приложи чл. 301 ТЗ достатъчно е да се докаже, че търговецът е
манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или
16
намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Следователно при узнаване на
конкретното действие и неговото неоспорване, е налице потвърждаване на действие без
представителна власт.
Според решаващият състав обстоятелството, че след сключване на договора
за цесия и съобщаването му на длъжника, последното дружество, чрез законния си
представител, е сключило няколко последващи допълнителни споразумения, касаещи
предмета на договора за кредит от 14.02.2007 г. с новия кредитор, респ. – според данните от
изслушаните пред първоинстанционния съд самостоятелна и тройна експертизи е
осчетоводило в счетоводните си книги плащания във връзка с това задължение, категорично
сочи на извод, че търговецът е узнал за сключения договор към посочения период от време,
и нито е оспорил, нито се е противопоставил на действието по уведомяването за сключения
договор за цесия веднага след узнаването му.
Така и двете независими експертизи са установили след самостоятелна
проверка в счетоводството на страните по материалното правоотношение и решаващият
състав приема за безсъмнено установено, въпреки доводите в обратната насока на
въззивниците, че в изпълнение на задължението си за заплащане на дължимите се вноски по
кредитното задължение към новия кредитор в уговорения в сключения анекс размер от по
55 000 лв. с падежни дати – 20.12.2011 г. и 16.01.2012 г., кредитополучателят-длъжник е
погасил тези си задължения /макар и неточно във времево отношение/ на 27.12.2011 г. и на
07.02.2012 г.
Същият е изпълнил задължението си за заплащане и на следващите пет
погасителни вноски, общо възлизащи на сумата от 793 937,68 лв., с едно плащане,
извършено на 29.06.2012 г. На същата дата предсрочно е погасена част от главницата,
дължима по договора за кредит, със сумата от 6 207 553,61 евро. Така след
извършване на посоченото частично предсрочно погасяване остатъчната главница по
договора за кредит е останала в размер на 4 924 743,04 евро.
При наличните към момента на извършените плащания съглашения между
страните следва да се приеме /така и експертизите/, че с тях са погасени уговорените
месечни вноски между осма и осемдесета изцяло, както и частично осемдесет и първа. 81-та
вноска е с уговорен падеж на 14.08.2018 г., респ. – следващата 82 - 14.09.2018 г.,
Общият им размер е от 177 935.02 евро - 74 766,09 евро остатък по вноска
81-ва и 103 168,93 евро вноска 82-ра в дължим пълен размер.
Решаващият състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд,
че посочените по-горе плащания са произвели погасителен ефект по отношение на част от
главницата, до размер на 6 207 553,61 евро, доколкото заключенията на експертизите,
изготвени вкл. въз основа на наличните счетоводни записвания при „Кино Арена“ЕООД,
установяват този факт, от една страна.
От друга – липсват твърдения, вкл. от страна на въззивниците, както и
доказателства в насока какъв е произходът на средствата, с което е извършено предсрочното
погасяване на част от задължението, за да се разсъждава изобщо върху хипотезата, уредена в
чл.2.3 от анекса от 22.12.2011 г. в насока подписване на ново споразумение за промяна на
погасителния план на задължението.
По възражението касаещо основанието за начисляване и определянето по
размер на осчетоводените от банката-кредитор задължения за договорна лихва, както и за
нейната дължимост, въззивната инстанция счита същото за неотносимо към предмета на
спора, който се отнася до претенция за неизпълнение на задължението за заплащане на
главницата по договора за кредит, вън от релевантния въпрос относно надлежното
реализиране на правото на кредитора да обяви вземането си по главницата за предсрочно
изискуемо.
По отношение на последния спорен въпрос - установява се от
уведомлението от 19.03.2018 г., изплатено от „Юробанк България“ АД до „Кино
Арена“ЕООД, че по сключения на 14.02.2007 г. договор за кредит е допуснато неизпълнение
на задължението за плащане на уговорените месечни вноски от страна на
кредитополучателя, представляващо незаплатени суми по договора за кредит на определен
17
падеж, вкл. нарушаване на клауза за обвързано неизпълнение в насока -
допуснати просрочия от „Кино Арена“ ЕООД по три договора за финансов лизинг,
сключени с дружеството – „И Ар Би Лизинг“ ЕАД през 2007 г. и 2012 г..
