Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 11.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на дванадесети
март
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 9945 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.К.П. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че при ПТП
настъпило на 02.06.2016 г. е причинена смъртта на Б.Д.Р., вследствие на което
ищцата-оглеждала починалия като роден син, търпи неимуществени вреди. Поддържа
се, че на 02.06.2016 г. А.Б.К. управлявал л.а.м. „Опел Вектра“ с № *******, на
път ПП-І-6, км 325 при движение с превишена скорост не пропуснал намиращия се
на пътя л.а.м. „Фолксваген голф“ с ДК № *******, в който пътувал Б.Д.Р.. В
следствие на нарушените от виновния водач А.Б.К. правила от ЗДвП настъпило ПТП,
при което била причинена смъртта на Б.Р.. Поддържа се, че ищцата преживява изключително
тежко смъртта на Б.. Макар, че не е биологичен родител на починалия, ищцата е
поела грижите за отглеждането му още когато той е бил на две години, като е
изградила с починалия отношения напълно идентични с тези между родител и дете.
Ищцата заедно с биологичния баща на Б. и неин син-С.П.е изградила семейна
среда, в която е отглеждала и възпитавала момчето. Поддържа се, че към момента
на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № 02116001562329 валидна към 02.06.2016 г. Твърди се, че
извънсъдебната претенция при спазване на изискванията на чл.380 КЗ ищцата е
депозирала пред ответника на 28.02.2017 г., като в тримесечния срок обезщетение
не е изплатено от страна на застрахователя, с мотива, че няма основание да се
изплати обезщетение на пострадалото лице.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на Б.Д.Р.-отгледала го като роден син, която смърт е в
причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 02.06.2016 г. на път ПП-І-6,
км 325, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Вектра“ с № *******, чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02116001562329 валидна към
02.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждане-02.06.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Илиев,
преупълномощен от адвокат Гочев, и двамата надлежно упълномощени с пълномощни,
приложени към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва иска изцяло по
основание и размер. Твърди, че към часа на ПТП не е имало валидно
застрахователно правоотношение, по силата на което ответникът да е покривал
отговорността на водача на л.а.м. „Опел Вектра“ с № *******. Оспорва часа на
настъпване на ПТП посочен в представения констативен протокол и моли съдът да
открие производство по реда на чл.193 ГПК. Поддържа се, че ПТП се дължи на
неправомерното поведение на С.У.като водач на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. №
*******, който извършва маневра обратен завой излизайки от бензиностанция и
отнема предимство на л.а.м. „Опел Вектра“ с № *******. Поддържа се, че ищцата
няма право на обезщетение, съгласно ППВС № 4/61 г., ППВС № 5/69 г. и ППВС №
2/84 г. на ВС. Прави възражение за съпричиняване на вредата, с твърдението, че
пострадалият е бил без поставен предпазен колан, също така се е качил в
автомобил управляван от неправоспособен водач. Оспорва иска по размер с
твърдението, че претенцията е прекалено висока за икономическата конюнктура в
страната и вредата.
В срока по чл.372 ГПК ищцата е
депозирала допълнителна искова молба. Заявява, че ще се ползва от оспорения
констативен протокол. Оспорва всички възражения на ответника, заявен в отговора
му. Заявява доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли и да му присъди разноски. Подробни съображения излага в
писмена защита представена по делото.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 02.06.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие от
03.06.2016 г., албум към него, както и от неоспореното от страните заключение
на САТЕ, прието по делото се установява, че на 02.06.2016 г. около 23,45 часа,
по ПП 1-6 в посока запад се е движил л.а.м. „Опел Вектра“ с рег. № *******. По
същото време от изхода на бензиностанцията находяща се източно от пътен възел
гр.Мъглиж-с.Тулово /км 325/, л.а.м. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, в който
на задна дясна седалка пътувал Б.Д.Р., навлиза на първокласния път в посока
изток, при което на 15-16 м западно от приетата мерна линия настъпва страничен-кос
удар между тях. Първоначалният контакт е реализиран с предна лява част на лек
автомобил Опел /преден ляв калник и предна лява централна част/ в лява
странична част на лек автомобил Фолксваген /в предно ляво окачване, преден ляв
калник и предна лява врата/.
