О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ С.
Членове: ПЕНКА Т. П.
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.гр. дело № 141 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.
С
Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по описа на
Районен съд – Враца, втори граждански състав, е извършена допуснатата с влязло
в сила решение делба, като на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в полза на
съделителя Г.Т.В., ЕГН: **********, е възложен делбения недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор 12259.1026.135 по кадастралната карта на гр.
Враца, с адрес: гр. Враца, бул. „Втори юни” № 147, целият с площ от 298 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м./, ведно с построената в имота жилищна еднофамилна
сграда с идентификатор 12259.1026.135.1 със застроена площ от 58 кв.м., като в
уравнение на дяловете на останалите съделители Г.Т.В. е осъдена да заплати в
6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в законна сила, заедно със
законната лихва до окончателното ѝ изплащане, сумите както следва: на В.С.И.,
ЕГН ********** – сума в размер на 10 458,34 лв.; на Л.М.Г., ЕГН ********** –
сума в размер на 3 137,50 лв.; на М.М.Л., ЕГН ********** – сума в размер на 3
137,50 лв.; на С.П.К., ЕГН ********** – сума в размер на 3 137,50 лв.; на К.П.П.,
ЕГН ********** и Е.К.П., ЕГН ********** – сума в общ размер на 3 137,50 лв.; на
С.С.И., ЕГН ********** – сума в размер 10 458,34 лв. и на Ю. С.Т., ЕГН **********
– сума в размер на 10 458,34 лв.
Районният съд е уважил предявените от Г.Т.В. срещу
останалите съделители искания по сметки, квалифициран от първоинстанционния съд
по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на подобренията, извършени от Г.Т.В. в делбения
имот, като е осъдил В.С.И. да ѝ заплати сумата от 957,30 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; Л.М.Г. да ѝ заплати сумата от 287,19 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; М.М.Л. да ѝ заплати сумата от 287,19 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; С.П.К. да ѝ заплати сумата от 287,19 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; К.П.П. и Е.К.П. да ѝ заплатят сумата от общо 287,19
лв. /или по 143,60 лв. всяка/, ведно със законната лихва от предявяване на
искането – 22.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; С.С.И. да ѝ
заплати сумата от 957,30 лв., ведно със законната лихва от предявяване на
искането – 22.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и Ю. С.Т. да
ѝ заплати сумата от 957,30 лв., ведно със законната лихва от предявяване
на искането – 22.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Изцяло
е отхвърлен предявеният от В.С.И. срещу Г.Т.В. и Ю. С.Т. иск по сметки,
квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползване на делбения имот според правата му за периода от 20.10.2013
г. до 20.10.2016 г.
Производството
е образувано по въззивни жалби срещу така постановеното решение, първата от
които е подадена от съделителя В.С.И. и третото лице-помагач К.Б.И., чрез адв. Р.Т..
Същото се обжалва в частта в която е уравнен делът на В.С.И. в пари, в частта,
в която е отхвърлен предявеният от В.С.И. срещу Г.Т.В. и Ю. С.Т. иск по чл. 31,
ал. 2 ЗС, както и в частта, в която В.И. е осъден да заплати на Г.В. сумата от
57,14 лв., представляващи направени разноски по делото. Втората въззивна жалба
е подадена от съделителя Г.Т.В., като решението се обжалва в частта, в която е
определен размерът на дължимото парично уравнение при извършване на делбата
чрез възлагане на допуснатия до делба имот, в частта, в която е определена
стойността на подобренията, извършени от Г.Т.В. в делбения имот, които
останалите съделители следва да ѝ заплатят, в частта, в която е осъдена
да заплати държавна такса върху притежавания от нея дял в делбеното имущество в
размер на 301,00 лв. и в частта, в която са ѝ присъдени разноски по
присъединените искове, като всеки съделител е осъден да ѝ заплати сума в
размер на 57,14 лв.