Уведомлението съдържа подробно посочване на сумите на просрочените по
всеки един от договорите главници, лихви и др. дължими суми. Позовавайки се на този факт
кредиторът е отправил изявление за предсрочна изискуемост на задълженията,
произтичащи от договора за кредит от 14.02.2007 г. в размер на общо 5 085 918,94 евро, от
което - 4 924 743,04 евро редовна главница, 588,23 евро текущо начислена лихва по
редовна главница и 160 587,67 евро – просрочени лихви.
Уведомлението е връчено на „Кино Арена“ ЕООД на 02.04.2018 г., чрез
неговия законен представител – управителя – С. К., чрез връчването на нотариална покана
от нотариус В. И..
От съдържанието на договора за кредит от 14.02.2007 г. се установи, че
същият изрично е уредил хипотезите, при които в полза на кредитора се поражда правото да
обяви предсрочна изискуемост на вземанията си по отпуснатия кредит, а сред тях е и
хипотезата, при която кредитополучателят не успее да плати която и да е дължима вноска по
договора на датата на дължимото плащане, както и такава установена в т. 6 от раздел
Специални условия към договора, с изясненото по-горе от преводната експертиза
съдържание.
При установените по делото факти относно забавата в заплащането на
дължимите се месечни вноски по договора за кредит, установени по размер и падеж с
последващото сключено между „Юробанк България“АД и „Кино Арена“ЕООД
споразумение до датата на отправеното предизвестие – 19.03.2018 г. следва безспорно да се
приеме, че в полза на кредитора е възникнало потестативното право да обяви остатъка от
вземането си, произтичащо от договора за кредит и последващите анекси, за предсрочно
изискуем, поради наличие на установените от клаузите на първоначалния договор
предпоставки за това - категорично е налице забавено във времево отношение изпълнение
на задължението за заплащане на начислена договорна лихва, дължима по непогасения
остатък по главницата по кредита, за периода от 14.06.2017 г. до 13.02.2018 г., вкл.
нарушение на задължението за взаимна обвързаност, предвид установеното, че длъжникът е
встъпил в договорни отношения, основани на сключени договори за финансов лизинг с
трето лице - „И Ар Би Лизинг“ ЕАД /с променено наименование „М Лизинг“ ЕАД/.
Ангажираните писмени доказателства установяват, че тези отношения се
основават на три договора, сключени в периода 2007 - 2012 г., по които „Кино
Арена“ЕООД, като лизингополучател, е получил ползването на определени лизингови
активи срещу задължение за заплащане на лизингови вноски, уговорени по размер и падеж
в погасителни планове към договорите.
Доказателствата установяват също /изслушаната единична съдебно-
счетоводна експертиза/, че лизингополучателят не е изпълнил договорните си задължения и
по тези договори, и преди отправяне на изявлението за предсрочна изискуемост на
задължението за заплащане на кредита по договора от 14.02.2007 г. е допуснало
неизпълнение и на задълженията си по тези договори за заплащане на вземанията за
главница, лихви и такси, посочени по размер в експертизата.
По делото не е твърдяло, а и не са ангажирани доказателства задълженията
за заплащане на дължимите се лизингови вноски, съобразно погасителните планове към
договорите за лизинг да са били погасени от лизингополучателя в полза на лизингодателя,
поради което и се налага извод, че в полза на „Юробанк Българя“ АД е възникнало
потестативното право да обяви остатъкът от кредита по договора от 14.02.2007 г. за
предсрочно изискуем.
И т.к. изявлението в тази насока е получено редовно от длъжника следва, че
същият е обявен за такъв за установения размер от 4 924 743,04 евро като главница.