Като основни технически причини
за настъпване на ПТП вещото лице сочи:
1.движение на лек автомобил Опел
с висока скорост преди удара от порядъка на 131 км/ч, която е била несъобразена
с дължината на светлинното петно, формирано от фаровете на къси светлини,
2.управлението на лек автомобил
Опел от водача под въздействието на алкохолно опиване с концентрация на алкохол
в кръвта 1,68 промила, при което времето за реакция на същия се е увеличило
повече от два пъти в сравнение с базовото време и
3.технически неправилно навлизане
на платното за движение на първокласен път от страна на лек автомобил
Фолксваген, като водачът му не се е съобразил с местоположението, посоката и
скоростта на движение на лек автомобил Опел.
Установява се, че при движение с
максимално разрешената скорост от 90 км/ч и при условие, че водачът не е
управлявал под въздействието на алкохол, същият би имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП.
Установява се още, че при
страничен удар, какъвто е процесния, предпазният колан няма превантивно
действие, тъй като няма компонента на инерционните сили, която да задейства
инерционния механизъм. Долната част на предпазния колан може да допринесе за
настъпване на травми в областта на коремните органи, като при удар със 118 км/ч
могат да настъпят разкъсвания на коремни органи и летален изход. В последваща
фаза на ПТП-преобръщането, предпазният колан може да задържи тялото на водач и
пътник в салона на автомобила и да го предпази от изпадане от автомобила.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, както и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
смъртта на Б.Д.Р. е настъпила в пряка причинна връзка с телесните увреждания
получени от процесното ПТП-тежка политравма засягаща гърди, корем и крайник. В
резултат на множествената травма се развива сепсис, който води до остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност и смъртта на пострадалия.
От заключението на комплексната
САТЕ и СМЕ се установява, че локализацията и вида на уврежданията и липсата на
други освен описаните в диагнозата, дават основание да се приеме, че
пострадалият е бил с предпазен колан.
От приетата по делото СПЕ се
установява, че претърпяната от ищцата тежка психотравма е довела до остра
стресова реакция, след което е възникнало състояние на протрахиран отговор към
психотравмиращото събитие с невротично-депресивна симптоматика, която носи
характеристиките на протрахирана депресивна реакция. Установява се, че при
ищцата невротичната симптоматика не е компенсирана, налице е неотреагирано
психотравмено преживяване. Психологическата травма вследствие на трагичния
инцидент е с траен и необратим характер и преживяванията са все още актуални.
Вещото лице сочи, че психичното разстройство при ищцата е в причинна връзка с
претърпяната тежка психотравма - смъртта на внука й, когато е отгледала само от
двегодишната му възраст.
От справката от Информационен
център към Гаранционен фонд се установява, че към датата на произшествието л.а.м.
„Опел Вектра“ с рег. № ******* има активна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество с полица № BG/02/116001562329
с начало 02.06.2016 г., 15:11 часа и край 01.06.2017 г.
Неоснователно е оспорването на
ответника на истинността на посочения в констативен протокол за ПТП с
пострадали лица час на настъпване на произшествието-23,40 часа.
Във връзка с това оспорване
ищецът ангажира официални писмени доказателства, неоспорени от ответника-писмо
от 16.08.2018 г. на МВР, ОД на МВР-Стара Загора, както и аудиозапис на проведен
разговор и снимки на електронните картони, от които се установява, че първият
сигнал за ПТП е получен на 02.06.2016 г. около 23,45 часа от анонимен гражданин
от телефон с номер на СИМ карта **********.
С оглед на горното съдът приема,
че удостовереният в
констативен протокол за ПТП с пострадали лица час на настъпване на
произшествието-23,40 часа е верен и следователно към този момент лек автомобил
Опел е имал валидна застраховка гражданска отговорност с начало 02.06.2016 г.-датата
на произшествието, 15:11 часа.
От показанията на свидетеля О.И.О.се
установява, че познава ищцата откакто се помни, съседи са, като къщите им са на
около 100 м една от друга. Свидетелят установява, че починалият Б. има
родители, но отрасъл при баба си М.-ищцата по делото в с.Хаджидимитрово.
Свидетелят установява, че ищцата много се грижела за внука си, постоянно му
давала пари, а и той много я обичал, постоянно я прегръщал и целувал.
Свидетелят установява, че ищцата се грижи за Б. от пет-шест годишната му
възраст, тъй като бил много малък, когато майка му го изоставила. Ищцата се
грижела за закупуването на дрехи, за всичко. Бащата на Б., който от около пет
години е в чужбина също изпращал пари. Б. ходил един два пъти при биологичната
си майка, но тя го изгонила. Ищцата наричала Б. с думите: „синко, моето момче“.