При извършената проверка на редовността на подадените въззивни жалби, въззивният съдебен състав е констатирал, че районният съд не е извършил надлежно администриране на същите, като към жалбите не са били приложени документи за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на Окръжен
съд - Враца в размера, посочен Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. Констатирал е и че в обжалваното Решение №
623/10.07.2019 г. липсват отхвърлителни диспозитиви по предявените искове по сметки, квалифицирани от първоинстанционния
съд по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на подобренията, извършени от Г.Т.В. в делбения
имот, като няма формирана воля на съда за отхвърляне на исковете до пълния им
предявен размер. С Определение № 61/21.01.2020 г. въззивният съд е прекратил производството по в.гр.д.№ 11/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца и е върнал делото на Районен съд –
Враца
за надлежно администриране на подадените от В.С.И. и К.Б.И., чрез адв. Р.Т.,
и от Г.Т.В. въззивни жалби и за постановяване по реда на чл.
250 ГПК на допълнително решение с произнасяне по отхвърляне на
претенциите по сметки за заплащане на подобренията в делбения имот до пълния им
предявен размер, и е дал указания след извършване на
тези действия, делото да бъде върнато на Окръжен съд – Враца за произнасяне по въззивните жалби.
С
Допълнително решение № 76/05.02.2020 г. Районен съд – Враца е допълнил
диспозитива на Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 4237/2016
г. по описа на Районен съд – Враца, като е отхвърлил предявените от Г.Т.В.,
ЕГН: **********, искове за присъждане в нейна полза на направени в делбения
имот подобрения, в останалата част до пълния претендиран размер от
11 300,00 лв.
По
въззивната жалба, подадена от В.С.И. и третото лице-помагач К.Б.И., е събрана
дължимата държавна такса в размер на 234,17 лв.
По
въззивната жалба, подадена от Г.Т.В., е събрана държавна такса в размер на
878,50 лв. Въззивният съд обаче с Определение № 61/21.01.2020 г. е дал
указания, че решението се обжалва и в частта, в която е определена стойността
на подобренията, извършени от Г.Т.В. в делбения имот, които останалите
съделители следва да ѝ заплатят в общ размер на 4 959,00 лв., като се
атакува отхвърлянето на исковете до пълния им предявен размер и след допълване на
първоинстанционния съдебен акт по реда на чл.
250 ГПК с произнасяне по отхвърляне на претенциите по сметки до
пълния им предявен размер, дължимата държавна такса за въззивно обжалване на
решението в тази част в размер на 2% върху обжалваемия интерес следва също да
бъде внесена от жалбоподателя. Районен съд – Враца обаче не е дал указания на
жалбоподателя да внесе тази държавна такса, вследствие на което не е извършил
надлежно администриране на въззивната жалба. От въззивника Г.Т.В. се дължи държавна такса в общ размер на 1 005,32
лв.
На жалбоподателя са дадени указания и по делото се съдържат доказателства за
заплатени само 878,50 лв. по сметка на Окръжен съд – Враца, като оставащата сума в
размер на 126,82 лв. следва да бъде довнесена от въззивника.
На следващо място, въззивният съд
констатира, че в подадената от съделителя
В.С.И. и третото лице-помагач К.Б.И., чрез адв. Р.Т., въззивна жалба е релевирано
искане за допълване на обжалваното решение в частта за разноските. Функционално
компетентен да се произнесе по искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е първоинстанционният
съд. Следователно, делото трябва да се изпрати на Районен съд – Враца за
произнасяне по поддържаното във въззивната жалба искане по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Предвид
гореизложеното, производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено, а делото – върнато на Районен
съд – Враца за надлежно администриране на подадената
въззивна жалба от Г.Т.В. и за произнасяне по поддържаното във въззивната жалба на
В.С.И. и К.Б.И. искане по чл. 248, ал. 1 ГПК. След произнасянето и внасяне на дължимата държавна такса за
въззивно обжалване, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по въззивните жалби.
Мотивиран от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д. № 141/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Враца за надлежно администриране
на подадената от Г.Т.В. въззивна жалба и за произнасяне
по поддържаното във въззивната жалба на В.С.И. и К.Б.И. искане по чл. 248, ал.
1 ГПК.
След извършване на тези действия, делото да бъде
върнато на Окръжен съд – Враца за произнасяне по въззивните жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.