По-нататък – след настъпването на този релевантен за предмета на спора
факт на 28.09.2018 г. между „Юробанк България“ АД, като цедент и „Лето Инвестмънт“ АД,
като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, в писмена форма, с
18
нот.заверка на подписите на законните представители на страните, като вземанията, предмет
на договора, са описани в нарочно приложение към него. Според съдържанието на договора
правоотношението е уговорено като възмездно, срещу заплащане от страна на цесионера на
договорената цена за придобиване на вземанията, вкл. е уговорено, че последните
преминават при цесионера ведно с всички обезпечения, посочени в приложението към
договора, а така също с всички привилегии и принадлежности.
Установява се от приложението, че предмет на договора за цесия е
прехвърляне на всички вземания на „Юробанк България“ АД, произтичащи от договор за
банков кредит от 14.02.2007 г., със съответните му изменения и допълнения, с
кредитополучател „Кино Арена“ЕООД, представляващи към 21.09.2018 г., както следва:
редовна главница от 4 746 808,02 евро, просрочена главница от 177 935,02 лв., 22 494,23
евро - договорни лихви и 251 553,83 евро – наказателни лихви.
В договора изрично са посочени и учредените като обезпечения договорни
ипотеки от ипотекарния длъжник - „Кино Арена 2001“ ЕООД, както и от „Кино
Арена“ЕООД.
С молба от 12.11.2018 г., с нот.заверка на подписа на законния представител
ва „Лето Инвестмънт“ АД е поискано от Службата по вписвания гр.София вписване на
основание чл. 17, ал. 1, буква „а“ от ПВ, във връзка с чл. 171 ЗЗД на извършеното
прехвърляне на вземания с договора за цесия от 28.09.2018 г., като вписването е извършено
на 14.11.2018 г.
Видно е от писмените доказателства, че цедентът „Юробанк България“АД е
изпратил уведомление по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД от 28.09.2018 г. до длъжниците „Кино
Арена“ ЕООД и „Кино Арена ВТ“ ЕООД, с което ги е уведомила за обстоятелството, че като
техен кредитор е прехвърлил всички свои вземания към тях, произтичащи от договора за
кредит от 14.02.2007 г. и последващите му изменения, с договор за цесия от 28.09.2018 г. на
„Лето Инвестмънт“ АД, поради което и следва за в бъдеще да изпълняват на новия
кредитор, като извършват плащания по някоя от посочени в уведомлението две банкови
сметки.
И това уведомлението е връчено с нот.покана - рег. № 14535 чрез нотариус
И.Н. на длъжниците на 05.11.2018 г., чрез техните законни представители – управители.
От гореустановените факти и във връзка с вече изложените доводи относно
правната същност на договора за цесия се налага безсъмнено, че цесионерът по договора за
цесия от 28.09.2018 г. – въззиваемото дружество, категорично се легитимира като кредитор
на въззивниците по вземанията, произтичащи от договора за банков кредит от 14.02.2007 г.
и договорната ипотека за обезпечаването на този кредит, обезпечителните договори към
него, които към момента на придобиването им от него вече са били обявени за предсрочно
изискуеми от предходния кредитор – цесионерът „Юробанк България“АД.
Този извод не може да се опровергае от въведените защитни възражения на
въззивниците, че договорът за цесия имал друг, различен предмет – вземане, което
цесионерът „Юробанк България“АД имал към „Кино Арена“ЕООД по друг договор за
кредит – такъв за овърдрафт, също от дата 14.02.2007 г.
Ангажираните в подкрепа на оспорването на това възражение писмени
доказателства от въззиваемата страна безспорно установяват, че такъв договор действително
е съществувал, но той е имал друг предмет – кредит в размер на 2 300 000 евро /категорично
несъответстващ на прехвърленото вземане в значително по-висок размер/. На отделно
основание са налице данни, че задължението на кредитополучателя по това правоотношение
е било изпълнено и далеч преди сключване на договора за цесия от 28.09.2018 г. – още към
2012 г. действието му е било прекратено /удостоверение от 18.04.2019 г. на „Юробанк
България“АД, с предишно наименование – „Българска пощенска банка“ АД/.
Вън от горното на 16.05.2019 г. страните по обсъждания договор за цесия са
сключили анекс № 3 към него, с който са установили повторно и по ясен и безпротиворечив
начин помежду си, че с договора от 28.09.2018 г. „Юробанк България“АД е прехвърлил в
полза на „Лето Инвестмънт“ АД всички вземания произтичащи от договор за кредит от
14.02.2007 г. и съответните изменения и допълнения правени към него с шест боря анекси от
19
06.10.2009 г., 09.12.2010 г., 22.12.2011 г., 05.06.2015 г., 15.06.2016 г. и 25.01.2017 г., с
длъжник – кредитополучателя „Кино Арена“ ЕООД, като е подробно е описано
възникването и развитието на правоотношението по този договора за кредит от 14.02.2007 г.
- от момента на сключването му с първоначалния кредитор – чуждестранна банка, до
прехвърлянето му на цесионера, вкл. е потвърдено, че вземанията са обявени от „Юробанк
България“АД за предсрочно изискуеми в пълен размер в т.ч., но не само цялата главница
посочена в договора за цесия.
Вкл. отново е потвърдено и прехвърлянето в полза на цесионера на всички
притежавани от цедента вземания, заедно с обезпеченията им, също подробно
конкретизирани.
Решаващият въззивен състав изцяло споделя доводите на
първоинстанционния съд, че обсъденият договор за цесия е валиден и е произвел правно
действие по отношение на страните, вкл. и по отношение на дължника, след уведомяването
му, респ. – довело е до субективна промяна на страната на кредитора по материалното
правоотношение, почиващо на договора за банков креди от 14.02.2007 г.
Възражението на въззивниците, че „Юробанк България“АД не е могла да
прехвърли валидно вземанията си към въззивниците, почиващи на посоченото материално
правоотношение, т.к. кредитната сделка съдържала клауза, съобразно която е установено
ограничения в субектите, в чиято полза вземанията по този договор могат да бъдат
прехвърляни - субекти от групата на Eurobank EFG Group, е неоснователно.
Нормата на чл.99, ал.1 ЗЗД по ясен начин установява, че предмет на договор
за цесия може да бъде всяко вземане, стига законът, договора или естеството на вземането
да него позволяват.
В този смисъл и проверката за допустимостта на извършеното прехвърляне
на вземане следва да се ограничи до това дали възможността за цедиране на вземането не
противоречи на закона – т.е. дали съществува законова забрана за това; на договора - ако
непрехвърлимостта на вземането е уговорена с договора, от който то произтича; или от
естеството на вземането - ако то е непрехвърлимо по своя характер.
Така възражението на въззивниците, че е налице забрана в договора,
обвързващ първоначалните титуляри на кредитното правоотношение – най-вече кредитора,
да не прехвърля вземането свободно на всяко трето лица, а само на такова от от групата на
Eurobank EFG Group, следва да се квалифицира като по чл.99, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Видно е обаче от клаузата в договора за кредит от 2007 г., озаглавена
„Прехвърляне на вземания“, че с нея страните са приели следното: във всеки един момент от
действието на договора за кредит банката има право едностранно да прехвърли вземанията
си, произтичащи от този договор в полза на която и да е банка от групата Eurobank EFG
Group при условие, че като последица от прехвърлянето размерът на задълженията на
кредитополучателя няма да се увеличи, поради данъчни или други причини, и при условие,
че след прехвърлянето задълженията на кредитополучателя ще се уреждат от правото на
държавата, където кредитополучателят е регистриран.
Редакцията на съглашението не може да предпостави при тълкуването й
друг извод, освен че има декларативен характер, без да създава задължение за
непрехвърлимост на вземането, т.к. няма съдържание, което изрично да забравяна на
носителя на вземането да го прехвърли свободно на всяко трето лице без ограничение.
Текстът сочи единствено, че банка има право да прехвърли вземането си, вкл.и на банка от
посочената група, без обаче изрично да въвежда задължение новия носител на вземането да
бъде само и единствено член на тази група.
В този смисъл и тълкуването на настоящия състав е, че обсъжданата норма
от обвързващия страните по кредитното правоотношение договор няма характер на клауза за
непрехвърлимост на вземането, основано на този договор, поради което и възраженията в
тази насока са несъстоятелни.
Последното предпоставя, че сключеният между „Юробанк българия“АД и
„Лето Инвестмънт“АД договор за цесия е действителна сделка – цедираното вземане не е
непрехвърлимо по естеството си /то е за парично вземане/, нито по разпореждане на закона,
20
нито страните по договора за кредит са уговорили противното.
Установява се от приобщеното ч.гр.д. № 409/2019 г. по описа на РС Стара
Загора, че въз основа на заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ, депозирано от цесионера по обсъждания договор за
цесия „Лето Инвестмънт“АД на 31.01.2019 г., е издадена такава заповед срещу длъжника
„Кино Арена“ ЕООД. С нея на длъжника е разпоредено да плати в полза на кредитора
сумата от 500 000 евро, представляваща част от цялата главница в размер на 4 924 743,04
евро по договор за банков кредит от 14.02.2007 г. и анекси към него, обезпечена с ипотека,
учредена с нотариален акт от 15.02.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти № 038, том 1, рег. № 328, дело № 33/2007 г. на нотариус – С. М., с рег. №
*** от РНК, с район на действие – РС София, вписан в Служба по вписванията, с вх. рег. №
6555, акт 129, том V, дело № 3779, както и законна лихва, считано от 18.01.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 19 558,30 лв. – държавна такса и 19 000 лв. –
адвокатско възнаграждение, като едновременно с това пред кредитора да отговаря
и ипотекарния длъжник – „Кино Арена 2001“ ООД за същата сума от 500 000 евро
- представляваща част от цялата главница в размер на 4 924 743,04 евро по договор за
банков кредит от 14.02.2007 г. и анекси към него, обезпечена с ипотека, учредена с
нотариален акт от 15.02.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти
№ 038, том 1, рег. № 328, дело № 33/2007 г. на нотариус – С. М., вписан в Служба по
вписванията, с вх. рег. № 6555, акт 129, том V, дело № 3779, както и законна лихва, считано
от 18.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 19 558,30 лв. – държавна
такса и 19 000 лв. – адвокатско възнаграждение до размера на цената на ипотекираните
имоти, подробно описани. Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение в полза на
молителя е издаден и изпълнителен лист.
Съответно – по образуваното ч.гр.д. № 34526/2019 г. по описа на РС София,
образувано по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по реда на чл.417 ГПК от „Лето Инвестмънт“АД на 26.07.2019 г. е
издадена такава заповед срещу длъжника „Кино Арена“ ЕООД и ипотекарният длъжник
„Кино Арена 2001“ЕООД, за сумата от 500 000 евро, представляваща част от цялата
главница в размер на 4 924 743,04 евро по договор за банков кредит от 14.02.2007 г. и
анекси към него, обезпечена с ипотека, учредена с нотариален акт от 15.02.2007 г. за
учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 038, том 1, рег. № 328, дело №
33/2007 г. на нотариус – С. М., с рег. № *** от РНК, с район на действие – РС София, вписан
в Служба по вписванията, с вх. рег. № 6555, акт 129, том V, дело № 3779, както и законна
лихва, считано от 17.06.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 19 558,30 лв. –
държавна такса и 19 000 лв. – адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта за
изпълнение е издаден и изп.лист за присъденото вземане в полза на заявителя.
Решаващият въззивен състав намира въз основа на всичко гореизложено, че
заявителят по двете заповедни производства е надлежно материално легитимиран да
претендира заплащане на претендираните суми, в качеството му на кредитор по договора за
кредит от 14.02.2007 г. и последващите го договори за цесия, безсъмнено произвели
действие и съобщени на длъжника, като по отношение на него вземането е било
прехвърлено изцяло предсрочно изискуемо.
Що се отнася до размера им и предвид че двете вземания по заповедните
производства се претендират като частични, всяко едно от по 500 000 евро, то с оглед
установения от изслушаните пред първоинстанционния съд експертизи факт, че към
момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд размерът на
главното вземане за връщане на предсрочно изискуем остатък от кредит отпуснат по
договор от 14.02.2007 г. е в размер на 4 924 743,04 евро, то следва, че предявеният иск за
установяване съществуване вземанията на въззиваемото дружество спрямо въззивниците, се
явява доказан по основание и размер.
Несъответни на данните по делото са възраженията на въззивните
дружества, че първоинстанционното решение е недопустимо, т.к. в случая се претендирала
една и съща сума два пъти – по двете заповедни производства.
Както вече нееднократно се посочи, при установените по делото факти
21
безсъмнено е, че заявителят в заповедните производства се легитимира като кредитор на
въззивните дружества по парично вземане в общ размер на главницата му от 4 924 743,04
евро. Няма пречка това вземане да бъде претендирано на части от кредитора, вкл. равни
такива, в различни размери, в т.ч. и от по 500 000 евро. Обстоятелството, че размерът на
двете претендирани частично вземания по двете заповедни производства е еднакъв, в
никакъв случай не може да наведе на недопустимост на второто от образуваните такива,
респ. – на предявеният положителен установителен иск за съществуването им, предвид че се
касае за две частични вземания, всяко от което, а и общият им сбор, е в по-малък размер от
установеното общо парично задължение на длъжниците.
По предявеният иск спрямо въззивникът „Кино Арена 2001“ЕООД.
Както се посочи и по-горе, за обезпечаването на изпълнението на
задълженията на кредитополучателя „Кино Арена“ЕООД по договора за кредит от 2007 г.
„Кино Арена 2001“ЕООД е учредило в полза на кредитора договорна ипотека по отношение
на свои собствени недвижими имоти, обективирана в нот.акт за учредяване на договорна
ипотека № 038, том I, peг. № 328, дело № 33/2007 г., по описа на нотариус С. М. - № *** от
РНК, съответно вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. peг. № 6555 от 15.02.2007
г., акт.№ 129, том V.
Няма спор, че тази учредената ипотека за обезпечаване изпълнението на
чужд дълг не поражда за ипотекарния кредитора вземане срещу ипотекарния длъжник, но
предоставя на първия право да се удовлетвори по предпочитание от цената на имота, до
размера на непогасеното от заемателя обезпечено задължение.
В този смисъл и в случая в полза на кредитора-въззиваем безсъмнено се
установи да съществува предвидената от материалния закон възможност да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот, независимо в чия собственост се намира
той, до размера на задължението – в случая определена парична сума, без разбира се да
създава право на вземане на още една престация, защото ипотекарният длъжник не е лично
задължен.
В случая обаче предмет на производството е установяване съществуването
на вземането на кредитора – заявител в заповедното производство спрямо длъжника-
кредитополучател, от една страна, а от друга – установяване на правото на същия кредитор
да се удовлетвори предпочтително от ипотекирания в обезпечение на задължението на
главния длъжник недвижим имот, собственост на втория ответник по иска, до размера на
сумата, посочена в издадените заповеди за изпълнение.
Ето защо и предявените искове, като основателни, правилно са уважени от
първоинстанционния съд и решението му следва да се потвърди изцяло, вкл. и в частта му
относно присъдените разноски, доколкото е съобразено със задължителните указания на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.78, ал.3
ГПК в тежест на въззивниците следва да се поставят сторените от въззиваемата страна
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител в размер на
58 674,90 лв., съобразно приложените списък и доказателства за заплащането им.
Решаващият състав приема за неоснователно възражението за прекомерност на
същите, направено от процесуалния представител на въззивниците, предвид фактическата и
правна сложност на спора, както и неговия материален интерес.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 272 ГПК, Софийският апелативен
съд, ТО, 5- и състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261398/12.10.2021 г., постановено по т.д .№ 1951/2019 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО.
22
ОСЪЖДА „Кино Арена“ЕООД /н/, ЕИК ********* и „Кино Арена 2001“ЕООД, ЕИК
********* да заплатят на „лето Инвестмънт“АД, ЕИК ********* сумата от 58 674,90 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23