Свидетелят установява още, че когато ищцата разбрала за смъртта на внука си
много плачела и била отчаяна от живота, искала да отиде при Б., в деня на
погребението на два-три пъти припадала.
Свидетелят К.Ж.К.установява, че
също познава много добре и ищцата, и починалия, тъй като живее в селото,
откакто е роден и е съсед на ищцата. Свидетелят установява, че Б. бил на две
години, когато майка му го изоставила и го оставила на М.К., която е негова
баба да го гледа и тя го гледала до смъртта му. Установява още, че Б. бил на
5-6 години, когато баща му тръгнал да ходи по чужбина. Ищцата се обръщала към
внука си с думите: „синко“. Ищцата осигурявала изцяло издръжката на Б., а баща
му помагал по някога. Биологичната му майка никога не се е грижела за него,
даже го гонела, когато Б. искал да я види. Ищцата много плачела след смъртта на
внука си, на погребението припаднала два пъти. Сега ходи много често на
гробища, тъжна е, почнала да вдига кръвно и три месеца след смъртта на Б.
получила инсулт.
Свидетелят М.М.Ч.-братовчед на
починалия Б. установява, че братовчед му живеел с М. в една къща и отношенията
им били като майка и син, защото ищцата го е отгледала от малък. В останалата
част с показанията си свидетелят потвърждава показанията на другите свидетели.
Свидетелката А.А.П.-внучка на
ищцата и първа братовчедка на починалия Б., установява, че с Б. били като брат
и сестра, отраснали заедно. Свидетелката изцяло потвърждава показанията на
другите свидетели, че ищцата полагала грижи за Б. от двегодишна възраст до
смъртта му, тъй като майка му го изоставила, а баща му работи в чужбина, че
ищцата е осигурявала изцяло издръжката на починалия си внук, включително
осигурявала присъствието му в училище. Свидетелката установява още, че ищцата
имала желание да осинови внук си. Установява, че ищцата и Б. се обичали много,
а след смъртта му ищцата била шокирана от загубата, отчаяна е от живота, всеки
ден плаче, постоянно вдига кръвно, а преди половин година прекарала и мозъчен
инсулт. След смъртта на внука си ищцата е много агресивна, не е общителна както
преди. И към момента ищцата не е превъзмогнала загубата на внука си.
Свидетелката Н.А.И.изцяло
потвърждава показанията на другите четирима свидетели.
Свидетелят С.С.С. установява, че
в деня на произшествието решили да отидат до Мъглиж и Б. да види майка си, но
тя го изгонила. Свидетелят установява, че пътувал в колата заедно с Б., който
седял на задна дясна седалка. Свидетелят знаел, че водачът на автомобила Смаил
няма книжка, но не може да каже за другите в колата дали са знаели. По принцип
всичките са от едно село и се познават добре.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 28.02.2017 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 29.05.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 03.08.2017 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 02.06.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС, по
съображения изложени по-горе в настоящите мотиви.
Ищцата притежава
материално правна легитимация по иска, съобразно Тълкувателно решение № 1/2016
от 21 юни 2018 г. на ВКС, ОСНГТК по т.д. № 1/16 г., с което бе прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко
друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Безспорно от
доказателствата по делото се установява, че починалият е бил отгледан от
двегодишната му възраст от ищцата, която е полагала грижи за него като майка до
смъртта му-осигурявала е издръжката му за храна, облекло, водела го е на
училище и е осигурявала присъствието му, живеели заедно в едно домакинство,
искала е да го осинови, наричала го „сине“. Установява се, че биологичните му
родители макар и живи, не са полагали грижи за него, като майка му го
изоставила на двегодишна възраст, а баща му работи и живее в чужбина от около
пет години и понякога изпращал пари.
Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че ищцата е измежду лицата, които имат право на
обезщетение. В този смисъл и Решение № 25/22.03.2019 г., т.д. № 1053/17 г. по
описа на ВКС, ТК, І отделение, с което въззивно решение е допуснато до
касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „ При
определяне на кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди
от смърт причинена при непозволено увреждане, следва ли съдът да изхожда преди
всичко от установяване на съответната връзка между починалия и търсещия
обезщетение по законов ред- съществуваща биологична връзка при установен
произход, съответно чрез осиновяване, или следва да се изследват съществувалите
фактически отношения между лицата, очертаващи духовната връзка между същите и
създаващи отношения като между близки кръвни роднини-на родител и дете”.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, комплексната САТЕ и СМЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинена
смърт на Б.Д.Р., отгледан като роден син от ищцата М.К.П., която е и негова
баба.
Установява се, че с поведението си водачът А.Б.К. е нарушил нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като се е управлявал МПС със
скорост от 131 км/ч многократно надвишаваща разрешената от 90 км/ч за населено
място и нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като управлявал пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и това негово
поведение е причина за настъпване на произшествието.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
С ангажираните по
делото доказателства ответникът не доказва главно и пълно възражението си за
съпричиняване.
От заключението на
комплексната СМЕ и САТЕ се установи, че пострадалият е пътувал на задна дясна
седалка с поставен предпазен колан. От друга страна и от свидетелските
показания на свидетеля С., не може да се направи категоричен извод за знание у
пострадалия, че водачът на автомобила, в който се е возел не притежава
свидетелство за управление.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 100 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че ищцата и след
смъртта на Б. преживяла
тежка психотравма, която е довела до остра стресова реакция, след което е
възникнало състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото събитие с
невротично-депресивна симптоматика, която носи характеристиките на протрахирана
депресивна реакция. Установява се, че при ищцата невротичната симптоматика не е
компенсирана, налице е неотреагирано психотравмено преживяване.
Психологическата травма вследствие на трагичния инцидент е с траен и необратим
характер и преживяванията са все още актуални. След смъртта на Б. ищцата
станала агресивна, нервна, необщителна, отчаяна е от живота и не иска да живее
повече, тъжна е и плаче постоянно.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Предвид гореизложеното предявеният
иск за неимуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен за разликата над 100 000
лв. до пълния претендиран размер като неоснователен.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
– която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно
уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 28.02.2017 г.
Ето защо предявеният иск за
заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 15.06.2016 г.-датата
на увреждане до 27.02.2017 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не й се
присъждат такива.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 27.08.2018 г. адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ е осъществявало
безплатна правна помощ на ищца, поради което и на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокатското дружество адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислено
по горния начин минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5530
лв. От тази сума на адвокатското дружество следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 2765 лв., съответно 3318 лв. с ДДС /предвид
представените доказателства, че е регистрирано по ЗДДС/, която сума е съответна
на уважената част от исковете /100 000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 460 лв. за депозит вещи лица и свидетел, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 12 000 лв., съответно 14 400 лв. с ДДС,
съобразно договор за правна помощ и съдействие от 16.10.2017 г.
Основателно е възражението на
ищцата по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като делото не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност. Ето защо съдът намалява адвокатското възнаграждение на
ответника до неговия минимум-5530 лв., респ. 6636 лв. с ДДС.
При това положение ответникът е
направил общо разноски в размер на 7096 лв., от която сума ищцата ще следва да
бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в
размер на 3548 лв., съобразно отхвърлената част от иска /100 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 4000 лв., съобразно уважената част от иска и
сума в размер на 500 лв. – възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета на
съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на М.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** Загора сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лв./,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на Б.Д.Р.-отгледала го като
роден син, която смърт е в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на
02.06.2016 г. на път ПП-І-6, км 325, виновно причинено от водача на л.а.м.
„Опел Вектра“ с № *******, чиято отговорност е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
02116001562329 валидна към 02.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.02.2017 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени
вреди, считано от 15.06.2016 г. до 27.02.2017 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „Ч., П. иИ.“, БУЛСТАТ*********,
със седалище и адрес на управление:*** адвокатско възнаграждение в размер на 3
318 лв. с ДДС /три хиляди триста и осемнадесет лв./.
ОСЪЖДА М.К.П., ЕГН **********, с
адрес: *** Загора да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 3 548 лв. /три хиляди
петстотин четиридесет и осем лв./ разноски направени от ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 4000 лв. /четири хиляди лв./,
както и сумата от 500 лв. /петстотин
лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищцата могат да бъдат преведени от ответника по следната сметка с титуляр М.К.П.:
IBAN: ***, BIC: ***, „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението е постановено при
участието на А.Б.К., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач на
страната на ответника З. „Б.И.“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: